BG51441A3 - Устройство за електростатично разпръскване - Google Patents

Abstract

Устройството е предназначено за електростатично разпръскване от самолет с неподвижно крило. То включва линейна електростатична разпръскваща дюза и електроди, поставени до разпръскващия ръб на дюзата за интензифициране напрегнатостта на електрическото поле при ръба, за да се получат нишки от течността, която ще се разпръсква от него. За да не се разрушат нишките от въздушната струя, получаваща се от движението на самолета, разпръскващата глава и електродите са разположени така, че част от струята протича между тях, и са оформени така, че когато са насочени към струята в почти същата посока като тази на въздушната струя, в зоната на нишките остава нетурбулентна следа. 11 претенции, 8 фигури

Description

Настоящото изобретение се отнася до устройство за електростатично разпръскване.

Едно от предимствата на електростатичното разпръскване е това, че заредената струя се стреми да се обвие около предмета. Това може да е особено важно при селскостопанското пулверизиране, тъй като струята ще покрие двете страни на листата на растението, а не само външните им повърхности, както това ставаше при използването на известните устройства. Друга особеност е тази, че привличането на струята към целта намалява загубата на пулверизирана течност, причинена от отнасянето или от вятъра и по-голямата или много голяма част от струята ще достигне целта. Вследствие на това се намалява общото количество на разпръсквания материал, което намалява стойността на ефективната обработка. Счита се, че такава обработка е по-добра за околната среда.

Известно е устройство за електростатично разпръскване, което съдържа разпръскваща глава с разпръскващ край, електропроводима или полупроводима повърхност и средство за доставяне на течността, която ще се разпръсква към разпръскващия край през повърхността, електрод, намиращ се на известно разстояние от края или разпръскващия ръб, и високоволтово захранващо средство за генериране на високо напрежение между повърхността и електрода. При работа, когато се покрие с течността, която ще се разпръсква, силата на електростатичното поле се интензифицира така, че течността при ръба се изтегля перпендикулярно на електростатичните сили във ЗЙД^на нишки, които се разкъсват във вид на електрически заредени капчици /английсхи патент 1569707/.

Предимство иа известното устройство е, че нишките се разкъсват е капчици е много тесен спектър от диаметри, което е за предпочитане, тъй като за пренасянето на дадена летална доза инсектицид се изисква капчица с определен размер, например по-малките капки се губят като неефективни, докато по-големите изискват по-голямо количество инсектицид, за да се осигури същият ефект.

С цел да се третират или обработват поголеми участъци разпръскването може да се извършва от самолет. Въпреки че такова въздушно разпръскване е предложено в заявка за Европейски патент ЕР-А1-186353, проблемът, който не се засяга, е този, причиняван от въздушните струи, преминаващи около самолета. При самолетите с неподвижно крило, използвани за разпръскване, съществува въздушен поток, преминаващ около него поради движението и вероятно засилван от въздушния поток от пропелера, от порядъка на 70 м/ч. Вследствие на това турболентността около електростатичната струя, по-точно около главата, влияе върху образуването на отделните нишки и така разваля спектъра на диаметъра на капките и дори прекъсва разпръскването.

Съгласно изобретението е създадено устройство за електростатично разпръскване на течност във вид на въздушна струя, съдържащо разпръскваща глава с разпръскващ край, електропроводима или полупроводима повърхност и средство за доставяне на течността, която ще се разпръсква при разпръскващия край през повърхността, електрод, намиращ се за известно разстояние от края, и високоволтово захранване на генериране на високо напрежение между повърхността и електрода. Разпръскващата глава и електрода са монтирани така, че част от въздушния поток да преминава между тях, при което формата и положението на разпръскващата глава и електрода са такива, че произвеждат достатъчно ниска турбулентна следа в района на разпръскващия край и електрическото поле при разпръскващия ръб се интензифицира достатъчно, когато се покрие от течността, която ще се разпръсква. Вследствие на това течността при разпръскващия край се извлича перпендикулярно на електростатичните сили в нишки, които се разкъсват в електрически натоварени капчици.

Описан е един вариант на изобретението, като се използват приложените фигури, от които:

фигура 1 и 2 представляват общото разположение на летателен апарат с устройство съгласно изобретението;

фигура 3 е напречен разрез на устройството съгласно изобретението;

фигура За и Зв - подробности от фиг. 3; фигура 4 - поглед отпред на устройство по алтернативен вариант;

фигура 5 - система за доставяне на течността съгласно варианта от фиг. 3 и фигура 6 - електросхемата на варианта от фиг. 3.

Съгласно фигури 1 и 2 под задните краища на всяко крило на лекия летателен апарат 3 е монтирана линейна разпръскваща глава 2а, 2в. Положението на разпръскващата глава е избрано така, че тя да се намира в свободната от турболентност въздушна струя, при което струята се насочва паралелно на въздушната струя и не завършва върху опашката на самолета. Разпръскващата глава 2 е укрепена на рамената 6 /фиг. 1/, фиксирани към скобите 8 /фиг. 3/ на разстояние около половин метър.

Разпръскващата глава 2 на фигура 3 е във формата на тънко аеродинамично тяло, при опашката на което има линейна дюза. Тялото обхваща предна система 12, направена главно от изолационни материали, и дюза 14, оформена в случая от полуизолационен материал, например композитен припой под търговското наименование Кайт Бранд на Тъфнол Лтд/Бирмингам-Англия. Дюзата 14 осигурява задния край 16 на аеродинамичното тяло. Задният край 16 действа също така като разпръскващ край. Дюзата 14 или обхваща, или се състои от две части 14а и 14в, свързани помежду си с тънка дистанционна втулка, образуваща прорез 18, дефиниран от дебелината на дистанционния елемент, непосредствено пред задния/разпръскващ кран 16.

При използване на течност селскостопанският химикал се доставя през прореза 18, през една проводяща или полупроводяща повърхност 20 и напречно на една външна повърхност 21 към разпръскващия ръб 16, откъдето настъпва и разпръскването. Разпръскващият край е насочен между двата срещуположни електрода 4.

Електродите 4 обхващат сърцевина 22 от проводящ материал, обвита от тяло 24 частично от полуизолационен материал 26 и частично от изолационен материал 28. Изолационната част 28 от тялото 24 е от стъклоармирани пластмаси. Полуизолационната част от тялото 24 е кръгла тръба 25 от материал със съпротивляемост в диапазона от 1О¹⁰ до 10¹⁴, за предпочитане от 5 х 10¹¹ до 5 х 10¹³ ома/см. Примери за подходящи материали са композиции от калциево-натриево стъкло и финал-формалдехид хартия. Композиционните материали, продавани под търговското наименование Кайт Бранд на Тъфнол Лтд Бирмингам/Англия, се считат за особено подходящи. Сърцевината 22 представлява трамбованн железни пълнежи или въглеродни гранули. Тръбата 25 е свързана с футерувана към изолиращата част 28 чрез епоксиден пълнеж или лепило 23.

Проводящата или полупроводяща повърхност 20 е свързана чрез единия проводник от двойка захранващи проводници /непоказани/ и една от изходните клеми на високоволтов генератор 50 или 52 /фиг.6/. Сърцевините 22 ка електродите са свързани чрез другия от двойката вн3 соковолтови захранващи проводници към друга изходна клема на високоволтовия генератор, така че при работа се поддържа една високопотенциална разлика, например от 10 до 35 кУ, между повърхността 20 и електродните сърцевини 22. Могат да се използват различни високоволтови конфигурации. Ако се приеме, че целта е главно със земен потенциал, то или електродите 22, или повърхността 20 могат да бъдат със земен потенциал. Алтернативно, електродите 22 могат да се поддържат при потенциал, среден на този на повърхността 20 и иа обекта. При нашия предпочитан вариант повърхността 20 се поддържа при ±35 кУ, а електродите се поддържат при един междинен потенциал от порядъка на 17,5 кУ. Така електродите имат потенциал с полярност, подобна на тази на капчиците в разпръскваната струя. След като капчиците веднъж преминат електродите при положение, имат склонност да бъдат отблъсквани от тях. Ако електродите са при потенциал на земята, съществува тенденция, особено при големи дебити, капчиците да се лритеглят обратно към тях.

За осигуряване на напреженията, необходими при повърхността 20 и електродните сърцевини, могат да се използват всички подходящи схеми. На фигура б всеки генератор е даден с два високоволтови изхода. В друг алтернативен вариант напрежението за електродната сърцевина се извлича от един делител на напрежение, от един изход.

Ръбът 16 е остър до такава степен, че комбинирано с разстоянието, на което са разделечени един от друг електродите 22, позволява разпръскването на струята да наспиш при сравнително ниско напрежение. По време на работа между полуизолиращата част 26 на електродните обшивки и течността, пристигаща при ръба 16, се образува електрическо поле. Приемайки, че повърхността 20 има положителен потенциал по отношение на електродите, от течността при контакта и с проводящата или полупроводяща повърхност се провежда отрицателен заряд, оставящ нето положителен заряд по течността. Присъствието на електродите 4 интензифицира електрическото поле при разделителната повърхност течност/въздух при ръба 16 до такава степен, че течността се извлича във вид на нишки, раздалечени на известно разстояние по ръба 16.

Течността придобива положителен заряд поради това, че отрицателните заряди са отведени от проводящата или полупроводяща повърхност 20, оставайки нето положителен заряд по течността. Зарядът по течността произвежда вътрешни отблъскващи електростатични сили, които преодоляват повърхностното напрежение на течността, образувайки конусчета течност, раздалечени на интервали по ръба 16. От върха на всеки конус се откъсва течностна нишка. На известно разстояние от ръба 16 механичните сили по нишката, получена от преминаването през въздуха, я карат да се разкъса във вид на отделни заредени капчици с почти еднакъв размер. Взаимното отблъскване между капчиците разширява струята в посока, напречна на нишките. Броят на нишките, които се образуват, зависи от дебита на течността и силата на електрическото поле наред с други фактори като съпротивляемостта и вискозността на течността. При всички други постоянни величини контролирането на напрежението и дебита управлява образуването на нишките, по-точно на техния брой, което позволява размерът на капчиците се контролира и да е почти еднакъв.

Ако проводящата повърхнина е отделно от разпръскващия ръб 16 се установява, че е необходимо разстоянието между тях да се оразмери подходящо по отношение или в зависимост от съпротивляемостта на разпръскваната течност. Освен това разпръскване не настъпва, ако при дадено отстояние съпротивляемостта на течността е много висока или обратно - при дадена специфична съпротивляемост отстоянието е твърде голямо. Възможно обяснение за това наблюдение е, че освен че течността получава електрически заряд при преминаването си през проводящата или полупроводяща повърхност, има и отвеждане на товар от течността при ръба 16 през течността. Съпротивлението на тази траектория не трябва да е толкова високо, че падът на напрежението през него да доведе до това, напрежението при ръба 16 да стане толкова ниско, че да създаде напрегнатост на полето на разпрашаване. Разстоянието между ръба 16 и проводящата или полупроводяща повърхност следователно трябва да бъде достатъчно малко, за да се използва съпротивляемостта на течността. Установено е, че може да се намери подходящо положение за повърхността дори когато се разпръсква течност, със

А* 1 А 1θ съпротивляемост, например от 10 до 10 ома/см.

Тъй като електрическите връзки са към сърцевината 22, повърхността на тялото 24 не е при еднакъв потенциал. Потенциалът на повърхността ще бъде най-малък по полуизолационния материал 26 близо до сърцевината 22 и именно тук ще се концентрира потокът в електричното поле между ръба 16 и електродите. С цел да може да се приложи максимално електростатично напрежение между ръба 16 и тялото на електрода в зоната на сърцевината 22, без да се остави следа по повърхността на изолационния материал от тока на проплъзване, водеща до корона разряд между по-близко намиращите се точки, сърцевината и обвивката са оформени и разположени така, че да са на найблизкото възможно разстояние до разпръскващата глава при разпръскващия ръб. В примера сърцевината представлява трамбувани железни пълнежи или въглеродни гранули.

От значение е зоната, близка до разпръскващия ръб, където се образуват нишките, да е свободна от въздушна струя, пресичаща нишките. Това би развалило или дори предотвратило образуването на нишките. Към този кран трите аеротела са оформени така, че всяко да оставя малка турбулентна следа, когато разпръскващата глава стане успоредна на посоката на въздушния поток. Желателно е в зоната по посока на разпръскващия ръб 16 на капчиците да се дава колкото е възможно по-малка възможност да се отлагат по електродите. При този край електродните тела са огънати едно спрямо друго в посока на задните си краища и образуват разширяващ се канал. Въздушният поток, преминаващ през този канал, намалява скоростта си, създавайки среда, в която е трудно да се премахне изцяло турбулентността. Достатъчно ниска турбулентност, за да се позволи образуването на стабилни нишки може да се постигне посредством електростатични сили в на практика системата може да има ъгъл на падане 10 или 15° спрямо главната посока на въздушния поток, преди той да спре образуването на турбулентна следа. Това позволява разпръскването да става през нормалния диапазон на височините на самолета.

При високи скорости на разпръскване и/или високи потенциални разлики между повърхността 20 и електродните сърцевини 22 съществува тенденция капчиците от разпръскваната струя да замърсят електродите. Тази тенденция ще се редуцира от въздушния поток върху ръба 16, който ще подпомага отделянето на капчиците от електродите да става по-бързо, отколкото те биха мигрирали напречно на въздушния поток.

В разстановката на фигура 3 се установи, че движението напред на самолета създава достатъчен въздушен поток за отстраняване на капчиците преди те да са замърсили електродите.

Твърде силен въздушен поток обаче би предизвикал срязване на течността по повърхността 21 и може да я откъсне от повърхността преди да е достигнала ръба 16. Възможно е обаче ефектът да се подсили със специалната форма и положение на електродните аеротела. Обстоятелството, при което е желателно засилването на въздушния поток, е ако се установи, че в противен случай те се отлагат по електродите. Такова обстоятелство може да възникне, ако е било необходимо електродите да са по-големи, с цел да се осигури достатъчна здравина. Подходящи аеротела за подсилване на въздушната струя са показани на фигура 4 и са с плоско сечение в зоната, отдалечена от ръба 16, така че стимулират благоприятната въздушна струя между тях и разпръскващата глава за сметка на въздушната струя около външната страна. При тази разстановка положението на електродните тела стимулира /благоприятства насочването на въздушната струя по посоката на нишките, без наличие на напречна компонента, подпомагайки разпръскващата глава да се съпротивлява на спирането.

Без осигуряването на въздушна струя между електродите и разпръскващия ръб, ако проводящата или полупроводяща повърхност са настроени с потенциал на земята, а електродите 4 са при високо /положително или отрицателно/ напрежение, повечето от капките ще се отложат по електродите. Чрез настоящото осигуряване на въздушна струя е възможно да се осъществи разпръскване, като се използува същото разположение или схема. Едни достатъчен въздушен поток от нетурбулентен въздух може да защитава електродите дори_;и,в този екстремен случай.

Челната система 12 на разпръскващата глава обхваща две части: обвивка 12а и 1-образна греда 12в, които са изработени от стьклоармнрана пластмаса. Обвивката 12а и гредата 12в са свързани с болтове така, че се образува кухина 38, през която тръбопроводи и високонапреженови силови кабели /непоказани на фигура 3/ подават съответно течността, която ще се разпръсква и високото напрежение към дюзата. Конфигурацията на дюзата 14 се напасва към външната форма на челната система 12, така че да образува част от сечението на аеродинамичното тяло. Дюзата 14 и удължение 40 по дължината си, което се монтира с плътна сглобка между фланците на профила 12в. Системи от мъжки/женски електрически н флуидни хонектори са осигурени между гредата и удължението 40 /непоказани на фигурата/, така че челната система 12 и удължението 40 могат лесно и бързо да се монтират и демонтират за сервиз кли замяна. Флуидният конектор се свързва с един разпределителен канал 44 във вътрешната повърхност на частта 14в, който канал 44 подвежда течността, която ще се разпръсква от канала 40 към прореза 18.

Както се вижда от фигура 2, разпръскващите глави не са хоризонтални, а съвпадат с конфигурацията на крилата, образувана от две пресичащи се плоскости. По време на разпръскването течността се подава с надналягане от една дозирпомпа /непоказана/. Когато обаче самолетът достигне края на пробега си по една лента, струята се завърта, докато той завива, за да започне следващата лента. Ако съществуваше един непрекъснат прорез 18 по дължината на разпръскващата глава, би се наблюдавала тенденция течността да протича към долния край на прореза, оставяща горния му край празен. Това би оставило кратко забавяне между времето на включване на дозиращите помпи и времето, когато започва пръскането, което от своя страна би оставило нежелателно ненапръскани участъци. Този проблем е преодолян посредством разделянето на прореза 18 на къси независими /отделни участъци, всеки един от тях снабдяван поотделно с течност и всеки един от тях достатъчно къс, така че капилярното действие да е достатъчно да запазва участъците пълни от край до край при нормална височина и маневри на самолета по време на пръскането.

Съгласно фигура 5 разпръскващата глава е изработена от участъци със стандартна дължина. Показани са схематично осем участъка от 14,1 до 14,8, във всеки от хоито има три отделни участъка от канала 18, като участъците са изолирани чрез сепаратори, осигурени в дистанционния елемент, дефиниращ канала 18.

Всеки участък от канала 18 се захранва от съответен отделен разпределителен канал 44 от съответен отделен флуиден конектор. Между флуидния конектор и съответната разпределителна галерия 44 има възвратен вентил 46, който не позволява на един участък от разпределителната галерия 44 да се отцеди в друг. Всеки участък от дюзата 14,1 до 14,8 има три изолирани секции на канала 18 и разпределителна галерия 44, захранвани от общ канал 41 чрез възвратен вентил 48 и регулатор на дебита 42.

Създава се проблем от необходимостта да се използват възвратни вентили за изолиране на отделните участъци на разпределителната галерия 44 и канала 18 поради това, че някои разтворители, използвани за пестицидни разтвори за електростатично пръскане, са много вредни за повечето еластометрични материали. Възвратни вентили, неизползващи еластометрични материали или еластомери за уплътняване, разчитат на високи налягания, създавани от пружини, които да ги държат затворени. Това пречи вентилът да се отвори при ниски налягания и води до вариации на вентили за дебити при дадено налягане. Това не е от голямо значение за вентилите 48, тъй като всеки е свързан с регулатор за дебита 42. Такъв регулатор обаче няма при вентилите 44. Този проблем може да се преодолее с използването на РТРЕ 0пръстен във възвратните вентили 44 като уплътнение. Подходящите О-пръстени са известни под наименованието Чемраз на Гриин Туид Ко Инк., Детвайлер Роуд, Кълпсвил, САЩ. Тъй като не е възможна директна връзка, поддържането на еталонно напрежение спрямо земята понякога създава проблем. Едно решение за това е описано в Европейски патент ЕР-А2-0186353. Схемата, приложена към настоящото устройство, е показана на фигура

3.

Както е показано на фигура 6, самолетът носи две разпръскващи глави/електронии системи 2а, 4а и 2в, 4в, монтирани на всяка от страните му - показано на фигура 2. Има два високоволтови генератора 50, 52, захранвани от акумулатор 54. Всеки генератор има два високоволтови реперни изхода спрямо съответната заземителна клема 58, 60, двете от които са свързани към тялото на самолета или рамата му 61. Един -35 кУ-изход 62 на генератора 50 е свързан към повърхността 20а на разпръскващата глава 2а. Един -17,5 кУ-изход 64 на генератора 50 е свързан към съответните електроди 4а. По подобен начин, един + 35 кУ-изход 66 е свързан към повърхността 20в на разпръскващата глава 2в и един +17,5 кУ-изход е свързан към съответните електроди 4в. Генераторите 50 и 52 за предпочитане са монтирани в челните системи на съответните си разпръскващи глави, което премахва необходимостта от подвеждането ка високоволтови електрически връзки към разпръскващите глави, като са необходими само нисконапреженови външни връзки.

Трябва да се оцени» че пулверизираната течност, излизаща от разпръскващата глава 2в, е заредена положително. Течността, излизаща от разпръскващата глава 2а, е заредена отрицателно. По време на разпръскването положителният ток от генератора 52 протича към земята през клема 66, проводимата или полупроводима повърхност 20в в разпръскващата глава и течността, напускаща разпръскващата глава. При липса на връзка между клемите 58 и 60 няма да има обратен контакт за тока да протече обратно към генератора 52 от земята /т.е. целта/. Следователно, по генератора 54 би се изградил един отрицателен заряд.

Това създаване на заряд по генератора 52 намалява потенциала по отношение на електрода 4в, който се прилага към проводящата или полу проводя ща повърхност 20 в, с което се намалява товарът, приложен към пулверизиращото полу, и товарът приложен към разпръскващата течност. Следователно съществува увеличаване на размера на капчиците на течността и разваляне на качеството на разпръскване. Генераторът 50 може да бъде засегнат по подобен начин.

На практика, ако един от генераторите 50 или 52 подава повече ток, отколкото другия, по тях се натрупва заряд. Полярността на този заряд е такава, че да намали пулверизационното поле по разпръскващата глава, създавано от генератора, доставящ по-силен ток. Това намалява качеството на струята от прилежащата разпръскваща глава и тока на разпръскване от генератора. Обратно, разпръскващото или пулверизационно поле по разпръскващата глава, създавано от другия генератор, подаващ по-слабия ток, в този случай се увеличава. Качеството на струята от тази разпръскваща глава се увеличава или подобрява и токът на разпръскване нараства, докато съвпадне с този от първия генератор.

В един алтернативен вариант прорезът или каналът 18 може да се намира вместо при предната в задната част на края 16. Въпреки че при такова разположение може да изглежда, че се създават два разпръсхващи ръба поради това, че каналът естествено има две страни, електростатичният ефект е този по единия ръб, т.е. само един пакет от нишки се образува централно. Ако електростатичният ефект е по двете страни, нишките ще се образуват по ръбовете от двете страни на канала. Тази концепция на единия ръб, захранван от един централен отвор, би могла вероятно по-добре да се разбере, като се отчете фактът, че течността, която ще се разпръсква, е с достатъчна проводимост и при работа ще образува мост с прореза или канала. При друг един вариант могат да се използват повече от един прореза 18 за подаване на течност към един единствен разпръскващ ръб.

Claims (11)

1. Патентни претенции

   1. Устройство за електростатично разпръскване, характеризиращо се с това, че се състои от разпръскваща глава, с разпръскващ ръб, електропроводима или полупроводима повърхност и средство за доставяне на течността, подлежаща на разпръскване към ръба през повърхността, електрод, разположен на известно разстояние от ръба и средство за подаване на високо напрежение, за да се генерира високо напрежение между повърхността и електрода, като разпръскващата глава и електродът са монтирани така, че част от въздушната струя да премине между тях, а формата и положението на разпръскваща глава и електрода са такива, че създават достатъчно малка турбулентна следа в зоната на разпръскващия ръб и електрическото поле при ръба се интензифицира до такава степен, че когато се покрие с течността, подлежаща на разпръскване, течността при ръба се извлича перпендикулярно от електростатичните сили във вид на нишки, които се разкъсват във вид на електрически заредени капчици.
2. 2. Устройство съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че разпръскващата глава е симетрично аеротяло, опашката на което обхваща разпръскващия ръб.
3. 3. Устройство съгласно претенция 2, характеризиращо се с това, че включва два електрода, по един от всяка страна на ръба на опашката и разпръскващия ръб. 5
4. 4. Устройство съгласно претенциите преди тази, характеризиращо се с това, че електродът или всеки електрод е едно аеротяло.
5. 5. Устройство съгласно която и да е от претенциите, характеризиращо се с това, че електродите обхващат една проводяща сърцевина и обвивка, поне частично оформена от полупроводим материал със съпротивляемост от 5 х 10¹¹ до 5 х 10¹³ ома/см.
6. 6. Устройство съгласно претенция 5, характеризиращо се с това, че сърцевината и обвивката са оформени така, че да са възможно най-близко до разпръскващата глава при разпръскващия ръб, като поне част от обвивката е най-близко до разпръскващия ръб, образуван от полуизолационен материал.
7. 7. Устройство съгласно претенции 6 и 4, характеризиращо се с това, че сърцевината представлява набити железни пълнежи или въглеродни гранули, а обвивката е споменатото аеротяло.
8. 8. Устройство съгласно която и да е от предидущите претенции, характеризиращо се с това, че разпръскващият ръб и електродът са линейни.
9. 9. Устройство съгласно претенция 8, характеризиращо се с това, че включва серни от отделни канали, разположени на малко разстояние един от друг по дължината ка разпръскващия ръб за подаване на течност към него и съответно възвратен вентил, разположен така, че да подава течност към всеки канал през съответна разпределителна галерия.
10. 10. Устройство съгласно претенция 9, характеризиращо се с това, че включва множество други възвратни вентили, всеки от които е разположен така, че да подава течност към група от съседните преди това посочени възвратни вентили.
11. 11. Устройство съгласно претенция 10, характеризиращо се с това, че включва канали за общо захранване за разпределяне на течността през индивидуални канали до всеки един от посочените други възвратни вентили, и ограничаващ потока елемент, простиращ се във всеки отделен канал от общия канал, с количество, което регулира потока чрез всеки съответен възвратен вентил.