BG100792A

BG100792A - L-нуклеозиди за третиране на хепатит-в вирус и епщайн-ваr вирус

Info

Publication number: BG100792A
Application number: BG100792A
Authority: BG
Inventors: Chung Chu; Yung-Chi Cheng; Balakrishna Pai; Gang-Qing Yao
Original assignee: Yale University; University Of Georgia Research Foundation,Inc.
Priority date: 1994-01-28
Filing date: 1996-08-20
Publication date: 1997-03-31
Also published as: FI962986A0; CA2182273C; PT748330E; HUT75514A; SK285191B6; EP1283211B1; DK1283211T3; NO306408B1; CZ211496A3; CN1043769C; JP3899440B2; ES2266402T3; EP0748330A4; CA2182273A1; HU9601774D0; BR9506596B1; FI962986L; CZ292574B6; US5587362A; EP1283211A2

Abstract

Изобретението се отнася до метод за лечение на организми, по-специално на хора, инфектирани с нвv или евv чрез прилагане на нвvили евv-лечебно количество от l-нуклеозид с формула в която r е пуриноваили пиримидинова основа. В предпочитано изпълнениесъединението е 2'-флуоро-5-метил-l-арабинофуранозилуридин (означено също като l-fuмаu). Съединението е силно антивирусно средство срещу нвv и евv и има ниска цитотоксичност. Други специфични примери на активни съединения са n1-(2'-деокси-2'-флуоро-l-арабинофуранозил)-5-етилурацил, n1-(2'-деокси-2'-флуоро-l-арабинофуранозил)-5-йодоцитозин и n1-(2'-деокси-2'-флуоро-l-арабинофуранозил)-5-йодоурацил.

Description

Настоящото изобретение се отнася до метод за третиране на хепатит-В вирус (означаван също като ”HBV) и епщайн-BAR вирус (означаван също като ”EBV”), който се състои в прилагане на ефективно количество от едно или повече от активните съединения описани тук или тяхно фармацевтично приемливо производно или пролекарство на тези съединения.

ПРЕДШЕСТВУВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА

Хепатит-В вирусът е достигнал епидемично ниво навсякъде. След два до шест месеца инкубационен период, в който гостоприемникът не забелязва инфекцията, HBV инфекцията може да доведе до остър хепатит и увреждане на черния дроб, което причинява коремни болки, жълтеница и повишаване на нивото на някои ензими в кръвта. HBV може да причини внезапен хепатит, бързо прогресиращ, често с фатална форма на болестта, при която се разрушават големи по размери секции от черния дроб. Пациентите обикновено се възстановяват след остър вирусен хепатит. При някои пациенти, обаче, високото ниво на вирусни антигени остава в кръвта за продължителен или неопределен период, причинявайки хронични инфекции. Хроничните инфекции могат да доведат до хроничен устойчив хепатит. Пациенти инфектирани с хроничен устойчив HBV има най-много в равиващите се страни. Към средата на 1991 година носителите на хромичен HBV само в Азия са приблизително 225 милиона, а в света са почти 300 милиона носители. Хроничният устойчив хепатит може да причини умора, цироза на черния дроб, хепатоцелуларна карцинома, първичен рак на черния дроб.

В западните индустриализирани страни високо рискови групи за HBV инфекции са тези, които са в контакт с HBV носителите или техни кръвни проби. Епидемиологията на HBV фактически е много подобна на тази на синдрома на придобита имунна недостатъчност, което обяснява защо HBV инфекцията е разпространена главно сред пациентите със СПИН или свързани с HIV инфекции. Обаче, HBV е по-заразен от HIV.

HBV е на второ място само след тютюна като причинител на рак при човека. Механизмът, по който HBV причинява рак не е известен, макар че се предполага, че той може директно да бъде начало за развитие на тумор или индиректно начало за развитие на тумор чрез хронично възпаление, цироза и клетъчно регенериране свързано с инфекцията.

Епщайн -BAR вирусът (EBV) е член на рода

Lymphocryptovirus, който спада към подсемейство gammaherpesvirinae. Той е изключително лимфотропен. EBV има класическата структура на херпесвирусите, именно, неговият геном с двойноверижна ДНК се съдържа в икозапентахедрал нуклеокапсида, който на свой ред е обграден посредством липидна обвивка покрита с вирусни гликопротеини.Аморфен протеин от обвивката заема пространството между обвивката и нуклеокапсида.

Всички херпесвируси при хората инфектират и репродуцират вътре в лимфоцитите до известна степен, а при EBV това е ефективно. Най важно, патогенезата и отговора на гостоприемника при инфекция с EBV са повече зависими от лимфоцитната инфекция, отколкото това е очевидно за други херпесвируси при хората.

EBV сега се смята за причина за В-клетъчно лимфопролиферативно заболяване и е свързан с различни други тежки и хронични болести, включително рядък синдром подобен на прогресивна мононуклеозга и еражгаг леквогтлакия при СПИН пациенти. Предположението, че EBV е главна причина за хронична умора, не издържа подобно разглеждане.

EBV първоначално се предава чрез слюнката, макар че някои инфекции се предават чрез преливане на кръв.

Повече от 85% от пациентите в остра фаза на инфекциозна мононуклеоза секретират EBV.

EBV е свързан с рака. Най-малко две групи пациенти са рискови за развитие на свързана с EBV лимфома: тези, които са получили транспланти от бъбрек, сърце, костен мозък, черен дроб или тимус, под защитата на ·· · · ··· · · · · · ·_ й ............

• 9*9 ···· · · · ···· ·· ·· ·· ·· ·· имуносупресивна терапия и пациенти със СПИН. Свързан с EBV рак включва лимфома на Burkitt и назофарингеална карцинома.

В светлината на факта, че хепатит-В вирусът и епщайн-BAR вирусът причиняват тежки и често трагични ефекти върху инфектираните пациенти, остава острата нужда от намиране на нови ефективни фармацевтични средства за лечение на хора инфектирани с вируси, които средства да имат малка токсичност за гостоприемника.

Задача на настоящото изобретение е да се осигурят съединения, състави и метод за третиране на хепатит-В вирус.

Друга задача на настоящото изобретение е да се осигурят съединения, състави и метод за третиране на т епщайн-BAR вирус.

ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Изобретението се отнае.я до метод за лечение на организми и по-специално хора, инфектирани с HBV или EBV, който се състои в прилагане на HBV или EBV лечебно количество от L-нуклеозид с формула

(I) в която R означава пуринова или пиримидинова основа. В предпочитано изпълнение, нуклеозидът се получава като определен енантиомер и по същество в отсъствие на неговия съответстващ енантиомер (т.е. в енантиомерно обогатена, енантиомерно чиста форма).

• · · · ···· · · ··

В предпочитано изпълнение активното съединение е 2'-флуоро-5-метил-р-1_-арабинофуранозилуридин (също означено като L-FMAU). Това съединение е силно антивирусно средство спрямо HBV и EBV и притежава ниска цитотоксичност. Други конкретни примери на активни съединения са М₁-(2'-деокси-2'-флуоро-р-Ьарабинофуранозил)-5-етилурацил, М1-(2'-деокси-2'-флуоро-р1_-арабинофуранозил)-5-йодоцитозин) и Ь11(2'-деокси-2'флуоро-р-1_-арабинофуранозил)-5-йодурацил.

Съгласно алтернативно. изпълнение е осигурен Lнуклеозид за лечение на HBV или EBV, съдържащ 2'арабинохидроксилна група, например L-аратимидин, Lфлударабин, L-арагуанозин и L-араинозин както е посочено на фигура 1.

L-нуклеозИдите описани в настоящото изобретение и техните фармацевтично приемливи производни или фармацевтично приемливи форми за приложение съдържащи тези съединения са полезни за предотвратяване *и лечение на HBV инфекции и други свързани с тях състояния като антиHBV антитяло позитивни и HBV позитивни състояния, хронични чернодробни възпаления причинени от HBV, цироза, остър хепатит, внезапен хепатит, хроничен устойчив хепатит и умора. Съединенията могат да се използват също за лечение на свързани с EBV смущения. Тези съединения или форми за приложение могат да се използват също профилактично за предотвратяване или забавяне прогресирането на клинични заболявания в индивиди, които са анти-HBV или анти-EBV антитяло или HBV или EBV антиген позитивни или които са изложени на HBV или EBV.

I • ·2» · · ··· · · · · · ο * · · · · · · ··· · · • · · ··«· ··· ···· ·· ·· ·· ·· ··

Съгласно друго изпълнение, активните съединения или техни производни или соли могат да се прилагат в комбинация или алтернативно с друго анти-HBV средство или анти-EBV средство, включително изброените по-горе или анти-HIV средство. Най-общо, през време на алтернативна терапия, ефективна доза от всяко средство се прилага серийно, а при комбинирана терапия заедно се прилага ефективна доза от две или повече средства. Дозировката С зависи от абсорбцията, инактивирането и скоростта на изхвърляне на лекарството както и от други фактори известни на специалистите от областта . Трябва да се отбележи, че стойностите на дозата варират и в зависимост от тежестта на състоянието, което се облекчава. Освен това трябва да се знае, че за всеки отделен субект трябва да се коригират специфични режими^.на дозиране и схема за време съгласно индивидуалната нужда и професионалата преценка на прилагащия или наблюдаващия прилагането на съставите.

Неограничаващи примери на антивирусни средства, които могат да се използват в комбинация със съединенията съгласно изобретението са (-)-енантиомер на 2хидроксиметил-5-(5-флуороцитозин-1 - ил) -1,3-оксатиолан (FTC), (-)-енантиомер на 2-хидроксиметил-5-(цитозин-1-ил)-

1,3-оксатиолан (ЗТС), карбовир, ацикловир, интерферон, ΑΖΤ, DDI (2',3'-дидеоксиинозин), DDC (2',3'-дидеоксицитидин), LDDC, L-5-F-DDC и D4T.

Кратко описание на фигурите

Фигура 1 е илюстрация на избрани L-нуклеозиди, които попадат в обхвата на настоящото изобретение: L-FMAU (2'-флуоро-5-метил-р-1_-арабинофуранозилуридин), L-FIAU (2'-

флуоро-5-йодо-р-1_-арабинофуранозилуридин), L-FC (2'флуоро-₽-1_-арабинофуранозилцитозин), L-FIAC (2'-флуоро-5йодо-р-1_-арабинофуранозилцитозин), L-2-CI-2'-F-2'деоксиаденин, L-FEAU (2'-флуоро-5-етил-р-1_арабинофуранозилуридин), L-аратимидин, L-флударабин, Lарагуанозин и L-араинозин.

Фигура 2 е графика на процента на оживели клетки спрямо лечебната концентрация на L-FMAU в Н1 клетки.

Фигура 3 е схематична илюстрация на получаването на 1 -0-ацетил-2,3,5-три-0-бензоил-р-1_-рибофураноза (съединение 10).

Фигура 4 е схематична илюстрация на алтернативно получаване на 1-О-ацетил-2,3,5-три-О-бензоил-р-крибофураноза (съединение 10).

Фигура 5 $ схематична илюстрация на метода за получаване на 1,3,5-три-бензоил-2-деокси-2-флуоро-а-1_арабинофураноза (съединение 13).

Фигура бе схематична илюстрация на метода за получаване на М₉-(3',5'-ди-О-бензоил-2'-деокси-2^г-флуоро-р1_-арабинофуранозил)-2,6-дихлоропурин (съединение 15) и Ng(2'-деокси-2'-фл.уоро-р-к-арабинофуранозил)-2,6дихлоропурин (съединение 16).

Фигура 7 е илюстрация на метода за получаване на редица 2'-деокси-флуоро-р-к-арабинофуранозил-пиримидини (съединения 17-24).

Фигура 8 е илюстрация на метода за получаване на

М1-(2'-деокси-2'-флуоро-р-к-арабинофуранозил)-5йодоцитозин (съединение 22).

Фигура 9 е илюстрация на метода за получаване на

9-р-1_-арабинофуранозиладенин.

Фигура 10 е илюстрация на алтернативен начин за получаване на 1 -О-ацетил-2,3,5-три-О-бензоил-р-1_рибофураноза (съединение 10) от 1,2-ди-О-изопропилиден-аL-ксилофураноза (съединение 3).

Фигура 11 е графика на плазмената концентрация на L-(-)-FMAU у мишки след орално приложение за време (кръст, 10 mg/kg прилагани bid (два пъти дневно) за 29 дни преди фармакокинетичното изследване и след това изследване проведено на 30-ия ден от прилагането на същата концентрация, черно кръгче, 50 mg/kg прилаганидва пъти дневно в продължение на 29 дни преди изследването и след това изследване проведено на 30-ия ден от прилагането на същата концентрация, празно кръгче, 50 mg/kg приложени за пръв път в първия ден от изследването).

Фигура 12 е графика на концентрацията на L-(-)'FMAU у миши черен дроб след орално прилагане за период от време (кръст, ГО mg/kg прилагани bid (два пъти дневно) в продължение на 30 дни преди фармакокинетичното изследване и след това изследване проведено на 31-ия ден от прилагането на същата концентрация, черно кръгче, 50 mg/kg прилагани два пъти дневно в продължение на 30 дни преди изследването и след това изследване проведено на 31ия ден от прилагането на същата концентрация, празно кръгче, 50 mg/kg приложени за пръв път в първия ден от изследването ).

Фигура 13а илюстрира изменението на телесното тегло за тридесет и един дни на контролни BDF1 женски мишки. Фигура 13 b и 13с илюстрират изменението на телесното тегло за тридесет и един дни на BDF1 женски мишки, дозирани с 10 mg/kg два пъти дневно (13Ь) и 50 mg/kg (13c) L-(-)-FMAU. Това телесно тегло представлява средното и стандартно отклонение за него при пет от седем мишки.

Фигури 14-20 представляват клиничната химия на миша плазма след прилагане на L-(-)-FMAU от 10 mg/kg (три мишки) или 50 mg/kg (три мишки) bid (два пъти дневно) в продължение на 30 дни. Фигура 14 е хистограма на концентрацията на общия билирубин в мишата плазма в mg/dL. Фигура 15 е хистограма на концентрацията на алкална фосфатаза в миша плазма в U/L. Фигура 16 е хистограма на концентрацията на креатинин в миша плазма в mg/dL. Фигура 17 е хистограма на концентрацията на AST (SGOT, серумна глутаминооксалова ^рансаминаза) в миша плазма в U/L. Фигура 18 е хистограма на концентрацията на ALT (SGOT, серумна глутаминопирогроздена трансаминаза) в миша плазма в U/L. Фигура 19 е хистограма на концентрацията^иа млечна киселина в миша плазма в mmol/L. Фигура 2 СГ е хистограма на концентрацията на млечна дехидрогеназа в миша плазма в U/L.

Както е използван в описанието терминът ’’енантиомерно обогатен” се отнася до нуклеозиден състав, който включва .най-малко приблизително 95% и за предпочитане приблизително 97%, 98%, 99% или 100% от единия от енантиомерите на този нуклеозид.

Както е използван в описанието терминът алкил поспециално включва, но не само, Ci до Сю алкилни групи като метил, етил, пропил, бутил, пентил, хексил, изопропил, • · • ··· • · 9 _Λ · · · · · · ·· • · · · · · · ··· ···· ·· ·· ·· ·· ·· изобутил, втор-бутил, трет-бутил, изопентил, амил, пентил, циклопентил и циклохексил.

Както е използван в описанието терминът специално включва, но не само, ацетил, пропионил, третацил побутирил, пентаноил, 3-метилбутирил, хидрогенсукцинат, 3хлоробензоат, бензоил, пивалоил, мезилат, пропионил, валерил, капронат, каприлоилат, капринат, лаурат, миристат палмитат, стеарат и олеат.

Както е използван в описанието и ако не е посочено друго, арил се отнася до фенил.

Терминът защитена” както е използван в описанието и ако не е посочено друго, се отнася до група, която се прибавя към кислороден или азотен атом да го защити от по-нататъшно взаимодействие по време на процеса на получаване на производни в други части на молекулата, в която се намират кислородът или азотът. Голямо разнообразие от кислородзащитни и азотзащитни групи са известни на специалистите от областта на органичния синтез.

Пуриновата или пирмтиетдиновата оснюва-вютючгга; но не само, аденин, №-алкилпурин, М⁶-ацилпурин (където ацил е С(О) (алкил, арил, алкарил или аралкил), ЬР-бензилпурин, №халопурин, №-винилпурин, М⁶-ацетиленов пурин, Ν⁶ацилпурин, №-хидроксиалкилпурпин, М⁶-тиоалкилпурин, тимин, цитозин, 6-азапиримидин, 2-меркаптопиримидин, урацил, №-алкилпиримидин, №-бензилпиримидин, Ν⁵халопиримидин, №-винилпиримидин, №-ацетиленов пиримидин, №-ацилпиримидин, №-хидроксиалкилпурпин, Ν⁵тиоалкилпурин, 5-азацитидинил, 5-азаурацил, тиазолопиридинил, имидазолопиридинил.пиролопиримидинил, ♦ rl i· · · · · · ···· • - ·Ι ί· “· · ·· · · ···· · • ·· ···· ··· ···· · · ·· ·· · · ·· пиразолопиримидинил.Функционалните кислородни и азотни групи на основата могат да се защитят ако е необходимо или се желае. Подходящите защитни групи са добре известни на специалистите от областта и включват триметилсилилна, диметилхексилсилилна, трет-бутилдиметилсилилна и третбутилдифенилсилилна, тритилметилна, алкилна групи, ацилни групи като ацетилна, пропионилна, бутилна, метилсулфонилна и р-толуилсулфонилна. Те по-специално включват 5метилурацил (тимин), 5-йодоурацил, цитозин и 5-етилурацил.

Изобретението се отнася до метод и състав за третиране на HBV инфекция, EBV инфекция и други вируси, възпроизвеждащи по подобен начин като HIV, в човешки или

друг животински гостоприемник, което се състои в прилагане на ефективно количество от едно или повече от гореозначените L-нуклеозиди или тяхно физиологично приемливо производно или физиологично приемлива сол, в даден случай във фармацевтично приемлив носител. Съединенията съгласно изобретението или притежават антиHBV активност, анти-EBV активност или се метаболизират до съединение или съединения, които притежават анти-HBV или анти-EBV активност. Съединенията описани тук също могат да се използват за третиране на свързани с HBV и EBV заболявания.

Активното съединение може да се прилага като някакво производно, което при прилагане към реципиента е способно да осигури директно или индиректно основното съединение или само то притежава активност. Неограничаващи примери са фармацевтично приемливи соли (алтернативно означени като ’’физиологично приемливи соли”)

• · · · · · • ··· · · · · · • ·· ·· · · · · • · · · · · ·· ·· ·· · · и 5'.и пурин или пиримидин ацилираните или алкилираните производни на активното съединение (алтернативно означено като физиологично активно производно”). Съгласно едно изпълнение ацилната група е естер на карбоксилна киселина (напр. -C(O)R'), в която некарбонилната част (В') на естерната група може да бъде с права, разклонена или циклична верига Ci до Сю алкил, алкоксиалкил като метоксиметил, аралкил като бензил, арилоксиалкил като феноксиметил, арил като фенил в даден случай заместен с халоген, Ci до С₄ алкил или Ci до С₄ алкокси, сулфонатни естери като алкил или аралкилсулфонил като метансулфонил, моно-, ди- или трифосфатен естер, тритил или монометокситритил, субституиран бензил, триалкилсилил (напр. диметил-третбутилсилил) или дифенилметилсилил. Арилните групи в естерите в даден сдучай включват фенилна или бензилна група. Алкидната група може да бъде с права, разклонена или циклична верига и в даден случай е Ст до Сю група.

Примери за изпълнение на изобретението

I. Синтез на L-нуклеозиди

L-нуклеозидите съгласно настоящото изобретение могат да се получат както е описано подробно по-долу или по друг начин известен на специалистите от областта. В схемата за синтез описана по-долу могат да се използват и други стандартни реагенти, включително еквивалентни киселини, основи и разтворители, освен цитираните, които са известни на специалистите от областта. Могат да се използват защитни групи за кислород или азот в широки граници, описани например от Greene et al./’Protective Groups in Organic

Synthesis, John Wiley and Sons, Second Edition, 1991.

Подходящи защитни групи за кислород и азот са например тризаместена силилна група като триметилсилил, диметилхексилсилил, трет-бутилдиметилсилил, третбутилдифенилсилил, тритил, алкилна група, ацилна група като ацетил, пропионил.бензоил, р-МО₂-бензоил, бензил или толил, метилсулфонил или р-толуилсулфонил. Функционалните кислородни или азотни групи в хетероциклената основа трябва да се защитят преди кондензирането им със захарта.

©

Подходящи редуциращи средства са NaBhU, диизобутиламони&в хидрид (литиев борохидрид (L1BH4) и натриев бис(2-метоксиетокси)алуминиев хидрид (Red-AI). Подходящи окисляващи средства са водна кисела хромена киселина (СгОз), натриев дихромат (ИагСгОт), пиридиниев хлорох^омат (РСС), пиридиниев дихромат (PDC), калиев перманганат (К2МПО4), оловен тетраацетат/пиридин, кислород върху катализатор платина/въглен, RuCU, RuO₄/NaSO₄, диметилсулфоксид/дициклохексилкарбодиимид ® (DMSO/DCC) и донор на протони, сребърен карбонат, трифенилбисмутов карбонат, окисление по Опенауер (алуминиеви алкоксиди в ацетон) и магнезиев диоксид (за селективно окисление на алилови или бензилови алкохоли в присъствие на други алкохоли).

Фридел-Крафтсови катализатори (Люисови киселини), които могат да се използват при кондензацията са SnCI₄, ZnCI₄, TiCI₄, AICI3, FeCI₃, ВР₃-диетилов етер и BCI₃. Тези катализатори изискват безводни условия, тъй като наличието на вода намалява тяхната активност. Катализаторите също се инактивират в присъствие на • · · ·

органични разтрсрители с активни водородни атоми като алкохоли и органични киселини. Катализаторите обикновено се използват в разтворители като въглероден дисулфид, метиленхлорид, нитрометан, 1,2-дихлоретан, нитробензен.тетрахлоретан, хлоробензен, бензен, толуен, диметилформамид, тетрахидрофуран, диоксан или ацетонитрил. Безводният алуминиев хлорид не е разтворим във въглероден дисулфи. Niedballa et al., J.Org.Chem, 39, 25 C(1974). Предпочитан катализатор e SnCI₄. Предпочитан разтворител е 1,2-дихлоретан. Триметилсилилтрифлат може да се използва при същите условия описани по-горе за Фридел-Крафтсовите катализатори. Взаимодействието се провежда при температура в границите от -10°С до 200°С. Десилилирането може да се извърши с различни реагенти като оцетна киселина, трифлуороцетна киселина, флуороводород, норм-тетрабутиламониев флуорид, калиев флуорид и пиридиниев HCI.

·♦. Като се има предвид фигура 3, като се излиза от Lксилоза (1а), ключовото междинно съединение 1-О-ацетил-

2,3,5-три-О-бензоил-р-1_-рибофураноза (10) се синтезира с общ добив от 20% (L. Vargha, Chem.Ber., 1954, 87, 1351, Holy, A. et al., Synthetic Procedures in Nucleic Acid Chemistry, VI, 163-167). Както е показано на фигура 4, съединение (10) може също така да се синтезира от по-скъпия изходен продукт L-рибоза (Holy, A. et al., Synthetic Procedures in Nucleic Acid Chemistry, VI, 163-167). Фигура 3 илюстрира алтернативна синтеза на съединение (10) (добив 53%), което допълнително се фрлуорира при Сг (J.Org.Chem., 1985, 50, 3644-47) като се получава 1,3,5-три-О-бензоил-2-деокси-2-

Яс» · · · · · · ··· xJ· ““· · · · ·· ···« · ·· · · · · ··· • · ·· ·· ·· ·· флуоро-1_-арабинофураноза (13), която се кондензира с различни основи през бромозахарта до получаване на 2' деокси-2'-флуороарабинофуранозилнуклеозиди с различни добиви.

1, 2-ди-О-изопропил иде н-а.-1_-ксилофураноз а (3)

Към 650 ml безводен ацетон се прибавя 4 ml конц. сярна киселина, 5 g молекулно сито (4А), 80 g безводен куприсулфат и 50 g L-ксилоза и сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 3 часа. Реакционната смес се филтрира и се промива изчерпателно с ацетон, обединените филтрати се неутрализират с амониев хидроксид и след това се изпаряват до сухо. Прибавя се етилацетат (200 ml), след това се филтрира и се изпарява, като се получава масло, което се разтваря в 250 ml 0,2% HCL разтвор и се разбърква при ставна температура в продължение на 2,5 часа. Стойността на pH се коригира на 8 с наситен NaHCO3, след това се изпарява до сухо, остатъкът се екстрахира с етилацетат. След отстраняване на разтворителя се получава съедлАце^щле- (,34^. ‘^жълтов·· маслхх (4Т _f7 д, ¹Н-ЯМР (CDCI₃): δ 5,979 (d, J=3,78 Hz, Н-1), 4,519 (d, J=3,6 Hz, 1H, H-2), 4,308 (bd, ΊΗ, H-3), 4,080 (m, ЗН, H-4 и H-5), 1,321 (s, ЗН, CH3), 1,253 (s, 3H, CH₃).

1,2-ди-О-изопропил и ден-3,5-ди-О-о-толилсулфонилa-L-ксилофураноза (4)

Съединение (3) (40 g, 210 mmol) се разбърква в 500 ml безводен пиридин при 0°С и на капки се прибавя TsCI (75 g, 393 mmol) разтворен в 100 ml CHCI3. След три часа по същия начин както по-горе се прибавя друга порция TsCI (50 g, 262 mmol). Сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 24 часа, след това се охлажда при 0°С, прибавя се вода (10 ml), след което се разбърква при стайна температура в продължение на 30 минути. Реакционната смес се излива в 500 ml лед-вода, екстрахира се с СНС1з (150 ml х

4), промива се с 1,5 М H₂SO₄ (150 ml х 4), наситен NaHCO₃(200 ml х 2), суши се (MgSO₄). След отстраняване на разтворителя се получава кафяв сироп, от който при кристализация из етилов алкохол се получава съединение (4) като бяло твърдо вещество (103,8 д, 99%).

¹Н-ЯМР (CDCI₃): δ 7,282, 7,836 (m, 8Н, OTs), 5,849 (d, J=3,51 Hz, 1H, H-1), 4,661, 4,779 (m, 2H, H-3 и H-4), 4,193 (dd, 1H, H-2), 4,011 (d, 2H, H-5), 2,448, 2,478 (2s, 6H, -OTs), 1,261, 1,320 (2s, 6H, CH₃).

1,2-ди-О-ацетил-3,5-ди-О-р-толилсулфонил- τα,β-ксил офураноза (5)

Съединение (4) (70 g, 140,5 mmol) се разтваря в 700 ml ледена оцетна киселина и 100 ml оцетен анхидрид и на капки се прибавя концентрирана сярна киселина при 0°С. Полученият разтвор се разбърква при стайна температура една нощ и след това се излива в 1 L лед-вода, екстрахира се с СНС1₃ (200 ml х 4), промива се с наситен разтвор на ИаНСОз, суши се (MgSO₄). След отстраняване на разтворителя под вакуум се получава съединение (5) като сироп (84,2 д, добив на суров продукт 110%).

Метил-З, 5-ди-О-р-тол илсулфонилα,β-ксилофураноза (6)

Суровото съединение (5) (80 д) се разбърква в 500 ml 1% HCI/CH3OH при стайна температура в продължение на 30 часа. Разтворителят се отстранява под намалено налягане, остатъкът се разтваря в 300 ml СНС1₃, разтвор на МаНСОз, суши се (MgSO₄).

разтворителя се получава съединение промива се с наситен

След отстраняване на (6) като сироп (60 д,

90% от съединение (4)).

Метил-2-0-бензоил-3,5-ди-0-р-толилсулфонил α,β-ксилофуранозид (7)

Сиропът, съединение (6) (60 д, 127 mmol) се разтваря в 200 ml пиридин и се разбърква при 0°С и на капки се прибавя бензоилхлорид (40 ml, 345 mmol), полученият разтвор се разбърква при стайна температура в продължение на 17 часа. Концентрира се до около 50 ml, след което се излива в 300 ml лед-вода, екстрахира се с СНС1₃, промива се с 3N H2SO4 и наситен разтвор на ИаНСОз, суши се (MgSO₄). След изпаряване на разтворителя се получава съединение (7) като сироп (71 д, 97%).

М етил-2,3,5-три-О-бензоил (х,р-Ьрибофуранозид (9)

-f

Сиропът, съединение (7) (70 д) и натриев бензоат (100 д, 694 mmol) се суспендира в 1200 ml диметилформамид и се разбърква механично при нагряване под обратен хладник в продължение на 16 часа. Охлажда се до стайна температура и след това се излива в 1L лед-вода, екстрахира се с етер, суши се (MgSO₄). След изпаряване на разтворителя се получава сироп (50 д, съединения (8а) и (8Ь)), който се разтваря в 180 ml пиридин и бензоилхлорид (BzCI, 20 ml, 172 mmol) в продължение на 17 часа при стайна температура. След преработване се получава съединение (9) като кафяв сироп (48 д, 83% от съединение (7)).

ί 8ί- · J ί ·· · *··ί !**· • ·· · · · · ··· ···· ·· ·· ·· ·· ··

1-О-ацетил-2,3,5-три-О-бензоилр-!_-рибофураноза (10)

Съединение (9) (26 g, 54,6 mmol) се обработва с

275 ml ледена оцетна киселина, 55 ml оцетен анхидрид и 16 ml концентрирана сярна киселина при 0°С до стайна температура в продължение на 17 часа. След това се излива в 1L лед-вода, екстрахира се с хлороформ (200 ml х 4). Обединените екстракти се промиват с наситен разтвор на 1МаНСОз и се сушат (MgSO₄). След отстраняване на разтворителя се получава кафяв сироп, който се обработва с етанол като се получава съединение (10) като бяло твърдо вещество (8,8 д, 32%), т. на топене 124,7°С, лит.т.т. 129130°С, D форма: 130-131°С, [а]₀ = -45,613 (с 1,0, СНС1₃,

D форма: [а]о+44,2.

⁵Н-ЯМР (ODCI₃): δ 7,317, 8,134 (m, 15Н, OBz), 6,437 (s, 1 H, Н-1), 5,835 (m, 2Н, Н-2 и Н-3), 4,649 (т, ЗН, Н-4 и Н-

5), 2,003 (s, ЗН, СНяСОО-).

1-О-ацетил-2,3,5-три-О-бензоилр-Ц-риббфураноза (от L-рибоза)

L-рибоза (5 д, 33,3 mmol) се суспендира в 120 ml

1% HCI/MeOH и се разбърква при стайна температура в. продължение на 3 часа, докато се получи бистър разтвор. Реакцията се прекъсва чрез прибавяне на 30 ml безводен пиридин, след което се изпарява под намалено налягане. Полученият сироп се изпарява заедно с пиридин (30 ml х 2), след което се разтваря в 80 ml безводен пиридин и при разбъркване при 0°С и на капки се прибавя бензоилхлорид (20 ml, 172 mmol). След разбъркване при стайна температура в продължение на 17 часа, реакцията завършва. Прибавя се •»is :.:

• · · ···· ··· ···· ·· ·· ·· ·· ·· вода (10 ml) и сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 0,5 часа, след това се концентрира до около 50 ml, излива се в 150 ml лед-вода, екстрахира се с хлороформ (50 ml х 4), промива се последователно с 3N

H2SO4 (30 ml х 2 ), наситен разтвор на ИаНСОз (30 ml х 3) и се суши (MgSO4). След отстраняване на разтворителя се получава съединение (9) като сироп (13 д).

Суровото съединение (9) се разтваря в 80 ml

НВг/АсОН (45 тегловно-обемни %) и се разбърква при стайна температура в продължение на 1,5 часа. Към тази смес се прибавя ледена оцетна киселина (50 ml) и полученият разтвор се разбърква при 0°С и бавно се прибавя 34 ml вода като температурата се държи под 7°С. След това се разбърква при стайна температура в продължение на 1 час, излива се в 200 ml лед-вода, екстрадира се с хлороформ (50 ml х 5). Обединените екстракти се промиват с наситен ИаНСОз, сушат се (MgSO₄). След отстраняване на разтворителя се получава сироп (13 д), който се разтваря в 40 ml б-езводен пиридин, разбърква се при 0°С. След това на капки се прибавя оцетен анхидрид (14 ml, 148,4 mmol). След като завърши взаимодействието, се излива в 150 ml лед-вода, екстрахира се с хлороформ (50 ml х 4), промива се последователно с 3N H2SO4 (30 ml х 2), наситен разтвор на ИаНСОз (50 ml х 2) и се суши (MgSCU). След отстраняване на разтворителя и обработване с метанол се получава съединение (10) като бяло твърдо вещество (9,2 д, 53,7% от L-рибозата).

1,3,5-три-0-бензоил-а-1-рибофураноза (11) Съединение (10) (9 g, 17,84 mmol) се разбърква в

100 ml CH₂CI₂ при 0°С и на една порция се прибавя 70 ml

20:

СН₂С1₂ съдържащ HBr (3,2 g, 30,5 mmol). Сместа се разбърква при 0°С в продължение на 3,5 часа, прибавя се вода (55 ml) и сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 18 часа. Органичният слой се отделя, промива се с наситен разтвор на NaHCO₃ и се суши (MgSO₄). След изпаряване на разтворителя се получава пяна, която се прекристализира из CH2CI2 и норм-хексан, като се получава съединение (11) като бяло твърдо вещество (6,2 д, 75,5%), т. на топене 137-138°С, лит.т.т. 140-141°С, [а]о = -81,960 (с 0,55, CHCI3), D форма:

[а] □ — + 83,71.

¹Н-ЯМР (CDCI3): δ 7,312, 8,187 (m, 15Н, OBz), 6,691 (d, J=4,59 Hz, H-1), 5,593 (dd, J₄-₃=6,66 Hz, J₂.₃=1,8 Hz, 1H, H-30), 4,637, 4,796 (m, 4H, H-2, Н-4 и H-5), 2,3 (b, OH).

1,3,5-три-О-бензоил-2-О-имидазосулфурил- ia-L-рибофураноза (12)

Съединение (11) (5,94 g, 12,84 mmol) се разбърква в 50 ml безводен CH₂CI₂ при -15°C (сух лед-ССЦ).

Последователно се прибавят диметилформамид (15 ml) и сулфурилхлорид (3,2 ml, 3,98 mmol). Разтворът се разбърква при -15°С в продължение на 30 минути и след това се оставя при стайна температура в продължение на 4 часа. Прибавя се имидазол (8,7 g, 12,78 mmol) на три порции при охлаждане на реакционната смес на баня от лед. След това се разбърква при стайна температура в продължение на 17 часа. Сместа след това се излива в 150 ml лед-вода и водната фаза се екстрахира с СН₂С1₂ (50 ml х 3).Обединените органични слоеве се промиват с вода и се сушат (MgSO₄). След пречистване на колона (хексан:етилацетат/5:1 - 1:1) се

• ··· получава съединение (12) като бяло твърдо вещество (3,7 д, 49%). Т. на топене 124,5-125,5°С, лит.т.т. 129°С, [а]₀ = -68,976 D форма: +66,154.

Н-ЯМР (CDCI₃): δ 6,9, 8,2 (m, 1 8Н, Аг-Н), 6,67 (d,

J = 4,4 Hz, 1Н, H-1), 5,59 (dd, 1 H, H-3), 5,21 (dd, 1H, H-2), 4,5,

4,8 (m, 3H, H-4 и H-5).

1,3,5-три-0-бензоил-2-деокси-2-флуороa-L-арабинофураноза (13)

Суспензия от съединение (12) (3,33 g, 5,62 mmol), KHF₂ (1,76 g, 22,56 mmol) в 30 ml 2,3-бутандиол се разбъркват под аргон. Сместа се нагрява до 150°С и се прибавя 1 ml HF/H₂O (48%, 27,6 mmol) и сместа се разбърква при 160°С в продължение на 1,5 часа. Прибавя се солна лугалед, за да се спре реакцията и разтворът се екстрахира с метиленхлорид (50 ΤήΙ х 4). Обединените екстракти се промиват с наситен разтвор на натриев хлорид, вода, наситен разтвор на NaHCO₃, сушат се над безводен магнезиев сулфат и активен въглен (Darco-60).Пропуска се през слой силикагел (5 cm х 5 cm}, ггршгивггсес метиленхлср^д и след това с етилацетат като се получава сироп, от който се кристализира из 95% етанол съединение (13) (1,3 д, 49,8%). Т.на топене 77^78°С, лит.т.т. 82°С.

¹Н-ЯМР (CDCI3): δ 7,314, 8,146 (m, 15Н, OBz), 6,757 ((d, J=9,1 Hz, 1H, H-1), 5,38 (d, J=48,5 Hz, 1H, H-2), 5,630 (dd, J = 22,5 Hz, 1H, H-3), 4,768 (m, 3H, H-4 и H-5).

Мд-[3',5'-ди-0-бензоил-2'-деокси-2'-флуорор-1_-арабинофуранозил]-2,6-дихлоропурин (15)

Съединение (13) (464 mg, 1 mmol) се разтваря в 10 • 9 ο· · · ·· ·· ···

LCf · · · · · ··· ·· ···*··· ··· ···· · 4 ·· ·· ···· ml метиленхлорид и се прибавя 1,4 ml НВг/АсОН (45 тегловнообемни %). Разтворът се разбърква при стайна температура в продължение на 24 часа и след това се изпарява до сухо. Остатъкът се разтваря в 20 ml метиленхлорид и се промива с вода, наситен разтвор на ИаНСОз, суши се (MgSO₄). След филтриране и изпаряване се получава бромозахарта (14) (100% на база ТСХ).

В същото време, 2,6-дихлоропурин (378 mg, 2 mmol) се суспендира в 15 ml HMDS и 2 mg амониев сулфат и след ©

това се нагрява под обратен хладник в продължение на 2 часа. HMDS се изпарява под висок аакуум лод азот като се получава бяла силилирана основа.,

Бромозахарта (14) се разтваря в 25 ml безводен

1,2-дихлороетан. Полученият разтвор се прибавя към х

силилираната основа под азот. Сместа се разбърква под обратен хладник в продължение на 2 дни. Прибавя се хлороформ (30 ml) и след това се промива последователно с вода (20 ml х 2), наситен раззтвор на ИаНСОз (20 ml х 2), е

наситен разтвор на натриев хлорид (20 ml х 2) и се суши (MgSO₄). Съединението (15) се кристализира из CHCI3 (105 mg, 19,7%).Т.на топене 158°С, D форма: 158°С. УВ спектър(метанол): Х_тах: 238,50 пт, 273,0 пт.

¹Н-ЯМР (300 MHz, DMSO-de): δ 8,82 (d, J= 1,5 Hz,

1H, H-8), 7,49, 8,33 (m, 10H, OBz), 6,767 (dd, J_H-h=4 Hz, K_f._h = 13,8 Hz, 1 Η, Η-Г), 5,854 (dq, J=67,4 Hz, 1Η, H-2'), 5,910 (m, 1H, H-3'), 4,751 (m, 3HG, H-4' и H-5').

• · · ·

23:-.:

• · · · · · ···· ·· ·· ··

1Уд[2'-деокси-2'-флуоро-р-1_-арабинофуранозил]дихлоропурин (16)

Съединение (15) (70 mg, 0,13 mmol) се разтваря в ml наситен NH3/CH3OH в херметически затворена стоманена бутилка и се нагрява при 90°С в продължение на 6 часа. След отстраняване на разтворителя под намалено налягане се получава жълто полутвърдо вещество, което се пречиства чрез препаративна ТСХ (9:1/СНС1з:СН₃ОН). След лиофилизиране из вода и 1,4-диоксан се получава бяло прахообразно съединението (16) (30 mg, 75%). УВ спектър (Н₂О) рН2, X_max 213,50 пт, 263,00 пт (ε 7590), pH 11, Х_тах213,5 пт, 263,00 пт (ε 5468).

¹Н-ЯМР (300 MHz, DMSO-de): δ 8,279 (d, J = 1,5 Hz, 1H, H-8), 7,908 (bs, 2H, NH₂), 6,321 (dd, J_H-h=4,4 Hz, JFH = 13,8 Hz, 1H, Η-Г), 5,986 (t, 1H, 5'-OH), 5,230 (dt, J_F._H=52,6 Hz, 1H, H-2'), 5,115 (d, 1H, 3'-OH), 4,425 (dq, J_F._H = 19 Hz, 1H, H-3'), 3,841 (m, 1H, H-4'), 3,636 (d, 2H, H-5').

М1-(2'-деокси-2'-флуоро-3',5'-ди-О-бензилр-Ьарабинофуранозил)тимин (17)

Към разтвор на съединение (13) (400 mg, 0,86 mmol) в безводен СН₂С1₂ (10 ml) се прибавя бромоводород в оцетна киселина (45 тегловно-обемни %, 1,5 ml) и полученият разтвор се разбърква при стайна температура в продължение на 17 часа. След изпаряване на разтворителя и изпаряване заедно с толуен, се получава съединение (14).

В същото време, тимин (215 mg, 1,72 mmol) се нагрява под обратен хладник в HMDS (25 ml) под азот в продължение на 17 часа, като се получава хомогенен разтвор.

24·-, j • · · • ·

След изпаряване на разтворителя се получава силилиран тимин.

Разтвор на съединение (14) в дихлоретан (50 ml) се прибавя към силилирания тимин и полученият разтвор се нагрява под обратен хладник под азот в продължение на 3 дни. Прибавя се вода и се екстрахира с CHCI3. Органичният слой се промива с вода, наситен разтвор на натриев хлорид и се суши (MgSO₄). След изпаряване на разтворителя се получава суров продукт, който се пречиства с препаративна ТСХ като се използва 2% МеОН/СНС1з като се получава съедттен^е (17) (235 mg, 58%). Т. на топене 99-101 °C. УВ спектър (метанол): 230, 264 nm. [α]ο = + 22,397.

Ή-ЯМР (CDCI₃): δ 7,343-8,389 (m, 12Н, Ar-H, NH),

6,34 (dd, J_H-h = 2,97 Hz, J_f._h = 28,32 Hz, 1H, Η-Γ), 5,383 (dd, .L

Jh-h = 2,7 Hz, J_f._h=63,27 Hz, 1 Η, H-2'), 5,565 (dd, 1H, H-3'), 4,812 (d, 2H, H-5'), 4,466 (m, 1H, H-4'), 1,775 (s, 3H, CH₃). Анализ (C24H21N2O7F), C 61,01, H 4,57, N 5,73, F 3,92.

М1-(2'-деокси-2'-флуоро-р-1,арабинофуранозил)тимин (18)

Съединение (17) (145 mg, 0,309 mmol) се обработва с NH3/CH3OH при стайна температура в продължение на 18 часа. След изпаряване на разтворителя и пречистване с препаративна ТСХ (15% МеОН/СНС1з, се получава съединение (18) (70 mg. 87,5%). Т.на топене 174-175°С. УВ спектър 264 nm, [α]ο ⁼ -104,36.

Ή-ЯМР (DMSO-de): δ 11,401 (s, 1Η, NH), 7,575 (s, 1 Η, H-6), 6,093 (dd, J_H-h=4,41 Hz, J_F._H = 15,6 Hz, Η-Г), 5,844 (d, 1H, 3'-OH), 5,019 (dt, J_F._H=53,3 Hz, 1H, H-2'), 5,087 (t, 1H, 5'-OH), 4,194 (dq, 1 H, H-3'), 3,647 (m, ЗН, Н-4' и H-5'), 1,781 • · • · · ·

(s, ЗН, СНз). Анализ: (Ο₁₀Η₁₃Ν₂ΡΟ₅), С 44,80, Н 4,97, N 10,04,

F 7,03.

Мт^-деокси-г^флуоро-З^З^ди-О-бензоилР-к-арабинофуранозил)-5-етил урацил (19)

Към разтвор на съединение (13) в безводен дихлорметан (10 ml) се прибавя бромоводород в оцетна киселина (45 тегловно-обемни %, 0,97 ml, 5,385 mmol). Разтворът се разбърква при стайна температура в продължение на 18 часа, след изпаряване на разтворителя и съвместно изпаряване с толуен се получава съединение (14).

В същото време, 5-етилурацил (0,75 д, 5,39 mmol) се суспендира в HMDS (10 ml) с амониев сулфат (5 mg) и се нагрява под обратен хладник в продължение на 5 часа под азот като се получава хомогенен разтвор.

Разтворътгна силилираната основа се изпарява до сухо като се избягва контакт с влага. Към получения сироп се прибавя разтвор на съединение (14) в безводен 1,2дихлоретан (10 ml). Реакционната см-ес се разбърква при 95°С под азот в продължение на 20 часа, след това се изпарява под вакуум до сухо като се получава жълто твърдо вещество, което се смесва с 5 ml CH3OH/CHCI3 (1:1) и се филтрира. Филтратът се изпарява като се получава остатък, който се хроматографира върху силикагелна колона (CH3OH/CHCI3, 01%) като се получава бяло твърдо вещество (19) (0,557 д, 100%).

¹Н-ЯМР (CMSO-de): δ 11,55 (s, 1 Η, ΝΗ), 7,51, 8,08 (m, 10H, Ar-H), 7,32 (s, 1H, H-6), 6,29, 6,37 (dd, J_H-h = 3,7 Hz, Jf-h = 20 Hz, 1H, Η-Γ), 5,68-5,75 (dd, J_F._H = 20 Hz, 1 Η, H-3'), 5,47-5,65 (dd, J_F._H=54 Hz, 1H, H-2'), 4,62-4,83 (m, ЗН, H-4' и

М1-(2'-деокси-2'-флуоро-р-1-арабинофуранозил)-5-етил урацил (20)

Съединение (19) (500 mg) се разтваря в метанолен разтвор на амоняк (50 ml) и се разбърква при стайна температура в продължение на 44 часа. Разтворът се изпарява до сухо като се получава бяло твърдо вещество (0,4

д), което се хроматографира върху силикагелна колона, (CH3OH/CHCI3, 0-5%) като се получава бяло твърдо вещество (20) (240 mg, 84%). Т.на топене 158-161°С. УВ (МеОН): Х_тах

260 nm.

’Н-ЯМР (DMSO-de): δ 11,42 (s, 1Н, NH), 7,57 (s, 1 Η, (bs, 1H, 3'-OH), 5,14, 5,19 (т, 2Н, Н-2' у 5'-ОН), 4,98 (t, 1 Н, Н-3'), 4,22, 4,28 (т, 1 Η, Н-4'), 3,55, 3,78 (т, 2Н, Н-5'). Анализ (CHH15N2O5F): С 47,93, Н 5,56, N 10,06, F 6,68.

М1-(2'-деокси-2'-флуоро-3',5'-ди-О-бензоил-р-1.арабинофуранозил)-М⁴-бензоил-5-йодоцитозин (21)

Към разтвор на съединение (13) (150 mg, 0,323 mmol) в безводен метиленхлорид (5 ml) се прибавя бромоводород в оцетна киселина (45 тегловно-обемни %, 0,29 ml, 1,615 mmol). Реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на 9,5 часа. След изпаряване на разтворителя и съвместно изпаряване с толуен, се получава съединение (15) като жълт сироп.

В същото време, М⁴-бензоил-5-йодоцитозин (550 mg, 1,615 mmol) се суспендира в HMDS (8 ml) с амониев сулфат (3 mg) и се нагрява под обратен хладник в

продължение на 5 часа под азот като се получава хомогенен разтвор.

Разтворът на силилираната основа се изпарява до сухо като се избягва контакт с влага. Към получения сироп се добавя разтвор на съединение (14) в безводен 1,2дихлоретан (10 ml). Реакционната смес се нагрява под обратен хладник под азот в продължение на 23 часа, след

което се изпарява до сухо като се получава кафяв сироп, който се обработва с хлороформ (30 ml). Получената утайка се филтрира и се промива с хлороформ. Филтратът и промивкюе- се обединяват и изпаряват като се получава кафяв сироп. Сместа се разделя чрез хроматография върху силикагелна колона (CH3OH/CHCI3, 0-1%) като се получава бяло твърдо вещество (21) (100 mg, 45%).

’Н-ЯМР (CDCI3): δ 11,40 (bs, 1 Η, NH), 7,26, 8,20 (m, 17H, Ar-H, H-6 и NH), 6,36, 6,44 (dd, J_H-h=2,8 Hz, J_F-h=21 Hz, 1Н, Η-Г), 5,62, 5,68 (dd, 1H, 3H, H-3'), 5,39, 5,56 (dd, 1H, H2'), 4,58, 4,85 (m, 3H, H-4' и H-5').

N i - (2' - де 0 кси - 2' - ф лу ο ρα- β - L арабинофуранозил)-5-йодоцитозин (22)

Съединение (21) (100 mg, 0,27 mmol) се обработва с наситен NH₃/MeOH (60 ml) при стайна температура в продължение на 24 часа. След силикагелна колонна хроматография (0-10% СН₃ОН/СНС1₃ се получава съединение (22) (35 mg, 71%) като бяло твърдо вещество. [а]о=-65,4 (с

0,34, СНзОН), УВ (МеОН): Х_тах=293 пт.

’Н-ЯМР (DMSO-de): δ 8,04 (s, 1 Н, H-6), 6,74, 7,94 (s, 1H, NH), 6,01, 6,08 (dd, J_H-h=3,9 Hz, J_f._h = 16,6 Hz, 1H, H1'), 5,85 (d, 1H, 3'-OH), 5,17 (t, 1H, 5'-OH), 5,08 (t, 1H, H-2'), • · · • · · ·

4,89 (t, 1 H, H-3'), 4,15-4,23 (m, 1H, H-4'), 3,63-3,79 (m, 2H, H5')·

М₁-(2'-деокси-2'-флуоро-3',5'-ди-О-бензоилр-1_-арабинофуранозил)-5-йодоурацил (23) Към разтвор на съединение (13) (260 mg, 0,56 mmol) в 10 ml безводен CH2CI2 се прибавя НВг/АсОН (45 тегловно-обемни %, 0,5 ml, 2,8 mmol). Реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на 36 часа и след това се изпарява до сухо. Остатъкът се разтваря в 20 ml CH2CI2, промива се с вода (10 ml), наситен разтвор на ИаНСОз (10 ml) и се суши (MgSO4). След филтриране и изпаряване се получава бромозахар (14) като сироп.

В същото време, 5-йодурацил (270 mg, 1,12 mmol) се суспендира в 10 ml HMDS и се нагрява под обратен хладник в продължение на 36 часа като се получава хомогенен разтвор. Той се изпарява под вакуум до сухо. Към него се прибавя разтвор на съединението (14) в безводен

1,2- дихлоретан и ^полученият разтвор се нагрява под обратен хладник под азот в продължение на 1,5 дни. Прибавя се CHCI3 (20 ml) и разтворът се промива последователно с вода (10 ml), наситен разтвор на натриев хлорид (10 ml) и наситен ИаНСОз (10 ml) и след това се суши (МдвОд). След отстраняване на разтворителя се получава сироп, който кристализира из CH2CI2 като се получава съединение (23) като жълто твърдо вещество (237 mg, 73%). Част от него (70 mg) се прекристализира из 2-изопропанол като се получава бяло твърдо вещество (67 mg). УВ спектър (метанол): Х_тах 230,0 пт, 276,0 пт.

• · · ·

¹Н-ЯМР (CDCI₃): δ 8,4, 7,3 (m, 12H, Ar-H), 6,29 (dd, Jh-h=2,43 Hz, J_f._h=21,6 Hz, 1 Η, Η-Г), 5,377 (dd, J_H-h = 2,8 Hz, Jf-h=61,3 Hz, 1H, H-2'), 5,55 (dd, 1H, H-3'), 4,865, 4,793 (d, 2H, H-5'), 4,588, 4,502 (m, 1H, H-4').

Nj-( 2'-деокси-р-1_-арабинофуранозил )5-йодоурацил (24)

Съединение (23) (40 mg, 0,069 mmol) се разтваря в 25 ml наситен 1ЧНз/МеОН и се разбърква при стайна температура в продължение на 24 часа и след това се изпарява до сухо. Полученият сироп се пречиства с препаративна ТСХ (5:1/СНС1з:МеОН) като се получава съединение (24) като твърдо вещество (19 mg 74%). УВ спектър (МеОН): Х_тах280,5 пт.

¹Н-ЯМР (DMSO-de): δ 11,82 (be, CONH), 8,24 (s,1H, H-6), 6,082 (dd, J_H-h=4,45 Hz, J_F._H = 13,7 Hz, 1 Η, Η-Г), 5,947 (d, 1H, 3'-OH), 5,296 (t, 1H, 5'-OH), 5,07 (dt, J_F._H=53 Hz, 1H, H-2'), 4,24 (bd, J_f._h = 21 Hz, 1H, H-3'), 3,81, 3,55 (m, ЗН, H-4', © H-5').

2,3,5-три-О-бензил-1_-арабиноза

Както е илюстрирано на фигура 9, 30 g (0,2 mol) прахообразна L-арабиноза (5) и след това 0,4 ml концентрирана сярна киселина се прибавят към 600 ml (14,8 mol) безводен метанол. Суспензията се разбърква и се нагрява леко под обратен хладник в продължение на 2 часа като се получава бистър разтвор. Реакционната смес се неутрализира с 1,5 g натриев хидрогенкарбонат, суши се (Na₂SO4) и след това се изпарява под вакуум като се получава гъст сироп съединение (6), който се разрежда с 50 ml прясно пречистен тетрахидрофуран и се концентрира so:-.:

• · · · · ··· · · · · ··· ···· ·· ·· ·· ·· ·· отново (35-40°C баня) за отстраняване на останалия метанол. Прибавя се прясно пречистен тетрахидрофуран (400 ml) и сместа се обработва с 30 g Drierite, 156 g (2,78 mol) калиев хидроксид и 200 ml (1,74 mol) бензилхлорид. Сместа се нагрява леко под обратен хладник една нощ, охлажда се, филтрира се през тънък слой Celite и се концентрира под вакуум и след това под висок вакуум и 100°С (баня). Суровият сиропообразен метил 2,3,5-три-О-бензил-1_-арабинозид (7) се разтваря в 400 ml ледена оцетна киселина. Хидролизната смес се нагрява при 65-70°С в продължение на 2 часа, концентрира се под вакуум до една трета от обема и се излива в 2,5 L смес от лед и вода. Слбд като се утаи (утаените кристали първоначално се получават чрез хроматография при елуиране с дихлорметан), сместа се пази .1 една нощ при 5°С. Водният слой се декантира от частично кристалната маса и последната се разтваря в 200 ml дихлорметан. Разтворът се промива със студен, воден разтвор на натриев хидрогенкарбонат, суши се (Na2SO4), фил трира се през тънък слой обезцде тен въглен и се концентрира под вакуум до слаб сироп, който се разтваря в 200 ml циклохексан. След като се утаи, разтворът се пази при стайна температура в продължение на 1 час и при 5°С една нощ като се получава 27,7 g (33,2%) 2,3,5-три-О-бензил- Lарабиноза (8). Т.на топене 68,73°С. [а]о²⁵ =-1,69 [с 2,01, 9:1 обемни съотношение р-диоксан-вода]. УВ спектър (метанол) Хтах 220 пт. 300 MHz Ή-ЯМР (CDCI₃) δ 3,48-3,62 ((т, 2Н, Н-

5), 3,94-4,18 (т, ЗН, Н-2,3,4), 5,33 (d, 1 Н, J=4,07, Н-1), 5,29 (s, Н-1), 7,25-7,33 (т, 15, Н-ароматен).

2,3,5-три-0-бензил-1-0-(р-нитробензоил)

L-арабиноза (9)

Съединение (8) (фигура 9) (2 д, 4,76 mmol) се ратварят в 7,5 ml дихлорметан и към този разтвор се прибавя разтвор на 0,95 g (5,1 mmol) р-нитробензоилхлорид в смес от 5 ml дихлорметан и 1,5 ml пиридин. Реакционната смес се съхранява при стайна температура една нощ и след това се промива последователно с 1N солна киселина (2 х 10 ml), _ воден ратвор на натриев хидрогенкарбонат (2 х 10 ml) и вода (3 х 30 ml). Влагата се отстранява с Na2SO₄ и разтворът се концентрира подеакуум като се получава 2,67 g =(98_{4%) смес от аномери на съединение (9). Т. на топене 68-82°С., След пречистване с помощта на колонна хроматография върху силикагел (хексан:ацетон, 8:1), т. на топене се повишава до т

89-93°С, [а]о²⁴= 13,04 (С6,8, СН2С12), УВ (метанол) Хтах 215,5 пт и 258,5 пт. 250 MHz ¹Н-ЯМР (CDCI3): δ 3,54-3,69 (т, 2Н, Н-5), 4,06 (т, 1Н, Н-4'), 4,22 (т, 1Н, Н-3'), 4,33 (т, 1 Η, Н-2'), С 4,38-4,78 (т, 6Н, бензил СН₂), 6,50 (d, 1 Н, J = 2,35, Н-1), 7,237,36 (т, 15Н, Н-ароматен на бензилната група), 8,01 -8,25 (т, 4Н, Н-ароматен на нитробензоилната група).

10-(2,3,5-три-О-бенз ил-р-Lарабинозил)тимин (12)

Тимин 0,444 g (3,52 mmol) и амониев сулфат (2 mg) се суспендира в хексаметилдисилазан 10 ml, и се нагрява под обратен хладник (140°С) една нощ под аргон до получаване на бистър разтвор. Излишъкът от хексаметилдисилазан се отстранява под вакуум като се пази от контакт с влагата. Получава се съединеение (11) като сироп.

• · · · /32:.: . ·.....

• · · · ♦ · · ··· *··· ·· ·· ·· ·· ··

Съединение (9) (1 g, 1,76 mmol) се прибавя към 17 ml дихлорметан предварително наситен с хлороводород при 0°С. След два часа при 0°С утаената р-нитробензоена киселина (0,25 д) се отстранява чрез филтриране и филтратът се концентрира под вакуум като се получава слаб сироп и след това се държи под висок вакуум на помпа при стайна температура в продължение на 2 часа, при което се получава

2,3,5-три-О-бензил-а-1_-арабинозилхлорид (10).

Така полученото съединение (10) се ратваря в 15 ml безводен дихлорметан и разтворът се прибавя към смес от силилиран тимин (11) и 3 g 4А молекулно сито. Реакционната смес се рабърква при стайна температура под арггон в продължение на 18 часа. Реакционната смес се разрежда с 50 ml дихлорметан и се излива в 2 ml наситен воден разтвор на

L

ИаНСОз при енергично разбъркване. Появява се бяла утайка (калаен хидроксид), която се филтрира през слой целит. Органичният слой се отделя от водата и се промива с вода (3 х 30 ml). Водният слой се екстрахира с дихлорметан и обединените дихлорметанови слоев® се сушат над Ma2SQ₄ и след това се изпаряват под вакуум като се получава сироп, който се пречиства посредством хроматография на силикагелна колона (хлороформ:метанол, 100:1). Получава се съединение (12) като сироп 0,68 д, 73%). [а]о²⁵ = -56,71 (с 0,6 CH2CI2). УВ (метанол) Хтах 218 пт и 265 пт. 300MHz ¹Н-ЯМР (CDCI3): δ 1,67 (d, ЗН, J=1,11, СНз), 3,66-3,70 (т, 2Н, Н-5'), 4,06 (т, 1 Η, Н-4'), 4,13 (t, 1 Н, J=4,7, Н-3), 4,24 (t, 1Н, J=4,7, Н-2'), 4,41, 4,54, 4,56 (т, 6Н, бензилна СН2), 6,28 (d, 1 Н, J = 5,24, Н-1'), 7,15-7,33 (т, 15Н, Н-ароматен), 7,43 (d, 1 Н, J=1,31, Н-6).

• · · ···· · · · • ·· · · · ·· · · ·· ··

1-р-1_-арабинофуранозилтимин (13)

Паладиев хлорид (680 mg, 3,835 mmol) се суспендира в 100 ml метанол и се редуцира при разклащане с водород при стайна температура. Разтвор от 450 mg съединение (12) в 25 ml метанол се прибавя към подкислена суспензия от паладиево черно. Реакционната смес се разклаща с водород при стайна температура в продължение на 38 часа. След отстраняване на катализатора разтворът се неутрализира с Dowex (НСОз) до pH 7 и се концентрира под вакуум като се получава бяло твърдо вещество, което се прекристализира из етанол като се получава съединение (13) (105 mg, 47,7%). Т. на топене 244-249°С. [a]_D ^2S =-91,48 (0,25, Н2О). ИЧ (КВг): 1750, 1600 cm’¹ (CO). УВ (метанол): Хтах 268 пт. 300 MHz ¹Н-ЯМР (DMSO-d₆): δ 1,76 (s, ЗН, СН₃), 3,62 (t, 2Н, J=4,56, H-5'), 3,69 (т, 1Н, H-4'), 3,§0 (t, 1 Н, J=3,88, H3'), 3,99 (t, 1 H, J=4,10, H-2'), 5,08 (br, s, 1H, С'5-ОН, сменяем), 5,42 (d, 1H, J=4,24, С'2-ОН или С'3-ОН, сменяем),

5,54 (d, 1H, J=5,23, С'2-ОН или С'3-ОН, сменяем), 5,97 (d, 1H, J=4 64, Н-Г), 7,51 (d, 1H, J=0,97, H-6), 11,26 (s, 1H, NH, сменяем). Анализ: Изчислено за CioHi4N₂0₆, С 46,51, Η 5,46, Ν 10,85. Намерено: С 46,67 Η 5,63 Ν 10,56.

1-(2,3,5-три-О-бензил-р-карабинозил)цитозин (15)

Цитозин 0,61 g (6 mmol) и амониев сулфат (2 mg) се суспендира в хексаметилдисилазан 15 ml и се нагрява под обратен хладник (140°С) под азот в продължениее на 2 часа като се получава бистър разтвор. Сместа от силилиран цитозин се изпарява до сухо под вакуум като се пази от контакт с влага и се получава съединение (14) като сироп.

• · • ♦· • · • ···

Съединение (9) (2,82 g, 5 mmol) се добавя към 47 ml сух дихлорметан предварително наситен с безводен хлороводород при 0°С. След 2 часа при 0°С утаената рнитробензоена киселина (0,807 д) се отделя чрез филтриране и филтратът се концентрира под вакуум като се получава сироп от 2,3,5-три-О-бензил-а-1_-арабинозилхлорид (10).

Така полученото съединение (10) се разтваря в 28,5 ml безводен дихлорметан и разтворът се прибавя към смес от силилиран цитозин (14) и 8,3 g 4А молекулно сито. Реакционната смес се разбърква при стайна температура под азот в продължение на 5 дни.След това реакционната смес се разрежда с 50 ml дихлорметан и 20 ml вода и се излива в 2 ml наситен воден разтвор на ИаНСОз при енергично разбъркване. Появява се бяла утайка (калаен хидроксид), която се х

филтрира през слой целит. Органичният слой се отделя от водата и се промива с вода (3 х 30 ml). Водният слой се екстрахира с дихлорметан и обединените дихлорметанови слоеве се сушат върху Na₂SO4 и след това се изпаряват под вакуум като се получава сироп, чрез хроматография върху силикагелна колона (хлороформ: метанол, 96:4) като се получава съединение (15) като бяло твърдо вещество. След прекристализиране из 2-пропанол се получава 1,53 g (60%). Т. на топене 146-148°С, [а]о²⁵=-105,2 (С1 СН₂С1₂), УВ (метанол): %_max211,5 пт, X_mj_n 272,5 пт, рН1, рН7, Х_тах211,5 пт, X_mj_n284 пт, рН9. 300 MHz ¹Н-ЯМР (CDCI3) δ

3,65 (d, 2Н, J=4,85, Н-5'), 4,00 (t, 1Н, J=3,72, Н-3'), 4,11 (т, 1 Η, Н-4'), 4,28 (т, 1Н, Н-2'), 4,38-4,55 (т, 6Н, бензилни СН₂), 5,56 (d, 1Н, J=7,5, Н-5), 6,39 (d, 1Н, J=4,59, Н-Г), 7,12-7,31 (т, 15Н, Н-ароматен), 7,63 (d, 1Н, J = 7,5, Н-6).

.-· 35 -ί ·: :: :

···· ·· ·· ··

-р-Ьарабинофуранозилцитозин хидрохлорид (16) чрез каталитично хидрогениране на съединение (15)

Паладиев хлорид (315 mg, 1,78 mmol) се суспендира в 160 ml метанол и се редуцира чрез разклащане с водород при стайна температура. Към подкислената суспензия от паладиево черно след това се прибавя разтвор от 300 mg съединение (15) в 54 ml метанол. Реакционната смес се разклаща с водород при стайна температура в продължение на 3 часа. След отстраняване на катализатора разтворът се неутрализира с Dowex (НСО₃), концентрира се под вакуум и след това се пречиства чрез препаративна ТСХ (MeOH.CHCh 3:5) като се получава сироп. Този сироп се разтваря в 3 ml метанол, прибавя се 1% HCI разтвор в метанол до pH 1, концентрира се до сухо и се обработва с 2-пропанол като се получава 36 mg (22,1%) съединение (16). Т. на топене 190194°С, [а]₀ ²⁵=-1 15,47 (С 0,07, Н₂О). УВ (Н₂О) Х_тах 275 пт, рН7, Х_тах 209,5 пт, 273 пт, рН11, Х_тах280 пт, рН1. 300 MHz Ή-ЯМР (DMSO-d₆): δ 3,61 (d, 2Н, H-5'), 3,82 (т, 1Н, Н-4'),

3,93 (т, 1 Η, Н-2' или Н-3 ), 4,04 (br s, 1 Η, Н-2' или Н-3'), 5,18 (br s, 1 Н, С5'-ОН, сменяем), 5,61 (br s, 1 Н, С2'-ОН или СЗ'ОН, сменяем), 5,67 (br s, 1 Н, С2'-ОН или СЗ'-ОН, сменяем), 6,00 (d, 1НН, J=4,02, Н-Г), 6,01 (d, 1Н, J_s.₆=7,8, H-5), 7,92 (d, 1H, J5.6=7,8, H-6), 8,49 (br s, 1H, NH, сменяем), 9,38 (br s, 1H, NH, сменяем).

1-р-1_-арабинофуранозилцитозин хидрохлорид (16) чрез обработване на съединение (15) с борен трихлорид ml 1М борен трихлорид в дихлорметан се охлажда при -72°С (сух лед-ацетон). Разтвор на съединение (15) (180 mg, 0,351 mmol) в 3 ml дихлорметан се прибавя бавно към

разтвора на борен трихлорид. След общо реакционно време 2,75 часа охлаждащата баня се отстранява и разтворителят и газ се отстраняват под вакуум. Остатъкът се разтваря в студен дихлорметан (10 ml) и разтворът се изпарява до сухо (3 пъти, докато се получи остатък бяло твърдо вещество), прибавя се студен наситен разтвор на натриев хидрогенкарбонат да се коригира pH до 6-7. Сместа се разрежда с етанол, нагрява се до кипене, обработва се с въглен и се филтрира. Филтратът се изпарява до сухо до сироп, който се разтваря в 3 ml метанол, прибавя се 1% HCI разтворв1₃ концентрира се до еухо и се обработва с 2-пропанол като се получава съединение (16) (66 mg, 78,4%).

9-(2,3,5-три-0-бенаил-р-1_-арабинозил)аденин (18) .1

Напълно изсушено съединение (9) (5 д, 8,8 mmol) се прибавя към 82 ml дихлорметан предварително наситен с безводен хлороводород при 0°С. След 2 часа взаимодействие при 0°С, утаената р-нитробензоена киселина (1,53 д) се отстранява чрез филтриране и филтратът се концентрира под вакуум до сироп, който след това се съхранява при пълен вакуум при стайна температура в продължение на 2 часа. Така полученият 2,3,5-три-О-бензил-а-1_-арабинозилхлорид (10) се разтваря в 50 ml дихлорметан и разтворът се прибавя към смес от 4,5 g (18,8 mmol) сух N-бензоиладенин⁵ (17) и 14,5 g 4А молекулно сито. Реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на 1 седмица, филтрира се през слой целит и се концентрира под вакуум до сироп, който се хроматографира върху силикагел като се използва хексан-ацетон (3:1, R_f = 0,22). Продуктът се отделя и

37J-

концентрира под вакуум до сироп, който се разтваря и разбърква с метанолен амоняк (20 ml) в неръждаема стоманена бутилка и се нагрява една нощ при 50-55°С. Разтворът след това се концентрира при намалено налягане като се получава полутвърдо вещество, което се прекристализира из затоплен изопропилов алкохол като се получава 2,4 g (50,7%) съединение (18). Т.на топене 128129°С [a]_D ²⁷=-20,04 (cl,04, CH₂CI₂). УВ (CH₂CI₂): %_тах 213 пт,

258,5 пт. 250 MHz ¹Н-ЯМР (CDCI₃) δ 1,95 (br s, 1 Η, NH, сменяем), 3,69 (d, 2H, J=4,82, H-5'), 4,18-4,30 (m, 6H, бензилни CH₂), 4,51-4,64 (m, 3H, H-2',3',4'), 5,73 (br s, 1H, NH, сменяем), 6,52 (d, 1H, J-4,00, Н-Г), 6,89-6,93, 7,17-7,37 (m, 15H, Н-ароматни от бензилната група), 8,17 (s, 1 Н, H-2 или H-3), 8,32 (s, 1H, H-2 или H-8).

*- ' ’ ’ ....... >' L

9-р-1.-арабинофуранозиладенин (19)

Борен трихлорид (5 ml 1М) в дихлорметан се охлажда при -72°С (сух лед-ацетон). Разтвор на съединение (18) (150 mg, 0,279 mmol) в 5 ml дихлорметан се прибавя бавно към разтвора на борния трихлорид. След общо реакционно време от 3,5 часа, охлаждащата баня се отстранява и разтворителят и газ се отделят под вакуум. Остатъкът се разтваря в студен дихлорметан (10 ml) и разтворът се изпарява до сухо (6 пъти докато се получи остатък жълто твърдо вещество).Прибавя се студен наситен розтвор на натриев хидрогенкарбонат да се коригира pH на 7-

8. Сместа се разрежда с етанол, нагрява се до кипене, суспензията се филтрира през целит, филтратът се концентрира под вакуум до сироп, който кристализира из вода. Получават се 55 mg (74%) от съединение (19). Т. на • · · · ·“ νθ·“· · · · · · ··· · · • · · ···· · · ·

Ο··· ·· ·· ·· ·· · · топене 256-258°С, УВ (Н₂О): Х_тах 259 пт. 300 MHz ’Н-ЯМР (DMSO-d₆): δ 3,62-3,66 (т, 2Н, Н-5'), 3,77 (br s, 1 Н, H-4'),

4,13 (br s, 2H, H-2', 3'), 5,12 (t, 1H, J=5,4, С'5-ОН, сменяем),

5,54 (d, 1H, J=3,78, С'2-ОН или С'3-ОН, сменяем), 5,63 (d, 1H, J=4,32, С'2-ОН или С'3-ОН, сменяем), 6,25 (d, 1H, J=4,02, H-

1'), 7,25 (br s, 2H, NH₂, сменяем), 8,13 (s, 1H, H-2 или H-8),

8,18 (s, 1H, H-2 или H-8).

1,2-ди-О-изопропилиден-а-1_-ксилофураноза (3)

Към 650 ml безводен ацетон се прибавя 4 ml концентрирана сярна киселина, 5 g молекулно сито (4А), 80 g безводен куприсулфат и 40 g L-ксилоза. Сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 36 часа. Реакционната смес след това се филтрира и се промива изчерпателно с ацетон, обединените филтрати се неутрализират с амониев хидроксид и след това се изпаряват до сухо. Прибавя се етилацетат (200 ml) и след това се филтрира и изпарява като се получава масло, което се разтваря в 250 ml 0,2% HCI разтвор и се разбърква при стайна температура в продължение на 2,5 часа. Стойността на pH се коригира до 8 с наситен разтвор на 1ЧаНСОз и след това се изпарява до сухо. Остатъкът се екстрахира с етилацетат. След отстраняване на разтворителя се получава жълто масло от съединение (3) (41,7 д, 82,3%). ¹Н-ЯМР (CDCI₃): δ 5,979 (d, J=3,78 Hz, 1H, H-1), 4,519 (d, J=3,6 Hz, 1H, H-2), 4,308 (bd, * * · «

1Н, Н-3), 4,080 (m, ЗН, Н-4 и Н-5), 1,321 (s, ЗН, СН₃), 1,253 (s, ЗН, СНз).

5-0-бензоил-1,2-ди-0-изопропилиден-а-1_ ксилофураноза (25)

Съединение (3) (41 g, 215,6 mmol) се разбърква в пиридин (150 ml) и CH2CI2 (150 ml) при 0°С. На капки се прибавя BzCI (27,5 ml, 237 mmol) разтварен в 30 ml пиридин. След 30 минути се прибавя вода (5 ml) и сместа се изпарява до сухо, разтваря се в етилацетат, промива се с наситен разтвор на NaHCO₃ и след това се суши (ИагЗОд). След изпаряване на разтворителя се получава оранжев сироп, който кристализира из Et20 като се получава съединение (20) (36 д). Матерната луга се изпарява до сухо и остатъкът се пречиства чрез хроматография върху силикагелна колона (1% CH3OH/CHCI3) като се получава друго количество съединение (25) (12 д, общо добив 76%). Т. на топене 82-83°С, лит.т.т. D форма 83,5-84,5°С. ¹Н-ЯМР (CDCI₃): δ 7,43, 8,07 (m, 5Н, Аг-Н), 5,97 (d, 1Н, J=3,6 Hz, Н-1), 4,80 (q, 1Н, Н-4), 4,60 (d, 1 Н, J=3,6 Hz, H-2), 4,40, 4,20 (m, ЗН, Н-5, Н-5', Н-3), 3,50 (b s, 1Н, D₂O разменя, ЗОН), 1,51, 1,32 (2s, 6Н, 2СН₃).

5-0-бензоил-1,2-ди-О-изопропил иден-а-L-epnTpoпентофураноз-3-улоза (26)

Съединение (25) (40 д, 136 mmol) се разбърква в 450 ml CH2CI2. Към него се прибавя пиридиниев дихромат (PDC, 30,7 д, 81,6 mmol) и АсгО (42,3 ml, 448,8 mmol). Разтворът се концентрира до 1/5 от неговия първоначален обем и след това се прибавя етилацетат (50 ml) и разтворът се филтрира. Филтратът се пропуска през слой силикагел (10 cm х 5 cm), елуира се с етилацетат, обединените елуати се « ♦ · ·

концентрират и изпаряват заедно с толеун (50 ml х 2). След кристализация из хексан и етилацетат се получава съединение (21) като бяло твърдо вещество (38 д, 96%). Т.на топене 9193°С, [ос]о = -132° (с, 1,0, СНС1₃), лит.т.т. D форма 93-94,5°С, [a]_D= +135° (с, 1,0, СНС1₃). ИЧ (КВг): 1773 cm’¹ (АгСО), 1731 cm'' (CO). ¹Н-ЯМР (CDCI₃) : 7,97, 7,42 (m, 5Н, Ar-H), 6,14 (d, 1 H, J=4,4 Hz, H-1), 4,74, 4,68 (m, 2H, H-4, H-2), 4,50, 4,44 (m, 2H, H-5-, H-5'), 1,52, 1,44 (2s, 6H, 2CH₃). Анализ: Изчислено за Ci5Hi₆O₆: C 61,64, H 5,52, намерено: C 61,42, H 5,53.

1,2-ди-0-изопропилиден-а-Ьрибофураноза (27)

Съединение (26) (37 g, 127 mmol) се разтваря в етанол/вода (400 ml/100 ml) при 0°C и на порции се прибавя NaBH₄ (23,3 g, 612 mmol). Суспензията се разбърква при стайна температура в продължение на 4_гчаса. Филтрира се и филтратът се изпарява до сухо и след това се изпарява заедно с метанол. След хроматография върху силикагелна колона (0-15% СН₃ОН/СН₂С1₂) и кристализация из ЕЮН/хексан, съединение (27) се получава като бели игли (19 д, 79%). Т.на топене 86-87°С, [a]_D=-31,5° (с, 0,62, СНС1₃), лит.т.т D форма 86-87°С, [а]о= +37° (с, 0,59, СНС1₃). ИЧ (КВг): 3356 cm'¹ (OH). ¹Н-ЯМР (CDCI₃) δ 5,83 (d, 1H, J=3,98 Hz, H-1), 4,595 (t, 1H, H-2), 4,055, 3,72 (m, 4H, H-3, H-4, H-5, H-5'),

2,38 (d, 1H, D₂O разменя, 3-OH), 1,83 (t, 1H, D₂O, разменя, 5OH), 1,58, 1,38 (2s, 6H, 2CH₃). Анализ: Изчислено за C8H14O5: C 50,50, Η 7,42, Намерено: С 50,62, Н 7,46.

3,5-ди-0-беноил-1,2-ди-О-иопропил иденcx-L-рибофураноза (28)

Съединение (27) (19 д, 100 mmol) се разбърква в 300 ml пиридин при 0°С и на капки се прибавя BzCI (40 ml,

348 mmol) и след това се разбърква при стайна температура в продължение на 3 часа. Разтворителят се изпарява до сухо. Остатъкът се екстрахира с етилацетат, промива се с наситен разтвор на NaHCO₃, суши се (Na₂SO₄), ратворителят се ипарява и се кристализира из етер като се получава съединение (28) като бяло твърдо вещество 39 g (98%). Т. на топене 83-85°С. ¹Н-ЯМР (CDCI₃): δ 8,07, 7,36 (m, 10Н, Ar-H),

5,94 (d, 1H, J=3,6 Hz, H-1), 5,05, 5,00 (m, 1H, H-2), 4,73, 4,63 (m, 3H, H-4, H-5, H-5'), 1,58, 1,35 (2s, 6H, 2CH₃). Анализ: Изчислено за C₂₂H₂₂O₇: С 66,50, Η 5,64. Намерено: С 66,32, Η 5,57.

1-0-ацетил-2,3,5-три-0-бензоил-р-1-рибофураноза (31)

Съединение (28) (38 g, 95 mmol) се разбърква в 300 ml 1% HCI/CH3OH при стайна температура в продължение на 30 часа. Прибавя се пиридин (20 ml) и след това разтворът се ипарява до сухо. Остатъкът се изпарява заедно с пиридин (30 ml х 2) и след това се разтваря в 100 ml безводен пиридин при 0°С и на капки се прибавя BzCI (17 ml, 146 mmol), след което се разбърква при стайна температура в продължение на 3 часа. Разтворителят се изпарява и остатъкът се разтваря в етилацетат, промива се с 0,5 N HCI и след това с наситен разтвор на NaHCO₃ и се суши (Na₂SO4). След изпаряване на разтворителя с е получава сурово съединение (30) като сироп.

Суровото съединение (30) се разбърква в ледена оцетна киселина (400 ml) и след това Ас₂О (100 ml) при 0°С и на капки се прибавя конц. H₂SO₄ (10 ml). Разтворът се разбърква при стайна температура една нощ. Сместа се излива в лед-вода, екстрахира се с СНС1₃, неутрализира се с • · ft ·

наситен разтвор на ИаНСОз и след това се суши (Na2SO₄). След изпаряване на разтворителя се получава леко жълт сироп, от който из метанол кристализира съединение (31) като бяло твърдо вещество 23,89 g (49,6%, спрямо 28-31). Т.

на топене 124,7°С. [a]_D=45,613 (с 1,0, СНС1₃), лит.т.т. 129130°С, [а]о=-43,6 (с 1,0, СНС1₃). ¹Н-ЯМР (CDCI₃): δ 7,317,

8,134 (m, 15Н, OBz), 6,437 (s, 1H, H-1), 5,835 (m, 2H, H-2 и H-

3), 4,649 (m, 3H, Н-4 и H-5), 2,003 (s, 3H, CH₃COO-).

II. Биологична активност

Съадинен^ята.описани тук могат да се оценят за активност срещу HBV и EBV както е описано подробно по-долу или по други известни на специалистите от областта методи.

ПРИМЕР 1 Биологична активност спрямо HBV

В опита се иползват човешки хепатомни клетки с HBV (2.2.15 клетки). Тези клетки нарастват до сливане в минимална есенциална среда с 10% серум от говежди зародиш. Средата се сменя на интервали от 3 дни. Третирането с лекарственото средство започва при сливането и след това продължава три дни.Друга добавка на същата концентрация от лекарственото средство се прилага в момента след отстраняване на средата от културата и културата се поддържа в продължение на допълнителен период от 3 дни. След 6 дни третиране средата се събира и вирусните частици се утаяват с помощта на полиетиленгликоловия метод. След това частиците се смилат и се подлагат на анализ по Southern. Блотовете се хибридизират до HBV специфична проба и вирусните ДНК количества се определят в сравнение с количеството ДНК от килтурите, които не са третирани с лекарствените средства.

• ·

Геномните ДНК се смилат с Hind III и се подлагат на Southern анали. Количеството на епизомалната ДНК се определя в сравнение с интегрираната HBV ДНК. Изчислява се концентрацията на лекарственото средство, която причинява 50% инхибиране на ДНК (IDso) в сравнение с контролите. Резултатите са сумирани в таблица 1.

Таблица 1

Инхибиране на HBV посредством L-нуклеозиди

Съединение	Анти-HBV активност IDsqμΜ	МТ2 CDso μΜ	СЕМ CDso	CDso μΜ Н1 клетки
L-FMAU	0,1	100	>100	1000
D-FMAU	2,0	8-9	10	50
D-FEAU	5,0	100	90	2000
L-FEAU	>5,0	100	>100	900

т

Пример 2. Биологична активност спрямо EBV

Н1 клетки се държат при дългофазов растеж в продължение на два дни непосредствено преди началото на третиране. Клетките се центрофугират при 600 g в продължение на 10 минути при стайна температура, за да се отделят от средата съдържаща съществуващи преди това вирусни частици. С Н1 клетките се прави посявка в 24 ямкови плочи при плътност от 1 х 10⁵ клетки за ямка в 2 ml прясна среда със или без лекарствено средство и се инкубира при . 37°С в продължение на 5 дни. Средата съдържаща вироспорите се събира и се използва за оценяване на инхибиторния ефект на лекарствените средства върху продуцирането на вируси и способността да инфектират като се използва биоанализ. Вироспорите се гранулират от • · Λ · · · ·· * 44 <. · · · ·

свободната от клетки среда чре центрофугиране при 45 000 rpm в продължение на 90 минути в SW-50 Ti ротор (Beckman). Вироспорите се суспендират отново в 1 ml растежна среда и след това се иползват да се инфектира 1 х 10⁶ Raji клетки в продължение на 48 часа. Тъй като нивото на EBV DP активността в Raji клетките след суперинфекцията е пропорционално на броя на добавените вироспори, индуцираната EBV специфична DP активност е възможно да бъде измерена. Инхибиторният ефект на лекарственото средство се изчислява при сравняване на EBV DP активността спрямо контролни проби с многократно разреждане. Не се наблюдава никакво инхибиране съдържанието на митохондриална ДНК в Н1 клетките, когато клетките се третират с 1 mM L-FMAU в продължение^а 6 дни.

Слот-блот анализ. Количеството на митохондриална

ДНК се измерва посредством слот-блот метода (2). Третирани или нетретирани 2 х 10⁵ Н1 клетки се лизират в 200 μΙ_ разтвор от 10 тМ трис.НС! (pH 7,5) по метода на замразяване/размразяване. Клетъчният лизат се третира с 10 gg/ml RNase А при 37°С в продължение на 30 минути и след това с протеиназа К (100 цд/т1) при 55°С в продължение на 2 часа. Прибавя се еквивалентно количество от 20 X SSC буфер към всеки клетъчен лизат. След кипене в продължение на 10 минути, пробите се нанасят върху найлонова мембрана (Hybond-N, Amersham Cor.). Радиобелязан човешки митохондриален ДНК фрагмент се използва като проба за ДНК хибридизация. Със същите мембрани се прави отново проба с човешка Alu ДНК след отстраняване на митохондриалната ДНК проба. Количеството на • · · · ’ »^:45 j.: : ’·· • ·· · · · · ··· ···· ·· ·· ·· ·· ·· митохондриалната ДНК в третирани и нетретирани Н1 клетки се определя чрез денситометър (LKB Ultroscan XL).

Резултатите са дадени на таблица 2.

Таблица 2

Лекарствено средство	CD50 (μΜ)	IDgo (μΜ)	Терапевтичен индекс (CDso/IDgo)
PFA	12001100	75±5	16
DHPG	7516 -	511	15
ACV	1000175	5018	20
PCV	500155	2012	25
L-FMAO	Ю00180	510,8	200
D-FMAU	50110	0,110,02	50
L-FEAU	900170	60111	15
D-FEAU	2000180	110,05	2000
L-FIAC	400135	<tb	>40
D-FIAC	12511'5	510,5	25
L-FIAU	240120	2014	12
D-FIAU	2014	0,510,05	40

Инхибиторен ефект на съединенията спрямо EBV: CD₅o се определя чрез излагане на Н1 клетки на различни концентрации от съединенията в нормална растежна среда при 37°С в продължение на 72 часа, след това клетките се изброяват и сравняват с контролите. Н1 клетките се третират в продължение на 5 дни и чрез биоанализ се определя IDgo• · · · ······· ··· ······ ·· ·· · · ··

Пример 3. Клиранс на L-(-)-FMAU от плазма и черен дроб

Оценява се клирансът на L-(-)-FMAU от плазма и черен дроб на мишка след орално прилагане. Мишката се инжектира с L-(-)-FMAU, който е белязан с тритий (радиоспецифичност от 9,3 μπιοΙ/μΟί).

Фигура 11 е графика на плазмената концентрация на

L-(-)-FMAU у мишки след орално приложение спрямо времето,

а фигура 12 е графика на концентрацията на L-(-)-FMAU у миши черен дроб след орално прилагане спрямо времето (кръст, 10 mg/kg прилагани bid (два пъти дневно) за 30 дни непосредствено преди фармакокинетичното изследване и след това изследване проведено на 30-ия ден от прилагането на същата концентрация, черно кръгче, 50 mg/kg прилагани два пъти дневно в продължение на 30 дни непосредствено преди изследването и след това изследване проведено на 30-ия ден от прилагането на същата концентрация, празно кръгче, 50 mg/kg приложени за пръв път в първия ден от изследването).

За отбелязаното време (виж фигура 10 и 11) от мишките се взема кръв от техния ретро-орбиталния синус като се използват хепаринизирани капиляри. Плазмата се екстрахира с трихлороцетна киселина и се неутрализира с фреон/ триоктиламин. Супернатантата се изчислява директно и се пресмята концентрацията. Както е показано на фигури 10 и 11, пиковата концентрация на L-(-)-FMAU в плазмата и черния дроб се среща приблизително един час. Съединението по същество е елиминирано както от плазмата така и от черния дроб след четири часа.

* ?47 :.:.........

• ·· ···· ··· ···· ·· ·· ·· ·· ··

Пример 4. Токсичност на L-(-)-FMAU в BDF1 женски мишки

Фигура 13а показва изменението на телесното тегло за период от 30 дни на контролни BDF1 женски мишки. Фигури 13Ь и 13с илюстрират изменението на телесното тегло за период от 30 дни на BDF1 женски мишки постигнато с 10 mg/kg (13b) и 50 mg/kg (13с) два пъти дневно L-(-)-FMAU. Това телесно тегло представлява средното и стандартно отклонение за него при пет от седем мишки. Както е показано на фигури 13Ь и 13с, L-(-)-FMAU не изглежда да влияе съществено на теглото на мишките за 30 дни, докато съединенията се понасят добре.

Пример 5. Клинична химия на миша плазма след третиране с L-(-)^FMAU

Фигури 14-20 представляват клиничната химия на миша плазма след прилагане на L-(-)-FMAU от 10 mg/kg (три мишки) или 50 mg/kg (три мишки) два пъти дневно в продължение на 30 дни.

Фигура 14 е хистограма wa концентрация та н а общия билирубин в мишата плазма в mg/dL. Фигура 15 е хистограма на концентрацията на алкална фосфатаза в миша плазма в U/L. Общият билирубин и алкалната фосфатаза са индикатори на функцията на черния дроб. Стойностите на тези показатели при мишките за билирубина попада в нормалните граници за хората (по-малко от 1,2 mg/dL), но този за алкалната фосфатаза е малко по-висок от нормалното ниво за хората (30-114 U/L).

Фигура 16 е хистограма на концентрацията на креатинин в миша плазма в mg/dL. Креатининът е индекс за

функцията на бъбреците. С изключение на мишка 50-2, нивата на креатинина на третираните мишки не се различават от тези на контролните мишки.

Фигура 17 е хистограма на концентрацията на AST

(SGOT, серумна глутаминооксалова трансаминаза) в миша плазма в U/L. Фигура 18 е хистограма на концентрацията на ALT (SGPT, серумна глутаминопирогроздена трансаминаза) в миша плазма в U/L. SGOT и SGPT са индикатори за функцията на черния дроб. С изключение на мишка 50-2 (както за SGOT така и за SGPT) и мишка 10-2 (само за SGOT), нивата на ензима в третираните мишки не се различава от тези на контролните мишки.

Фигура 19 е хистограма на концентрацията на млечна киселина в миша плазма в mmol/L. Фигура 20 е τ

хистограма на концентрацията на млечна дехидрогеназа в миша плазма в U/L. Млечната киселина се образува в мускулите по време на гликолиза. Млечна дехидрогеназа (LDH) се намира като различни изоензими в различни тъкани. Установяването на LDH в•тглазма може да бъ де ин дикатор за увреждане на тъкани. Нивата на млечна киселина и млечна дехидрогеназа в третираните мишки не се различават съществено от тези на контролните мишки.

III. Олигонуклеотиди

Олигонуклеотиди с желана последователност могат да се модифицират чрез заместване на нуклеозида в олигонуклеотида с един или повече L-нуклеозиди описани тук. В предпочитано изпълнение L-нуклеозидът се поставя в единия край на олигонуклеотида. Модифицираният олигонуклеотид може да се използва, например, в

-•’49;·:

• · · · · · • · · · · · · технологията на десенсибилизиране.

Технологията на десенсибилизиране се отнася найобщо до модулиране на генната експресия посредством метод, в който синтетичен олигонуклеотид се хибридизира до комплементарна последователност на нуклеинова киселина за инхибиране на транскрипцията или репликацията (ако последователността-мишена е ДНК), за инхибиране транслацията (ако последователността-мишена е РНК) или за инхибиране обработката (ако последователността-мишена е пре-РНК). Като се използва тази техника могат да се модулират голямо разнообразие от клетъчни активности.

Конкретен пример е инхибиране на биосинтезата на протеин посредством десенсибилизиране на олигонуклеотидната връзка към тРНК. Съгласно друго изпълнение, синтетичен олигонуклеотид се хибридизира до специфична генна последователност в двуверижната ДНК, образувайки троен двуверижен комплекс (триплекс), който инхибира експресията

на тази генна последователност.Десенсибилизиращите олигонуклеотиди могат да се използват също така и за индиректно активиране на генната експресия чрез супресия на биосинтезата на природен репресор. АОТ може да се използва за инхибиране на експресията на патогенни гени, например тези, които улесняват репликацията на вирусите, включително вируса на човешка имунонедостатъчност (HIV), хепатит-В вируса (HBV) и херпесвирусите и рак, по специално твърди туморни маси като глиома, рак на гърдата и меланоми.

Стабилността на избраните олигонуклеотиди спрямо нуклеози е важен фактор за прилагането ин виво. Известно е, че 3'-екзонуклеазната активност е причина за по-голямата част от немодифицираното десенсибилизирано разграждане на олигонуклеотида в серума. Vlassov, V.V., Yakubov, L.A., Prospects for Antisense Nucleic Acid Therapy of Cancers and AIDS, 1991, 243-266, Wiley-Liss, Inc., New York, Nucleic Acids Res., 1993, 21, 145. Съгласно едно изпълнение, описаните съгласно изобретението L-нуклеозиди могат да се използват за свеждане до минимум разлагането с 3'-екзонуклеаза на десенсибилизпращи олигонуклеотиди.

Олигонуклеотидите съгласно настоящото изобретение, които са способни да свързват с полирибонуклеинова киселина или полидеоксирибонуклеинова киселина са полезни като десенсибилизиращи средства по същия начин както конвенционалните десенсибилизиращи средства. Виж най-общо Antisense Molecular Biology and Soligos, Synthesis 1 (Oct.1988) (публикувана чрез Synthecell Corp., Rockville, Md.), 2 Discoveries in Antisense Nucleic Acids (C.Brakel and R.Fraley eds. 1989), Uhlmann, et al., ’’Antisense oligonucleotides: A new Therapeutic CfieTn.Rev.

90(4), 1990 и Milligan, J.F., Matteucci, M.D., Martin, J.C.,

J.Med.Chem., 1993, 36, 1923-1937. Десенсибилизиращите средства съгласно настоящото изобретение могат да се използват чрез структуриране на десенсибилизиращо средство, които са способни на селективно свързване на предварително определена последователност на полидехидроксирибонуклеинова киселина или последователност на полирибонуклеинова киселина към клетки съдържащи такава последователност (напр. чрез прибавяне на десенсибилизиращо средство към културалната • ·· • · · · ··· ···· ·· •··· ·· ·· «· ·· среда съдържаща клетката) така че десенсибилизиращото средство се въвежда в клетката, свързва се с предварително определената последователност и блокира тяхната транскрипция, транслация или репликация. Изискванията за селективно свързване на десенсибилизиращото средство са известни (напр. дължина от 17 основи за селективно свързване с човешкия геном).

IV. Получаване на фармацевтични състави

Съединенията съгласно изобретението и техните фармацевтичноприемливи соли, пролекарства и производни са полезни за предотвратяване и третиране на HBV и EBV инфекции и други свързани с тях състояния като анти-HBV или анти-EBV антитяло позитивни и HBV- или EBV-позитивни състояния, хронични чернодробни възпаления причинени от

HBV, цирози, остър хепатит, внезапен хепатит и умора. Тези съединения или препарати за прилагане могат също да се използват профилактично за предотвратяване или забавяне прогресирането на заболяването в индивиди, които са антиBBV антп-EBV антитяло илп HBV- или EBV-антитен позитивни или които са изложени на HBV или EBV.

Хора страдащи от такива състояния могат да се лекуват чрез прилагане към пациента на ефективно HBV или EBV лечебно количество от едно активно съединение или смес от активни съединения описани тук или тяхно фармацевтично приемливо производно или сол, в даден случай заедно с фармацевтично приемлив носител или разредител. Активният продукт може да се прилага по който и да е подходящ начин, например орално, парентерално, венозно, интрадермално, подкожно или локално в твърда или

• ·

течна форма.

Активното съединение се включва във фармацевтично приемливия носител или разредител в количество достатъчно да достави на пациента терапевтично ефективно количество без да причини сериозни токсични ефекти у лекувания пациент.

Предпочитаната доза на активно съединение за всички горецитирани състояния е в границите от около 1 до 60 mg/kg, за предпочитане 1 до 20 mg/kg, телесно тегло на ден, в повечето случаи 0,1 до около 100 mg на килограм телесно тегло на пациент за ден. Границата на ефективната доза на фармацевтично приемливи производни може да се изчисли на база на теглото на основния нуклеозид, който трябва да се освободи. Ако производното само по себе си притежава активност, ефективната доза може да се пресметне както по-горе, като се използва теглото на производното или по други известни на специалистите от областта начини. Съгласно едно изпълнение, активното съединение се прилага както е описано за продуктите или ^Physician Desk Deference за 3'-азидо-3'-деокситимидин (AZT), 2',3'-дидеоксинозин (DDI), 2',3'-дидеоксицитидин (DDC) или 2',3'-дидеокси-2',3'дидехидротимидин (D4T) за HIV инфекция.

Съединението обикновено се прилага в каквато и да е подходяща стандартна дозирана форма , включително, но не само такава, съдържаща 7 до 3000 mg , за предпочитане 70 до 1400 mg активен компонент за единица дозирана форма. Обикновено е подходяща орална доза от 50-1000 mg.

Активният компонент трябва да се прилага до достигане на плазмена концентрация на активно съединение • β ·

от около 0,2 до 70 μΜ, за предпочитане около 1,0 до 10 μΜ. Това може да се достигне например , чрез венозно инжектиране на 0,1 до 5%-ен разтвор на активен компонент, в даден случай във физиологичен разтвор или чрез прилагане като болуси на активния компонент.

Активното съединение може да се осигури във форма на фармацевтично приемливи соли. Както е използван тук, терминът фармацевтично приемливи соли или комплекси Сее отнася до соли или комплекси на нуклеозидите, които запазват желаната биологична активност на основните съединения и притежават минимални, ако има такива, нежелани токсикологични ефекти. Неограничаващи примери за такива соли са (а) присъединителни с киселина соли образувани с неорганични киселини (например солна, t бромоводородна, сярна, фосфорна, азотна и подобни) и соли образувани с оргонични киселини като оцетна киселина, оксалова киселина, винена киселина, янтарна киселина, малеинова киселина, аскорбинова киселина, бензоена киселина, тан ин, памоева киселина, аягиноаа киселин а, полиглутаминова киселина, нафталенсулфонови киселини, нафталендисулфонови киселини и полигалактуронова киселина, (Ь) присъединителни с основи соли образувани с катиони като натриеви, калиеви, цинкови, калциеви, бисмутови, бариеви,магнезиеви, алуминиеви, медни, кобалтови, никелови, кадмиеви и подобни или с органични катиони получени от Ν,Ν-дибензилетилендиамин, амоняк или етилендиамин или (с) комбинации на (а) и (Ь), например цинков танат или подобни соли.

Модификации на активното съединение, особено • · · ·

при N⁶ или Ν⁴ и 5'-0-местата, могат да променят биологичната достъпност и степента на метаболизъм на активните компоненти, като по този начин се осигурява контрол върху освобождаването на активните компоненти.

Концентрацията на активното съединение в състава

на лекарственото средство зависи от абсорбцията, инактивирането и скоростта на отделянето на лекарственото средство, както и от други фактори известни на специалистите от областта. Трябва да се отбележи, че стойностите на дозите зависят също от тежестта на състоянието, което трябва да се облекчи. Освен това е ясно, че за всеки отделен субект трябва да се приспособят конкретни схеми за приемане на лекарственото средство за период съгласно индивидуалната необходимост и професионалната преценка на човека прилагащ или упражняващ контрол върху прилагането на съставите и че границите на концентрациите посочени по-горе са само примерни и не са предназначени да ограничат обхвата или лечебната практика на претендирания състав. Активният компонент може да се прилага наведнъж или може да се раздели на брой по-малки дози за прилагане при различни интервали от време.

Предпочитаният начин за прилагане на активното съединение е оралният. Оралните състави най-общо включват инертен разредител или ядивен носител. Те могат да се съдържат в желатинови капсули или да се пресоват на таблети. За целите на орално терапевтично приложение активното съединение може да се включи с пълнител и да се използва под формата на таблети, пастили или капсули.

Фармацевтично съвместими свързващи средства и/или помощни материали могат да се включат като част от състава.

Таблети, пилюли, капсули, пастили и подобни могат да съдържат някое от следните компоненти или съединения с подобна природа: свързващо средство като микрокристална целулоза, гума трагаканта или желатин, пълнители като нишесте или лактоза, дезинтегриращй средства като алгинова киселина, Primogel или царевично нишесте, лубриканти като магнезиев стеарат или Sterotes, хлъзгащи средства като колоиден си лмциев диоксид, подсладители жетю зах^рова или захарин или вкусови средства като мента, метил салицилат или портокал. Когато дозираната единица е под формата на капсула, тя може да съдържа освен компонентите от горния вид, течен носител като мазнина. Освен това формите от дозирани единици можат да съдържат различни други материали, което променят физическата форма на дозираната единица, например, покритие от захар, шеллак или други ентерални средства.

Активното съединение или негово фармацевтично приемливо производно или сол може да се прилага като компонент на еликсир, суспензия, сироп, вода, дъвка и подобни. Сиропите могат да съдържат освен активните съединения, захароза като подслаждащо средство и някакви консерванти, багрила или оцветители и вкусови средства.

Активното съединение или негово фармацевтично приемливо производно или сол може също така да се смеси с други активни продукти, които не повреждат желаното действие или с продукти, които подпомагат желаното • · · · k

действие, като антибиотици, фунгицидни, противовъзпалителни или други антивирусни, включително анти-HBV, анти-EBV, антицитомегаловируси или анти-HIV средства.

Разтворите или суспензиите за парентерално,

интрадермално, подкожно или локално прилагане могат да включват следните компоненти: стерилен разредител като вода за инжекции, физиологичен разтвор, фиксирани масла, полиетиленгликоли, глицерин, пропиленгликол или други синтетични разтворители, антибактериални средства като бензилов алкохол или метилпарабени, антиоксиданти като аскорбинова киселина или натриев бисулфит, хелатообразуващи средства като етилендиаминотетраоцетна киселина, буфери като ацетати, цитрат^или фосфати и средства за корегиране на тонуса като натриев хлорид или декстроза. Препаратите за парентерално прилагане могат да се включат в ампули, шприц за еднократно използване или флакони за многократна доза направени от стъкло или пластмаса.

За венозно прилагане предпочитани носители са физиологичен разтвор или фосфатен буферен разтвор (PBS). При предпочитано изпълнение, активните съединения се приготвят с носители, които предпазват съединението от бързо изхвърляне от организма, като контролирано освобождаване на формата, включително импланти и микрокапсулирани системи за освобождаване. Могат да се използват биоразграждащи биосъвместими полимери катоетилен винилацетат, полианхидриди, полигликолова киселина, колаген, полиортоестери и полимлечна. Методи за ί·. ί ι , *..ί ;··.

• ·· ···· ··· ···· · · ·· ·· ·· ·· приготвяне на такива форми за приложение са известни на специалистите от областта. Продуктите могат да се получат също така по търговски път от Alza Corporation и Nova Pharmaceuticals, Inc.

Липозомни суспензии (включително липозоми насочени да инфектират клетки с моноклонални антитела за вирусни антигени) също се предпочитат като фармацевтично приемливи носители. Те могат да се приготвят по методи

1^' известни на специалистите от областта, например, както е описано в САЩ патент № 4 522 811 (който се включва като цитат като цяло). Например, липозомни препарати могат да се получат чрез разтваряне на подходящ липид(и) (като стеароил фосфатидилетаноламин, стеароил фосфатидилхолин, арахадоил фосфатидилхолин и холестерюл) в неорганичен разтворител, който след това се изпарява, оставяйки тънък филм от сух липид върху повърността на контейнера. Воден разтвор на активното съединение или негов монофосфат, *** дифосфат и/или трифосфат след това се вкарва в контейнера. Контейнерът след това се върти с ръце, за да се освободи липидният материал от стените на контейнера и да се диспергират липидните агрегати, при което се образува липозомната суспензия.

Изобретението е описано с позоваване на предпочитани изпълнения. За специалистите от областта са очевидни вариации и модификации на изобретението от подробното описание по-горе. Ясно е, че всички тези вариации и модификации се включват в обхвата на претенциите.

Claims

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1. L-нуклеозид с формула в която R означава пуринова или пиримидинова основа и R” е водород, ацил, алкил, монофосфат, дифосфат или трифосфат.
2. Използване на съединение съгласно претенция 1 и негови фармацевтично приемливи соли за приготвяне на лекарствено средство за третиране на EBV или HBV инфекция.
3. L-нуклеозид съгласно претенция 1 и негови .1 фармацевтично приемливи соли зза приготвяне на лекарствено средство за третиране на EBV или HBV инфекция.
4. Метод за лечение на инфектирани с HBV или EBV хора, характеризиращ се с това, че се прилага HBV- и EBVлечебно количество от L-нуклеозид с формула в която R означава пуринова или пиримидинова основа и R” е водород, ацил, алкил, монофосфат, дифосфат или трифосфат.
5. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че L-нуклеозидът е 2'-флуоро-5-метил-р-Еарабинофуранозилуридин.

• · · ·

.. г.-
6. L-нуклеозид съгКйсно гфетенций* 1 ** характеризиращ се с това, че е 2'-флуоро-5-метил-р-1_арабинофуранозилуридин.
7. L-нуклеозид съгласно претенция 1 или 3 характеризиращ се с това, че е избран от групата Νι-(2'деокси-2'-флуоро-р-1-арабинофуранозил)-5-етилурацил, ЬЦ(2'-деокси-2'-флуоро-р-Ь-арабинофуранозил)-5-йодоцитозин и М1-(2'-деокси-2'-флуоро-р-Ь-арабинофуранозил)-5йодоурацил
8. L-нуклеозид съгласно претеция 1 или 3 характеризиращ се с това, че основата е избрана от групата

5-метилурацил (тимин), 5-йодоурацил, цитозин и 5етилурацил.
9.Използване съгласно претенция 2, .1 характеризиращо се с това, че L-нуклеозидът е 2'-флуоро-5метил-р-Е-арабинофураноззилуридин.
10. Използване съгласно претенция 2, характеризиращо се с това, че L-нуклеозидът е избран от групата М1-(2'-деокси-2'-флуоро-р-Е-арабинофуранозил)-5етилурацил, hh -(2'-деокси-2'-флуоро-β-L-арабинофуранозил)5-йодоцитозин и Νι-(2'-Λβοκοπ-2'-φπγορο-β-ίараб и нофуранозил)-5-йодоурацил.
11. Използване съгласно претенция 2, характеризиращо се с това, че основата е избрана от групата

5-метилурацил (тимин), 5-йодоурацил, цитозин и 5етилурацил.
12. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че L-нуклеозидът е избран от групата М1-(2'-деокси-2'флуоро^-Е-арабинофуранозил)-5-етилурацил, И1-(2'-деокси- • · 3· ·· ·· ···· ···· · • · · ···· · • · · · · ·· ·· ···· · • · · ···· ···

2'-флуоро-р-1-арабинофуранозйл)-5-*йодоцитоз*йн и Νι-(2'деокси-2'-флуоро-р-1_-арабинофуранозил)-5-йодоурацил.
13. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че основата е избрана от групата 5-метилурацил (тимин), 5-йодоурацил, цитозин и 5-етилурацил.