BG62348B2 - Ваксиниране чрез специфични т-клетъчни популации срещу заболявания в резултат на патогенни отговори - Google Patents

Abstract

Изобретението се отнася до ваксини и средства за ваксиниране на гостоприемник, с които се предотвратяват или контролират специфични Т-клетъчно обусловени патологии. Ваксината е съставена от полипетид, чиято аминокиселинна последователност отговаря на сегмент от Т-клетъчен рецептор (TCR), намиращ се на повърхността на патогенните Т-клетки. Тя се прилага на гостоприемника по начин, предизвикващ имунен отговор, който е насочен срещу ТСК на патогенните Т-клетки. Имунният отговор напълно регулира или унищожава патогенните Т-клетки, като така отстранява патогенезата на заболяването. Изобретението се отнася и до средства за определяне на подходящата аминокиселинна последователност за такава ваксина. 12 претенции

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до имунната система, по-специално до методи за модифициране на патогенни имунни отговори.

Предшестващо състояние на техниката

Висшите организми се характеризират с имунна система, която ги защитава от инвазия на потенциално вредни вещества или микроорганизми. Когато вещество, наречено антиген, проникне в тялото и е разпознато като чуждо, имунната система реагира и с антитялообусловен отговор, и с клетъчнообусловен отговор. Клетки на имунната система, наречени В-лимфоцити или В-клетки, продуцират антитела, които специфично разпознават и се свързват с чуждото вещество. Други лимфоцити, наречени Т-лимфоцити или Т-клетки, едновременно осъществяват и регулират клетъчнообусловения отговор, водещ евентуално до отстраняването на антигена.

Различни Т-клетки са включени в клетъчнообусловения отговор. Някои възбуждат специфични В-клетъчни клонове към пролиферация и продуциране на антитела, специфични за антигена. Други разпознават и разрушават клетки с чужди антигени на повърхността си. Някои Т-клетки регулират отговора или като стимулират, или чрез супресия на други клетки.

Макар че нормалната имунна система е добре регулирана, грешки в имунния отговор не са обичайни. В някои случаи имунната система функционира несвойствено и реагира към компонент на гостоприемника, както ако той в действителност би бил чужд. Резултатът от такъв отговор е автоимунно заболяване, при което имунната система на гостоприемника атакува собствената тъкан на гостоприемника. Т-клетките като първични регулатори на имунната система директно или индиректно предизвикват такива автоимунни патологии.

За много болести се приема, че са резултат от автоимунни механизми. Известни между тях са ревматоидният артрит, системният лупус еритематозус, мултиплената склероза, диабет тип I, миастеният гравис и пемфигус вулгарис. Автоимунните болести засягат милиони хора по света и загубите от тези заболявания, изразени като действителни разходи за лечение и загуба на трудоспособност, се измерват в милиарди долари годишно.

Понастоящем не е известно ефективно лечение на такива автоимунни патологии. Обикновено само симптомите могат да се лекуват, докато болестта продължава да прогресира, често причинявайки тежко изтощение или смърт.

В други случаи лимфоцитите се репликират по неподходящ начин и без контрол. Такава репликация води до раково образувание, известно като лимфома. Когато нерегулираните лимфоцити са от Т-клетъчен тип, туморите се определят като Т-клетьчни лимфоми. Както при други злокачествени образувания Т-клетъчните лимфоми са трудни за ефективно лечение.

Следователно, съществува дълготрайна необходимост от ефективни средства за лечение или подобряване на Т-клетъчно медиирани патологии. Такова лечение би трябвало да контролира идеално несвойствения Т-клетъчен отговор, вместо да намалява симптомите. Изобретението удовлетворява тази необходимост, като осигурява свързаните с това предимства.

Техническа същност на изобретението

Изобретението се отнася до ваксини и средства за ваксиниране на бозайник, така че да се предотвратят или да се контролират специфичните Т-клетъчно медиирани патологии. Ваксината е съставена от Т-клетъчни рецептори (TCR) или техни фрагменти, отговарящи на TCR, намиращи се на повърхността на Т-клетките, медииращи патологията. Алтернативно, ваксината може да бъде пептид, съответстващ на последователности на TCR, характерни за Т-клетките, обуславящи посочените патологии.

В допълнение, изобретението осигурява ваксини за лечение на нерегулирано размножаване на Т-клетки. Ваксината е съставена от TCR или фрагменти от същия, отговарящи на TCR, намиращ се на повърхността на нерегу лираните Т-клетки. Алтернативно, ваксината може да бъде пептид, отговарящ на последователностите на TCR, характерни за нерегулирано размножаващите се Т-клетки.

Осигурени са също средства за определяне на подходящи аминокиселинни последователности за такива ваксини. Ваксината се прилага на бозайника по такъв начин, че да предизвика имунен отговор, насочен срещу TCR на Т-клетките, медииращи патологията. Този имунен отговор напълно регулира или унищожава патогенните Т-клетки, като по такъв начин отстранява патогенезата на болестта.

Изобретението се отнася до ваксини и тяхното използване за предотвратяване или подобряване на Т-клетъчно медиирани патологии като автоимунни болести и Т-клетъчни лимфоми. Ваксинирането осигурява специфично и поддържано лечение, което избягва проблемите, свързани с други възможни подходи на терапия.

Както се използва тук, терминът “Т-клетъчнообусловена патология” се отнася до всяко състояние, при което несвойствен Т-клетъчен отговор е компонент на патологията. Терминът включва както болести с пряко посредничество на Т-клетки, така и тези, като миастения гравис, които се характеризират главно с увреждане, дължащо се на свързването на антитела, но също рефлектира в несвойствен Т-клетъчен отговор, който съдейства за произвеждането на тези антитела.

Както се използва тук, понятието “съответстващ на”, когато се отнася до връзката между пептиди съгласно изобретението и последователностите на TCR, означава, че пептидът има аминокиселинна последователност, която е достатъчно хомоложна на TCR последователността, за да стимулира ефективен регулиращ отговор срещу патогенните Т-клетки. Пептидната последователност обаче не е нужно да бъде идентична на TCR последователността, както е показано в примерите 2 и 3.

Имунната система е първичната биологична защита на гостоприемника (самият той) срещу потенциално вредни агенти (не самият той). Тези вредни агенти могат да бъдат патогени, като бактерии или вируси, модифицирани собствени клетки, включително инфектирани с вирус клетки, туморни клетки или други анормални клетки на гостоприемника. Най-общо тези мишени на имунната система се означават като антигени. Разпознаването на един антиген от имунната система бързо мобилизира имунните механизми за унищожаване на този антиген, като по такъв начин се запазва неприкосновеността на средата на гостоприемника.

Главните прояви на антиген-специфичния имунен отговор са хуморалния имунитет (обусловен от антителата) и клетъчния имунитет (обусловен от клетките). Всеки от тези имунологични механизми се иницира чрез активиране на хелперни (CD4+) Т-клетки. Тези CD4+ Т-клетки на свой ред стимулират Вклетки, отговорни за синтеза на антитела чрез свързване на антигена, за пролиферацията и секрецията на тези антитела. Тези секретирани антитела се свързват към антигена и улесняват разрушаването му по други имунни механизми. По подобен начин CD4+ Т-клетките осигуряват стимулаторни сигнали за цитотоксичните (CD8+) Т-клетки, които разпознават и разрушават клетъчните мишени, например инфектирани с вирус клетки на гостоприемника. Така активирането на CD4+ Тклетките е най-ранното събитие при стимулирането на имунния отговор. Следователно, изработването на механизми, лежащи в основата за антиген-специфичното активиране на CD4+ Т-клетките, е решаващо във всеки опит да се модифицира избирателно имунологична функция.

Т-клетките дължат своята антигенна специфичност на Т-клетъчния рецептор (TCR), който се намира на повърхността на клетката. TCR е хетеродимерен гликопротеин, съставен от две полипептидни вериги, всяка с молекулно тегло от приблизително 45 kD. Идентифицирани са две форми на TCR. Едната е съставена от алфа-верига и бета-верига, докато втората се състои от гама-верига и делтаверига. Всяка от тези четири TCR полипептидни вериги е кодирана с определен генетичен локус, съдържащ мултиплени прекъснати генни сегменти. Те включват променливи (V) области от гениите сегменти, област на свързване (J) на гениите сегменти и константна (С) област от гениите сегменти. Бета- и делта-веригите съдържат допълнителен елемент, наречен сегмент на различие (D). (Тъй като D сегменти се намират само в някои от генетичните локуси и полипептиди, по-нататъшните позовавания тук на D сегменти и елементи ще бъ дат в скоби, за да се посочи включването на тези области само в подходящи TCR вериги. Така V(D)J се отнася или до VDJ последователности на вериги, които имат D област, или се отнасят до VJ последователности на вериги, на които липсват D области).

При узряването на лимфоцита единични V, (D) и J генни сегменти се преподреждат така, че да образуват функционален ген, определящ аминокиселинната последователност на TCR, експресиран от тази клетка. Тъй като обединението от V, (D) и J гените, които могат да бъдат преподреждани, е многочленно и тъй като индивидуалните членове на тези обединения могат да бъдат преподреждани във фактически всяка комбинация, пълният TCR репертоар е високо разнообразен и способен специфично да разпознава и да свързва голям брой от антигени, на които може да бъде изложен един организъм. Обаче отделната Т-клетка има само една TCR молекула и тази TCR молекула в голяма степен, ако не единствено, определя антигенната специфичност на тази Т-клетка.

Т-клетъчни патологии с автоимунна етиология

Животински модели са допринесли значително за разбирането на имунологичните механизми на автоимунните болести. Един такъв животински модел, експериментален алергичен енцефаломиелит (ЕАЕ), е автоимунно заболяване на централната нервна система, което може да се предизвика у мишки и плъхове чрез имунизиране с базичния протеин на миелина (БПМ). Болестта се характеризира клинично с парализа и умерено отслабване и хистологично с периваскуларна моноядрена клетъчна инфилтрация на паренхима на централната нервна система. Патогенезата е медиирана от Т-клетки със специфичност за БПМ. Мултиплени клонове от БПМ-специфични Т-клетки са изолирани от животни, страдащи от ЕАЕ, и се развиват в непрекъсната култура. След стимулиране in vitro с БПМ тези Т-клетъчни клонове силно индуцират ЕАЕ, когато са прехвърлени в здрави гостоприемници. Важно е, че тези индуциращи ЕАЕ Т-клетки са специфични не само за същия антиген (БПМ), но също обикновено и за единствен епитоп на този антиген. Тези наблюдения сочат, че редките популации от автоагресивни Т-клетки са отговорни за патогенезата на ЕАЕ.

Анализът на TCR от ЕАЕ-индуциращи Т-клетки показва намалена разнородност на структурата на тези свързани със заболявания рецептори. В един анализ на 33 БПМреактивни Т-клетки са използвани само две алфа-вериги от V областта на генния сегмент и единичен алфа-верижен J генен сегмент. Подобно ограничаване на използването на бета-верижния TCR ген също се наблюдава в тази Т-клетьчна популация. Установени са само два сегмента от бета-верижната V област и два сегмента от J областта. По-важно е, че приблизително 80% от Т-клетъчните клонове имат идентични аминокиселинни последователности в областта на бета-верижното V-D-J свързване. Тези открития потвърждават схващането за обща TCR структура между Т-клетките с подобни антигенни специфичности и сочат, че TCR е ефективна мишена за имунотерапевтични стратегии, целящи елиминирането на патогенезата на ЕАЕ.

Правени са различни опити да се използва антигенната специфичност на автоагресивните Т-клетки за намиране стратегия за лечение на ЕАЕ. Например, използвано е пасивно въвеждане на моноклонални антитела, специфични за TCR, представени в ЕАЕ-индуциращите Т-клетки. В модел на ЕАЕ у мишки инфузията на моноклонално антитяло, специфично за V_p 8, главната бета-верига от V областта на гена, използвана от БПМ-специфични Т-клетки, намалява податливостта на мишките към последващо индуциране на ЕАЕ. (Acha-Orbea et al., Cell 54:263-273 (1988) и Urban et al., Cell 54:577-592 (1988). Подобна защита е показана при плъхове с ЕАЕ с моноклонално антитяло, реагиращо с неидентифицирана идиотипна детерминанта на TCR върху БПМ специфични Т-клетки (Burns et al., J. Exp. Med. 169:27-39 (1989). Докато пасивната терапия c антитела изглежда, че има известен подобряващ ефект върху чувствителността към ЕАЕ, тя създава редица потенциални проблеми. Постигнатата защита е преходна, като с това изисква повтарящо се прилагане на антитела. Многократното вливане на антитела увеличава шансовете гостоприемникът да установи имунен отговор към прилаганото антитяло, по-специално, ако е предизвикан у хетерогенни организми. По-нататък антитяло отговорът спрямо патогенен Т-клетъчен клон представлява само един елемент от пълния имунен отговор и пренебрегва потенциалните възможности на клетъчния имунитет при разрешаването на автореактивността.

Ролята на клетъчния имунитет за намаляване на активността на автоагресивните Тклетки при ЕАЕ е изследвана и са подсказани потенциални терапии. По подобен на пасивния имунитет подход регулаторните Т-клетки са получени ex vivo и са приложени отново за имунотерапия. Например Sun et al., Nature, 332:843-845 (1988) са изолирани напоследък CD8+ Т-клетъчен клон от оздравяващи плъхове, у които е индуцирана ЕАЕ чрез адоптивен трансфер от БПМ-специфична CD4+ Т-клетъчна линия. Така CD8+ Т-клетъчният клон показа цитолитична активност in vitro за CD4+ Т-клетките, използвани за индуциране на болестта. Нещо повече, адоптивният трансфер на този CTL клон намалява чувствителността на плъховете реципиенти към последващо въздействие с БПМ. Lider et al., (Science, 239: 181-183 (1988)) са изолирани също CD8+ Тклетьчен клон със супресивна активност за ЕАЕ индуциращи Т-клетки. Този CD8+ клон е изолиран от плъхове, ваксинирани с атенюирани болестотворни Т-клетъчни клонове, и тъй като те не показват цитолитична активност in vitro, биха могли да супресират БПМуправляваната пролиферация на ЕАЕ-индуциращите Т-клетки. Макар че тези изследвания сочат, че CD8+ Т-клетките могат да регулират напълно ЕАЕ, трудно е да се потвърди главната роля на тези селекционирани CD8+ Т-клетъчни линии в дългосрочната резистентност на оздравели плъхове, тъй като Sedgwick et al., (Eur. J. Immunol., 18:495-502 (1988)) ясно показват, че изчерпването на CD8+ клетките с моноклонални антитела не въздейства върху болестния процес или възстановяването.

В експериментите на Sun et al. и Lider et al., описани по-горе, прилагането на съществуващите регулаторни Т-клетки преодолява главната пречка на пасивната антитяло терапия. То позволява регулиращ отговор in vivo с удължено времетраене. Това обаче изисква in vitro култивиране с атенюирани болестотворни Т-клетки за развитие на клонове от такива регулаторни Т-клетки, което е скъп и трудоемък процес. Освен това, в популации като човешките МНС, които не са идентични за различните индивиди, прави това високо индивидуализирана терапевтична стратегия.

Регулаторните клонове трябва да се получат за всеки пациент поотделно и тогава да се прилагат повторно на този пациент, за да се избегне потенциалната реакция на трансплантат срещу гостоприемник.

Директно ваксиниране с атенюирани болестотворни Т-клетъчни клонове също е използвано за терапия на ЕАЕ. БПМ-специфични Т-клетки, способни да предават болестта, са атенюирани чрез γ-облъчване или химично фиксиране и се използват за ваксиниране на плъхове. В някои случаи ваксинираните животни показват резистентност при последващи опити за предизвикване на ЕАЕ (Lider et al., supra; виж Cohen and Weiner, Immunol. Today 9:332-335 (1988) за обзори). Ефективността на такива ваксини обаче е непостоянна и степента на защита много варира. Т-клетките съдържат множество различни антигени, които предизвикват имунен отговор, когато цялата клетка е въведена като ваксина. Този феномен е показан от Offner et al., (J. Neuroimmunol., 21:13-22 (1989), който показва, че имунизацията с цели Т-клетки увеличава отговора от забавен тип свръхчувствителност (DTH), както е измерено по подуването на ухото за тези Т-клетки по степен на нарастване, съответно на нарастване броят на ваксиниранията. Все пак, положителни DTH отговори са открити и в предпазените, и в непредпазените животни. Плъховете отговарят по подобен начин на ваксиниране с енцефалитогенни Т-клетки и контролни Т-клетки. Обратно, ваксинирането с PPD-специфични Т-клетки от PPDспецифични Т-клетъчни линии индуцира DTH към ваксинираните клетки, както и към енцефалитогенния клон, дори когато не се наблюдава предпазване. Подобен отговор на ваксинирани плъхове и към болестотворни и към контролни клетки, както количествено се определя по забавения тип свръхчувствителност (измерване на клетъчномедииран имунитет), сочи, че многобройни антигени върху тези Тклетки са индуцирали имунните отговори. Така ваксинирането с атенюирани Т-клетки страда от липса на специфичност за предпазния антиген върху повърхността на Т-клетката, както и от променлива индукция на имунитет към този антиген. Като възможност за лечение на болести у човека ваксинирането с атенюирани Т-клетки е съпроводено със същата трудоемкост и нужда от индивидуализирана терапия, както е отбелязано по-горе за инфузия с CD8+ клетки.

Изобретението предлага ефективен метод за имунотерапия на Т-клетъчно медиирани патологии, включително автоимунни заболявания, с който се избягват много от проблемите, свързани с по-рано посочените методи на лечение. Чрез ваксиниране, за разлика от пасивното прилагане на хетероложни антитела, собствената имунна система на гостоприемника се мобилизира да потиска автоагресивните Т-клетки. Така супресията е постоянна и може да включи всеки и всички имунологични механизми за осъществяване на тази супресия. Този многостранен отговор е по-ефективен, отколкото едноплановата супресия, постигната чрез пасивно прилагане на моноклонални антитела или производни на налични регулаторни Т-клетъчни клонове.

Доколкото се отнасят до автоимунните заболявания, ваксините от изобретението съдържат TCR от Т-клетки, медииращи автоимунни болести. Ваксините могат да бъдат изцяло TCR, по същество пречистени от Т-клетъчни клонове, индивидуални Т-клетъчни рецепторни вериги, например алфа, бета и пр., или части от такива вериги самостоятелно или в комбинация. Ваксините могат да бъдат хомогенни, например единичен пептид, или могат да бъдат съставени от повече от един пептид, всеки от които съответства на част от TCR. “По същество чист” означава, че TCR по същество е свободен от други биохимични остатъци, с които той нормално е свързан в природата. Алтернативно, ваксините обхващат пептиди с различна дължина, съответстващи на TCR или на части от тях. Пептидите могат да се произведат синтетично или рекомбинантно, със средства, добре познати на специалистите от областта. За предпочитане пептидните ваксини отговарят на областите от TCR, които отличават този TCR от други непатогенни TCR. Такива специфични области са за предпочитане локализирани в V областта (тите) на съответните TCR полипептидни вериги. Повече се предпочита пептидът да съответства на къса последователност, имаща V(D)J връзка, ограничавайки по такъв начин имунния отговор единствено до тези Т-клетки, които носят тази единична детерминанта.

Ваксините се прилагат на гостоприемник, проявяващ или при риск да прояви автоиму нен отговор. Точно определената клинична диагноза на специфично автоимунно заболяване оправдава прилагането на релевантни специфични за заболяването TCR ваксини. Профилактични приложения са оправдани при болести, при които автоимунните механизми предшестват началото на открита клинична картина на заболяването, например диабет тип I. По такъв начин индивидът с фамилна история на заболяването и с предразположение за риск при надеждни прогностични индикатори може да се третира профилактично за предотвратяване на автоимунните механизми преди проявяването им.

TCR ваксините могат да се прилагат в много възможни готови форми във фармакологично допустими среди. В случай на къс пептид пептидът може да се конюгира с носител като KLH, за да се увеличи неговата имуногенност. Ваксината може да се прилага заедно с адювант, много от които са известни на специалистите от областта. След началната имунизация с ваксината може да се направи второ инжектиране. Ваксините се прилагат по обичайни методи, в дозировки, които са достатъчни да възбудят имунологичен отговор, който може лесно да се определи от специалистите от областта.

Подходящите пептиди за използване за имунизация могат да се определят както следва. Предизвикващи болестта Т-клетъчни клонове, реагиращи с антигените мишени, се изолират от засегнати индивиди. Такива Тклетки могат да се получат от мястото на активна автоагресивна активност като лезия в случай на пемфигус вулгарис, ЦНС в случай на мултиплена склероза или миастения гравис или синовиалната течност или тъкан в случай на ревматоиден артрит. След това TCR гените от тези автоагресивни Т-клетки се секвенират. Полипептидите, съответстващи на TCR или на части от тях, които са селективно представени от болестотворните Т-клетки, съответни на непатогенните Т-клетки, могат след това да се селекционират като ваксини и да се изработят и използват, както е описано погоре.

Т-клетъчни патологии със злокачествена етиология

За да се илюстрира полезността на TCR ваксинирането, са обсъдени автоимунните заболявания. Обаче Т-клетъчната лимфома е друга Т-клетъчна патология, която може да бъде податлива към този тип лечение. Приложение на тази технология в лечението на Т-лимфома се провежда по фактически идентичен начин. В един важен аспект, обаче, тази технология е по-лесно приложима към Тклетъчни пролиферативни заболявания, докато изолирането на патогенни Т-клетки е полесно осъществимо. След като веднъж са изолирани клоновете, технологията се прилага по описания по-горе начин. Специфично TCR гените на Т-лимфомите се секвенират, подходящите области от тези TCR се идентифицират и използват като ваксини. Ваксините могат да съдържат единичен или множество пептиди и могат да се прилагат във форми със или без адюванти по обичайни начини.

Следващите примери илюстрират изобретението, без да го ограничават.

Пример 1. Модел на ЕАЕ у плъхове

Женски плъхове порода Lewis (Charles River Laboratories, Raleigh-Durham, N.C.) ce имунизират във всяка задна лапа с 50 pg базичен протеин на миелина от морско свинче, емулгиран в пълен адювант на Freund. Първите признаци на заболяването се наблюдават обикновено 9-11 дни след имунизацията. Тежестта на заболяването се отчита по триточкова скала, както следва: 1 - отпусната опашка; 2 = отслабване на задния крак; 3 = парализа на задния крак. След протичане на болестта от приблизително 4 до 6 дни повечето от плъховете се възстановяват спонтанно и не се поддават на последващо предизвикване на ЕАЕ.

Пример 2. Селекция и приготвяне на ваксините

Ваксинирането се провежда с Т-клетъчен рецепторен пептид, чиято последователност е изведена от ДНК последователността на Т-клетъчно рецепторния бета верижен ген, преобладаващ у ЕАЕ-индуциращите Т-клетки на SJ/L мишки. ДНК последователността е тази, посочена от Urban et al., supra, която е включена тук за справка. Пептид с девет аминокиселини, имащ последователността на VDJ връзката от TCR бета-верига от мишка, се синтезира по методи, известни на специалистите от областта. Последователността на този пеп тид е: SGDAGGGYE. (Аминокиселините са представени с конвенционалния еднобуквен код). Еквивалентната последователност у плъхове е известно, че е: SSD-SSNTE (Burns et al., J. Exp. Med. 169:27-39 (1989). Пептидът се изсолва чрез колонна хроматография на Sephadex G-25 (Pharmacia Fine Chemicals, Piscataway, N.J.) в 0,1 M оцетна киселина и разтворителят след това се отстранява в два цикъла на лиофилизация. Част от пептида се конюгира с кейхолов прозрачен хемоцианин keyhole limpet hemocyanin - KLH, c глутаралдехид в съотношение от 7,5 mg пептид за mg KLH. Полученият конюгат се диализира с фосфатен буферен разтвор на натриев хлорид (PBS).

Пример 3. Ваксиниране срещу ЕАЕ

Ваксините, използвани в тези изследвания, се състоят от свободен VDJ пептид, а също и VDJ пептид, конюгиран с KLH. Те се разтварят в PBS и се емулгират с равни обеми или от (1) непълен адювант на Freund (IFA), или (2) пълен адювант на Freund (CFA), приготвени чрез суспендиране на 10 mg/ml топлинно унищожени сухи Mycobacterium tuberculosis H37ra (Difco Laboratories, Detroit, Mich.) в IFA. Емулсиите се прилагат на женски плъхове порода Lewis, на възраст 8-12 седмици, в краен обем от 100 μΐ на животно (50 μΐ във всяка от задните лапи). Прилагат се по 5 pg на плъх от неконюгирания VDJ пептид. KLHVDJ конюгатът се прилага в дози, еквивалентни на 10 pg KLH на плъх. 29 дни по-късно на всеки плъх се въвежда в предните лапи 50 pg базичен протеин на миелина от морско свинче в пълен адювант на Freund. Животните се контролират ежедневно, като се започне от 9-я ден за клинични признаци на ЕАЕ и се отчитат, както е описано по-горе. Резултатите са представени в таблица 1. Както може да се види, у ваксинираните индивиди не само има намаляване на случаите на заболяване, но и в тези, които са прихванали болестта, тежестта на заболяването се намалява и/или настъпването се забавя. Степента на защита варира с формата на ваксината, като тези включващи CFA като адювант, показват по-голяма степен на защита.

Таблица 1

Дни след въвеждане

Живот но Nt	Ваксиниран© (адювант)	10	11	12	13	14	15	16	17	18
1	VDJ (IFA)			2	3	3	3
2	V			1	3	3	3	2
3	я			-	3	3	3	2
4	VDJ (CFA)			-	-	1	1	1	-
5				-	-	-	-	•	•
6	V			-	1	3	3	3	2
7	KLH-VDJ (CFA)			-	1	3	2	-
8	N			-	-	1	1	1	1
9				-	-	-	-	•
10	KLH-VDJ (IFA)		1	3	3	2	2	1	•
11	•		-	3	3	3	3	3	2
12	я		-	1	3	3	3	3	•
13	без	1	3	3	3	3	1		•
14	*	-	1	3	3	3	1	-	-
15	я	1	3	3	3	1	и	-	-	-

Отчитане:

- : никакви симптоми

1) : отпускане на опашката

2) : отслабване на задния крак

3) : парализа на задния крак

Въпреки че изобретението е описано с позоваване на предпочитано изпълнение, могат да се направят различни модификации, без да се излиза от същността му. Съобразно това изобретението е ограничено само от патентните претенции.

Claims (12)

1. Патентни претенции

   1. По същество чист, едноверижен пептид, съдържащ аминокиселинна последователност от Т-клетъчен рецептор, намиращ се на повърхността на автоагресивни Т-клетки, обуславящи патология, който пептид индуцира имунен отговор срещу автоагресивните Тклетки така, че да се намали тежестта на посочената патология.
2. 2. Пептид съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че има аминокиселинна последователност, получена от последователност от променливата област на Т-клетьчна рецепторна полипептидна верига.
3. 3. Пептид съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че има аминокиселинна последователност, получена от V (D) J връзката на Т-клетъчната рецепторна полипептидна верига.
4. 4. Пептид съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че съдържа аминокиселинна последователност SGDAGGGYE.
5. 5. Състав, характеризиращ се с това, че съдържа пептид съгласно която и да е от претенциите 1, 2, 3 или 4.
6. 6. Състав съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че съдържа допълнително адювант.
7. 7. Състав съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че съдържа повече от един по същество чист, имуногенен едноверижен пептид, получен от неконстантните области на различни Т-клетъчни рецепторни полипептидни вериги.
8. 8. Състав съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че едноверижният пептид е конюгиран с носител.
9. 9. Метод за намаляване тежестта на патология, обусловена от автоагресивни Тклетки, имащи намалена Т-клетъчна рецеп8 торна разнородност при бозайници, характеризиращ се с това, че се прилага състав съгласно претенция 5.
10. 10. Метод съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че съставът се прилага повече от един път.
11. 11. Метод съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че съставът се прилага във форми, включващи адювант.
12. 12. Метод за намаляване тежестта на патология, обусловена от автоагресивни Тклетки, имащи намалена Т-клетъчна рецепторна разнородност при животни, характери5 зиращ се с това, че се прилага състав съгласно претенция 7.