BG98903A - Карбонилсулфиден фумигант и метод за фумигация - Google Patents

Карбонилсулфиден фумигант и метод за фумигация Download PDF

Info

Publication number
BG98903A
BG98903A BG98903A BG9890394A BG98903A BG 98903 A BG98903 A BG 98903A BG 98903 A BG98903 A BG 98903A BG 9890394 A BG9890394 A BG 9890394A BG 98903 A BG98903 A BG 98903A
Authority
BG
Bulgaria
Prior art keywords
carbonyl sulfide
dose
fumigant
pest
carbonyl
Prior art date
Application number
BG98903A
Other languages
English (en)
Other versions
BG62026B1 (bg
Inventor
Henry Banks
Francis Desmarchelier
Yonglin Ren
Original Assignee
Commonwealth Scientific And Industrialresearch Organization
Priority date (The priority date is an assumption and is not a legal conclusion. Google has not performed a legal analysis and makes no representation as to the accuracy of the date listed.)
Filing date
Publication date
Application filed by Commonwealth Scientific And Industrialresearch Organization filed Critical Commonwealth Scientific And Industrialresearch Organization
Publication of BG98903A publication Critical patent/BG98903A/bg
Publication of BG62026B1 publication Critical patent/BG62026B1/bg

Links

Classifications

    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C06—EXPLOSIVES; MATCHES
    • C06D—MEANS FOR GENERATING SMOKE OR MIST; GAS-ATTACK COMPOSITIONS; GENERATION OF GAS FOR BLASTING OR PROPULSION (CHEMICAL PART)
    • C06D7/00—Compositions for gas-attacks
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A01—AGRICULTURE; FORESTRY; ANIMAL HUSBANDRY; HUNTING; TRAPPING; FISHING
    • A01M—CATCHING, TRAPPING OR SCARING OF ANIMALS; APPARATUS FOR THE DESTRUCTION OF NOXIOUS ANIMALS OR NOXIOUS PLANTS
    • A01M17/00—Apparatus for the destruction of vermin in soil or in foodstuffs
    • A01M17/008—Destruction of vermin in foodstuffs
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A01—AGRICULTURE; FORESTRY; ANIMAL HUSBANDRY; HUNTING; TRAPPING; FISHING
    • A01N—PRESERVATION OF BODIES OF HUMANS OR ANIMALS OR PLANTS OR PARTS THEREOF; BIOCIDES, e.g. AS DISINFECTANTS, AS PESTICIDES OR AS HERBICIDES; PEST REPELLANTS OR ATTRACTANTS; PLANT GROWTH REGULATORS
    • A01N59/00—Biocides, pest repellants or attractants, or plant growth regulators containing elements or inorganic compounds
    • A01N59/04—Carbon disulfide; Carbon monoxide; Carbon dioxide
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A23—FOODS OR FOODSTUFFS; TREATMENT THEREOF, NOT COVERED BY OTHER CLASSES
    • A23B—PRESERVATION OF FOODS, FOODSTUFFS OR NON-ALCOHOLIC BEVERAGES; CHEMICAL RIPENING OF FRUIT OR VEGETABLES
    • A23B2/00—Preservation of foods or foodstuffs, in general
    • A23B2/70—Preservation of foods or foodstuffs, in general by treatment with chemicals
    • A23B2/704—Preservation of foods or foodstuffs, in general by treatment with chemicals in the form of gases, e.g. fumigation; Compositions or apparatus therefor
    • A23B2/721—Preservation of foods or foodstuffs, in general by treatment with chemicals in the form of gases, e.g. fumigation; Compositions or apparatus therefor in a controlled atmosphere comprising other gases in addition to CO2, N2, O2 or H2O
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A23—FOODS OR FOODSTUFFS; TREATMENT THEREOF, NOT COVERED BY OTHER CLASSES
    • A23B—PRESERVATION OF FOODS, FOODSTUFFS OR NON-ALCOHOLIC BEVERAGES; CHEMICAL RIPENING OF FRUIT OR VEGETABLES
    • A23B7/00—Preservation of fruit or vegetables; Chemical ripening of fruit or vegetables
    • A23B7/14—Preserving or ripening with chemicals not covered by group A23B7/08 or A23B7/10
    • A23B7/144—Preserving or ripening with chemicals not covered by group A23B7/08 or A23B7/10 in the form of gases, e.g. fumigation; Compositions or apparatus therefor
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A23—FOODS OR FOODSTUFFS; TREATMENT THEREOF, NOT COVERED BY OTHER CLASSES
    • A23B—PRESERVATION OF FOODS, FOODSTUFFS OR NON-ALCOHOLIC BEVERAGES; CHEMICAL RIPENING OF FRUIT OR VEGETABLES
    • A23B7/00—Preservation of fruit or vegetables; Chemical ripening of fruit or vegetables
    • A23B7/14—Preserving or ripening with chemicals not covered by group A23B7/08 or A23B7/10
    • A23B7/144—Preserving or ripening with chemicals not covered by group A23B7/08 or A23B7/10 in the form of gases, e.g. fumigation; Compositions or apparatus therefor
    • A23B7/152—Preserving or ripening with chemicals not covered by group A23B7/08 or A23B7/10 in the form of gases, e.g. fumigation; Compositions or apparatus therefor in a controlled atmosphere comprising other gases in addition to CO2, N2, O2 or H2O ; Elimination of such other gases
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A23—FOODS OR FOODSTUFFS; TREATMENT THEREOF, NOT COVERED BY OTHER CLASSES
    • A23B—PRESERVATION OF FOODS, FOODSTUFFS OR NON-ALCOHOLIC BEVERAGES; CHEMICAL RIPENING OF FRUIT OR VEGETABLES
    • A23B9/00—Preservation of edible seeds, e.g. cereals
    • A23B9/16—Preserving with chemicals
    • A23B9/18—Preserving with chemicals in the form of gases, e.g. fumigation; Compositions or apparatus therefor
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A23—FOODS OR FOODSTUFFS; TREATMENT THEREOF, NOT COVERED BY OTHER CLASSES
    • A23B—PRESERVATION OF FOODS, FOODSTUFFS OR NON-ALCOHOLIC BEVERAGES; CHEMICAL RIPENING OF FRUIT OR VEGETABLES
    • A23B9/00—Preservation of edible seeds, e.g. cereals
    • A23B9/16—Preserving with chemicals
    • A23B9/18—Preserving with chemicals in the form of gases, e.g. fumigation; Compositions or apparatus therefor
    • A23B9/22—Preserving with chemicals in the form of gases, e.g. fumigation; Compositions or apparatus therefor in a controlled atmosphere comprising other gases in addition to CO2, N2, O2 or H2O
    • B—PERFORMING OPERATIONS; TRANSPORTING
    • B27—WORKING OR PRESERVING WOOD OR SIMILAR MATERIAL; NAILING OR STAPLING MACHINES IN GENERAL
    • B27K—PROCESSES, APPARATUS OR SELECTION OF SUBSTANCES FOR IMPREGNATING, STAINING, DYEING, BLEACHING OF WOOD OR SIMILAR MATERIALS, OR TREATING OF WOOD OR SIMILAR MATERIALS WITH PERMEANT LIQUIDS, NOT OTHERWISE PROVIDED FOR; CHEMICAL OR PHYSICAL TREATMENT OF CORK, CANE, REED, STRAW OR SIMILAR MATERIALS
    • B27K3/00—Impregnating wood, e.g. impregnation pretreatment, for example puncturing; Wood impregnation aids not directly involved in the impregnation process
    • B27K3/02—Processes; Apparatus
    • B27K3/0271—Vapour phase impregnation
    • Y—GENERAL TAGGING OF NEW TECHNOLOGICAL DEVELOPMENTS; GENERAL TAGGING OF CROSS-SECTIONAL TECHNOLOGIES SPANNING OVER SEVERAL SECTIONS OF THE IPC; TECHNICAL SUBJECTS COVERED BY FORMER USPC CROSS-REFERENCE ART COLLECTIONS [XRACs] AND DIGESTS
    • Y10—TECHNICAL SUBJECTS COVERED BY FORMER USPC
    • Y10S—TECHNICAL SUBJECTS COVERED BY FORMER USPC CROSS-REFERENCE ART COLLECTIONS [XRACs] AND DIGESTS
    • Y10S424/00—Drug, bio-affecting and body treating compositions
    • Y10S424/11—Termite treating
    • Y—GENERAL TAGGING OF NEW TECHNOLOGICAL DEVELOPMENTS; GENERAL TAGGING OF CROSS-SECTIONAL TECHNOLOGIES SPANNING OVER SEVERAL SECTIONS OF THE IPC; TECHNICAL SUBJECTS COVERED BY FORMER USPC CROSS-REFERENCE ART COLLECTIONS [XRACs] AND DIGESTS
    • Y10—TECHNICAL SUBJECTS COVERED BY FORMER USPC
    • Y10S—TECHNICAL SUBJECTS COVERED BY FORMER USPC CROSS-REFERENCE ART COLLECTIONS [XRACs] AND DIGESTS
    • Y10S47/00—Plant husbandry
    • Y10S47/10—Physical and chemical treatment of agricultural soils

Landscapes

  • Life Sciences & Earth Sciences (AREA)
  • Engineering & Computer Science (AREA)
  • Chemical & Material Sciences (AREA)
  • Wood Science & Technology (AREA)
  • Zoology (AREA)
  • Food Science & Technology (AREA)
  • Polymers & Plastics (AREA)
  • Chemical Kinetics & Catalysis (AREA)
  • General Chemical & Material Sciences (AREA)
  • Pest Control & Pesticides (AREA)
  • Environmental Sciences (AREA)
  • Combustion & Propulsion (AREA)
  • Dentistry (AREA)
  • Soil Sciences (AREA)
  • General Health & Medical Sciences (AREA)
  • Organic Chemistry (AREA)
  • Agronomy & Crop Science (AREA)
  • Inorganic Chemistry (AREA)
  • Plant Pathology (AREA)
  • Health & Medical Sciences (AREA)
  • Insects & Arthropods (AREA)
  • Forests & Forestry (AREA)
  • Agricultural Chemicals And Associated Chemicals (AREA)
  • Organic Low-Molecular-Weight Compounds And Preparation Thereof (AREA)
  • Catching Or Destruction (AREA)
  • Low-Molecular Organic Synthesis Reactions Using Catalysts (AREA)
  • Confectionery (AREA)
  • Food Preservation Except Freezing, Refrigeration, And Drying (AREA)
  • Apparatus For Disinfection Or Sterilisation (AREA)

Abstract

Карбонилсулфидът е газообразно химично съединениеи е приложим като фумигант за борба с насекоми и червеи. Неговите фумигационни свойства са сравнимис тези на фосфина и метилбромида. Той е ефикасен при борбата с насекоми възрастни и в недоразвити стадии, червеи, термити и плесени и е особено подходящ за складиране на семена, тъй като не се абсорбира от зърна, има понижена горимост в сравнение с фосфина, не влияе върху поникването на семената и е безопасен за околната среда. Карбонилсулфидът може да се използва и за фумигация на други складирани продукти като нетрайни хранителни продукти, почва, дървен материал и площи, например сгради, и навсеки материал, който може да се зарази с насекоми или червеи или да е източник на такава зараза. </P>

Description

КАРБОНИЛСУЛФИДЕН ФУМИГАНТ И МЕТОД ЗА ФУМИГАЦИЯ
Област на техниката
Настоящото изобретение се отнася до газообразни фумиганти. В частност, то се отнася до газообразен карбонилсулфид (COS), който се нарича също така въглероден оксисулфид като фумигант.
Предшестващо състояние на техниката
Фумигантите се използват широко за дезинфекция и защита срещу развитието на насекоми, което обикновено се налага за защита на зърнести материали (като например житни) и други складирани продукти (включително трайни и нетрайни храни телни продукти), порести обемисти материали (като например почва или дървен материал) и площи (обикновено празни постройки). Идеалният фумигант трябва да бъде токсичен за насекоми, червеи, нематоди, бактерии, гъбички и плесени. Той трябва да се абсорбира в малка степен от материалите във фумигираната област. Той трябва да притежава ниска токсичност за бозайници и да не оставя нито отпадъци, нито инертни остатъци. Освен това, идеалният фумигант не трябва да предизвиква затруднения, що се отнася до манипулирането с него и не трябва да оказва неблагоприятно влияние върху стоките или площите, които се фумигират.
Нито един фумигант не притежава всички тези идеални критерии. Двата най-често използвани фумиганти за фумигиране на зърнени храни, други раздробени материали, плодове и дървен материал са фосфинът и метилбромидът. Фосфинът е предпочитан фумигант за складирани зърнени храни и други подобни, тъй като е ефективен спрямо вредителите по зърнените култури и дава малки отпадъци (които са главно безвреден фосфат). Все пак фосфинът се възпламенява спонтанно, когато неговата концентрация надвиши относително ниска стойност.
Метилбромидът е по-токсичен за вредителите по зърнените храни от фосфина, когато се използва за краткотрайно фумигиране. Но фосфинът е по-токсичен спрямо вредителите по зърнените култури при провеждане на продължително фумигиране. Метилбромидът притежава по-ниска възпламеняемост от фосфина, но последните изследвания показаха, че метилбромидът разрушава озонния слой. Следователно одобрението на метилбромида като фумигант е подложено напоследък на преразглеждане съгласно протокола от Монтреал.
Други фумиганти, които се използват срещу вредителите по зърнените култури са акрилонитрил, серовъглерод, тетрахлорметан, хлорпикрин, диброметилен, дихлоретилен, етиленов окис, циановодород и сулфурилфлуорид. Трябва да се отбележи, че в повечето от тези конвенционални фумиганти присъства халоген, но нито един от тях не притежава идеални фумигантни свойства.
От много години продължава постоянното търсене на нови фумиганти и не съществува съмнение, че въпросът за подобряване на фумигантите ще продължи да съществува.
Техническа същност на изобретението
Основна задача на настоящото изобретение е да предложи нов фумигант, притежаващ свойства, които го правят жизнеспособна алтернатива на конвенционалните фумиганти, в частност в борбата с насекоми, червеи и плесени.
Тази задача се постига чрез използването като фумигант на карбонилсулфид.
Карбонилсулфидът е добре познато съединение. Той представлява газ при СТП (стандартна температура и налягане) и притежава температура на кипене -50.2°С. Той е безцветен, запалим (но не толкова запалим, колкото фосфина) и разтворим във вода. Разтворимостта му във вода е 1.4 грама на литър при 25°С в сравнение с водоразтворимостта от 13.4 грама на литър и 2.2 грама на литър за метилбромида и серовъглерода, респективно (за фосфина се съобщава, че е ограничено разтворим във вода. Когато е във воден разтвор, той бавно се разлага. Търговският карбонилсулфид нормално се предлага във втечнено състояние в цилиндри при налягане около 160 p.s.i.g. Все пак, изглежда естествено, серните съединения, бидейки в голямо количество в атмосферата (където тя присъства в тропосферата и ниските слоеве на тропосферата в концентрация
1.3 микрограма на кубичен метър) и част от природната сяра да се оттичат в почвата и блатата. Карбонилсулфидът се получава също така при анаеробното разлагане на тор и компост и присъства в повечето пиролизни продукти и в маслените продукти.
Като следствие от ролята му в серния цикъл, присъствието му в пиролизните продукти и приложението му като химически хранителен продукт, карбонилсулфидът е широко изследван и свойствата и приложението му са добре известни. Все пак, едно екстензивно разглеждане на техническата литература и компютърна справка (проведена във файловете на CAB Abstracts 1972-1991, Biosis Previews 1969-1991, Life Sciences Collection 1978-1991, Agricola 1970-1991, Agris International 1974-1991, European Directory of Agrochemical Products и Oceanic Abstract 1964-1991) не ни позволиха да открием употребата или смислената употреба на карбонилсулфида като фумигант, нито пък данни за токсичността на карбонилсулфида спрямо насекоми. Отделно преглеждане на Chemical Abstracts назад до 1900 г. също не доведе до намирането на съобщения за карбонилсулфида като фумигант.
Известно е, че карбонилсулфидът е газ, токсичен за бозайниците. В Robert J. Ferm, The Chemistry of Carbonyl Sulfide”, Chemical Review, Volume 57, 1957, Pages 621-637 ca дадени три потвърждения на това твърдение на стр. 627.
Студенокръвните животни показват по-висока резистентност на карбонилсулфид от топлокръвните. Мишките и зайците умират бързо, когато са изложени на въздух, съдържащ повече от 0.3 % карбонилсулфид.
А в периодичния Matheson Gas Products Catalogue в секция, наречена Carbonyl sulfide” (p. 115-117) се твърди, че (стр. 115) :
Карбонилсулфидът влияе принципно върху централната нервна система като смъртта е резултат главно от дихателна парализа. Зайците проявяват симптоми на заболяване след излагане в продължение на половин час на 1300 ррт. При мишките смъртта настъпва след 3/4 от минутата, когато те са изложени на 8900 ррт, след 1 1/2 от минутата, когато са изложени на 2900 ррш и след 35 минути, когато са изложени на 1200 ррт. Шестнадесет минути след излагане на 900 ррт предизвикват осезаеми ефекти.
Все пак, известно е, че газообразните съединения, които са летални за човека и по-дребните бозайници, а също така и за студенокръвните гръбначни, могат да не са токсични за насекомите, плесените, червеите и други подобни. Пример за такъв токсичен за бозайниците газ е въглеродният окис. Следователно, поради това, че карбонилсулфидът притежава измерима токсичност спрямо бозайници, би било некоректно да се направи извода, че карбонилсулфидът убива също така насекоми, плесени, червеи и други подобни.
Ето защо, настоящите изобретатели бяха изненадани от установения от тях факт, че карбонилсулфидът е полезен като фумигант. Все пак, настоящите изобретатели установяват, че, когато карбонилсулфидът се употребява като фумигант, той може да бъде прилаган неразреден, по начин, който позволява той да се смеси с атмосферата в системата, която се обработва, или може да бъде приложен в смес с инертен разреждащ газ. Разреждащият газ се използва, когато по-разредена форма на фумиганта трябва да бъде приложена, или като инхибитор, понижаващ горимостта на карбонилсулфида. Разреждащият газ е обикновено въздух, въпреки че други подходящи газове носители могат да бъдат използвани.
Настоящото изобретение включва, също така метод за фумигиране на зърнени материали, стоки, дървен материал, площи и почви, който включва прилагането върху тях на карбонилсулфид.
По-долу в следващото обсъждане на свойствата на карбонилсулфида като фумигант са описани детайлите на изобретението, в качеството само на примери, включително примери, които демонстрират тези свойства.
Ефективността на фумигантите обикновено се изразява като КВ произведение, което представлява произведението на концентрацията по времето за определена ефективност (обикновено за LCgj или LCgg, което представлява леталните концентрации-дози - за 95% и 99% респективно от популациите, срещу които фумигантът е насочен), изразено в милиграмчасове на литър. Обикновено, температурата, при която се прилага фумигантът, също се дава като най-общо, колкото е по-висока температурата на обработка с фумиганта, толкова по-ниска е дозата или концентрацията, която е необходима за постигането на желаната ефективност.
Произведенията концентрация по време, изразени в обичайно възприетите термини LDgo, LDgj или LDgg (въпреки че, ако трябва да бъдем точни, тези цифри представляват L(CxT)go, L(CxT)gs и L(CxT)gg стойности), за единадесет известни фумиганта, които все още се употребяват срещу вредители по зърнените храни, са представени в Таблица 1. Данните в Таблица 1, отнасящи се за осем вида вредители по зърнените храни са взети от предишни публикации в областта.
Заявителите на настоящото изобретение проведоха множество експерименти, за да демонстрират ефикасността на карбонилсулфида като фумигант. Голяма част от тези експерименти са детайлизирани в следващите по-долу примери. Във всеки от случаите, в които се използва карбонилсулфид, газът се получава при взаимодействие на калиев тиоцианат със сярна киселина, както е описано в A Stock and Е Kuss, Chemische Berichte der Deutschen Gesellschaft, Volume 50, 1917, p. 159. Този метод за получаване се препоръчва в R. J. Ferm, Chemical Review, Volume 57, 1957. Така полученият карбонилсулфид се промива с разтвор на оловен ацетат във вода за отстраняване на сероводорода. Чистотата на карбонилсулфида се измерва с GOW-Mac (Model 40-001) детектор за определяне плътността на газ; като той обикновено притежава чистота между 80 и 90 % об./об. като основното онечистване е въглероден двуокис. Не се открива нито сероводород, нито серен двуокис.
Концентрациите на фумиганта в експериментите се анализират при използването на Shimadzu GC6 газов хроматограф с пламъчен йонизационен детектор. Условията в колоната са 20% OV 101 върху Gas Chrom Q при температура на колоната 42°С и температура на инжектиране 105°С.
За изпитване на ефективността на карбонилсулфида като фумигант се използват следните видове: Tribolium castaneum (Herbst), (Coleoptera, tenebrionidae), род CTC4; T.confusum (Jacq du Vai) (Coleoptera, Curculionidae), род CLS2; Rhyzopertha dominica (F) (Coleoptera, Bostrichidae), род CRD2; Oryzaephilus surinamensis (L) (Coleoptera, Silvanidae), род NOS4; Ephestia cautella (Walker) (Noctuidae, Pyralidae), род CEC2; Bactrocera tyroni (Froggat), някога Dacus tyroni (Diptera, Tephrididae), колекционирана от Wollongong 1989; Liposcelis bastrychophilus; Lepidoglyphus destructor (Schrank); Coptotermes acinaciformis (Froggat), (Isoptera, Rhinotermitidae); и Cryptotermes domesticus (Haviland, Isoptera, Kalotermit idae).
Примери за изпълнение на изобретението
Пример 1 - Тестове за ефективността на карбонилсулфида за борба с насекоми в етап на развитие на повърхността на складирани продукти.
За изпитване на ефективността на карбонилсулфида срещу насекомите по складирани продукти в етапа на развитието им на повърхността, се използват стъклени серумни ампули (бутилки) с капацитет приблизително 120 ml. Тези ампули имат гофриран връх и са затворени с капаче, което позволява инжектирането на газ при използването на спринцовка (клапан на Miniert). Бутилките се оставят отворени в атмосфера с 55 % относителна влажност при температура, при която се провежда биоексперимента (обикновено 25°С или 30°С).
За изпитване на ефективността на карбонилсулфида срещу жизнени насекоми във всяка ампула се поставят 25 и 35 насекоми и след това ампулата се затваря с капака. Количеството въздух, равно на обема на газа, който ще бъде инжектиран след това се изтегля от всяка бутилка и в нея се инжектира същият обем газ. Бутилката се държи при постоянна температура в продължение на биоексперимента, което е обикновено 6 часа или 24 часа. Накрая на този период насекомите във всяка бутилка или ампула се прехвърлят в 60 милилитрови стъкленици, които съдържат 20 g пшеница. Прави се оценка на смъртността на останалите в стъклениците с пшеница насекоми след 14 дни. Всички експерименти се извършват три или четири пъти, като едновременно с това се провежда контролен експеримент, при който в бутилките, съдържащи насекоми не се инжектира карбонилсулфид.
При оценката на смъртността, възрастните насекоми се оценяват като умрели, ако те не реагират на никакво стимулиране. Оценява се също така смъртността в контролния експе'МЩй··' римент.
Експериментите за оценка на ефективността на карбонилсулфида срещу какавиди на насекоми се провеждат по подобен начин, както опитите с възрастни насекоми, с тази разлика, че след обработка в бутилката, ларвите се прехвърлят в стъкленици, съдържащи 10 грама брашно. Смъртността на ларвите се оценява като неспособност да станат възрастни. Биоекспериментите с ларви се провеждат три или четири пъти с контролни експерименти.
Г Съответните експерименти за ефективността на карбонилсулфида срещу ларви на насекоми се провеждат по същия начин, както биоекспериментите с какавиди, с тази разлика, че смъртността на ларвите се оценява като тази на възрастните насекоми като неспособност да реагират на стимулиране. Ларвите, които успешно се превръщат в какавиди след обработка се оценяват като оживели.
Изпитанията за ефективността на карбонилсулфида спрямо яйца на насекоми се провеждат с яйца, нанесени върху ленти от филтърна хартия. Тези ленти са с размери приблизително 1 cm х 5 cm и са изрязани от филтърна хартия S & S Rundfliter
No 593 c диаметър 90 mm, предлагана от Schleicher и Schuell. Яйцата на повечето видове се отлагат директно върху филтърната хартия, след като възрастните насекоми се добавят върху тънък слой пшеница, пивоварна мая и филтърна хартия. В случая на Tribolium castaneum (Herbst), яйцата се отлагат върху суперфино брашно и се покриват с мрежа. След това яйцата се прехвърлят с четка за коса, потопена в 30 %-ен разтвор на сукроза, върху лентите от филтърна хартия, които се покриват с двустранна адхезивна хартия - Double Stick Tape, продавана като Scotch brand (Trade Mark), предлагана от ЗМ Consumer Products Group.
Възрастните насекоми се отделят след 16 часа върху средата. Част от яйцата се третират с карбонилсулфид в продължение на 24 часа от началото на отлагането като тези яйца се класифицират като 0 - 1 дневни яйца. Другите яйца се държат още 4 дни, така че да се генерират 4 - 5 дневни яйца, преди да бъдат третирани с карбонилсулфид.
Обикновено върху всяка лента от филтърна хартия се отлагат 20 до 30 яйца. Лентите от филтърна хартия с отложените яйца се поставят в съответните стъклени ампули (бутилки) от Чий*· същия тип, като тези, използвани за изпитване на ефекта на карбонилсулфида спрямо възрастни насекоми и се третират с карбонилсулфид по същия начин, както възрастните насекоми. След въздействието на карбонилсулфид, яйцата се поставят в покрити съдове на Петри и се оставят при 30°С в продължение на 7 дни. След края на този период се определя броят на излюпените и неизлюпени яйца при използването на Nikon стереомикроскоп, снабден със студен източник на светлина. Яйцата, които не успеят да се излюпят се класифицират като умрели. Опитите, при които се използват яйца се провеждат три кратно при използването на съответна контрола (необработена с карбонилсулфид).
Резултатите, получени от биоекспериментите в етапа на развитие на повърхността, са сумирани в Таблица 2, в която са отбелязани видовете, етапът на развитие на насекомото (възрастни, какавиди, ларви или яйца), периодът на въздействие на карбонилсулфида, температурата, при която се провежда биоекспериментът (изразен в милиграмчасове на литър rng.h.L1) и минималната ефективна изпитвана доза. Минималната ефективна изпитвана доза е минималната изпитвана доза, която убива всички насекоми при експериментите, включващи поне 100 насекоми. Ентомолозите могат да установят, че сравнението на резултатите в Таблица 2 с досега известните данни, представени в Таблица 1, показва, че ефективността на карбонилсулфида срещу насекоми в етап на развитие на повърхността, е сравним с тази на други познати фумиганти.
Данните от Таблица 2 ясно показват ефективността на карбонилсулфида срещу всички насекоми в етап на развитие на повърхността, изброени в Таблица 2.
Пример 2 - Ефективност на карбонилсулфида за борба с насекоми в етап на развитие във вътрешността.
В серия от експерименти, възрастни вредители по зърнените храни от вида Rhyzopertha dominica се оставят да отложат яйца в продължение на 4 до 5 седмици върху 1,000 грама пшеница, при температура 30°С и влагосъдържание 12 %. При всеки експеримент възрастните се отделят от пшеницата, която след това се разделя на три части; две за дозиране с карбонилсулфид и една, която се използва за контрола. Всяка част от пшеницата след това се поставя в стъкленица с капацитет
1.1 литра и стъкленицата се запечатва с капак на винт, който е снабден със септум. През септума се инжектира карбонилсулфид в количество между 8 mg/ί и 45 mg/ί. След завършване на експерименталния период (например 24 часа) винтовият похлупак се заменя с филтърна хартия, така че да се позволи на фумиганта да се аерира. Пшеницата след това се оставя при 25 или ЗО°С. Излюпените възрастни се преброяват ежеседмично в продължение на 4 до 5 седмици. Всеки от експериментите се повтаря изцяло.
Резултатите от тези серии експерименти са представени в Таблица 3. Трябва да се отбележи, че оставянето на въздействие в продължение на 24 часа на доза от 8 mg/ί карбонилсулфид дава средно 93.4 % унищожение на всички недоразвити етапи на R. dominica. Етапът с най-голяма поносимост е вероятно този преди формиране на какавидите (т.е. тези насекоми, които се излюпват от 7 до 14 дни след третиране).
Втората серия от експерименти, проведени по същия начин, но с излагане на пшеницата на въздействието на карбонилсулфид в продължение на 6 часа, 24 часа и 48 часа, дава резултатите, представени в Таблица 4. Трябва да се отбележи, че от тези резултати следва, че нарастването на времето на въздействие на единична доза карбонилсулфид води до повишаване на смъртността на намиращите се в етап на развитие във вътрешността, което показва, че токсичният ефект на карбонилсулфида върху насекомите в цялото зърно не се влияе бързо от сорбцията на карбонилсулфид.
Третата серия от експерименти се провежда за изследване на ефикасността на карбонилсулфида за борба с етапите на развитие във вътрешността на зърното на Sitophilus oryzae.
Възприема се същата процедура при дози на карбонилсулфида в интервала между 15 милиграма на литър и 91 милиграма на литър и при въздействие на единична доза между 6 часа и 72 часа. Резултатите от тези експерименти са представени в Таблици 5, 6 и 7.
Предишните серии от експерименти се осъществяват при прилагането на процедурата от този пример за изследване на относителната ефективност на карбонилсулфида, на карбонилдисулфида и етилформиата срещу етапите на развитие във вътрешността на S. oryzae и R. dominica в цялото зърно. Резултатите от тези серии от експерименти са представени в Таблица 8. Предимствата на карбонилсулфида за контрол на развитието във етапите на развитие във вътрешността на зърното на вредителите са очевидни.
Пример 3 - Ефективност на карбонилсулфида за борба с червеи и псосиди по складирани продукти.
За демонстриране на ефективността на карбонилсулфида срещу възрастни червеи и псосиди по пшеницата (видове Liposcelis bostrychophilus) се провежда серия от експерименти. Прилага се методологията на експериментите с възрастни насекоми в етап на развитие в повърхността на складирани продукти, описана в горния Пример 1, с тази разлика, че 3 грама пшеница (съдържаща 18 % влага) и приблизително 100 милиграма пивоварна мая се добавят в стъклениците преди поставянето на приблизително 200 псосиди. След излагане на псосидите на въздействието на карбонилсулфида в продължение на 6 часа или 24 часа запечатващите похлупаци се отстраняват от стъклениците и след 1 час аериране стъклениците се затварят с тънка пластмасова материя. Експериментите се провеждат при 25°С и 75 % относителна влажност. Броят на движещите се червеи се определя накрая на периода на излагане на въздействието на карбонилсулфида, а смъртността се оценява след период от 5 дни.
Резултатите от тези експерименти с възрастни псосиди и червеи (Lepidoglyphus destructor) са предсавени в Таблици 9 и 10 като част от тази информация е включена в Таблица 2.
В отделен експеримент 200 псосиди, поставени в стъклен контейнер се подлагат на въздействието на доза от 5 милиграма на литър в продължение на 1 час. Накрая на този 1 част на въздействие на карбонилсулфида, всички тези 200 псосиди са мъртви.
Пример 4 - Ефективност на карбонилсулфида за борба с мухи по плодовете.
Биоекспериментите за ефекта на карбонилсулфида върху незрелите етапи на развитие във вътрешността на Queensland fruit fly, Bactrocera tyroni (Diptera: Tephritidae) ce npo<ΐί·.
веждат по същия начин, както експериментите за незрелите етапи на развитие на насекомите във вътрешността на складирани продукти от Пример 1, с тази разлика, че:
(а) когато се използват яйца, лентите филтърна хартия се навлажняват, когато яйцата се подлагат на въздействието на карбонилсулфида, и (б) една капка вода се добавя във всяка стъкленица за ларвите преди подаването на насекомите.
Експериментите с яйца, храненето на ларвите и какавидите от вида В. tyroni се провеждат при 30°С. Резултатите са представени в Таблици 11, 12 и 13 за какавидите, късните ларви и яйцата на В. tyroni, респективно.
Пример 5 - Приложение на карбонилсулфида за борба с термити.
Възрастни термити и нимфи от видовете Coptotermes acinaciformis (Froggat) (Isoptera, Rhinotermitidae) и Cryptotermes domesticus (Haviland, Isoptera, Kalotermitidae) се подлагат на въздействие на карбонилсулфид по същия начин, както възрастните насекоми по складирани продукти от Пример 1, с тази разлика че във всяка стъкленица се поставя навлажнена филтърна хартия (Whatmans No 1, диаметър 4.25 cm) преди поставянето на насекомите. Резултатите от тези серии от експерименти с възрастни и нимфи от вида Coptotermes acinaciformis са представени в Таблици 14 и 15.
Пример 6 - Ефект на карбонилсулфида върху поникването на семената.
За изследването на влиянието на карбонилсулфида върху поникването на семената, зърна от австралийска стандартна бяла пшеница и малцов ечемик се кондиционират до 12 и 16 % влага съгласно изискванията на ISO метода за сушене в пещ. Пробите от зърната се обработват в продължение на 24 часа с карбонилсулфид в концентрация 0.5 % об./об., 1.0 % об./об. и 5.0 % об./об. При тези концентрации съответните номинални произведения концентрация по време са 300 милиграмчаса на литър, 600 милиграмчаса на литър и 3,000 милиграмчаса на литър.
При никой от тези експерименти не се забелязва влияние върху поникването или жизнеността. В Таблица 16 са представени резултатите, получени за пшеница, съдържаща 16 % влага.
Пример 7 - Сорбция на карбонилсулфида върху семената.
Изследванията за сорбцията при използването на стандартна бяла австралийска пшеница и Cal rose ориз се провеждат при използването на стъклени серумни ампули с капацитет 120 ml, снабдени с похлупак, притежаващ клапан на Mininert, който позволява инжектирането на газ. Съдържанието на влага в семената се измерва с електронен прибор (Marconi meter). Семената след това се използват за запълване на ампулите до нива, съответно, 25 %, 50 % и 95 %. След това ампулите се поставят при 25+1°С. От всяка ампула се изтегля обем въздух равен на дозата на фумиганта, която ще се използва и след това в ампулата се добавя същият обем карбонилсулфид. Концентрацията на карбонилсулфида се измерва във времето и се анализира за оценяване на разлагането на карбонилсулфида.
Пример за тези изходни данни, получени в процеса на експеримента са представени в Таблица 17. Необходимо е да се отбележи, че при количество на запълване 0 % (т.е. отсъствие на пшеница в ампулата) възстановяването 0.25 часа след обработка е 98.4 % от изчислената приложена доза. Това е много високо ниво на възстановяване. Отклонението на концентрацията на фумиганта в ампулите, несъдържащи семена след
93.9 часа изпитание при повторните експерименти са винаги в диапазона между 1.2 и 1.5 %, което показва високата степен на запечатване на ампулите. Резултатите, получени от тези експерименти се съгласуват с бързото начално поглъщане на фумиганта от семето, последвано от спадане на фумиганта пропорционално на количеството на семената в ампулата.
Подобни експерименти се провеждат с метилбромид и фосфин като фумиганти за получаване на сравнителни данни за сорбцията. Резултатите са представени на фигура 1. Вижда се, че карбонилсулфидът се абсорбира много по-слабо от метилбромида и малко по-силно от фосфина. Това показва, че карбонилсулфидът може да бъде използван за продължителна фумигация.
Пример 8 - Ефективност на карбонилсулфида като инхибитор на плесени.
При изпитанията на ефективността на карбонилсулфида като инхибитор на плесени, определен брой проби пшеница, съдържащи 31 % влага (тегл./тегл., на база влага) се поставят в запечатани контейнери (стъкленици). Някои от контейнерите съдържат само пшеница и въздух. Други контейнери съдържат пробите от пшеница и въздух, съдържащ от 2.5 до 10 % (обемни) карбонилсулфид. Всички запечатани контейнери се държат при 35°С в продължение на 7 дни. След два дни от началото, част от пшеницата в запечатаните контейнери, които не съдържат фумигант, очевидно се обезцветява. След седем дни цялата пшеница в контейнерите, несъдържащи фумигант се обезцветява от развитието на плесен върху зърната. Все пак, обезцветяване не се появява при пшеницата, която е в контейнери, които също съдържат карбонилсулфид в концентрация в диапазона между 4.5 и 10 % (обемни).
Пример 9 - Изследване на влиянието на периода на въздействие върху концентрацията на карбонилсулфида.
Проби от смесена култура Sitophilus oryzae се подлагат на въздействие на различни концентрации карбонилсулфид в продължение на 6 до 168 часа при спазването на същата техника, както е описано в Пример 2. Резултатите от тези серии от експерименти са показани в Таблица 18. Вижда се, че карбонилсулфидът е ефективен за борба с насекомите в голям интервал от концентрации и в продължение на дълъг период на въздействие.
Пример 10 - Изследване на приложението на карбонилсулфида за фумигация на почва.
Три проби от почва, означени като проби А, В и С, се взимат от зеленчукова градина. Проба А се взема от купчина компост в градината. Съдържанието на влага в проби А, В и С са съответно 29.4, 25.8 и 27.1 %.
Три стъклени ампули (стъкленици), всяка с капацитет 120 милилитра се напълват приблизително до половината с почва от всяка от пробите А, В и С. Всяка ампула се снабдява с клапан на Mininert. Спрямо две от трите ампули, съдържащи почва се прилага карбонилсулфид. Третата ампула или стъкленица се оставя необработена за контрола. Допълнително, един килограм почва от проба В се поставя в стъкленица с капацитет 1.8 литра, снабдена с похлупак със септум, през който се инжектира карбонилсулфид.
Всички стъкленици (т.е. ампулите с капацитет 120 милилитра и стъкленицата с капацитет 1.8 литра) се оставят при
27°С в продължение на 20 часа. В продължение на този период се измерва концентрацията на карбонилсулфид във всяка стъкленица. От измерването на концентрацията на карбонилсулфида по време на този период се получават следните резултати:
(а) две минути след инжектирането на карбонилсулфида, концентрацията му има средна стойност 62 % от изчислената начална концентрация, което показва бързо поглъщане на карбонилсулфида от влажната почва;
(б) пет часа след инжектирането на карбонилсулфида, стъклениците съдържат (средно) 18 % от изчислената начална концентрация;
(в) след 20 часа, средната концентрация на карбонилсулфида е 5.9 % от изчислената начална концентрация.
След завършване на периода на престой, похлупаците се отстраняват и стъклениците се оставят отворени на въздуха. Ефективността на карбонилсулфида се оценява чрез сравнение на броя на нематодите в контролните проби с тези във фумигираните почви. Получените резултати са обобщени в Таблица
19.
От Таблица 19 е ясно, че карбонилсулфидът отстранява ефективно нематодите от почвата.
Пример 11 - Сравнителна оценка на карбонилсулфида като фумигант с фосфина и метилбромида.
Във въведението е отбелязано, че не съществува идеален фумигант. Подборът на фумигант се извършва чрез оценка на неговите предимства и недостатъци. Заявителите на настоящото изобретение сравняват обикновено използваните фумиганти метилбромид и фосфин с карбонилсулфида по отношение на ток сичността им спрямо бозайници, токсичността спрямо насекоми (къси и продължителни периоди на въздействие), безвредност за околната среда и горимост.
За всеки параметър 1 се приема за най-добър резултат, а за най-лош. Резултатите от тази оценка са следните:
Параметър Метилбромид Относителна оценка
Фосфин Карбонилсулфид
Токсичност спрямо
бозайници 3 2 1
Токсичност спрямо
насекоми
кратко въздействие 1 3 2
дълго въздействие 2 1 3
Безвредност за
околната среда 3 2 1
Горимост 1 3 2
Степента на токсичност спрямо бозайници се базира на
TLV стойностите, а горимостта се оценява в сравнение с границите на горимост във въздух. Метилбромидът заема последно място в категорията безопасен за околната среда, поради влиянието му върху озонния слой, а карбонилсулфидът стои над фосфина в тази категория, поради това, че все още не са познати влиянието на фосфина върху околната среда и механизмът на взаимодействие на фосфина в околната среда.
Ясно е, че карбонилсулфидът е алтернатива като фумигант заедно с метилбромида и фосфина. Той може да бъде използван за кратковременна фумигация (която не е възможна с фосфин) и за дълги периоди - до 35 или повече дни (което не е възможно с метилбромида). Още повече, за ентомолозите е очевидно, че регистрирането на карбонилсулфида като нов фумигант може да бъде едно относително изгодно изпълнение от гледна точка на вече натрупаните познания относно карбонилсулфида.
Таблица 1
Произведения концентрация по време за някои фумигант за борба с различни насекоми
Насекомо Фумигант Oryzsephilus surinamensis Възрастни lc95 6 ч. 21 °C Rhyzopertha dominica Възрастни LC95 6 ч. 21°С Sitophilus granarius Възрастни lc99 5 ч. 25°C Sitophilus oryzae Възрастни LC95 6 4. 21°C
Акрилонитрил 8.4 8.4 11.0 10.8
Серовъглерод 408.0 294.0 325.0 300.0
Тетрахлорметан - - 495.0 220.0
Хлорпикрин 19.2 15.6 150.0 23.4
Диброметилен 19.2 37.2 34.5 60.0
Дихлоретилен 462.0 636.0 230.0 738.0
Етиленов окис 60.0 69.6 36.0 62.0
Циановодород (HCN) 7.2 15.6 67.5 60.0 (LD J 5 h 25°C
Метилбромид 40.8 33.0 28.0 30.0 (LD*)
Фосфин 0.96 0.6 1.01 0.36
(24 часа при 27°С) (LD*) (LD*) (LD*)
Сулфурилфлуорид 17.5
2-5
Таблица 1 (продължение)
Произведения концентрация по време за някои фумигант за борба с различни насекоми
Насекомо Tenebraides mauritariicLis Tribolium GQnfUSLim Iiibolium Trogoderma oranarium
Фумигант Ларви Възрастни Възрастни Ларви
lc99 LC99 n LC90 LC95
5 ч. 21°С 5 ч. 25°С 6 ч. 24°С 8 ч. 21°С
40.0 19.5 — 48.0
Акрилонитрил Серовъглерод 828.00 560.00 - 696.0
Тетрахлорметан 400.00* 025.0 600.0
Хлорпикрин 56.00 57.5 14.0 96.0
Диброметилен 125.00 31.0 22.0 (Юю) 4 h. 27°С 80.0
Дихлоретилен 1728.0 365.0 462.0 2080.5
Етиленов окис 175.0 127.5 135.0** 176.0 5 h. 25°С
Циановодород (HCN) 66.5 5.55 2.4 (LDJ 26.4
Метилбромид 115.0 64.0 62.0 (LDes) 136.0 h. 27°С
Фосфин (24 часа при 27°С) 5.0 approx. 81.5 0.48 55.0 . 11.5 331.0 100% mort. 72 h 21 °C
Сулфурилфлуорид
*LDM **1 п
Таблица 2
Токсичност на карбонилсулфида спрямо насекоми и червеи
Видове Етап Продължителност (Ч. ) Температура (°C) L?95 , !j (mg L_1) Минимална ефективна изпитвана доза (mg h L 1)
R. dominica възрастни 6 25 1 38 68.7
Т. castaneum 6 25 82 108
24 297 ι :,
S. oryzae 6 25 99 264 1· 112
24
Q. surinamensis 6 25 198 240
24 30 240
T. confusum 6 25 111 146
L. destructor 6 27 240 120
24
psocids (L. bostrychoohilusl 6 25 22.5
T. castaneum какавиди 6 24 30 30 290 490 360 600
E, cautelia 24 27 480
B. tyrant 6 24 27 27 440 360 600
T. castaneum ларви 6 24 25 30 270 300 480
E. cautelia 6 24 30 410 240 480
0, surinamensis а 210 300
0
R. tvroni 6 24 27 27 180 360
·. Τι
Таблица 2
(продължение)
Токсичност на карбонилсулфида спрямо насекоми и червеи
Видове Етап Продължителност (ч.) Температура (°C) LC95 (mg h L”1) Минимална ефективна изпитвана доза (mg h L 1)
И dominica яйца 0-1 d 24 30 145 192
6 102 144
2-3d 24 144
4-5S 24 120
Т. castaneum 0-1 d 24 520 600
6 430 480
48 360
0. surinamensis 0-1 d 24 495 600
6 420
ELtyroni 2-8h 24 460 600
Е caulella 0-1d 24 600
6 720
S^oryzae 0-1d 24 600
Таблица 3
Борба с незрелите етапи на развитие на
R. dominica при 25°С или 30°С след въздействие 24 часа
Време след дозиране преди излюпване Доза Висока Ч) Темп. (°C) Брой излюпени в Контрола Ниска Висока % намаление
(дни) Ниска (mg L Ниска доза Висока доза
доза доза
0 - 7 8 1 6 25 0 0 0 - -
7-14 8 1 6 95 0 0 1 00 100
14-21 294 1 2 0 95.9 100
2 1-28 343 3 0 99.1 100
28-35 360 4 0 98.8 100
0-35 1 092 1 9 0 98.3 100
0 - 7 1 5 45 25 77 4 0 94.8 1 00
7-14 121 1 5 0 87.6 100
14-21 1 23 4 0 96.7 100
21 -28 928 2 0 99.8 100
0-28 1 249 25 0 98.3 100
0 - 7 8 24 25 0 0 0 - -
7-14 69 0 0 1 00 100
14-21 284 8 0 97.2 100
21 -28 253 1 1 0 95.6 100
28-35 1 84 6 0 95.7 100 i
7-35 790 25 0 96.8 100
0 - 7 8 25 30 1 4 1 0 92.8 100
7-14 284 24 0 90.9 100
14-21 234' 6 0 97.4 100
2 1- 28 265 2 0 99.2 10 0
0-28 797 33 ; 0 95.9 1 00
0 - 7 8 25 25 131 29 0 77.9 100 ,
7-14 265 84 i 1 68.3 99.6 Щ
14-2 1 244 38 ‘ 0 84.4 1 ООнНШ
2 1-28 240 20 ; 1 91 .7 99.6
38-35 252 33 ! 0 86.9 1 OO,Jhh
7-35 1 1 32 204 2 82.0 99.8 '
0 - 7 8 25 25 298 2 2 ί 0; 92.7 1 0 0.
7-14 301 47 Hi о· 84.4 100
14-21 385 15 ’ 0 96.1 100!
2 1-28 294 6 · 0 98.0 1 0 0
28-35 380 7 0 98.1 1 00
0-28 1 658 9 7 0 94.1 100
Таблица 4
Ефект от повишаване на времето за въздействие от единичната доза върху незрелите етапи на развитие на R. dominica % намаление
Време след Доза Период Брой излюпени дозиране (mg L ) на преди въздейст.
излюпване (дни)
КъсДълъгКонтролМалкаКонтролГолямаМалкаГоляма (ч)(ч.) (малка)доза (гол.) доза доза доза
0 - 7 25 6 24 24 3 1 4 0 87.5 1 00
7-14 164 28 284 0 82.9 1 00
14-2 1 181 1 1 234 0 93.9 1 00
21-28 169 5 265 0 97.0 1 00
28-35 180 7 355 1 96.1 99.7
0-35 71 8 54 1 152 1 92.4 99.91
0-7 8 24 48 131 29 298 22 77.9 92.7
7-14 265 84 301 47 68.3 84.4
14-2 1 244 38 3 8 5: 1 5 84.4 96.1
21-28 240 20 2 94 6 91 .7 98.0
28-35 252 33 380 7 86.9 98:1
0-35 1132 204 1658 97 82.0 94·. 1
0-7 25 24 48 131 0 298 0 100 1 0 0
7-14 265 1 301 0 99.6 1 0 0
14-21 244 0 3 85 0 100 100
21-28 240 1 2 9 4Ϊ 0 99.6 1 00
28-35 252 0 3 8 0' 0 100 1 00
0-35. 1132 2 1 6 5 8; 0 99.8 10 0
*
^да
Таблица 5
БО{ >ба с незрелите етапи на развитг ie на
s. oryzae при 25° С или 30°С след въздейса •вие 24 часа
Интервал Доза Темп. Брой излюпени I з % намаление
след Ф Ί,:
дозиране (ДНИ) Ниска Висока (°C) Контрола Ниска Висока Ниска Висока
(mg L“1 ) доза доза доза доза
0 - 7 24 48 25 24 6 0ί ϋ 75.0 100
7-14 136 34 3; i; 76.1 97.8
14-2 1 1 06 5 о; ;! 95.3 100
2 1-28 102 3 8 οί ί' ; 62.7 1 00
28-35 55 59 о. '· -7.3 1 00
7-35 423 142 3 66.4 99.3
0-7 1 5 45 25 79 79 4 9 0 38.0
7-1 4 65 73 26 -12.3 60.0
14-21 236 183 8 22.4 96.7
21-28 1424 778 202 45.3 85.8
0-28 1 804 1113 285 38.3 84.2
0 - 7 24 64 5 25 0 0 0 - -
7-14 6 9 0 0 100 1 00
14-2 1 284 8 0 97.2 1 00
21-28 253 1 1 0 95.7 1 00
28-35 1 84 6 0 96.7 1 00
0-35 790 25 0 96.8 1 00
0-7 25 66 30 2 1 0 50 100
7-14 156 76 38 49.3 74.6
14-2 1 1 39 38 30 72.7 78.4
21-28 147 1 2 1 3 91.8 91.1
28-35 1 07 40 1 2 62.6 88.8
0-35 545 .169 93 69.4 82.9
0 -.7 25 66 25 131 25 0 80.9 1 00
7-1 4 265 67 7 74.7 97.4
14-2 1 244 4 0 98.4 1 00
21-28 240 4 0' 98.2 100
28-39 252 1 6 0 93.7 1 00
0-35 1 1 32 1 1 6 7 8 9.8 99.4
Ί <*
I
Интервал след дозиране (дни) !·
Таблица б
Ефект от повишаване на времето за въздействие от единичната доза върху незрелите етапи на развитие на S. oryzae
Доза (mg L1)
Период на въздейст.
% намаление Брой излюпени
КъсДълъгКонтролМалкаКонтролГолямаМалкаГоляма (ч)(ч.) (малка)доза (гол.) доза доза доза
0 - 7 66 6 24 22 2 2 0 90.9 1 00
7-14 143 48 150 3 8 66.4 74.6
14-21 1 52 1 4 139 3 0 90.8 78.4
21-28 151 1 7 147 1 3 88.7 91 .1
28-35 82 65 107 1 2 20.7 88.8
0-35 550 1 46 545 93 73.4 82.9
0-7 66 24 48 93 0 40 0 1 00 100
7-1 4 1 35 7 70 1 0 94.8 85.7
1 4-21 82 0 60 θ 1 00 100
21-28 70 0 53 ! 0 1 00 100
28-35 74 0 1 67 о 1 00 100
0-35 454 7 390 ! 1 0 99.5 97.4
0 - 7 25 24 4 8 93 25 4 0 4 9 73.1 -22.5
7-14 135 67 70 ; 2 5 50.3 64.2
14-2 1 82 4 60 2 95.1 96.7
21-28 70 4 53 7 94.3 86.7
28-35 74 1 6 167 4 5 78.4 73.1
0-35 454 1 1 6 390 12 8 74.3 67.2 и .11.
й • 'i
Hr- ί ЩУ'.· I li f
I- / лй.. ' 3 h Mr
I ; I
Таблица 7
Ефект от повишаване на времето за въздействие от единичната доза върху незрелите етапи
на развитие на S. oryzae
Интервал Доза Брой излюпени след Контролен
след (mg L1) времето на въздействие брой
дизиране
(дни) 6 24 48 72
(ч.)
0-7 60 0 0 0 0 1
7-14 1 0 0 0 85
14-21 15 0 0 0 178
21-28 27 0 0 0 119
28-35 40 1 0 0 58
0-7 91 0 - 0 0 2
7-14 13 - 1 0 84
й*»' 14-21 10 - 0 0 139
21-28 13 - 0 0 97
28-35 38 0 0 60
Таблица 8
Сравнение между серовъглерод (CS^), етилформиат (EtF) и карбонилсулфид (COS) при единична доза върху пшеница в продължение на 24 часа при температура 25°С
Интервал Видове Доза Брой излюпени в % намаление „след mg L1 дозиране
(дни) Контр . CS EtF CS EtF COS a
проба
0 - 7 S. oryzae 24 59 1 1 54 81 .4 8.5
7-14 266 102 226 61 .7 1 5.0
14-21 205 29 1 87 85.9 8.8
21-28 131 1 9 155 85.5 -1 8.3
28-35 - 66 49 42 25.8 36.3
0-35 727 210 664 71 .1 8.7, 80.6а
0 - 7 4 2 1 1 8 1 1 80 90.6 32.2
7-14 1 94 6 1 1 47 68.6 24.2
14-21 1 25 24 96 80.8 24.8
21-28 1 1 8 2 35 98.3 70.3
28-35 92 6 33 93.5 64.1
0-35 647 104 391 83.9 65.4
0 - 7 R. dominica 8 126 107 1 28 1 5.0 -1 .6
7-14 630 423 516 32.8 1 8.1
14-21 421 357 488 ; 1 5.2 1 5.9
21-28 527 326 302 38.1 42.7
28-35 267 274 284 -2.6 -6.3 J ii
0-3 5 1971 1487 1718 24.5 12.8 9 3., 2 b
0 - 7 1 5 186 144 1 57 22.6 1 5.6
7-14 270 175 2 8 5· 35.1 -5.5 . ; 1 /.
14-21 265 23 1 2 4 5 I. 12.8 7.5 J 1 } 1 «
2 1-28 290 150 116; 48.2 63.4 j
28-39 244 1 1 6 9 5 52.4 61.1 I; i
0-35 1 255 81 6 898 35.0 28.4 И
а. Означава 4 реплики при тази 1 > . J доза ; i 1 ii ; Φ 4; : r , ‘ 14 ·
б. Означава 5 реплики при тази 1 р доза Ίί·1'. 1 ; 1 I ii' :/ +-:
в. Една реплика при тази доза !:г'·· , | . ' i , ; 1 «
Таблица 9
Токсичност на карбонилсулфида спрямо възрастни псосиди (Liposcelis bostrychophilus)
Действителна
Темпе- Време
Доза
Смъртност
ратура на смъртност
възд.
(°C) (h) (mg h L“1) (%)
Обработени Контрола
(a)
6 5.4 28/200 0/200 14.0
10.8 100/200 50.0
22.5 200/200 100
45 200/200 100
24 180 200/200 5/200 100
(а) Брой оценени
Таблица 10
Токсичност на карбонилсулфида спрямо възрастни
L. destructor
Темпе- Време Доза Смъртност Действителна
ратура на смъртност
възд.
(°C) (h) (mg h L1) (%)
Обработени Контрола
(а)
25 6 120 43/43 10/135 100
24 360 35/35 3/53 100
240 241/241 7/167 100
120 339/340 99.7
Таблица 11 Токсичност на карбонилсулфида спрямо какавиди на В. tyroni
Темпе- Време Доза Смъртност Действителна
ратура на смъртност
възд.
(°C) (h) (mg h L_1) (%)
Обработени Контрола
30 6 600 40/40 0/40 100
360 60/60 100
300 55/60 91.7
240 33/60 55.0
180 11/80 13.8
24 600 40/40 0/40 100
540 59/60 89.3
480 59/60 98.3
420 71/80 88.8
366 32/60 53.3
300 5/55 9.1
Температура (°C)
Таблица 12
Токсичност на карбонилсулфида спрямо късен стадий на ларви на В. tyroni
Време на възд. Доза Смъртност Действителна смъртност
(h) (mg h L'1) (%)
Обработени Контрола
24 600 60/60 2/17 100
360 60/60 100
120 13/31 37.1
6 360 60/60 100
120 15/78 12.6
24 240 4/36 - -
180 9/38 - -
6 240 37/37 18/47 100
210 34/34 100
180 33/33 100
150 32/33
120 41/50
Таблица 13
Токсичност на карбонилсулфида спрямо яйца на В.
tyroni
Въз- Темпе- Време Доза Смъртност Действ.
раст ратура на смъртност
(дни) възд.
(°C) (h) (mg h L1) (%)
Обработени Контрола
24 600 116/116 23/111 100
540 130/133 97.1
480 90/92 97.3
420 80/104 70.9
360 92/112 77.5
180 60/515 17/239 4.9
240 101/401 19.5
300 356/521 65.9
6 240 265/407 17/343 63.2
360 373/399 93.1
480 517/521 99.19
600 450/452 99.53
6 720 483/484 17/285 99.73
870 118/126 81/327 93.3
180 198/336 45.4
150 122/349 13.5
Таблица 14
Токсичност на карбонилсулфида спрямо възрастни
Coptotermes acinaciformis
Темпе- Време Доза Смъртност Действителна
ратура на смъртност
възд.
(°C) (h) (mg h ! L1) (%)
Обработени Контрола
(a)
25 24 600 165/165 0/100 100
288 110/110 100
192 0/165 0
6 120 11/113 9.7
96 3/110 2.7
Таблица 15
Токсичност на карбонилсулфида спрямо нимфи на Coptotermes acinaciformis
Темпе- Време Доза Смъртност Действителна
ратура на смъртност
ВЪЗД .
(°C) (h) (mg h L_1) (%)
Обработени Контрола
(а)
25 24 600 30/30 0/30 100
192 0/30 0
Таблица 16
Ефект на карбонилсулфида върху поникването на пшеница със съдържание на влага 16.0 %
Концентрация % на поникването
%, об./об.
Първо преброяване Крайно преброяване
(4 дни) (Ю дни)
0 85 90
90 91
87 87
0.5 93 96
91 93
1.0 93 93
89 92
5.0 89 93
93 93
Таблица 17
Необработени данни за абсорбцията на карбонилсулфида върху пшеница със съдържание на влага 11.7 %, при 25°С при начални концентрации 48-52 mg L1
Време след Концентрация за степен на напълване дозиране (mg l’1) (ч. )
0% 2 5% 5 0% 9 5%
При прилагането 45.0 44.9 47.7 47.5 49.2 48.4 52.2 51 .5
0.25 44.3 44.2 45.7 45.6 45.9 45.7 46.4 46.0
0.75 44.8 44.8 45.4 45.2 43.6 43.5 44.9 44.8
1.28 44.9 44.8 45.0 45.0 42.0 41 .8 43.6 43.5
3.35 44.5 44.5 43.5 43.3 40.7 40.2 40.3 39.8
21.7 44.8 44.9 43.1 43.0 37.0 36.6 30.8 30.6
27.5 44.8 45.0 44.1 44.0 36.8 36.8 29.5 29.3
42.5 44.7 44.0 41.2 41 .3 35.4 35.2 24.5 24.5
50.0 44.0 44.0 40.5 40.6 33.6 33.8 22.2 22.0
68.3 43.7 43.7 39.0 39.1 33.1 33.1 17.8 17.7
73.5 43.7 43.0 39.7 39.7 32.5 32.5 16.7 16.6
93.9 43.8 43.9 37.0 37.1 31.1 30.8 13.4 13.3
Таблица 18
Токсичност н карбонилсулфида спрямо смесени култури от S. oryzae при различни концентрации на карбонилсулфида в продължение на различни периоди на въздействието му
Дни след дозирането
Брой на излюпените от културата насекоми при подлагане на въздействие (в часове) х концентрация (в rag L1) х 200
143
210
280
352
6 х 120 24 х 80 24 х 60
3 0 8
5 0 0
2 0 0
3 0 0
б 0 0
Таблица 18 (продължение)
Токсичност н карбонилсулфида спрямо смесени култури от S. oryzae при различни концентрации на карбонилсулфида в продължение на различни периоди на въздействието му
Дни след
Брой на излюпените от културата насекоми дозирането
Ж' при подлагане на въздействие (в часове) х концентрация (в mg L-1)
48 х 60 48 х 40 48 х 30 Контролна проба
7 0 0 0 8
14 0 0 2 93
21 0 0 0 87
28 0 0 0 36
35 0 0 0 36
Таблица 18 (продължение^
Токсичност н карбонилсулфида спрямо смесени култури от S. oryzae при различни концентрации на карбонилсулфида в продължение на различни периоди на въздействието му
Дни след Брой на излюпените от културата насекоми
дозирането при подлагане на въздействие (в часове)
х концентрация (в mg L’1)
72 х 40 72 х 30 72 х 20 168 х 30
7 0 0 0 0
14 0 0 3 0
21 0 0 1 0
28 0 0 0 0
35 0 0 3 0
Таблица 18 (продължение)
Токсичност н карбонилсулфида спрямо смесени култури от S. oryzae при различни концентрации на карбонилсулфида в продължение на различни периоди на въздействието му
Дни след дозирането Брой на излюпените от културата насекоми
при подлагане на въздействие (в часове)
х концентрация (в mg L'1)
168 х 20 168 х 10 Контролна проба
7 0 1 8
14 0 0 93
21 0 1 87
28 0 36 36
35 0 27 36
Таблица 19
Борба с нематоди в почвата посредством карбонилсулфид
Проба почва Количество (грамове) Изчислена концентрация на COS (mg L-1) % унищожени нематоди
А1 30 28 42.6
А2 30 280 89.5
А контролна 0
проба
Bl 39 28 54.4
В2 38 560 37.8
ВЗ 1000 28 94.0
В контолна 0
проба
С1 40 140 7
С2 40 28 28
С контролна проба

Claims (9)

  1. Патентни претенции
    1. Фумигант, съдържащ карбонилсулфид.
  2. 2. Фумигант съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че съдържа газ носител.
  3. 3. Фумигант съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че газът носител се подбира от групата, включваща въздух въглероден двуокис и инхибитор на горимостта.
  4. 4. Метод за фумигация на складирани продукти, дървен материал, почва или площи, характеризиращ се с това, че споменатите складирани продукти включват зърна и други трайни хранителни продукти, плодове и други нетрайни хранителни продукти и характеризиращ се с това, че се състои в прилагане към складираните продукти, дървен материал, почва или площи на доза карбонилсулфид.
  5. 5. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че складираният продукт се фумигира, като складираният продукт включва зърна и други трайни хранителни продукти и дозата от карбонилсулфид се прилага за период в границите от 1 час до 35 дни, в концентрация, необходима за борба с отделни хранителни вредители.
  6. 6. Метод съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че борбата включва достигане на смъртност 95 процента при 25°С и с това, че:
    (а) когато избраният хранителен вредител е възрастен Rhyzopertha dominica, дозата се състои поне от
    68 mg h L1;
    (б) когато избраният хранителен вредител е възрастен Tribolium castaneum, дозата се състои поне от
    108 mg h L1;
    (в) когато избраният хранителен вредител е възра- стен Sitophilus oryzae, дозата се състои ι поне от 112 mg h L'1; (г) когато избраният вредител по зърната е възра- стен Tribolium ι confusum, дозата се състои поне от 146 mg h L1; (Д) когато избраният хранителен вредител е възра-
    стен Oryzaphilus surinamensis или Lepidog1yphus destructor, дозата се състои поне от 240 mg h L_1;
    (е) когато избраният вредител представлява какавиди, ларви и яйца на R. dominica, Т. castaneum, S. oryzae,
    Т. confusum и О. surinamensis, дозата се състои поне от 600 mg h L1; и (ж) когато избраният хранителен вредител е псосид, дозата се състои поне от 22.5 mg h L1;
  7. 7. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че складираният продукт се фумигира, като складираният продукт включва плодове или други нетрайни продукти и карбонилсулфидът се прилага в продължение поне на 6 часа в концентрация, достатъчна за борба с всички недоразвити стадии на плодовата муха.
  8. 8. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че дървеният материал, дървесните продукти или сградите, съдържащи дърво се фумигират и с това, че карбонилсулфидът се прилага в концентрация, достатъчна за борба с термити или други вредители по дървесината.
  9. 9. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че почвата се фумигира и с това, че карбонилсулфидът се прилага в концентрация, достатъчна за борба с нематодите.
BG98903A 1992-01-15 1994-07-14 Карбонилсулфиден фумигант и метод за фумигация BG62026B1 (bg)

Applications Claiming Priority (2)

Application Number Priority Date Filing Date Title
AUPL042692 1992-01-15
PCT/AU1993/000018 WO1993013659A1 (en) 1992-01-15 1993-01-15 Carbonyl sulphide fumigant and method of fumigation

Publications (2)

Publication Number Publication Date
BG98903A true BG98903A (bg) 1995-06-30
BG62026B1 BG62026B1 (bg) 1999-01-29

Family

ID=3775929

Family Applications (1)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG98903A BG62026B1 (bg) 1992-01-15 1994-07-14 Карбонилсулфиден фумигант и метод за фумигация

Country Status (28)

Country Link
US (1) US6203824B1 (bg)
EP (1) EP0643557B1 (bg)
JP (1) JPH07505861A (bg)
KR (1) KR100244369B1 (bg)
CN (1) CN1050733C (bg)
AT (1) ATE146937T1 (bg)
AU (1) AU669505B2 (bg)
BG (1) BG62026B1 (bg)
BR (1) BR9305742A (bg)
CA (1) CA2128206C (bg)
CZ (1) CZ285727B6 (bg)
DE (1) DE69307139T2 (bg)
DK (1) DK0643557T3 (bg)
ES (1) ES2095630T3 (bg)
FI (1) FI108108B (bg)
GR (1) GR3022834T3 (bg)
HU (1) HU219856B (bg)
MY (1) MY109043A (bg)
NZ (1) NZ246521A (bg)
OA (1) OA10069A (bg)
PL (1) PL174536B1 (bg)
RO (1) RO115998B1 (bg)
RU (1) RU2141762C1 (bg)
SG (1) SG73358A1 (bg)
SK (1) SK83094A3 (bg)
TW (1) TW225978B (bg)
UA (1) UA39929C2 (bg)
WO (1) WO1993013659A1 (bg)

Families Citing this family (14)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
DE19506631C2 (de) * 1995-02-25 1997-04-10 Binker Materialschutz Gmbh Verfahren und Einrichtung zur Begasung von schädlingsbefallenen Gegenständen oder Vorräten
DE19606023C2 (de) * 1996-02-19 1999-10-21 Binker Materialschutz Gmbh Verfahren zum Begasen eines Behandlungsraumes mit einem toxischen Behandlungsgas
AU730991B2 (en) * 1996-05-06 2001-03-22 Commonwealth Scientific And Industrial Research Organisation Fumigation composition and method
DE19706842C2 (de) * 1997-02-21 1999-01-28 Binker Materialschutz Gmbh Inertbegasung mit subletalem Zusatz
AU773979B2 (en) 1999-10-07 2004-06-10 Solvay Fluor Und Derivate Gmbh Carboxylic acid fluorides used as pesticides
DE10110570A1 (de) * 2001-03-06 2002-09-12 Solvay Fluor & Derivate Synergistische Schädlingsbekämpfung
GB0308283D0 (en) * 2003-04-10 2003-05-14 Fink Winston D Manufacture of carbonyl sulphide
JP2006076951A (ja) * 2004-09-10 2006-03-23 Yashima Sangyo Kk 木材寄生線虫用くん蒸剤および木材くん蒸方法
WO2006066308A1 (en) 2004-12-24 2006-06-29 Commonwealth Scientific And Industrial Research Organisation Pesticide compositions and methods
US20070154393A1 (en) * 2005-11-29 2007-07-05 Scharf Michael E Bioassay for volatile low molecular weight insecticides and methods of use
EP2908633B1 (en) * 2012-10-22 2018-03-14 The Procter and Gamble Company Psyllium husk fumigated with methyl bromide
CN106973990B (zh) * 2016-01-19 2019-12-10 中国科学院上海有机化学研究所 一种用于防治粮食虫霉的熏蒸方法
CN105831116A (zh) * 2016-03-16 2016-08-10 北京出入境检验检疫局检验检疫技术中心 一种混合熏蒸剂及其熏杀松材线虫的方法
KR102153744B1 (ko) * 2019-02-20 2020-09-08 대한민국 카보닐 설파이드를 유효성분으로 함유하는 저곡해충 또는 농업해충 훈증방제용 조성물

Family Cites Families (4)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
US4250156A (en) * 1980-03-19 1981-02-10 Ihara Chemical Industry Co., Ltd. Process for preparing carbonyl sulfide
DE3926194A1 (de) * 1989-08-08 1991-02-14 Linde Ag Verfahren zur schaedlingsbekaempfung in koernigen nahrungsmitteln bei deren aufbewahrung in behaeltern
DE19506631C2 (de) * 1995-02-25 1997-04-10 Binker Materialschutz Gmbh Verfahren und Einrichtung zur Begasung von schädlingsbefallenen Gegenständen oder Vorräten
DE19606023C2 (de) * 1996-02-19 1999-10-21 Binker Materialschutz Gmbh Verfahren zum Begasen eines Behandlungsraumes mit einem toxischen Behandlungsgas

Also Published As

Publication number Publication date
AU3338993A (en) 1993-08-03
WO1993013659A1 (en) 1993-07-22
CZ285727B6 (cs) 1999-10-13
DK0643557T3 (da) 1997-05-12
HU9402059D0 (en) 1994-09-28
JPH07505861A (ja) 1995-06-29
FI108108B (fi) 2001-11-30
PL174536B1 (pl) 1998-08-31
MY109043A (en) 1996-11-30
FI943351A7 (fi) 1994-08-02
KR100244369B1 (ko) 2000-02-01
TW225978B (bg) 1994-07-01
ES2095630T3 (es) 1997-02-16
FI943351A0 (fi) 1994-07-14
HU219856B (hu) 2001-08-28
SG73358A1 (en) 2000-06-20
ATE146937T1 (de) 1997-01-15
UA39929C2 (uk) 2001-07-16
RO115998B1 (ro) 2000-09-29
CZ170794A3 (en) 1995-02-15
CN1075057A (zh) 1993-08-11
CA2128206A1 (en) 1993-07-22
DE69307139T2 (de) 1997-05-15
CN1050733C (zh) 2000-03-29
KR950700004A (ko) 1995-01-16
SK83094A3 (en) 1995-03-08
EP0643557A4 (en) 1994-11-11
RU94035997A (ru) 1997-05-10
AU669505B2 (en) 1996-06-13
GR3022834T3 (en) 1997-06-30
HUT67181A (en) 1995-02-28
OA10069A (en) 1996-10-14
US6203824B1 (en) 2001-03-20
EP0643557B1 (en) 1997-01-02
RU2141762C1 (ru) 1999-11-27
BG62026B1 (bg) 1999-01-29
NZ246521A (en) 1995-09-26
EP0643557A1 (en) 1995-03-22
BR9305742A (pt) 1997-01-28
CA2128206C (en) 2003-04-29
DE69307139D1 (de) 1997-02-13

Similar Documents

Publication Publication Date Title
BG98903A (bg) Карбонилсулфиден фумигант и метод за фумигация
JPH10502357A (ja) シアン燻蒸剤及びシアンを用いた燻蒸方法
Maille et al. Efficacy of propylene oxide and ethyl formate as fumigants to control Lasioderma serricorne (F.)(Coleoptera: Ptinidae)
Shepard et al. The relative toxicity of insect fumigants
Ryan et al. Overview of ethyl formate-85 years as a fumigant
Press Jr et al. Mortality of Tribolium castaneum (Herbst)(Coleoptera, Tenebrionidae) in simulated peanut storages purged with carbon dioxide and nitrogen
US2391890A (en) Fumigant mixtures
Ferizli et al. Effects of diatomaceous earth on the mortality and progeny production of Rhyzopertha dominica (Coleoptera: Bostrychidae)
Gillenwater et al. Dichlorvos applied as a vapor in a warehouse containing packaged foods
Abo-El-Saad et al. Ethyl formate as a fumigant to control the stored date insects in a prototype and its impact on date fruit quality
Jalil et al. Methyl bromide and phosphine as fumigants for some acarid mites
US2913366A (en) Methods of killing insects and fungi with perchloryl fluoride
US3406082A (en) Fumigating produce with hydrazoic acid
Pourmirza Effect of acrolein vapors on stored-product insects and wheat seed viability
Kumar et al. Study on modified atmosphere with effect of elevated levels of CO2 concentrations and exposure periods on adult mortality of cigarette beetle (Lasioderma serricorne Fabricius) in turmeric (Curcuma longa Linnaeus)
US3104200A (en) N-(alpha-methylacetonitrile)-morpholine as insect fumigant for stored products
Leesch et al. Potential of two perfluorinated alcohols as fumigants
Calderon The feasibility of environmental control for the protection of stored grain
Bowry A Note on the Effective Dosages of Some Fumigants Against Certain Stages of Corcyra Cephalonica Staint II
Bell Studies on the toxicity of phosphine and methyl bromide to four moth pests of stored products with special emphasis of diapause
Storey Relative Toxicity of Chloropicrin, Phosphine, EDC-CC14, and CCI4-CS2 to Various Life Stages of the Indian Meal Moth
PREETHI HERMETIC STORAGE OF MILLETS (PEARL MILLET AND SORGHUM)
US20100135914A1 (en) Azeotropic fumigant compositions and methods of controlling pests
SENTHILKUMAR ECOFRIENDLY STRATEGIES FOR MANAGEMENT OF INSECT PESTS INFESTING STORED RICE AND MILLED PRODUCTS OF RICE
KUDOS PHYSICAL METHODS FOR THE CONTROL OF STORED GRAJE^ INSECT PESTS IN REDGRAM DHAL'