BG51149A3 - Конусна трошачка - Google Patents

Abstract

Трошачката може да се използва в минното дело и строителството за раздробяване на руда и строителни материали. Тя има опростена конструкция и висока ефективност, поради което отпада необходимостта от повторното натрошаване на материала. Състои се от външен конус (13), в който е оформена камера (15) с централен изходящ отвор (27) с разположена в него трошаща глава (17), която определя пръстеновидно място за притискане (41) между стената на гърловината (38) и външната повърхност на главата (37). Трошащата глава (17) извършва въртеливо и вибрационно движение около оста на въртене (gв). Между трошащата глава (17) и задвижващия вал (21) е разположен въртящ болт (23) с оформени по него носещи участъци, които принуждават главата (17) и болта (23) да заемат определено ъглово положение. 18 претенции, 5 фигури

Description

Изобретението се отнася до конусна трошачка за раздробяване на чуплив и крехък материал, която намира приложение в минното дело и строителството.

По-нататък под термина ос на въртене трябва да се разбира оста, на която трошащата глава на устройството за трошене е симетрична, а терминът ъгъл на въртене е определен като ъгъла, заключен между централната ос на външния конус и оста на въртене.

Известни са трошачки за едро, средно и дребно намаляване размера на чуплив или крехък материал, които включват конусни трошачки. Обикновената конусна трошачка се състои от вътрешен пресечен конус, който се върти около централна вертикална ос на външна конусна камера и определя конусовидно пръстеновидно пространство между камерата и конуса. Вътрешният конус извършва кръгово движение около вертикалната ос на камерата, но се върти главно около своята собствена ос на симетрия.

Движението на вътрешния конус се предава от гърбично приспособление, задвижвано под конуса посредством външно разположен двигател и системата от зъбни предавки. Зъбните предавки завъртат голям ексцентриков механизъм, включващ гърбичното приспособление, което принуждава вала, на който е монтиран вътрешният конус, да се върти около вертикалната ос на камерата и чрез който точката на пресичане между вертикалната ос и конусната ос е над вътрешния конус. Следователно кръговото движение е почти изцяло хоризонтално и очертава малък размер на пръстеновидното пространство между вътрешния конус и външната камера в единия край на вътрешния конус и сравнително голям- в противоположната страна на конуса по време на неговото движение. Това голямо изменение в отвора на пръстеновидното пространство е свързано със сравнително голяма разлика в размера на материала, освобождаван от трошачката. Следователно, когато се изисква определен размер на материала, обикновено е необходимо до 40% от освобождавания материал да се подаде за повторно трошене, за да се получи задоволителен размер. При такава недостатъчна ефективност се удължава използването на трошачката, увеличава се износването и вероятността от повреди.

Съставните елементи на трошачката, които се използват за задвижване на вътрешния конус чрез въртящ механизъм за трошене е необходимо да бъдат със сложна и точно изработена конструкция, която прави смяната на такива елементи много скъпа не само от гледна точка на разходи за елементите, но и поради времето за престой, като се налага обслужване от персонал за специализирана поддръжка и ремонт.

Задачата на изобретението е да се създаде конусна трошачка, с която да се осигури различен начин на трошене от възприетия в предишните конструкции на конусни трошачки за трошене на чуплив или крехък материал с цел да се повиши ефективността на трошенето и да се намалят разходите за ремонт и поддръжка на устройството за трошене.

Съгласно едно вариантно решение на изобретението конусната трошачка за чуплив или крехък материал включва външен конус, който има камера за поемане на материал за трошене и централен отвор за освобождаване на товара, разположен в основата на камерата, като споменатият отвор за освобождаване на товара определя гърловина с пръстеновидна стена. Трошачката включва и трошаща глава, разположена централно в отвора за освобождаване на товара, имаща трошаща повърхност, отстояща на определено разстояние от външния конус в гърловината и определяща пръстеновиден участък, оформен между посочената стена на външния конус и трошащата повърхност на трошащата глава, като трошащата глава има ос на въртене - задвижващ възел за задвижване на трошащата глава вътре във външния конус.

Трошащата глава се поддържа в двата противоположни края на оста от опорен възел, който я разполага в положение, изместено относно централната ос на външния конус, движейки я около определена точка на въртене, представляваща точката на пресичане на въртящата и централната ос, като осъществява въртеливо и вибрационно движение на трошащата глава около споменатата точка. Така определената точка на въртене е разположена близо или съвпада с долната част на трошащата глава по такъв начин, че вибрацията на горната част на трошащата повърхност е причинена главно от напречното преместване на централната ос, а вибрацията на най-долната част на трошащата повърхност е причинена главно в посока, успоредна на централната ос.

За предпочитане е опорният възел да включва въртящ вал, разположен централно в камерата за въртене около централната ос. Валът има един осов край, разположен в камерата за ангажиране на спомената глава по такъв начин, че главата да се разположи в определено ъглово положение, на разстояние от централната ос на вала, докато позволява относително въртене между споменатата глава и вала.

За предпочитане е определеното ъглово положение на главата да се поддържа чрез поставяне на въртящ се болт или пета, вмъкнати между трошащата глава и вала, като болтът или петата съвпада с оста на въртене на главата и позволява относително въртящо движение между вала и главата.

За предпочитане е опорният възел да включва универсална връзка за поддържане на трошащата глава по отношение на външния конус, като осигурява свободно въртящо и колебателно движение на главата около точката на въртене. Връзката включва двойка свързани елементи, единият от които е разположен централно във изходния отвор в основата на външния конус, а другият елемент е разположен в долния край на главата.

Изобретението се пояснява с приложените фигури, от които:

фигура 1 - представлява схематичен изглед отстрани на трошачката, показващ принципа, по който се постига конусното въртене;

фигура 2 - изглед отгоре на фиг.1, в мястото на главата за трошене;

фигура 3 - вертикален разрез на първото вариантно решение на трошачката;

фигура 4 - вертикален разрез на второто вариантно решение на трошачката;

фигура 5 - пояснява в разглобен вид вала, въртящ болт, глава и палец от първото изпълнение.

На фиг.1 е показана глава за трошене, която има увеличен ъгъл на въртящо движение. На практика ъгълът на въртене може да бъде по-остър от показания или по-тъп.

Както е показано на фиг.1, конусната трошачка включва външен конус 13, глава за трошене 17, задвижващ механизъм и опорен механизъм 20а и 20в, разположен в противоположните краища на главата. Опорният механизъм

20а и 20в включва палец 19, разположен близо до основата на външния конус 13, вал 21, разположен над главата за трошене 17, и въртящ болт 23, поставен между вала 21 и главата за трошене 17.

Външният конус 13 има вътрешна конусна камера 15, осигурена с горен кръгов входящ отвор 25, през който материалът може да бъде подаден в камерата 15 за трошене между стена 37 на главата и стена 39 на външния конус. Външният конус 13 е снабден и с долен отвор 27, през който се освобождава от трошачката натрошеният материал. Отворът 27 за освобождаване на материала определя гърловина 38, която има пръстеновидна, по същество конусовидна стена 38, в която се поставя главата за трошене 17. Камерата 15 е главно симетрична около централната ос АС и може да се оформи с пръстеновидната конусовидна стена 24 на срещуположния наклон към стената 39 на гърловината. Съответно стената 24 се свива навътре от входящия отвор 25 към изходния отвор на външния конус, доближавайки се до гърловината. Пръстеновидната стена 39 след това се отдалечава навън от камерата 15 към основата на външния конус 13. Следователно доближаването на стената 24 и стената 39 може да определи пръстенообразното свиване 29 във външния конус при тяхното съединяване, макар че някои форми на външния конус може и да не определят ясна точка на стесняване.

Палецът 19 е стабилно закрепен централно в изходния отвор 27 на външния конус и включва полусферична страна 31, обикновено ориентирана към камерата 15. Полусферичната повърхност 31 осигурява място, на което може да застане главата 17 за трошене, като се оформя универсална въртяща връзка, позволяваща на трошащата глава да се върти, обръща и/или колебае върху палеца около точката на въртене В, съвпадаща с централната ос АС на камерата 15, оста на въртене ОВ на трошащата глава 17 и долната част на трошащата глава 17.

Главата 17 за трошене обикновено е с форма на пресечен конус, който има горна кръгообразна плоска страна 33 с диаметър по-малък, от диаметъра на пръстенообразното стеснение 29 и конична трошаща повърхност 37, която се простира между перифериите на горната 33 и долна 35 страна. Долната страна 35 на трошащата глава 17 е централно издута за осигуряване на носеща повърхност, която да заста4

VI не върху полусферичната повърхност 31 на палеца 19 като допуска универсално въртеливо и обръщащо се движение на главата около точката на въртене В.

Палецът 19 и трошащата глава 17 имат 5 точна конфигурация, така че главата може да се разположи в района на изходния отвор 27, за да може главата 37 за трошене да се позиционира в близост и на известно разстояние от кръгообразната стена 39 на гърловината 38, за да се простре под стеснение 29, като по този начин определя пръстеновидно място за притискане 41 между стената 39 и конусовидната стена 37 на главата. Следователно диаметърът на долната страна 35 на главата 17 е по-малък от максималния диаметър на изходния отвор 27, така че размерът на отвора между конусовидната страна 37 и стената 39 може да се регулира чрез осово придвижване на външния конус по отношение на палеца и главата или осово придвижване на палеца и главата по отношение на външния конус.

В едно вариантно решение горната плоска страна 33 на главата е оформена с кръгообразна вдлъбнатина 49, която е с централна ос, разположена ортогонално на повърхнината /равнината/ на страната и съвпадаща с оста на конусно въртене на главата. Вдлъбнатината 49 се осигурява да поеме единия край на въртящия болт 23 който е свързан с главата 17 и вала 21.

Валът 21 е свързан с ходов винт 43 /вретено/ от задвижващия механизъм, разположен близо до горната част на външния конус за въртене на вала около централната ос АС на камерата 15. Външният осов край 47 има челна страна, разположена в полегата равнина към дясната част на вала.

В първото вариантно решение външният осов край 47 на вала, както и главата 17, е оформен с кръгообразна вдлъбнатина 51 в челната си страна, като централната ос е разположена ортогонално на равнината на челната страна и е отклонена на предварително определено разстояние на централната ос АС на вала. Вдлъбнатината 51 е осигурена, за да поеме другия край на въртящия се болт 23, така че валът и главата се свързват взаимно благодарение на въртящия се болт 23.

Въртящият се болт 23 има правилна кръгообразна цилиндрична форма, чрез който срещуположните половини на болта оформят издадени навън носещи участъци, поемани с вър10 тене в съответните вдлъбнатини 49 и 51 на главата и вала за разполагане на главата 17 в предварително определен ъглово разположение относно централната ос АС, като осигурява възможност за относително въртеливо движение между главата и вала и въртенето на главата около централната ос АС на камерата 15 за трошене. Следователно, централните оси на вдлъбнатините 49 и 51 и вътрешният болт 23 съвпадат с въртящата се ос ОВ на главата 17.

Осовата дължина на въртящия се болт 23 може да бъде определено по-дълга от комбинираната дълбочина на вдлъбнатините 49 и 51, за да се остави място между челната страна 47 и горната страна 33, така че единствените носещи повърхности между вала и главата се оказват във въртящия се болт. Осигурява се уплътнение срещу прах /не е показано/ между челната страна 47 и горната страна 33, за уплътняване на болта и вдлъбнатините който се троши във външния конус.

В други вариантни решения, които не са показани на фигурите страните 47 и 33 могат да бъдат отделени по други начини, например чрез срещуположните краища на входящия и изходящия канал на конусовиден лагер.

В действие ходовият винт 43 от задвижващия механизъм обикновено се задвижва от хидравличен двигател /не е показан на фигурите/, който привежда вала 21 във въртене около централната ос АС на камерата за трошене. Когато валът се върти, трошащата глава 17 заема определеното й ъглово разположение около централната ос чрез въртене около точката на въртене В на палеца 19, като е с възможност да се върти във всяка посока по отношение на външния конус и вала и около неговата ос СВ. Точката на въртене В е разположена близо или съвпада с долната част на трошащата глава и поради относителната пространствена връзка и конфигурация на стеснението 29, стената 39 на гърловината и коничната повърхност 37 на главата, празното пространство 41 обикновено се променя само странично около ниско разположената периферия ΙΗ на най-долната част на трошащата повърхност 37 на главата през цялото време на вала 43. Горната периферия ЕР на трошащата повърхност 37 на главата осигурява обикновено сравнително голяма степен на изменение на размера на празнината, намираща се непосредствено до стеснението 29 на външния конус по време на въртене на вала.

При отсъствие на каквото и да е съпротивителна сила приложена върху главата при въртенето й около централната ос АС, главата може да се върти по отношение на външния конус и на вала. Когато през входящия отвор 25 в камерата се подаде чуплив или крехък материал и се поеме от пръстеновидното пространство за притискане 41 материалът ще се съпротивлява на въртенето на главата по отношение на външния конус. Следователно, валът 21 ще продължи да се върти около централната ос АС, а трошащата глава ще извърши колебливо движение около точката на въртене В. По време на това колебателно движение на главата, тя ще се върти около оста си на въртене СВ. Цикълът на въртене на главата около оста СВ е приблизително същият като цикълът на въртене на оста на въртене около централната ос АС, обаче могат да настъпят и леки изменения в резултат на ефекта от триенето на материала, който се натрошава между стената и повърхност 37. Това може да доведе до бавно кръгообразно придвижване на точката от ниско разположената периферия ΙΗ на главата по отношение на съседна точка на кръгообразната стена 39 на изходящия отвор в посока или обратно на обратно на часовниковата стрелка по време на колебателното движение на главата.

Когато материалът попадне в мястото на притискане 41, той оказва съпротивление, забавяйки въртенето на главата 17, което осигурява относителното въртене между вала 21 и главата. Това осигурява въртене на главата около оста на въртене СВ и колебателно движение около точката на въртене В на палеца. Следователно колебателното движение, създадено в главата, е резултат от вибрирането на точката от повърхността на главата по дъгообразна траектория , имаща вертикална съставяща и напречна съставяща за движение по отношение на централната ос АС на трошачката. Това колебателно движение се осъществява само когато точката на въртене В е разположена близо или съвпада с най-долната част на трошащата глава, най-долната част на трошащата глава е определена като мястото, което съвпада с найдолната част на трошащата повърхност. При това положение вибрирането на горната част на трошащата повърхност 37 е причинено главно от напречното преместване на централната ос АС, а вибрацията на долната част на трошащата повърхност е причинена главно в посока, успоредна на централната ос АС. По този начин трошащото движение винаги се прилага към материала, поет в мястото на притискане 41 чрез комбиниране на напречно и вертикално вибриране на трошащата глава. Този начин на трошене осигурява много по-ефективно разпределение на силата на трошене върху материала, обхванат в мястото на притискане, което намалява тенденцията главата да удря материала по време на колебателното движение, с което се повишава ефективността при използването на притискащите сили, изразено в продължително притискане на материала между срещуположните страни, в мястото на притискане след установяване на контакта.

Принципът на трептене на главата около точката на въртене В се изразява не само с редуващо се определяне от различните части на повърхността на трошащата глава на минимални и максимални празнини в мястото на притискане по време на въртене на главата, но съответната минимална празнина в най-долната и в горната част на трошащата повърхност са разположени диагонално една срещу друга в срещуположните страни на главата по всяко време и също така със съответстващата максимална празнина. Максималната и минимална празнина в горната и долна част и трошащата повърхност са на 180° по отношение на всички други. Например, когато главата е наклонена на едната страна, както е показано на фиг.1, точките Р и Н от повърхността на главата оформят заедно с кръгообразната стена 39 съответно минимална празнина в мястото на притискане на горната и долна час на трошащата повърхност, каквото е положението и на срещуположните Е и I, определящи максимална празнина на притискане в горната и долна част на трошащата повърхност.

Трябва да се отбележи също, че един участък от мястото на притискане има съответната празнина, която се променя от минимален до максимален размер по цялата горна или долна част на главата, като обратното положение се получава в срещуположния участък на мястото за притискане, при което винаги е налице частично придвижване на материала надолу през мястото на притискане около цялата периферия, което е противопоставено на цялото пропадане на материала през мястото на притискане, след като е достигнал минималния размер на празнината. Например, ако горната б

част на едната страна на главата определя максималната празнина за горната част на трошащата повърхност като специална точка във времето, тогава долната част на тази страна от трошащата глава ще бъде определена от минималната празнина на долната част на трошащата повърхност, при което материалът ще заеме V -образната вдлъбнатина. Ако по-нататък главата продължи да се завърта на 180°, У-образната форма ще се преобърне, при което горната част на едната страна на главата определя минималната празнина на горната част от трошащата повърхнина, а долната част на другата страна на главата определя максималната празнина на долната част на трошащата повърхност. Следователно, материалът който предварително е бил поставен в максималната празнина ще бъде по-бързо натрошаван, докато материалът, който се намира в зоната на минималната празнина ще се освобождава на трошащото налягане и ще изтича през долния изходящ отвор. По този начин материалът преминава през мястото на притискане, вследствие на множеството вибрации, при това трошенето е по-ефективно и осигурява по-голямо количество натрошен продукт, което не може да се постигне с известните начини на трошене.

Важно предимство на трошачката съгласно изобретението е и това, че чрез поддържане раздуването на минималната и максимална празнина във всяка точка около окръжността в мястото притискането на горната и долна част на повърхността на трошащата глава и обратно- по време на нарастващото въртене на главата се изменя малко размера на натрошения материал, което създава възможност да премине през изходния отвор 27, ограничен от мястото на притискане 41 като по този начин позволява размерът на материала да бъде по-точно определен и с това отпада необходимостта от повторно трошене на материала, който не е бил раздробен до необходимия размер. Регулирането на размера на празнината лесно може да се осигури чрез обикновено издигане или сваляне на палеца 19 аксиално във външния конус или обратно - чрез изместване на външния конус по отношение на палеца. По подобен начин може да се извърши регулирането на размера на празнината с цел компенсиране износването на трошащата повърхност 37 на главата или износването на полусферичната повърхност 31.

Първото вариантно решение на конусната трошачка е показано на фигура 4 и се различава незначително от основното описание.

Външният конус 13 е съставен от сегменти и включва вътрешна част 13а, която се монтира във външна рамка 136 с основа 13с и горна част 130, която обхваща входящият отвор 25 за осигуряване на опора на голям лагер за поемане на вала 21. Предпазният механизъм /не е показан/ може да има обикновена конструкция и дава възможност на нечупливи материали да преминават през пръстеновидното място на притискане 41, без да се повредят съответните трошащи страни на главата 17 и гърловината 38.

Второто вариантно решение на конусната трошачка е показано на фиг.4 и значително се различава от първото, макар че съответства на описанието на трошачката по-горе. За идентифициране на съответните части на трошачката са използвани същите обозначения в чертежите, които преди това са описани по-горе.

Второто вариантно решение се различава от предходното по това, че горната рамка 13ά, обхваща входния отвор 25 на камерата за трошене и осигурява двойна лагерна опора за поемане на вала 21. Следователно вал 21 може да бъде с конструкция, различна от описаната погоре, като ходовият винт 43 може да бъде с поголяма дължина за осигуряване на външната шийка 53, която е разположена във външен диаметрално простиращ се участък 55 на рамката 13 и вътрешна шийка 57, разположена във вътрешна диаметрално простиращ се участък 59 на рамката. Ходовият винт 43 е симетрично скосен в единия си осов край 45 до осовия край 47 във външния конус. Осовият край 47 се оформя с край 61, който има външна плоска страна, разположена под наклон спрямо централната ос на камерата в подобно положение спрямо външната страна 33 на вала в предходното изпълнение. Външната страна 63 обаче вместо да бъде с оформена кръгообразна вдлъбнатина 51, пригодена към въртящия винт, е оформена като неделима част с участък от шийката 54, така че шийката 54 се простира навън в положение, което се отклонява от централната ос на вала. Шийките 54 при въртене се разполага във вдлъбнатина 49, разположена в горната кръгообразна плоска страна 33 на трошащата глава. Съответно валът принудително заема необходимото положение спрямо трошащата глава, за да се постигне въртеливо и колебателно движе7 ние по време на въртенето на вала.

В друго вариантно решение шийката 54 може да се оформи заедно с главата 17 и при въртене да се разположи във вдлъбнатина 31, оформена във външната плоска страна 63 на вала.

В друго вариантно решение трошащата глава 17 може да има произволно определена форма, например дъгообразна, вдлъбнатина или изпъкнала, вместо повърхнина на пресечен конус.

Съответно формата на кръгообразната стена 39 може да бъде такава, че да осигури намаляваща се празнина между трошащите страни 37 на главата и трошащата страна 39 на външния конус от стеснението 29 до изходящия отвор 27 на трошачката.

В друго вариантно решение позицията на точка В може да бъде по-висока или по-ниска по отношение на главата 17, показаната на фигурите.

В друго вариантно решение може да се използва аксиален лагер между горната страна 33 на главата и долната страна 47 на вала.

Предимствата на трошачката съгласно изобретението са следните. Разходите за производство са значително по-малки от тези за известните трошачки поради опростената конструкция и намаленият брой на елементите. Например при известните конструкции може да има 30 или повече основни елементи, докато трошачката съгласно изобретение включва приблизително 8 основни елемента. Известните конструкции обикновено включват 14 или повече главни движещи се части, докато в типично изпълнение на настоящото изобретение има три главни движещи се части. Опростяването на конструкцията значително намалява броя на резервните части, които трябва да се поддържат на място, като се намалява и честотата и времетраенето на техническите прегледи. Съгласно изобретението могат да се използват сравнително опростени хидравлични механизми, обратно на използваните в известните конструкции електрически двигатели и скоростни кутии. Смазването на елементите е опростено, което се дължи на простотата на елементите, докато в известните конструкции то е доста сложно.

Времето за техническа поддръжка значително се намалява поради намаления брой на елементите в сравнение с известните конструкции. Поради по-ефективния задвижващ механизъм, използван в настоящото изобретение, консумираната енергия за задвижване на трошачката може да бъде значително по-малка от необходимата при известните трошачки, където се постига ефективност само 65%. Ефективността от действието на трошачката съгласно изобретението може да стигне 100% поради малкото количество материал, който трябва да бъде повторно натрошен, което при известните конструкции обикновено е едва 60%. Размерът на частиците на натрошения материал може да бъде по-малък от 1/16 от инча без практически да се налага повторно натрошаване, като за сравнение известните конструкции трудно постигат 3/16 от инча, при което 40% или повече от продукта се нуждае от повторно трошене. Задвижващият механизъм има слаб центробежен дисбаланс /даже липсва такъв, в зависимост от външното оформяне на вала/, когато се сравнява с известните конструкции на трошачки. Следователно износването, загубите на енергия и дисбалансът намаляват до минимум, което е предпоставка да се произвеждат трошачки с по-големи размери от досега известните. С опростената конструкция и малкия брой използвани елементи трошачките могат да се произвеждат и достатъчно малки, за да е възможно пренасянето им в обикновени превозни средства и при работа с малки количества.

Обсегът на изобретението не се ограничава с описаното и приложението му не се ограничава с трошенето на руда или използването в минното дело, а може да се използва и в други области, тъй като трошенето не ограничава размера на материала.

Claims (17)

1. Патентни претенции

   1. Конусна трошачка за чуплив или крехък материал, включваща външен конус с камера за поемане на материала и централен изходящ отвор, разположен в основата на камерата ,като изходящият отвор определя гърловина с кръгообразна стена, а централно в изходящия отвор е разположена трошаща глава с трошаща повърхност, която има пространствена връзка със споменатата стена на гърловината, определяща пръстеновиден участък между стената и трошащата повърхност на главата, при което трошащата глава има ос на въртене СВ и задвижващ механизъм за задвижване на трошащата глава във външния конус, характеризи8 раща се с това че трошащата глава /17/ се поддържа в двата противоположни края на оста от опорен механизъм /20а,20в/, разполагайки споменатата трошаща глава /17/ в положение, изместено относно централната ос /АС/ на външния конус /13/ около определена точка /В/, представляваща точката на пресичане на оста на въртене с централната ос /СВ, АС/, като осъществява въртеливо и вибрационно движение на главата /17/ около точката /В/, при което така определената точка на въртене /В/ е разположена близо или съвпада с долната част на трошащата глава /17/ по такъв начин, че вибрацията на горната част на трошащата повърхност /37/ е причинена главно от напречното преместване на централната ос и вибрацията на долната част на трошащата повърхност /37/ е причинено главно в посока, успоредна на централната ос.
2. 2. Конусна трошачка съгласно претенция

   1, характеризираща се с това, че опорният механизъм /20а,и 20в/ включва въртящ вал /21/, разположен централно в споменатата камера /15/ за въртене около централната ос /АС/, като валът /21/ има един осов край /47/, разположен в камерата /15/, осигуряващ свободно въртене на водещия осов край /33/ на главата /17/, а другият осов край е свързан със задвижващия механизъм /43/, при което единият осов край /47/, разположен в главата /17/, заема определено ъглово положение, на разстояние от централната ос /АС/ на вала 21.
3. 3. Конусна трошачка съгласно претенция

   2, характеризираща се с това, че определеното ъглово положение се поддържа от монтирания болт /23/ или шийка /54/, разположени между главата /17/ и вала /21/, като въртящият болт /23/ или шийката /54/ имат централна ос, съвпадаща с оста на въртене /СВ/ на главата /17/.
4. 4. Конусна трошачка съгласно претенция

   3, характеризираща се с това, че ъгловото положение на болта /23/ се фиксира с единия осов край на болта, обхващащ осовия край /47/ на вала /21/ в позиция, отклонена и разположена под ъгъл спрямо централната ос /АС/ на вала, така че централна ос на въртящия болт /23/ заема определено ъглово положение, а другият осов край на въртящия болт /23/ е обхванат от водимия осов край /33/ на главата /17/ и заема положение, съвпадащо с оста на въртене /ОВ/ на главата /17/, така че централната ос на болта /23/ съвпада с оста на въртене /СВ/.
5. 5. Конусна трошачка съгласно претенция

   4, характеризираща се с това, че въртящият болт /23/ има кръгообразна цилиндрична форма и двете противоположни осови половини на болта /23/ оформят външно простиращи се носещите участъци, като съответните осови краища /47 и 33/ на вала /21/ и главата /17/ са оформени с вдлъбнатини /51 и 49/ в необходимите места за поемане на носещите участъци и принуждават главата /17/ и болта /23/ да заема определеното ъглово положение.
6. 6. Конусна трошачка съгласно претенция

   5, характеризираща се с това, че осовата дължина на болта /23/ е по-голяма от сумарната дълбочина на вдлъбнатините /51 и 49/ за отдалечаване на съответните осови краища /47 и 33/ на вала /21/ и главата /17/.
7. 7. Конусна трошачка съгласно претенция 3, характеризираща се е това, че кожухът на шийката /54/ е разположен на болта /23/, като ъгловото положение на шийката /54/ е определено от общото, неделимо оформяне на осовия край /47/ на вала /21/, като водимият осов край /33/ на главата /17/ и шийката /54/ са разположени на разстояние и наклонено към централната ос /АС/, така че централната ос на шийката /54/ заема определено ъглово положение, обхващайки осовия край /33/ на главата /17/ така че централната ос /АС/ на шийката /54/ съвпада със оста на въртене /ОВ/.
8. 8. Конусна трошачка съгласно претенция

   7, характеризираща се с това, че шийката /54/ има кръгообразна цилиндрична форма с външно оформени носещи участъци в осовия край /47/ на вала /21/, като водимият осов край /33/ на трошащата глава /17/ е оформен с вдлъбнатина /49/ за поемане на носещите участъци и принуждава главата /17/ да заеме определено ъглово положение.
9. 9. Конусна трошачка съгласно претенция

   8, характеризираща се с това, че шийката /54/ има кръгообразна цилиндрична форма с външно издадени над водимия осов край на главата /17/ външно простиращи се носещи участъци, като осовият край /47/ на вала /21/ е оформен с вдлъбнатина за поемане на носещите участъци и принуждават главата /17/ да заема определеното ъглово положение.
10. 10. Конусна трошачка съгласно претенции 8 и 9, характеризираща се с това, че осовата дължина на шийката /54/ може да бъде поголяма от дълбочината на вдлъбнатина /49/, разположена в съответните осови краища /47 и 33/ на вала /21/ и главата /17/.
11. 11. Конусна трошачка съгласно претенции от 6 до 10, характеризираща се с това, че между отдалечените осови краища /47 и 33/ на вала /21/ е разположено уплътнение за уплътняване на болта /23/ и вдлъбнатината на външния конус /13/.
12. 12. Конусна трошачка съгласно всяка от претенциите от 1 до 11, характеризираща се с това, че опорният механизъм включва универсална въртяща се връзка, поддържаща трошащата глава спрямо външния конус и разрешаваща свободно въртеливо и колебателно движение на главата /17/ около точката на въртене /В/, като връзката се състои от двойка свързани елементи, единият от които е разположен централно в разтоварващия отвор /27/ в основата на външния конус, а другият елемент е разположен в захващащия осов край /35/ на главата /17/.
13. 13. Конусна трошачка съгласно претенция 12, характеризираща се с това, че единият елемент съдържа палец /19/, неподвижно разположен в основата, а другият елемент включва централен плосък участък, разположен върху захващащия осов край /35/ на главата /17/, като палецът /19/ има полусферична повърхнина /31/ обърната към камерата /15/, при което плоският участък има носеща повърхност с допълнителна полусферична повърхност на палеца /19/ за приспособяването му, при което палецът /19/ оформя място, върху което главата /17/ може свободно да се върти и вибрира.
14. 14. Конусна трошачка съгласно претенции 12 или 13, характеризираща се с това, че регулиращите средства са разположени между единия елемент и основата на външния конус, като единият елемент е осово регулиреум в положение относно външния конус /13/ за осъществяване регулирането на празнината на пръстеновидното място /41/ на притискане и обратно.
15. 15. Конусна трошачка съгласно всяка от претенциите от 1 до 14, характеризираща се с това, че трошащата глава /17/ е по същество с правилна форма на пресечен конус, така че водещият и захващащият осов край /33 и 35/ на

    5 главата /17/ определят кръгообразни успоредни стени и кръгообразна наклонена повърхност /37/, която се разполага между водещата крайна повърхнина /33/ и обикновено има по-малък диаметър от този на захващащия край на повър10 хнина /35/, така че наклонената повърхност се съчетава със стената на гърловината /38/, определяща мястото на притискане /41/.
16. 16. Конусна трошачка съгласно претенция 13, характеризираща се с това, че кръгооб15 разната повърхност /37/ включва външен вдлъбнат участък, простиращ се от водимия осов край /33/ към захващащия осов край /35/ с нарастваща кривина и цилиндричен участък с постоянен диаметър, простиращ се от съединение20 то с вдлъбнатия участък близо до захващащия осов край /35/.
17. 17. Конусна трошачка съгласно всяка от претенциите от 1 до 16, характеризираща се с това, че камерата /15/ е оформена с гърловина

    25 /25/, през която материалът се подава, и кръгообразна стена /24/, която се стеснява навътре от гърловината /25/ към разтоварващия отвор /27/ за сближаване стените на гърловината /38 и кръгообразната стена /39/ на гърловината /38/

    30 се отклонява навън от камерата /15/ към основата на външния конус /13/, като камерата /15/ и разтоварващият отвор /27/ определят кръгообразното стесняване в мястото на тяхното съединяване.

    35 18. Конусна трошачка съгласно всяка от претенциите от 1 до 17 и в зависимост от претенция 2, характеризираща се с това, че валът /21/ се задвижва механически или електрически за получаване на въртеливото му движение.