BG100237A

BG100237A - Метод и устройство за откриване и идентифициранена електрически кабели

Info

Publication number: BG100237A
Application number: BG100237A
Authority: BG
Inventors: Sana Ricq; Dominique Egea; Michel Autricque
Original assignee: Electricite De France; Association Interprofessionnelle De France Pour La Preventiodes Accidents Et De L,Incendie
Priority date: 1993-06-21
Filing date: 1995-12-20
Publication date: 1996-07-31
Also published as: KR960703234A; CN1125984A; BG62417B1; CZ291043B6; UA37235C2; FR2708750A1; WO1995000863A1; FR2708750B1; EP0705447B1; SK160795A3; DE69404843T2; KR100396043B1; DE69404843D1; EP0705447A1; CZ341395A3; ES2107841T3; CN1037715C; SK283363B6

Abstract

Изобретението се отнася до метод за търсене наличието на един кабел и при необходимост за идентифицирането му. Кабелът се състои от проводящ кожух (в) и проводяща сърцевина (а), електрически изолирана от кожуха. По метода кожухът се свързва със земя(т) и към него се подава електрически импулс чрезелектроизмервателни клещи (213) с помощта на токоподаващо устройство (100), свързано със земята така, че връщането на импулса към него да се осъществи по земята. Наличието на кабел в близост до дадена точка на приемане се установява чрез приемането на характерен за този импулс сигнал с помощта на детектор (200) в тази точка.

Description

(54) МЕТОД И УСТРОЙСТВО ЗА ОТКРИВАНЕ И ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ КАБЕЛИ (57) Изобретението се отнася до метод за търсене наличието на един кабел и при необходимост за идентифицирането му. Кабелът се състои от проводящ кожух (в) и проводяща сърцевина (а), електрически изолирана от кожуха. По метода кожухът се свързва със земя (т) и към него се подава електрически импулс чрез електроизмервателни клещи (213) с помощта на токоподаващо устройство (100), свързано със земята така, че връщането на импулса към него да се осъществи по земята. Наличието на кабел в близост до дадена точка на приемане се установява чрез приемането на характерен за този импулс сигнал с помощта на де тектор (200) в тази точка.

претенции, 8 фигури

МЕТОД И УСТРОЙСТВО ЗА ТЪРСЕНЕ И ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ КАБЕЛИ

Настоящото изобретение се отнася до метод и устройство за търсене наличието и, при необходимост, идентифицирането на електрически кабели, които се състоят от един проводящ кожух и една проводяща сърцевина, изолирана от кожуха.

Когато подобни кабели са групирани за да образуват един кабелен сноп, простиращ се на голяма дължина, визуалното следене на кабелите в кабелния сноп вече е невъзможно и един познат метод за идентифицирането на даден кабел в двата края на кабелния сноп се състои в свързването на кожуха със сърцевината на този кабел в единия край на снопа, така че да се получи една проводяща верига и да се установи на другия край на снопа за всеки отделен кабел, дали има или не преминаване на ток между кожуха и сърцевината на тествания кабел. Този метод изисква да се осъществи електрически контакт със сърцевината и с кожуха на кабела на мястото на търсене и налага забрана за използването на този кабел по време на прилагането на този метод за идентифициране. Това неудобство не позволява използването на този метод по-специално в ядрените централи, за идентифицирането на кабели, които имат значение за сигурността и че е недопустимо да се изключат, например, кабели свързващи датчици, измерващи основни параметри за сигурността на централа с едно контролно устрой ство.

Тези кабели, които са важни за сигурността, са освен това резервни. Когато същите са разположени на различни места и преми нават през различни зони, между които не е вероятно да се разпространи пожар, се смята, че не е необходимо специално да се защити от пожар един от кабелите. И обратно, когато има опасност всички резервни кабели да бъдат повредени от пожар в една зона, поне един от тях трябва да бъде защитен от пожар. Описаният по-горе

известен метод за идентифициране на кабели, не позволява установяването наличието на даден кабел в дадено помещение и, следова телно, определянето на пътя на кабела, с цел да се защити или не срещу пожар.

Предложени са били устройства за търсене наличието на подземни кабели. В немската публикация DE-32 16 263 е описано едно устройство, съдържащо един генератор за за свързване с един подземен кабел и един детектор, способен да индикира наличието на кабел в близост. Подаденият по кабела сигнал е синусоидален нис-

кочестотен сигнал от порядъка на няколко десетки Хц-а и използването на това устройство е ограничено, т.е. за търсене на кабели е малки дължини и в среди със^сЛаби радиоелектрически смущения* Освен това, споменатото устройство може да повреди вече използваните инсталации, тъй като прилаганата ниска честота може да породи смущения на сигналите пренасяни по кабелите от типа за контрол и измерване, т.е. да се повредят използваните електронни устройства.

Един от първите предмети на настоящото изобретение е да позволи търсенето от разстояние на наличието или отсъствието на даден кабел, без да се смущава функционирането на инсталациите, които свързва кабела, в частния случай, когато той е в действие.

Друг предмет на изобретението е да позволи, в случай на нужда, удобно и бързо да се идентифицира даден кабел.

Настоящото изобретение успява да реши тези задачи благодарение на един метод за търсене наличието на един електрически кабел и, при'необходимост, да го идентифицира, като този електрически кабел има един проводящ кожух и една проводяща сърцевина изолирана електрически от кожуха. Споменатият кожух се свързва

по типичен начин със земя, подава се един електрически импулс по кожуха с помощта на токоподаващо устройство свързано със земя, така че връщането на този импулс към устройството да се осъществи по земята и се установява присъствието на електрически кабел в близост до една точка на приемане, чрез търсене с помощта на детектор на един характерен сигнал на този импулс в тази точка на приемане. За да се идентифицира кабела, се използва за предпочитане една намотка, разположена по самия път на електриче-

ския импулс, т.е. намотка пресечена от кабела. В практиката, кожухът на кабела е най-често свързан постоянно със земя. Импулсното естество на подадения сигнал позволява да не се смущават работещите инсталации свързани с кабела и да може да се открие и идентифицира даден кабел на големи дължини, даже в среда с радиоелектрически смуаднйя, какъвто е случая с една ядрена централа.

Други характеристики и предимства на настоящото изобрете ние ще бъдат описани в следващото по-долу описание, в неогранича ващия пример за реализация на изобретениети и при запознаването с приложените чертежи, където:

- на фигури 1 и 2 са илюстрирани два варианта за приложение на метода, съгласно изобретението, за идентифициране на един кабел;

- на фигура 3 е дадена схема на токоподаващо устройство,

-4 - на фигура 4 е дадена схема на едно детекторно устройство, съгладно настоящото изобретение, за идентифицирането на един кабел;

- на фигури 5 и 6 са илюстрирани два други варианта за приложение на метода, съгласно изобретението за търсене от разстояние наличието на даден кабел;

на фигура е дадена схема на детектор, съгласно настоящото изобретение, за търсене от разстояние наличието на един кабел, и

- на фигура е дадена схема на един предусилвател на детектора, даден на фигура 7

На фигури 1 и 2 с А е означена проводящата сърцевина на един електрически кабел и с В” - неговият кожух. В примера за приложение, описан в тази фигура, този кабел е представен частично и проводящата сърцевина А е предназначена за пренасяне на електрическа информация, докато кожухът В служи за електромагнитен екран. В настоящото изобретение терминът кожух трябва да се възприема в широкия смисъл на думата и може да означава също

един свободен проводник на кабела, който няма ролята на електромагнитен екран. Също така изразът проводяща сърцевина трябва да се разбира в широкия смисъл на думата, като означаваща всеки електрически проводник на кабела.

В съответствие с метода, съгласно изобретението, кожухът В се свързва в една томка със земя Т, подава се един електрически импулс по кожуха В с помощта на едно токоподаващо устройство 100 свързано в 14 със земя и в една точка на приемане, разположена в близост до пътя на импулса се улавя с помощта на един детектор

200 един характерен сигнал на този импулс. С разполагането на детектор 200 по самия път на импулса, може да се идентифицира кабела, както ще бъде описано по-долу.

Предаването на електрическия импулс може да се осъществи · - 5 чрез директно подаване по кожуха В на кабела, чрез електрически контакт в 10 между един проводник, свързан с токоподаващото устройство 100 и кожуха В, както това е илюстрирано на фигура 1. Подаването на ток може да се извърши без директен електрически контакт, чрез индукция, с помощта на намотка 13 свързана с токоподаващото устройство 100 и чиято или чиито навивки се разполагат около кабела. Подаването без директен контакт позволява индуцирането на ток, чието изменение по отношение на времето е по-малко, например с коефициент 200, отколкото при директното подаване. По този начин се избягват рисковете от повреда на електрическите инсталации свързани с кабела, по който се подава. За предпочитане е намотката 13 да бъде осъществена с помощта на електроизмерител- Y ни клещи, чиито рамена имат формата на полукръг, шарнирно свързани в единия си край, като образуват в затворено положение една навивка. Поставянето на клещите върху кабела се прави като се разтворят раменете.

Търсенето на характерния сигнал на импулса се осъществява за предпочитане без директен електрически контакт с кожуха на кабела, чрез индукция, с помощта на намотка свързана с детектора 200. Тази намотка може да представлява основа с навивки, разположена близо до кабела, но за ^редпочитане при идентифицирането

А е да се използдат електроизмерителни клещи 213, като кабелът пресича навивката образувана от -раменете на клещите. В съответствие с една благоприятна характеристика на изобретението, максимарното напрежение на индуцирания ток по кабела е ограничено на 25 А и продължителността на импулса е по-ниска от Ю^с, за предпочитане близка до 5уИе, за да не се повлияе върху функционирането на електрическите инсталации, свързани със сърцевината А на кабела.

Възможно е и подаването на импулси по няколко кабела с помощта на подаващи устройства 100 настроени на различни честоти и/или с обратен поляритет и като кабелите се идентифицират с помощта на един единствен детектор 2(Ю, при което се измерват ин тервалите от време, разделящи два последователни импулса за даден кабел». За предпочитане е интервалът от време, разделящ всяко подаване на импулс да бъде по-голям от 1 секунда, за да не се наруши функционирането на съоръженията, свързани със сърцевината А на кабела» Съгласно една друга благоприятна характеристика на изобретението, подаването на споменатия импулс се извършва с честота обхваната между 13 и 23 импулса в минута»

Токоподаващото устройство 100, чиято схема е дадена на фи-

гура 3, се състои от един преобразувател на напрежение 110, захранван в 111 и 112 със слабо напрежение от един източник на постоянен ток 140, който, в дадения пример за реализация, представлява една акумулаторна батерия 6 V и капацитет 2 А/ч. Преобра зувателят 110 подава в 113 едно изправено напрежение с висока стойност, от порядъка на 350 V, предназначено за зареждане на щондензатор 05 свързан в 113 к преобразувателя и в 112 - с отрицателния извод на източника на постоянно напрежение 140. В опи сания пример на реализация, кондензаторът С5 не е поляризиран,

има капацитет 1Р и изолационно напрежение 400 V» Ьазбера се е възможно един потенциометър да се свърже серийно със съпротивление 51 за да се изравни зарядния^ток на вото електричество натрупано в него.

Преобразувателят 110 е -съоръжен с значен да захрани първичната намотка на кондензатора и количестедин осцилатор, предна повишаващия трансформатор ТВ1, чиято вторична намотка 114 е свързана с отрицателния извод н,а източника 140 и в 115 - с един удвоител на напрежение, съдържащ един кондензатор С1 и два диода D2 и 1)3, разположени по познат начин. По-точно, катодът на диод D3 е свързан с кондензатор Cl, а анодът на диод D3 съответства на изхода 113 на преобразувателя 110. Анодът на диод 02 е свързан с катода на диод Оз и катода на диод D2 е свързан с отрицателния извод на източника 140. Кондензаторът С1 е свързан чрез едната си обвивка с диоди J)2 и J)3, •а с другата в 115 - с вторичната намотка на трансформатора TRL.

Споменатият по-горе осцилатор, който захранва първичната намотка на трансформатора TRL, притежава специализирана интегрална схема IC1 добре позната на специалистите с простото означе ние 555. Клемите 2 и 6 на интегралната схема IC1 са свързани помежду си и с, обвивката на един кондензатор С2, като другата об-

вивка на този кондензатор е свързана с отрицателния извод на източника 140. Клемата на интегралната схема IC1 е свързана с поло жителния извод на източника 140» Изходът 3 на интегралната схема IC1 е свързан с решетката на един транзистор MOS’-FET Т1 и чрез едно съпротивление 52 - с клемите 2 и 6. Транзисторът Т1 функци онира с превключване /комутация/ между отрицателния извод на из точника 140 и емитера на двуполюсния транзистор Т2 от типа nPh, функциониращ като ограничител на тока, като базата му е свързана през едно съпротивление 51 с положителния извод на източника 140.

Колекторът на транзистора Т2 захранва първичната намотка на трансформатора ТЩ., свързан освен това с положителния извод на източ ника 140. Един поляризиран кондензатор е монтиран между колектора на Т2 и отрицателния извод на източника 140. За информация, в описания пример за реализация, стойностите на С1, С2, С6, 1\L и В2. са следните: С1 = 220 лР; С2 = 100 F; С6 =10 ftF; El = 820 Ома и Е2 = 1 МОм. Транзистор Т1 е от познатия тип В5 170 и Т2 е от познатия тип Вр 139.

Един кондензатор СЗ за потискане на радиосмущенията е монтиран между положителния извод на източника 140 и земя Т. Отри цателният извод на източника 140 със земя.

В съответствие с една благоприятна характеристика на настоя

щото изобретение, токовият имхулс подаден по обвивката на проводник В на кабела е генериран от разряда на кондензатора С5. Поради това, обвивките на кондензатора С5 са свързани съответно с два извода 150 и 151.. Извод 151 е свързан с отрицателния извод на източника 140, т.е. със вемя. Извод 150 е свързан чрез едно реле К1 с обвивката на кондензатора С5, свързан в 113 с изхода на преобразувателя 110. Един диод 11 е монтиран между изводите 150 и 151 за да защитят контактите на реле К1. .

Веле К1 'се командва от един синхрониватор 120, предназначен да предизвика затварянето на реле К1 на определени интервали от време и от там, да свърже извода 150 с обвивката на кондензатора С5 свързан в 113 с преобразувателя 110.

Синхронизаторът 120 се състои от самовъзбуждащ се осцилатор, които в дадения пример за реализация се състои от една специализирана интегрална схема IC2 от същия тип както 101. Клемите 2 и на интегралната схема IC2 са свързани между тях и към обвивката на кондензатора С4, чиято втора обвивка е свързана с отрицателния извод на източника 140. Изход 3 на IC2 действа чрез едно съ-

противление Р10 върху базата на един транзистор ТЗ, функциониращ с превключване за командване на реле К1, а изходът 3 е свързан с клемите 2 и 6 на IC2 чре^ Селектор 121, свързан с една г мрежа от съпротивления с различна стойност S3, R4, Б5, Ί?6, Е7, Е8. Потребителят избира едно от съпротивленията от R3 до 1(8 и по този начин определя стойността на съпротивлението, което свързва изхода 3 с клемите 2 и 6 на IC2, т.е. избира честотата, с която релето К1 сработва и честотата с която импулсите се подават към кожуха В на кабела. Един електролуминисцентен диод LD1, монтиран серийно с едно съпротивление Р9 между изхода 3 на IC2 и отрицателния извод на източника 140, посочва на потребителя периодите, по време на които реле К1 е захранено. За информация, ' - 9 стойностите на 53, R4, R5, R6, R7 и R8 са, в описания пример sa реализация: ДЗ = 38 КОм;-. 54 = 82 КОм; R5 = 120 КОм; R6 =180 КОм; Д7 = 220 КОм; R8 = 330 КОм. Капацитетът на С4 в описания пример е IOjuP, съпротивлението на 510 е 6,8 КОм и ТЗ е от типа 2f/2222

Както е показано, един прекъсвач 141 старт/стоп, е монтиран серийно към положителния извод на източника 140. Един електролуминисцентен диод L02 е монтиран серийно с едно съпротивление RL1 между положителния извод на източника 140 и отрицателния извод

под прекъсвача 141, за да сигнализира на потребителя, че токоподаващото устройство 100 е под напрежение. Когато източникът 140 представлява акумулаторна батерия, токоподаващото устройство е изгодно, както това е показано, да бъде съоръжено с индикатор 130 за състоянието на тази акумулаторна батерия, който индикатор е реализиран с помощта на специализирана интегрална схема IC3 от типа 8211, съпротивления R12, R13, ВД4, R15 и един електролуминисцентен диод LD3.

Извод 150 е свързан, според начина на предаване, директно към кабела или към електроизмерителните клещи, както бе описано

по-горе.

На фигура 4 е дадена схемата на един детектор 200, съгласно изобретението, Детекторът 200 с| състои от една токоусилвателна верига 210, захранвана от източник на постоянен ток 214 през един прекъсвач 215. Усилвателната верига 210 приема на входа в

211 и 212 един сигнал на усилване, подаден от споменатата по-горе намотка 213. За предпочитане е тази намотка 213 да има само ед на навивка, реализирана, както това е показано, с с помощта на едни електроизмерителни клещи 213. Клещите 213 са свързани в 212 с отрицателния извод на източника 214 и в 211 - към базата на един двуполюсен транзистор от типа ηΡΠ Т4. Изпратеният сигнал към базата на транзистор 24 е изравнен с помощта на един ценеров

- 10 диод 1)4, монтиран паралелно с едно съпротивление 516 между базата на транзистор Т4 и отрицателния извод на източника 214. Колекторът на’транзистора Т4 е свързан чрез едно съпротивление Р14 към положителния извод на източника 214, а емитера на транзистора Т4 е свързан към· една от обвивките на изключващ кондензатор С6, чиято друга обвивка е свързана с отрицателния извод на източника 214 Емитерът на транзистора Т4 е свързан освен това и с базата на първия транзистор Т5 от една двойка транзистори Т5 и Т6, монтирани каскадно.’По-точно, транзисторът Т6 е от типа прп и той е

- свързан чрез емитера си с положителния извод на източника 214, а с базата си - към колектора на транзистора Т5 от типа ьрл с емитера си, чрез едно съпротивление Н18 - с отрицателния извод на източника 214. Усиленият сигнал е освободен в 216 от емитера на транзистор Т5. За информация, съпротивленията KL6, М7 и 518 имат стойности в дадения пример за реализация както следва:

516 = 22 КОм; 517 = 27 КОм; 518 = 1 K0M.D4 е ценеров диод, С6 има капацитет 10 ПЯ и Т4 и Т5 са от типа ВС 547.

Освободеният в 216 усилен сигнал е насочен към клема 13 на една специализирана интегрална схема от типа CD 4066. Тази схема има четири прекъсвачи, означени 221, 222, 223 и 224, управлявани съответно на превключван^ чрез прилагане на положително напрежение по-голямо от един определен праг върху клеми 13, 5, и 12, наречени комутаторни клеми. Прекъсвачът 221 приема чрез клема 13 подаденият сигнал от емитера на транзистора Т5 и когато напрежението на този сигнал превиши дадения праг, съответстващ на установяването на импулса подаден от токоподаващото устройство по кабела, пресичащ електроизмерителните клещи 213, като този прекъсвач е затворен между клеми 1 и 2. Клема 1 е свързана чрез съпротивление R19 с положителния извод на източника 214, а клема 2 е свързана с един зелен електролуминисцентен диод ЬЪ4, предназначен да уведоми потребителя, че подаденият от токоподаващото устройство импулс е приет и че кабелът, по който е бил подаден съответства на кабела, който пресича електроизмерителните клещи 213. Запалването на диода 1>04 е придружено с подаването на звуков сигнал, както ще бъде описано по-долу.

Емитерът на транзистора Т5 е свързан чрез едно съпротивление Р20 към комутационната клема 6 на прекъсвача 223. Елема 8 на прекъсвача 223 е свързана с комутационната клема 5 на прекъсвача 222, а клема 9 на прекъсвача 223 е свързана с отрицателния

извод на източника 214, така, че при улавянето на сигнал, предизвикващ запалването на диод LD4, прекъсвачът 223 да се затвори между клемите 8 и 9 и да свърже отрицателния извод на източни ка 214 с клемата 5 на прекъсвача 222. Последният става прекъсвач затворен между клемите 3 и 4. Клемата 4 на прекъсвача 222 е свър зана с положителния извод на източника 214, а клемата 3 на прекъсвача 222 е свързана чрез едно съпротивление В21 с анода на червения електролуминисцентен диод LD5, чийто катод е свързан с отрицателния извод на източника 214. Благодарение на съпроти-

влението ^22, което свързва клемата 5 с положителния извод на източника 214, в случай че не постъпва характерен сигнал на им« пулса подаден по кожуха на каб&л^, т.е. в случай че зеленият електролуминисцентен диод LJ)4 не се запалва, прекъсвачът 222 се превръща в затворен между клемите 3 и 4 и командва запалването на червения луминисцентен диод L0 5. При приемане на харак терния сигнал на подадения по кабела импулс се появява по-високо от дадения праг положително напрежение в 216 на клема 13 на прекъсвача 221 и го командва така, че той става затворен прекъсвач между клемите 1 и 2. Освен това, подаденото положително напрежение в 216 е преминало през съпротивление Т?20 по клемата 6 на прекъсвача 223. В този случай този прекъсвач, станал затворен

между клеми 8 и 9, свързва комутационната клема 5 на прекъсвача 222 с отрицателния извод на източника 214. Прекъсвачът 222 става отворен между клемите 3 и 4, а анодът на електролуминисцентни диод LD5 на практика е с потенциала на отрицателния извод на източника 214. -Идин самовъзбуждащ се мулнивибратор 240 е свързан в 214 с анода на червения луминисцентен диод 1Д)5. Този мултивибратор 240 е свързан с едно пиезоелектрическо устройство 242, предназначено да подаде един звуков сигнал когато потенциалът на катода на червения електролуминисцентен диод Ц)5 е близък до този на отрицателния извод на източника 214. По-специално, този м мултивибратор 240 има две стробиращи схеми hl OR 243 и 244 свързани помежду си чрез първите от двата им входа в 241 с анода на диод LB5, като изходът на стробиращата схема 243 е свързан с втория вход на стробиращата схема 244, а изходът на стробираща схема 244 е свързан серийно с пиезоелектроческото устройство 242 към отрицателния извод на източника 214. Един кондензатор С7 е свързан чрез едната си обвивка с изхода на стробиращата схема 244, а с другата, през едно съпротивление R23 - с изхода на стробиращата схема 243 и с втория вход на стробиращата схема 243. Когато не се получава характерния сигнал на един импулс подаден по кожуха, диодът Ll)5 се запалва, при което анодът на този диод f

има достатъчно висок потенциал за да предотврати функционирането на мултивибратора 240, т.е. подаването на звуков сигнал.

За информация, съпротивленията R19, R20, 521, 522, R23 и R24l· имат в описания пример на реализация следните стойности: 519 = *470 КОм; R20 = 180 КОм; Ь21 = 470 КОм; R22 = 1 МОм; R23 = = 100 КОм, R24 = 180 КОм; С7 има капацитет 1 АР.

В съответствие с една от благоприятните характеристики на изобретението, детекторът 200 има средства за измерване интервалите от време, разделящи подаването на два последователни импулса. По такъв начин могат да бъдат подадени импулси едновремен- 13 -

но по няколко кабела от един кабелен сноп с помощта на няколко токоподаващи устройства 100, както описаните по-горе, настроени на различни честото благодарение на един селектор 121 и да се измери с помощта само на един детектор 200 интервалът от време, разделящ подаването на два последователни импулса по тествания кабел, с цел той да бъде идентифициран. Също така има възможност да се подават по кабела импулси с противоположен поляритет и да се групират в една кутия два детектора, захранвани независимо / /различни електрически маси/ и свързани противоположно с изводите на клещите 213.

В описание пример на реализация, средствата за измерване интервалите от време, разделящи подаването на два последователни импулса представляват един обикновен хронометър 230, захранван в 236 от един източник на електроенергия и снабден с един прекъсвач за връщане на нула 232, един прекъсвач 231 за избиране вида на функциониране на хронометъра и два входа 235 и 234 за електрическо свързване за задействане началото на измерването с

хронометър, спирането на което се осъществява с прекъсването на електрическия контакт между входовете 234 и 235. Последните са свързани съответно с клеми 10 и 11 на прекъсвача 224, като клема 12 е свързана от една страна_ 216 с емитера на транзистор Т5 и г

от друга - чрез едно съпротивление Д25 с отрицателния извод на източника 214.

На фигури 5 и 6 е показан един детектор 300, съгласно изобретението, използван за търсене от разстояние наличието на кабел, т.е. в радиус няколко мешра най-много от една точка на при емане.

Детекторът 300 използва, вместо електроизмерителните клещи 213 от предишната реализация една намот§^^определяща споменатата по-горе точка на приемане и представляваща, в описания случай, 10 000 намотки от жица с диаметър 0,1 мм. Диаметърът на намотката е 230 мм с дебелина - 15 мм. Намотката 313 е монтирана в края· на ъглово регулируема основа, за да може да се насочи намотката по отношение мястото на преминаване на кабелите в положение при което нейната чуствителност е максимална. Намотката 313 освен това има електрически екран 313а, представляващ алуминиев лист с дебелина няколко стотни от милиметъра, който екран обвива двете челни страни на намотката, както и самата нея. В описания

пример на реализация, жицата е навита върху пластмасова основа между два фланеца от пластмаса, всеки с дебелина 1 мм. Споменатият алуминиев лист е залепен на външните страни на фланците и е на разстояние от навитата жица, коетб осигурява максимално намаляване ехоефектите вътре в екрана. Използването на алуминиев екран, пропускащ полезните честоти за откриването, но непропускащ по-големите честоти, позволява улавянето на полезен сигнал с много малка амплитуда, т.е. по-ниска от тазй на фоновия шум.

На фигура 7 е дадена схемата на детектора 300. Той е подо бен на детектор 200, описан по-горе на фигура 4, с изключение на

усилвателното стъпало 210, заместено тук с усилвателно стъпало

310, включващо един активен филтър 320, който филтрира шума от електрическата мрежа и един усилвател на напрежение, представляг ващ един транзистор с полеви ефект Т7. Общите елементи в примерите за реализация дадени на ‘фигури 4 и 7 имат еднакви означения и няма да бъдат описани повторно.

Намотката 313 е свързана с единия си край на маса, а с дру гия, чрез един предусилвател 400 - с входа 314 на активния филтър

320 и с едно устройство за регулиране чуствителността, предста¹¹вляващо едно съпротивление ЦЗО, монтирано серийно с един потенциометър П, единият край на който е даден на маса и който позволява да се регулира чуствителността. За информация, в описания пример 1\30 - 2,7 КОм и Р1 е 100 КОм. Предусилвателят 400 има,

- 15 както това е показано на фигура 8, един транзистор 405, чиито емитер е свързан на маса чрез един потенциометър 413, колекторът на който е свързан чрез един прекъсвач 407 /свързан серийно/ с едно съпротивление 406 с положителния извод на захранването и чиято база е свързана чрез един поляризиран кондензатор 402 с намотката 313. Едно съпротивление 401 е разположено паралелно на изводите на намотката 313. Едно съпротивление 403 и един неполяризиран кондензатор 404 са монтирани паралелно между базата и колектора на транзистор 405. Един електролуминисцентен диод 410 е монтиран серийно с едно съпротивление 411 между масата и съпротивлението 406 за да посочи, че предусилвателят 400 е под напре жение, когато прекъсвачът 407 е затворен. Предварително усиленият сигнал е отделен с помощта на поляризирания кондензатор 409 върху колектора на транзистора 405 и насочен в 412 към входа 314 на активния филтър 320. Зз информация, транзисторът 405 е от известния тип ВС 238 С, съпротивлението 401 = 100 КОм, съпротивлението 403 = 1 МОм, съпротивлението 406 = 10 КОм, съпротивлението 411 = 1 КОм и потенциометърът 413 = 3,3 КОм. Последният

позволява да’ се регулира коефициентът на предварително усилване. Кондензаторът 402 = 10 рР, кондензаторът 404 = 4,7 рР, кондензаторът 409 = 2,2 ДР. . > · * г

Активният филтър 320 има един оперативен усилвател 330 от типа известен под наименованието TL 081, чийто обръшащ вход носещ номер 2 е свързан с общата точка 316 на двете съпротивления ^31 и R32, а необръщащия вход - с общата точка 317 на едно съпротивление ЕЗЗ и на един кондензатор U30. Съпротивлението ДЗЗ е свързано с противоположния си на общата точка 317 край с катода на ценеровия диод 310, чийто анод е свързан на маса и в 318 към извода на съпротивление В32 противоположен на общата точка

316« Кзходът на усилвателя 330 е свързан в 319 с извода на съпро- 16 тивление 1(31, противоположен на общата точка 316, с решетката на транзистор Т7 чрез един свързващ кондензатор С32 и чрез едно съпротивление 1(34 — с извода на кондензатор СЗО, противоположен на общата точка 317. Последната е свързана чрез един кондензатор С31 с намотката 313. Решетката на транзистора Т7 е свързана чрез поляризиращото съпротивление 1(35 е маса. Дренът на транзистора Т7 е свързан чрез поляризиращото съпротивление К36 е положителния извод на електрозахранването 214, а източника на транзистора Т7 е директно свързан с базата на транзистор Т5 и чрез кондензатора С6 - на маса.

За информация, в дадения пример на реализация Т7 е от поз натия под наименованието тип ВР 245,-Д36 = 27 КОм, R35 = 1 МОм,

Детекторът 300 се използва при подаването на един импулс по избрания кабел, което се осъществява директно по един от про водниците, както е показано на фигура 5 или чрез индукция, както е показано на фигура 6, с помощта на устройството 100 по начин описан по-горе. Намотката 313 на детектора 300 е разположена, например, в помещението в което трябва да се провери наличието

на кабел.

А

Подаденията по кабела импулс се улавя на разстояние от намотката 313, след това се усилва и предизвиква запалването на електролуминисцентния диод 1»р4, когато амплитудата на подадения сигнал от намотката 313 е достатъчна, т.е. когато намотката 313 е достатъчно близо до кожуха на кабела по който се разпространя ва електрическия импулс, подаден от токоподаващото устройство 100.

И накрая, изобретението позволява проследяването пътя и идентифицирането на функциониращите кабели, тъй като подаденият по кожуха на кабела импулс не води до смущения в съоръженията ^к' ’ - 17 / свързани със сърцевината на този кабел, така че методът, съгласно изобретението, може благоприятно да се използва за идентифицирането и проследяването пътя на кабелите, които са важни за сигурността на една ядрена централа.

Claims

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1.- Метод за търсене наличието на един електрически кабел, и, при нужда, идентифицирането му, като този кабел се състои от един проводящ кожух /В/ и една проводяща сърцевина /А/, електри- чески изолирана от кожуха, при който- метод по известен начин се свързва споменатия кожух със земята /Т/, подава се един токов импулс по кожуха с помощта на есно токоподаващо устройство /100/ свързано със семята, така че връщането на този импулс към токоподаващото устройство да се осъществи по земята и се установява наличието на кабел в близост до една точка на приемане, чрез по лучаването в тази точка на един характерен, сигнал за този импулс с помощта на един детектор /200; 300/.
2. - Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че споменатият импулс е получен чрез разряда на един кондензатор /С5/«
3. - Метод, съгласно една от претенциите 1 и 2, характери- 's I зиращ се с това, че подаването на споменатия импулс се извършва с определена честота и с това, че детекторът /200; 300/ притежава средства /230/ за измерване интервалите от време, разделящи два последователни импулса.
4. - Метод, съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че интервалът от време, разделящ всеки импулс е по-голям от

1 секунда.
5. - Метод, съгласно една от претенциите 1 до 4, характеризиращ се с това, че споменатият импулс се подава директно по кожуха бо- Метод, съгласно една от претенциите 1 до 4, характеризиращ се с това, че споменатото подаване на импулс става чрез индукция по кожуха.
7..- Метод, съгласно една от претенциите от 1 до 6, характе ризиращ се с това, че търсенето на споменатия импулс става с помощта на намотка /213/, пресичана от споменатия електрически кабел, с цел идентифициране на кабела.
8.— Метод, съгласно една от претенциите от 1 до 6, характеризиращ се с това, че търсенето на споменатия импулс се осъществява с помощта на една намотка /313/, разположена в близост до споменатия електрически кабел.
9о- Метод, съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че намотката /313/ е разположена вътре в един електрически екран /313а/, представляващ един алуминиев лист.
10.— Метод, съгласно една от претенциите от 1 до 9, харак теризиращ се с това, че продължителността на споменатия импулс е по-малка от 10 сек.
11.- Метод, съгласно една от претенциите от 1 до 10, харак- теризиращ сес това, че максималният интензитет на индуцирания ток по кабела е по-нисък от 25 А.
12.- Устройство за търсен^ Наличието на един електрически кабел и, при нужда идентифицирането му, като този електрически кабел има един проводящ кожух и една проводяща сърцевина изоли рана електрически от кожуха, характеризиращо се с това, че има едно токоподаващо устройство /100/ предназначено да подава един токов импулс по кожуха в една точка на подаване, като това токоподаващо устройство е свързано със земя, така че връщането на токовия импулс’ към подаващото ток устройство да се извърши по земята и един детектор /200; 300/ предназначен да открие в една точка на приемане, отдалечена от точката на подаване и близо до пъта на токовия импулс, един характерен сигнал на споменатия импулс о
13.- Устройство, съгласно претенция 12, характеризиращо се с това, че е предназначено да установи наличието в едно помещение на даден електрически кабел функциониращ, по-специално, в една ядрена централа.
14.- Устройство, съгласно претенция 13, характеризиращо се с това, че детекторът /300/ притежава една намотка /313/, разположена вътре в един електрически екран /313а/, представляващ един алуминиев лист.
15.- Устройство, съгласно претенция 12, характеризиращо се с това, че е предназначено за идентифицирането на функциониращи електрически кабели, по-специално, в една ядрена централа»