BG100098A

BG100098A - Кристален спиростанил гликозид монохидрат

Info

Publication number: BG100098A
Application number: BG100098A
Authority: BG
Inventors: Douglas Allen; Harry Watson; Jonathan Zung
Original assignee: Pfizer Inc.
Priority date: 1993-04-28
Filing date: 1995-10-26
Publication date: 1996-04-30
Also published as: CZ280195A3; CA2161239A1; BR9406332A; SI9400203A; NO954322D0; HUT67142A; ZA942772B; CN1121722A; OA10715A; WO1994025479A1; NO954322L; SK135195A3; YU22694A; JPH08504830A; FI941942A7; AP518A; LV11475A; AP9400615A0; IL109374A0; PL311278A1

Abstract

Изобретението се отнася до кристален монохидрат на (3 , 5 , 25r)-3-[( -d-целобиозил)окси]-спиростан-11-он, който се използва като хипохолестеринемичен или антиатеросклеротичен агент.

Description

Представеното изобретение се отнася до стероидни гликозиди и до методи на използуването им, по-специално като хипохолестеринемични и антиатеросклеротични агенти при бозайниците.

ПРЕДШЕСТВУВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА

Много известни продукти притежаващи хипохолестеринемична активност са пространствено омрежените синтетични полимерни производни, например полистирол. Например, пространствено омрежени, водонеразтворими, свързващи жлъчната киселина смоли на полистиролова основа като Cholestyramine-ови агенти, остават усещане за пясък в устата, поради което имат неприятен вкус. В допълнение, тези перли от смола имат и слаба активност in vivo. Поради тази • · • 9 « * причина, ефективната хипох^лестеринемична доза на тези материали е твърде висока, типично 18-24 грама/ден лекарствена форма, съдържаща продукта.

Други известни полимери, притежаващи хипохолестеринемична активност включват природния продукт хитозан и хитозановите производни, описани в

Публикация на Европейска заявка No. 0212145. Обаче, ефективната хипо холестеринемична доза и за тези материали е също така висока.

Други известни хиперхолестеринемични контролиращи агенти включват растителни екстракти като алфалфа сапонини. Обаче, тези растителни екстракти са с непостоянен състав и съдържат значителни количества неполезни химични вещества. Поради непостоянния състав, е трудно да се определи стандартна доза или да се предскажат наличните онечиствания. Поради тази причина такива екстракти не са твърде подходящи за прилагане върху хора. Освен това, пречистването на тези екстракти ще бъде скъпо. Като алтернатива, някои изкуствено получени, чисти сапогенин-производни съединения, т.е. субстанции, съставени от спиростанови, спиростенови или стиролови производни съединения, потискат по-ефективно холестериновата абсорбция от алфалфа екстрактите на база тегло и могат да бъдат приемани в разумно снижени дози. Тъй като химичните състави на тези субстанции са известни и тъй като те могат да бъдат синтезирани с висока чистота, това ги прави подходящи за приложение при топлокръвните животни, включително човека.

Обаче, ако не са приети в масирани количества, чистите сапогенини не инхибират в значителна степен холестериновата абсорбция. Само когато са комбинирани с друга активна добавка, сапогенините проявяват желания ефект. Примери за такива сапогенинови смеси са смесите на тигогенин и диосгенин, поспециално на техните гликозиди. P.K.Kintia, lu. К. Vasilenko, G.M.Gorianu, V.A. Bobeiko, I.V. Suetina, N.E.Mashchenko, Kim.Pharm.Zh., 1981 15(9), 55 описва 3-Ο-(β0-галактопиранозил)хекогенин и използуването му като хипохолестеринемичен агент. В U.S.Pat.Nos. 4,602,003 и 4,602,005 са описани някои стероидни гликозиди, по-специално 3-0-(3-0-глюкопиранозил)тигогенин и 3-О-ф-0-целобиозил)-тигоI• ··· • · · · ·

• · · · · • · · • ··· • · • -л* • •••3 ♦ · гении и тяхното използуване за контрол на хиперхолестеринемията. 3-Ο-(β-ϋцелобиозил)тигогенина притежава 1подобра хипохолестеринемична активност в! сравнение, например с холестирамина.

В допълнение, публикувани са някои други стероидни гликозиди, описани по-долу, обаче в тези публикации не е посочена хипохолестеринемична I активност. В Structural Features of the Antioxidant and fungicidal Activity of Steroid Glycosides, Dimoglo, A.S.; Choban I.N.; Bersuker, I.B.; Kintya, P.K.; Balashova, N.N.; Bioorg. Khim. 11(3), 1985 са описани рокогенин p-D-галактопиранозид и тигогенин p-D-лактозид. В Preparation and Properties of Some New Steroid β-D- . Glucopyranosides, β-D-Glucopyranosiduronic Acids and Derivatives Schneider, J.J.; ~ Carb. Research, 17, 199-207, 1971 е описан тигогенин-р-0-глюкопирануронозид. В Sterol Glycoside with Activity as Prostaglandin Synthetasa Inhibitor, Pegel, K.H. ·. Walker,H,: United States Patent 4,260,603, April 7, 1981 е описан хекогенин-р-Dглюкопиранозид. B Hemolytic Properties of Synthetic Glycisides, Segal, R.; Shud.F.; Milo-Goldzweig, I.; J.Pharm.Sci., 67 (11) 1589-1592, 1978 са описани тигогенин-р-Dмалтозид, тигогенин-|3-0-фукопиранозид, смилагенин-р-малтозид и тигогенин-а-L- рамнозид. В Steroid Glycosides from the Roots of Capsicum Annuum II: The Structure of the Capsicosides, Gutsu, E.V.; Kintya, P.K.; Lazurevskii, G.V.; Khim. Prir. Soedin., (2), 242-246, 1987 са описани тигогенин-а-О-арабанопиранозид и тигогенин-р-Dгалактопиранозид. В Molluscicidal Saponins from Cornus Florida L., Hostettmann,

K.; Hostettmann-Kaldas, M.; Nakanishi, K; Helv, Chim. Acta, 61, 1990-1995,1978 e описан смилагенин-р-О-галактопиранозид. B Steroidal Saponins from Several Species of Liliiflorae Plants, Yang, C.; Li, K.; Ding, Y.; Yunnan Yhiwu Yanjiu Zengkan, Suppl. 3, 12-23, 1990 описва (253)-хекогенин целобиозид. B Determination of the Absolute Configuration of a Secondary Hydroxy Group in a Chiral Secondary Alcohol Using Glycosidation shifts in Carbon-13 NMR-Spectroscopy, Seo, S.; Tomita, Y.; Tori,

K.; Yoshimura, Y.; J. Am. Chem. Soc., 100(11), 3331-3339, 1978 са описани смилагенин-р-глюкозид и смилагенин-а-глюкозид. В: Steroid Glycisides from Asparagus

Officinalis Lazurevskii, G.V.; Goryanu, G.M.; Kintya, P.K.; Dokl. Akad. Nauk. SSSR, 231 (6), 1479-81,1976 описва сарсасапогенин-р-1глюкозид.

Друг стероиден гликозид, притежаващ много висока хипохолестеринемична активност е описан в заявка за патент на САЩ сериен номер 07/904,914, изпълнена на 26.06.1992. Приложението описва дихидрат на (3p,5a,25R)-3-[(p-Dцелобиозил)окси]спиростан-11-он и използуването му като хипохолестеринемичен и антиатеросклеротичен агент.

ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Цел на представеното изобретение е да даде кристален монохидрат на спиростанилов гликозид, който е полезен като хипохолестеринемичен или антиатеросклеротичен агент. Кристалът притежава формулата:

Формула 1

Друга цел на това изобретение е да даде кристален спиростанил гликозид, притежаващ следните рентгенографски дифракционни d-стойности.

• · · · · ·

За предпочитане е кристалният спиростанил гликозид, притежаващ горните d-стойности, да бъде монохидрат.

Друга цел на изобретението е да даде кристален спиростанил гликозид, притежаващ дифракционен рентгенов спектър, даден на фиг.1.

Друга цел на изобретението е да даде фармацевтични състави за контрол на хиперхолестеринемията или атеросклерозата при млекопитаещи, който включва кристалохидратното съединение с формула (I) и фармацевтично приемлив носител. Такива фармацевтични състави могат да включват кристалохидратното съединение с формула (I), притежаващо дифракционни рентгенографски d-стойности, показани по-горе или дифракционен рентгенов спектър показан на фиг.1.

Друга цел на това изобретение е да даде метод за контролиране на хиперхолестеринемията или атеросклерозата при бозайници чрез приемането от бозайниците, страдащи от хиперхолестеринемия или атеросклероза контролиращо тези заболявания количество от кристалното съединение с формула (I).

Друга цел на това изобретение е да даде метод за получаване на кристално съединение с формула (I). Методът включва кристализиране из подходящ разтворител, за предпочитане метанол. В предпочетеното изпълнение на този метод, (Зр,5а,25Я)-3-[(р-0-целобиозил)окси]спиростан-11-он се суспендира в достатъчно количество метанол за достатъчно дълго време, за да даде, при охлаждане, (3p,5a,25R)-3-[ (р-0-целобиозил)окси]спиростан-11 -он монохидрат.

По такъв начин, това изобретение отбелязва значителен напредък в тази област, давайки термодинамично стабилна кристална формална (3p,5a,25R)-3-[(β

0-целобиозил)окси]-спиростан-11-он. Постигането на стабилна кристална форма улеснява развитието и регулаторната функция на съединението. В допълнение, кристалната ’форма проявява по-добри характеристики^ по отношение на боравенето и приготвянето на лекарствени форми (напр.таблетиране). В сравнение, аморфното или почти аморфното съединение притежава плътна, лепиловидна консистенция, което го прави изключително трудно за филтруване.

Съединението с формула (I) е дефинирано тук като единственият енантиомер, притежаващ абсолютната стереохимия, показана на формула (I).

Други особености и предимства ще станат ясни от описанието и патентните претенции, както и от придружаващата фигура, които илюстрират изпълнение на изобретението.

Кратко описание на фигурата фиг. 1 илюстрира дифракционна рентгенограма на предпочетен кристал от това изобретение.

Обикновено, при нормални външни условия (т.е. 23°С; 50% относителна влажност) желаното кристално съединение с формула (I) е монохидрат. Обаче, кристалното съединение може да се опише също така и като нестехиометричен хидрат, защото са изолирани кристали, които съдържат непостоянни количества вода, в зависимост от това как е бил изсушен кристалният материал и от относителната влажност, на която той е бил изложен. Поради това, въпреки че монохидратът е нормално по-стабилното състояние, той може да поглъща или отделя вода, в зависимост от относителната влажност. Тези относителни промени в количеството вода, от около 0,5 до около 2 молни еквивалента, не оказват промяна в кристалната структура, както показва прахообразната дифрационна рентгенограма. Например, при 62% относителна влажност кристалът може да съдържа 4,5% вода, което отговаря на дихидрат и въпреки това рентгенограмата е в съгласие с желаната кристална форма. Може би е така, защото дори безводното съединение може да покаже желаната кристална структу за по данни от рентгенограмата. Поради това, желаният кристал може да се опише като хигроскопичен. По-добро разбиране на това изобретение може да се постигне като се разгледа фиг.1, на която е показана рентгенограма на прахообразен продукт от желания кристал. На фиг. 1 интензитетът (Y) в херца е представен спрямо две тета (X) в градуси.

В общи линии чист (с по-малко от около 5% онечиствания, освен вода) аморфен (Зр,5а,25П)-3-[(р-0-целобиозил)окси]спиростан-11-он (т.е. дихидрат, монохидрат) се превръща в желаната кристална форма, чрез суспендиране на аморфния материал в подходящ разтворител (въпреки, че е ясно, че превръщането в желаната кристална фаза включва разтварянето на аморфния материал и утаяването на желаната кристална форма), за предпочитане метанол или метанол-вода (както е описано по-долу, водата може да бъде до 10% от теглото на сместа), последвано от кристализация. За предпочитане е, изходният аморфен материал да има по-малко от около 10% тегловни вода и е особено препоръчително да притежава от около 1 до около 4% тегловни вода. Нормално, известна част от водата остава включена в кристала като хидрат. Съответно, кристализацията може да се извърши при условия на пълна липса на вода и хидратът да се получи лесно при излагане на продукта на действието на влагата от околната среда. За предпочитане е, концентрацията на съединението спрямо разтворителя да е около 1 до 100 до около 1 до 10% тегловни/обемни. Особено за предпочитане е концентрацията да бъде от около 1 до 100 до около 4 до 100%. За предпочитане е температурата на разтваряне да се променя от стайна (т.е. 17°С до 30°С) до температура на кипене на разтворителя под обратен хладник, като'най-ефективни температури са от 60°С до температурата на кипене под обратния хладник. Обикновено повишените температури се поддържат от около 8 до около 24 часа. Ако за разтварянето са използувани повишени температури, получената суспенсия се оставя да се охлади до стайна температура и кристалите се генерират от около 12 до 60 часа, след което следва събирането им по традиционни методи, за предпочитане - филтруване и сушене под вакуум. ‘

Обикновено суровият (3p,5a,25R)-3-[ ф-0-целобиозил)окси]спиростан-11 он, получен чрез деацетилиране (както е описано по-долу в Препаративен пример

А), се пречиства чрез повторно утаяване в подходящ разтворител преди описаното по-горе получаване на желания кристал. За предпочитане е разтворителят да бъде ацетонитрил, метиленхлорид, тетрахидрофуран, С1-С5 кетон, С1-С4 органична киселина или С1-С4 алкохол, поотделно или в комбинация с от 0 до 60% тегловни вода. Особено препоръчително е разтворителят да бъде ппропанол/вода в отношение от около 50/50 до около 90/10 тегловни части. Обикновено, концентрацията на съединението спрямо разтворителя е около 1 до 100 до около 5 до 100% тегловни/обемни, за предпочитане около 1 до 100 до около 1 до 10%. В общи линии суровият продукт от деацетилирането (притежаващ предимно аморфен характер) се смесва с желания разтворител или разтворители, нагрява се (въпреки че и стайната температура е достатъчна), за предпочитане до кипене под обратен хладник, за около 10 до 60 минути и неразтворимият остатък (онечиствания) се отфилтруват по традиционните техники на филтруване (напр. с помощта на инфузорна пръст). Разтворът се оставя да се охлади и получената суспенсия се събира с филтруване.

(Зр,5а,25К)-3-[(р-0-целобиозил)окси]спиростан-11-он се получава съгласно методите, описани в Патентна заявка на САЩ, сериен номер 07/904,914, изпълнена на 26.06.1992 (чието описание е включено тук за справка).

По-специално, заявеното съединение може да се получи по следния метод: (зр,5а,15В)-3-[(хептаацетил-р-0-целобиозил)окси]спиростан-11-он се деацетилира посредством смесване с нуклеофилна основа, напр. натриев метилат или калиев цианид в разтворител като метанол, тетрахидрофуран, n-пропанол или в смесите им при повишена температура от около 40°С до 100°С (най-добре при температура на кипене под обратен хладник)и налягане от 0,35 бара (0,5 psi) до около 34,5 бара (50 psi), (най-добре атмосферно) в продължение на около 15 мин до около 3 часа, за да се получи (Зр,5а,25П)-3-[(р-0-целобиозил)окси]спиростан11-он. !

(3p,5a,25R)-3-[ (хептаацетил-р-0-целобиозил)окси]спиростан-11 -он се полу чава при свързване на хептаацетил-р-0-целобиозил бромид и (3p,5a,25R)-3i хидроксиспиростан-11-он в непротонен, безводен, инертен разтворител (напр. ацетонитрил) при температура от около 25°С до около 100°С в продължение на около 0,5 до около 12 часа в присъствието на 0,5 до около 4 еквивалента цинков флуорид.

Изходните материали за описаните по-горе реакции (напр. перацетилиран захарен халид) са лесно достъпни или могат да бъдат синтезирани лесно от специалистите, като се използуват традиционните методи в органичната химия.

По-специално, (Зр,5а,25Р)-3-хидроксиспиростан-11-он може да се получи от

Aldrich Chemical Company, Milwaukee Wl или от Steraloids Inc., Wilton, N.H. B допълнение, в общи линии препаративните методи за (3p,5a,25R)-3 хидроксиспиростан-11-он могат да бъдат намерени в L.F. Fieser and M.Fieser, Steroids, Reinhold. Publ. Corp., New York, 1959 в цитираната в него литература, но дадения по-долу текст представлява специфично ръководство.

(Зр,5а,25Р)-3-хидроксиспиростан-11-он може да се получи чрез деацетилиране на (Зр,5а,25И)-3,12-дихидроксиспиростан-11-он, като се използува метода описан в J. Chem. Soc., 1956, 4330 и продуктът се редуцира с калции и амоняк, следвайки метода, описан в J. Chem. Soc. 1956, 4334. (3p,5a,25R)-3,12дихидроксиспиростан-11-он може да се получи чрез монобромиране на хекогенин, като се използува метода, описан в U.S.Patent No. 3,178,418 (описанието е включено тук като лит. справка), последвано от хидролиза, съгласно метода, описан в J. Chem. Soc. 1956, 4330.

Съединението с формула (I), което е получено и притежава асиметрични въглеродни атома може да бъде разделено на диастереомерите му на базата на техните физико-химични различия по известни методи, например хроматографски и/или с фракционна кристализация.

··

Съединението от представеното изобретение е мощен инхибитор на холестериновата абсорбция поради което е пригодно за приложение в терапията като агент контролиращ хиперхолестеринемия при бозайници, по-специално човека. Тъй като хиперхолестеринемията е п^зяко свързана с развитието на общи сърдечно-съдови, мозъчно-съдови или j периферно-съдови заболявания, вторичният ефект на това съединение е в профилактика на развитието на атеро склероза, по-специално артериосклероза.

Активността на това съединение при контрола на хиперхолестеринемията може да се демонстрира чрез методи, почиващи на стандартни процедури. Например, активността на съединението in vivo при инхибиране чревната абсорбция на холестерина може да се определи по метода на Melchoir and Harwell (J. Lipid Res., 1985,26, 306-315).

Активността може да се определи чрез количеството хипохолестеринемичния агент, който понижава абсорбцията на холестерин спрямо контрола в мъжки сирийски златни хамстери. Сиоийски мъжки златни хамстери се подлагат на безхолестеринова диета (контролите) или на диета, допълнена с 1% холестерин и 0,5% холева киселина. На следващия ден животните се оставят без храна в продължение на 18 часа, след което получават орално голям хап от 1,5 мл вода, съдържаща 0,25% метилцелулоза, 0,6% Tween 80 и 10% етанол (контролни животни) или орален хап, който съдържа допълнително желаната концентрация на съединението, което ще се тества. Непосредствено след този хап, животните получават втори такъв от 1,5 мл, съдържащ течна хамстерска диета, съдържаща 1% [ЗН] холестерин (2,0 рС|/животно; 210 разпада/мин/наномол) и 0,5 % холева киселина и се подлагат на глад още 24 часа. В края на втория гладен период животните се умъртвяват, изрязват се черните дробове, осапунват се и аликвотите се обезцветяват с прибавянето на водороден прекис и се измерва радиоактивността им. Общата чернодробна радиоактивност се изчислява на базата на измерените тегла на черния дроб. Степента на холестериновата абсорбция се изразява като процент от общата радиоактивност, приета под · ·· ·· ···· , » ♦ ···· · · · « * «· ··· ·· ··· ··«· · · · · ···· ··· · · · ·· ···· ·· ··· ·· ·· ··· формата на орален хап, която се намира в черния дроб 24 часа след приемането на хапа.

Антиатеросклеротичният ефект на съединенията може да се определи по количеството агент, който намалява отлагането на ли чид в аорта от заек. Мъжки новозеландски бели зайци са подложени на диета, съдържаща 0,4% холестерин и 5% фъстъчено масло в продължение на 1 седмица (хранене - веднъж дневно). След една седмица някои от зайците (контролната група) продължават с диетата, а останалите получават допълнително към диетата съединенито, което ще се тества в желаната концентрация. След 8,5 седмици, лечението с лекарството се прекъсва и животните се подлагат на холестерин-съдържаща диета за допълнителни 2 седмици, след което преминават на свободна от холестерин диета за 5 седмици. Животните се умъртвяват и от гръдния кош се изважда аортата до разклонението на илиака. Аортите се почистват от адвентицията, отварят се надлъжно и се багрят със Судан IV, както е описано от Holman et all. (Lab. Invet. 1958, 7, 42-47). Процента от обагрената повърхност се измерва денситометрично, като се използува Optimas Image Analyzing System (Система за анализиране на изображение). Намаленото липидно отлагане се показва чрез намаление на обагрената площ в групата на обработените с лекарство зайци в сравнение с контролните такива.

Приемането на съединението от представеното изобретение може да се извърши посредством всеки метод, който може да достави съединението в чревния лумен. Тези методи включват орални, интрадуоденални и други пътища.

Приетото количество стероиден гликозид, разбира се, ще зависи от обекта, който се лекува и от преценката на лекаря, който го предписва. Обаче ефективната дозировка е в границите от 0,71 до 2000 мг/кг/ден, за предпочитане от 2 до 50 мг/кг/ден и най-препоръчително от 2 до 7 мг/кг/ден. За човек със средно тегло 70 кг, това количество ще бъде от 0,05 до 14 г/ден, за предпочитане от 0,14 до 3,5 г/ден, най-препоръчително от 0,14 до 0,5 г/ден.

• ·

За орално приемане, което е предпочетеното, фармацевтичният състав може да бъде под формата на разтвори, суспензии, таблети’ хапчета, капсули, прахове, форми за бавно отделяне и др.

В зависимост от предписания път на приемане, фармацевтичните състави могат да бъдат във вид на твърди, полутвърди или течни форми, като например таблети, хапчета, капсули, прахове, течности, сиропи, суспензии или други подобни, за предпочитане в единични дозирани форми, подходящи за отделно приемане на точно определени дози, фармацевтичните състави ще включват традиционни фармацевтични носители или ексципиенти и съединението от изобретението като активна съставка. В допълнение те могат да включват и други лекарствени или фармацевтични агенти, носители, прибавки и т.н.

фармацевтичните състави съгласно изобретението могат да съдържат 0,1% - 95% от съединението, за предпочитане 1% - 70%. Във всеки случай, съставът или лекарствената форма, които трябва да се поемат, ще съдържат количество от съединението съгласно изобретението, което ще окаже антихиперхолестеринемично или антиатеросклеротично действие.

За твърдите фармацевтични състави традиционните нетоксични твърди носители включват, например, манитол, лактоза, нишесте, магнезиев стеарат, натриев захаринат, талк, целулоза, глюкоза, захароза, магнезиев карбонат и др., който са с фармацевтична степен на чистота.

Течните фармацевтични състави могат да бъдат получени чрез разтваряне или диспергиране на стероиден гликозид и смесването му, по възможност, с фармацевтична прибавка в носител, като например вода, солев разтвор, водна декстроза, глицерин, етанол и др., за да се получи по този начин разтвор или суспензия.

Методите за получаване на различни фармацевтични състави, съдържащи дадено количество активна съставка са известни, или ще станат ясни за специалистите. Вижте например, Remington's Pharmaceutical Sciences., Mack Publishing Company, Easter, Pa., 15th Edition (1975).

ПРИМЕРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

I |

Пример 1

Кристален (3β.5α, 25В)-3-[(р-Р-целобиозил)окси]слиростанг11^он < В разбърквана с бъркалка тригърлена облодънна колба неизсушеният ί ; !

остатък от частичната кристализация (вижте Препаративен пример А, по-долу) се суспендира в 500 мл метанол. Суспензията съдържа 2,5% вода, определена по анализа на Karl Fischer. Разбъркваната суспензия се нагрява под обратен хладник в продължение на 16 часа, охлажда се до стайна температура и кристализира 48 _;часа. Съединението от заглавието се изолира с филтруване и се суши под вакуум, за да даде 16,1 г (81%). Рентгенограмата на прахов образец показва, че е изолирана желаната кристална форма на съединението от заглавието.

Материал, получен по подобна процедура се анализира по следния начин: Термогравиметричният анализ (скорост на нагряване 30°С/мин) показва 1,8% тегловни загуби при 100°С и 3,0% тегловни загуби при ЗООоС. Водното съдържание, определено с титруване по Karl Fischer е 1,4%. Диференциалната сканираща калориметрия (скорост на нагряване 20°С/мин) върху изсушен материал показва 2 малки ендотерми (при около 211 °C и 295°С), последвани от разлагане.

Аналитични изчисления за С39Н62О14.1 НгО:

С = 60,11; Н = 8,35

Измерено: С = 60,81; Н = 8,32

Препаративен пример А (3 β,5α, 25Н)-3-[(р-0-целобиозил)окси]спиростан-11-он

ДЕАЦЕТИЛИРАНЕ

Смес от (3β,5α, 25Н)-3-[(хептаацетил-р-О-целобиозил)окси]спиростан-11-он (6,57 г; 6,26 ммола), натриев метилат (68 мг; 1,25 ммола), метанол (35 мл) и тетрахидрофуран (75 мл) се нагрява под обратен хладник в продължение на 1 час, последвано от разбъркване при стайна температура в продължение на 12 часа. За минути се образува бяла утайка. Крайната суспензия се концентрира под вакуум за получаването на 6,0 г суров продукт. Този материал се пречиства с флеш-хроматография (елюент: хлороформ, последван от 8:2 хлороформ:метанол) за получаването на 2,71 г (57% добив) от съединението от заглавието.

I

1Н ЯМР (DMSO-de) δ : 5,22 (d, :J = 5Hz, 1H); 5,00 (m, 3H); 4,64 (s, 1H); 4,58 (t

5Hz, 1H); 4,54 (t, J = 6Hz, 1H); 4,34 (q, J = 8Hz, 1H); 4,27 (d, J = 8Hz, 1H); 4,23 (d, J = 8Hz, 1H); 3,68 - 2,94 (m, 15H); 2,34 (m, 2H); 2,08 - 0,81 (m, 23H); 0,92 (s, 3H); 0,86 (d, J = 7Hz, 3H); 0,72 (d, J = 6Hz, 3H); 0,59 (s, 3H).

DEPT 13C ЯМР (DMSO-de) δ : 210,4 (s); 108,8 (s); 103,6 (d); 100,6 (d); 81,1 (d); 80,6 (d); 77,2 (d); 76,9 (d); 76,5 (d); 75,5 (d); 75,1 (d); 73,7 (d); 73,6 (d); 70,5 (d); 66,4 (t);

63.5 (d); 61,5 (t); 60,9 (t); 50,5 (d); 57,1 (t); 54,7 (d); 44,3 (s); 44,1 (d); 41,7 (d); 36,8 (d);

35.6 (t); 35,2 (s); 34,0 (t); 32,6 (t); 31,3 (s); 30,2 (d); 29,2 (t); 28,9 (t); 17q5 (q); 14,8 (q);

12,3 (q).

IR-спектър (KBr): 3407 (s), 1700 (m) спт!

Мас-спектър c висока разрешаваща способност (бърза електронна бомбардировка) (m/е): изчислен за СздНбгОиИа 777,4037, измерен 777,4108.

Анализ: изчислен за С39Н62О14.2Н2О,

С = 59,22; Н = 8,41;

измерено С = 59,48; Н = 8,48. Т.т. > ЗООоС.

Разбърквана с бъркалка тригьрлена облодънна колба се зарежда с 20 г от деацетилирания продукт, получен съгласно гореописаната реакция, 600 мл ппропанол и 400 мл вода. Тази суспензия се нагрява под обратен хладник през което време се образува разтвор. Към този разтвор се прибавят 2,0 г инфузорна пръст. Като се подържа температурата на кипене под обратен хладник, неразтворимите съставки се отстраняват с филтруване, филтратът се дестилира под атмосферно налягане докато се получи общ обем от 600 мл, след което се охлажда до стайна темпелратура. Анализът по Karl Fischer на тази суспензия показва, че тя съдържа 40,5% вода. Получената суспензия се оставя да кристализира в продължение на един час и частично кристализиралият продукт

• · · · • · • · · · • · (междинна фаза) се събира с филтруване, въпреки че е частично кристализирал, продуктът не проявява желания дифракцио'нен рентгенов спектър.

Препаративен пример В (3 β,5α, 25R)-3-[ (хептааиетил-р-Р-иелобиозил)окси]спиростан-11-он ί

СВЪРЗВАНЕ НА СВОБОДНИЯ СПИРОСТАН, ПРОМОТИРАНО ОТ ЦИНКОВ ФЛУОРИД

Суспензия от (3 β,5α, 25Я)-3-хидроксиспиростан-11-он (3,0 г; 6,97 ммола) и безводен цинков флуорид (2,88 г; 27,9 ммола) в сух ацетонитрил (175 мл) се суши чрез отстраняване на 75 мл от ацетонитрила чрез дестилация. Суспензията се оставя да се охлади, прибавя се хептаацетил^-Р-целобиозил бромид (9,75 г; 13,9 ммола) и получената суспензия се нагрява при 65°С в продължение на 3 часа. След охлаждане до стайна температура, се прибавя метиленхлорид (150 мл), суспензията се разбърква 10 минути и се филтрува. филтратът се концентрира под вакуум за получаването на 10 г суров продукт. Този материал се разтваря в 8:2 хлороформ:метанол, адсорбира се предварително върху силикагел и се пречиства чрез флеш-хроматография (елюент: 1:1 етилацетат: хексан, последвано от чист етилацетат) за получаването на 6,81 г (93%) от материала на заглавието.

1Н ЯМР (CDCI₃) δ : 5,11 (комплекс, 2Н); 5,04 (t, J = 9 Hz, 1 Η); 4,90 (t, J = 9 Hz, 1H); 4,83 (t, J = 8 Hz, 1H); 4,49 (комплекс, 4H); 4,34 (dd, J = 4,5 & 12,5 Hz, 1H); 4,04 (t, J = 13 Hz, 1H); 4,03 (t, J = 11 Hz, 1H); 3,72 (t, J = 9,5 Hz, 1H); 3,65 (m, 1H); 3,56 (m, 1H); 3,45 (m, 1H); 2,47 (m, 1H); 2,22 (s, 2H); 2,08 (s, 3H); 2,06 (s, 3H); 2,00 (s, 6H); 1,99 (s, 6H); 2,00 -1,00 (m, 22H); 0,98 (s, 3H); 0,92 (d, J = 7 Hz, 3H); 0,77 (d, J = 7Hz, 3H); 0,68 (s,3H);

DEPT 13C ЯМР (CDCL3) δ: 209,9 (s); 170,5 (s); 170,3 (s); 170,2 (s); 169,9 (s); 169,8 (s); 169,5 (s); 169,3 (s); 169,0 (s); 109,2 (s); 100,8 (d); 99,4 (d); 90,0 (s); 80,6 (d); 79,4 (d);

76,6 (d); 75,3 (s); 72,9 (d); 72,6 (d); 72,5 (d); 71,9 (d); 71,8 (d); 71.6(d); 67,8 (s); 66,9 (t);

64,4 (d); 62,1 (t); 61,5 (t); 60,8 (s); 60,7 (d); 57,6 (t); 55,7 (d); 44,8 (d); 44,3 (s); 41,8 (d);

36.9 (d); 35,6 (t); 35,2 (s); 34,1 (t); 31,3 (t); 31,2 (t); 30,2 (d); 20,9 (t); 28,7 (t); 28,0 (t);

20.9 (q); 20,7 (q); 20,6 (q); 20,5 (q); 17,1 (q); 17,0 (q); 14,2 (q); 12,0 (q);

» · · · · · · · · · • · · · ·· · · · · · · • · · · · · · · · ·· ♦ _1ζβ· · · · ·· • ••10·· ··· ·· ·· ···

IR-спектър (KBr): 1756 (s), 1706 (m) cm-1;

МаС-спектър (m/e): 1049 (M+H).’

Анализ: изчислено за C53H76O21. H2O j C = 59,65; H = 7,37

Измерено: C = 59,86 H = 7,25:

T.t. : 210-212°C □редаративен пример C (3 β.5α.12β, 25В)спиростан-3,12-диол-11-он

Емайлиран реактор се зарежда с 189,25 л (50 галона) метанол, след което през него се пропуска газообразен хлороводород, докато се заредят 7,7 кг (5,0 екв.). След завършване на барботирането, реакторът се зарежда с 18,8 кг (42,2 мола) (Зр,5а,25Р)спиростан-3-ол-12-он (хекогенин), 189,25 л (50 галона) метанол и 37,85 л (10 галона) метиленхлорид. Тази смес се охлажда до 10°С и се прибавя, в продължение на 2 часа, разтвор на 8,4 кг бром (52,7 мола; 1,25 екв.) в 38.75 л (10 галона) метиленхлорид, като през това време температурата на сместа се поддържа при около 10°С. След като прибавянето е приключило, реакционната смес се оставя да се темперира до стайна температура и се разбърква в продължение на 2 часа. В този момент тънкослойната хроматография показва, че реакцията е приключила.

Реакционната смес се разрежда с 189,25 л (50 галона) вода и се разбърква 10 минути. След разделяне на слоевете, водният слой се екстрахира двукратно с 113,55 л (30 галона) метиленхлорид. Трите събрани органични екстракта се промиват двукратно с 113,55 л (30 галона) вода, еднократно с 113,55 л (30 галона) наситен солев разтвор, след това се сушат, като се използуват 7,00 кг магнезиев сулфат. Сушителят се отстранява с филтруване върху 76,2 см (30 инча) филтър на Lapp, последвано от две промивания с 11,355 (3 галона) метиленхлорид. филтратът и промивните разтвори се събират и се дестилират под атмосферно налягане до общ обем 7 галона. Правят се две 37,85 л (10 галона) зареждания с метанол, г.юследвани от непрекъсната дестилация. Когато крайният обем стане < 37,85 л (10 галона), сместа се охлажда до стайна температура. Получената суспензия кристализира 2 часа, филтрува се върху 76,2 см (30 инча) филтър на Lapp и филтърният остатък се промива двукратно с 11,355 л (3 галона) метанол.

j i

Сушенето под вакуум на филтърният остатък при 45-50°С дава 12,6 кг (58,6%) от съединението от заглавието.

Емайлиран реактор се зарежда с 12,4 кг (зр,5а,11р,25П)-11-бромспиростанЗ-ол-12-он (24,34 мола), 124,905 л (33 галона) t-бутанол, 124,905 л (33 галона) вода и 7,5 кг (189 мола, 7,75 екв.) гранулиран натриев хидроокис. Реакционната смес се нагрява до температура на кипене под обратен хладник за 1,5 часа, поддържа се при тази температура 4,5 часа (температурата на сместа е 83°С), след това се охлажда до стайна температура. В този момент тънкослойната хроматография показва завършване на реакцията.

Реакционната смес се дестилира., за да се отстрани t-бутанола. Това се извършва както под вакуум, така и при атмосферно налягане. По време на концентрирането се прибавят на два пъти по 123 л (32,5 галона) вода. След като tбутанолът е отстранен, водната суспензия се охлажда до стайна температура и кристализира в продължение на 2 часа. Суспензията се филтрува върху 76,2 см (30 инча) филтър на Lapp, промива се двукратно с 11,355 л (3 галона) вода и филтърният остатък се суши на въздуха при температура 60°С. Това дава 11,1 кг от съединението от заглавието.

Препаративен пример D

Ш5йл25В)слир.0О1ан^юЛ:112ОН (Зр.5а,12р,25Н)-3.12-диацетоксиспиростан-11-он:

Емайлиран реактор се зарежда с 98,41 л (26 галона) пиридин, 98,41 л (26 галона) ацетанхидрид и 11,0 кг (Зр,5а,12р,25В)-спиростан-3,12-диол-11-0н (препаративен пример С). Тази смес се нагрява под обратен хладник (температура 128°С) и се оставя да се охлади до стайна температура. След това • · ·· ··· ··· · · • ••>8 ·· ··· ·· ·· ··· се дестилира под ^акуум до общ обем 56,775 л (15 галона) (по в,реме на дестилацията температурата е около 45°С). Суспензията се разрежда с 94,625 л (25 галона) оцетна киселина и след това се дестилира под вакуум до 56,775 л (15 галона) общ οόβιύι (температура в края е около 80θ0). Сместа се разрежда с 329,295 л (87 галЬна) вода и се охлажда до стайна температура. След 5 часа кристализация, съединението от заглавието се изолира чрез филтруване върху 76,2 см (30 инча) филтър на Lapp, последвано от промивка с 11,355 л (3 галона) вода, филтърният остатък се суши при 60°С под вакуум за получаването на 12,2 кг (93,3%).

(3 ft,5a,25R)GnMPQGiaH-3-OA-11-он;

Реактор от неръждаема стомана се охлажда до -80°С чрез пропускане на течен азот през вътрешна спирала. В реактора се зарежда амоняк до количество

54,5 кг (80 л; 3 200 мола; 170 екв.).

Едновременно със започването на зареждането на амоняка, емайлиран реактор се зарежда с 10,0 кг (3|1,5(х,12|525П)-3,12-диацетоксиспиростан-11-он (18,84 мола) и 151,4 л (40 галона) тетрахидрофуран. Този разтвор се подлага на дестилиране под атмосферно налягане до достигане на общ обем от 98,41 л (26 галона).

При завършване зареждането на амоняка се прибавят 2,8 кг калциеви стружки (69,0 грам-атома, 3,7 екв.) в продължение на 30 минути, като температурата на сместа се подържа -50°С. След приключване на тази процедура, се прибавя разтворът на (Зр,5а,12р,25Н)-3,12-диацетоксиспиростан11-он в тетрахидрофуран в продължение на 20 минути (температурата на сместа в края на това смесване е -35°С), последвано от изплакване с 3,785 л (1,0 галон) тетрахидрофуран. Реакционната смес се разбърква в продължение на 30 мин при -35°С до -40°С. Докато реакционната смес е при температура -35°С до -40°С, се прибавят 3,33 л бромбензол (4,98 кг; 31,7 мола; 1,68 екв.), последвано от 3,33’л вода.

• · ·· · ·« · <· - ·' · « • · · · · · · · ···· · · · ♦t·* · • · · · · · · · ···· • t β· · · · · ·· • · ·1<μ «· · · · · · ··· · ·

След това това прибавяне, започва отдестилирането на амоняка от реактора. Дестилатът се Насочва към воден скрубер. След като цялото количество амоняк е отстранено, реакционната смес (сега при 24°С) се прехвърля в емайлиран реактор, последвано от изплакване с 15,14 л (4 галона) тетрахидрофуран. Разтворът· и тетрахидрофуранът от изплакването се събират и се дестилират под вакуум до гъсто масло. Към него се прибавят 132,475 л (35 галона) метанол и 3,3 кг (59 мола) калиев хидроокис на гранули. Тази смес се нагрява под обратен хладник в продължение на 1 час, охлажда се и се прибавят 10 литра оцетна киселина и 166,54 л (44 галона) вода. По-нататък тази суспензия се охлажда до стайна температура и кристализира 1 час. Съединението от заглавието се изолира с филтруване върху 76,2 см (30 инча) филтър на Lapp, последвано от промивка с 18,93 л (5 галона) вода/метанол 3:1. Сушенето под вакуум при 55°С дава 7,05 кг (86,9%).

Трябва да се разбира, че изобретението не е ограничено до специфичните изпълнения, показани и описани по-горе, но могат да бъдат направени различни промени и видоизменения, без да се излиза от духа и обсега на действие на тази нова концепция, която е дефинирана от следващите патентни претенции.

Claims

1. Кристален спиростанил гликозид монохидрат, притежаващ формула:

Формула 1

2. Кристален спиростанил гликозид, притежаващ следните d-стойности на дифракционна рентгенограма:

d-стойности на 20 най-силни пика 23,74 15,78 11,82 9,48 7,90 6,77 6,34 6,26 5,91 5,75 5,61 4,72 4,61 4,13 4,00 3,91 3,64 3,38 2,63 2,48

3. Кристален спиростанил гликозид, както заявения в претенция 2, при което спиростанил гликозидът е монохидрат.

4. Кристален спиростанил гликозид, притежаващ дифракционната рентгенограма от фиг. 1.

5. Фармацевтичен състав за контрол на хиперхолестеринемия или атеросклероза при бозайници, който включва кристален монохидрат на спиростанил гликозида съгласно претенция 1 и фармацевтично приемлив носител.

6. фармацевтичен състав съгласно представения в претенция 5, в който кристалният монохидрат има следните d-стойности на дифракционната рентгенограма:

7. Фармацевтичен състав, както заявения в претенция 5, в който кристалният монохидрат притежава дифракционната рентгенограма, представена на фиг.1.

8. Метод за контрол на хиперхолестеринемия или атеросклероза при бозайници, характеризиращ се с това, че включва приемане от страдащи от

·· ·· ’ ·· ···· • ♦ · ♦ · · · • ·♦* < · · · е·· ·· · · ♦» · · ··· « • · · · · · · ; ···· ·· ··· ·· ·· ··« 3 хиперхолестеринрмия или атеросклероза бозайници на I контролиращо

хиперхолестеринемията или атеросклерозата количество от кристален монохидрат на спиростанил гликозид, съгласно претенция 1. .

9. Метод' за получаване на кристален стероидален гликозид,

характеризиращ се с това че включва суспендиране на (3β,5α, 25R)-3-[$-Dцелобиозил)окси]спиростан-11-он в метанол и кристализиране на кристален (3β,5α, 25R)-3-[(β-D-цeлoбиoзил)oκcи]cπиpocτaн-11-oн монохидрат.

10. Метод, както описания в претенция 9, характеризиращ се с това, че метаноловият разтвор се нагрява и при охлаждане се получават кристалите.