BG106924A

BG106924A - Заместени производни на n-бензил-индол-3-ил-глиоксиловаta киселина с противотуморно действие

Info

Publication number: BG106924A
Application number: BG106924A
Authority: BG
Inventors: Eckhard Gunther; Peter Emig; Dietmar Reichert; Baut Guillaume Le; Bernd Nickel; Gerald Bacher
Original assignee: Zentaris Gmbh
Priority date: 1999-12-23
Filing date: 2002-07-16
Publication date: 2003-04-30
Also published as: PL195014B1; IL150235A0; CN1420880A; US20010014690A1; JP2003519137A; DE50005284D1; HUP0203716A3; ES2215768T3; AU2011901A; BR0016712A; NO20023039D0; DE19962300A1; UA75060C2; PT1240157E; WO2001047913A3; TWI284128B; PL355684A1; KR20020063245A; RU2266280C2; MXPA02006229A

Abstract

Изобретението се отнася до приложението на нови, заместени производни на N-бензил-индол-3-ил-глиоксиловата киселина с формула@@ и до тяхното приложение при лечението на туморни заболявания. Изобретението се отнася също до техни физиологично приемливи киселинни присъединителни соли и където е възможно, до N-оксиди, както и до фармацевтични състави,съдържащи поне едно от съединенията с формула I или техните соли, или N-оксиди, с физиологично приемливи неорганични или органични киселини, и, в даден случай, фармацевтично приложими носители и/или разреждащи, и/или помощни вещества. Изобретението се отнася и до форми за приложение на съединенията, съдържащи поне едно от съединенията с формула I или техните соли, като таблетки, дражета, капсули,разтвори за инфузия или ампули, супозитории, пластири, прахови състави за инхалационно приложение, суспензии, кремове и мазила.

Description

Област на техниката

Индол-З-глиоксиламидите имат разнообразно приложение като фармакодинамично активни съединения и като основни синтетични единици във фармацевтичната химия.

Предшестващо състояние на техниката

В патентна заявка Neth. Appl. 6502481 се описват съединения, които притежават противовъзпалителен и антипиретичен профил, както и обезболяваща активност.

В британска заявка GB-PS 1 028 812 се споменават производни на индолил-3-глиоксиловата киселина и техните амиди като аналгетично ефективни, антиконвулсивни и β-адренергични съединения.

G. Domschke et al. (Вег. 94, 2353 (1961)) описва 3-индолилглиоксиламиди, които все още не са характеризирани фармакологично.

Е. Walton съобщава в J. Med. Chem. 11, 1252 (1968) за прозводни на индолил-3-глиоксиловата киселина, които действат инхибиторно върху глицерофосфат-дехидрогеназата и лактат-дехидрогеназата.

В европейски патент ЕР 675110 се описват 1Н-индол-3глиоксиламиди, които са профилирани като вР1_А2-инхибитори и се прилагат при лечението на септичен шок, при панкреатит, в лечението на алергичен ринит и ревматичен артрит.

Освен това, в немска патентна заявка с номер 19814 838.0 се предлага приложението на съединенията от DE-OS 196 36 150 А1 като противотуморни средства.

Техническа същност на изобретението

Цел на настоящото изобретение е да предостави нови съединения от индол-3-ил-глиоксиловия ред с общата Формула I, които притежават добро противотуморно действие и могат да бъдат прилагани за производство на противотуморни средства.

Формула 1 където остатъците R, R-ι, R₂, R₃, R₄ и Z имат следното значение:

R= нитро-, амино-, моно-, съответно ди(С₁-С₆)-алкиламино-, моно-, съответно ди(С_гСб)-Циклоалкиламино-, (СгС₆)-ациламино-, фенил(С1-С₆)-алкиламино-, ароиламино-, хетероароиламино-, (СгСб)-алкилсулфонамидо-, арилсулфонамидо-, малеинимидо-, сукцинимидо-, фталилимидо-, бензилциклокарбоксиламино- (Z3 амино-), трет-бутоксикарбониламино- (ВОС-амино-), 9флуоренилметоксикарбониламино- (Fmoc-амино), трифенилметиламино- (Tr-амино-), 2-(4’-пиридил)етоксикарбониламино- (Руос-амино-), дифенилметилсилиламино (DPMS-амино-), като остатъците за R по желание могат да бъдат заместени към С-атомите 2, 3 и 4 на фениловия пръстен.

R може да означава, освен това, в случая, когато Р^водород, метилова или фенилметилова група, както и бензилоксикарбонилов остатък (Z-остатък), третичен бутоксикарбонилов остатък (ВОС-остатък) и ацетилна група, следните остатъци:

-NH-CH2-COOH; -NH-CH(CH₃)-COOH; -(CH₃)₂CH-CH_rCH2-CH(NH)-COOH-; H₃C-CH^CH(CH₃)-CH(NH)СООН-;

HOH₂C-CH(NH)-COOH-; φβΗΠΠ-0Η2-0Η(ΝΗ)-000Η-; (4-имидазолил)-СН₂-СН(1\1Н)-СООН-;

HN=C(NH₂)-NH-(CH₂)₃-CH(NH)-COOH-; H₂N-(CH₂)₄-CH(NH)-C00HH₂N-CO-CH2-CH(NH)-COOH-;HOOC-(CH₂)_rCH(NH)-COOH-;

R1 = водород, (СгС₆)-алкил, като алкиловата група може да бъде едно- или многократно заместена с фениловия пръстен, а този фенилов пръстен, от своя страна, може да бъде заместен едноили многократно с халоген, (СтС^-алкил-, (С₃-С₇)-циклоалкил-, с крабоксилни групи, с естерифицирани с СЦ-Сб-алканоликарбоксилни групи, трифлуорметилови групи, хидроксилни групи, метокси-групи, етокси-групи, бензилокси-групи, както и с една бензинова група, едно- или многократно заместена във фениловата част с (СгСб)-алкилови групи, халогенни атоми или трифлуорметилови групи,

Ri	означава също бензилоксикарбонилната група (Z-група) и третичния бутоксикарбонилов остатък (Вос-остатък), както и ацетиловата група.
r₂ •	може да означава също фениловия пръстен, който може да бъде едно- или многократно заместен с (С1-С₆)-алкил, (СгС₆)-алкоксициано-, халоген, трифлуорметил-, хидрокси-, бунзилокси-, нитро-, амино-, (СгСе)-алкиламино-, (СгС₆)-алкоксикарбониламино- и с карбоксилна група, съответно с естерифицирана чрез (С_гСб)~алканоли карбоксилна група, или да означава пиридинова конструкция от Формула 2 и нейния N-оксид, Rs ⁴rM² Формула 2 като пиридиновата конструкция при желание може да е свързана
©	към въглеродните атоми 2, 3 и 4 от пръстена и да е заместена със заместителите R₅ и R₆. Остатъците R₅ и R₆ могат да бъдат еднакви или различни и да имат значението (СтСб^алкил, както и значението (Сз-С₇)-циклоалкил, (СтСбГалкокси-, нитро-, амино, хидрокси-, халоген и трифлуорметил, както и да представляват етоксикарбониламиновия остатък и карбоксиалкокси-групата, при което алкиловата група да има 1-4 С-атома.
r₂	може да означава, освен това, един 2-, съответно 4пиримидинил-хетероцикъл, като 2-пиримидиниловият пръстен може да бъде едно- или многократно заместен с метилова група;

освен това - да означава заместената с (СгС₆)-алкил, с халоген, с нитро-, с амино-група, с (С1-С₆)-алкил-амино-остатък 2-, 3-, 4-, 5-, 6-, 7- и 8-хинолилова конструкция; да представлява една 2-, 3и 4-хинолилметилова група, като въглеродните атоми от пръстена на пиридилметиловия остатък на хинолиловата група и на хинолилметиловия остатък могат да бъдат заместени с (С_гС_б)-алкил, (СгСб)-алкокси-, нитро-, амино- и (С_ГС₆)алкоксикарбониламино-група.

R₂ може, освен това, когато Rt = водород, метилова или бензилова група, както и бензилоксикарбонилов остатък (Z-остатък), трет.бутоксикарбонилов остатък (Вос-остатък) и ацетилова група, да означава остатъците:

-СНг-СООН; -СН(СН₃)-СООН; -(СНз)₂СН-СН2-СН2-СН(СООН)-; НзС-СН2-СН(СНз)-СН(СООН)-; НО-Н₂С-СН(СООН)-;фенил-СН2-СН(СООН)-; (4-имидазолил)-СН₂-СН(СООН)-; HN=C(NH₂)-NH-(CH₂)3-CH(COOH)-; H₂N-(CH₂)₄-CH(COOH)-; H₂N-CO-CH₂-CH(COOH)-;HOOC-(CH₂)₂-CH(COOH)-;

R₂ може, освен това, в случая, когато R е водород, Z-група, Восостатък, ацетилова или бензилова група, да означава киселинния остатък на природна или неприродна аминокиселина, например α-глицил-, α-саркозил-, а.аланил-, α-левцил-, α-изо-левцил-, асерил-, а-фенилаланил-, α-хистидил-, α-пролил-, α-аргинил-, ализил-, а-аспарагил- и α-глутамил-остатък, като аминогрупите на съответните аминокиселини са незащитени или защитени. Като защитна група на амино-функцията в съображение влизат карбобензокси-остатъкът (Z-остатък) и трет,бутоксикарбониловия остатък (Вос-остатък), както и ацетиловата мий група. В случая, когато за R₂ е използван аспарагилов или глутамилов остатък, втората, несвързана карбоксилна група е като свободна карбоксилна група или под формата на карбоксилна група, естерифицирана с С-|-С₆-алканоли, например като метилов, етилов, съответно трет.-бутилов естер.

Освен това R₂ може да означава алиламинокарбонил-2-метилпроп-1-илова група.

F< и R₂ могат, освен това, да образуват заедно с азотния атом, към който са свързани, пиперазинов пръстен от Формула 3

Ν N—R₇

Формула 3

или хомопиперазинов пръстен, доколкото R₂ представлява аминоалкиленова група, при което

R₇ представлява алкилов остатък, фенилов пръстен, който може да бъде едно- или многократно заместен с (СгС₆)-алкил, (С^Се)алкокси-, халоген, нитро-група, амино-функция и може да бъде заместен с (С!-Сб)-алкиламино-група. R₇ представлява, освен това, бензхидрилна група и бис-р-флуорбензилхидрилна група.

R₃ и R₄ могат да бъдат еднакви или различни и да означават водород, (СгС₆)-алкил-, (С₃-С₇)-циклоалкил-, (СгС₆)-алканоил-, (С_ГС₆)алкокси-, халоген или бензилокси-група. Освен това, R₃ и R₄могат да означават нитро-група, амино-група, (С_гС₄)-моно- или двойно заместена с алкил аминогрупа, и (СтСб^алкоксикарбонил-, амино-функция или (С_гС₆)-алкокси-карбониламино(С_гС₆)-алкилова функция.

iinwWrtifr

Z означава O и S.

Под наименованието алкил-, алканол-, алкокси- или алкиламиногрупа при остатъците R, Ri, R_2j R3, R4, Rs> R7 трябва да се разбират принципно както “правоверижни”, така и “разклонени” алкилови групи, като “правоверижни алкилови групи, например, могат да означават остатъци като метил, етил, η-пропил, п-бутил, n-пентил, n-хексил, а “разклонени алкилови групи” да означават, например, остатъци като изопропил или трет.-бутил. Под наименованието “циклоалкил” трябва ф да се разбират остатъци като, например, циклопропил, циклобутил, циклопентил, циклохексил или циклохептил. Обозначението “халоген” важи за флуор, хлор, бром или йод. Означението “алкокси-група” представлява остатъци като например метокси-, етокси-, пропокси-, бутокси-, изопропокси-, изобутокси- или пентокси-. Под наименованието ацил- и ациламино-остатъци следва да се разбират групите формилова, ацетилова, пропионилова, бутирилова, валерилова и изовалерилова. Наименованието ароил на ароиламиногрупите обозначава бензоил, нафтоил, толуоил, фталоил, а групирането хетероароил на хетероароиламино-остатъците означава ф никотиноил, изоникотиноил, теноил и фуроил. Под наименованието арил на арилсулфонамидо-групата се разбира фенил, толил и нафтил.

i

Съединенията мога да бъдат прилагани и като киселиннодобавени соли, например, като соли на минерални киселини като например солна киселина, сярна киселина, фосфорна киселина, соли на органични киселини като например оцетна киселина, млечна киселина, малонова киселина, малеинова киселина, фумарова £ киселина, глюконова киселина, глюкуронова киселина, лимонена киселина, аскорбинова киселина, ембонова киселина, метансулфонова киселина, трифлуороцетна киселина, янтарна киселина, 2-хидрокси8 етансулфонова киселина, никотинова киселина и р-толуол-сулфонова киселина.

Както съединенията от Формула I, така и техните соли са биологично активни. Съединенията от Формула 1 могат да бъдат прилагани в свободна форма или като соли с физиологично приемливи киселини.

Приложението може да бъде направено перорално, парентерално, венозно, трансдермално или инхалационно.

Освен това, изобретението се отнася до фармацевтични състави със съдържание поне на едно съединение от Формула I или на негова сол с физиологично приемливи неорганични или органични киселини и евентуално - с фармацевтично приложими носители и/или разреждащи, съответно помощни вещества.

Като форми за приложение са подходящи, например, таблетки, дражета, капсули, разтвори за инфузия или ампули, супозитории, пластери, инхалационно приложими прахови състави, суспензии, кремове и помади.

Методите за производство на съединенията от изобретението се описват в следващите реакционни схеми 1 и 2 (етапи 1-3), както и в общите предварителни описания. Всички съединения могат да бъдат получени според описанието или аналогично.

Съединенията от общата Формула 1 с Z=O, R=NO₂ и NH₂, и R₂=apnn, аралкил и хетероарил се получават съгласно следващата схема 1.

Схема 1

1. Етап

Индоловото производно, което може да бъде незаместено или едно- или многократно заместено при С-2 във фениловата конструкция, се разтваря в протонен, диполярно непротонен или неполярен органичен разтворител, като например изопропанол, тетрахидрофуран, диметилсулфоксид, диметилформамид, Nметилпиролидон, диоксан, толуол или метиленхлорид, и се добавя капково към подготвена в тригърлена колба в Ит-атмосфера моларна или приложена в излишък суспензия на основа, като например натриев хидрид, пулверизиран калиев хидроксид, калиев трет.-бутилат, диметиламинопиридин или натриев амид, в подходящ разтворител. Тогава се добавя, например, желаният алкил-, аралкил-, съответно хетероаралкил-халогенид, евентуално при добавяне на катализатор като например мед, като се оставя да реагира за известно време, например 30 минути до 12 часа при поддържане на температурата в областта от 0°С до 120°С, предпочитано между 30°С и 80°С, особено предпочитано между 50°С и 65°С. След завършване на реакцията реакционната смес се слага във вода, разтворът се екстрахира например с диетилетер, дихлорметан, хлороформ, метилов трет,бутилетер или тетрахидрофуран, като получената съответна органична фаза се изсушава с безводен натриев сулфат. Органичната фаза се изсушава във вакуум, полученият сух остатък се кристализира чрез натриване по стените на колбата или масленият сух остатък се пречиства чрез прекристализация, дестилация или чрез колонна, съответно бърза хроматография върху Kiesel-гел или алуминиев оксид. Като елуент се използва, например, смес от дихлорометан и диетилетер в съотношение 8:2 (обем/обем) или смес от дихлорометан и етанол в съотношение 9.Ί (обем/обем).

2. Етап

Полученият съгласно горното описание на 1. етап N-заместен индол се разтваря в азотна атмосфера в непротонен или неполярен органичен разтворител, като например диетилетер, метилов трет,бутилетер, тетрахидрофуран, диоксан, толуол, ксилол, метиленхлорид или хлороформ, и се слага в приготвен в азотна атмосфера разтвор на просто моларно количество или такова с до 60-процентен излишък на оксалилихлорид в непротонен или неполярен разтворител, като например диетилетер, метилов трет.-бутилетер, тетрахидрофуран, диоксан, толуол, ксилол, метиленхлорид, като температурата се .поддържа между -5°С и 20°С. След това реакционният разтвор се загрява при температура между 10°С до 130°С, предпочитано между 20°С и 80°С, особено предпочитано между 30°С и 50°С за време от 30 минути до 5 часа, като след това се изпарява разтворителят.

Полученият сух остатък на обазувания по този начин “индолил-3глиоксил-хлорид” се разтваря в непротонен разтворител, като например тетрахидрофуран, диоксан, диетелетер, толуол или в диполярен непротонен разтворител, като например диметилформамид, диметилацетамид или диметилсулфоксид, охлажда се до температура между 10°С до -15°С, предпочитано между -5°С и 0°С, и се смесва в присъствие на киселинен уловител с разтвор на първичен или вторичен амин в разредител. Като разредители в съображение влизат приложените по-горе при разтварянето на индолил-3-глиоксил-хлорида разтворители. Като киселинни уловители се прилагат триетиламин, пиридин, диметиламинопиридин, основни йонообменници, натриев карбонат, калиев карбонат, пулверизиран калиев хидроксид, както и приложен в излишък при реакцията първичен или вторичен амин. Реакцията се осъществява при температура от 0°С до 120°С, предпочитано между 20°С и 80°С, особено предпочитано между 40°С и 60°С. След 1-3-часово реакционно време и 24-часово престоявяне при стайна температура полученият хидрохлорид на киселинния уловител се филтрира, филтратът се изсушава във вакуум и сухият остатък се прекристализира от органичен разтворител или се пречиства чрез колонна хроматография върху Kiesel-гел или алуминев оксид. Като елуент се прилага например смес от дихлорметан и етанол (95:5, обем/обем).

3. Етап

Полученият съгласно горното описание (2.етап) N-нитробензилзаместен “индол-глиоксил-амид” се разтваря в протонен разтворител като например метанол, етанол, пропанол, изопропанол, съответно бутанол, или в неполярен разтворител като например тетрахидрофуран, диоксан или гликол-диметилетер, или в диполярен непротонен разтворител като например диметилсулфоксид, диметилформамид, диметилацетамид, съответно N-метилпиролидон; при разбъркване разтворът се смесва в азотна атмосфера с хидриращ катализатор, като например Raney-никел, паладий/въглен или платина. В суспензията при умерено разклащане се добавя водород при газово налягане от 1-15 бара, предпочитано 2-10 бара, особено предпочитано при 4-6 бара, и температурата се повишава до около 20°С - 80°С, предпочитано 30°С - 60°С, особено предпочитано 45°С - 55°С. Евентуално, след около 1 час се добавя още веднъж количество катализатор и хидрирането се продължава. След реакционно време от 4-10 часа хидрирането е завършено. Катализаторът се филтрира в азотна атмосфера, разтворът се изсушава във вакуум до сухо и след това безцветният или жълтеникав сух остатък се изсушава във вакуум при 40°С.

Примери за изпълнение на изобретението

Съгласно това общо описание на етапи 1-3, в основата на които е схемата на синтез 1, се синтезират следващите съединения, които се предлагат при представяне и на съответното химично наименование в следващия преглед:

Пример 1

М-(пиридин-4-илИ1-(4-аминобензил)-индол-3-ил1 глиоксил-амид (D-68838) .Етап

-(4-нитробензил)-индол

Смес от 5.28 гр. натриев хидрид (0.22 мола, минерално-маслена суспензия) в 200 мл диметилсулфоксид се смесва с разтвор на 23.4 гр (0.2 мола) индол в 100 мл диметилсулфоксид. Загрява се 1 час при 65°С, след това се оставя да изстине и после се добавя капково 37.7 гр (0.22 мола) 4-нитробензил-хлорид. Разтворът се загрява до 60°С, съхранява се 14 часа при стайна температура и след това се излива при бъркане в 700 мл вода. Екстрахира се на порции с общо 300 мл метиленхлорид, органичната фаза се изсушава с безводен натриев сулфат, филтрира се и филтратът се изсушава във вакуум. Сухият остатък се пречиства върху колона от Kiesel-гел (Kieselgel 60, фирма Merck AG, Darmstadt; елуент метиленхлорид/етанол 9:1, обем/обем).

Добив: 43.9 гр (87% от теоретичната стойност)

MS: m/e 253 (М+Н)

2. Етап

N-( пиридин-4-ил)-[ 1 -(4-нитробензил)-индол-3-ил1глиоксил-амид (D-68836)

Разтвор на 4.50 мл оксалихлорид в 50 мл етер се смесва капково при 0°С в азотна атмосфера с разтвор на 10.09 гр (0.04 мола) 1-(4нитробензил)-индол в 50 мл етер. Загрява се 2 часа при температура на кипене и след това разтворителят се изпарява. Към утайката се прибавят 100 мл тетрахидрофуран, изстудява се до -5°С и се добавя капково разтвор на 9.32 гр (0.099 мола) 4-аминопиридин в 400 мл тетрахидрофуран. Загрява се 3 часа при обратен хладник и се оставя за една нощ при стайна температура. 4-аминопиридинът се филтрира под вакуум, утайката се промива с тетрахидрофуран, филтратът се изсушава във вакуум и сухият остатък се кристализира обратно с оцетен естер.

Добив: 13.5 гр (84% от теоретичната стойност)

MS: m/e 401 (М+Н)

З.Етап

М-(пиридин-4-ил)-[1-(4-аминобензил)-индол-3-ил1глиоксил-амид (D-68838)

Смес от 200 мг Raney-никел в 50 мл диоксан се смесва със суспензия от 320 мг (0.8 ммола) М-(пиридин-4-ил)-[1-(4-нитробензил)индол-3-ил]глиоксил-амид в смес от разтворители, съдържаща 150 мл диоксан и 20 мл изопропанол. В тази суспензия при разклащане се вкарва водород при налягане от 5 бара и температурата се поддържа 30-35°С. След около 3 часа още веднъж се добавят 400 мг Raney-никел и хидрирането се продължава при живо разклащане още 8 часа при 35°С и 5 бара. Катализаторът се филтрира в ^-атмосфера, филтратът се изсушава във вакуум до сухо и утайката се изсушава във вакуум при 40°С.

Добив: 273 гр (92% от теоретичната стойност)

MS: m/e 371 (М+Н)

Освен това, съединенията от общата формула 1 с Z=O, R=NO₂ и NH₂, Я₂=арилова, хетероарилова, хетероаралалкилова и ариламинокарбонил-2-метил-проп-1-ил-ова група могат да бъдат синтезирани и по пътя на синтез от схема 2

Схема 2

н

Н21 Raney-никел

З.Етап

М-(пиридин-4-илИ 1 -(4-аминобензил)-индол-3-ил1глиоксил-амид .Етап

М-(пиридин-4-ил)-(индол-3-ил)глиоксил-амид

Към разтвор на 9 мл оксалилхлорид в 100 мл безводен етер капково при 0°С се добавя разтвор на 10 гр (85.3 ммола) индол в 100 мл етер. Сместа се загрява 3 часа при обратен хладник. След това при -5°С се накапва суспензия от 12 гр (127.9 ммола) 4-амино-пиридин в 500 мл тетрахидрофуран; реакционната смес се загрява при бъркане за 3 часа до температура на кипене и се оставя за една нощ при стайна температура. Филтрира се, утайката се обработва с вода и изсушеното съединение се пречиства върху колона от Kiesel-гел (Kieselgel 60, фирма Merck AG, Darmstadt) при използване на елуционни средства метиленхлорид/етанол 10:1, обем/обем).

Добив: 9.8 гр (43.3% от теоретичната стойност)

MS: m/e 266 (М+Н) .Етап

N-( пиридин-4-илИ 1 -(4-нитробензил)-индол-3-ил1глиоксил-амид (D-68836)

Полученият в 1.Етап (схема 2) М-(пиридин-4-ил)-индол-3ил))глиоксил-амид се превръща, съгласно “описание на бензилирането” (стр. 10-11) с 4-нитробензилхлорид и се изолира полученото съединение И-(пиридин-4-ил)-[1-(4-нитробензил)-индол-3ил]глиоксил-амид.

Добив: 64% от теоретичната стойност

MS: m/e 401 (М+Н)

З.Етап

М-(пиридин-4-ил)-[ 1 -(4-аминобензил)-индол-3-ил1глиоксил-амид (D-68838)

Полученият съгласно 2.Етап (схема 2) М-(пиридин-4-ил)-[1-(4© нитробензил)-индол-3-ил]глиоксиламид се хидрира каталитично съгласно “описание на хидрирането” (стр. 12) и се изолира полученото съединение М-(пиридин-4-ил)-[1-(4-аминобензил)-индол-3-ил]глиоксиламид.

Добив: 94% от теоретичната стойност

MS: m/e 371 (М+Н)

1. Етап

Към приготвения в азотна атмосфера разтвор на оксалилхлорид в просто моларно количество или в такова с до 60%-излишък на непротонен или неполярен разтворител, като например диетилетер, метилов трет.-бутилетер, тетрахидрофуран, диоксан или дихлорметан, при температура между -5°С и +5°С, капково се прибавя разтвореното индолово производно, което може да бъде незаместено или заместено при С-2, съответно във фениловия пръстен. Реакционната смес се ййййййеаьй

MSaiWti загрява за 1 до 5 часа до температура между 10°С и 120°С, предпочитано между 20°С и 80°С и особено предпочитано между 30°С й 60°С, като накрая разтворителят се изпарява. Полученият сух остатък на (индол-З-ил)глиоксил-хлорида се разтваря, съответно суспендира в непротонен разтворител като например тетрахидрофуран, диоксан, диетилетер, толуол или в диполярно непротонен разтворител като диметилформамид, диметилацетамид или диметилсулфоксид, изстудява се до температура между между 10°С и +10°С, предпочитано между -5°С до 0°С, и се смесва в присъствие на киселинен уловител с разтвор на първичен или вторичен амин в разредител. Като разредители в съображение влизат приложените по-горе при разтварянето на индолил-3-глиоксил-хлорида разтворители. Като киселинни уловители се прилагат триетиламин, пиридин, диметиламинопиридин, основни йонообменници, натриев карбонат, калиев карбонат, пулверизиран калиев хидроксид, както и приложен в излишък при реакцията първичен или вторичен амин. Реакцията се осъществява при температура от 0°С до 120°С, предпочитано при 20°С - 80°С, особено предпочитано между 40°С и 60°С. След 1-4-часово реакционно време и 24-часово престояване при стайна температура се извършва филтриране, утайката се дигерира с вода, филтрира се се и се изсушава във вакуум. Желаното съединение се пречиства чрез прекристализиране в органичен разтворител или чрез колонна хроматография върху Kiesel-гел или алуминиев оксид. Като елуент се прилага, например, смес от дихлорметан и етанол (10:1, обем/обем).

2. Етап

Полученият съгласно горното описание на етап 1. “индол-3-илглиоксил-амид” се разтваря в протонен, диполярно непротонен или неполярен органичен разтворител, като например изопропанол, тетрахидрофуран, диметилсулфоксид, диметилформамид, ' диметилацетамид, N-метилпиролидон, диоксан, толуол или . метиленхлорид, и капково се прибавя към приготвена в тригърлена колба в Иг-атмосфера моларна или приложена в излишък суспензия на основа, например натриев хидрид, пулверизиран калиев хидроксид, калиев трет.-бутилат, диметиламинопиридин или натриев амид, в подходящ разтворител. Тогава се добавя, например, желаният алкил-, аралкил-, съответно хетероаралкил-халогенид, неразреден или в разредител, който, например, е използван при разтварянето на “индол3-илглиоксил-амида”, евентуално при добавяне на катализатор като например мед, като се оставя да реагира за известно време, например 30 минути до 12 часа, като температурата се поддържа в областта от 0°С до 120°С, предпочитано между 30°С и 80°С, особено предпочитано между 50°С и 70°С.

След завършване на реакцията реакционната смес се слага във вода, разтворът се екстрахира например с диетилетер, дихлорметан, хлороформ, метилов трет.-бутилетер, тетрахидрофуран, съответно пбутанол, като получената съответна органична фаза се изсушава с безводен натриев сулфат. Органичната фаза се изсушава във вакуум, полученият сух остатък се кристализира чрез натриване по стените на колбата или, съответно, масленият сух остатък се пречиства чрез дестилиране или чрез колонна, съответно бърза хроматография върху Kiesel-гел или алуминиев оксид. Като елуент се използва, например, смес от метиленхлорид и диетилетер в съотношение 8:2 (обем/обем) или смес от метиленхлорид и етанол в съотношение 9:1 (обем/обем).

3. Етап

Полученият съгласно горното описание (2.етап) N-нитробензилзаместен “индол-глиоксил-амид” се разтваря в протонен разтворител, като например метанол, етанол, пропанол, изопропанол, съответно бутанол, или в неполярен разтворител като например тетрахидрофуран, диоксан или гликол-диметилетер, или в диполярен непротонен разтворител като например диметилсулфоксид, диметилформамид, диметилацетамид, съответно N-метилпиролидон; разтворът се смесва в азотна атмосфера и при бъркане с хидриращ катализатор, като например Raney-никел, паладий/въглен или платина. В суспензията при умерено разклащане се добавя водород при газово налягане от 1-15 бара, предпочитано 2-10 бара, особено предпочитано при 4-6 бара, и температурата се повишава до около 20°С - 80°С, предпочитано 30°С - 60°С, особено предпочитано 45°С - 55°С. Евентуално, след около 1 час се добавя още веднъж количество катализатор и хидрирането се продължава. След реакционно време от 4-10 часа хидрирането е завършено. Катализаторът се филтрира в азотна атмосфера, разтворителят се изсушава до сухо във вакуум и след това безцветният или жълтеникав сух остатък се изсушава във вакуум при 40°С.

Съгласно общото предписание за етапи 1-3, в основата на които е схема на синтез 2, се синтезират съединенията D-68836 и D-68838, които вече бяха представени съгласно хода на синтез от реакционната схема 1.

В тубулин-полимеризационен анализ е показана активността на представените съединения. От особено значение е доказаното, че D68838 потиска полимеризирането на тубулина и така упражнява дестабилизиращ ефектвърху микротубулите, съответно върху митотичните вретена.

Claims

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

-1. Нови, заместени производни на N-бензил-индол-З-глиоксиловата киселина с противотуморно действие от общата Формула 1 където остатъците R, R_b R₂, R3, R₄ и Z имат следното значение:

R = нитро-, амино-, моно-, съответно ди(СгС₆)-алкиламино-, моно-, съответно ди(СгС₆)-циклоалкиламино-, (СгС₆)-ациламино-, фенил(С_гСб).алкиламино-, ароиламино-, хетероароиламино-, (СгСб)-алкилсулфонамидо-, арилсулфонамидо-, малеинимидо-, сукцинимидо-, фталилимидо-, бензилциклокарбоксиламино (Zамино), трет.-бутоксикарбониламинофлуоренилметоксикарбониламинотрифенилметиламиноетоксикарбониламиноамино (DPMS-амино-), заместени по желание (ВОС-амино-), 9(Fmoc-амино), 2-(4’-пиридил)дифенилметилсилил(Тг-амино-), (Руос-амино-), като остатъците за R могат да бъдат към С-атомите 2, 3 и 4 на фениловия пръстен.

R може да означава, освен това, в случая, когато Р^водород, метилова или фенилметилова група, както и бензилоксикарбонилов остатък (Z-остатък), третичен бутоксикарбонилов остатък (ВОС-остатък) и ацетилна група, следните остатъци:

-NH-CHz-COOH; -NH-CH(CH₃)-COOH; 4CH₃)₂CH-CH_rCH_rCH(NH)-COOH-; H₃C-CH_rCH(CH₃)-CH(NH)COOH-;

HOH₂C-CH(NH)-COOH-; фенил-СН₂-СН(МН)-СООН-; (Д-имидазолил^СНг-СНСМН^СООН-;

HN=C(NH₂)-NH-(CH₂)₃-CH(NH)-COOH-; H₂N-(CH₂)₄-CH(NH)-COOHH₂N-CO-CH₂-CH(NH)-COOH-;HOOC-(CH₂)₂-CH(NH)-COOH-;

R₁ = водород, (СгСб)-алкил, като алкиловата група може да бъде едно-или многократно заместена с фениловия пръстен, а този фенилов пръстен, от своя страна, може да бъде заместен едноили многократно с халоген, (СгС₆)-алкил-, (С₃-С₇)-циклоалкил-, с карбоксилни групи, с естерифицирани с СрСб-алканоликарбоксилни групи, трифлуорметилови групи, хидроксилни групи, метокси-групи, етокси-групи, бензилокси-групи, както и с една бензилова група, едно- или многократно заместена във фениловата част с (СгС₆)-алкилови групи, халогенни атоми или трифлуорметилови групи,

R₁ означава също бензилоксикарбонилната група (Z-група) и третичния бутоксикарбонилов остатък Вос-остатък), както и ацетиловата група.

R₂ може да означава също фениловия пръстен, който може да бъде едно- или многократно заместен с (СгСб)-алкил, (СгС_е)-алкоксициано-, халоген, трифлуорметил, хидрокси-, бунзилокси-, нитро-, амино-, (СгСб)-алкиламино-, (С_гС₆)-алкоксикарбониламино- и с карбоксилна група, съответно с естерифицирана чрез (СгСб)-алканоли карбоксилна група, или да означава пиридинова конструкция от Формула 2 и нейния N-оксид,

Формула 2 като пиридиновата конструкция при желание може да е свързана към въглеродните атоми 2, 3 и 4 от пръстена и да е заместена със заместителите R₅ и Re.

Остатъците R₅ и R₆ във Формула 2 могат да бъдат еднакви или различни и да имат значението (СгС₆)-алкил, както и значението (С₃-С₇)-циклоалкил, (СгС₆)-алкокси-, нитро-, амино, хидрокси-, халоген и трифлуорметил, както и да представляват етоксикарбониламиновия остатък и карбоксиалкокси-групата, при което алкиловата група да има 1-4 С-атома.

R₂ може да означава, освен това, един 2- съответно 4-пиримидинилхетероцикъл, като 2-пиримидиниловият пръстен може да бъде едно- или многократно заместен с метилова група; освен това да означава заместената с (С_гСб)-алкил, с халоген, с нитро-, с амино-група, с (С1-С₆)-алкил-амино-остатьк 2-, 3-, 4-, 5-, 6-, 7- и 8хинолилова конструкция; да означава една 2-, 3- и 4хинолилметилова група, като въглеродните атоми от пръстена на пиридилметиловия остатък на хинолиловата група и на хинолилметиловия остатък могат да бъдат заместени с (Ci-C₆)алкил, (С_гС₆)-алкокси-, нитро-, амино- и (СгС₆)« алкоксикарбониламино-група.

R₂ може, освен това, когато Rf = водород, метилова или бензинова група, както и бензилоксикарбонилов остатък (Z-остатък), третбутоксикарбонилов остатък (Вос-остатък) и ацетилова група, да означава остатъците:

-СНг-СООН; -СН(СН₃)-СООН; -(СН₃)₂СН-СН2-СН₂-СН(СООН)-; Н₃С-СН₂-СН(СН₃)-СН(СООН)-;

• НО-Н₂С-СН(СООН)-;фенил-СН2-СН(СООН)-;

(4-имидазолил)-СН₂-СН(СООН)-; HN=C(NH₂)-NH-(CH₂)₃-CH(COOH)-; H₂N-(CH₂)₄-CH(COOH)-; H₂N-CO-CH2-CH(COOH)-;HOOC-(CH₂)₂-CH(COOH)-;

R₂ може, освен това, в случая, когато R е водород, Z-група, Восостатък, ацетилова или бензинова група, да означава киселинния остатък на природна или неприродна аминокиселина, например α-глицил-, α-саркозил-, а.аланил-, α-левцил-, α-изо-левцил-, асерил-, а-фенилаланил-, α-хистидил-, α-пролил-, α-аргинил-, ализил-, а-аспарагил- и α-глутамил-остатък, като аминогрупите на ® съответните аминокиселини са незащитени или защитени. Като защитна група на амино-функцията в съображение влизат карбобензокси-остатъкът (Z-остатък) и третбутоксикарбониловият остатък (Вос-остатък), както и ацетиловата група. В случая, когато за R₂ е използван аспарагилов или глутамилов остатък, втората, несвързана карбоксилна група е като свободна карбоксилна група или под формата на карбоксилна група, естерифицирана с С_ГС₆алканоли, например като метилов, етилов, съответно третбутилов естер;

освен това R₂ може да означава алиламинокарбонил-2-метилпроп-1-ил-ова група.

*

R-i и R₂ могат, освен това, да образуват заедно с азотния атом, ⁹ към който са свързани, пиперазинов пръстен от Формула 3 или хомопиперазинов пръстен, доколкото R₂ представлява аминоалкиловова група, при което / \ —N N-R₇

W

Формула 3

R₇ представлява алкилов остатък, фенилов пръстен, който може да бъде едно- или многократно заместен с (СгСб)-алкил, (СгС₆)алкокси-, халоген, нитро-група, амино-функция и може да бъде заместен с (СгСб)-алкиламино-група; R₇ представлява, освен това, бензхидрилна група и бис-р-флуорбензилхидрилна група.

R₃ и R₄ могат да бъдат еднакви или различни и да означават водород, (СгСе^алкил-, (С₃-С₇)-Циклоалкил-, (СгСе^алканоил-, (СгС₆)алкокси-, халоген или бензилокси-група; освен това, R₃ и R₄ могат да означават нитро-група, амино-група, (С_гС₄)-моно- или двойно заместена с алкил амино-група, и (СгС₆)-алкокси-карбониламино-функция или (С1-С₆)-алкокси-карбониламино-(СгС₆)алкилова функция.

Z означава О и S.
2. М-(пиридин-4-ил)-[4-аминобензил)-индол-3-ил]глиоксил-амид (D-68838).
3. Н-(пиридин^4-ил)-[4-нитробензил)-индол-3-ил]глиоксил-амид (D-68836).
4. Киселинно-добавени соли на съединенията съгласно претенции 1-4 от общата Формула 1 под формата на соли на минерални киселини

като солна киселина, сярна киселина, фосфорна киселина, соли на • органични киселини, особено оцетна киселина, млечна киселина, малонова киселина, малеинова киселина, фумарова киселина, глюконова киселина, глюкуронова киселина, лимонена киселина, аскорбинова киселина, ембонова киселина, метансулфонова киселина, трифлуороцетна киселина, янтарна киселина, 2-хидроксиетансулфонова киселина, никотинова киселина и р-толуолсулфонова киселина.
5. Фармацевтични състави на съединенията съгласно претенции 1-4 от общата Формула 1 със съдържание поне на едно от съединенията от Формула 1 или техните соли, съгласно претенция 3, на физиологично поносими неорганични или органични киселини, и евентуално на фармацевтично приемливи носители и/или разреждащи, и/или помощни вещества.
6. Форма за приложение на съединенията съгласно претенции 1-4 от общата Формула 1 със съдържание поне на едно от съединенията от Формула 1 или техните соли, съгласно претенция 3, под формата на таблетки, дражета, капсули, разтвори за инфузия или ампули, супозитории, пластири, прахови състави за инхалационно приложение, суспензии, кремове и помади.
7. Приложение на съединенията съгласно претенции 1-4 от общата Формула 1 за производство на противотуморни средства.
8. Приложение на съединенията съгласно претенции 1-4 от общата Формула 1 за лечение на туморни заболявания.