BG107676A

BG107676A - Модулатори на естрогенни рецептори

Info

Publication number: BG107676A
Application number: BG107676A
Authority: BG
Inventors: Frank Dininno; Helen Chen; Seongkon Kim; Jane Wu
Original assignee: Merck & Co., Inc.
Priority date: 2000-10-19
Filing date: 2003-03-26
Publication date: 2003-11-28
Also published as: HUP0303563A2; BR0114689A; PL361053A1; CN1469743A; AU2002232381B2; WO2002032377A2; NO20031737L; SK4772003A3; KR20030042020A; CA2424729A1; EP1333827A2; MXPA03003485A; EE200300153A; EA200300474A1; ECSP034558A; IL154984A0; WO2002032377A3; NO20031737D0; PE20021083A1; AU3238102A

Abstract

Изобретението се отнася до нови съединения и техни производни, до синтеза и използването им като естрогенни рецепторни модулатори. Съединенията са лиганди за естрогенни рецептори и могат да се използват за лечение или превенция на различни видове смущения, свързани с естрогенното действие, напримерзагуба на костна маса, фрактури на костите, остеопороза, ставна дегенерация, ендометриоза, фиброидно заболяване на матката, горещи вълни, повишени нива на LDL холестерол, сърдечносъдови заболявания, нарушения на когнитивните функции, церебрални дегенеративни смущения, рестеноза, гинакомастия, клетъчна пролиферация на съдовия гладък мускул, затлъстяване, инконтиненция и рак, по-специално рак на млечната жлеза, матката и простата.

Description

Предшестващо състояние на техниката

Природните и синтетичните естрогени имат широка терапевтична употреба, включително: облекчаване симптомите на менопаузата, лечение на акне, лечение на дисменорея и дисфункционално маточно кървене, лечение на остеопороза, лечение на окосмяване (hirsutism), лечение на рак на простатната жлеза, лечение на горещи вълни и превенция на сърдечносъдово заболяване. Тъй като естрогенът е терапевтично много ценен, интересът към откриване на вещества, които имат естрогено подобно поведение в естроген зависимите тъкани, е много голям.

Например, естрогено подобните съединения имат благоприятно действие при лечение и превенция на загубата на костна маса. Загубата на костна маса се наблюдава при различни болни като жени в пост-менопауза или след хистеректомия, пациенти, които са били или в момента са лекувани с кортикостероиди, и пациенти с гонадна дисгенезия. Понастоящем основни заболявания със социална значимост са остеопороза, хиперкалцемия при злокачествени образувания, остеопения, дължаща се на костни метастази, периодонтално заболяване, хиперпаратироидизъм, периартикуларни ерозии при ревматоиден артрит, болест на Paget, имобилизационно индуцирана остеопения, и глюкокортикоидно индуцирана остеопороза. Всички тези болести се характеризират със загуба на костна маса, която е резултат на дисбаланс между костната резорбция, т.е. разрушаване, и костното образуване, което продължава през целия живот със скорост средно около 14% за година. Скоростта на промяна обаче е различна от място на място, например, тя е по-голяма в трабекуларната кост на гръбначния стълб и алвеоларната кост на челюстите, отколкото в кортисите на дългите кости. Склонността към загуба на костна маса е пряко свързана с промяната и може да възлиза до над 5% за година в гръбначния стълб непосредствено след менопаузата, заболяване което води до увеличен риск от фрактури.

В САЩ понастоящем има около 20 милиона души с открити фрактури на гръбнака, дължащи се на остеопороза. w Освен това, има около 250,000 бедрени фрактури за година поради остеопороза. Тази клинична картина се свързва с 12%на смъртност в първите две години, а 30% от пациентите се нуждаят от грижи на болногледачка вкъщи след фрактурата.

Само в САЩ остеопорозата поразява приблизително 20 до 25 милиона жени в постменопауза. Има теоретично допускане, че бързата загуба на костна маса при тези жени се дължи на прекратяване на произвеждането на естроген от яйчниците. Тъй като изследванията показват, че естрогенът забавя / намаляването на костна маса, дължащо се на остеопорозата, естроген-заместващата терапия е призната за лечение на остеопороза при постменопауза.

Освен върху костната маса, естрогенът вероятно има ефект и върху биосинтезата на холестерол и сърдечносъдовото здраве. Статистически, разпространението на сърдечно-съдовите заболявания е приблизително еднакво при жени в постменопауза и при мъжете; обаче, при жените, които са в пред-менопауза, сърдечно-съдовите заболявания са много по-малко разпространени, отколкото при мъжете. Поради недостига на естроген при жените в постменопауза, се смята че естрогенът играе благоприятна роля за предотвратяване на сърдечно-съдовите заболявания. Механизмът не е напълно изяснен, но има доказателства, че естрогенът може да регулира рецепторите на холестерол с ниска липидна плътност (LDL) в черния дроб, които отстраняват излишния холестерол.

Жените в пост-менопауза, на които е приложена естроген-заместваща терапия възвръщат липидните нива до концентрации, които са сравними с нивата при предменопаузно състояние. Така че, естроген-заместващата терапия може да бъде ефикасно лечение за подобно заболяване. Но страничните ефекти при дълготрайно използване на естроген ограничава прилагането на тази възможност.

Други болестни състояния, които засягат жените в пост-менопауза са естрогено зависимия рак на гърдата и рак на матката. Обикновено се използват анти-естрогенни съединения като тамоксифен за химиотерапия за пациентки с рак на гърдата. Тамоксифенът, който е двоен антагонист и агонист на естрогенните рецептори, оказва благоприятно въздействие при лечение на естрогено зависим рак на гърдата. Обаче, тамоксифенът далеч не е идеално лекарство поради неговото поведение на агонист засилва нежеланите естрогенни странични ефекти. Например, тамоксифенът и други съединения, които са агонисти на естрогенните рецептори, имат склонност да увеличават продуцирането на ракови клетки в матката. По-добра терапия за подобни ракови заболявания е използването на анти-естрогенно съединение, което има незначителни или никакви агонистки свойства.

Въпреки че естрогенът може да бъде полезен за лечение на патологии като загуба на костна маса, увеличени липидни нива и рак, дългосрочната естрогенна терапия играе роля в голям брой смущения, включително увеличаване на риска от маточни и ендометриални ракови заболявания. Тези и други странични ефекти на естроген-заместващата терапия не са приемливи за много жени и ограничава нейната употреба.

Друга възможност е използването на комбинирано лекарство от прогестоген и естроген, с което се прави опит да се намали риска от възникване на рак. Но при подобно лечение се наблюдава поява на кървене, което е нежелано от голям брой възрастни жени. Освен това, комбинирането на естроген с прогестоген намалява благоприятния ефект на понижаване на

А

X- холестерола при естрогенната терапия. Не са известни страничните ефекти при продължителна терапия с прогестоген.

Освен за жените в пост-менопауза анти-естрогенната терапия е благоприятна и за лечение на мъже с рак на простатата. Ракът на простатата често е ендокринно чувствителен; андрогенната стимулация подпомага растежа на тумора, докато андрогенното подтискане забавя туморния растеж. Приемането на естроген подпомага лечението и контролирането на рака на простатата, тъй като приемането на С естроген води до намаляване нивото на гонадотропин и съответно, на андрогенните нива.

Установено е, че естрогенният рецептор има две форми: ERcc and ERp. Лигандите се свързват различно с тези две форми и всяка от формите има различна тъканна специфичност спрямо свързващите лиганди. Така например, възможно е някои съединения да проявяват селективност към ERoc или ERP и по този начин да придават в някаква степен тъканна специфичност на даден лиганд.

Техническа същност на изобретението

Необходими са съединения, които продуцират същите положителни отговори както естроген-заместващата терапия без нейните отрицателни странични ефекти.

Съединенията от настоящето изобретение са лиганди за естрогенни рецептори и като такива са полезни за лечение или превенция на различни заболявания, свързани с действието на естроген като загуба на костна маса, фрактури на кости, остеопороза, дегенерация на ставите, ендометриоза, маточно фиброидно заболяване, горещи вълни, увеличени нива на LDL холестерол, сърдечно-съдови заболявания, увреждане на когнитивната функция, церебрални дегенеративни смущения, рестеноза, гинакомастия, клетъчна пролиферация на съдовите гладки мускули, затлъстяване, инконтиненция и рак, по-специално рак на гърдата, матката и простатата.

КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Настоящето изобретение се отнася за съединение със следната химическа формула:

(CH₂)_nN(Z)₂ където R¹, R², R’ и R⁴ са всеки независимо избран от групата, която се състои от водород, С 1.5 алкил, C₃_s циклоалкил, С₂-5 алкенил, С₂.₃ алкинил, С₃_8 циклоалкенил, фенил, хетероарил, хетероциклена, CF₃, OR⁶, халоген, С|.₅ алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н,

-С00С|.5 алкил, -С0С|.5 алкил, -CONZ₂, -SO₂NZ₂, и -SO₂C|_₅ алкил, където тези алкил, алкенил, алкинил, циклоалкил, циклоалкенил, фенил, хетероарил, хетероциклени групи могат да бъдат заместени с С|.₅ алкил, С₃.₈ циклоалкил, CF₃, фенил, хетероарил, хетероциклена група, -OR⁶, халоген, амино, С|.₅ алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СООС|_5 алкил, -СОС|_₅ алкил, -CONZ₂, -SO₂NZ₂, и -SO₂Ci.₅ алкил;

R' е избран от групата, която се състои от С 1.5 алкил, С₃.₈циклоалкил, С₂.₅ алкенил, С₂.₃ алкинил, С₃.§ циклоалкенил, фенил, хетероарил, хетероциклени групи, които могат да бъдат заместени с C_t_₅ алкил, С₃.₈циклоалкил, CF₃, фенил, хетероарил, хетероциклени групи, OR⁶, халоген, амино, С|.5 алкилтио, тиоцианато, циано, -СО2Н, -СООС1.5 алкил, -СОС,.5 алкил, -CONZ2, -SO2NZ2, и -SO2C,.5 алкил, където тези алкил, алкенил, алкинил, циклоалкил, циклоалкенил, фенил, хетероарил, хетероциклени групи могат да бъдат заместени с С|_5 алкил, С3.8 циклоалкил, CF3, фенил, хетероарил, хетероциклена, -OR⁶, халоген, амино, С(_5 алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СООС1.5 алкил, -СОС]_5 алкил, -CONZ₂, -SO₂NZ₂, и -SO₂Ci_5 алкил;

X и Y са всеки независимо избран от групата, която се състои от кислород, сяра, сулфоксид и сулфон;

R⁶ е независимо избран от групата, която се състои от С 1.5

Ί алкил, бензил, метоксиметил, триорганосилил, С].₅алкилкарбонил, алкоксикарбонил и CONZ?;

всеки Ζ е независимо избран от групата, която се състои от водород, С|.5 алкил, трифлуорометил, където алкидната група може да бъде заместена с С).₅алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, С]_₅ алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СООС].₅ алкил, -000,-5 алкил, CONV₂, -SO₂NV₂, и -SO₂C,-₅алкил;

или и двата Zs и азотът, към който са свързани, могат да образуват заедно 3-8 членен пръстен, който може да съдържа атоми, избрани от групата, която се състои от въглерод, кислород, сяра и азот, като пръстенът може да бъде наситен или ненаситен и въглеродните атоми от пръстена могат да имат от един до три заместители, избрани от групата, която се състои от С,_5 алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, С,.₅ алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -С00С|.5 алкил, -СОС1.5 алкил, -CONV₂, -SO₂NV₂, и -SO₂C|_5 алкил;

всеки V е независимо избран от групата, която се състои от С 1.5 алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, С,.₅ алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -С00|.₅ алкил, -СОС1.5 алкил, и -SO₂C].5 алкил;

всяко η е независимо число от едно до пет;

и негови фармацевтично допустими соли.

Настоящето изобретение се отнася също за фармацевтични състави, които съдържат съединенията от настоящето изобретение и фармацевтично допустим носител.

Настоящето изобретение се отнася също за методи за изготвяне на фармацевтични състави от настоящето изобретение.

Настоящето изобретение се отнася също за процеси и междинни съединения за получаване на съединенията и фармацевтичните състави на настоящето изобретение.

Настоящето изобретение се отнася също за методи за предизвикване при необходимост на модулиращ ефект върху естрогенните рецептори в бозайници чрез приемане на съединенията и фармацевтичните състави на настоящето изобретение.

Настоящето изобретение се отнася също за методи за предизвикване при необходимост на антагонистичен ефект върху естрогенните рецептори в бозайници чрез приемане на съединенията и фармацевтичните състави на настоящето изобретение. Антагонистичният ефект върху естрогенните рецептори може да бъде или ERot антагонистичен ефект и ER3 антагонистичен ефект или смесен ERct и ER3 антагонистичен ефект.

Настоящето изобретение се отнася също за методи за лечение или превенция на заболявания, имащи връзки с естрогенното функциониране, загуба на костна маса, фрактури на кости, остеопороза, ставна дегенерация, ендометриоза, маточно фиброидно заболяване, рак на гърдата, матката или простатата, горещи вълни, сърдечно-съдови болести, увреждане на когнитивната функция, церебрални дегенеративни смущения, рестеноза, гинакомастия, клетъчна пролиферация на съдовите гладки мускули, затлъстяване и инконтиненция в бозайници чрез приемане при необходимост на съединенията и фармацевтичните състави на настоящето изобретение.

Настоящето изобретение се отнася също за методи за намаляване на загубата на костна маса, понижаване на нивата от LDL холестерол и предизвикване на вазодилататорен ефект в бозайници чрез приемане при необходимост на съединенията и фармацевтичните състави на настоящето изобретение.

ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Настоящето изобретение се отнася за съединения, които са полезни като модулатори на естрогенни рецептори. Съединенията от настоящето изобретение се описват със следната химическа формула:

0 RV	R		.R⁵
3/ R	тоАА	Yc
	R⁴		Y^A_o/(CH2)nN(Z)2
където R¹, R², R³	и R⁴ са всеки	независимо избран от групата,

която се състои от водород, С1.5 алкил, С₃.₈ циклоалкил, С₂-з алкенил, С₂.з алкинил, С₃.₈ циклоалкенил, фенил, хетероарил, хетероциклена група, CF₃, -OR⁶, халоген, С].₅ алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -COOCi-5 алкил, -СОС].₅ алкил, -CONZ₂, -SO₂NZ₂, и -SO2C1.5 алкил, където тези алкил, алкенил, алкинил, циклоалкил, циклоалкенил, фенил, хетероарил, хетероциклени групи могат да бъдат заместени с С1.5 алкил, С₃.₈ циклоалкил, CF₃, фенил, хетероарил, хетероциклена група, -OR⁶, халоген, амино, С1.5 алкилтио, тиоцианато, циано,

-СО₂Н, -СООС|_5 алкил, -СОС,.₅ алкил, -CONZ₂,

-SO₂NZ₂, и —SO₂C]_5 алкил;

R³ е избран от групата, която се състои от С].5 алкил, С3.8 циклоалкил, С2.5 алкенил, С2.5 алкинил, С3.8 циклоалкенил, фенил, хетероарил, хетероциклени групи, които могат да бъдат заместени с С,.5 алкил, С3.8 циклоалкил, CF3, фенил, хетероарил, хетероΛ циклени групи, -OR⁶, халоген, амино, С,.5 алкилSt»*' тио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СООС1.5 алкил, -СОС ь5 алкил, -CONZ₂, -SO₂NZ₂, и -SO₂C|_5 алкил;

R⁶ е независимо избран от групата, която се състои от С 1.5 алкил, бензил, метоксиметил, триорганосилил, С1.5 алкилкарбонил, алкоксикарбонил и CONZ₂;

всеки Z е независимо избран от групата, която се състои от водород, С]_5 алкил, трифлуорометил, където алкилната група може да бъде заместена с С]_5 алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, Сь₅ алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СООС1.5 алкил, -СОС,.5 алкил, -CONV₂, -SO₂NV₂, и -SO₂C,.₅алкил;

или и двата Zs и азотът, към който са свързани, могат да образуват заедно 3-8 членен пръстен, който може да съдържа атоми, избрани от групата, която се състои от въглерод, кислород, сяра и азот,

като пръстенът може да бъде наситен или ненаситен и въглеродните атоми от пръстена могат да имат от един до три заместители, избрани от групата, която се състои от С|_₅ алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, Ci.s алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СООС].₅ алкил, -СОС|.₅ алкил, -CONV₂, -SO₂NV₂, и -SO₂Cj_5 алкил;

всеки V е независимо избран от групата, която се състои от С1.5 алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, С1.5 алкилтио, тиоцианато, циано, -СОН, -СОО1.5 алкил, -СОС1.5

V алкил, и -SO₂C|.₅ алкил;

всяко п е независимо число от едно до пет;

и негови фармацевтично допустими соли.

В един клас съединения на настоящето изобретение R , R, R и R са всеки независимо избран от групата, която се състои от водород, С1.5 алкил, C₃.g циклоалкил, С|_₃ алкенил, Ci_₅ алкинил, -OR⁶ и халоген.

В един клас съединения на настоящето изобретение R? е избран от групата, която се състои от С1.5 алкил, С₃.8 циклоалкил, фенил, хетероарил, хетероциклени групи, които могат да бъдат заместени с -OR⁶ и халоген.

В един клас съединения на настоящето изобретение R⁶ е предпочетено избран от групата, която се състои от водород, С|_5 алкил, бензил, метоксиметил и триизопропилсилил.

Настоящето изобретение се отнася също метод за получаване на съединение с формула I:

където R¹ е Н, F, или Cl;

R² е H или OR⁶;

R³ е Н или OR⁶;

R⁴ е H или СН₃;

R е С|.₅ алкил, С₃.₈ циклоалкил, С₃.₈ циклоалкенил, фенил, хетероарил, или хетероциклени групи, които могат да бъдат заместени с С_Ь5 алкил, С₃.₈ циклоалкил, CF₃, фенил, хетероарил, хетероциклени групи, -OR⁶, халоген, амино, С_Ь5 алкилтио, тиоцианато, циано, карбоксил (-СО₂Н), карбоалкоксил (-СООС₍.₅ алкил), карбонил (-СОС 1.₅ алкил), карбоксамидо (-CONZ₂), сулфонамидо (-SO₂NZ₂), и сулфонил (-SO₂C|.₅ алкил);

R⁶ е Н, бензил, метил, метоксиметил или триизопропилсилил, при условие че, когато някъде има OR⁶ той е химически различим;

всеки Z е независимо избран от групата, която се състои от водород, С|_5 алкил, трифлуорометил, като алкилната група може да бъде заместена с С1.5 алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, С]-5 алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СООС1.5 алкил, -СОС1.5 алкил, -CONV₂, -SO₂NV₂, и -SO₂C|.₅ алкил;

или и двата Zs и азотът, към който са свързани, могат да образуват заедно 3-8 членен пръстен, който може да съдържа атоми, избрани от групата, която се състои от въглерод, кислород, сяра и азот, като пръстенът може да бъде наситен или ненаситен и въглеродните атоми от пръстена могат да имат от един до три заместители, избрани от групата, която се състои от С1_5 алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, Ci_₅ алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СООС|_₅ алкил, -СОС1.5 алкил, -CONV₂, -SO₂NV₂, и -SO₂Ci-5 алкил;

всеки V е независимо избран от групата, която се състои от С1.5 алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, С].₅ алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СОО|_5 алкил, -СОС|.₅ алкил, и -SO₂C|.₅алкил;

η е число от едно до пет;

и стереоизомерът е цис;

или негови фармацевтично допустими соли, който се състои от етапите

а) реакция на съединение с формула II със съединение с формула III при базични условия

при което се образува съединение с формула IV

IV

b) циклизиране на IV от етап а в кисели условия в присъствие на редуциращ агент , при което се получава цис съединение с формула V

с) отстраняване на защитната група R⁶, при което се получава заместен фенол с формула VI

d) алкилиране на заместения фенол с формула VI от етап с с реагента HO(CH₂)_nN(Z)₂, при което се получава съединение с формула I

е) отстраняване на защитна група от I в етап d, за да се получи или съединение с формула VIII или съединение с формула IX

I

f) отстраняване на оставащата защитна група или в VIII или в IX от етап е, при което се получава съединение с формула I.

Настоящето съединение се отнася също за метод за получаване на съединение с формула ID

където R¹ е Н, F, или С1;

R³eH;

R⁴ е Н или СН₃;

или негова фармацевтично допустима сол, който се състои от етапите и стереоизомерът е цис;

и оптичният изомер е дясновъртящ (+) с абсолютна конфигурация (2S, 3R);

а) реакция на съединение с формула IID със съединение с формула IIID в базични условия,

при което се образува съединение с формула IVD

Ь) циклизиране на IVD от етап а в кисели условия в присъствие на редуциращ агент, при което се получава цис съединение с формула VD

с) хирална хроматография с VD от етап b за разделяне на енантиомерните форми за да се получи дясновъртящ (+) изомер VID;

(+)-УЮ

d) алкилиране на дясновъртящ (+) изомер VID от етап с с 1пиперидинетанол, при което се получава съединение с формула VIID

е) отстраняване на оставащата защитна група или от VIID или от VIIID от етап d, при което се получава съединение с формула IXD

f) отстраняване на оставащата защитна група или от VIIID или от IXD от етап е, при което се получава съединение с формула

I (+)-1Е където

R¹ е избран от групата, която се състои от Н, F, или С1;

R’ и R⁴ са всеки Н;

R⁷ е избран от групата, която се състои от Н или ОН;

и стереоизомерът е цис и оптичният изомер е дясновъртящ (+) с абсолютна конфигурация (2S, 37?);

или негова фармацевтично допустима сол, който се състои от етапите

а) реакция на съединение с формула IIE със съединение с формула ШЕ в базични условия,

при което се получава съединение с формула IVE

Ь) циклизиране на IVE от етап а в кисели условия в присъствие на редуциращ агент, при което се получава рацемично цис съединение с формула VE

с) селективно отстраняване на защитната група в VE от етап Ь, при което се получава заместения фенол с формула VIE

d) алкилиране на заместения фенол с формула VIE от етап с с

1-пиперидинетанол, при което се получава съединение с формула VIIE

е) отстраняване на защитна група от VIIE за да се получи или съединение с формула VIIIE или съединение с формула IXE

ΥΠΙΕ

f) отстраняване на оставащата защитна група или от VIII или от IX, в етап е за да се получи рацемичен I.

g) разделяне на енантиомерните форми на I за да се получи дясновъртящ (+) изомер I с абсолютна конфигурация (2S, 3R).

Настоящето изобретение се отнася също за нови междинни съединения, които са полезни за получаване на съединения и състави, описани тук, т.е. съединения с формула I, IA, IB, IC, ID и IE.

Една реализация на изобретението е междинното съединение с формула:

където R¹ е Н, F, или С1;

R² е Н или OR⁶;

R³ е Н или OR⁶;

R⁴ е Н или СН₃;

R³ е С 1.5 алкил, С₃.₈ циклоалкил, С₃.₈ циклоалкенил, фенил, хетероарил, или хетероциклени групи, които могат да бъдат заместени с С|.₅ алкил, С₃.₈ циклоалкил, CF₃, фенил, хетероарил, хетероциклени групи, -OR⁶, халоген, амино, Ci_₅ алкилтио, тиоцианато, циано, карбоксил (-СО₂Н), карбоалкоксил (-СООС1.5 алкил), карбонил (-СОС1.5 алкил), карбоксамидо (-CONZ₂), сулфонамидо (-SO₂NZ₂), и сулфонил (—SO₂C|-₅ алкил);

всеки Z е независимо избран от групата, която се състои от водород, С|_5 алкил, трифлуорометил, като алкилната група може да бъде заместена с С|.₅ алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, С].₅ алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СООС]_5 алкил, -СОС1.5 алкил, -CONV?, -SO₂NV₂, и -SO₂C)_5 алкил;

или и двата Zs и азотът, към който са свързани, могат да образуват заедно 3-8 членен пръстен, който може да съдържа атоми, избрани от групата, която се състои от въглерод, кислород, сяра и азот, като пръстенът може да бъде наситен или ненаситен и въглеродните атоми от пръстена могат да имат от един до три заместители, избрани от групата, която се състои от С1.5 алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, Ci_₅ алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СООС|_5 алкил, -СОС|.₅ алкил, -CONV?, -SO₂NV₂, и -SO₂Cb5 алкил;

всеки V е независимо избран от групата, която се състои от С 1.5 алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, С].₅ алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СОО|.₅ алкил, -СОСХ алкил, и -SO₂C|.5 алкил;

Друга реализация на изобретението е междинно съединение с формула:

където R¹ е Н, F, или С1 ;

R² е Н или OR⁶;

R^J е Н или OR⁶;

R⁴ е Н или СН₃;

R~ е С1.₅ алкил, С₃.₈ циклоалкил, С₃.₈ циклоалкенил, фенил, хетероарил, или хетероциклени групи, които могат да бъдат заместени с С|.₅ алкил, С₃.₈ циклоалкил, CF₃, фенил, хетероарил, хетероциклени групи, -OR⁶, халоген, амино, С|_5 алкилтио, тиоцианато, циано, карбоксил (-СО₂Н), карбоалкоксил (-СООС].₅ алкил), карбонил (-COCj.5 алкил), карбоксамидо (-CONZ₂), сулфонамидо (-SO₂NZ₂), и сулфонил (-SO₂C).₅ алкил);

R е Н, бензил, метил, метоксиметил или триизопропилсилил, при условие че, когато някъде има OR⁶ той е химически различим;

всеки Z е независимо избран от групата, която се състои от водород, С]_5 алкил, трифлуорометил, като алкилната група може да бъде заместена с См алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, См алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -COOCi-5 алкил, -СОС|.₅ алкил, -CONV₂, -SO₂NV₂, и -SO₂C]_5 алкил;

или и двата Zs и азотът, към който са свързани, могат да образуват заедно 3-8 членен пръстен, който може да съдържа атоми, избрани от групата, която се състои от въглерод, кислород, сяра и азот, като пръстенът може да бъде наситен или ненаситен и въглеродните атоми от пръстена могат да имат от един до три заместители, избрани от групата, която се състои от C_t.₅ алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, См алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СООС1.₅ алкил, -СОС|.₅ алкил, -CONV?, -SO₂NV₂, и -SO₂C|.₅ алкил;

всеки V е независимо избран от групата, която се състои от С 1.5 алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, Сь₅ алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СОО1.5 алкил, -СОС1.5 алкил, и -SO₂C].5 алкил;

Друга реализация на изобретението е междинно съединение с формулата:

R (+)-

където R¹ is Н, F, или С1 ;

R⁶ е Н, бензил, метил, метоксиметил, или триизопропилсилил, при условие че всички налични R⁶ групи са химически различими.

където R¹ is H, F, или Cl ;

R⁶ е H, бензил, метил, метоксиметил, или триизопропилсилил, при условие че всички налични R⁶ групи са химически различими.

където R¹ е Н, F, или С1;

R² е Н или OR⁶;

R^J е Н или OR⁶;

R⁴ е Н или СН₃;

R' е С|_5 алкил, С₃.₈ циклоалкил, С₃.₈ циклоалкенил, фенил, хетероарил, или хетероциклени групи, които могат да бъдат заместени с С|_₅ алкил, С₃.₈ циклоалкил, CF₃, фенил, хетероарил, хетероциклени групи, -OR⁶, халоген, амино, С|_₅ алкилтио, тиоцианато, циано, карбоксил (-СО₂Н), карбоалкоксил (-СООС1.5 алкил), карбонил

(-СОС|._5 алкил), карбоксамидо (-CONZ?), сулфонамидо (-SO₂NZ₂), и сулфонил (-SO₂C|_₅ алкил);

всеки Z е независимо избран от групата, която се състои от водород, Ci_5 алкил, трифлуорометил, като алкилната група може да бъде заместена с С1.5 алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, С1.5 алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -COOCi-5 алкил, -СОС1.5 алкил, -CONV₂, -SO₂NV₂, и -SO₂Ci.₅ алкил;

или и двата Zs и азотът, към който са свързани, могат да образуват заедно 3-8 членен пръстен, който може да съдържа атоми, избрани от групата, която се състои от въглерод, кислород, сяра и азот, като пръстенът може да бъде наситен или ненаситен и въглеродните атоми от пръстена могат да имат от един до три заместители, избрани от групата, която се състои от С1.5 алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, С_ь5 алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -COOCi-5 алкил, -СОС 1.5 алкил, -CONV₂, -SO2NV2, и -SO2C1-5 алкил;

всеки V е независимо избран от групата, която се състои от С 1.5 алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, Си алкилтио, тиоцианато, циано, -СО2Н, -СОО_Ь5 алкил, -СОС 1.5 алкил, и -SO2C1.5 алкил;

където R¹ is H, F, или Cl ;

където R¹ is Н, F, или С1;

Не ограничаващи примери на настоящето изобретение са:

(+)

ГЛ<СНз

Ο

СН₃

Ο f’

Една от реализациите на изобретението е метод за оценяване на модулиращия ефект върху естроген рецепторите в бозайници при необходимост, който се състои в прилагане на бозайника терапевтично ефективно количество от всяко от съединенията или от гореописаните фармацевтични състави.

Един клас на тази реализация е методът, при който модулиращият ефект върху естроген рецептора има антагонистичен ефект.

Подклас на тази реализация е методът, при който естроген рецепторът е ERa рецептор.

Втори подклас на тази реализация е методът, при който естроген рецепторът е ER3 рецептор.

Трети подклас на тази реализация е методът, при който модулиращият ефект върху естроген рецептора е смесен

ERa и ERP рецептор антагонистичен ефект.

Втори клас на тази реализация е методът, при който модулиращият ефект върху естроген рецептора е агонистичен ефект.

Трети подклас на тази реализация е методът, при който модулиращият ефект върху естроген рецептора е смесен ERa и ER3 рецептор агонистичен ефект.

Друга реализация на изобретението е метод за лечение или превенция при необходимост на пост-менопаузна остеопороза при бозайници чрез прилагане на бозайниците терапевтично ефективно количество от всяко от съединенията или всяка от гореописаните фармацевтични състави.

Друга реализация на изобретението е метод за лечение или превенция при необходимост на фиброиди на матката при бозайници чрез прилагане на бозайниците терапевтично ефективно количество от всяко от съединенията или всяка от гореописаните фармацевтични състави.

Друга реализация на изобретението е метод за лечение или превенция при необходимост на рестеноза при бозайници чрез прилагане на бозайниците терапевтично ефективно количество от всяко от съединенията или всяка от гореописаните фармацевтични състави.

Друга реализация на изобретението е метод за лечение или превенция при необходимост на ендометриоза при бозайници чрез прилагане на бозайниците терапевтично ефективно количество от всяко от съединенията или всяка от гореописаните фармацевтични състави.

Друга реализация на изобретението е метод за лечение или превенция при необходимост на хиперлипедимия при бозайници чрез прилагане на бозайниците терапевтично ефективно количество от всяко от съединенията или всяка от гореописаните фармацевтични състави.

Пример, който илюстрира изобретението, е фармацевтичен състав съдържащ всяко едно от гореописаните съединения и фармацевтично допустим носител. Също пример, който илюстрира изобретението, е фармацевтичен състав, направен чрез комбиниране на всяко едно от гореописаните съединения и фармацевтично допустим носител. Илюстрация на изобретението е метод за получаване на фармацевтичен състав чрез комбиниране на всяко едно от гореописаните съединения и фармацевтично допустим носител.

Друга илюстрация на изобретението е използването на всяко едно от гореописаните съединения за получаване на медикамент за лечение и/или превенция при необходимост на остеопороза при бозайници. Още една илюстрация на изобретението е използването на всяко едно от гореописаните съединения за получаване на медикамент за лечение и/или превенция на: загуба на костна маса, костна резорбция, фрактури на кости, дегенерация на стави, ендометриоза, фиброидно заболяване на матката, рак на гърдата, матката или простатата, горещи вълни, сърдечносъдови болести, увреждане на когнитивната функция, церебрално дегенеративно смущение, рестеноза, клетъчна пролиферация на съдовите гладки мускули, инконтиненция и/или смущения, свързани с естрогенното действие.

Настоящето изобретение е насочено също към комбинации от всяко едно от гореописаните съединения или фармацевтично допустими състави с един или повече агенти, които са полезни при превенция или лечение на остеопороза. Например, съединенията на настоящето изобретение могат да се прилагат ефективно в комбинация с ефективни количества от други агенти като органичен бифосфонат или катепсин К инхибитор. Не ограничаващи примери на тези органични бифосфонати са алендронат, клодронат, етидронат, ибандронат, инкадронат, минодронат, неридронат, ризедронат, пиридронат, памидронат, тилудронат, золедронат и техни фармацевтично допустими соли или естери, и техни смеси. Предпочетени органични бифосфонати са алендронат и техни фармацевтично допустими соли или естери, и техни смеси. Най-предпочетен е алендронат мононатриев трихидрат.

Прецизното дозиране на бифосфоната варира в зависимост от схемата на дозиране, оралната потентност на избрания специфичен бифосфонат, възрастта, размера, секса и състоянието на бозайника или човека, природата и тежестта на заболяването, което трябва да се лекува, и други свързани с това медицински и физически фактори. Така че, предварително не може да се определи точно ефективното фармацевтично количество и може да се определи лесно от личния лекар или клинициста. Подходящите количества могат да се определят с рутинни експерименти върху животински модели и клинични изследвания при хора. Най-общо, избира се подходящи количества бисфосфонат за получаване на инхибиращ ефект при костната резорбция, т.е. прилага се количество, инхибиращо костната резорбция. При хора ефективната орална доза бифосфонат е обикновено от около 1.5 до около 6000 pg/kg тегло на тялото и предпочетено от около 10 до около

2000 pg/kg тегло на тялото.

Единичната доза за човешки орални състави с алендронат, негови фармацевтично допустими соли или негови фармацевтично допустими производни обикновено съдържа от около 8.75 mg до около 140 mg алендронат като съединение на базата активно тегло алендронова киселина, т.е на базата на съответната киселина.

За употреба в медицината се разглеждат само нетоксичните “фармацевтично допустими соли” на съедине(w, нията от изобретението. Но е възможно използването на други соли за получаване на съединенията съгласно изобретението или техни фармацевтично допустими соли. Когато съединенията на настоящето изобретение съдържат базична група, солите включени в понятието “фармацевтично допустими соли” са нетоксични соли, които обикновено се получават при реакция на свободна база с подходяща органична или неорганична киселина. Представители на тези соли без да ги ограничават са: ацетат, бензенсулфонат, бензоат, г- бикарбонат, бисулфат, битартарат, борат, бромид, камсилат, карбонат, хлорид, клавуланат, цитрат, дихидрохлорид, едетат, едисилат, естолат, езилат, фумарат, глуцептат, глюконат, глутамат, гликолиарсанилат, хексилрезорцинат, хидрабамин, хидробромид, хидрохлорид, хидроксинафтоат, йодид, изотионат, лактат, лактобионат, лаурат, малат, малеат, манделат, мезилат, метилбромид, метилнитрат, метилсулафат, мукат, напсилат, нитрат, N-метилглюкамин амониева сол, олеат, оксалат, памоат (ембонат), палмитат, пантотенат, фосфат/дифосфат, полигалактуронат, салицилат, стеарат, сулфат, субацетат, сукцинат, танат, тартарат, теоклат, тозилат, триетйодид и валерат. Освен това, когато съединенията на изобретението имат киселинна група, техни фармацевтично допустими соли са соли на алкални метали, натриеви или калиеви соли; соли на алкалоземни метали, например калциеви или магнезиеви соли и соли с подходящи органични лиганди, например кватернерни амониеви соли.

Съединенията на настоящето изобретение могат да имат хирални центрове и да се получават като рацемати, рацемични смеси, диастереомерни смеси и като индивидуални диастереомери или енантиомери с всички изомерни форми като всички те се включват в изобретението. Следователно, когато съединението е хирално, отделните енантиомери, несъдържащи другия енантиомер, са в обхвата на изобретението; включват се и всички смеси на два енантиомера. В обхвата на изобретението се включват и полиморфи, хидрати и солвати на съединенията от него.

В обхвата на настоящето изобретение се включват пред-лекарства на съединенията в него. Най-общо, предлекарствата са функционални производни на съединенията от това изобретение, които in vivo се превръщат лесно в исканите съединения. Така че, в методите на лечение от настоящето изобретение терминът “прилагане” включва лечение на различните описани заболявания със специално описаното съединение или със съединение, което може да не е специално описано, но което се превръща в специално описаното съединение in vivo след приемане от пациента. Конвенционалните методики за подбор и получаване на подходящи производни пред-лекарства са описани примерно в Design of Prodrugs, ed. H. Bundgaard, Elservier, 1985, което тук е цитирано. Метаболитите на тези съединения са активни вещества, които се получават при въвеждането на съединенията от изобретението в биологична среда.

Терминът “фармацевтично ефективно количество” означава, че количеството лекарство или фармацевтичен агент предизвиква търсения от изследователя или клинициста биологичен или медицински отговор на тъканта, системата животинска или човешка.

Терминът “костна резорбция”, използван тук, се отнася за процеса на разграждане на костта от остеокластите.

Терминът “базични условия”, използван тук, се отнася за включване или използване на база в реакционната среда. Според дефиницията на Лоури-Бронстед база е вещество, което приема протон; или според дефиницията на Люис база е вещество, което създава електронна двойка, която образува ковалентна връзка. Неограничаващи примери на използвани тук бази са третични амини като триетиламин, диизопропилетиламин, и други подобни.

Терминът “киселинни условия”, използван тук, се отнася

за включване или използване на киселина в реакционната среда. Според дефиницията на Лоури-Бронстед, киселина е вещество, което отдава протон; или според дефиницията на Люис киселина е вещество, което приема електронна двойка, която образува ковалентна връзка. Неограничаващи примери на използвани тук киселини са силни карбоксилни киселини като трифлуороцетна киселина или други подобни, силни сулфонови киселини като трифлуорометан сулфонова киселина или други подобни, и Люисови киселини като борен трифлуорид етерат или калаен хлорид или други подобни.

Терминът “редуциращ агент”, използван тук, се отнася за агент, който предизвиква редукция. Редукция е превръщането на функционална група или междинно съединение от една валентност в друга по-ниска валентност.

Примери за редуциращи агенти, използвани тук, са триорганосилани или станани, като триетилсилан, трифенилсилан и три-п-бутил калаен хидрид и други подобни.

Терминът “химически различим” се отнася за два или повече неидентифицирани R⁶ заместители, чиито уникални структури са такива, че обикновеният специалист може да избере реакционни условия за превръщане на неидентифицираните R⁶ заместители в Н без да се засяга друг R⁶заместител.

Терминът “алкил” означава заместваща едновалентна група, получена чрез откъсване на един водороден атом от права или разклонена верига на ацикличен наситен въглеводород (т.е. -СН₃, -СН₂СН₃, -СН₂СН₂СН₃, -СН(СН₃)₂, -СН₂СН₂СН₂СН₃, -СН₂СН(СН₃)₂, -С(СН₃О)₃, и Т.Н.).

Терминът “алкенил” означава заместваща едновалентна група, получена чрез откъсване на един водороден атом от права или разклонена верига на ациклен ненаситен въглеводород, съдържащ поне една двойна връзка (т.е. -СН=СН₂, -СН₂СН=СН₂, -СН=СНСН₃, -СН₂СН=С(СН₃)₂, И Т.Н.).

Терминът “алкинил” означава заместваща едновалентна група, получена чрез откъсване на един водороден атом от права или разклонена верига на ациклен ненаситен въглеводород, съдържащ поне една тройна връзка (т.е. -СН=СН, -СН₂ОСН, -С=ССН₃, -СН₂СН₂С=ССН₃ и т.н.).

Терминът “циклоалкил” означава заместваща едновалентна група, получена чрез откъсване на един водороден атом от наситен моноциклен въглеводород (т.е.

циклопропил, циклобутил, циклопентил, циклохексил или цикохептил).

Терминът “циклоалкенил” означава заместваща едновалентна група, получена чрез откъсване на един водороден атом от ненаситен моноциклен въглеводород, съдържащ двойна връзка (т.е. циклопентенил или циклохексенил).

Терминът “хетероциклена група” означава заместваща едновалентна група, получена чрез откъсване на един водороден атом от хетероциклоалкан, като този хетероциклоалкан е получен от съответния наситен моноциклен въглеводород чрез заместване на един или два въглеродни атома с атоми, избрани от N, О или S. Неограничаващи примери на хетероциклени групи са оксиранил, азетидинил, пинолидинил, пиперидинил, пиперазинил и морфолинил.

Хетероциклените заместители могат да се свържат към въглероден атом. Ако заместителят е азотъдържащ хетероциклен заместител, той може да бъде свързан към азотен атом.

Терминът “хетероарил”, използван тук, се отнася за заместваща едновалентна група, получена чрез откъсване на един водороден атом от моноциклен или бициклен ароматен пръстен, съдържащ 1, 2, 3, или 4 хетероатома, избрани от N, О или S. Неограничаващи примери на хетероциклени групи са пиролил, фурил, тиенил, имидазолил, пиразолил, оксазолил, изоксазолил, тиазолил, пиридил, пиримидинил, пиразинил, бензимидазолил, индолил и пуринил. Хетероарилните заместители могат да бъдат свързани към въглероден атом или към хетероатом.

Терминът “триорганосилил” означава онези силилни групи, тризаместени с нисши алкидни групи, или арилни групи или комбинация от тях и където един от заместителите може да бъде нисша алкокси група. Примери на тризаместени органосилилни групи са триметилсилил, триетилсилил, t-бутилдиметилсилил, триизопропилсилил, трифенилсилил, диметилфенилсилил, t-бутилдифенилсилил, фенил-Кбутилметоксисилил и други подобни.

В съединенията на настоящето изобретение алкил, алкенил, алкинил, циклоалкил, циклоалкенил, хетероциклена и хетероарилна групи могат от своя страна да бъдат заместени чрез замяна на един или повече водородни атоми с алтернативна неводородна група. Неограничаващи такива групи са халогено, хидрокси, меркапто, амино, карбокси, циано и карбамоил.

Когато терминът “алкил” или “арил” или техните корени на думата са представки в името на заместител (например, арил Co-s алкил), за тях важат същите ограничения като тези дадени по-горе за “алкил” и “арил”. Означените цифри на въглеродните атоми (например, С|.ю) се отнасят независимо за броя на въглеродните атоми в една алкидна или циклена алкидна група или за алкидната част на по-голям заместител, в която алкил се появява като коренна представка.

Терминът “арилалкил” и “ариларил” са алкидна част, в която алкилът е дефиниран както по-горе, и включва арилна част, където арилът е дефиниран както по-горе.

Неограничаващи примери на арилалкили са бензил, флуоробензил, хлоробензил, фенилетил, фенилпропил, флуорофенилетил, хлорофенилетил, тиенилметил, тиенилетил и тиенилпропил. Неограничаващи примери на алкиларили толуил, етилфенил и пропилфенил.

Терминът “хетероарилалкил”, използван тук, се отнася за система, която включва хетероарилна част, където хетероарилът е дефиниран както по-горе, и съдържа алкилна част. Неограничаващи примери на хетероарилалкили са пиридилметил, пиридилетил и имидазоилметил.

Терминът “халогено” се отнася за йодо, бромо, хлоро и флуоро.

Терминът “окси” означава кислороден (О) атом.

Терминът “тио” означава серен (S) атом. Терминът “оксо’ означава =0. Терминът “оксимино” означава =N-0 група.

Терминът “заместен” означава включване на многобройни степени на заместване под наименованието заместен. Когато се разглеждат или има претенция за многобройни заместени групи, заместеното съединение е независимо заместено единично или множествено с една или повече от разглежданите заместващи групи или с тези групи, за които има претенция. Под независимо заместен се разбира, че (двата или повече) заместители могат да бъдат еднакви или различни.

Според стандартната номенклатура, използвана в настоящето изобретение, последната част на описвана странична верига се записва първа, следвана от съседните функционалности в посока към мястото на свързване. Например, С1.5 алкилкарбониламино Си, алкил заместител е еквивалентен на —С ι _б ал кил-NH-C-C ι ^ал кил

При подбиране на съединения от настоящето изобретение специалистът ще разбере, че различните заместители, т.е. R¹, R², R^J, R⁴, R³, R⁶, R⁷, R⁸, V, X, Y, Ζ, n, m и р се подбират в съответствие с известните принципи на свързване в химическите структури.

Представители на съединенията от настоящето изобретение проявяват типичен субмикромоларен афинитет към алфа и/или бета естроген рецептори. Следователно, съединенията от това изобретение са полезни за лечение на бозайници, които страдат от смущения, свързани с естрогенното функциониране. Фармацевтично ефективни количества от съединението, включително негови ефективни соли, се прилагат на бозайници за лечение на смущения, свързани с естрогенното функциониране, като загуба на костна маса, горещи вълни и сърдечносъдови заболявания.

Съединенията на настоящето изобретение са под формата на рацемични смеси или като индивидуални енантиомери. За удобство, някои структури се представят графично като един енантиомер, но ако не е посочено друго, това означава, че се разглеждат и рацемичните и енантиомерните форми. Когато е посочена цис или транс стереохимията за съединение на настоящето изобретение, трябва да се отбележи, че стереохимията може да се разбира като относителна, освен ако е посочено друго.

I

Обикновено се предпочита прилагането на съединения със структура (I) като енантиомерно чисти състави, тъй като по-голямата част или цялата биоактивност е присъща на един от енантиомерите. Рацемичните смеси могат да се разделят на индивидуални енантиомери с помощта на традиционните методи. Те са хирална хроматография, дериватизация с хирална добавка, последвана от разделяне чрез хроматография или кристализация, и и фракционна кристализация на диастереомерни соли.

Съединенията на настоящето изобретение могат да се използват в комбинация с други агенти, които са полезни при лечение на естроген-медиирани заболявания. Индивидуалните компоненти на тези комбинации могат да се прилагат поотделно по различно време в течение на терапията или заедно в разделени или общи форми на комбинацията.

Трябва да се подразбира, че настоящето изобретение обхваща всички подобни режими на едновременно или алтерниращо лечение и терминът ’’прилагане (приемане)” трябва да се тълкува по съответния начин. Трябва да е ясно, че обхватът на комбинации от съединенията на това изобретение с други агенти, които са полезни при лечение на естроген-медиирани заболявания, включва по принцип всяка комбинация с всяка фармацевтична композиция, която е полезна за лечение на разстройства, свързани с естрогенното функциониране.

Използваният тук термин “състав (композиция)” се отнася за продукт, който съдържа специфични ингредиенти в специфични количества, както и всеки продукт, който се получава директно или индиректно от комбинация на специфичните ингредиенти в специфични количества.

Съединенията на настоящето изобретение могат да се прилагат в орални дозиращи форми като таблетки, капсули (всяка от които включва рецептури за контролирано освобождаване или периодично освобождавнае), хапчета, прахове, гранули, еликсири, тинктури, суспензии, сиропи и емулсии. Също така, те могат да се прилагат интравенозно (болусно или инфузионно), интреперитонеално, топично (например, очни капки), подкожно, мускулно или трансдермално (например, пластири), като всички тези използвани форми са добре познати на специалистите фармацевти.

Режимите на дозиране, използвани за съединенията на настоящето изобретението, се подбират в зависимост от множество фактори като типа, вида, теглото, пола и медицинското заболяване на пациента; тежестта на заболяването, което се лекува; начина на прилагане; бъбречното чернодробното функциониране на пациента; и използваното съединение или негова сол. Един обикновен лекар, ветеринар или клиницист може лесно да определи и предпише ефективното количество от лекарството, което необходимо за предотвратяване, овладяване или спиране на прогресирането на заболяването.

Оралните дози от настоящето изобретение, използвани за посочените ефекти, варират между около 0.01 mg на kg тегло на тялото на ден (mg/kg/ден) до около 100 mg/kg/ден, за предпочитане 0.01 до 10 mg/kg/ден, и найпредпочетено 0.1 до 5.0 mg/kg/ден. Съставите за орално приемане предпочетено се предлагат под формата на таблети, съдържащи 0.01, 0.05, 0.1, 0.5, 1.0, 2.5, 5.0, 10.0, 15.0, 25.0, 50.0, 100 и 500 милиграма активен ингредиент за симптоматично нагаждане на дозата за лекувания пациент. Медикаментът

обикновено съдържа от около 0.01 mg до около 500 mg активен ингредиент, за предпочитане от около 1 mg до около 100 mg активен ингредиент. Най-предпочетените дози за интравенозно прилагане варират от около 0.1 до около 10 mg/kg/минута при постоянна скорост на инфузия. Благоприятното прилагане на съединенията от настоящето изобретение може да бъде в еднократно дневна доза или общата дневна доза може да бъде разделена на два, три или четири приема дневно. Освен това, предпочетени съединения от настоящето изобретение могат да се прилагат интраназално чрез топична употреба на подходящи интраназални средства, или чрез трансдермален начин при използване на известните на специалистите трансдермални пластири за кожата. За да се прилага под формата на трансдермална отделяща система, приемането на дозата трябва да бъде непрекъснато, а не на интервали в режима на дозирането.

Съгласно методиките на настоящето изобретение подробно описаните тук съединения образуват активния ингредиент и обикновено се смесват с с подходящи фармацевтични разредители, ексипиенти или носители ( общо наречени тук материали - носители), избрани подходящо в зависимост от предвижданата форма на прилагане, т.е. орални таблетки, капсули, еликсири, и сиропи и други подобни и в съгласие с обичайната фармацевтична практика.

Например, за орално прилагане под формата на таблетка или капсула активният компонент може да се комбинира с орален, нетоксичен, фармацевтично допустим инертен носител като лактоза, нишесте, захароза, глюкоза, метил целулоза, магнезиев стеарат, дикалциев фосфат, калциев фосфат, манитол, сорбитол и други подобни; за орално приемане в течна форма оралният активен компонент може да се комбинира с всеки орален, нетоксичен, фармацевтично допустим инертен носител като етанол, глицерол, вода и други подобни. Освен това, при желание или необходимост към сместа могат да се добавят подходящи свързващи вещества, смазващи вещества, дезинтегриращи агенти и оцветяващи агенти. Подходящи свързващи вещества са нишесте, желатин, природни захари като глюкоза или бета-лактоза, царевични подсладители, природни и синтетични смоли като акация, трагакант или натриев алгинат, карбоксиметилцелулоза, полиетилен гликол, восъци и други подобни.

Използваните в тези дозиращи форми смазващи вещества са натриев олеат, натриев стеарат, магнезиев стеарат, натриев бензоат, натриев ацетат, натриев хлорид и други подобни.

Неограничаващи примери за дезинтегратори са нишесте, метил целулоза, агар, бентонит, ксантанова смола и други подобни.

Съединенията на настоящето изобретение могат да се прилагат също под формата на липозомни отделящи системи като малки едноламелни везикюли, големи едноламелни везикюли и мултиламелни везикюли. Липозомите се образуват от множество фосфолипиди като холестерол, стеариламин или фосфатидилхолини.

Съединенията на настоящето изобретение могат да се прилагат също при използване на моноклонални антитела като индивидуални носители, с които молекулите на съединението се свързват. Съединенията на настоящето изобретение могат да се свържат също с разтворими полимери като прицелни носители на лекарството. Такива полимери са поливинилпиролидон, пиранов съполимер, полихидроксипропилметакриламид-фенол, или полиетиленоксид-полилизин, заместен с палмитоилови остатъци. Освен това, съединенията на настоящето изобретение могат да се свържат също с биоразградими полимери, с помощта на които се постига контролирано освобождаване на лекарството, например, полимлечна киселина, полигликолова киселина, съполимери на полимлечната и полигликоловата киселина, полиепсилон капролактон, полихидрокси маслена киселина, полиортоестери, полиацетали, полихидропирани, полицианоакрилати и омрежени или хидрогели на амфипатични блокови съполимери.

Новите съединения на настоящето изобретение могат да се получат съгласно методите, дадени в следващите схеми и примери при използване на подходящи изходни суровини и по-нататък са илюстрирани със специфични примери. Съединенията от примерите не могат да се разглеждат като единствени представители съгласно изобретението. Следващите примери, освен това, илюстрират подробности от методиките за получаване на съединенията от настоящето изобретение. Специалистите ще разберат, че за получаването на тези съединения могат да се използват известни вариации на условията и реакциите в препаративните методики. Освен ако е посочено друго, всички температури са в градуси Целзий.

Съединенията на настоящето изобретение са получени съгласно следната обща схема I:

СХЕМА I. ОБЩА СХЕМА НА СИНТЕЗА НА

ЖС-ДИХИДРОБЕНЗОКСАТИИНИ И БЕНЗОДИОКСАНИ

освоб. от защита ---------------->R

VI

I

Съгласно схемата лесно достъпен подходящо функционализиран бисфенол II (Х=О, Y=O) или меркапто-фенол II (Х=О, Y=S), които се получават по методики дадени в литературата, реагира с бромо-кетонно производно III, което се получава лесно от съответния кетон чрез бромиране с фенилтриметиламониев трибромид (РТАВ), в присъствие на база третичен амин, като например триетиламин, диизопропилетиламин или други подобни, в разтворител като диметилформамид (DMF), формамид, ацетонитрил, диметилсулфоксид (DMSO), тетрахидрофуран (THF), дихлорометан или други подобни, при температура от -20°С to 80°С за време, което е достатъчно за завършване на реакцията, се получава заместен продукт IV. Когато X=Y=O, само R³ може да бъде -OR⁶. Другата възможност е когато X=Y=O и R² е -OR⁶, търсеното междинно циклизиране да се получи чрез взаимно заместване на кетонната и бромидната групи. Тези условия трябва да се изпълнят за да се получат съединенията от изобретението, когато присъствието на някои заместители може да промени рекционноспособността на фенолния кислороден атом.

Междинното съединение IV се циклизира редукционно в присъствие на органична киселина като трифлуорооцетна киселина, трифликна киселина или друга подобна, или Люисова киселина като борен трифлуорид етерат, калаен станат или друга подобна, и редуциращ агент като тризаместен силан, например триетилсилан, в разтворител като дихлорометан, хлороформ, THF, толуен или друг подобен, при температура от 40°С до 100°С за време, което е достатъчно за завършване на реакцията, при което се получава цикличният продукт V, в който стереохимията на арилния заместител и R³ в новообразувания пръстен е изключително цис. Образуването на междинни съединения с аналогична транс стереохимия е показано в следващата обща схема И.

В продукт V когато R⁶ е защитна група, тя след това се отстранява по метод, съответен за вида й. Тези методи са добре описани в литературата и са включени в обичайните ръководства като Greene, Т. W. and Wuts, Р. G. M., Protective Groups in Organic Synthesis, Third Ed., Wiley, New York (1999). Разбира се, възможно е да има произволен брой заместители R¹- R⁴, които са или съдържат -OR⁶, или R~ може да съдържа -OR⁶, където R⁶ е защитна група. Ясно е, че в тези случаи защитните групи са химически различни т.е. при необходимост те могат селективно да се отстранят. Например, в продукт V R⁶е метоксиметил (МОМ) група, R е -OR , където R е бензилна (Вп) група, R⁵ е фенилен пръстен, заместен с R⁷, където R⁷ е OR⁶, и където R⁶ е триизопропилсилил (TIPS) група, и останалите не споменати заместители са водород. Както е посочено в схемата, като част от последователните синтези е необходимо да се отстрани селективно МОМ групата с предимство пред TIPS или Bz групите. При използване на методите, открити от Green и Wuts, е възможно да се образува предпочетеното междинно съединение V, където R⁶ е Н, R² е -ОВп, R' е napa-OTIPS-фенил и всички неопределени заместители са водород. Трябва също да се отбележи, че в продукт V когато R² или R³ е OR⁶, R⁶ трябва да бъде защитна група и преди нейното отстраняване съществуващата -OR⁶група трябва да се покрие с различна защитна група.

Тогава алкохолното междинно съединение VI реагира с HO(CH₂)_nNZ₂ съгласно реакцията на Mitsunobu, в която те се комбинират с тризаместен фосфин като трифенилфосфин и диазодикарбоксилат като диизопропилазодикарбоксилат в подходящ разтворител като THF при температура от 0°С до 80°С за време, което е достатъчно за завършване на реакцията, при което се получава продукта I. Описани са варианти на реакцията на Mitsunobu, които са цитирани тук: Mitsunobu, 0., Synthesis, 1981, 1; Castro, B.R. Org. React. 1983, 29, 1 ; Hughes, D.L. Org. React. 1992, 42, 335.

И накрая, ясно е, че след реакцията на Mitsunobu ако в съединение I някоя R група е или съдържа -OR⁶, където R⁶ е защитна група, то тя се отстранява по подходящ метод, който е описан в Green и Wuts, при което се получава крайния продукт, в който R⁶ е Н.

то

СХЕМА II. ОБЩА СХЕМА НА СИНТЕЗА НА

77МЯС-ДИХИДРОБЕНЗОКСАТИИНИ И БЕНЗОДИОКСАНИ

Съгласно общата схема за получаване на транс изомерите на I, междинният кетон IV от Схема I се редуцира с натриев борен хидрид, суперхидрид, или друг подобен в смес на метанол и дихлорометан или THF или друг подобен при температура от 0°С до стайна температура за време от няколко минути до няколко часа, при което се получава аналогично хидроксилно междинно съединение VII.

Циклизирането на междинно съединение VII се извършва в присъствие на кисел катализатор като amberlyst 15

или трифликова киселина или друга подобна, в разтворител като толуен или дихлорометан или друг подобен при температура от стайна до кипене на обратен хладник, при което се получава транс съединението VIII като основен изомер.

Оставащите етапи на синтеза до получаването на транс I са същите както в Схема I и са описани подробно погоре.

Съединенията на изобретението, в които Х=О и Y=SO или SO₂, са получени както е показано в схемите, които следват.

СХЕМА III. ОБЩА СХЕМА НА СИНТЕЗА НА

ДИХИДРОБЕНЗОКСАТИИН ДИОКСИДИ

перокисление

----------------------->.

селективно деоксижениране

------------->

I

Съгласно Схема III съединенията I на изобретението се перокислени с окислител като т-хлоропербензоена киселина или перфлуорооцетна киселина или друга подобна, в разтворител като дихлорометан или друг подобен, при температура от 0°С до кипене на обратен хладник, при което се получава междинен триоксид X. От своя страна X се деоксиженира при азотния атом чрез обработка с редуциращ агент като натриев бисулфит или друг подобен в двуфазна среда като етил ацетат и вода или друга подобна, при което се получава I.

В съединенията на настоящето изобретение X е предпочетено О, и Y е предпочетено S.

В съединенията на настоящето изобретение R¹, R², R³ и R⁴ са предпочетено избрани от групата, която се състои от водород, С1_5 алкил, С₃.₈ циклоалкил С).₅ алкенил, С].₅ алкинил, -OR⁶ и халоген.

В съединенията на настоящето изобретение R⁵ е предпочетено избран от групата, която се състои от С₃.₈циклоалкил, фенил и заместен фенил.

В съединенията на настоящето изобретение R⁶ е предпочетено избран от групата, която се състои от водород, С 1_5 алкил, бензил, метоксиметил и триизопропилсилил.

В съединенията на настоящето изобретение предпочетена подгрупа е тази, в която R¹ и R⁴ са водород, R² и R³ са независимо -ОН, и R⁵ е независимо избран от групата, която се състои от фенил и заместен фенил.

В съединенията на настоящето изобретение найпредпочетената подгрупа е тази, в която R¹ и R⁴ са водород, R²е -ОН, и R^? е независимо избран от групата, която се състои от фенил и пара-хидроксифенил.

СХЕМА IV. ОБЩА СХЕМА НА СИНТЕЗА НА

ДИХИДРОБЕНЗОКСАТИИН ОКСИДИ

R¹ 0

V

Съгласно Схема IV междинното съединение V от Схема I е моноокислено чрез внимателна обработка с един еквивалент или малък излишък на окислител като т-хлоропербензоена киселина или диметилдиоксиран или друг подобен, в разтворител като дихлорометан, етер, ацетон или друг подобен при температура от -78°С до стайна температура за време от няколко минути до няколко часа , при което се получава междинен сулфоксид XI. Оставащите етапи на синтеза до получаването на I са същите както в Схема I и са описани подробно по-горе.

В съединенията на настоящето изобретение X е предпочетено

0, и Y е предпочетено S.

В съединенията на настоящето изобретение R , R',

R/ и R⁴ са предпочетено избрани от групата, която се състои от водород, C|.s алкил, С₃.₈ циклоалкил С|.₅ алкенил, Ci_₅ алкинил,

-OR⁶ и халоген.

В съединенията на настоящето изобретение R⁶ е предпочетено избран от групата, която се състои от водород, С|_5 алкил, бензил, метоксиметил и триизопропилсилил.

В съединенията на настоящето изобретение друга предпочетена подгрупа е тази, в която R¹ е независимо избран от флуор и хлор, R⁴ са водород, R² и R³ са независимо -ОН, и R⁵ е независимо избран от групата, която се състои от фенил и заместен фенил.

В съединенията на настоящето изобретение найпредпочетената подгрупа е тази, в която R¹ и R⁴ са водород, R²е -ОН, и R⁵ е независимо избран от групата, която се състои от фенил, л/е/ж/-хидроксифенил и ж/ра-хидроксифенил.

ПРИМЕР 1

ОБЩА СХЕМА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ТИОФЕНОЛИ

Функционализираните тиофеноли са получени по известната методика с минимално модифициране, което е показано на горната схема: Wermer, G.; Biebrich, W. US Патент 2,276,553 и 2,332,418.

Показаният по-горе фенол се получава по методиката от: Maxwell, S. J. Am. Chem. Soc. 1947, 69, 712 ; Hanzlik, R. P. et. al. J. Org, Chem. 1990, 55, 2736.

ПРИМЕР 2

ПОЛУЧАВАНЕ НА 2-ТИОФЕН-4-МЕТОКСИ-БЕНЗОФЕНОН

МеО

Към разбъркван разтвор на анизол (1.49 g, 13.8 mmol) в безводен дихлорометан (5 mL) се добавя А1С1₃ (1.2320 g, 9.2 mmol), след което на капки се добавя 2-тиофенацетил хлорид (0.57 mL, 4. 6 mmol) при 0°С под N₂. Реакционната смес се разбърква 1.5 часа и се излива в разделителна фуния, съдържаща лед/наситен солев разтвор/ EtOAc. Органичният слой се измива с още наситен солев разтвор, суши се над Na₂SO₄ и се концентрира под вакуум. Полученият остатък се пречиства хроматографски през силикагел с елуент EtOAc/ хексан, при което се получава желания продукт като жълто масло. ’Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm (δ): 3.89 (s, ЗН), 4. 46 (s,

2H), 6.98 (m, 4H), 7.24 (d, 1H), and 8.05 (d, 2H).

ПРИМЕР 3

ПОЛУЧАВАНЕ HA 2-ТИОФЕН-4-ХИДРОКСИБЕНЗОФЕНОН

HO

Смес на 2-тиофен-4-метокси-бензофенон (0.8294 g, 3.5 mmol), получен в Пример 2, и пиридин-НС1 (4. 0627 g, 35.2 mmol) се

нагрява при 190°С под N₂ за 6 часа. Реакцията се следи чрез анализ на взети аликвоти с TLC (30% EtOAc/хексан). Реакционната смес се охлажда в ледена баня и се добавя лед/Н₂О. Получената смес се екстрахира с EtOAc. Органичният екстракт се измива с 2N НС1 и наситен солев разтвор, суши се над Na₂SO₄ и се концентрира под вакуум. Полученият кафяв остатък се пречиства хроматографски през силикагел с елуент 30% EtOAc/хексан, при което се получава желания продукт като жълто/оранжево твърдо вещество. 'Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm (δ): 4.43 (s, 2Η), 5.60 (bs, 1Н), 6. 90 (d, 2H), 6.92 (m, 1H), 6.97 (m, 1H), 7.22 (d, 1H) and 8.00 (d, 2H).

ПРИМЕР 4

ОБЩА СХЕМА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЦИКЛОАЛКИЛ-4ХИДРОКСИ-БЕНЗОФЕНОНИ

Към разбъркван разтвор на 2-циклоалкил-1-(4-метоксифенил)-етанон [получен съгласно метод на Barrio, et al, J. Med. Chem., 1971, 14, 898] в сух метален хлорид при 0°С се добавят

3.6 еквивалента алуминиев хлорид и 3.0 еквивалента изопропил меркаптан. Ледената баня се отстранява и понататък реакционната смес се нагрява през нощта в инертна атмосфера на азот. Реакционната смес се излива върху смес от 2N HCl/лед и се екстрахира с етил ацетата. Етил ацетатният екстракт се измива с наситен солев разтвор, суши се над безводен натриев сулфат, филтрува се и се изпарява.

Хроматографското пречистване през силикагел води до получаването на съответния 2-циклоалкил-1-(4-хидроксифенил)-етанон.

С помощта на следващата експериментална методика са получени следните съединения:

2-циклохексил-1-(4-хидрокси-фенил)-етанон: 70% добив при използване като хроматографски елуент метален хлорид-етил ацетат (50:1). ’Н 500 MHz NMR (CDCI₃) ppm(5): 1-2.0 (m, 11H),

2. 96 (d, 1H), 5.6 (bs, 1H), 6.92 (d, 2H), and 7.95 (d, 2H).

2-циклопентил-1-(4-хидрокси-фенил)-етанон: 74% добив при използване като хроматографски елуент метален хлорид-етил ацетат (50:1). 'Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm(5): 1.2-1.92 (m, 10H), 2.4 (m, 1H), 2.96 (d, 1 H), 5. 6 (bs, I H), 6.91 (d, 2H), and 7. 95 (d, 2H).

ПРИМЕР 5

ПОЛУЧАВАНЕ HA ИЗОПРОПИЛ-4-ХИДРОКСИБЕНЗОФЕНОН

Към смес на изовалерианова киселина (1.4 mL, 13.0 mmol) и фенол (1.0253 g, 10.9 mmol) се добавя BF₃OEt₂ (15 mL) под азот. Получената смес се нагрява при 80°С за около 3.5 часа. Реакционната смес се излива в лед /2N НС1 и се екстрахира с EtOAc. Органичният екстракт се измива с наситен солев разтвор, суши се над Na₂SO₄ и се концентрира под вакуум, при което се получава жълт остатък. Крайният продукт се изолира като бледо жълто масло след хроматография през силикагел с елуент 30% EtOAc/хексан. След престояване при стайна температура маслото се втвърдява в бяло вещество. 'Н 500MHz

NMR (CDC1₃) ppm (δ): 1.01 (d, 6Η), 2.27 (m, 1Н), 2.81 (d, 2H),

6.99 (d, 2H), 7.93 (d, 2H).

ПРИМЕР 6

ПОЛУЧАВАНЕ HA 4-ПИРИДИЛ-4-ХИДРОКСИБЕНЗОФЕНОН

Суха колба, снабдена с бъркалка, се зарежда с 2.5 М разтвор на nBuLi в хексан (18 mL, 45.0 mmol) и се охлажда до 0°С под N₂. Прибавя се бавно разтвор на диизопропиламин (6.4 mL, 45.7 mmol) в дестилиран THF (20 mL). След 25 мин разбъркване към реакционната смес се добавя разтвор на 4-пиколин (2.0 mL, 21.4 mmol) в дестилиран THF (8 mL). Полученият червен разтвор се разбърква 25 мин преди да се отстрани от ледената баня. През прикапваща фуния в течение на 30 мин се прибавя разтвор на цианофенол (2.5670 g, 21.4 mmol) в дестилиран THF (20 mL). След добавянето на фенола реакционната смес става плътна каша върху която се отделя червено-кафява смола. Допълнителното добавяне на THF не облекчава трудното разбъркване. Реакционната смес се оставя 16 часа при стайна температура и след това се излива в смес лед/нас. NH₄Cl/EtOAc. Междинният енамин се утаява от сместа като неразтворимо жълто вещество и се изолира чрез филтруване под вакуум. Твърдото вещество се разтваря в 2N НС1. Слоят от

EtOAc от филтрата се събира също и се екстрахира с 2N HCl/лед. Киселият воден екстракт се комбинира с разтвора на енамина в 2N НС1 и се разбърква 16 часа при стайна температура. Киселият разтвор се измива с EtOAc, охлажда се до 0°С и се неутрализира до pH 7 с нас. NaHCO₃. Желаният продукт се утаява от разтвора като жълто вещество, изолира се, измива се със студена вода и се суши под вакуум. *Н 500MHz

NMR (d-ацетон) ppm (δ): 4.37 (s, 2Η), 6.97 (d, 2Н), 7.31 (d, 2Н), 8.01 (d, 2Н), 8.52 (bs, 2Н).

ПРИМЕР 7

ПОЛУЧАВАНЕ НА 3-ПИРИДИЛ-4-ХИДРОКСИБЕНЗОФЕНОН

З-пиридил-4-хидрокси-бензофенонът се получава от 3-пиколин съгласно методиката от пример 6, с изключение на това, че към реакционната смес се добавя 1 еквивалент НМРА в THF, последвано от добавяне на диизопропиламин. Обработката се различава малко по това, че не се налага хидролиза с 2N НС1. Вместо това реакционната смес просто се разделя между лед/нас. NH₄C1 и EtOAc. Органичният слой се измива с наситен солев разтвор, суши се над Na₂SO₄ и се концентрира под вакуум. Остатъкът се тритурира с СН₂С1₂ и EtOAc, при което се получава желания продукт като оранжево вещество. 'Н 500MHz NMR (d-ацетон) ppm (δ): 4.39 (s, 2Η), 6.97 (d, 2Н), 7.31 (m, 1Н), 7.68 (m, 1 H), 8.01 (d, 2H), 8.43 (m, 1H), 8.52 (m, 1H).

ПРИМЕР 8

ОБЩА СХЕМА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЦИКЛОАЛКИЛ-4ТРИИЗОПРОПИЛСИЛИЛОКСИ-БЕНЗОФЕНОНИ

TIPSO

Към разбъркван разтвор на 2-циклоалкил-1-(4-хидроксифенил)-етанона, получен в Пример 4, в сух DMF при 0°С се добавят 1.3 еквивалента диизопропилетиламин и 1.2 еквивалента триизопропилхлоросилан (TIPSC1). Ледено-водната баня се отстранява и разбъркването продължава докато реакцията завърши, което се доказва с TLC (1-3 часа) в инертна среда на азот. Реакционната смес се разпределя между ετερ/2Ν HCl/лед и органичният слой се отделя, измива се два пъти с вода, измива се с наситен солев разтвор, суши се над безводен натриев сулфат, филтрува се и се изпарява. След хроматографско пречистване през силикагел се получава съответния 2циклоалкил-1 -(4-триизопропилокси-фенил)-етанон.

2-циклохексил-1 -(4-триизопро-пилокси-фенил)-етанон; като хроматографски елуент е използван метилен хлорид:хексани (1:1). 'Н 500MHz NMR(CDC1₃) ppm (δ) : 1.13 (d, 18Η), 1.2-1.99 (m, 14H), 2.78 (d, 1H), 6.91 (d, 2H), and 7.89 (d, 2H).

2-циклопентил-1 -(4-триизопропилокси-фенил)-етанон; като хроматографски елуент е използван метилен хлорид:хексани (1:1). 'H 500MHz NMR (CDC1) ppm (δ) : 1.12 (d, 18H), 1.2-1.91 (m, 13H), 2.4 (m, 1H), 2.95 (d, 1H), 6.92 (d, 2H), and 7.9 (d, 2H).

ПРИМЕР 9

ОБЩА СХЕМА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА АЛКИЛ-4ТРИИЗОПРОПИЛСИЛИЛОКСИ-БЕНЗОФЕНОНИ

Към разтвор на 2-циклоалкил-1-(4-триизопропилокси-фенил)етанон, получени в Примери 3, 6 и 7, в дестилиран THF се добавят 1.3 еквивалента 60% NaH в минерално масло при 0°С под азот. Когато престане отделянето на газ, се добавят на капки 1.1 еквивалента и полученият разтвор се разбърква 30 мин. Реакционната смес се разпределя между лед/вода и EtOAc. Органичният слой се измива с наситен солев разтвор, суши се над Na₂SO₄ и се концентрира под вакуум. След хроматографско пречистване през силикагел се получава съответните 2-алкил-1 -(4-триизопропилокси-фенил)-етанони.

2-(2-тиофен)-1 -(4-триизопропилокси-фенил)-етанон; изолиран като оранжево-жълто вещество при използване като хроматографски елуент на 15% EtOAc/ хексан. ’Н 500MHz

NMR (CDCI3) ppm (δ): 1.14 (d, 18Η), 1.30 (m, ЗН), 4.42 (s, 2H), и

6.93-7.98 (m, 7Н).

2-(4-пиридил-1 -(4-триизопропилокси-фенил)-етанон; изолиран като жълто вещество при използване като хроматографски елуент на 40% EtOAc/ хексан. 'н 500MHz NMR(CDC1₃) ppm (δ): 1.14 (d, 18Η), 1.30 (m, ЗН), 4.28 (s, 2H), 6.97 (d, 2H), 7.35 (m,

1H), 7.69 (m, 1H), 7.97 (d, 2H), and 8. 56 (bs, 2H).

2-(3-пиридил-1 -(4-триизопропилокси-фенил)-етанон; изолиран като жълто вещество при използване като хроматографски елуент на 40% ЕЮАс/ хексан. ^!Н 500 MHz NMR(CDC1₃) ppm (δ): 1.14 (d, 18Η), 1.20 (m, ЗН), 4.18 (s, 2H), 6.82 (d, 2H), 7.10 (d, 2H), 7.82 (d, 2H), and 8.43 (d, 2H).

ПРИМЕР 10

ОБЩА СХЕМА НА МЕТОДИКАТА ЗА БРОМИРАНЕ НА

АЛКИЛ И ЦИКЛОАЛКИЛ-4-ТРИИЗОПРОПИЛСИЛИЛОКСИ-БЕНЗОФЕНОНИ

TIPSO

R

Към разбъркван разтвор на 2-алкил и 2-циклоалкил-1-(4А триизопропилсилилоксифенил)-етанони, получени в Примери w

и 9, в сух THF при 0°С се добавя 1.0 еквивалент триметиламониев фенил пербромид. Ледено-водната баня се отстранява и и реакционната смес се разбърква 1 час в инертна атмосфера под азот. Реакционната смес се разпределя между етил ацетаат/наситен солев разтвор/5% натриев тиосулфат/натриев бикарбонат и органичният слой се отделя, измива се с наситен солев разтвор, суши се над безводен натриев сулфат, филтрува се и се изпарява. След хроматографско пречистване през силикагел се получава съответния 2-циклоалкил-2-бромо-1-(4-триизопропилокси-фенил)-етанон.

С помощта на следващата експериментална методика са

получени следните съединения:

2-циклохексил-2-бромо-1 -(4-триизопропилсилилокси-фенил)етанон; при използване като хроматографски елуент на метилен хлорид/хексани (1:1). 'Н 500MHz NMR (CDCI3) ppm (δ): 1.14 (d, 18Η), 0.98-2.27 (m, 15H), 4.91 (d, 1H), 6.94 (d, 2H), and 7.94 (d, 2H).

2-циклопентил-2-бромо-1 -(4-триизопропилсилилокси-фенил)етанон; при използване като хроматографски елуент на метилен хлорид/ хексани (1:1). *Н 500 MHz NMR (CDCI3) ppm (δ): 1.13 (d, 18Η), 1.1-2.2 (m, 11H), 2.8 (m, 1H), 4.98 (d, 1H), 6.94 (d, 2H) и 7.96 (d, 2H).

2-(2-тиофен)-2-бромо-1 -(4-триизопропилсилилокси-фенил)етанон: разбъркване при 0°С 40 мин; изолиран като тъмнокафяво масло и използван в следващата реакция без пречистване.

’Н 500 MHz NMR (CDCI3) ppm (δ): 1.13 (d, 18Η), 1.30 (m, ЗН), 6.73 (s, 1H), 6.97 (d, 2H), 7.00 (m, 1H), 7.30 (m, 1H), 7.49 (d, 1H), и 8.00 (d, 2H).

2-(4-пиридил)-2-бромо-1 -(4-триизопропилсилилокси-фенил)етанон: добавят се 2 еквивалента триметиламониев фенил пербромид и се разбърква при 0°С 1 час; изолира се като оранжево-жълто масло и се използва в следващата реакция без пречистване. 'Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm (δ): 1.03 (d, 18Η),

1.21 (m, ЗН), 6.21 (s, 1H), 6.98 (d, 2H), 7.40 (d, 2H), 7.90 (d, 2H), и 8.57 (d, 2H). 2-(3-пиридил)-2-бромо-1-(4-триизопропилсилилокси-фенил)етанон: добавят се 2 еквивалента триметиламониев фенил пербромид и се разбърква при 0°С 3 часа; изолира се като оранжево-жълто масло и се използва в следващата реакция без пречистване. *Н 500MHz NMR (CDCI3) ppm (δ): 1.13 (d, 18H),

1.30 (m, ЗН), 6.30 (s, 1H), 6.98 (d, 2H), and 7.39-8.75 (m, 6H).

ПРИМЕР 11

ПОЛУЧАВАНЕ HA 2-ИЗОПРОПИЛ-2-БРОМО-1-(4ХИДРОКСИФЕНИЛ)-ЕТАНОН

Съгласно методиката, дадена в Пример 10 и при използване на продукта, получен в Пример 5, 2-изопропил-2-бромо-1-(4хидроксифенил)-етанон се изолира като жълто масло и се използва в следващата реакция без пречистване. ’Н 500MHz NMR (CDCI3) ppm (δ): 1.01 (d, ЗН), 1.21 (d, ЗН), 2.46 (m, 1Н),

4.93 (d, 1H), 6.96 (d, 2H), и 7.96 (d, 2H).

ПРИМЕР 12

ОБЩА СХЕМА HA ПОЛУЧАВАНЕ HA БРОМОКЕТОНИ

Л = Нили MOM

Етап A

Към разбъркван разтвор на 3.0g (13.2mmole) сух дезоксибензоин (прясно дестилиран чрез ацеотропна дестилация с толуен) в 25mL DMF при 0°С се добавя 5.7mL (5.7mmole) чист диизопропилетиламин. Към този разбъркван разтвор се добавя

бавно 1.25mL (19.73 mmole) хлорометилметил етер (МОМС1). Ледено-водната баня се отстранява и сместа се разбърква още 18 часа в атмосфера на азот. Сместа се излива в наситен разтвор на NaHCO₃, екстрахира се с EtOAc и екстрактът се измива с вода и се суши над безводен MgSO₄. След изпаряване на разтворителя остатъкът се пречиства хроматографски през силикагел (ЕЮАс/хексан =1:1) до получаване на продукта като твърдо вещество. 'Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 8.0 (d, 2H), 7.19 (d, 2H), 7.10 (d, 2H), 6.8 (d, 2H), 5.23 (s, 2H), 4.8 (s, 1H), 4.2 (s, 2H), 3.5 (s, 3H).

Етап B

Към разбъркван разтвор на продукта, получен в Етап А (423mg, 1.55mmole) и имидазол (211 mg, 3.1mmole) в 20 mL сух DMF при 0°С се добавя триизопропилсилил хлорид (3.1 mmole) и реакционната смес се оставя да се затопли до стайна температура и след това се разбърква още 2-3 часа. Реакцията се прекратява чрез добавяне на воден разтвор на NaHCO₃ и се екстрахира с EtOAc. Органичният слой се измива с наситен солев разтвор и се суши с MgSO₄. След хроматографиране (10% EtOAc/хекасн) се получава желания продукт. ’HNMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 8.0 (d, 2H), 7.12 (d, 2H), 7.08 (d, 2H).

6.82 (d, 2H), 5.21 (s, 2H), 4.18 (s, 2H), 3.5 (s, 3H), 1.24 (m, 3H),

1.1 (d, 18H).

Етап C

Към смес на съединението от Етап В (0.5g, 1.16mmole) в lOOmL безводен THF се добавя 0.39g (1.16mmole) триметилфениламониев пербромид (РТАВ) при 0°С. Ледено-водната баня се отстранява и сместа се разбърква един час. След това разтворът се филтрува и измива с вода и наситен солев разтвор и се суши над MgSO₄. След отстраняване на разтворителя се получава сместа от бромокетони (МОМ групата е частично отстранена), който се използва без по-нататъшно пречистване поради тяхната нестабилност при хроматографиране.

Бромкетон с МОМ група: 'Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 8.0 (d, 2H), 7.4 (d, 2H), 6.88 (d, 2H), 6.86 (d, 2H), 6.36 (s, 1H),

1.24 (m, ЗН), 1.1 (d, 18H);

Бромкетон без MOM група: 'Η NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm):

7.94 (d, 2H), 7.4 (d, 2H), 6.88 (d, 2H), 6.86 (d, 2H), 6.36 (s, 1H),

1.24 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

ПРИМЕР 13

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Търсеният бромокетон се получава по методиката от Пример 12 (Етап С). 'Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.9 (d, 2H), 7.5 (d, 2H), 6.9 (d, 2H), 6.4 (s, 1H), 3.8 (s, 3H), 1.28 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

ПРИМЕР 14

ПОЛУЧАВАНЕ НА

Търсеният бромокетон се получава по методиката в Пример 12 (Етап С). *Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm) 7.9 (d, 2H), 7.5 (d, 2H), 6.9 (d & d, 4H), 6.4 (s, 1H), 3.8 (s, 3H), 1. 28 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

ПРИМЕР 15

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

Към разбъркван разтвор на смес от O.lg (0.37 mmole) монофенолно съединение от Етап А в Пример 12 и диизопропилетиламин (0.13mL, 2eq) в 5 mL DMF при стайна температура се добавя бавно чист МОМС1 (0.05mL, 2eq) и сместа се нагрява при 85°С под N₂ за три часа. Сместа се излива в наситен воден разтвор на NaHCO₃, екстрахира се с

EtOAc. измива се с вода и се суши над MgSO₄. След изпаряване на разтворителя остатъкът се пречиства хроматографски през силикагел с елуент (EtOAc/хексан =1:1) до получаване на чист двузащитен МОМ продукт като твърдо вещество. 'Н NMR (400 MHz, CDC1_?) δ (ppm): 8.0 (d, 2H), 7.19 (d, 2H), 7.10 (d, 2H), 7.02 (d, 2H), 5.23 (s, 2H), 5.2 (s, 2H), 4.2 (s, 2H), 3.5 (два s, 6Н).

Етап В

Продуктът от Етап А се обработва с бром, при което се получава бромокетона. ^!Н NMR (400 MHz, CDCI3) δ (ppm): 8.0 (d, 2H), 7.45(d, 2H), 7.10 (два d, 4Н), 6.4 (s, 1Н), 5.23 (два s, 4H),

3.5 (два s, 6Н).

ПРИМЕР 16

ОБЩА СХЕМА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА момо

Към разбъркван прясно приготвен разтвор на 2-тиофенол (0.2g, 1.6mmole) и Et₃N (0.34mL, 2eq) в 15mL DMF при 0°C се добавя бавно разтвор на 0.627g (1.232mmole) бромокетон (получен в Етап С в Пример 12) в 13mL DMF. Реакционната смес се разбърква три часа при стайна температура и се разпределя между наситен NaHCO₃ и EtOAc, слоевете се разделят и водният слой се екстрахира отново с EtOAc. Комбинираните органични слоеве се сушат (Na₂SO4), филтруват и изпаряват под вакуум. Полученото масло се пречиства чрез колонна хроматография (EtOAc/Hex=l/4), при което се получава желания продукт като масло. 'Н NMR (400 MHz, ацетон-бб) δ (ppm): 8.0 (d, 2Н). 7.2-6.6 (m, 8Н), 6.8 (d, 2Н), 6.2 (s, 1Н), 5.24 (s,

2H), 3.4 (s, 3H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H);

MS m/z 575 (M + 23).

ПРИМЕР 17

ЦИКЛИЗИРАНЕ HA КУПЛИРАН ПРОДУКТ

MOMO

Съгласно методиката, дадена в Пример 16, 1,2-дихидробензен и бромидът от Пример 15 се превръщат в продукта, който се пречиства хроматографски през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/4). MS m/z 448 (М⁺ + 23).

ПРИМЕР 18

ПОЛУЧАВАНЕ НА

момо

ОВп

А

В

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на 0.83g (3.6mmole) 4-бензилокси-тиофенол, получен в Пример 1 след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/ хексан (1/5) са получени продукт А и продукт В.

А: ^]Н NMR (400 MHz, ацетон-сЦ) δ (ppm): 8.15 (s, 1Н), 7.8 (d, 2H), 7.4 (m, 5H), 6.98 (d, 1H), 6.75 (d & d, 4H), 6.0 (s, 1H), 5.62 (s, 1H). 5.0 (s, 2H), 1.22 (m, 3H), 1.15 (d, 18H).

B: ’H NMR (400 MHz, ацетон-de) δ (ppm): 8.0 (d, 2H), 7.5 (m, 5H), 7.18 (d, 2H), 7.04 (d. 2H), 6.96 (d, 1H), 6.8 (d, 2H), 6.56 (d, IH), 6.32 (dd, 1H), 6.1 (s, 1H), 5.25 (s, 2H), 5.09 (s, 1H), 3,4 (s, 3H), 1.22 (m,3H), 1.1 (d, 18H).

ПРИМЕР 19

ПОЛУЧАВАНЕ HA

TIPSO

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на l.lg (2.3mmole) бромокетон от Пример 14 след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желания продукт. 'Н NMR (400 MHz, ацетон de) δ (ppm): 8.46 (br s, 1H), 7.98 (d, 2H), 7.48-7.3 (m, 5H), 7.24 (d, 2H),

7.4 (d, 1H), 6.92 (d, 2H), 6.82 (d, 2H), 6.56 (d, 1H), 6.38 (dd, 1H),

6.1 (s, 1H), 5.04 (s, 2H), 3.72 (s, 3H), 1.25 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

ПРИМЕР 20

ПОЛУЧАВАНЕ НА

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на 0.74g (1.5mmole) бромокетон от Пример 12 Етап С) след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желаният продукт. 'Н NMR (400 MHz, ацетон d₆) δ (ppm): 7.92 (d, 2H), 7.46-7.1 (m, 5H), 7.18 (d, 2H), 6.84 (d, 2H), 6.78 (d, 2H), 6. 42 (d, 1H), 6.36 (d, 1H), 5.98 (s, 1H), 5.02 (s, 2H), 2.2 (s, 3H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

ПРИМЕР 21

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на 0.8g (1.57mmole) бромокетон от Пример 12 (Етап С) с тиофенолното производно, получено в Пример 1, след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желания продукт. 'Н NMR (400 MHz, ацетон d₆) δ (ppm): 7.9 (d, 2H), 7.5-7.3 (m, 5H), 7.12 (d, 2H), 6.9 (d, 1H), 6.84 (d, 2H), 6.79 (d, 2H), 6.4 (d, 1H), 6.0 (s, 1H), 5.1 (s, 2H), 2, 1 (s, 3H), 1.25 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

ПРИМЕР 22

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на 0.56g (1.1 mmole) бромокетон от Пример 12 (Етап С) с 0.19g (0.73mmole) тиофенолно производно, получено в Пример 1, след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желаният продукт. 'Н NMR (400 MHz, ацетон d₆) δ (ppm): 7.9 (d, 2H), 7.48-7.3 (m, 5H), 7, 16 (d, 2H), 6.84 (d, 2H), 6.78 (d, 2H), 6.42 (d, 1H), 6.38 (d, 1H), 5.96 (s, 1И), 5.1 (s, 2H), 2.6 (q, 2H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H), 1.1 (t, 3H).

ПРИМЕР 23

ПОЛУЧАВАНЕ НА

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на 2.04g (4.33mmole) бромокетон от Пример 12 (Етап С) с тиофенолно производно, получено в Пример 1, след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желаният продукт. 'Н NMR (400 MHz, ацетон d₆) δ (ppm): 7.9 (d, 2H), 7.5-7.3 (m, 5H), 7.12 (d, 2H), 6.92 (d, IH), 6.84 (d, 2H), 6,78 (d, 2H), 6.42 (d, 1H), 6.0 (s, 1H), 5.1 (s, 2H), 2.7 (q, 2H), 1.24 (m, 3H), 1.1 (d&t,21H).

ПРИМЕР 24

ПОЛУЧАВАНЕ HA

OBn

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на 2.04g (4.33mmole) бромокетон от Пример 12 (Етап С) с тиофенолно производно, получено в Пример 1, след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желаният продукт. 'Н NMR (400 MHz, ацетон d₆) δ (ppm): 7.8 (d, 2H), 7.62 (d, 2H), 7.48-7.3 (m, 8H), 7.12 (d, 2H), 6.8 (d, 2H), 6.76 (2H, d), 6.28 (d, 1H), 6.18 (d, 1H), 6.0 (s, 1H), 5.24 (s, 2H), 5.05 (s, 2H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

ПРИМЕР 25

ПОЛУЧАВАНЕ HA

TIPSO

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на 1.6g (3.51 mmole) бромокетон от Пример 13 с тиофенолното производно, получено в Пример 1, след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желаният продукт. 'Н NMR (400 MHz, ацетон d₆) δ (ppm): 8.0 (d, 2H), 7.5-7.2 (m, 10H), 7.0 (d, 1H), 6.92 (d, 2H), 6.54 (d, 1H), 6.35 (dd, 1H), 6.12 (s, 1H), 5.06 (s. 2H), 1, 22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

ПРИМЕР 26

ПОЛУЧАВАНЕ НА

TIPSO

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на 2.6g (5.82mmole) бромокетон от Пример 13 с тиофенолното производно, получено в Пример 1, след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желаният продукт. 'Н NMR (400 MHz, ацетон άβ) δ (ppm): 8.0 (d, 2H), 7.4-7.2 (m, 10H), 6.94 (d, 2H), 6.84-6.74 (m, 3H), 6.24 (s, 1H), 4.85 (s, 2H), 1.23 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

ПРИМЕР 27

ПОЛУЧАВАНЕ HA

TIPSO

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на бромокетона от Пример 12 (Етап С) с тиофенолно производно, получено в Пример 1, след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желания продукт. 'Н NMR (400 MHz, ацетон d₆) δ (ppm): 8.0 (d, 2H), 7.47.2 (m, 7H), 7.0 (m, 5H), 6.54 (d, 1H), 6.28 (dd, 1H), 6.14 (s, 1H),

5.08 (s, 2H), 1.23 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

ПРИМЕР 28

ПОЛУЧАВАНЕ HA

TIPSO

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на бромокетона от Пример 12 (Етап С) с тиофенолно производно, получено в Пример 1, след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желания продукт. ’NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 8.28 (s, 1H), 7.82 (d, 2H), 7.40 (m, 5H), 7.22 (m, 5H), 6.80 (d, 2H), 6.40 (d, 1H), 6.21 C (dd, 1H), 5.80 (s, 1H), 5.00 (s, 2H), 1.24 (m, 3H), 1.10 (d, 18H).

ПРИМЕР 29

ПОЛУЧАВАНЕ HA

OBn

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на бромокетона от Пример 13 със съответното тиофенолно производно, получено в Пример 1, след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желаният продукт. 'Н NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 8.19 (s, 1H), 7.82 (d, 2H), 7.40 (m, 5H), 7.24 (m, 5H), 6.80 (d, 2H),

6.64 (d, 1H), 6.44 (d, 1H), 5.84 (s, 1H), 5.00 (s, 2H), 1.23(m. 3H),

1.10 (m, 18H).

ПРИМЕР 30

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на бромокетона от Пример 12 с тиофенолното производно, получено в Пример 1, след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желания продукт. 'NMR (500 MHz, CDCI₃) δ (ppm): 8.20 (s, 1H), 7.81 (d, 2H), 7.40 (m, 5H), 7.02 (d, 2H), 6.75 (d, 4H), 6.36 (d, 1 H), 6.20 (dd, 1 H), 5.78 (s, 1H), 4.95 (s, 2H), 1.23 (m, 3H), 1.10 (m, 18H).

ПРИМЕР 31 ПОЛУЧАВАНЕ НА

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на бромокетона от Пример 12 с тиофенолното производно, получено в Пример 1, след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желаният продукт. *NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 8.24 (s, 1H), 7.80 (d, 2H), 7.40 (m, 5H), 7.10 (d, 2H), 6.78 (d, 4H), 6.62 (d, 1H), 6.42 (d, 1H), 5.84 (s, 1H), 4.98 (s, 2H), 1.23 (m, 3H), 1.10 (m, 18H) ; MS m/z 650 (M⁺+l).

ПРИМЕР 32

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на бромокетона от Пример 12 с тиофенолното производно, получено в Пример 1, след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желаният продукт. 'NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.95 (d, 2H), 7.40 (m,

5Н), 7.20 (d, 2Н), 6.80 (m, 7Н), 6.20 (s, 1Н), 4.85 (s, 2H), 1.23 (m,

3H), 1.10 (m, 18H);MS m/z 616 (M⁺+1).

ПРИМЕР 33

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на бромокетона от Пример 12 с тиофенолното производно, получено в Пример 1, след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желания продукт. 'NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.82 (d, 2H), 7.40 (m, 5H), 7.05 (d, 2H), 6.95 (s, 1H), 6.80 (d, 4H), 6.52 (s, 1H), 5.64 (s, 1H), 5.00 (s, 2H), 1.23 (m, 3H), 1.10 (m, 18H); MS m/z 629 (M⁺+l).

ПРИМЕР 34

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на бромокетона от Пример 12 с тиофенолното производно, полу чено в Пример 1, след хромато графе ко пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желания продукт. 'NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 8.24 (s, IH), 7.80 (d, 2H), 7.40 (m, 5H), 7.10 (d, 2H), 6.78 (d, 2H), 6.76 (d, 2H), 6.64 (d, 2H), 6.45 (d, 2H), 5.86 (s, 1H), 4.98 (s, 2H), 1,23 (m, 3H), 1.10 (m, 18H); MS m/z 650 (M⁺+l).

ПРИМЕР 35

ПОЛУЧАВАНЕ HA

TIPSO

OBn

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на бромокетона от Пример 12 с тиофенолното производно, получено в Пример 1, след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желаният продукт. ‘NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.82 (d, 2H), 7.40 (m,

5H), 7.24 (m, 3H), 7.20 (d, 2H), 6.82 (d, 2H), 6.80 (d, 2H), 6.58 (d,

2H), 5.65 (s, 1H), 4.80 (d, 2H), 2.22 (s, 3H), 1.23 (m, 3H), 1.10 (m,

18H).

ПРИМЕР 36

ПОЛУЧАВАНЕ HA

TIPSO

OBn

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на бромокетона от Пример 13 с тиофенолното производно, получено в Пример 1, след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желаният продукт. 'NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.98 (s, IH), 7.82 (d, 2H), 7.40 (m, 5H), 7.25 (m, 3H), 7.20 (d, 2H), 7.00 (d, 1H), 6.80 (d, 2H), 6.60 (d, 1H), 5.78 (s, 1H), 4.78 (d, 2H), 1.23 (m, 3H), 1.10 (m, 18H).

ПРИМЕР 37

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на бромокетона от Пример 13 със смес двете тиофенолни производни, получени в Пример 1, след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желания продукт.

I: ‘NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.80 (d, 2H), 7.40 (m, 5H),

7.25 (m, 3H), 7.16 (d, 2H), 7.04 (s, 1H), 6.80 (d, 2H), 6.60 (s, 1H),

5.78 (s, 1H), 4.80 (d, 2H), 1.23 (m, 3H), 1.10 (m, 18H).

II: 'NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.80 (d, 2H), 7.65 (s, 1H),

7.44 (d, 1H), 7.40 (m, 5H), 7.25 (m, 5H), 6.96 (d, 1H), 6.80 (m,

3H), 6.00 (s, 1H), 5.15 (s, 2H), 1.23 (m, 3H), 1.10 (m, 18H).

ПРИМЕР 38

ПОЛУЧАВАНЕ НА

Съгласно методиката от Пример 16 и при използване на бромокетона от Пример 12 с тиофенолното производно, X получено в Пример 1, след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) е получен желаният продукт. 'NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.80 (d, 2H), 7.40 (m, 5H), 7.14 (m, 2H), 6.96 (m, 2H), 6.84 (m, 2H), 6.82 (d, 2H), 6.70 (d, 1H), 5.68 (s, 1H), 4.86 d, 2H), 1.23 (m, 3H), 1.10 (m, 18H).

ПРИМЕР 39

ОБЩА СХЕМА HA ПОЛУЧАВАНЕ HA

При използване на бромидите, получени в Пример 10, и съответния меркаптан, получен в Пример 1, и методиката от

Пример 16 са получени следните съединения:

Циклохексилно производно: като хроматографски елуент е използван метилен хлорид:хексани (3:1). 'NMR (500 MHz,

CDC1₃) δ (ppm): 1.12 (d, 18H), 1.11-2.34 (m, 15H), 4.19 (d, 1H),

5.0 (s, 2H), 6.44 (dd, 1H), 6.54 (d, 1H), 6.86 (m, 3H), 7.25-7.72 (m,

7H).

Циклопентилно производно: като хроматографски елуент е използван метилен хлорид:хексани (2:1). 'NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 1.12 (d, 18H), 1.28-2. 49 (m, 12H), 4.18 (d, IH), 5.0 (s, 2H), 6.45-7.77 (m, 12H).

ПРИМЕР 40

ПОЛУЧАВАНЕ HA

При използване на бромида, получен в Пример 11, и съответния меркаптан, получен в Пример 1, и методиката от Пример 9 е получен желания продукт като жълто масло с добив 77% след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 30% EtOAc/хексан. ‘NMR (500 MHz, CDC1₃) 5 (ppm): 1.00 (d, ЗН), 1.21 (d, 3 Η). 2.30 (m, 1Η), 4.13 (d, 1H), 4.99 (s, 2H), 6.41-7.72 (m, 12H), 8.02 (bs, 1H), 8.80 (bs, 1H) ; MS m/z 409 (M⁺).

ПРИМЕР 41

ОБЩА СХЕМА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА

ОН

Пример 16 са получени следните съединения:

CDC1₃) δ (ppm): 1.12 (d, 18H), 1.11-2. 3 (m, 15H), 4.24 (d, 1H), 4.89 (m, 2H), 6.8-7.6 (m, 12H).

Циклопентилно производно: като хроматографски елуент е използван метилен хлорид:хексани (2:1). 'NMR (500 MHz, CDCI3) δ (ppm): 1.12 (d, 18H), 1.26-2.12 (m, UH), 2.5 (m, 1H),

4.24 (d, 1H), 4.9 (m, 2H), 6.8-7.69 (m, 12H).

4-пиридилно производно: извлечено като жълто масло след хроматографско пречистване с елуент 30% EtOAc/хексан.

'NMR (500 MHz, CDCI3) δ (ppm): 1.12 (d, 18H), 1.28 (m, 3H),

4.84 (q, 2 H), 4.88 (s, 1H), 5.63 (s, 1H), и 6.69-8.50 (m, 16H).

3-пиридилно производно: извлечено като жълто масло след хроматографско пречистване с елуент 30% EtOAc/хексан. 'NMR (500 MHz, CDCI3) δ (ppm): 1.12 (d, 18H), 1.28- (m, 3H),

4.84 (q, 2H), 4.90 (s, 1H), 5.79 (s, 1H), и 6.70-8.50 (m, 16H).

ПРИМЕР 42

ПОЛУЧАВАНЕ HA

OH

Ph

OH

При използване на бромида, получен в Пример 11, и съответния меркаптан, получен в Пример 1, и методиката от Пример 16 е получен желания продукт като жълто масло с добив 77% след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 30% EtOAc/хексан. 'NMR (500 MHz, CDCI3) δ (ppm): 1.02 (d, ЗН), 1.21 (d, 3 Η), 2.34 (m, I H), 4.13 (d, I H), 4. 90 (q, 2H), 6.25 (bs, 1H), 6.79-7.70 (m, 12H).

ПРИМЕР 43

ПОЛУЧАВАНЕ HA

При използване на подходящия бромид, получен в Пример 10 и меркаптохинола [получен по метод на Burton, et al, J. Chem. Soc., 1952, 2193], и използване на методиката от Пример 16 е получен желания продукт като оранжево-червено масло след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 30% С EtOAc/хексан. ^!Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm (δ) : 1.10 (d, 18Η),

1.27 (m, ЗН), 6.00 (s, 1H), и 6.76-7.89 (m, 10H) ; MS m/z 515 (M⁺).

OTIPS

ПРИМЕР 44

ПОЛУЧАВАНЕ НА

Et

ОН

В колба, заредена с 0,1 g (0.16mmole) тиокетон, получен в

Пример 22, в дихлорометан (са 0.04М) се прибавя бавно

трифлуорооцетна киселина (TFA) (2 х 0.062mL, 4eq) под N₂ при стайна температура. Към разбъркваната реакционна смес се добавя бавно триетилсилан (2 х 0.05mL, 4eq) и получената смес се разбърква до пълното консумиране на на изходния материал (приблизително 5-6 час, при следене с помощта на TLC). Рекационната смес се излива в наситен разтвор на ИаНСОз/ ледена вода, разбърква се 10 минути и се екстрахира с дихлорометан. Органичният екстракт се измива с наситен солев разтвор (2 х 50mL), суши се над Na₂SO₄H се концентрира под вакуум, при което се получава светло жълто масло. След пречистване с колонна хроматография (ЕЮАс/хексан=1:5) се получава желания продукт като масло. 'HNMR (400 MHz,

CDC1₃ δ (ppm): 7.44 (m, 5H), 6.98 (d, 1H), 6.90 (d, 2H), 6.75 (d, 2H), 6.68 (d, 2H), 6.65 (d, IH) 6.63 (d, 2H), 5.51 (d, 1-=2.3Hz, 1H),

5.10 (s, 2H), 4.74 (brs, 1H), 4.32 (d, J=2.3Hz, 1H), 2.77 (qd, 2H),

1.22 (m, 3H), 1.08 (d, 18H), 1.1 (m, 3H); MS m/z 628.5 (M⁺+l).

ПРИМЕР 45

ПОЛУЧАВАНЕ НА

При използване на методиката от Пример 44 желаният дихидробензоксатиин без МОМ защита се изолира след с хроматографско пречистване през силикагел с елуент 10% EtOAc/хексан. 'Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.2-6.98 (m, 4H), 6. 85 (d, 2H), 6.78 (d, 2H), 6.66 (два d, 4H), 5.5 (d, J=2.2Hz, 1H), 4.8 (s, 1H), 4.33 (d, J=2.1Hz, 1H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H); MS m/z 515 (M⁺+23).

Другият дихидробензооксатиин c MOM защита също е изолиран. 'Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.2-6.6 (m, 8H), 6.78 (d, 2H), 6.66 (d, 2H), 5.5 (d, J=2. 4Hz, tH), 5.14 (s, 2H), 4.35 C (d, J=2. 1Hz, 1H), 3.48 (s, 3H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

ПРИМЕР 46

ПОЛУЧАВАНЕ HA

OMOM

При използване на методиката от Пример 71 (Етап С) дихидробензооксатиинът, получен в пример 45, се десилилира и се получава продукта. 'Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.2-6.96 (m, 4H), 6.92 (два d, 4Н), 6.82 (d, 2Н), 6.6 (d, 2Н), 5.52 (d, J=2.2Hz, 1H), 5.16 (s, 2H), 4.68 (br s, 1H), 4.38 (d, J=2.2Hz, 1H), 3.48 (s, 3H).

ПРИМЕР 47

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Кетонът от Пример 17 се превръща в желания продукт по методиката, описана в Пример 44, с изключение на това, че за завършване на реакцията са необходими 5 еквивалента TFA и 2 еквивалента Et₃SiH. МОМ групата се отстранява чрез обработка с мека киселина (2N HCI, 75°С) за де получи желаният продукт. ‘NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.0 (m, 4H), 6.85 (d, 2H), 6.65 (d, 2H), 5.38 (s, 2H); MS m/z 343 (M⁺+23).

ПРИМЕР 48

ПОЛУЧАВАНЕ НА

Кетонът от Пример 18 се превръща в желания продукт по методиката, описана в Пример 44, с изключение на това, че за завършване на реакцията са необходими 20 еквивалента TFA и 15 еквивалента Et₃SiH. Желаният продукт се изолира след хроматографско пречистване с елуент 10% EtOAc/хексан. *Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm) : 7.5-7.34 (m, 5H), 7.08 (d, 1H),

6.84 (d, 2H), 6.76 (d, 2H), 6.7 (dd, 1H), 6.67 (d, 1H), 6.68 (два d, 4H), 5.5 (d, J=2.2Hz, 1H), 5.04 (br q, 2H), 4.68 (s, 1H), 4.3 (d, J=2.2Hz, 1H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H); MS m/z 515 (M⁺+23).

ПРИМЕР 49

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Кетонът от Пример 98 се превръща в дихидрооксатиин по методиката, описана в Пример 44, с изключение на това, че реакцията се извършва при -10°С 48 часа в присъствие на 20 еквивалента TFA и 2 еквивалента Et₃SiH. Желаният продукт [възстановяване на 20% от изходния материал]се изолира след хроматографско пречистване с елуент 10% EtOAc/хексан. 'Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 5H), 7.1-6.6 (m, 11H), 5.54 (d, J=1.9Hz, 1H), 5.06 (dd, 2H), 4.32 (d, 1H), 3.74 (s, 3H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

ПРИМЕР 50

ПОЛУЧАВАНЕ HA

По методиката от Пример 44 и използване на кетоновото производно от Пример 20 е получен желаният продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% EtOAc/хексан. 'Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.46-7.32 (m, 5H), 6.84 (d, 2H), 6.78 (d, 2H), 6.66 (два d, 4H), 6.62 (d, 1H), 6.57 (d, 1H), 5.3 (d, J=2.2Hz, 1H), 4.35 (d, 1H), 2.28 (s, 3H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

100

ПРИМЕР 51

ПОЛУЧАВАНЕ НА

По методиката от Пример 44 и използване на кетоновото производно от Пример 21 е получен желаният продукт след >·*».

хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% EtOAc/хексан. 'Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 5H), 6.98 (d, 1H), 6.9 (d, 1H), 6.76 (d, 2H), 6.6 (m, 5H), 5.51 (d, J=2.2Hz, 1H), 5.1 (s, 2H), 4.8 (s, 1H), 4.32 (d, 1H), 2. 2. 4 (s, 3H),

1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

ПРИМЕР 52

ПОЛУЧАВАНЕ HA

По методиката от Пример 44 и използване на кетоновото производно от Пример 22 е получен желаният продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5%

EtOAc/хексан. 'Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.5-7 3 (m,

5H), 6.85 (d, 2H), 6.78 (d, 2H), 6.66 (m, 5H), 6.56 (d, 1H), 5.48 (d,

101

J=2.0Hz, 1H), 5.04 (br q, 2H), 4.74 (br s, 1H), 4.34 (d, J=2.0Hz,

1H), 2.64 (q, 2H), 1.3 (t, 3H), 1.24 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

ПРИМЕР 53

ПОЛУЧАВАНЕ HA

По методиката от Пример 44 и използване на кетоновото производно от Пример 23 е получен желаният продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% EtOAc/хексан. 'Н NMR (400 MHz, CDCI3) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 5H), 6.98 (d, 1H), 6.9 (d, 2H), 6.74 (d, 2H), 6.7-6.6 (три d, 5H), 5.5 (d, J=2.3Hz, 1H), 5.1 (s, 2H), 4.74 (br s, 1H), 4.32 (d, J=2. 4Hz, 1H), 2.79 (m, 2H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d & t, 21H); MS m/z 628.5 (M%1).

ПРИМЕР 54

ПОЛУЧАВАНЕ HA

OH

102

По методиката от Пример 44 и използване на кетоновото производно от Пример 24 е получен желаният продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% EtOAc/хексан. ’Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 10H), 6.84 (d, 2H), 6.78 (d, 2H), 6.66 (две d, 4H), 6.38 (s, 2H),

5.48 (d, J=2.1 Hz, 1H), 5.14 (s, 2H), 5.0 (q, 2H), 4.76 (br s, 1H), 4.32 (d, J=2.1 Hz, 1H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

ПРИМЕР 55

ПОЛУЧАВАНЕ HA

По методиката от Пример 44 и използване на кетоновото производно от Пример 25 е получен желаният продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% EtOAc/хексан. 'Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.5-7.32 (m, 5H), 7.2-7.1 (m, 4H), 6.9-6.82 (m, 4H), 6.76-6.7 (m, 4H), 5.56 (d, 1H), 5.06 (br q, 2H), 4.36 (d, 1H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

103

ПРИМЕР 56

ПОЛУЧАВАНЕ НА

По методиката от Пример 44, с изключение на това, че

V* реакцията се извършва при 0°С за три часа и при използване на

1.7g (2.83mmole) кетоново производно от Пример 26 е получен желаният продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% EtOAc/хексан. 'Н NMR (400 MHz,

CDC1₃) δ (ppm): 7.5-7.34 (m, 5H), 7.2-7.1 (m, ЗН), 6, 94 (d, 1H), 6.9-6.82 (m, 5H), 6.4 (m, 3H), 5.48 (d, J=1.9Hz, 1H), 5.05 (s, 2H), 4.36 (d, J=1.9Hz, 1H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

ПРИМЕР 57

ПОЛУЧАВАНЕ HA

По методиката от Пример 44 и използване на кетоновото производно от Пример 27 е получен желаният продукт, който

104 съответно е десилилирал с помощта на методиката, описана в Пример 71 (Етап С). Желаният продукт се получава като масло след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 15% EtOAc/хексан. 'Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.5-7.32 (m, 5H), 7.09 (d, 1H), 6.9-6.8 (m, 6H), 6.73-6.7 (m, 4H), 5.52 (d, 1H), 5.04 (brq, 2H),4.34(d, 1H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

ПРИМЕР 58

ПОЛУЧАВАНЕ HA

По методиката от Пример 44 и използване на кетоновото производно от Пример 25 е получен желаният продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% EtOAc/хексан. 'Н NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 5H), 7.22-7.10 (m, 3H), 6.90-6.80 (2d, 4H), 6.75 (d, 2H), 6.55 (d, 2H), 5.55 (d, J=2. 1Hz, 1H), 5.05 (d, 2H), 4.40 (d, J=2.1Hz, 1H),

1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

105

ПРИМЕР 59

ПОЛУЧАВАНЕ НА

OTIPS

По методиката от Пример 44 и използване на кетоновото производно от Пример 25 е получен желаният продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% С EtOAc/хексан. 'Н NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.5-7.3 (m,

5H), 7.22-7.10 (m, 3H), 6.90-6.80 (2d, 4H), 6.73 (d, 2H), 6.64 (d, 2H), 5.50 (d, J=2.1Hz, 1H), 5.05 (d, 2H), 4.43 (d, J=2.2Hz, 1H),

1.23 (m, 3H), 1.10 (d, 18H).

ПРИМЕР 60

ПОЛУЧАВАНЕ HA

По методиката от Пример 44 и използване на кетоновото производно от Пример 30 е получен желаният продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5%

EtOAc/хексан. 'Н NMR (500 MHz, CDC1₃) 6 (ppm): 7.5-7.3 (m,

5H), 6.82 (d, 2H), 6.68 (d, 2H), 6.64 (d, 2H), 6.62 (d, 2H), 6.46 (d,

2H), 5.44 (d, J=1.9Hz, 1H), 5.02 (d, 2H), 4.30 (d, J=2.0Hz, 1H),

1.22 (m, 3H), 1.10 (d, 18H); MS m/z 618 (M⁺+1).

106

ПРИМЕР 61

ПОЛУЧАВАНЕ НА

По методиката от Пример 44 и използване на кетоновото производно от Пример 31 е получен желаният продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% EtOAc/хексан. 'Н NMR (400 MHz, GDC1₃) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 5H), 6.86 (d, 1H), 6.82 (d, 2H), 6.76 (d, 2H), 6.70 (d, 1H), 6.67 (d, 2H), 6.65 (d, 2H), 5.44 (d, J=2.0Hz, 1H), 5.04 (s, 2H), 4.38 (d, J=1.9Hz, 1H), 1.23 (m, 3H), 1.10 (d, 18H);MS m/z 634 (M⁺+l).

ПРИМЕР 62

ПОЛУЧАВАНЕ HA

По методиката от Пример 44 и използване на кетоновото производно от Пример 32 е получен желаният продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5%

107

EtOAc/хексан. ‘Η NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.5-7.3 (m,

5H), 6.94 (d, 1H), 6.85 (d, 2H), 6.80 (d, 2H), 6.74 (dd, 2H), 6.65 (m, 4H), 5.43 (d, J=2.1Hz, 1H), 5.05 (d, 2H), 4.30 (d, J=2.1Hz, IH),

1.23 (m, 3H), 1.10 (d, 18H).

ПРИМЕР 63

ПОЛУЧАВАНЕ HA

По методиката от Пример 44 и използване на кетоновото производно от Пример 33 е получен желаният продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% EtOAc/хексан. 'Н NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 5H), 6.88 (s, 1H), 6.84 (d, 2H), 6.82 (d, 2H), 6.70 (d, 2H), 6.68 (d, 2H), 6.66 (s, 1H), 5.50 (d, 1H), 5.05 (s, 2H), 4.43 (d, 1H), 2.35 (s, 3H), 1.23 (m, 3H), 1.10 (d, 18H).

ПРИМЕР 64

ПОЛУЧАВАНЕ HA

OH

108

По методиката от Пример 44 и използване на кетоновото производно от Пример 34 е получен желаният продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% EtOAc/хексан. 'Н NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 5H), 7.24 (s, fH), 7.20 (s, 1H), 6.82 (d, 2H), 6.68 (d, 2H), 6.64 (m, 4H), 5.44 (d, J=2.0Hz, 1H), 5.05 (d, 2H), 4.28 (d, J=2. 3Hz, 1H),

1.23 (m, 3H), 1.10 (d, 18H).

ПРИМЕР 65

ПОЛУЧАВАНЕ HA

OTIPS

По методиката от Пример 44 и използване на кетоновото производно от Пример 35 е получен желаният продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% EtOAc/хексан. 'Н NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.5-7.3 (m,

X 5H), 7.05-7.20 (m, 4H), 6.90 (d, 2H), 6.88 (d, 2H), 6.78 (d, 2H),

6.70 (d, 1H), 6.65 (d, 1H), 5.30 (d, J=l. 8Hz, 1H), 5.05 (d, 2H),

4.20 (d, J=2.3Hz, 1H), 1.23 (m, 3H), 1.10 (d, 18H).

109

ПРИМЕР 66

ПОЛУЧАВАНЕ НА

По методиката от Пример 44 и използване на кетоновото производно от Пример 36 е получен желаният продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% EtOAc/хексан. 7.5-7.3 (m, 5Н), 7.05-7.20 (т, 2Н), 7.10 (т, 2Н), 6.98 (d, 2Н), 6.88 (т, 2Н), 6.80 (т, 1Н), 6.60 (d, 1Н), 5.56 (d, J=1.8Hz, 1Н), 5.05 (d, 2H), 4.44 (d, J=2. 3Hz, 1H), 1.23 (m, 3H),

1.10 (d, 18H).

ПРИМЕР 67

ПОЛУЧАВАНЕ HA

OTIPS

По методиката от Пример 44 и използване на кетоновото производно от Пример 36 е получен желаният продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5%

EtOAc/хексан. 'Н NMR (500 MHz, CDCI3) δ (ppm): 7.55 (d, 2H),

7.45 (t, 2H), 7.35 (t, lfil), 7.20 (d, LH), 7.15 (m, 3H), 6.88 (d, 2H),

110

6.84 (d, ЗН), 6.78 (d, 2H), 5.46 (d, J=2.1Hz, 1H), 5.15 (s, 2H), 4.39 (d, J=2. 1Hz, 1H), 1.23 (m,3H), 1.10 (d, 18H).

ПРИМЕР 68

ПОЛУЧАВАНЕ HA

По методиката от Пример 44 и използване на кетоновото производно от Пример 37 (II) е получен желаният продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% EtOAc/хексан. 'Н NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.55 (d, 2H),

7.45 (t, 2H), 7.35 (t, 1H), 7.20 (d, 1H), 7.15 (t, 2H), 6.80-6.90 (m, 4H), 6.78 (d, 2H), 6.76 (d, 2H), 5.42 (d, J=2. 1Hz, 1H), 5.18 (s, 2H), 4.42 (d, J=2.1Hz, 1H), 1.23 (m, 3H), 1.10 (d, 18H).

ПРИМЕР 69

ПОЛУЧАВАНЕ HA

OTIPS

По методиката от Пример 44 и използване на кетоновото производно от Пример 38 е получен желаният продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% EtOAc/хексан. *Н NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.36-7.50 (m,

Ill

5H), 6.96 (d, 2H), 6.80-6.90 (m, 4H), 6.70-6.78 (m, 5H), 5.42 (d, .1=2.1 Hz, 1H), 5.18 (s, 2H), 4.38 (d, J=2.1Hz, 1H), 1.23 (m, 3H),

1.10 (d, 18H).

ПРИМЕР 70

ХИРАЛНО РАЗДЕЛЯНЕ HA

				/ΟΤΙ PS
ВпО		А
	А	АА	ιΓΆ
			kA	^хон
Всеки енантиомер	на	рацемичния	дихидробензоксатиин,
получен в Пример	62,	се получава	с помощта на хирална

хроматография при използване на колона с Chiralpak AD и елуент 30% изопропанол в хексан.

Бързо движещ се изомер: [a]_D= +18.44 (с=0.725, МеОН).

Бавно движещ се изомер: [а]о= -18.85 (с=0.74, МеОН).

ПРИМЕР 71

ОБЩА СХЕМА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ТИИНИ

ПОЛУЧАВАНЕ НА

О

112

Етап A

Към разбъркван разтвор на смес от дихидробензоксатиин (60mg, 0.1 mmole), получен в Пример 48 (който преди употреба се суши по ацеотропния метод), трифенилфосфин (157mg, 0.6mmole) и 1-пиперидинетанол (0.08mL, 0.6mmole) в 4 mL безводен THF при 0°С се добавя на капки 0.118mL (0.6mmole) диизопропил азодикарбоксилат (DIAD) в продължение на 0.2 часа. Полученият бледо жълт разтвор се разбърква 2-3 часа при стайна температура. Летливите компоненти се отстраняват под вакуум и остатъкът се пречиства с колонна хроматография (ЕЮАс/хексан=1:5, последвано от 2-3% МеОН/дихлорометан), при което се получава желания продукт. 'Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.5-7.34 (m, 5H), 7.08 (d, IH), 6.86 (d, 2H), 6.78-

6.64 (m, 8H), 5.5 (d, 1H), 5.01 (br q, 2H), 4.3 (d, 1 IS), 4.2 (t, 2H), 2.75 (t, 2H), 2.5 (br s, 4H), 1.6 (m, 4H), 1.48 (m, 2H), 1.22 (m, 3H),

1.1 (d, 18H); MS m/z 712.4 (M⁺+l).

Етап B

Към разбъркван разтвор на адукта (71 mg, 0.098mmole), получен в Етап А, в 2 mL EtOH/EtOAc/H₂O (7:2:1) се добавят 13mg (1.2 екв) черен паладий и амониев формиат (62mg, 10 екв). Получената смес се нагрява при 80°С и се следи с TLC. След 3 часа реакционната смес се охлажда до стайна температура, филтрува се през слой от Celite за отстраняване на катализатора и филтратът се разпределя между вода и EtOAc. Органичната фаза се отделя, суши се над MgSO₄ и се концентрира под вакуум, при което се получава желания продукт. 'Н NMR (400 MHz,

CDCI3) δ (ppm): 7.01 (d, I H), 6.8 (d, 2H), 6.75 (d, 2H), 6.66 (два d, 4H), 6.54 (dd, 1H), 6.5 (d, 1H), 5.45 (d, J=2.3Hz, 1H), 4.28 (d,

113

J=2.3Hz, 1H), 4.08 (t, 2H), 2.8 (t, 2H), 2.6 (br s, 4H), 1.68 (m, 4H),

1.5 (m, 2H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

Етап C

Към разбъркван разтвор на смес на дебензилирания продукт, получен в Етап В, и (10 екв) mL THF се добавя разтвор на тетрабутиламониев флуорид (3 екв) в THF при стайна температура, полученият разтвор се разбърква още два часа при стайна температура и излива в наситен воден разтвор на NaHCO₃ и се екстрахира с EtOAc. Органичният слой се измива с наситен солев разтвор, суши се над MgSO₄, филтрува се и се изпарява. След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5-7% МеОН в метилен хлорид се получава желания продукт. *Н NMR (400 MHz, CD₃OD) δ (ppm): 6.95 (d, 2H), 6.92 (d, 1H), 6. 78 (d, 2H), 6.71 (d, 2H), 6.48 (d, 2H), 6.47 (d, 1H), 6.44 (dd, 1H), 5.47 (d, J=2.1Hz, 1H), 4.37 (d, J=2.1Hz, 1H), 4.1 (t, 2H),

2.85 (t, 2H), 2.65 (br s, 4H), 1.66 (m, 4H), 1.5 (m, 2H).

ПРИМЕР 72

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

По методиката, описана в Пример 71 (Етап А), дихидробензоксатиинът, получен в Пример 53, реагира с 1пиперидинетанол. След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 3% МеОН в метилен хлорид се получава

114 желания адукт. 'н NMR (400 MHz, CDO3) δ (ppm): 6.98 (d, 1H),

6.92 (d, 2H), 6.74 (два d, 4H), 6.65 (d, IH), 6.62 (d, 2H), 5.5 (d,

1H), 5.1 (s, 2H), 4. 31 (d, 1 H), 4.09 (m, 2H), 2.75 (t, 2H), 2.55 (m,

2H), 2.5 (m, 4H), 1.6 (m, 4H), 1.45 (m, 2H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (m,

21H).

Етап B

Адуктът, получен в Етап А, се дебензилира по методиката от Пример 71 (Етап В), при което се получава желания продукт. 'Н NMR (400 MHz, CDCI3) δ (ppm): 6.92 (d, 1H), 6.89 (d, 2H), 6.72 (d & d, 4H), 6.62 (d, 2H), 6.5 (d, 1H), 5.5 (d, J=2.2 Hz, 1H), 4. 3 (d, J=2.2Hz, 1H), 4.1 (m, 2H), 2.8 (t, 2H), 2.68 (m, 2H), 2.58 (br s, 4H), 1.64 (m, 4H), 1.48 (m, 2H), 1.2 (m, 3H), 1.09 (d & m, 21H).

Етап C

Дебензилираният продукт от Етап В се десилилира по методиката от Пример 71 (Етап С). Желаният продукт се получава като бяло вещество. *Н NMR (400 MHz, CD3OD) δ (ppm) : 7.0 (d, 2H), 6.79 (d, 2H), 6.76 (d, 1H), 6.71 (d, 2H), 6.47 (d, 3H), 5.46 (d, J=2.2Hz, 1H), 4.38 (d, 1H), 4.08 (t, 2H), 2.8 (t, 2H), 2.5 (m, 2H), 2.6 (m, 4H), 1.62 (m, 4H), 1.5 (m, 2H), 1.1 (t, 3H); MS m/z 493. 2 (M⁺+l).

ПРИМЕР 73

ПОЛУЧАВАНЕ HA

O

115

Етап A

По методиката, описана в Пример 71 (Етап А), дихидробензоксатиинът, получен в Пример 45, реагира с 1-пиперидинетанол. След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 3% МеОН в метилен хлорид се получава желания адукт. 'Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.14-6.92 (m, 4H), 6.8 (d, 2H), 6.76 (d, 2H), 6.72 (d, 2H), 6.64 (d, 2H), 5. 48 (d, J=2.2Hz, 1H). 4. 34 (d, J=2.1Hz, 1H), 4.1 (m, 2H), 2.85 (m, 2H), 2.6 (m, 4H),1.65 (m, 4H), 1.5 (m, 2H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

Етап B

Адуктът от Етап А се десилилира по методиката от Пример 71 (Етап С), при което се получава желания продукт като бяло вещество. ^!Н NMR (400 MHz, CD₃OD) δ (ppm): 7.14-6.92 (m, 4H), 6.06 (d, 2H), 6.78 (d, 2H), 6.72 (d, 2H), 6.48 (d, 2H), 5.48 (d, J=2.1H, 1H), 4.44 (d, 1H), 4.1 (t, 2H), 2.78 (t, 2H), 2.58 (br s, 4H),

1.64 (m, 4H), 1.5 (m, 2H); MS m/z (M⁺+l).

ПРИМЕР 74

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

По методиката, описана в Пример 71 (Етап А), дихидробензоксатиинът, получен в Пример 46, реагира с 1-пиперидинетанол. След хроматографско пречистване през силикагел с

116 елуент 3% МеОН в метилен хлорид се получава желания адукт като масло. 'Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.14-6.94 (m, 4H), 6.96 (d, 2H), 6.84 (два d, 4Н), 6.66 (d, 2Н), 5.5 (d, J=2.1Hz, 1H), 5.12 (s, 2H), 4.5 (d, J=2.1Hz, 1H), 4.04 (t, 2H), 3.42 (s, 3H), 2.75 (t, 2H), 2.55 (br s, 4H), 1.6 (m, 4H), 1.48 (m, 2H); MS m/z 495.2 (M +l).

Етап B

Адуктът (lOmg, 0.02 mmole) от Етап А се освобождава от защита с TFA (10 екв) и МеОН (6 екв) в СН₂С1₂ при стайна температура, при което се получава желания продукт. ’Н NMR (400 MHz, CD3OD) δ (ppm): 7.14-6.92 (m, 4H), 6.84 (два d, 4Н), 6.66 (d, 2Н), 6.6 (d, 2Н), 5.45 (d, J=2.2Hz, 1H), 4.45 (d, J=2.2Hz, 1H), 4.05 (t, 2H), 2.8 (1, 2H), 2.6 (br s, 4H), 1.6 (m, 4H), 1.5 (m, 2H); MS m/z 450.2 (M⁺+l).

ПРИМЕР 75

ПОЛУЧАВАНЕ HA

По методиката, описана в Пример 71 (Етап А), диоксановото производно, получено в Пример 47, реагира с 1-пиперидинетанол до получаване на желания продукт. 'NMR (400

MHz, CD3OD) δ (ppm): 7.04 (d, 2H), 6.98-6.84 (m, 4H), 6.82 (d,

2H), 6.74 (d, 1H), 6.63 (d, 2H), 6.56 (d, 2H), 5.36 (d, 1H), 5.33 (d,

117

J=3.0Hz, 1H), 4.02 (m, 2H), 2.8 (m, 2H), 2.6 (br s, 4H), 1.62 (m,

4H), 1.5 (m, 2H); MS m/z 432 (M⁺).

ПРИМЕР 76

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

C помощта на методиката, описана в Пример 49, дихидробензоксатиинът от Пример 71 (Етап С) се десилилира. Желаният продукт се получава като бяло вещество. *Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 5H), 7.2 (d, 1H), 6.9 (d, 2H), 6.88 (d, 2H), 6.68 (m, 6H), 5.53 (d, J=2.2Hz, 1H), 4.33 (d, J=2.3Hz, 1H), 3.75 (s, 3H).

Етап B

Десилилираният продукт, получен в Етап А, реагира с 1пиперидинетанол по методиката, описана в Пример 71 (Етап

А). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 3% МеОН в метилен хлорид се получава желания адукт.

‘Н NMR (400 MHz, CDCI3) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 5H), 7.08 (d, 1H),

6.9 (d, 2H), 6. 84 (d, 2H), 6.76 (d, 2H), 6.66 (m, 4H), 5.52 (d, 1 H),

5.03 (s, 2H), 4.32 (d, I H), 4.06 (t, 2H), 3.75 (s, 3H), 2.75 (t, 2H),

2.5 (br s, 4H), 1.6 (m, 4H), 1.45 (m, 2H).

118

Етап С

Адуктът, получен в Етап В, се дебензилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап В), до получаването на продукта. 'Н NMR (400 MHz, CD₃OD) δ (ppm): 6.96 (d, 2H), 6.92 (d, 1H),

6.82 (d, 2H), 6.78 (d, 2H), 6.63 (d, 2H), 6.48 (dd, 1H), 6.44 (d, 1H),

5.5 (d, J=2.2Hz, 1H), 4.42 (d, J=2.2Hz, 1H), 4.08 (t, 2H), 3.68 (s, 3H), 2.78 (t, 2H), 2.59 (br s, 4H), 1.6 (m, 4H), 1.48 (m, 2H) ; MS m/z 479. 4 (M +1).

ПРИМЕР 77

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

По методиката, описана в Пример 71 (Етап А), дихидробензоксатиинът, получен в Пример 50, реагира с 1-пиперидинетанол. След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 3% МеОН в метилен хлорид се получава желания адукт. 'Н NMR (400 MHz, CDCi₃) δ (ppm): 6.83 (d, 2H), 6.75 (d, 2H), 6.69 (d, 2H), 6.62 (d, 2H), 6.5 (d, 1H), 6.48 (d, 1H), 5.42 (br s, 1H), 4.3 (br s, 1H), 4.06 (t, 2H), 2.78 (t, 2H), 2.5 (br s, 4H), 1.6 (m, 4H), 1.44 (m, 2H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

Етап B

Адуктът от Етап А се дебензилира съгласно методиката от

Пример 71 (Етап В).

119

Етап С

Дебензилираният продукт от Етап В се десилилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап С). Желаният продукт се получава като бяло вещество. 'Н NMR (400 MHz, CD₃OD) δ (ppm): 6.94 (d, 2H), 6.76 (d, 2H), 6.7 (d. 2H), 6.49 (d, 2H), 6.4 (d, 1H), 6.32 (d, I H), 5.43 (d, J=2.3Hz, 1H), 4.4 (d, J=2.3Hz, 1H), 4.08 (t, 2H), 2.8 (t, 2H), 2.6 (br s, 4H), 2.18 (s, 3H), 1.64 (m, 4H), 1.5 (m, 2H); MS m/z 479.2 (M⁺+l).

ПРИМЕР 78

ПОЛУЧАВАНЕ HA он

HO

Етап A

По методиката, описана в Пример 71 (Етап А), дихидробензоксатиинът, получен в Пример 51, реагира с 1-пиперидинетанол. След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 3% МеОН в метилен хлорид се получава желания адукт.

Етап В

Адуктът от Етап А се дебензилира по методиката, описана в

Пример 71 (Етап В). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% МеОН в метилен хлорид се получава желания продукт като масло. *Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 6.9 (d, 2H), 6.89 (d, 1H), 6.73 (m, 4H), 6.62 (d, 2H), 6.52 (d, 1H), 5.5 (d, 1H), 4.3 (d, IH), 4.1 (br s, 2H), 2.8 (br t, 2H), 2.6 (br

120 s, 4H), 2.2 (s, ЗН), 1.6 (m, 4H), 1.5 (m, 2H), 1.22 (m, ЗН), 1.1 (d, 18H).

Етап C

Дебензилираният продукт от Етап В се десилилира по методиката от Пример 71 (Етап С). Желаният продукт се получава като бяло вещество. 'Н NMR (400 MHz, CD₃OD) δ (ppm): 7.02 (d, 2H), 6.76 (d, 2H), 6.7 (d, 2H), 6.47 (два d, ЗН),

5.48 (d, J=2.3Hz, 1H), 4.38 (d, J=2.3Hz, 1H), 4.1 (t, 2H), 2.8 (t, 2H), 2.6 (br s, 4H), 2.1 (s, 3H), 1.6 (m, 4H), 1.5 (m, 2H); MS m/z 479. 2 (M⁺+1).

ПРИМЕР 79

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

По методиката, описана в Пример 71 (Етап А), дихидробензоксатиинът, получен в Пример 53, реагира с 1-пиперидинетанол. След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 3% МеОН в метилен хлорид се получава желания адукт.

Етап В

Пример 71 (Етап В).

121

Етап С

Дебензилираният продукт от Етап В се десилилира по методиката от Пример 71 (Етап С). Желаният продукт се получава като бяло вещество след хроматпграфско пречистване през силикагел с елуент 5% МеОН/СН₂С12. 'Н NMR (400 MHz, CD₃OD) δ (ppm): 6.94 (d, 2H), 6.76 (d, 2H), 6.7 (2H, d), 6.48 (d, 2H), 6.41 (d, 1H), 6.3 (d, 1H), 5.44 (d, J=2.2Hz, 1H), 4.4 (d, J=2.2Hz, 1H), 4.08 (t, 2H), 2.8 (t, 2H), 2.62 (br s, 4H),

2.6 (q, 2H), 1. 6 (m, 4H), 1.45 (m, 2H), 1.2 (t, 3H); MS m/z 493.2

ПРИМЕР 80

ПОЛУЧАВАНЕ HA

По методиката, описана в Пример 71 (Етап А), дихидробензоксатиинът, получен в Пример 54, реагира с 1-пиперидинетанол. След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 3% МеОН в метилен хлорид се получава желания адукт. 'Н NMR (400 MHz, CDCI3) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 10H), 6.86 (d, 2h), 6.78 (d, 2H), 6.74 (d, 2H), 6.64 (d, 2H), 6.38 (s, 2H), 5.48 (d, 1H), 5.14 (s, 2H), 5.02 (q. 2H), 4.32 (d, 1H), 4.08 (t, 2H), 2.8 (t, 2H), 2.5 (br s, 4H), 1.62 (m, 4H), 1.5 (m, 2H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

122

Етап В

Пример 71 (Етап В). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% МеОН в метилен хлорид се получава желания продукт като масло.

Етап С

Дебензилираният продукт от Етап В се десилилира по методиката от Пример 71 (Етап С). Желаният продукт се получава като бяло вещество. ’Н NMR (400 MHz, CD₃OD) δ (ppm): 6.94 (d, 2H), 6.78 (d, 2H), 6.72 (d, 2H), 6.5 (d, 2H), 6.06 (d, 1H), 6.02 (d, 1H), 5.42 (d, J=2.2Hz, 1H), 4.33 (d, J=2.2Hz, 1H), 4.09 (t, 2H), 2.8 (t, 2H), 2.6 (br s, 4H), 1.64 (m, 4H), 1.5 (m, 2H) ; MS m/z 482. 2 (M⁺+1).

ПРИМЕР 81

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

Дихидробензоксатиинът, получен в Пример 55, се десилилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап А). Желаният продуктр се получава като бяло вещество. 'Н NMR (400 MHz, CDCI3) δ (ppm): 7.48-7.32 (m, 5H), 7.2-7.1 (m, 4H), 6.94-6.84 (два d, 4Н), 6.7 (m, 4Н), 5.56 (d, J=2.1Hz, 1H), 5.04 (br q, 2H), 4. 74 (s, 1H), 4.37 (d, J=2. 1Hz, 1H).

123

Етап В

Десилилираният продукт от Етап А реагира с 1пиперидинетанол по методиката, описана в Пример 71 (Етап

В). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 3% МеОН в метилен хлорид се получава желания адукт. 'HNMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.5-7.32 (m, 5H), 7.2-7.04 (m, 4H), 6.94-6.86 (m, 4H), 6.76-6.66 (m, 4H), 5.54 (br s, 1H), 5.04 (br s, 2H), 4.38 (br s, 1H), 4.06 (t, 2H), 2.76 (t, 2H), 2.5 (br s, 4H),

1.6 (m, 4H), 1.42 (m, 2H).

Етап C

Адуктът от Етап В се дебензилира по методиката от Пример 71 (Етап С) до получаване на желания продукт. 'Н NMR (400 MHz, CD3OD) δ (ppm): 7.2-7.14 (m, ЗН), 6.94 (m, ЗН), 6.9 (d, 2H), 6.74 (d, 2H), 6.48 (dd, 1H), 6.45 (d, 1H), 5.53 (d, J=2, 3Hz, 1H), 4.46 (d, 1H), 4.06 (t, 2H), 2.78 (t, 2H), 2.58 (br s, 4H), 1.62 (m, 4H), 1.5 (m, 2H); MS m/z 449.2 (M⁺+l).

ПРИМЕР 82

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

Дихидробензоксатиинът, получен в Пример 56, се десилилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап А). Желаният продуктр се получава като бяло вещество. 'Н NMR (400 MHz,

CDCI3) δ (ppm): .5-7.3 (m, 5H), 7.2-7.1 (m, ЗН), 6.96 (m, 2H), 6.

124 (d, 1H), 6.88 (d, 2H), 6.84 (d, 1H), 6.74 (dd, 1H), 6.66 (d, 2H),

5.48 (d, J=2.1Hz, 1H), 5.04 (s, 2H), 4. 37 (d, J=2.1Hz, 1H) ; MS m/z 428.2 (M⁺+l).

Етап B

Десилилираният продукт от Етап А реагира с 1пиперидинетанол по методиката, описана в Пример 71 (Етап В). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 3% МеОН в метилен хлорид се получава желания адукт.

Етап С

Адуктът от Етап В се дебензилира по методиката от Пример 71 (Етап С) до получаване на желания продукт. ^!Н NMR (400 MHz, CD₃OD) δ (ppm): 7.14-7.02 (m, ЗН), 6.92 (m, 4H), 6.8 (d, 1H), 6.74 (d, 2H), 6.58 (d, 1H), 6.51 (dd, 1H), 5.42 (br s, 1H), 4.45 (br s, 1H), 4.06 (t, 2H), 2.78 (t, 2H), 2.55 (br s, 4H), 1.6 (m, 4H),

1.5 (m, 2H); MS m/z 449.2 (M⁺+l).

ПРИМЕР 83

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

Към добре разбъркван разтвор на дихидробензоксатиин (30mg,

0.061 mmole), получен в Пример 74 (Етап А), се добавят 5 еквивалента мета-хлоропербензоена киселина (т-СРВА) в метилен хлорид при 0°С. Ледената баня се отстранява и

125 реакционната смес се разбърква 3 часа при стайна температура, реакционната смес се дезактивира с наситен разтвор на NaHSO₃ и се разбърква още 30 минути. Водният слой се екстрахира с EtOAc и органичният слой се измива с наситен солев разтвор, суши се над MgSO₄, и се изпарява до получаване на остатък, който се използва в следващия етап без допълнително пречистване. 'Н NMR (400 MHz, CD₃OD) δ (ppm): 7.82 (dd, 1H), 7.67 (dt, 1H), 7.28 (m, 2H), 7.2 (d, 2H), 7.03 (d, 2H), 6.92 (d, 2H), 6. 82 (d, 2H), 6.32 (d, 1H), 5.12 (s, 2H), 4.84 (d, 1H), 4.2 (br t, 2H), 3.40 (s, 3H), 3.2 (m, 2H), 3.0 (m, 4H), 1.75 (m,4H), 1.6(m,2H).

c

Етап B

Защитната MOM група се отстранява по методиката от Пример 74 (Етап В). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% МеОН/СНзСЕ се получава желания продукт. ’Н NMR (400 MHz, CD₃OD) δ (ppm): 7.82 (dd, 1H), 7.64 (dt, 1H), 7.26 (m, 2H), 7.04 (d, 2H), 6.06 (d, 2H), 6.76 (d, 2H), 6.65 (d, 2H),

6.24 (d, J=1.9Hz, 1H), 4.71 (d, 1H), 4.1 (t, 2H), 2.72 (t, 2H), 2.5 (br s, 4H), 1.6 (m, 4H), 1.45 (m, 2H); MS m/z 481.1 (M⁺+l).

c

ПРИМЕР 84

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Η

126

Етап A

Към добре разбъркван разтвор на дихидробензоксатиин (60mg), получен в Пример 73 (Етап А), се добавят 5 еквивалента (т-СРВА) в метилен хлорид при 0°С. Ледената баня се отстранява и реакционната смес се разбърква 3 часа при стайна температура, реакционната смес се дезактивира с наситен разтвор на NaHSO₃ и се насища с NaH₃, след което се разбърква още 30 минути. Водният слой се екстрахира с EtOAc и комбинираният органичен слой се измива с наситен солев разтвор и се суши над MgSO₄. Разтворителят се изпарява до получаване на масловиден остатък, който се пречиства хроматографски през силикагел с елуент 3% МеОН/СН₂С1₂ до получаването на чист продукт. 'Н NMR (400 MHz, CD₃OD) δ (ppm): 7.85 (dd, 1H), 7.66 (m, 1H), 7.28 (m, 2H), 7.12 (d, 2H), 6.86 (d, 2H), 6.8 (d, 2H), 6. 7 (d, 2H), 6. 22 (d, J=2.1Hz, 1H), 4.72 (d, J=2.3Hz, 1H), 4.08 (m, 2H), 2.8 (t, 2H), 2.6 (br s, 4H), 1.6 (m, 4H),

1.5 (m, 2H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H); MS m/z 637 (M⁺+23).

Етап B

Силилната защитна група се отстранява по методиката от Пример 71 (Етап С). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% МеОН/СН₂С1₂ се получава желания продукт. 'Н NMR (400 MHz, CD₃OD) δ (ppm): 7.81 (dd, 1H),

7.64 (m, 1H), 7.35 (m, 2H), 7.2 (d, 2H), 6.82 (два d, 4H), 6.6 (d, 2H), 6.28 (d, J=2.2Hz, 1H), 4.69 (d, J=2.2Hz, 1H), 4.2 (t, 2H), 3.08 (t, 2H), 2.85 (br s, 4H), 1.7 (m, 4H), 1.55 (m, 2H).

127

ПРИМЕР 85

ПОЛУЧАВАНЕ НА

Етап А

По методиката от Пример 83 (Етап А) дихидробензоксатиинът (20mg, 0.028 mmole) от Пример 71 (Етап А) се окислява с тСРВА при стайна температура, суровият продукт се използва в следващия етап без пречистване. ’Н NMR (400 MHz, CDCI3) δ (ppm) : 7.84 (d, 1H), 7.7-7.4 (m, 5H), 7.02 (d, 2H), 6.88 (dd, 1H),

6.82 (d, 2H), 6.76 (два d, 4H), 6.72 (d, 1H), 6.22 (d, J=2.2Hz, 1H), 5.18 (q, 2H), 4.28 (d, J=2.1Hz, 1H), 4.09 (t, 2H), 2.8 (t, 2H), 2.55 (br s, 4H), 1.63 (m, 4H), 1.48 (m, 2H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

Етап B

Продуктът от Етап А се деблокира по стандартната методика, описана в Пример 71 (Етап В) до получаването на дебензилиран продукт, който се използва без допълнително пречистване.

Етап С

Силилната защитна група се отстранява по методиката от

Пример 71 (Етап С). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% МеОН/СНзСЕ се получава крайния продукт. ^!Н NMR (400 MHz, CD3OD) δ (ppm): 7.62 (d, 1H), 7.14 (d, 2H), 6.84 (два d, 4H), 6.68 (dd, I H), 6.6 (d, 2H), 6.55 (d, 1H),

128

6.22 (d, IH), 4.55 (d, J=2.1Hz, 1H), 4.1 (t, 2H), 2.8 (t, 2H), 2.6 (br s,4H), 1.64 (Μ, 4H), 1.5 (Μ, 2H); MS m/z 496.1 (M>1).

ПРИМЕР 86

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

Към разтвор на дихидробензоксатиин (lOOmg, 0.167 mmole), получен в Пример 48, в СЩСЕ се добавят при стайна температура триетиламин (0.07mL), каталитично количество Ν,Ν-диметиламинопиридин (DMAP) и оцетен анхидрид (0.034mL, 2eq). Получената смес се разбърква 30 минути и се излива в наситен ИаНСОз- Водният слой се екстрахира с СНзСЬ и органичният слой се суши над безводен Na₂SO₄. Разтворителят се изпарява до получаване на масло, което се пречиства хроматографски през силикагел с елуент 10% EtOAc/хексан, при което се получава продукта. *Н NMR (400 MHz, CDCI3) δ (ppm): 7.48-7.34 (m, 5H), 7.08 (d, 1H), 6.99 (d, 2H), 6.94 (d, 2H), 6.76 (d, 2H), 6.72-6.67 (m, 4H), 5.56 (d, 1H), 5.06 (br q, 2H), 4.34 (d, 1H), 2.3 (d, 3H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18 H).

Етап B

Пример 71 (Етап С). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% МеОН/СЩСЬ се получава желания

129 продукт. 'Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.48-7.34 (m, 5H),

7.09 (d, 1H), 7.04 (d, 2H), 6.98 (d, 2H), 6.78 (d, 2H), 6.7 (m, 2H),

6.59 (d, 2H), 5.56 (d, 1H), 5.06 (br q, 2H), 4.74 (s, 1H), 4.36 (d,

1H), 2.2 (s, 3H).

Етап C

Десилилираният продукт (80mg, 0.165mmole), получен в Етап

B, реагира с 1-пиперидинетанол по методиката, описана в Пример 71 (Етап А). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 3% МеОН/СН₂С1₂ се получава желания адукт. 'Н NMR (400 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.48-7.34 (m, 5H), * 7.08 (d, 1H), 7.04 (d, 2H), 6.98 (d, 2H), 6.82 (d, 2H), 6.7 (dd, 1H),

6.68 (d, 1H), 6.68 (d, 2H0, 5.58 (d, J=2.2Hz, 1H), 5.05 (br q, 2H), 4.36 (d, J=2.2Hz, 1H), 4.05 (t, 2H), 2.68 (t, 2H), 2.5 (br s, 4H), 2.25 (s, 3H), 1.6 (m, 4H), 1.45 (m, 2H); MS m/z 597.3 (M⁺+l).

Етап D

Към разтвор на lOmg (0. 017mmole) от адукта, получен в Етап

C, в безводен THF се добавят четири еквивалента 1.0 М супер хидриден разтвор в THF. Получената смес се разбърква 2 часа при 0°С и се оставя да се затопли до стайна температура (30 минути). Реакционната смес се хидролизира с H₂O/NaHCO₃. Водният слой се екстрахира с EtOAc, отделя се органичният слой, суши се и се изпарява до получаване на масло, което се използва по-нататък без пречистване.

Етап Е

Суровият продукт от Етап D се деблокира по стандартната методика, описана в Пример 71 (Етап В) и след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5%

130

МеОН/СН₂С1₂ се получава крайния продукт. ’Н NMR (400

MHz, CD₃OD) δ (ppm): 6.92 (d, 1H), 6.83 (d, 2H), 6.82 (d, 2H),

6.65 (d, 2H), 6.58 (d, 2H), 6.46 (dd, 1H), 6.42 (d, 1H), 5.44 (d,

J=2.1Hz, 1H), 4. 38 (d, 1H, J=2.3Hz, 1H), 4.04 (t, 2H), 2.78 (t, 2H),

2.6 (br s, 4H), 1.6 (m, 4H), 1.5 (m, 2H); MS m/z 465 (M⁺+l).

ПРИМЕР 87

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

Десилилираният продукт, получен в Пример 57, реагира с 1пиперидинетанол по методиката, описана в Пример 71 (Етап А). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 3% МеОН/СН₂С1₂ се получава желания адукт.

Етап В rf

Адуктът от Етап А се дебензилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап В), при което се получава желания продукт. 'Н NMR (400 MHz, CD₃OD) δ (ppm): 6.98-6.76 (m, 9H), 6.5 (dd, 1H). 6.46 (d, 1H), 5.52 (d, J=2.3Hz, 1H), 4.5 (d, 1H), 4.05 (t, 2H), 2.80 (t, 2H), 2.62 (br s, 4H), 1.62 (m, 4H), 1.5 (m, 2H); MS m/z 466. 2 (M~).

131

ПРИМЕР 88

ХИРАЛНО РАЗДЕЛЯНЕ НА

Рацемичният дихидробензоксатиин, получен в Пример 81 (Етап С), се разделя чрез хирална хроматография през колона с Chiralpak AD и елуент 20% EtOH в хексан. Бързо движещият се изомер: [oc]_D ⁼ +33.43 (с= 1.205, МеОН).

Бавно движещ се изомер: [cc]_D= -34. 2 (с=1.09, МеОН).

ПРИМЕР 89

ХИРАЛНО РАЗДЕЛЯНЕ НА

Рацемичният дихидробензоксатиин, получен в Пример 82 (Етап С), се разделя чрез хирална хроматография през колона с Chiralpak AD и елуент 20% EtOH в хексан. Бързо движещият се изомер: [а]₀=+32.4 (с=1.36, МеОН).

Бавно движещ се изомер: [cc]_D= —31.3 (с=1.37, МеОН).

132

ПРИМЕР 90

ПОЛУЧАВАНЕ НА

Дихидробензоксатиинът, получен в Пример 58, се десилилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап С). Желаният продукт се получава като бяло вещество. ’Н NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 5H), 7.2-7.1 (m, ЗН), 6.85 (2d, 4H), 6.68 (d, 2Н), 6.55 (d, 2Н), 5.55 (d, 1Н), 5.04 (s, 2H), 4.40 (d, 1H).

Етап B

Десилилираният продукт, получен в Етап А, реагира с 1пиперидинетанол по методиката, описана в Пример 71 (Етап А). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 3% MeOH/CHiCE се получава желания адукт.

Етап С

Смес от адукта (80mg, 0.144mmole), получен в Етап В, 20 mg черен паладий и 5 капки АсОН в етанол се разбъркват под балон с газ водород и реакцията се следи с TLC. След 18 часа реакционната смес се филтрува през слой от Celite за отстраняване на катализатора и филтратът се неутрализира чрез добавяне на наситен воден разтвор на NaHCO₃ и се екстрахира с EtOAc. Органичният слой се разделя, суши се над

133

MgSO₄ и се концентрира под вакуум до получаване желания продукт. 'NMR (500 MHz, CD3OD) δ (ppm): 7.20-7.02 (m, ЗН),

6.92 (rn, 4H), 6.78 (d, 2H), 6.30 (d, 2H), 5.55 (d, J=2.1Hz, 1H),

4.50 (d, J=2.3Hz, 1H), 4.06 (t, 2H), 2.78 (t, 2H), 2.55 (br s, 4H), 1.6 (m, 4H), 1.5 (m, 2H); MS m/z 467 (M⁺+l).

ПРИМЕР 91

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

Дихидробензоксатиин, получен от Пример 59, се десилилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап С). Желаният продукт се получава като бяло вещество. *Н NMR (500 MHz, CDCI3) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 5H), 7.2-7.1 (m, ЗН), 6.95 (d, 2H), 6.90 (d, 1H), 6.85 (d, 2H), 6.70 (d, 2H), 6.65 (d, 1H), 5.50 (d, 1H), 5.04 (s, 2H), 4.42 (d, 1H).

Етап B

Десилилираният продукт, получен в Етап А, реагира с 1пиперидинетанол по методиката, описана в Пример 71 (Етап А). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 3% МеОН/СЩСЕ се получава желания адукт.

Етап С

Адуктът от Етап В се дебензилриа по методиката в Пример 71 (Етап В) до получаването на желания продукт. 'Н NMR (500

134

MHz, CD₃OD) δ (ppm): 7.14-7.02 (m, ЗН), 6.92 (d, 2H), 6.85 (d,

2H), 6.74 (d, 2H), 6.58 (d, 1H), 6.41 (d, 1H), 5.52 (d, J=2. 3Hz, 1H),

4.55 (d, J=2.3Hz, 1H), 4.06 (t, 2H), 2.78 (t, 2H), 2.55 (br s, 4H), 1.6 (m, 4H), 1.5 (m, 2H); MS m/z 483 (M⁺+l).

ПРИМЕР 92

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

Дихидробензоксатиин, получен от Пример 60, реагира с 1пиперидинетанол по методиката, описана в Пример 71 (Етап

С). След хроматографско пречистване с елуент 3% МеОН/ СН₂С1₂ се получава желания адукт. *Н NMR (500 MHz, CDCI3) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 5H), 6.80 (d, 2H), 6.70 (2d, 4H), 6.60 (d, 2Н), 6.40 (2d, 2Н), 5.40 (s, 1Н), 4.90 (d, 2H), 4.20 (s, 1H), 4.08 (t, 2H), 2.8 (t, 2H), 2.5 (br s, 4H), 1.62 (m, 4H), 1.5 (m, 2H), 1.22 (m, 3H),

1.1 (d, 18H).

Етап B

Пример 71 (Етап В).

Етап С

Дебензилираният продукт, получен в Етап В, се десилилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап А). Желаният продукт се получава като бяло вещество. *Н NMR (500 MHz, CD3OD) δ

135 (ppm): 6.93 (d, ЗН), 6.78 (d, 2H), 6.69 (d, 2H), 6.50 (d, 2H), 6.28 (m, 1H), 5.46 (d, J=1.8Hz, 1H), 4.39 (d, J=2.2Hz, 1H), 4.05 (t, 2H),

2.8 (t, 2H), 2.6 (br s, 4H), 1.64 (m, 4H), 1.5 (m, 2H); MS m/z 482.2 (M⁺+l).

ПРИМЕР 93

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

Дихидробензоксатиин, получен от Пример 61, реагира с 1пиперидинетанол по методиката, описана в Пример 71 (Етап А). След хроматографско пречистване с елуент 3% МеОН/ СН₂С1₂ се получава желания адукт. ^!Н NMR (500 MHz, CDCI3) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 5H), 6.85 (m, ЗН), 6.70 (d, 4H), 6.63 (d, 2H), 6.60 (d, 1H), 5.42 (s, IM, 5.02 (d, 2H) 4.40 (s, 1H), 4. 08 (t, 2H), C 2.8 (t, 2H), 2.5 (br s, 4H), 1.62 (m, 4H), 1.5 (m, 2H), 1.22 (m, 3H),

1.1 (d, 18H).

Етап B

Адуктът от Етап А се дебензилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап В), до получаване на желания продукт. 'Н NMR (500 MHz, CD3OD) δ (ppm): 6.82 (d, 2H), 6.78 (d, Η), 6.70 (2d, 4H), 6.62 (d, 2Н), 6.58 (d, 1Н), 5.40 (d, 1H), 4.30 (d, 1H), 4.06 (t, 2H), 2.78 (t, 2H), 2.55 (br s, 4H), 1.6 (m, 4H), 1.5 (m, 2H); MS m/z 655 (M⁺+l).

136

Етап С

Дебензилираният продукт, получен в Етап В, се десилилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап С). Желаният продукт се получава като бяло вещество. *Н NMR (500 MHz, CD₃OD) δ (ppm): 6.92 (d, 2H), 6.75 (d, 2H), 6.68 (d, 2H), 6.60 (d, 1H), 6.50 (d, 2H), 6.42 (d, 1H), 5.42 (d, J=2.2Hz, 1H), 4.42 (d, J=2.3Hz, 1H), 4.07 (t, 2H), 2.78 (t, 2H), 2.55 (brs, 4H), 1.62 (m, 4H), 1.48 (m, 2H); MS m/z 499 (M⁺+l).

ПРИМЕР 94

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

Дихидробензоксатиин, получен от Пример 62, реагира с 1пиперидинетанол по методиката, описана в Пример 71 (Етап А). След хроматографско пречистване с елуент 3% МеОН/ СН₂С1₂ се получава желания адукт.

Етап В

Пример 71 (Етап В).

Етап С

Дебензилираният продукт, получен в Етап В, се десилилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап С). Желаният продукт се получава като бяло вещество след хроматографско

137 пречистване през силикагел с елуент 5% МеОН/СЬЬСЬ. *Н NMR (500 MHz, ацетон-ф) δ (ppm): 7.04 (d, 2Н), 6.90 (dd, ЗН), 6.72 (d, 2Н), 6.64 (d, 1Н), 6.59 (d, 2H), 6.57 (dd, 1H), 5.44 (d, >2.3Hz, IH), 4.52 (d, J=2.1Hz, 1H), 4.08 (t, 2H), 2.8 (t, 2H), 2.62 (br s, 4H), 2.6 (q, 2H), 1.6 (m, 4H), 1.45 (m, 2H), 1.2 (t, 2H); MS m/z 465 (M⁺+l).

ПРИМЕР 95

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

Дихидробензоксатиин, получен от Пример 63, реагира с 1 пиперидинетанол по методиката, описана в Пример 71 (Етап А). След хроматографско пречистване с елуент 3% МеОН/ СН₂С1₂ се получава желания адукт.

Етап В

Адуктът от Етап А се дебензилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап В).

Етап С

Дебензилираният продукт, получен в Етап В, се десилилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап С). Желаният продукт се получава като бяло вещество след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% МеОН/СН₂С1₂. *Н

138

NMR (500 MHz, aueTOH-d₆) δ (ppm): 7.00 (d, 2H), 6.85 (s, 1H),

6.80 (d, 2H), 6.78 (d, 2H), 6.59 (d, 2H), 6.52 (s, 1H), 5.49 (d,

J=2.3Hz, 1H), 4.65 (d, J=2.2Hz, 1H), 4.08 (t, 2H), 2.8 (t, 2H), 2.62 (br s, 4H), 2.6 (q, 2H), 1.6 (m, 4H), 1.45 (m, 2H), 1.2 (t, 2H); MS m/z 479 (M'+l).

ПРИМЕР 96

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

Дихидробензоксатиин, получен от Пример 64, реагира с 1пиперидинетанол по методиката, описана в Пример 71 (Етап А). След хроматографско пречистване с елуент 3% МеОН/ СН₂С1₂ се получава желания адукт. ’Н NMR (500 MHz, CDCI3) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 5H), 7.20 (s, 1H), 6.85 (d, 2H), 6.70 (2d, 4H), 6.63 (d, 2H), 6.60 (s, 1H), 5.42 (s, 1H), 5.02 (q, 2H), 4.30 (s, 1H), 4.08 (t, 2H), 2.8 (t, 2H), 2.5 (br s, 4H), 1.62 (m, 4H), 1.5 (m, 2H), 1.22 (m, 3H), 1.1 (d, 18H).

Етап B

Пример 71 (Етап В) до получаване на желания продукт. *Н

NMR (500 MHz, ацетон-б₆) δ (ppm): 7.10 (s, 1Н), 6.98 (d, 2H),

6.82 (d, 2H), 6.78 (d, 2H), 6.70 (d, 2H), 6.68 (s, 1H), 5.50 (d, 1H),

4.50 (d, 1H), 4.06 (t, 2H), 2.78 (t, 2H), 2.55 (br s, 4H), 1.6 (m, 4H),

1.5 (m, 2H).

139

Етап С

Дебензилираният продукт, получен в Етап В, се десилилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап С). Желаният продукт се получава като бяло вещество. 'И NMR (500 MHz, ацетон-de) δ (ppm): 7.12 (s, 1Н), 7.02 (d, 2H), 6.80 (dd, 4H), 6.69 (s, 1H), 6.60 (d, 2H), 6.42 (d, 1H), 5.55 (d, J=2.3Hz, 1H), 4.54 (d, J=2.1Hz, 1H), 4.07 (t, 2H), 2.78 (t, 2H), 2.55 (brs, 4H), 1.62 (m, 4H), 1.48 (m, 2H); MS m/z 499 (M⁺+l).

ПРИМЕР 97

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

Дихидробензоксатиин, получен от Пример 65, се десилилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап С). Желаният продукт се получава като бяло вещество. 'Н NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 5H), 7.2-7.1 (m, 5H), 6.95 (m, ЗН), 6.64-6.70 (m, 2H), 5.46 (d, J=1.8Hz, 1H), 5.04 (s, 2H), 4.42 (d,J=2.01Hz, 1H).

Етап B

140

А). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент

3% MeOH/CHoCL се получава желания адукт.

Етап С

Адуктът от Етап В се дебензилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап В) до получаване на желания продукт. ’Н NMR (500 MHz, CD₃OD) δ (ppm): 7.00-7.12 (m, 6H), 6.90 (d, 2H), 6.75 (d, 2H), 6.42 (s, 1H), 5.42 (d, J=2.1Hz, 1H), 4.48 (d, J=2.3Hz, 1H), 4.06 (t, 2H), 2.78 (t, 2H), 2.55 (br s, 4H), 1.6 (m, 4H), 1.5 (m, 2H); MS m/z 463 (M⁺+l).

ПРИМЕР 98

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

Дихидробензоксатиин, получен от Пример 66, се десилилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап С). Желаният продукт се получава като бяло вещество. 'Н NMR (500 MHz, CDCI3) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 5H), 7.2-7.1 (m, ЗН), 6.95 (d, 2H), 6.92 (d, 2H), 6.90 (d, 1H), 6.78 (d, 1H), 6.70 (d, 2H), 5.52 (d, J=2.1Hz, 1H), 5.04 (s, 2H), 4.46 (d, J=2.2Hz, 1H).

Етап B

141

3% MeOH/CHoCLce получава желания адукт.

Етап С

Адуктът от Етап В се дебензилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап В) до получаване на желания продукт. ’Н NMR (500 MHz, CD₃OD) δ (ppm): 7.05-7.15 (m, 5H), 6.90 (d, 2H), 6.79 (d, 2H), 6.65 (d, 1H), 6.55 (d, 1H), 5.50 (d, J=2.1Hz, 1H), 4.62 (d, J=2.3Hz, 1H), 4.10 (t, 2H), 2.80 (t, 2H), 2.60 (brs, 4H), 1.6 (m, 4H), 1.5 (m, 2H); MS m/z 483 (M⁺+l).

ПРИМЕР 99

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

W Дихидробензоксатиин, получен от Пример 67, се десилилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап С). Желаният продукт се получава като бяло вещество. *Н NMR (500 MHz, CDCI3) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 5H), 7.2-7.1 (m, ЗН), 7.08 (s, 1H),

6.95 (d, 2H), 6.86 (m, 3H), 6.70 (d, 2H), 5.42 (d, J=2.1Hz, 1H), 5.14 (s, 2H), 4.40 (d, >2.0Hz, 1H).

Етап B

142

3% МеОН/СН₂С1₂ се получава желания адукт.

Етап С

Адуктът от Етап В се дебензилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап В) до получаване на желания продукт. 'Н NMR (500 MHz, CD₃OD) δ (ppm): 7.05-7.15 (m, ЗН), 6.95 tm, ЗН), 6.90 (d, 2H), 6.75 (d, 2H), 6.72 (s, 1H), 5.45 (d, J=2.0Hz, 1H), 4.52 (d, J=2.3Hz, 1H), 4.10 (t, 2H), 2.80 (t, 2H), 2.60 (br s, 4H), 1.6 (m, 4H), 1.5 (m, 2H); MS m/z 483 (M⁺+l).

ПРИМЕР 100

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап A

Дихидробензоксатиин, получен от Пример 68, се десилилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап С). Желаният продукт се получава като бяло вещество. 'Н NMR (500 MHz, CDCI3) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 5H), 7.2-7.1 (m, ЗН), 6.92-6.80 (m, 5H), 6.78 (d, 2H), 6.70 (d, 2H), 5.40 (d, J=2.1Hz, 1H), 5.20 (s, 2H),

4.46 (d, J=2.0Hz, 1H).

Етап B

143

3% МеОН/СЕЬСЬ се получава желания адукт.

Етап С

Адуктът от Етап В се дебензилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап В) до получаване на желания продукт. ’Н NMR (500 MHz, CD₃OD) δ (ppm): 7.05-7.15 (m, ЗН), 6.95 (d, 2H), 6.90 (d, 2H), 6.80 (d, 1H), 6.75 (d, 2H), 6.70 (d, 1H), 5.38 (d, J=1.8Hz, 1H), 4.56 (d, J=2.1Hz, 1H), 4.06 (t, 2H), 2.78 (t, 2H), 2.60 (br s, 4H), 1.6 (m, 4H), 1.5 (m, 2H); MS m/z 483 (M⁺+l).

ПРИМЕР 101

ХИРАЛНО РАЗДЕЛЯНЕ HA

Рацемичният дихидробензоксатиин, получен в Пример 100 (Етап С) се разделя хроматографски върху колона с Chiralpak AD с елуент 20% EtOH в хексан. Бързо движещ се изомер: [a]_D= +26.09 (с=1.025, МеОН).

Бавно движещ се изомер: [ct]_D= -25.44 (с=0.95, МеОН).

144

ПРИМЕР 102

ПОЛУЧАВАНЕ НА

Етап А

Дихидробензоксатиин, получен от Пример 69, се десилилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап С). Желаният продукт се получава като бяло вещество. ’Н NMR (500 MHz, CDC1₃) δ (ppm): 7.5-7.3 (m, 5H), 6.95 (d, 2H), 6.90 (m, ЗН), 6.85 (m, ЗН), 6.74 (dd, 1H), 6.70 (d, 2H), 5.45 (d, J=1.9Hz, 1H), 5.05 (s, 2H), 4.35 (d, J=2.1Hz, 1H).

Етап B

Десилилираният продукт от Етап А реагира с 1пиперидинетанол по методиката, описана в Пример 71 (Етап А). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 3% МеОН/СН₂С1₂ се получава желания адукт, който се използва без допълнително пречистване.

Етап С

Адуктът от Етап В се дебензилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап В) до получаване на желания продукт. *Н NMR (500 MHz, CD3OD) δ (ppm): 6.98 (d, 2H), 6.94 (m, 2H), 6.80 (m, 5H), 6.60 (d, 1H), 6.75 (dd, 1H), 5.40 (d, J=1.8Hz, 1H), 4.50 (d, J=2.1Hz, 1H), 4.08 (t, 2H), 2.78 (t, 2H), 2.60 (br s, 4H), 1.6 (m, 4H), 1.5 (m, 2H); MS m/z 466 (M⁺+l).

145

ПРИМЕР 103

ХИРАЛНО ПОЛУЧАВАНЕ НА

Етап А

Бързо движещият се (+)-Дихидробензоксатиин от Пример 70 реагира с 1-пиперидинетанол по методиката, описана в Пример 71 (Етап А). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 3% МеОН/СН₂С1₂ се получава желания адукт.

Етап В

Етап С

Дебензилираният продукт от Етап В се десилилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап С). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% МеОН/СН₂С1₂. 'Н NMR (500 MHz, ацетон-с!₆) δ (ppm): 6.90 (d, 2Н), 6.78 (d, 1Н), 6.72 (d, 2H), 6.70 (d, 2H), 6.60 (d, 1H), 6.50 (d, 1H), 6.48 (d, 2H), 5.38 (d, J=2.0Hz, 1H), 4.38 (d, J=2.3Hz, 1H), 4.08 (t, 2H), 2.8 (t, 2H), 2.62 (br s, 4H), 2.6 (q, 2H), 1.6 (m, 4H), 1.45 (m, 2H), 1.2 (t, 2H) ; MS m/z 465 (M⁺+l) ; [a]_D= +27.68 (c=0.49, MeOH).

146

ПРИМЕР 104

ХИРАЛНО ПОЛУЧАВАНЕ НА

Етап А

Бавно движещият се (-)-дихидробензоксатиин от Пример 70 реагира с 1-пиперидинетанол по методиката, описана в Пример 71 (Етап А). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 3% МеОН/СН₂С1₂ се получава желания адукт.

Етап В

Г*'

Етап С

Дебензилираният продукт от Етап В се десилилира по методиката, описана в Пример 71 (Етап С). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 5% МеОН/СН₂С1₂ се получава желания продукт като бяло вещество. *Н NMR (500 MHz, ацетон-сЦ) δ (ppm): 6.90 (d, 2Н), 6.78 (d, 1Н), 6.72 (d, 2H), 6.70 (d, 2H), 6.60 (d, 1H), 6.50 (d, 1H),

6.48 (d, 2H), 5.38 (d, J=2.0Hz, 1H), 4. 38 (d, J=2.3Hz, 1H), 4.08 (t, 2H), 2.8 (t, 2H), 2.62 (br s, 4H), 2.6 (q, 2H), 1.6 (m, 4H), 1.45 (m,

147

2Н), 1.2 (t, 2Н); MS m/z 465 (M⁺+l); [a]_D= -26.33 (c=0.515,

МеОН).

ПРИМЕР 105

ОБЩА СХЕМА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА но.

Етап А: Редукционно циклизиране

Към разбъркван разтвор на 102.2mg (0.17mmole) циклопентилтио-кетон, получен в Пример 41, в 1 mL дихлорометан при -23°С под азотна атмосфера се прибавя 68 pL (0.087mmole) чиста трифлуорооцетна киселина (TFA). Към разбърквания разтвор при -23°С се прибавя бавно 41.4 pL(0.259mmole) чист триетилсилан и получената смес се разбърква още три часа. Реакционната смес се разделя между етил ацетат/наситен ХаНСО₃/лед/наситен солев разтвор и органичната фаза се отделя, измива с наситен солев разтвор, суши се над безводен натриев сулфат, филтрува се и се изпарява. Остатъкът се пречиства хроматографски през силикагел с елуент метилен хлорид/хексани (1:1), при което се получава цис-циклопентилдихидробензоксатииново производно. 'Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm (δ) : 1.12 (d, 18H), 1.26-2.12 (m, 12H), 2.5 (m, 1H),

4.24 (d, 1H), 4.9 (m, 2H), 6.8-7.69 (m, 12H).

Като се излиза от циклохексилното производно, получено в

Пример 41, по горната методика след хроматографско пречистване през силикагел с елуент метилен хлорид/хексани (1:1) се получава съответния цис-циклохексил-бензоксатиин.

148 'H 500MHz NMR (CDC1₃) ρρτη(δ): 1.14 (d, 18H), 1.11-1.9 (m,

14H), 3.2 (t, 1H), 5.03 (s, 2H), 5.44 (d, J=2.5Hz, 1H), 6.66-7.47 (m,

12H).

Етап В: Десилилиране

Към разбъркван разтвор на 89.6mg (0.156mmole) цисциклопентил производното, получено в Етап А, в 1 mL THF при 0°С се добавя последователно 13.3 pL(0.234mmole) оцетна киселина и след това 171 pL(0.171mmole) 1М разтвор на тетрабутиламониев флуорид в THF. Сместа се разбърква 0.5 часа приО°С и след това се разделя между етил ацетат/2И НС1/ лед/наситен солев разтвор, органичната фаза се отделя, измива се с наситен солев разтвор, суши се над безводен натриев сулфат, филтрува се и се изпарява. Остатъкът се пречиства хроматографски през силикагел с елуент метилен хлорид/етил ацетат (50:1), при което се получава фенолното производно. *Н 500MHz NMR (CDCI3) ppm (δ): 1.32-1.94 (m, 9Η), 3.51 (dd, J=5.5, 2.5Hz, 1H), 5.03 (s, 2H), 5.42 (d, J=2.3Hz, 1H), 6.67-7.47 (m, 12H).

Като се излиза от циклохексилното производно, получено в предходния пример, по горната методика се получава съответния цис-циклохексил-бензоксатиин фенол. 'Н 500MHz NMR (CDCI3) ρρπι(δ): 1.11-1.93 (m, НН), 3.23 (t, J=3Hz, 1H), 5.03 (s, 2H), 5.44 (d, J=2.3Hz, 1H), 6.66-7.47 (m, 12H).

Етап C: Реакция на Mitsunobu

Към разбъркван разтвор на смес от 56.3mg (0. 135mmole) цисциклопентилното производно от Етап В, 53.6 pL (0.404mmole) 1-пиперидинетанол и 123.5mg (0. 47mmole) трифенилфосфин в 1 mL безводен THF при 0°С се прибавят 87.4pL (0.444mmole)

149 чист диизопропилазодикарбоксилат (DIAD). Ледено-водната баня се отстранява и сместа се разбърква още 6 часа. Сместа се разделя между етил ацетат/2И HCl/лед/наситен солев разтвор и органичната фаза се отделя, измива се с наситен солев разтвор, суши се над безводен натриев сулфат, филтрува се и се изпарява. Остатъкът се пречиства хроматографски през силикагел с елуент етил ацетат/метилен хлорид (9:1), при което се получава адукта. 'Н 500MHz NMR (CDCI3) ppm(5): 1.33-2.0 (m, 15H), 2.56 (m, 4H), 2.82 (t, J=6Hz, 2H), 3.51 (dd, >5.4, 2.4Hz, 1H), 4.16 (t, J=6Hz, 2H), 5.02 (s, 2H), 5.42 (d, J=2.3Hz, 1H), 6.66-

7.46 (m, 12H).

Като се излиза от циклохексилното производно, получено в предходния пример, по горната методика се получава съответния цис-циклохексил-бензоксатиин адукт. ’Н 500MHz NMR (CDCI3) ppm(5): 1.11-1.93 (m, 17H), 2.6 (m, 4H), 2.87 (m, 2H), 3.2 (d, J=2.5Hz, 1H), 4.2 (m, 2H), 5.02 (s, 2H), 5.44 (d, J=2.1Hz, 1H), 6.65-7.46 (m, 12H).

Етап D: Дебензилиране

Разбърквана смес от 36.6mg (0.0069mmole) цис-циклопентилното производно от Етап С, 14.7mg (0. 014mmole) черен паладий и 87.1mg (0.138mmole) амониев формиат в 2mL етанол-етил ацетат-вода (7:2:1) се нагрява при 80°С два часа. Сместа се филтрува през Celite, измива се добре с етил ацетат/наситен натриев бикарбонат/наситен солев разтвор и органичната фаза се отделя, измива се с наситен солев разтвор, суши се над безводен натриев сулфат, филтрува се и се изпарява. Остатъкът се пречиства хроматографски през силикагел с елуент етил ацетат/метилен хлорид (9:1), при което се получава крайния продукт. 'Н 500MHz NMR (CDCI3)

150 ppm(5): 1.33-2.0 (m, 15Η), 2.6 (m, 4H), 2.88 (m, 2H), 3.48 (t,

J=2.3Hz, 1H), 4.18 (m, 2H), 5.38 (d, J=2.3Hz, 1H), 6.5 (m, 1H),

6.63 (d, 2.9Hz, 1H) 6.74 (d, J=8.7Hz, 1H), 6.89 (d, J=8.7Hz, 2H), and 7.34 (d, J=8.7 Hz, 2H).

Като се излиза от циклохексилното производно, получено в предходния пример, по горната методика се получава съответния цис-циклохексил-бензоксатиин адукт. 'Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm(5): 1.00-1.90 (m, 18H), 2.6 (m, 4H), 2.81 (t, 2H), 3.19 (t, J=3. 0 Ηζ,ΙΗ), 4.18 (m, 2H), 5.38 (d, J=2.3Hz, LH), 6.43 (m, 1H), 6.62 (d, J=3.0 Hz, 1H), 6.68 (d, J=8.7 Hz, 1H), 6.87 (d, J=8.7 Hz, 2 H), and 7.34 (d, J=8.7 Hz, 2H); MS m/z 454 (M⁺).

ПРИМЕР 106

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап А: Редукционно циклизиране

Като се излиза от изопропиловия адукт (0.0208g, 0.049 mmol), получен в Пример 42, и при използване на методиката, описана в Пример 105 (Етап А) след разбъркване при -23°С 6 часа и 20 минути се изолира суровия продукт. След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 30% EtOAc/хексан се получава желания продукт като жълто масло. *Н 500MHz NMR (CDCI3) ρρΐϋ(δ): 0.95 (d, ЗН), 0.98 (d, ЗН), 1.95 (m, 1H), 3.30 (t, J=3 Hz, 1H), 5.03 (s, 2H), 5.42 (d, J=2.6 Hz, 1H), 6.66-7.47 (m, 12H).

151

Етап В: Реакция на Mitsunobu

Дихидробензоксатиинът, получен в Етап А по-горе, реагира с 1-пиперидинетанол по методиката, описана в Пример 105 (Етап С), с изключение на това, че реакционната смес се оставя да се затопли бавно от 0°С до стайна температура в продължение на 3.5 часа. След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 10% МеОН/СЩСЕ се получава желания продукт като бледо жълто масло. 'Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm(5): 0.95 (d, ЗН), 0.98 (d, ЗН), 1.50-1.68 (m, 6H), 1.95 (m, 1H), 2.60 (m, 4H), 2.86 (t, 2H), 3.30 (t, J=3 Hz, 1H), 4.20 (t, 2H), 5.03 (s, 2H), 5.42 (d, J=2.6 Hz, 1H), 6.66-7.49 (m, 12H).

Етап C: Дебензилиране

Като се излиза от съединението, получено по-горе в Етап В, и при използване на методиката от Пример 105 (Етап D) след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 10% МеОН/СЩСЕ се получава съответния цис-изопропил-бензоксатиинов адукт. ’Н 500MHz NMR(CDC13) ppm(5): 0.95 (d, ЗН), 0.98 (d, ЗН), 1.50-1.68 (m, 6H), 1.95 (m, 1H), 2.60 (m, 4H), 2.86 (t, 2H), 3.26 (t, J=3.0 Hz, 1H), 4.20 (t, 2H), 5.37 (d, J=2.5 Hz, 1H),

6.47 (dd, 1H), 6.65 (d, >3 Hz, 1H), 6.72 (d, J=8.6 Hz, 2H), and 7.35 (d, J=8.7 Hz, 2H); MS m/z 414 (M⁺).

ПРИМЕР 107

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап А: Редукционно циклизиране

152

Като се излиза от 2-тиофеновия адукт (0.0208g, 0.049 mmol), получен в Пример 43, и при леко модифициране на методиката, описана в Пример 105 (Етап А) след разбъркване при 0°С до стайна температура за 1 час и 40 минути се изолира суровия продукт. След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 30% EtOAc/хексан се получава желания продукт като червено масло. ’Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm(5): 1.11 (d, 18H),

1.24 (m, 3H), 4.67 (d, J=2.0 Hz, 1H), 5.50 (d, J=1.8 Hz, 1H), 6.607.12 (m, 10H).

Етап В: Защита c MOM

Към разтвор на дихидробензоксатиина (0.0629 g, 0.13 mmol), получен в Етап А, в дестилиран THF (1 mL) се добавя 60% NaH в минерално масло (0.0090 g, 0.19 mmol) при 0°С под N₂. След като престане отделянето на газ към реакционната смес на капки се добавя МОМС1 (0.013 mL, 0.16 mmol). След 30 мин се добавят нови 1.3 еквивалента МОМС1. Реакцията завършва за 5 мин, което се установява с TLC. Полученият тъмно червен разтвор се разделя между EtOAc и лед/Н₂О. Органичният слой се измива с наситен солев разтвор, суши се над Na₂SO₄ и се концентрира под вакуум. Желаният продукт се използва в следващата реакция без пречистване. 'Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm(5): 1.11 (d, 18H), 1.24 (m, 3H), 3.52 (s, 3H), 4.67 (d, J=2.1 Hz, 1H), 5.14 (m, 2H), 5.50 (d, J=1.8Hz, 1H), 6. 60-7.12 (m, 10H).

Етап C: Десилилиране

Дихидробензоксатиинът, получен в Етап В, се десилилира по методиката, описана в Пример 105 (Етап В) до получаване на желания продукт като безцветно мсало члед хроматографско пречистване през силикагел с елуент 30% EtOAc/хексан. 'Н

153

500MHz NMR (CDC1₃) ppm(5): 3.52 (s, 3H), 4.69 (d, >1.8 Hz, 1H), 5.15 (m,2H), 5.51 (d, >1.8 Hz, 1H), 6.60-7.15 (m, 10H).

Етап D: Реакция на Mitsunobu

По методиката, описана в Пример 105 (Етап С), с изключение на това, че реакционната смес се оставя да се затопли бавно от 0°С до стайна температура в продължение на 4 часа, материалът от предишния етап се превръща в желания продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 30% EtOAc/хексан, последвано от повторно елуиране с 10% МеОН/СН₂С1₂. 'Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm(5): 1.40-2.60 (m, 10H), 2.79 (t, 2H), 3.52 (s, 3H), 4.10 (ΐ, 2H), 4.69 (d, >1.8 Hz, 1H), 5.15 (m, 2H), 5.51 (d, >1.8 Hz, 1H), 6.60-7.15 (m, 10H).

Етап Е: Освобождаване от MOM

Смес от материала (0.0401 g, 0.080 mmol), получен в Етап D, и 2 N НС1 (0.20 mL, 0.40 mmol) в МеОН (1.0 mL) се нагрява при 60°С под N₂ за 2.5 часа. Реакционната смес се разделя между EtOAc/наситен NaHCO₃. Органичният слой се измива с наситен солев разтвор, суши се над NaSO₄, и се концентрира под вакуум. Остатъкът се тритурира с Et₂O и желаният продукт се получава като бяло вещество. 'Н 500MHz NMR (d₆-acetone + CD₃OD) ppm (δ): 1.50-3.19 (m, 10H), 3.23 (t, 2H), 4.30 (t, 2H), 5.00 (d, >1.8 Hz, 1H), 5.51 (d, >1.8 Hz, 1H), 6.57-7.25 (m, 10H); MS m/z 454 (M⁺).

154

ПРИМЕР 108

ПОЛУЧАВАНЕ НА

Етап А: Редукционно циклизиране

Съгласно методиката от Пример 44 0.0792 g 3-пиридилното производно, получено в Пример 41, се превръща в в съответния дихидробензоксатиин след 5 часа разбъркване при стайна температура, след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 30% EtOAc/хексан се изолира желания продукт. 'Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm (δ): 1.1 l(d, 18H), 1.24 (m, ЗН), 4.36 (d, J=2.1 Hz, 1H), 5.05 (s, 2H), 5.50 (d, J=1.6 Hz, 1H), 6.77-8.43 (m, 16H).

Етап В: Десилилиране

Съгласно методиката от Пример 105 (Етап В) дихидробензоксатииновото производно от Етап А се десилилира и след хроматографско пречистване през силикагел първо с елуент 50% EtOAc/хексан и второ елуиране с 30% EtOAc/хексан се получава желания продукт. ‘Н 500MHz NMR(CDC1₃) ppm (δ): 4.42 (d, J=2.1 Hz, 1H), 5.07 (s, 2H), 5.50 (d, J=1.6 Hz, 1H), 6.77-8.43 (m, 16H).

Етап C: Реакция на Mitsunobu

По методиката, описана в Пример 105 (Етап С), с изключение на това, че реакционната смес се оставя да се затопли бавно от

155

0°С до стайна температура в продължение на 4 часа, материалът от предишния етап се превръща в желания продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 30% EtOAc/хексан, последвано от повторно елуиране с 10% МеОН/СН₂С1₂. 'Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm(5): 1.40-2.60 (m, 1OH), 2.80 (t, 2H), 4.10 (t, 2H), 4.38 (d, J=1.8 Hz, 1H), 5.07 (s, 2H), 5.50 (d, J=1.8 Hz, 1H), 6.77-8.43 (m, 16H).

Етап D: Дебензилиране

Като се излиза от материала, получен в Етап С, и при използване на методиката от Пример 105 (Етап D), се получава съптветния цис-пиридил-дихидробензоксатиин след хроматографско пречистване с елуент 10% МеОН/СН₂С1₂. 'Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm(6): 1.40-2.60 (m, 10H), 2.80 (t, 2H), 4.10 (t, 2H), 4. 36 (d, J=2.1 Hz, 1H), 5.45 (d, J=1.9 Hz, 1H), 6.59-8.43 (m, HH); MS m/z 449 (M⁺).

ПРИМЕР 109

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап А: Редукционно циклизиране

Съгласно методиката от Пример 44 0.1871 g 4-пиридилното производно, получено в Пример 41, се превръща в в съответния дихидробензоксатиин след 30 часа разбъркване при стайна температура. След хроматографско пречистване през

	156 силикагел с елуент 30% EtOAc/хексан се изолира желания продукт. ‘Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm (δ): 1.11 (d, 18H), 1.24 (m, ЗН), 4.32 (d, 1H), 5.08 (s, 2H), 5.50 (d, H), 6.60-8.39 (m, 16H). Етап В: Десилилиране Съгласно методиката от Пример 105 (Етап В) дихидробензоксатиинът от Етап А се десилилира и след хроматографско пречистване през силикагел първо с елуент 50% EtOAc/хексан и второ елуиране с 30% EtOAc/хексан се
Γ w*·'	получава желания продукт. 'Н 500MHz NMR(CDC1₃) ppm (δ): 4.33 (d, 1Η), 5.07 (s, 2H), 5.46 (d, 1H), 6.63-8.37 (m, 16H). Етап C: Реакция на Mitsunobu По методиката, описана в Пример 105 (Етап С), с изключение на това, че реакционната смес се оставя да се затопли бавно от 0°С до стайна температура в продължение на 5 часа, материалът от предишния етап се превръща в желания продукт след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 10%
уи*	EtOAc/хексан, последвано от повторно елуиране с 20% МеОН/СН₂С1₂. 'Н 500MHz NMR (CDC1₃) ρρτη(δ): 1.40-2.60 (m, 10Η), 2.80 (t, 2H), 4.14 (t, 2H), 4.32 (d, A3.0 Hz, 1H), 5.06 (s, 2H), 5.49 (d, J=2.1 Hz, 1H), 6.79-8.38 (m, 16H). Етап D: Дебензилиране Като се излиза от материала, получен в Етап С, и при използване на методиката от Пример 105 (Етап D), се получава съптветната смес от 4:1 цис/транс-пиридил-дихидробензоксатиин след хроматографско пречистване с елуент (първо 30% EtOAc/хексан и второ елуиране с 10% МеОН/СН₂С1₂.

157

Цис изомер: 'Н 500MHz NMR (CDCI3) ppm(5): 1.40-2.70 (m,

10H), 2.80 (t, 2H), 4.10 (t, 2H), 4.30 (d, J=2.0 Hz, 1H), 5.44 (d,

J=1.8 Hz, 1H), 6.59-8.40 (m, 11H).

Транс изомер: *H 500MHz NMR (CDC1₃) ppm(5): 1.40-2.70 (m, 1OH), 2.80 (t, 2H), 4.15 (t, 2H), 4. 38 (d, J=8.7 Hz, 1H), 4.92 (d, J=8.7 Hz, 1H), 6.59-8.46 (m, 11H); MS m/z 449 (M⁺).

ПРИМЕР 110

ПОЛУЧАВАНЕ HA

Етап А: Редукция

Към разбъркван разтвор на 265.1 mg (0.449mmole) циклопентил-тио-кетон от Пример 41 в 3mL метанолдихлорометан (1:1) при 0°С до стайна температура се добавя на порции достатъчно натриев борен хидрид за да завърши реакцията. Реакционната смес се разделя между етил aueTaT/2N HCl/лед/наситен солев разтвор, органичният слой се отделя, измива с наситен солев разтвор, суши се над безводен натриев сулфат, филтрува се и се изпарява, при което се получават циклопентил-тио-карбиноли, които се използват без пречистване в следващия етап.

Етап В: Циклизиране

Смес от 266mg (0.449mmole) от суровия продукт от Етап А и 89mg Amberlyst 15 в 3mL толуен се разбърква два часа при

158 стайна температура, смолата се отстранява чрез филтруване при старателно измиване с етил ацетат. Филтратът се изпарява и полученият остатък се пречиства хроматографски през силикагел с елуент дихлорометан/хексани (1:1) до получаване на транс-дихидробензоксатииновото производно. ’Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm(5): 1.13 (d, 18H), 1.26-1.94 (m, 12H), 3.64 (dd, J=7.8Hz, 5.5Hz, 1H), 4.78 (d, J=7.8Hz, 1H), 5.02 (s, 2H), 6.6-7.45 (m, 12H).

Етап C: Десилилиране

Съгласно методиката от Етап В на Пример 105 228.5mg (0.397mmole) материал, получен в предходния етап, се десилилира до получаването на съответния фенол.

Етап D: Реакция на Mitsunobu

Съгласно методиката от Етап С на Пример 105 материалът, получен в предходния етап, се превръща в съответния трансциклопентил-дихидробензоксатиинов адукт. ^!Н 500MHz NMR (CDCI3) ρρηι(δ): 1.39-2.0 (m, 15H), 2.6 (m, 4H), 2.88 (m, 2H), 3.66 (dd, J=7.8Hz, 5.5Hz, 1H), 4. 21 (m, 2H), 4.81 (t, J=7.8Hz, 2H), 5.01 (s, 2H), 6.64-7.49 (m, 12H).

Етап Е: Дебензилиране

По методиката от Пример 105 (Етап D), материалът, получен в

Етап D, се се превръща в съответния транс-циклопентилдихидробензоксатиин. 'Н 500MHz NMR (CDCI3) ppm(5): 1.292.0 (m, 15H), 2.6 (m, 4H), 2.88 (m, 2H), 3.67 (dd, J=8Hz, 5Hz,

1H), 4.18 (m, 2H), 4.77 (t, J=8Hz, 2H), 6.5 (dd, J= 2.7Hz, 8.7Hz,

1H), 6.65 (d, 2.7Hz, 1H) 6.77 (d, >8.7Hz, 1H), 6.88 (d, J=7.5Hz,

2H), и 7.27 (d, J=7.5Hz, 2H).

159

ПРИМЕР 111

ОБЩА СХЕМА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА

/*·*

Като се излиза от тио-кетоните, получени в Пример 39, и се използват методиките, дадени по-горе в Етапи А и В на Пример 110, са получени следните съединения: 7ра«с-циклохексилно производно: ^!Н 500MHz NMR (CDCI3) ppm(5): 1.14 (d, 18H), 0.981.8 (m, 14H), 3.37 (dd, J=2.5Hz, 8.1Hz, 1H), 5.01 (s, 2H), 5.05 (d, J=8.1Hz, 1H), 6.67.44 (m, 12H). 7)%шс-циклопентилно производно: *H 500MHz NMR (CDCI3) ppm(d): 1.14 (d, 18H), 1.28-1.9 (m, 12H), 4.53 (m, 1H), 4.93 (d, 1H), 5.01 (s, 2H), 6.6-7.43 (m, 12H).

Етап C: Десилилиране

Като се излиза от транс-дихидробензоксатиините, получени в предходния етап, и се използват методиките, дадени по-горе в Етап В на Пример 105, са получени следните съединения: 7/дтнс-циклохексилно производно: *Н 500MHz NMR (CDC1₃) ррш(б): 1.0-1.8 (m, 11Н), 3.3 (m, 1H), 5.05 (s, 2H), 5.1 (d, 1H), 6.6-7.44 (m, 12H).

7/7<2нс-циклопентилно производно: 'Η 500MHz NMR (CDC1₃) ρρτη(δ): 1.29-2.0 (m, 9H), 3.55 (dd, J=5.7Hz, 7.6Hz, 1H), 4.95 (d,

J-7.6Hz, 1H), 5. 02 (s, 2H), 6.6-7.45 (m, 12H).

160

Етап D: Реакция на Mitsunobu

Като се излиза от транс-дихидробензоксатииновите феноли, получени в предходния етап, и се използва методиката, дадена по-горе в Етап С на Пример 105, са получени следните съединения:

7рянс-циклохексилен адукт: ^!Н 500MHz NMR (CDCI3) ppm(5): 1.0-1.8 (m, 17H), 2.58 (m, 4H), 2.84 (m, 2H), 3.37 (m, 1 H), 4.17 (t, J=6Hz, 2H), 5.0 (s, 2H), 5.08 (d, J=7.8Hz, 1H), 6.6-7.43 (m, 12H).

Граис-циклопентилно производно: ’Η 500MHz NMR (CDC1₃) ρρτη(δ): 1.29-2.0 (m, 15H), 2.58 (m, 4H), 2.84 (m, 2H), 3.55 (m, 1H), 4.17 (m, 2H), 4.94 (d, J=7.3Hz, 1H), 5.0 (s, 2H), 6.6-7.72 (m, 12H).

Етап Е: Дебензилиране

Като се излиза от транс-дихидробензоксатииновите адукти, получени в предходния етап, и се използва методиката, дадена по-горе в Етап D на Пример 105, са получени следните съединения:

7рянс-циклохексилен адукт: ’Н 500MHz NMR (CDC1₃) ρρτη(δ): 1.0-1.8 (m, 17H), 2.58 (m, 4H), 2.86 (m, 2H), 3.33 (m, 1H), 4.16 (m, 2H), 5.08 (d, J=7.8Hz, 1H), 6.4-7.23 (m, 7H).

Транс-циклопентилно производно: ^!H 500MHz NMR (CDCI3) ρρτη(δ): 1.29-2.0 (m, 15H), 2.68 (m, 4H), 2.94 (m, 2H), 3.51 (m, 1H), 4.2 (m, 2H), 4.95 (d, J=7.4Hz, 1H), 6.45-7.31 (m, 7H).

161

ПРИМЕР 112

ПОЛУЧАВАНЕ НА

Етап А: Силилиране

Към разбъркван разтвор на изопропил-тио-кетона (0.0395 g, 0.097 mmol) от пример 42 в дестилиран THF (1 mL) при 0°С се прибавя 60% NaH в минерално масло (0.0183 g, 0.20 mmol), след което се добавя TIPSC1 (0.048 mL, 0.22 mmol). След 35 мин се добавя още един еквивалент TIPSC1 за завършване на реакцията. Реакционната смес се разпределя между EtOAc и лед/ Н₂О и органичният слой се измива с наситен солев разтвор, суши се над Na₂SO₄ и се концентрира под вакуум за да се получи желания продукт. Суровият продукт се използва без пречистване в следващия етап.

Етап В: Редукция

Към разтвор на суровия продукт (0.097 mmol), получен в Етап А, в дестилиран THF (1 mL) се добавя 1М разтвор на суперхидрид в THF (0.15 mL, 0.15 mmol) при 0°С под N₂. Реакционната смес се разбърква 20 мин, след което се разделя между EtOAc и лед/Н₂О. Органичният слой се измива с наситен солев разтвор, суши се над Na₂SO₄ и се концентрира под вакуум за да се получи желания продукт. Суровият продукт се използва без пречистване в следващия етап. *Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm(5): 0.90-1.40 (m, 49H), 1.69 (m, 1H),

3.10 (dd, 1H), 4. 60 (d, 1H), 5.05 (s, 2 H), 6.70-7.50 (m, 12H).

162

Етап С: Десилилиране

Към разтвор на материала (0.097 mmol), получен в предишния етап, в дестилиран THF (1 mL) се добавя АсОН (0.018 mL, 0.32 mmol) при 0°С под N₂, след което се добав 1М разтвор на TBAF в THF (0.29 mL, 0.29 mmol). След 15 мин реакционната смес се разделя между EtOAc и лед/наситен ИаНСОз. Органичният слой се измива с наситен солев разтвор, суши се над Na₂SO₄ и се концентрира под вакуум. След хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан се получава желания продукт като жълта пяна. 'Н 500MHz NMR (CDCI3) ppm(5): 0.92 (d, ЗН), 0.98 (d, ЗН), 1.59 (m, 1H), 2.86 (dd, 1H), 4.62 (d, 1H), 5.02 (q, 2 H), 6.77-7.45 (m, 12H).

Етап D: Циклизиране

По методиката от Пример 110 (Етап В) материалът (0.0366 g, 0.089 mmol), получен в предишния етап, се превръща в съответния транс-дихидробензоксатиин след разбъркване в продължение на 1 час и 15 мин при стайна температура. След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 30% EtOAc/хексан се получава желания продукт като бяло вещество. ’Н 500MHz NMR (CDCI3) ρριη(δ): 0.98 (d, ЗН), 1.03 (d, ЗН), 1.78 (m, 1H), 3.57 (dd, >3.7 Hz, >8.5 Hz, 1H), 4.82 (d, >8.4 Hz, 1H), 5.02 (s, 2 H), 6.63-7.46 (m, 12H).

Етап Е: Реакция на Mitsunobu

По методиката, описана в Пример 105 (Етап С) материалът (0.0266 g, 0.068 mmol), получен в предишния етап, се превръща в съответния транс-изопропил-дихидробензоксатиинов адукт след затопляне от 0°С до стайна температура в продължение ан

163

часа и 20 мин. След хроматографско пречистване през силикагел с елуент (първо елуиране с 10% МеОН/СН₂С1₂ и второ елуиране с 30% EtOAc/хексан) се получава желания продукт като бяло вещество. ’Н 500MHz NMR (CDCI3) ррш(5): 0.98 (d, ЗН), 1.02 (d, ЗН), 1.29-1.67 (m, 6Н), 1.78 (m, IH), 2.58 (m, 4H), 2.85 (t, 2H), 3.57 (dd, J=3.7 Hz, J=8.5 Hz, 1H), 4.18 (t, 2H), 4.83 (d, J=8.4 Hz, 1H), 5.02 (s, 2 H), 6.63-7.46 (m, 12H).

Етап F: Дебензилиране

По методиката, описана в Пример 105 (Етап D), материалът (0.0395 g, 0.068 mmol), получен в предишния етап, се превръща в съответния транс-изопропил-дихидробензоксатиинов продукт. Хроматографско пречистване през силикагел с елуент 10% МеОН/СН₂С1₂. 'Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm(5): 0.98 (d, ЗН), 1.02 (d, ЗН), 1.29-1.67 (m, 6H), 1.78 (m, 1H), 2.58 (m, 4H),

2.85 (t, 2H), 3.57 (dd, J=3.7 Hz, J=8.5 Hz, 1H), 4.18 (t, 2H), 4.83 (d, J=8.4 Hz, 1H), 6.48-7.29 (m, 7H); MS m/z 414 (M⁺).

ПРИМЕР 113

ПОЛУЧАВАНЕ HA

HO

Етап А: Силилиране

По методиката от Пример 112 (Етап А) изопропил-тио-кетонът, получен в Пример 40 се силилира. След хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан се получава желания продукт като жълто масло. *Н 500MHz NMR (CDC1₃)

164 ρρττι(δ): 0.98-1.30 (m, 49H), 2.35 (m, 1H), 4.38 (d, IH), 4.99 (q,

2H), 6.33-7.79 (m, 12H).

Етап В: Редукция

По методиката от Пример 112 (Етап В) материалът (0.8009 g,

1.1 mmol), изолиран в Етап А, се редуцира до съответния алкохол и се използва без пречистване в следващия етап. ’Н 500MHz NMR (CDC1₃) ρρτη(δ): 0.98-1.30 (m, 49H), 1.90 (m, 1H), 2.92 (dd, 1H), 4.59 (d, 1H), 5.05 (q, 2 H), 6.477.43 (m, 12H).

Етап C: Десилилиране

По методиката от Пример 112 (Етап С) материалът (0.022 mmol), изолиран в Етап В, се освобождава от защита за получаване на желания продукт, който се използва без пречистване в следващия етап.

Етап D: Циклизиране

По методиката от Пример 110 (Етап В) материалът, получен в предишния етап, се превръща в съответния трансс дихидробензоксатиин след разбъркване 22 часа при стайна температура. След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 30% EtOAc/хексан се получава желания продукт като безцветно масло. 'Н 500MHz NMR (CDC1₃) ρρηι(δ): 0.98 (d, ЗН), 1.03 (d, ЗН), 1.79 (m, 1H), 3.45 (dd, 1H), 4.98 (d, 1H), 5.02 (s, 2 H), 6.59-7.46 (m, 12H) ; MS m/z 393 (M⁺).

Етап Е: Реакция на Mitsunobu

По методиката, описана в Пример 105 (Етап С) материалът (0.008 g, 0.020 mmol), получен в предишния етап, се превръща в съответния транс-изопропил-дихидробензоксатиинов адукт

165

след затопляне от 0°С до стайна температура в продължение на 6 часа. След хроматографско пречистване през силикагел с елуент (първо елуиране с 10% МеОН/СН₂С1₂ и второ елуиране с 10% МеОН/СН₂С1₂ се получава желания продукт като бледо жълто масло. 'Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm(5): 0.98 (d, ЗН), 1.02 (d, ЗН), 1.29-1.67 (m, 6H), 1.79 (m, lH),2.58(m, 4H),2.81 (t, 2H), 3.50 (dd, J=3.8 Hz, J=8.3 Hz, 1H), 4.18 (t, 2H), 4.97 (d, J=8.2 Hz, 1H), 5.01 (s, 2 H), 6.59-7.46 (m, 12H).

Етап F: Дебензилиране

По методиката, описана в Пример 105 (Етап D), материалът (0.0085 g, 0.017 mmol), получен в предишния етап, се превръща в съответния транс-изопропил-дихидробензоксатиинов продукт. Хроматографско пречистване през силикагел с елуент 10% МеОН/СН₂С1₂. 'Н 500MHz NMR (CDC1₃) ppm(6):0.98 (d, ЗН), 1.02 (d, ЗН), 1.49-1.70 (m, 6H), 1.75 (m, 1H), 2.61 (m, 4H),

2.85 (t, 2H), 3.41 (dd, J=3.8 Hz, J=8.3 Hz, 1H), 4.18 (t, 2H), 4.96 (d, J=8.2 Hz, 1H), 6.43-7.26 (m, 7H); MS m/z 414 (M⁺).

ПРИМЕР 114

ПОЛУЧАВАНЕ HA

HO

OTIPS

166

Съгласно методиката от Пример 16 при използване на 0.36g (2.5mmole) 1,2-бензендитиол (Aldrich) и след хроматографско пречистване през силикагел с елуент EtOAc/хексан (1/5) се получава 221 mg (са. 20%, онечистен) от желания продукт.

ПРИМЕР 115

ПОЛУЧАВАНЕ НА

По методиката от Пример 44 е получена 121mg (80%) смес от три продукта (А:В:С = 1:0.1:0.25) след хроматографско пречистване през силикагел с елуент 10% EtOAc/хексан.

ПРИМЕР 116 ПОЛУЧАВАНЕ НА

Етап А

Тиинът, получен в Пример хх реагира с 1-пиперидинетанол по методиката, описана в Пример 71 (Етап А). След хроматографско пречистване през силикагел с елуент 3%

МеОН/СЩСЕ се получават желаните адукти като смес.

167

Етап В

Адуктите от Етап А се десилилират по методиката, описана в Пример 71 (Етап С). Желаният продукт А се разделя с помощта на HPLC (Meta Chem Polaris C 184.6x50, 5 микрона; градиент 5 до 75% ацетонитрил върху колона с обратна фаза) като бяло вещество. A: ^!Н 400MHz NMR (CD₃OD) ppm(5): 7.2 (m, 2H),

7.1 (m, 2H), 6.9 (m, 2H), 6.8 (m, 4H), 6.55 (d, 2H), 4.75 (m, 2H), 4.3 (m, 2FI), 3.6 (br d, 2H), 3.5 (m, 2H), 3.0 (br t, 2H), 1.95 (m, 2H), 1.8 (m, 4H); (MS m/z 464 (M⁺).

В: ’H 400MHz NMR (CD₃OD) ppm(5): 7.4 (m, 2H), 7.3 (m, 2H),

7.1 (d, 2H), 6.95 (d, 2H), 6.8 (d, 2H), 6.6 (d, 2H), 4.3 (br t, 2H), 3.6 (br d, 2H), 3.5 (br t, 2H), 3.05 (br t, 2H), 2.0 (br d, 2H), 1.8 (m, 4H); MS m/z 462 (M⁺).

Методи за анализ

Ползата от съединенията на настоящето изобретение може лесно да се определи по методите, които са добре известни на специалистите. Тези методи могат да включват, но не се ограничават с методите, описани по-долу подробно.

Анализ за свързване на естрогенни рецептори

Анализите за свързване на лиганди на естрогенни рецептори са тестове за сцинтилационно приближение при използване на тритииран естрадиол и рекомбинантни експресирани естрогенни рецептори. Рекомбинантни човешки

ER-α и ER-β белтъци с пълна дължина се продуцират в бакуловирална експресираща система. ER-a и ER-β екстрактите се разреждат 1:400 във фосфатен буфер, съдържащ

168 mM α-монотиол-глицерол. 200 pL аликвоти от разредения препарат се добавят към всички гнезда на 96-гнездна аналитична плака. Плаките се покриват с опаковъчно фолио от

Saran и се инкубират при 4°С през нощта.

На следващата сутрин към всяко гнездо се добавя по 20 pL аликвота от фосфатен буфер, съдържащ 10% говежди серумен албумин и се инкубират 2 часа при 4°С. След това плаките се измиват с 200 pL буфер, съдържащ 20 mM Tris (pH 7.2), 1 тМ EDTA, 10% глицерол, 50 тМ КС1, и 6 тМ амонотиолглицерол. По-нататък тези покрити с рецептор плаки се обработват чрез добавяне във всяко гнездо на 178 pL от същия буфер и след това - на 10 пМ разтвор на ³Н-естрадиол. Тестваните съединения се анализират в концентрационен интервал от 0.01 пМ до 1000 пМ. Изходните разтвори на тестваните съединения се приготвят в 100% DMSO при 100х крайната концентрация, която се тества в този анализ. Количеството на DMSO в гнездата на 96-гнездната плака не трябва да надхвърля 1%. Последно към аналитичната плака се добавят аликвоти по 2 pL на тестваното съединение, което е разтворено в 100% DMSO. Плаките се запечатват и се оставят 3 часа за да достигнат равновесие с околната температура. Плаките се броят със сцинтилационен брояч, който е пригоден за броене на 96-гнездни плаки.

Анализ на плъхове с ектомия на яйчниците

При анализа на плъхове с ектомия на яйчниците (OVX) се използва естрогенен дефицит за индуциране на балансирана остеопения (например, ниска минерална плътност на костите [BMD; mg/cm²]), произтичаща от ускорена костна резорбция и образуване. Резултатите както за BMD, така и за

169 резорбция/ образуването се използват за моделиране на промените в костите, които настъпват при жените в менопауза. OVX анализът на плъхове е основният анализ in vivo, който се използва от всички основни академични и индустриални лаборатории, изследващи ефикасността на нови химични препарати за превенция на загубата на костна маса при естрогенен дефицит.

Sprague-Dawley женски плъхове на възраст 6-8 месеца се подлагат на OVX и най-късно след 24 часа започва лечение в продължение на 42 дни с препарат или многократни дози от тестваното съединение. Включени са групи от нелекувани sham-OVX и лекувани с алендронат (.003 mg/kg s.c., q.d.) или лекувани с 17-р-естрадиол (.004 mg/kg s.c., q.d.) като позитивни контроли. Тестваните съединения се приемат орално, подкожно или инфузионно чрез подкожно имплантирана минипомпа. Преди некропсията се извършва двойно белязане in vivo с калцеин (8 mg/kg чрез подкожна инжекция), който представлява флуорохром, натрупващ се в костите. След некропсията се използват кръвта, бедрените кости, сегмент от гръбначния стълб и матката.

Рутинните параметри, които се определят при OVX анализа на плъхове, са костна маса, костна резорбция и костно образуване. За костната маса параметърът е BMD на дисталната бедрена метафиза - област, която съдържа около 20% балансирана костна маса. За BMD определяне може да се използва и сегмент от гръбначния стълб - област с ~25% балансирана костна маса. BMD определянето се извършва чрез измерването на абсорбцията на двоен рентгенов лъч (DXA, Hologic 4500А; Waltham, МА). Параметърът, определящ костната резорбция, е омрежване на пикочен деоксипиридинолин,

170 който се получава при разпадане на колагена (uDPD; експресиран като пМ DPD/nM креатинин). Това измерване се извършва при използване на търговски китове (Pyrilinks; Metra Biosystems, Mountain View, СА). Параметри за костното образуване са минерализирана повърхност и скорост на минералната апозиция, хистоморфометрично определяне на броя и активността на остеобластите. Това измерване се извършва върху напречно отрязана проба с дебелина 5 μτη от не декалцифицираната метафиза на проксималната тибия при използване на полу-автоматизирана система (Bioquant; R&M Biometrics; Nashville, TN). Използваните при жените параметри и методика за измерването им са подобни.

Анализ за понижаване на холестерола при плъхове

На Sprague-Dawley плъхове (по 5 в група) с тегло около 250 g се прилагат подкожно дози със съединенията от настоящето изобретение, разтворени в пропилен гликол, в продължение на 4 дни. На петия ден плъховете се подлагат на евтаназия с въглероден диоксид и се анализират проби от кръвта им. Определят се плазмените нива на холестерол в кръвните проби с търговски китове за определяне на холестерол от Sigma.

Анализ на MCF-7 естроген зависима пролиферация

MCF-7 клетките (АТСС#НТВ-22) са аденокарцинома клетки от човешка млечна жлеза, които изискват естроген за растежа си. Растежната среда (GM) за MCF-7 клетките е

Минимална Основна Среда (без фенолно червено), допълнена с фетален говежди серум (FBS) до 10%. FBS служи като единствен източник на естроген и тази GM подпомага пълния

171 растеж на клетките и се използва за рутинно отглеждане на клетъчните култури. Когато MCF-7 клетките се поставят в среда, в която FBS е заместен с 10% обработен с въглендекстран фетален говежди серум (CD-FBS), клетките престават да се делят, но остават жизнеспособни. CD-FBS не съдържат определими нива от естроген и средата, съдържаща този серум, се означава като среда с изчерпан естроген (EDM). Добавянето на естрадиол към EDM стимулира растежа на MCF-7 клетките по начин, зависещ от дозирането с ЕС₅₀ на 2рМ.

Получените MCF-7 клетки се измиват няколко пъти с EDM и културите се поддържат след това в EDM за минимум 6 дни, за да се изчерпят клетките на ендогенния естроген. В деня 0 (в началото на анализа) тези клетки с изчерпан естроген се поставят в 96-гнездни плаки за клетъчни култури с плътност 1000 клетки/гнездо в EDM в обем 180и1/гнездо. В деня 1 тестваните съединения се разреждат в серии с 10-кратно разреждане в EDM и 20ul от тези разреждания се добавят към 180ul среда в съответното гнездо на клетъчната плака, което води до още едно 1:10 разреждане на тестваните съединения. В дните 4 и 7 на анализа супернатантата на културите се изсмуква и замества с пресен EDM и разреждания както по-горе на тестваното съединение. Анализът завършва в дните 8-10, когато съответните контроли достигнат 80-90% сливане. В този момент супернатантата на културата се изсмуква, клетките се измиват 2х с PBS, промивният разтвор се изсмуква и се определя съдържанието на протеин във всяко гнездо. Всяко разреждане на лекарството се оценява въз основа на минимум 5 гнезда и интервалът на разреждане на тестваните съединения е 0.001пМ до ЮООпМ. Описаният по-горе анализ се използва за определяне на

172 потенциала на естрадиолния агонист на тестваното съединение.

За да се определи антагонистичната активност на тестваното съединение MCF-7 клетките се държат в EDM в продължение на минимум 6 дни. Тогава в ден 0 (в началото на анализа) тези клетки с изчерпан естроген се поставят в 96гнездните плаки за клетъчни култури с плътност 1000 клетки/гнездо в EDM в обем 180и1/гнездо. В деня 1 тестваните съединения в прясна среда, съдържаща 3 рМ естрадиол, се добавят към клетките. В дните 4 и 7 на анализа супернатантата на културите се изсмуква и замества с пресен EDM, съдържащ 3 рМ естрадиол и тестваното съединение. Анализът завършва в дните 8-10, когато съответните контроли достигната 80-90% сливане и се определя съдържанието на протеин във всяко гнездо както по-горе.

Модел на ендометриоза при плъхове

Животни:

Вид: Rattus norvegicus

Порода: Sprague-Dawley CD Производител: Charles River Laboratories, Raleigh, NC Пол: женски тегло: 200-240 g

Плъховете се отглеждат в единични поликарбонатни клетки и се снабдяват с Teklad Global Diet 2016 (Madison, WI) и бутилирана пречистена с обратна осмоза Н₂О ad libitum. Те се държат при цикъл 12/12 светло/тъмно.

Плъховете се анестезират с Telazol (20 mg/kg, ip) и оксиморфон (0.2 mg/kg sc) и се поставят дорсовентрално върху стерилно платно. Телесната температура се поддържа с помощта на завивка подплатена със слой с циркулираща вода. Местата за

173 хирургична намеса се избръсват с машинка за бръснене и се почистват трикратно с бетадин/изпропилов алкохол или

Duraprep® (ЗМ). Мястото на инцизията се покрива със стерилно платно.

С помощта на асептична методика на 5 cm под средната линия се прави абдоминална инцизия през кожата, подкожните и мускулните слоеве. Извършва се билатерална овариектомия. Левите кръвоносни съдове на матката се лигират и се изрязва 7 mm сегмент от левия връх на матката. Матката се затваря чрез 4-0 шев с катгут. Миометриумът се отделя асептично от ендометриумът и се изрязва 5x5 mm парче. Изрязаното парче от ендометриума се трансплантира към вентралната перитониална стена като епителния слой е от обратната страна. Експлантирана ендометриална тъкан се зашива в четирите си краища към стената със стерилни 6-0 копринени конци. Абдоминалният мускулен слой се затваря със стерилен 4-0 хромен катгут. Кожната инцизия се затваря със стерилни стоманени хирургични щипци. В дорсалната латерална скапуларна област се имплантира подкожно стерилна пелета, освобождаваща 90 дни естроген (Innovative Research of America, 0.72 ng/пелета, която има циркулиращ естрогенов еквивалент от 200-250 pg/mL). В дорсоскапуларната област се инжектира подкожно стерилен имплантируем програмиращ се температурен транспондер (IPTT) (BMDS, Seaford, DE). Плъховете се наблюдават докато станат напълно подвижни и се оставят необезпокоявани 3 седмици след операцията до пълно възстановяване.

Три седмици след трансплантацията на ендометриалната тъкан на животните се прави повторна лапаротомия с асептична подготовка на мястото и техника.

174

Експлантът се проверява за приемане на присадката и площта се измерва с дебеломер и се записва. Животните с отхвърлени присадки се отстраняват от изследването. Животните се сортират в групи в зависимост от създаването на подобен среден обем на експланта.

(Контролното) лечение с лекарството или медикамента започва един ден след повторната лапаротомия и продължава 14 дни. Температурата на тялото се измерва през ден в 10:00 ат с помощта на BMDS скенер.

В края на 14-дневния лечебен период животните се подлагат на евтаназия със свръхдоза СО₂. Кръвта се събира с кардиосентеза за определяне на циркулиращите естрогенови нива. Абдоменът се отваря, експлантът се обследва, измерва, изрязва и се измерва мокрото тегло. Изрязва се десния връх на матката и се измерва мокрото и сухото тегло.

Фармацевтичен състав

Една специфична реализация на това изобретение е формулирането на състав с 25 mg от съединението от Пример 71 и достатъчно фино смляна лактоза до общо количество от 580 до 590 mg за запълване на капсула от твърд желатин с размер 0.

Claims

Патентни претенции

1. Съединение с формула:

където R¹, R², R³ и R⁴ са всеки независимо избран от групата, която се състои от водород, С|.₅ алкил, С₃.₈ циклоалкил, С₂-5 алкенил, С₂.₅ алкинил, С₃.₈ циклоалкенил, фенил, хетероарил, хетероциклена, CF₃, OR⁶, халоген, См алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СООСм алкил, -СОС 1-5 алкил, -CONZ₂, -SO₂NZ₂, и -SO₂Ci_5 алкил, където тези алкил, алкенил, алкинил, циклоалкил, циклоалкенил, фенил, хетероарил, хетероциклени групи могат да бъдат заместени с См алкил, С₃.₈ циклоалкил, CF₃, фенил, хетероарил, хетероциклена група, -OR⁶, халоген, амино, С1-5 алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СООСм алкил, -СОСм алкил, -CONZ?, -SO₂NZ₂, и -SO₂Cm алкил;

R° е избран от групата, която се състои от См алкил, С₃.₈ циклоалкил, С₂.₅ алкенил, С₂.₅ алкинил, С₃.₈ циклоалкенил, фенил, хетероарил, хетероциклени групи, които могат да бъдат заместени с См алкил, С₃.₈ циклоалкил,

CF₃, фенил, хетероарил, хетероциклени групи, OR⁶,

176 халоген, амино, C|_s алкилтио, тиоцианато, циано,

-СО₂Н, -СООС1.5 алкил, -СОС|.₅ алкил, -CONZ?,

-SO₂NZ₂, и -SO2C1.5 алкил;

X и Y са всеки независимо избран от групата, която се състои от кислород, сяра, сулфоксид и сулфон;

R⁶ е избран от групата, която се състои от водород, С|.₅ алкил, бензил, метоксиметил, триорганосилил, С]_₅алкилкарбонил, алкоксикарбонил и CONZ?;

всеки Z е независимо избран от групата, която се състои от водород, С|.5 алкил, трифлуорометил, където алкидната група може да бъде заместена с С1.5 алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, С1.5 алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СООС]-5 алкил, -СОС1.5 алкил, CONV₂, -SO₂NV₂, и -SO7C1.5 алкил;

или и двата Zs и азотът, към който са свързани, могат да образуват заедно 3-8 членен пръстен, който може да съдържа атоми, избрани от групата, която се състои от въглерод, кислород, сяра и азот, като пръстенът може да бъде наситен или ненаситен и въглеродните атоми от пръстена могат да имат от един до три заместители, избрани от групата, която се състои от С1.5 алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, С1.5 алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -COOCi-5 алкил, -СОС1.5 алкил, -CONV₂, -SO₂NV₂, и -SO₂C].₅ алкил;

всеки V е независимо избран от групата, която се състои от С].₅ алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, С1.5 алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СОО|_₅ алкил, -СОС 1.5 алкил, и -SO₂Ci_5 алкил;

177 всяко η е независимо число от едно до пет; и техни фармацевтично допустими соли.
2. Съединение съгласно Претенция 1, където Υ е сяра и X е кислород и неговите фармацевтично допустими соли.
3. Съединение съгласно Претенция 2, където

R , R , R’ и R са всеки независимо избран от групата, която се състои от водород, С,.₅ алкил, Сз.₈ циклоалкил, С₂-5 алкенил, С₂.₃- алкинил, -OR⁶ и халоген, при условие, че един от R и R е -ОН;

R³ е избран от групата, която се състои от Сз.₈ циклоалкил, фенил, хетероарил и хетероциклени групи, които могат да бъдат заместени с -OR⁶ или халоген;

R⁶ е независимо избран от групата, която се състои от водород,

Cj.5 алкил, бензил, метоксиметил и триизопропилсилил; и неговите фармацевтично допустими соли.

178 и неговите фармацевтично допустими соли.
5. Съединение съгласно Претенция 3 с формула:

1 7 /1 където R , R, R^J и R са всеки независимо избран от групата, която се състои от водород, С1.5 алкил, С₃.₈ циклоалкил, С₂.5 алкенил, С₂.₅ алкинил, OR⁶ и халоген, при условие, че един от R и R е -ОН;

R⁶ е избран от групата, която се състои от водород, С|.₅ алкил, бензил, метоксиметил и триизопропилсилил;

R⁷ е избран от групата, която се състои от водород, Ci_₅ алкил,

Халоген, трифлуорометил и -OR⁶;

всеки Z е независимо избран от групата, която се състои от водород, С|.₅ алкил, трифлуорометил, където алкидната група може да бъде заместена с Ci.₅ алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, Ci_₅ алкилтио, тиоцианато, циано,

179

- СО₂Н, -СООС].₅ алкил, -СОС|.₅ алкил, CONV₂,

-SO₂NV₂, и -SO₂C|.5 алкил;

или и двата Zs и азотът, към който са свързани, могат да образуват заедно 3-8 членен пръстен, който може да съдържа атоми, избрани от групата, която се състои от въглерод, кислород, сяра и азот, като пръстенът може да бъде наситен или ненаситен и въглеродните атоми от пръстена могат да имат от един до три заместители, избрани от групата, която се състои от С1.5 алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, С1.5 алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -COOC1.5 алкил, -СОС1.5 алкил, -CONV?, -SO₂NV₂, и -SO₂C ι _₅ алкил;

всеки V е независимо избран от групата, която се състои от С1.5 алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, С]_₅ алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СОО1.5 алкил, -СОС 1.5 алкил, и -SO₂C|.₅ алкил;

всяко η е независимо число от едно до пет;

всяко m е независимо число от едно до четири;

и неговите фармацевтично допустими соли.
6. Съединение съгласно Претенция 5, избрано от групата, която се състои от:

180 и неговите фармацевтично допустими соли.
7. Съединение съгласно Претенция 5 с формула:

където R¹, R², R^J и R⁴ са всеки независимо избран от групата,

181 която се състои от водород, С]_5 алкил, Сз.§ циклоалкил, С₂-5 алкенил, С₂.₅ алкинил, -OR⁶ и халоген, при условие, че един от R² и R³ е -ОН;

R⁶ е избран от групата, която се състои от водород, С]_5 алкил, бензил, метоксиметил и триизопропилсилил;

R⁷ е избран от групата, която се състои от водород, С].₅ алкил, халоген, трифлуорометил и -OR⁶;

R⁸ е избран от групата, която се състои от водород, C_t.₅ алкил,

CF₃, -OR⁶, халоген, амино, Ci_₅ алкилтио, тиоцианато, С циано, -СО₂Н, -COOCi-5 алкил, -COCi_₅ алкил, -CONV?,

-SO₂NV₂, и -SO₂C|_₅ алкил;

всеки V е независимо избран от групата, която се състои от

С]_5 алкил, CF₃, -OR⁶, халоген, амино, С1.5 алкилтио, тиоцианато, циано, -СО₂Н, -СООС1.5 алкил, -СОС 1.5 алкил, и -SO₂Ci_₅ алкил;

всяко m е независимо число от едно до четири;

всяко р е независимо число от едно до четири;

и неговите фармацевтично допустими соли.
8. Съединение съгласно Претенция 7, избрано от група, която се състои от: