BG99273A - Стабилен състав за формоване,сьответно за изпридане, съдържащ целулоза - Google Patents

Abstract

Съставът съдържа целулоза, третичен аминоксид, по-специално N-метилморфолин-N-оксид, в даден случайвода, а също и стабилизатор, който е смес от глюкозиди на галова и m-дигалова киселина. Стабилизаторът превъзхожда пропилестера на галовата киселина по отношение продължителността на действието му застабилизиране на целулоза, която е разтворена в третичен аминоксид.

Description

Изобретението се отнася до стабилен състав за формоване, съответно за изпридане, съдържащ целулоза и воден третичен аминоксид. Изобретението се отнася също така и до използване на специални стабилизатори за стабилизиране на целулоза, разтворена в третичен аминоксид.

От US-PS No 2,179,181 е известно, че третични амини дават възможност за разтваряне на целулоза и от получените разтвори могат да се получат чрез утаяване целулозни влакна. Такъв метод за получаване на целулозни разтвори напр. е описан в ЕР-А 0 356 419. При този метод първоначално се получава суспензия на целулоза във воден третичен аминоксид. Аминоксидът съдържа до 40 тегл. % вода. Получената водна целулозна суспензия се нагрява и при понижено налягане се извлича част от водата дотогава, докато целулозата се разтвори.

През време на разтварянето, както и при съхранение на разтвора при по-висока температура настъпва разграждане на целулозата и на разтворителя. Разпадните продукти могат да оцветят в значителна степен получените след утаяването формовани продукти, напр. влакна или фолио, а също при регенериране на химикалите се получават значителни загуби. Освен това е необходимо да се избегне замърсяване на околната среда с отпадни продукти.

В ЕР-А- 0 047 929 се препоръчва използване на пропилестер на галовата киселина (GPE) като стабилизатор на разтвора. Обаче се установи, че стабилизиращото действие на това съединение се проявява за относително кратко време, поради което нагрятият целулозен разтвор трябва да се преработи бързо. Освен това пропилестерът на галовата киселина е скъп, а също и разтворимостта му в полярни разтворители, като вода не е достатъчно голяма.

Задача на изобретението е да се осигури стабилизатор, който да не проявява посочените по-горе недостатъци и освен това да може да стабилизира срещу разграждане разтворите на целулоза за по-продължително време.

Поставената задача се решава, съгласно изобретението, като за стабилизиране на целулозата срещу разграждане се използва смес от глюкозиди на галовата и m-дигаловата киселини.

Изобретението се отнася освен това до стабилен състав за формоване и съответно изпридане, който съдържа целулоза, третичен аминоксид, по-специално N-метилморфолин-М-оксид и в даден случай вода, както и стабилизатор, при който стабилизаторът представлява смес от глюкозиди на галовата и т-дигаловата киселини.

При едно предпочитано осъществяване на изобретението стабилният състав за формоване, съответно за изпридане съдържа като стабилизатор танинова киселина.

Във фармакопеите е посочено, че таниновата киселина (CAS 1401-55-4) представлява смес от естери на 0( + )-глюкоза с галова и m-дигалова киселини. Предпочитат се вещества, в които всички алкохолни ОН-групи на глюкозата са естерифицирани с галова и m-дигалова киселини, при което е най-добре частта на т-дигало• ·

- 3 вата киселина да представлява 40 до 90 тегл. % от сумата на галова и m-дигалова киселини.

Таниновата киселина се съдържа също в тъй-наречените танини, които също могат да се използват като стабилизатори, съгласно изобретението. Така че съгласно едно предпочетено осъществяване на изобретението, стабилните състави за формоване, съответно изпридане съдържат танин като стабилизатор.

Танините са продукти, които се използват в индустриален мащаб за дъбене. Известни са танини от растителен произход, както и синтетично получени, при което продуктите от растителен w произход се получават чрез екстракция от дървесни видове и растения.

Съгласно изобретението се установи, че както танините от растителен произход, така и таниновата киселина проявяват добро стабилизиращо действие върху състави, съдържащи целулоза в третични аминоксиди.

Сега е установено, че при обичайните условия за получаване на разтворите от целулоза, нейното разграждане се намалява, а също така се наблюдава понижено разграждане и на третичния w аминоксид.

Установено е също, че с използваните съгласно изобретението стабилизатори могат да се получат много добри резултати даже при използването им в максимална концентрация от 0.05 тегл. % (спрямо целулозата). Тези концентрации са по-ниски от концентрациите, които се препоръчват в нивото на техниката при използване на пропилестер на галовата киселина като стабилизатор. При едно особено предпочитано осъществяване на изобретението, съставите за формоване, съответно за изпридане съдържат стабилизатор с концентрация максимум 0.05 тегл. % спрямо теглото на целулозата.

• · ··· · · ···· • · ·· · · · · ······* • · · · · · •·· ·· ······· ·· ·

- 4 Следващите примери изясняват по-подробно изобретението. Пример

За получаване на целулозния разтвор се използва воден разтвор, съдържащ 70 тегл % N-метилморфолин-М-оксид. Този воден разтвор на N-метилморфолин-М-оксид се смесва с целулоза и сместа се размесва, като се използва лабораторен апарат за разбъркване на платна маса, при налягане от 250 mbar и при температура около 95°С. При тези условия част от водата се изпарява и целулозата се разтваря. Количествата на състава са подбрани така, че полученият разтвор съдържа 10 тегл. % целулоза, 15 тегл. % вода и 75 тегл. % N-метилморфолин-М-оксид.

След 30 минути и съответно след 750 минути от момента на разтваряне на целулозата се определя вискозитета на разтвора, като се използва Bohlin-реометър (температурата при измерването е 120°С). Получените резултати са посочени в следващата Таблица за сравнение.

Посоченият по-горе начин на работа се повтаря още два пъти, при което се приготвят разтвори, съдържащи като стабилизатори пропилестер на галовата киселина (GPE) (Концентрация: 0.05 %, *** спрямо целулозата) и съответно танинова киселина (Концентрация:

0.05 % спрямо целулозата; таниновата киселина е производство на Aldrich). Получените резултати са посочени също в следващата Таблица.

• ·

Таблица

Стабилизатор

Сравнителен пример (без стабилизатор)

GPE

Танинова киселина

Вискозитет (Pa.s)

След 30 мин.	След 750 мин
753	18
985	383
985	755

От Таблицата се вижда, че вискозитетът на разтвора, който се получава при използване на GPE като стабилизатор се е понижил до една значително по-ниска стойност в сравнение с опита, при който се използва танинова киселина. Това означава, че таниновата киселина стабилизира по-добре целулозата срещу разграждане, а именно в продължение на 750 мин. (което означава в продължение на 12 часа и 30 минути), в сравнение с пропилестера на галовата киселина, известен от нивото на техниката.

Подобни добри резултати се получават също и когато като стабилизатори в съставите се използват и други смеси от глюкозиди на галова и m-дигалова киселини.

Claims (5)

1. Стабилен състав за формоване, съответно за изпридане, съдържащ целулоза, третичен аминоксид, по-специално N-метилморфолин-М-оксид, и стабилизатор, в даден случай и вода, характеризиращ се с това, че като стабилизатор съдържа смес от глюкозиди на галова и m-дигалова киселини.

2. Стабилен състав за формоване, съответно за изпридане, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че като стабилизатор съдържа танинова киселина.

3. Стабилен състав за формоване, съответно за изпридане, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че като стабилизатор съдържа танин.

4. Стабилен състав за формоване, съответно за изпридане, съгласно претенции 1 до 3, характеризиращ се с това, че стабилизаторът е с концентрация максимално 0.05 тегл. % спрямо теглото на целулозата.

5. Използване на смес от глюкозиди на галова и на т-дигалова киселини за стабилизиране на състав за формоване, съответно за изпридане, съдържащ целулоза и един третичен аминоксид.