BG100258A - Нови химични съединения,притежаващи рdе-iv(фосфодиестераза) инхибиторна активност - Google Patents

Abstract

Изобретението се отнася до нови производни на пурина и техни изогуанинови и дитиоксантинови прекурсори, които действат отпускащо на бронхите и трахеята и/или имат противовъзпалителна активност. Изобретението се отнася също до методи за получаването им, фармацевтични състави, които ги съдържат, и тяхната медицинска употреба. В някои предпочитани аспекти изобретението се отнася до 3-заместени и 3,8-дизаместени производни на 6-аминопурина.

Description

Област на техниката

Настоящето изобретение се отнася до производни на пурина, методи за тяхното получаване, фармацевтични състави, които ги съдържат и тяхната медицинска употреба. В частност, изобретението се отнася до 3-заместени и 3,8-дизаместени производни на 6-аминопурина, притежаващи способност за отпускане на бронхите и трахеята и/или противовъзпалителна активност. Изобретението се отнася също така и до тиоизогуаниновите и дитиоксантиновите предварителни съединения на тези производни на пурина, до фармацевтични състави, които ги съдържат и до тяхната медицинска употреба.

··· · ·· ·· ···· • ···· · · · • · · ····· • · · ····· · • · · · · • ······· · · ···

Голямо внимание се обръща на цикличните нуклеотидни фосфодиестерази (PDEs) като молекулни мишени за антиастматични агенти. Цикличният 3',5'-аденозинмонофосфат (сАМР) и цикличният 3',5'-гуанозинмонофосфат (cGMP) са известни втори вестители, които посредничат за функционалната чувствителност на клетките към множество хормони, невротрансмитери и постъпващи в кръвта вещества. Поне два терапевтично важни ефекта могат да се получат при фосфодиестеразното инхибиране и последващото повишаване на вътрешноклетъчния аденозин 3',5'-цикликмонофосфат (сАМР) или гуанозин 3',5'-цикликмонофосфат (cGMP) в жизнените клетки при патофизиологията на астмата. Това са отпускане на гладкия мускул (резултиращо в бронходилатация) и противовъзпалителна активност.

Известно е, че има много на брой различни фосфодиестеразни изоензими, които се различават по клетъчно разпределение. Синтезирани са различни инхибитори, притежаващи забележима степен на селективност за един изоензим или за другите.

Структурно-активните взаимодействия (SAR) на изоензимселективните инхибитори се дискутират подробно, например в работата на Theodore J.Torphy, et al., Novel Phosphodiesterases Inhibitors For The Therapy of Asthma, Drug News & Prospectives, 6(4) May 1993, pages 203-214. Фосфодиестеразните ензими се групират в пет или повече семейства съгласно тяхната специфичност към хидролизата на цикличния 3',5'-аденозинмонофосфат и цикличния 3',5'-гуанозинмонофосфат, тяхната чувствителност спрямо регулирането с калций, калмодулин или цикличния 3',5'-гуанозинмонофосфат и тяхното селективно инхибиране с различни съединения. Фосфодиестераза I (PDE I) се стимулира от Са²⁺/калмодулин. Фосфодиестераза II (PDE II) се стимулира от цикличния 3',5'-гуанозинмонофосфат и се на• · ·

мира в сърцето и надбъбречната жлеза. Фосфодиестераза III (PDE III) е инхибирана от цикличния 3’,5'-гуанозинмонофосфат и притежава положителна инотропна активност. Фосфодиестераза IV (PDE IV) е специфична спрямо цикличният 3',5'-аденозинмонофосфат и отпуска дихателните пътища и притежава противовъзпалителна и антидепресивна активност. Фосфодиестераза V (PDE V) е важна при регулиране на съдържанието на цикличния 35'-гуанозинмонофосфат във васкуларния гладък мускул и следователно PDE V инхибитори могат да притежават кардиоваскуларна активност.

Докато има съединения, получени от редица изследвания на връзката структура активност, които осигуряват PDE III инхибиране, редица структурни класове на PDE IV инхибиторите

са относително ограничени.

Преди е показано, че 3,8-дизаместените производни на 6тиоксантина, описани в ЕР-А-О256692, показват повишена бронходилаторна и противовъзпалителна активност в сравнение със съответните производни на скантина. Превръщането на тези производни на 6-тиоксантина в съответни изогуанини значително намалява бронходилаторната и противовъзпалителна активност в някои тестове.

PDE IV (възможно и PDE V) присъства във всички главни възпалени клетки при астма, включващи еозинофили, неутрофили, Т-лимфоцити, макрофаги и ендотелиални клетки. Тяхното инхибиране причинява намалено регулиране на клетъчната ак тивност и отпуска клетките на гладките мускули на трахеята и бронхите. От друга страна, инхибирането на PDE III, която присъства в миокарда, причинява повишаване на силата и скоростта на сърдечната дейност. Това са нежелани странични ефекти за противовъзпалителен агент. Теофилинът, неселекти вен PDE инхибитор, инхибира и PDE III и PDE IV, което води до желани антиастматични ефекти и нежелано кардиоваскуларно стимулиране. С тази добре известна разлика между PDE изоензимите, налице е възможност за съпътстващи противовъзпалителна активност и бронходилатация без много странични ефекти, свързана с теофилинова терапия. Повишената честота на заболеваемост и смъртност, дължаща се на астмата в много За-

падни страни през последното десетилетие води до съсредоточаване върху клиничното наблягане върху възпалителната природа на тази болест и върху ползата от вдишване на стероиди. Най-голямо предимство има разработването на агент, който притежава и бронходилаторни и противовъзпалителни свойства. Ясно е, че селективните PDE IV инхибитори трябва да бъдат по-ефективни с по-малко странични ефекти от теофилина. Тази хипотеза има клинична подкрепа. Следователно се правят опити да се намерят нови съединения, притежаващи селективно и подобрено PDE IV инхибиране.

Изненадващо, настоящите заявители са установили, че аналогичното превръщане на 3 и 3,8-дизаместените тиохипоксантини, които обикновено показват ниска или никаква PDE IV активност към съответните производни на пурина, води до получаване на съединения, притежаващи PDE IV инхибиторна активност, сравнима със или в някои случаи по-висока от производните на 6-тиоксантина съгласно ЕР-А-0256692.

В J.Org.Chem., 55, 5761-5766 (1990) се показва различно получаване на З-метил-6-диметиламино-ЗН-пурин, З-бензил-6метиламино-ЗН-пурин и З-бензил-6-изопропиламино-ЗН-пурин. За тези съединения не е дадена никаква биологична активност.

Следователно първи обект на настоящето изобретение е да се осигурят нови съединения, които са ефективни PDE IV инхи• · · · битори.

Друг обект на настоящето изобретение е да се осигурят нови съединения, които действат като ефективни PDE IV инхибитори с по-ниско PDE III инхибиране.

метод обект на настоящето изобретение за синтезиране на новите съединения е да се осигури съгласно настояще-

то изобретение.

Друг	обект	на	настоящето	изобретение е	Да	се	осигури
метод за	лечение	на	пациенти,	изискващи PDE	IV	инхибиране.
Друг	обект	на	настоящето	изобретение е	Да	се	осигури

метод за лечение на бозайници страдащи от болести, подбрани от групата, включваща астма, алергии, възпаления, депресия, деменция и болести, свързани с ненормално високи физиологични нива на цитокин(и), като туморен некрозен фактор.

С горните и други обекти, настоящето изобретение се отнася до нова група 3-заместени и 3,8-дизаместени производни на 6-аминопурина, притежаващи бронходилаторна и/или противовъзпалителна активност.

Следователно настоящето изобретение се отнася до съедиi

нение с формула (I)

I

R₃ в която

R , R и R са еднакви или различни и всеки предста3 6а 8 влява Н или С алкил, който е неразклонен или разклонен и 1-8 незаместен или заместен с ОН, алкокси, халоген, =NOH,

=NOCONH или =0; C циклоалкил, който е незаместен или за2 3—8 местен е ОН, алкокси, халоген, халоалкил, халоген, =NOH, =NOCONH₂ или =0; С₄₈циклоалкилалкил, където циклоалкиловата част е незаместена или заместена с един или повече ОН, алкокси, халоген, =NOH, =NOCONH₂ или =0; арил, който е незаместен или заместен с един или повече халоген, NH₂, алкиламино, диалкиламино, С -Сациламино, С, алкилсулфониламино, възможно заместен карбамил, OH, С -С алкокси, С -Спиклоалкок16 3 8 си, C=NOH, C=NOCONH , G -С„алкил, фенил или бензил; аралкил (С₁-С₄), хетероциклил, хетероциклилалкил (С₂-С₄); хетероарил·, и хетероаралкил;

R_fib представлява Н или R_6a или заедно R_&b, N, и R_&a образуват С -С_о членен пръстен, съдържащ от един до три азотни атома, от нула до два кислородни атома, от нула до два серни атома, възможно заместен с алкокси, GO Н, CONH , =NOH,

2 =NOCONH₂, =0;

и в която арил е фенил или нафтил, хетероциклил е 5, 6 или 7 членен пръстен включващ от един до три азотни атома, един или два кислородни атома, от нула до два серни атома, и е възможно да бъде заместен както в арил при въглеродните атоми или азотните атоми на същото ядро;

или негова фармацевтично приемлива сол, при условие че, когато R„ е бензилова група, R, е метилова или изопропилова група и R,_t е водороден атом или R„, R^ и R^ са метилови

6Ъ 3 Ьа оо групи, R„ е друг, а не водороден атом.

о

В някои предпочитани аспекти R, представлява G алкил,

1—о

С_{3 7}циклоалкил, С₄_₈циклоалкилалкил, арил или ар(С_}_₄)алкил; хетероарил или хетероар(С )алкил;

R, представлява G, „алкил, С, „циклоалкил, С_л „циклоалкилалкил, арил, ар(С₁₄)алкил; или хетероциклилСС^^алкил; R„ представлява С, „алкил, С, „циклоалкил, 6Ъ 1“8 3—7

С₄_₈ЦИКЛОалкилалкил, арил, или ap(C_t_₄ )алкил; или -NR, R,_t заедно об6а 6Ъ разува 5-членен или 6-членен пръстен, който възможно съдържа един или повече допълнителни хетероатоми; и

R„ представлява 8 водороден атом или С, „алкил, ”8

С₃_₇циклоалкил,

С₄₈циклоалкилалкил, арил ар( С₁_₄)алкил пиридил, или пиридил(С₁_₄)алЗа целите на настоящето изобретение, както се използва

тук, С₁_₈алкиловата група или С₁_₄алкиловата част на ар(С₁₄)алкила, или хетероцикло(С₁₄)алкиловата група могат да бъдат прави или разклонени вериги и могат да бъдат заместени или незаместени. С, „алкиловата група за предпочитане е С₁₅алкилова група, например, метилова, етилова п-пропилова, изопропилова, n-бутилова, изобутилова или изопентилова група. Подходящите заместители включват хидрокси, алкокси (например метокси или етокси), халоген (например флуор, хлор или бром) и халоалкил (например трифлуорметил).

С_{з ?}циклоалкиловата група или циклоалкиловата част на С₄₈циклоалкилалкиловата група може за предпочитане да бъде циклобутил, циклопропил или циклопентилова група, но за предпочитане е циклопропил или циклопентил. С₄_₈циклоалкилалкиловата група може да бъде циклопропилметил, циклобутил метил, циклопентилметил, циклохексилметил или циклохептилметил, но се предпочита да бъде циклопропилметил или циклопентилметил. Циклоалкиловата или циклоалкилалкиловата група може да бъде заместена или незаместена. Подходящите заместители включват хидрокси, алкокси (например метокси или етокси), халоген (например флуор, хлор или бром) и халоалкил (например трифлуорметил).

Хетероариловата група или хетероариловата част на хе-

·· ···· · ·· ·· ···· • · · ···· · · · ·· · ······ • в · · · · · · ·· • · · ·· · ···· · ··· ···· ·· ··· тероар(С₁₄)алкиловата група е за предпочитане пиридил. Хетероариловата част може да бъде незаместена или заместена например с (С^₄ )алкилова група (като метил) или електронодонорен заместител като халогенен атом (например флуор или хлор), нитро или трифлуорметил електронодонорна група като алкокси или циклоалкокси. Ap(C_w)алкиловата група е за предпочитане бензил или заместен бензил.

Хетероциклената част на хетероцикло(С )алкиловата група е подходящо да съдържа един или повече хетероатоми, като кислород или азот и е удобно да бъде морфолинилова група.

Когато -NR, IC заедно формират 5-членен или 6-членен пръстен, съдържащ допълнителен хетероатом, хетероатомът е за предпочитане азот или кислород. Пръстенът, образуван от -NR R, може да бъде незаместен или заместен например с

6а 6Ъ

Gj ₄алкилова група (като метил или етил) или халогенен атом (като флуор или хлор) и може да съдържа едно или повече ненаситени звена. Удобно е -NR, R,, да бъде заместен или незаместен морфолин или пиперазинов пръстен.

В един предпочитан клас съединения с формула (I), R₃ представлява (за предпочитане С₁₅) алкилова група, в частност пропилова, ар(С₁₄)алкилова група като заместен или незаместен бензил или С₃₇циклоалкилова група, в частност циклопропилметил.

В друг предпочитан клас съединения с формула (I) R_6a представлява С, „алкилова група като метилова или етилова.

1а ^е удобно да представлява водороден атом.

6Ъ

В друг предпочитан клас съединения с формула (I) R_£

6а представлява хетероарил (С^С^алкилова група като 4-пиридилметилова група.

В друг предпочитан клас съединения с формула (I) R„ о представлява водороден атом, С₃__?циклоалкилова група, в частност циклопропил, или С, алкилова група, в частност 1-8 изопропилова.

Терминът нисш алкил за целите на настоящето изобрете ние е дефиниран като радикали с права или разклонена верига, притежаващи от 1 до алкокси за целите въглеродни атома. Подобно, терминът на настоящето изобретение е дефиниран като R0, където R е радикал с права или разклонена или циклична верига, притежаващ от 1 до 6 въглеродни атома.

Предпочитаните аденинови съединения, съгласно настояще то изобретение, включват: З-бензил-6-етиламино-ЗН-пурин; 6 етиламино-З-хексил-ЗН-пурин; 8-циклопропил-З-циклопропил метил-6-етиламино-ЗН-пурин; 6-циклопентиламино-8-циклопропил-3-пропил-ЗН-пурин; 3-(З-циклопентилокси-4-метоксибензил)-6-етиламино-8-изопропил-ЗН-пурин; 8-циклопропил-Зпропил-6-(4-пиридилметиламино)-ЗН-пурин; 6-циклопентиламино

3-(З-циклопентилокси-4-метоксибензил)-8-изопропил-ЗН-пурин;

3-{4-хлорбензил)-6-етиламино-8-изопропил-ЗН-пурин; 3 - (4 хлорбензил)-6-циклопентиламино-8-циклопропил-ЗН-пурин; 3-( 3циклопентилокси-4-метоксибензил)-6-етиламино-ЗН-пурин; 3 бензил-6-етиламино-8-(1-метилетил)-ЗН-пурин; З-етил-6-цикло пентиламино-8-циклопропил-ЗН-пурин; 8-циклопропил-6-етил амино-3-(3-метилбутил)-ЗН-пурин; З-циклохексилметил-8-циклопропил-6-етиламино-ЗН-пурин; 8-циклопропил-З-циклопропилметил-6-етиламино-ЗН-пурин; 3-етил-6-етиламино-8-(3-цикло пентилокси-4-метоксибензил)-ЗН-пурин; З-бутил-8-циклопропил-6-етиламино-ЗН-пурин; 8-циклопропил-6-етиламино-3 пропил-ЗН-пурин; 3-етил-б-циклопентиламино-8-изопропилЗН-пурин; б-амино-8-циклопропил-З-пропил-ЗН-пурин; 8-цикло-

πропил-6-циклопропиламинο-3-пропил-ЗН-пурин; 6-циклопентиламино-8-изопропил-З-пропил-ЗН-пурин; 6-(3-циклопентилокси-4метоксибензиламино)-8-циклопропил-З-пропил-ЗН-пурин; 6-бутиламино-8-циклопропил-3-пропил-ЗН-пурин; 3-циклопропилметил-8-изопропил-6-етиламино-ЗН-пурин; 8-циклопропил-З-етил-

6-пропиламино-ЗН-пурин; 6-циклохексиламино-8-изопропил-3пропил-ЗН-пурин; 3,8-диетил~6-морфолино-ЗН-пурин; и техни фармацевтично приемливи соли.

В някои предпочитани аспекти, адениновото съединение се подбира между 3-(З-циклопентилокси-4-метоксибензил)-6-етиламино-ЗН-пурин (PDE IV I_s(j= 2.1 5); 3-(4-хлорбензил )-6етиламино-8-изопропил-ЗН-пурин (PDE IV I_JQ= 1.1Зу4М); 3-(3циклопентилокси-4-метоксибензил)-6-етиламино-8-изопропил-ЗН пурин (PDE IV 1₅₀= 0.32) ; и техни фармацевтично приемливи соли.

Настоящето изобретение се отнася също така до тиоизогуанинови съединения, които са предварителни съединения на описаните по-горе аденинови съединения. В допълнение към тяхната роля като предварителни съединения изненадващо

открито, че тези съединения притежават, също така, значител на PDE IV инхибиторна активност.

Следователно настоящето изобретение в частност се отнася до съединение с формула (II):

в която (II) ·· ···· ·· ···· ^Кз’ ^R6a ’ ^R6b и R_g са еднакви или различни и представляват същите групи като тези описани за съединение (I) погоре .

Предпочитаните тиоизогуанинови съединения съгласно настоящето изобретение включват 6-циклопентиламино-8-циклопро-

пил-3,7-дихидро-3-пропил-2Н-пурин-2-тион (PDE IV I =

7.41 улМ); 6-циклопентиламино-8-циклопропил-3,7-дихидро-Зетил-2Н-пурин-2-тион (PDE IV 1₅₀= 0.19 ); (в частност се предпочита) 8-циклопропил-З,7-дихидро-З-пропил-б-(4-пиридилметиламино)-2Н-пурин-2-тион (PDE IV I_5Q= 0.41^М); и техни фармацевтично приемливи соли.

Настоящето изобретение се отнася също така до 2,6-дитиоксантинови съединения, които са предварителни съединения на описаните по-горе тиоизогуанинови съединения. В допълнение към тяхната роля като предварителни съединения, изненадващо е открито, че тези съединения притежават, също така, значителна PDE IV инхибиторна активност.

Следователно, настоящето изобретение в частност се отнася до съединение с формула (III): ,

в която

R и R са еднакви или различни и представляват същите 3 8 групи като тези, описани за съединение (I) по-горе.

Предпочитаните дитиоксантинови съединения съгласно настоящето изобретение включват З-бензил-З,7-дихидро-8-(1te·.

метилетил)-1Н-пурин-2,6-дитион (PDE IV I_Jo= 3.40ухМ); 3-циклохексилметил-8-циклопропил-З,7-дихидро-1Н-пурин-2,6-дитион ( PDE IV 1_$0= З.ОЗ^ДМ); 3-(4-хлорбензил )-8-изопропил-3,7-дихидро-1Н-пурин-2,6-дитион (PDE IV I_JQ= 2.40у<М); 8-циклопропил-З-циклопропилметил-З,7-дихидро-1Н-пурин-2,6-дитион (PDE IV I_JQ= 2.27yzM); 3-(З-циклопентилокси-4-метоксибензил)-3,7-дихидро-8-изопропил-1Н-пурин-2,6-дитион ( PDE IV 1₅₀= 0.80у*-М); и техни фармацевтично приемливи соли.

Подходящите фармацевтично приемливи соли са конвенционалните познати на специалистите и включват, например, кисели присъединителни соли, образувани с неорганични киселини, като хидрохлориди, фосфати, и сулфати и с органични киселини, като тартарати, малеати, фумарати и сукцинати.

Адениновите съединения съгласно настоящето изобретение, както и техните тиоизогуанинови и 2,6-дитиоксантинови прекурсори, не е показано че имат PDE IV инхибиторна активност при използване на стандартни лабораторни тестове като ензимен анализ, анализ на гладкия мускул на трахеята при морското свинче и тестове за PAF кожен оток и за арахидонова киселина при оток на ушите при мишки и лимфоцитна пролиферация. Тези съединения могат, също така да намерят приложение при лечение на други болестни състояния при хората и другите бозайници, като при лечение на болестни състояния свързани с физиологично вредния излишък на туморен некрозен фактор (TNF). TNF активира моноцитите, макрофагите и Т-лимфоцитите. Това активиране се включва в напредването на инфекцията от вируса на имунната недостатъчност (HIV) и с други болестни състояния, отнасящи се до продуциране на TNF и други цитокини, модулирани с TNF.

Следователно, изобретението е насочено, също така, до ·· ···· осигуряване на съединението съгласно настоящето изобретение или неговата фармацевтично приемлива сол за използване в медицината в частност за лечение на състояния където се проявява PDE IV инхибиторен ефект например, хронично затруднено дишане).

Изобретението предлага и метод за получаване на съеди ненията съгласно изобретението или неговите фармацевтично

приемливи соли с оглед получаване на медикаменти за лечение на състояния, където се проявява PDE IV инхибиторен ефект.

В друг аспект, изобретението предлага метод за лечение на състояния, където бронходилаторният и противовъзпалителният агент се прилагат, включвайки администриране на фармацевтично ефективно количество от едно или повече от съединенията съгласно настоящето изобретение или неговите фармацевтично приемливи соли.

Активният ингредиент за предпочитане присъства като фармацевтичен състав, удобен под формата на единична доза.

Съгласно друг аспект на настоящето изобретение, се предлага фармацевтичен състав, включващ поне едно съединение

с формула (I) или негова фармацевтично приемлива сол в съ став за администриране по кой да е конвенционален начин.

Фармацевтичните състави съгласно настоящето изобретение мо гат да се смесват по конвенционален начин с един или повече фармацевтично приемливи носители или ексципиенти.

Съединенията съгласно настоящето изобретение могат да влизат в състави в дозирана форма за орално и парентерално администриране, или за администриране посредством инхалация.

Подходящите дозирани форми за орално администриране включват твърди дозирани форми като таблетки и капсули, които могат да бъдат получени по конвенционален фармацевтичен начин с фармацевтично приемливи ексципиенти като свързващи агенти (като например нишесте или хидроксипропилметилцелулоза), смазващи агенти (като магнезиев стеарат или талк), подсладители или смазки. Течните дозирани форми, които се използват, могат да бъдат разтвори, сиропи или суспензии, които могат да бъдат получени по конвенционални начини с фармацевтично приемливи добавки като омокрящи агенти, суспендиращи агенти, емулгиращи агенти и ароматизатори или парфюми.

За парентерално администриране, съединенията съгласно настоящето изобретение могат удобно да бъдат превърнати във форма на стерилни водни или неводни разтвори, суспензии или емулсии, които могат да съдържат стабилизиращи, суспендиращи или диспергиращи агенти. Съставите могат, също така, да бъ дат под формата на твърди състави като прахове, които могат да бъдат разтворени в подходящи разтворители като стерилна

вода или друга инжектируема среда преди употреба.

За приложение чрез инхалиране, активният ингредиент може да бъде освободен чрез аерозол или разпрашател. Активният ингредиент може да присъства като твърдо вещество, суспензия или разтвор.

В допълнение, когато съединенията съгласно настоящето изобретение са в орални дозирани форми, се очаква, тези до зирани форми да осигурят средно освобождаване на съединение то в стомашно-чревния тракт, или е възможно осигуряване на контролирано и/или поддържано освобождаване през стомашночревния тракт. Широка гама на контролирани и/или поддържащи освобождаването състави са известни на специалистите и се очаква употребата им във връзка със съставите съгласно настоящето изобретение. Контролираното и/или поддържано освобождаване може да се постигне чрез, например, покриване на оралната дозирана форма или чрез въвеждане на съединението(ята) съгласно настоящето изобретение в контролирана и/или поддържаща матрица.

Специфични примери за фармацевтично приемливи носители и ексципиенти, които могат да се използват при оралните дозирани форми са описани в Handbook of Pharmaceutical Excipients, American Pharmaceutical Association (1986), дадено за сравнение. Методите и съставите за получаване на орални дозирани форми са описани в Pharmaceutical Dosage Forms: Tablets (Lieberman, Lachman and Schwartz, editors) 2nd edition, publ. by Marcel Dekker, Inc., дадено за сравнение. Методите и съставите за получаване на таблетки (пресовани и формовани), капсули (с твърд и мек желатин) и хапчета, също са описани в Remington's Pharmaceutical Sciences (Arthur Oxol, editor), 1553-1593 (1980), дадено за сравнение. Методите и съставите за получаване на течни орални дозирани форми са описани в Pharmaceutical Dosage Forms: Disperse Systems, (Lieberman, Rieger and Banker, editors), publ. by Marcel Dekker, Inc., дадено за сравнение.

Дозата на съединенията съгласно настоящето изобретение зависи от страданието, което ще се лекува, тежестта на симптомите, начина на администриране, честотата на дозирания интервал, наличието на вредни странични ефекти и използваните съединения, между другите неща.

Дозата на администрирания активен ингредиент зависи от използваното съединение, състоянието на пациента, честотата и начина на администриране и състоянието, което ще се лекува. Съединенията съгласно настоящето изобретение могат удобно да се администрират един или повече пъти, например 1 до 4 пъти на ден. Предлаганата доза от съединенията съгласно изо-

бретението е 1 до 10 mg/kg телесно тегло, за предпочитане от

100 mg до 1000 mg на ден.

Съгласно друг аспект на настоящето изобретение, съеди ненията с формула (I) и техните фармацевтично приемливи соли

могат да бъдат получени по следните методи, при които R₃,

R . R_z и R„ са дефинирани за формула (I), ако не е казано 6а 6Ъ 8 друго.

Съгласно основен процес (А), съединенията с формула (I) могат да бъдат получени при взаимодействие на съединение с формула (IV)

(IV)

със съединение с формула (V):

R R NH (V)

Са 6Ь

Взаимодействието на съединение (IV) с (V) може удобно да се осъществи в присъствмие или отсъствие на подходяща реакционна среда и при температури от 0 до 150°С, за предпочитане при 150°С. Подходящите разтворители включват вода, алкохол (например етанол) и въглеводороди (например бензол).

Съединенията с формула (IV) могат да бъдат получени чрез тиониране на съответните 6-оксосъединения, например чрез обработване с фосфорен пентасулфид в пиридин. Подходящо е тионирането да се провежда чрез обработване на суспензия на 6-оксосъединение в пиридин с 20 %-ен моларен излишък на фосфорен пентасулфид.

Съответните 6-оксосъединения могат да бъдат получени от _ е’’· ·· · · · ·

...... * _ . · · · ·· · ·;·..· ··· .· · · : .· · ··: ’· .:.. : ............

съответните производни на 2-тиоксантина, съгласно известни методи (виж, например, Arch. Pharm., 244. 11-20 (1906) и J.

Org. Chem., 27, 2478-2491 (1962)).

Съгласно друг основен метод (Б), съединенията с формула (I) могат да бъдат получени от съединенията с формула (II):

(II) чрез редукция при използване на подходящ редукционен агент. Редукцията може удобно да бъде проведена в присъствие на метал като Raney nickel. Редукцията може удобно да бъде проведена в подходящ разтворител като алкохол например етанол), въглеводород (например бензол) или вода при подходяща темпе ратура.

В частичен аспект,

Raney nickel може да бъде получен in situ от никел-алуминиева сплав и силна база като натриева основа.

Съединенията с формула (II) могат да бъдат получени от съответните производни на 2

6-тиоксантин с формула (III):

при взаимодействие с амин R. R„.NH съгласно метод (А) погоре. Съединенията с формула (III) могат да бъдат получени от съответните производни на 2-тиоксантин чрез тиониране,

• ·· ···· • · · · « · · ··· • · ··· · • · ·· ·· ··· например, чрез обработване е фосфорен пентасулфид в пиридин.

2-Тиоксантиновите съединения са известни съединения или могат да бъдат получени от лесно добивани изходни материали по конвенционални методи.

Следващите примери илюстрират различни аспекти на настоящето изобретение, без да ограничават по никакъв начин патентните претенции.

ПРИМЕР 1

3,8-Диетил-6-морфолино-ЗН-пурин (i) 3,8-Диетил-хипоксантин

3,8-Диетил-2-тиоксантин (18.9 g) се разтваря в 370 ml

2N NaOH и никел-алуминиева сплав (75.6 g) (1.4М Al и 0.6М Ni) се прибавя на порции в продължение на 1.5 часа при 65°С. След още 0.5 часа при 65-70°С реакционният продукт се филтрува, промива се с 200 ml 1N NaOH и филтратът се неутрализира със 183 ml 5N НС1 до pH 7. Образуваният алуминиев хидроокис се филтрува, филтратът се концентрира до сухо, остатъкът се суспендира в 500 ml абсолютен етанол при 90°С и неразтворимият NaCl се филтрува и промива. Филтратът се концентрира до сухо, разтваря се в 200 ml хлороформ, филтрува се и отново се концентрира до сухо. Остатъкът кристализира от 150 ml етанол и се получава 3,8-диетил-хипоксантин (12.68 g) с т.т. (сублимация при 220°С) ЗО5-ЗО7°С при разла гане .

·· ···· • · ·	• · · ·· · · ф ·	·· • · • ·	···· • • · ·
• · • · ·	• · ·	··· •	• •
• · ···· ·	··· ····	··	··♦

(ii) 3,8-Диетил-6-тиохипоксантин

Продуктът от етап (i) (8.65 g) и фосфорен пентасулфид (12.0 g) се нагряват при кипене на обратен хладник в 150 ml пиридин в продължение на 1 час. 59.4 ml 2N NaOH се прибавят на порции при охлаждане, твърдото вещество се филтрува и се промива с вода. Филтратът се концентрира под вакуум до сухо и остатъкът се суспендира в 200 ml вода и се събира. Филт-

ратът се екстрахира 3 пъти с 600 ml хлороформ. Остатъкът от органична фаза се събира със събраното твърдо вещество (всичко 6.08 g), разтваря се в 500 ml хлороформ и се филтрува през 24 g силикагел. Фракции 2 и 3 извличат 4.63 g суров продукт, който кристализира от 120 ml метанол и се получава

3,8-диетил-6-тиохипоксантин (3.58 g) с т.т. (сублимация при

210°С) 250-270°С при разлагане. Вторият добив е 0.58 g.

Елементен анализ % изчислено С 51.90 Н 5.81 N 26.90 S 15.40 % намерено С 51.76 Н 6.01 N 26.82 S 15.64 ф

(iii) 3,8-Диетил-6-морфолино-ЗН-пурин

Продуктът от етап (ii) (52 mg) в 5 ml морфолин кипи на обратен хладник в продължение на 21 часа. Изпаряването под вакуум води до получаване на 65 mg суров 3,8-диетил-6-морфолино-ЗН-пурин.

ПРИМЕР 2

3,8-Диетил-6-морфолино-ЗН-пурин (i) 3,8-Диетил-2,6-дитиоксантин

19.14 g 3,8-диетил-2-тиоксантин и 22.75 g фосфорен пентасулфид се нагряват при кипене на обратен хладник в

280 ml пиридин в продължение на 4,5 часа. След охлаждане до стайна температура в продължение на 15 минути при енергично разбъркване и охлаждане се прибавят 113 ml 2N NaOH. Суспензията се филтрува, промива с пиридин и се концентрира под вакуум. Остатъкът се суспендира в 150 ml вода и се концентрира за отстраняване на пиридина. Водната суспензия и събраното твърдо вещество образуват суровия продукт, който се разтваря в 150 ml 1N NaOH, обработва се с две порции от

0.5 g активен въглен и се филтрува. Филтратът бавно се подкиселява с 38 ml 5N НС1 до pH 3 и твърдото вещество се отделя. Изсушеният суров продукт (19.85 g) се суспендира в

400 ml 2-пропанол при 95°С. След охлаждане до стайна температура се отделя и промива твърдо вещество (17.62 g).

(ii) 3,8-Диетил-З,7-дихидро-6-морфолино-2Н-пурии-2-тион

Продуктът от етап (i) (14.42 mg) кипи на обратен хладник в 78.4 ml (900 милимола) морфолин в продължение на 30 часа. След охлаждане до стайна температура реакционният продукт се суспендира в 100 ml ацетон и продуктът съгласно заглавието (16.49 g) се събира и промива.

Температурата на топене на 3,8-Диетил-З,7-дихидро-6морфолино-2Н-пурин-2-тион е 295-298°С (с разлагане).

Елементен анализ

Изчислено

Намерено

С 53.22 Н 6.53 N 23.87 S 10.93

С 53.01 Н 6.77 N 23.82 S 10.97 (ill) 3,8-Диетил-6-морфолино-ЗН-пурин

Продуктът от етап (ii > (7.34 mg) се разтваря в 150 ml 2N NaOH. В продължение на 1.25 часа при 65°С се прибавя никелалуминиева сплав 50 % (22.95 g) (425 милимола А1 и 196 милимола Ni). След други 1.5 часа при 65-70°С допълнително се прибавят 15 ml 10N NaOH и на порции 11.48 никел-алуминиева сплав 50 %. След други 0.5 часа при 65-70°С реакционният продукт се оставя да престои една нощ. Прибавя се дихлорметан (100 ml), суспензията се филтрува и никелът се измива с дихлорметан (200 ml) и вода (100 ml). Органичната фаза се отделя, промива се два пъти с вода и се концентрира. Остатъкът се разпрашава в 50 ml петролеев етер и се получава про-

	дуктът съгласно т.т. 1ОЗ-1О7°С.	заглавието като твърдо	вещество (5.40 g) и
			Елементен анализ
	% изчислено	С	59.75 Н 7.33	N 26.80
	% намерено	С	59.64 Н 7.55	N 26.35

НС1 солта, кристализирала от ацетон има т.т. (сублимация при 145°С) 220-222°С.

ПРИМЕР 3 •· ···· • · • · · · • · · · • ·

8-Циклопропил-З-етил-б-етиламиио-ЗН-пурин (i) 8-Циклопропил-З-етил-6-етиламино-3,7-дихидро-2Нпурин-2-тион

8-Циклопропил-3-етил-2,6-дитиоксантин (20.19 g), получен съгласно метода от Пример 2 (i) и 70 X етиламин във вода (320 ml 4.ОМ) се поставят в 450 ml реактор под налягане и се нагряват до 150°С в продължение на 6 часа. Реакционният разтвор се охлажда до стайна температура, обработва се с две порции активен въглен (0.2 g), филтрува се и се изпарява до сухо. Остатъкът се разпрашава в метанол (300 ml), концентрира се до около 200 ml и твърдото вещество се събира (16.48 g), т.т. 265°С с разлагане.

(ii) 8-Циклопропил-З-етил-б-етиламино-ЗН-пурин

Продуктът от етап (i) (11.85 g) се разтваря в 2N NaOH (270 ml) и 10N NaOH (27 ml) и се нагрява до 65°С. При интензивно разбъркване при 65-70°С в продължение на 1.25 часа се прибавя 50 Ж никел-алуминиева сплав (518 милимола Ni и 1125 милимола А1) (60.8 g). След други 0.7 5 часа при същата температура реакционната смес се охлажда до стайна температура и се обработва с хлороформ (400 ml). Никелът се филтрува и промива с 350 ml хлороформ и 150 ml вода. Филтратът се отделя и хлороформеният слой се изпарява до сухо. Остатъкът (19.64 g) се разтваря в ацетон (100 ml), обработва се с две порции активен въглен (0.15 g), филтрува се и се изпарява. Остатъкът се обработва с диетилов етер (100 ml) и кристалите •· ···· се отделят (6.10 g), т.т. 80-96°С. Вторият добив е 1.25 g.

Рекристализиралата от диизопропилов етер проба има т.т. 103 —

105°С.

Елементен анализ % изчислено

С 60.25 Н 7.54 N 29.28 0 2.93 % намерено

С 60.52 Н 7.46

N 29.10

2.92* ‘(различава се)

НС1 солта, кристализирала от метанол-ацетон има т.т.

183-191 °C.

ПРИМЕР 4

А. 8-(З-циклопентилокси-4-метоксибензил)-3-етил-6етиламино-ЗН-пурин хидрохлорид

Б. 8-(3-циклопентилокси-4-хидроксибензил)-3-етил-6етиламино-ЗН-пурин

(i) З-Циклопентилокси-4-метоксибензилов алкохол

Към разтвор на 48.70 g (220 милимола) 3-циклопентилокси-4-метоксибензалдехид в 250 ml метанол се прибавят на порции 8.57 g (220 милимола) 97 Х-ен натриев борхидрид в продължение на 10 минути при 15-22°С при охлаждане. След още 20 минути метанолът се отстранява под вакуум и остатъкът се поставя в 10 ml вода и 300 ml етер. Етерната фаза се изпарява до сухо: 48.5 g (99.2 X) течен бензилов алкохол.

(ii) З-Циклопентилокси-4-метоксибензилцианид

Към разтвор на 40.00 g (180 милимола) бензилов алкохол в 530 ml дихлорметан се прибавят в продължение на 5 минути 32.7 ml (450 милимола) тионилхлорид. Разтворът се изпарява до сухо под вакуум, което се повтаря след прибавяне на толуол: 46.30 g (106.9 %) суров бензилхлорид, който се разтваря в 230 ml диметилформамид и се обработва с 23.50 g (360 милимола) калиев цианид. Сместа се нагрява в продължение на 4 часа до 50-55°С. Солта се филтрува и филтратът се изпарява под вакуум до сухо, което се повтаря след прибавяне на вода, остатъкът се отнема с етер и се екстрахира с 1N NaOH. Етерната фаза се изпарява до сухо и се получават 41.20 g (99.0%) суров бензилцианид.

(iii) (З-Циклопентилокси-4-метоксифенил)ацетилхлорид

42.02 g (180 милимола) бензилцианид кипи на обратен хладник в 410 ml 94 %-ен етанол, 106 ml вода и 180 ml 10N

NaOH в продължение на 20 часа. Етанолът се отстранява под вакуум, разтворът се разрежда до 800 ml с вода, обработва се два пъти с 2 g активен въглен, филтрува се и се подкиселява със 185 ml 10N НС1. Бавно кристализиралата киселина се отделя и суши при 30°С: получават се 42.2 g (92.9 %) киселина.

От филтрата могат да бъдат екстрахирани 1.51 g (2.3 %). Двете порции (173 милимола) се събират и се нагряват при кипене на обратен хладник в 500 ml дихлорметан и 31.4 ml (433 милимола) тионилхлорид в продължение на 1.5 часа. Разтворът се обработва два пъти с 2 g активен въглен, филтрува се и се изпарява до сухо. Това се повтаря два пъти с малко толуол: получават се 48.70 g (>100 %) суров ацетилхлорид като черве никава течност.

(iv) 8-(З-Циклопентилокси-4-метоксибензил)-3-етил-2тиоксантин

10.02 g (45 милимола) 5,6-диамино-1-етил-2-тиоурацил хидрохлорид се разтварят в 200 ml пиридин, обработват се с 6.05 g (57 милимола) натриев карбонат и 15.5 g (56 милимола)

съгласно Пример 4 (iii), разтворени в 25 ml етер се прибавят в продължение на 10 минути при 5-10°С. След 1.5 часа при стайна температура твърдото вещество се филтрува и филтратът се изпарява до сухо под вакуум. Остатъкът се разтваря в

100 ml 2N NaOH и 200 ml вода и се подлага на кипене на обра тен хладник, като в продължение на 1 час се дестилират ml. Разтворът се филтрува и неутрализира до pH 7.5 с ml 5N НС1. Твърдото вещество се отделя и суши: получават се 14.37 g (79.7 %) суров 2-тиоксантин (4.2 g фенилоцетна киселина се възстановява от водата), който се суспендира в

250 ml горещ метанол и отново се отделя: получават се

10.68 g (59.3 Z) пречистен 2-тиоксантин, който се разтваря в

100 ml 1N NaOH и се филтрува. Филтратът се подкиселява до pH 6 и твърдото вещество се отделя: получават се 8.82 g (48.9 %) 2-тиоксантин с т.т. (260°С) 280-310°С с разлагане.

(v) 8-(З-Циклопентилокси-4-метоксибензил)-3-етил-2,6дитиоксантин

8.41 g (21 милимола) 2-тиоксантин се нагряват при кипене на обратен хладник с 5.60 g (25.2 милимола) фосфорен пентасулфид в 80 ml пиридин. След 5.5 часа се прибавят 27.7 ml • ·

(55.4 милимола) 2N NaOH при 5-10°С. Твърдото вещество се филтрува и промива с пиридин. Филтратът се изпарява под вакуум до сухо, остатъкът се суспендира в 200 ml вода с малко тетрахидрофуран за кристализация, суспензията се концентрира и при pH 8 се отделя твърдото вещество и се промива. Повторното разтваряне в 100 ml 0.5N NaOH, обработването с активен въглен (20 X), филтруването и подкиселяването до pH 6 водят до получаване на твърд суров дитиоксантин 7.84 g (89.6 %). Кристализацията от хлороформ и суспендирането в горещ метанол водят до получаване на 5.31 g (60.7 X) дитиоксантин с т.т. 241-3°С. Матерните разтвори се събират (2.36 g) и се филтруват с хлороформ през 60 g силикагел в колона: като втори добив се изолират 1.73 g (19.8 X).

(vi) 8-(З-Циклопентилокси-4-метоксибензил)-3-етил-6етиламино-3,7-дихидро-2Н-пурин-2-тион

6.67 g (16 милимола) дитиоксантин и 52 ml 70 % етиламин във вода се нагряват до 150°С в реактор под налягане (250 psi) в продължение на 12 часа под азот. Разтворът се обработва с активен въглен (5 %), филтрува се и се изпарява под вакуум до сухо. Остатъкът се суспендира във вода, подкиселява се с 1N НС1 до pH 4 и се неутрализира до рй 8 с натриев бикарбонат. Твърдото вещество се отделя, промива се и се суши като се получават 6.66 g (97.4 %) суров тиоизогуанин.

(vii) А. 8-(З-Циклопентилокси-4-метоксибензил)-3-етил-

6-етиламино-ЗН-пурин хидрохлорид и • · • · · ·

Б. 8-( З-Циклопентилокси-4-хидроксибензил)-3-етил6-етиламино-ЗН-пурин хидрохлорид

6.41 g (15 милимола) суров тиоизогуанин и 9.70 g (165 милимола) неутрален Raney-nickel се нагряват при кипене на обратен хладник в 70 ml 1-пропанол в продължение на 3 часа. Никелът се филтрува и филтратът се изпарява до сухо под вакуум Остатъкът (5.86 g/98.8 %) се разтваря в хлороформ и се екстраира напълно с 1N NaOH. Разтворът в NaOH се подкиселява с 5N НС1 до pH 4 и се неутрализира с натриев бикарбонат до pH 7.5. Утаява се масло, което бавно кристализира и твърдото вещество се отделя: получават се 0.49 g 8-(3-циклопентилокси-4-хидроксибензил)-З-етил-6-етиламино-ЗН-пурин с т.т. 172-4°С. Хлороформеният разтвор се изпарява до сухо: получават се 3.76 g (63.4 %) суров ЗН-пурин, който се разтваря в 30 ml метанол и се обработва с 10 ml 1N метанолна НС1. Разтворът се изпарява под вакуум до сухо и остатъкът кристализира от ацетон-етилацетат: получават се 3.66 g (56.5 %) 8(З-циклопентилокси-4-метоксибензил)-3-етил-6-етиламино-ЗНпурин хидрохлорид с т.т. 169-71°С.

Изчислено	Елементен	анализ за С„Н C1N 22 30 5 2
С	61.17	н	7.00 N 16.21
Намерено	С	61.09	н	6.77 N 16.18

ПРИМЕР 5 • · · ·

3-(3-цмклопентилокси-4-метоксибензил)-6-етиламино-

8-изопропил-ЗН-пурин хидрохлорид (i) З-Циклопентилокси-4-метоксибензалдехид

77.70 g (500 милимола) изованилин и 69.40 g (600 милимола) 97 Х-ен калиев t-бутоксид, се разтварят в 800 ml 1пропанол, 69.0 ml 630 милимола) и разтворът се нагрява при кипене на обратен хладник. След 3 часа други 9.25 g (80 милимола) t-бутоксид се прибавят при 80°С и суспензията се нагрява при кипене на обратен хладник в продължение на още 3 часа. Твърдото вещество се филтрува и филтратът се изпарява до сухо под вакуум. Остатъкът се разтваря в етер и се екстрахира с 1N NaOH. Етерната фаза се изпарява до сухо: изолират се 85.40 g (77.5 X) циклопентилоксибензалдехид.

(11) З-Циклопентилокси-4-метоксибензалдехид-оксим

85.4 g (388 милимола) З-циклопентилокси-4-метоксибензалдехид се разтварят в 350 ml 94 Х-ен етанол и се прибавят в продължение на 10 минути при 15-20°С към разтвор на 29.7 g (427 милимола) хидроксиламониев хлорид и 52.8 g (388 милимола) натриев ацетат трихидрат (3 НО) в 230 ml вода. След 2 i

часа етанолът се отстранява под вакуум, остатъкът се обработва с 16.3 g (194 милимола) натриев бикарбонат, докато спре образуването на С0 и се екстрахира с етер. Изпаряване2 то на етерната фаза води до получаване на 91.0 g (99.7 X) оксим като смес на два изомера.

(iii) З-Циклопентилокси-4-метоксибензиламин

• · ·

73.5 g (320 милимола) оксим, 80 ml метанол, 55 g течен амоняк и 18.5 g неутрален Raney-nickel се поставят в 450 ml реактор под налягане. Газ водород се подава при налягане 1,200 psi и всичко се нагрява до 75-80°С, когато налягането спадне до 600 psi, отново се подава газ водород до 1,200 psi. След 4 часа налягането достига 1080 psi и остава постоянно. Никелът се филтрува и измива с метанол. Филтратът се изпарява до сухо, рзтваря се в етер и се екстрахира с 1N NaOH. Етерната фаза се изпарява до сухо: получават се 68.9 g (97.3 %) бензиламин.

(iv) З-Циклопентилокси-4-метоксибензил-изотиоцианат

82.3 g (372 милимола) бензиламин се разтварят в 10 ml толуол и се прибавят при 15-20°С (с охлаждане) в продължение на 20 минути към емулсия на 22.5 ml (372 милимола) серовъглерод и 14.88 g (372 милимола) NaOH в 52 ml вода. Реакционната смес се нагрява до 75-80°С в продължение на 1 час и се охлажда до 40°С. В продължение на 15 минути, 35.4 ml (372 милимола) етилхлорформиат се прибавят при 40-45°С. Емулсията се довежда до pH около 8 с 2N NaOH и се нагрява до 55-60°С, като след около 10 часа при pH 8 с 2N NaOH (всичко около ml) престава отделянето на газ. Органичният слой се отделя и разтворителят се изпарява: получават се 96.3 g (98.3 %) бензилизотиоцианат.

(v) 1-(З-Циклопентилокси-4-метоксибензил)-2-тиокарбамид • · · · ·

96.3 g (366 милимола) бензилизотиоцианат се разтварят в 100 ml тетрахидрофуран и се обработват с 44.2 ml (732 милимола) 32 Х-ен разтвор на амоняк. След 0.5 часа при 40-45°С се прибавят 300 ml вода и тетрахидрофуранът се отделя под вакуум. Лепкавата суспензия се обработва с 200 ml етер, кристалите се отделят и се промиват с вода и етер. Суспендирането в 30 ml метиленхлорид и отделянето водят до получаване на 65.77 g (64.2 X) бензил-2-тиокарбамид с т.т. 144-5°С.

(vi) 6-Амино-1-(З-циклопентилокси-4-метоксибензил)-

2-тиоурацил

29.65 g (256 милимола) 97 Х-ен t-бутоксид се разтварят 240 ml 2-пропанол. 65.33 g (233 милимола) 2-тиокарбалид и

25.3 ml (238 милимола) етилцианацетат се прибавят при 80°С. След 30 минути нагряване при кипене на обратен хладник се получава разтвор и след 4.5 часа се добавят допълнително 2.96 g (25.6 милимола) t-бутоксид и 4.97 ml (46.6 милимола) етилцианацетат. След 22 часа нагряване при кипене на обратен хладник се отделя твърдо вещество, смесва се с остатъка от филтрата, разтваря се в 1 1 вода и се утаява с около 50 ml 5N НС1 (pH 3-4). Твърдото вещество се отделя, промива се, суши се, рекристализира от суспензия в 1 1 кипящ ацетон, концентрира се до около 300 ml и се отделя при 23°С: получават се 80.65 g (85.7 X) урацил, съдържащ 1 еквивалент ацетон, т.т. 225-7°С.

(vii) 6-Амино-1-(З-циклопентилокси-4-метоксибензил)-

5-нитрозо-2-тиоурацил

68.9 g (170 милимола) урацил се разтварят в 650 ml оцетна киселина, за отстраняване на ацетона 100 ml се отдестилират под вакуум, и при 65-70°С в продължение на 10 ми-

нути се прибавят 43.4 ml (174 милимола) разтвор на 4N натриев нитрит. След още 5 минути суспензията се охлажда до 30°С и се разрежда с 1.7 1 вода. Твърдото вещество се отделя, промива и суши: получават се 64.08 g (100 %) нитрозоурацил, който се разтваря в 330 ml 1N NaOH и 300 ml вода, филтрува се и се подкиселява с 5N НС1 до pH 2, като за запазване на pH към суспензията се прибавят 2 1 вода. Твърдото вещество се отделя и промива, суспендира се в 60 ml метанол и отново се отделя: получават се 54.2 g (84.7 нитрозоурацил.

(vi i i) 1-(З-Циклопентилокси-4-метоксибензил)-

5,6-диамино-2-тиоурацил

15.06 g (40 милимола) нитрозоурацил се суспендират в

300 ml тетрахидрофуран и се хидрират с газ водород и 6 g неутрален Raney-nickel в продължение на 2.5 часа, когато спре отделянето на водород. След 1 час всичко се разтваря, след което се образува нова утайка, която се разтваря в смес на метиленхлорид и метанол. Никелът се филтрува и филтратът се изпарява до сухо под вакуум: получават се 13.96 g (96.3Х) суров диаминоурацил.

(ix) б-Амино-1-(З-циклопентилокси-4-метоксибензил)-

5-изобутириламино-2-тиоурацил

Двуфазен разтвор на 15.01 g (41.4 милимола) диаминоура4..1. .

• ·· ·· ···· ·· · · · · · • · · · · ·· • · · ··· · • · · · ··· ···· ·· ··· цил, 180 ml тетрахидрофуран, 150 ml вода, 6.96 g (82.8 милимола) натриев бикарбонат и 10.52 ml (62.1 милимола) изобутиров анхидрид се нагряват до 55°С в азотна атмосфера в продължение на 1 час. Тетрахидрофуранът се изпарява под вакуум и остатъкът се разрежда с 200 ml вода (pH 8). Твърдото вещество се отделя, промива и суши: получават се 16.25 g (90.7 %) изобутириламиноурацил.

(х) 3-(З-Циклопентилокси-4-метоксибензил)-8-

изопропил-2-тиоксантин

17.81 g (41.2 милимола) изобутириламиноурацил се нагряват при кипене на обратен хладник в продължение на 0.75 часа в 120 ml 1N NaOH и 80 ml вода. Разтворът се обработва два пъти с 0.5 g активен въглен, филтрува се, подкиселява се с 5N НС1 и се довежда до pH 7-8 с разтвор на натриев бикарбонат. Твърдото вещество се отделя, промива и суши: получават се 15.31 g (89.6 %) 2-тиоксантин с т.т. 270-6°С (с разлагане ).

(xi) 3-(З-Циклопентилокси-4-метоксибензил)-8изопропил-2,6-дитиоксантин

15.17 g (36.6 милимола) 2-тиоксантин и 9.76 g (43.9 милимола) фосфорен пентасулфид се нагряват при кипене на обратен хладник в азотна атмосфера в 140 ml пиридин в продължение на 5.5 часа. При 5-10°С на капки се прибавят 48.3 ml (96.6 милимола) 2N NaOH. Твърдото вещество се филтрува и промива с пиридин. Филтратът се изпарява до сухо под вакуум и се обработва с 300 ml вода. Суспензията се довежда до pH 7

с разтвор на натриев бикарбонат и твърдото вещество се отделя, промива се, разтваря се в 200 ml 0.5N разтвор на NaOH, обработва се два пъти с 1.6 g активен въглен, филтрува се, подкиселява се с 5N НС1 и се неутрализира с разтвор на натриев бикарбонат до pH 7. Твърдото вещество се отделя, промива и суши: получават се 14.64 g (92.9 X) суров дитиоксантин, който се разтваря в 400 ml метиленхлорид и се филтрува през 60 g силикагел в колона. Разтворителят се изпарява и остатъкът се суспендира в 20 ml 100 Хен етанол и се отделя: получават се 14.34 g (82.2 X) дитиоксантин с т.т. 204-6°С (съдържащ 1 мол етанол).

(xii) 3-(З-Циклопентилокси-4-метоксибензил)-3,7- дихидро-6-етиламино-8-изопропил-2Н-пурин-2-тйон

6.20 g (13 милимола) дитиоксантин и 42 ml 70 Х-ен етил-

амин във вода се поставят в 450 ml реактор под налягане и се нагряват до 150°С (240 psi) в продължение на 12 часа. Разтворът се филтрува и изпарява до сухо. Остатъкът се суспендира във вода, подкиселява се с 1N НС1 до pH 3 и се неутрализира с разтвор на натриев бикарбонат до pH 7-8. Твърдото вещество се отделя, промива и суши: получават се 5.48 g (95.5 X) тиоизогуанин с т.т. 72-7°С.

(xiii) 3-(З-Циклопентилокси-4-метоксибензил )-

6-етиламино-8-изопропил-ЗН-пурин хидрохлорид

5.43 g (12.3 милимола) тиоизогуанин и 7.9 g неутрален

Raney-nickel се нагряват при кипене на обратен хладник в ml 1-пропанол в продължение на 4.5 часа. Никелът се фил····

трува и филтратът се изпарява до сухо под вакуум: получават се 4.90 g (97.2 X) суров пурин, който се разтваря в 20 ml хлороформ, екстрахира се с 1N NaOH и се филтрува през 30 g силикагел в колона. Разтворителят се изпарява, остатъкът се разтваря в 25 ml метанол, обработва се с 11 ml 1N метанолен разтвор на НС1 и се изпарява до сухо. Остатъкът се суспендира в 80 ml етилацетат и се отделя: получават се 3.49 g (63.6 %) ЗН-пурин хидрохлорид с т.т. 202-12°С.

Изчислено

Намерено

Елементен	анализ за С,Н 23 32	C1N 0 5 2
С 61.94	Н 7.23 N	15.70	0	7.17
С 62.17	Н 7.02 N	15.66	0	7.30

ПРИМЕР 6

3-(З-Циклопентилокси-4-метоксибензил)-

6-етиламино-ЗН-пурин хидрохлорид

(i) 3-(З-Циклопентилокси-4-метоксибензил)-2-тиоксантин

14.62 g (40 милимола) 1 -(З-циклопентилокси-4-метоксибензил)-5,б-диамино-2-тиоурацил е разтварят в 200 ml мравчена киселина. Разтворът се концентрира под вакуум при стайна температура за отстраняване на водата. Прибавят се 50 ml мравчена киселина и процедурата се повтаря. След общо 1 час, разтворът в мравчената киселина се концентрира до 30 ml при 25°С и се разрежда с 300 ml вода. Кристалите се отделят, промиват и сушат: получават се 13.48 g (86.3 %) суров 5формамид (т.т. 210-30°С), който се нагрява при кипене на обратен хладник в 86 ml 1N NaOH в продължение на 15 минути.

·· ···· • ·

Мътният разтвор се обработва два пъти с 0.6 g активен въглен, филтрува се, подкиселява се с 5N НС1 до pH 2 и се неутрализира до pH 6.5. Аморфното твърдо вещество се отделя, промива и суши при 60°С: получават се 11.93 g (80.1 X) суров 2-тиоксантин, който се разтваря в 150 ml тетрахидрофуран, обработва се с активен въглен (5 X), филтрува се, концентрира се до 40 ml и се разрежда с 250 ml етанол. След концент риране до 120 ml полученото твърдо вещество се отделя, промива и суши: получават се 9.21 g (61.9 X) 2-тиоксантин с

т.т. 254-65°С.

Изчислено

Намерено

Елементен анализ за С Η N OS

20 4 3

С 58.05 Н 5.41 N 15.04

12.89

С 58.13 Н 5.41 N 14.93 0 13.11 (ii) 3-(З-Циклопентилокси-4-метоксибензил)-2,6- дитиоксантин

8.94 g (24 милимола) 2-тиоксантин се нагряват при кипене на обратен хладник с 6.40 g (28.8 милимола) фосфорен пентасулфид в 96 ml пиридин в азот в продължение на 1.5 часа. При 5-10°С при охлаждане се прибавят 31.7 ml (63.4 милимола)

2N NaOH и сместа се разрежда с 30 ml пиридин. Твърдото вещество се филтрува и филтратът се изпарява до сухо под вакуум. Остатъкът се суспендира в 30 ml вода твърдото вещество се отделя, разтваря се в 160 ml 0.5N NaOH, филтрува се, обработва се с активен въглен (20 X), отново се филтрува, подки селява се с 5N НС1 до pH 5,твърдото вещество се отделя, промива и суши: получават се 9.03 g (96.9 X) суров дитиоксантин. Продуктът се разтваря в 400 ml хлороформ и се филтрува

през 30 g силикагел в колона. Разтворителят се отделя под вакуум, остатъкът се разтваря в 50 ml тетрахидрофуран, филтрува се, концентрира се до 30 ml, разрежда се с 200 ml етанол, отново се концентрира до 150 ml и твърдото вещество се отделя, промива и суши: получават се 8.65 g (92.8 X) дитиоксантин с т.т. 215-8°С.

	Елементен	анализ за C,H,„N,OS„ 18 20 4 2 2
	с 0.25М	етанол и 0.5М вода
Изчислено	G 54.32	Н 5.54 N 13.70	0	10.76
Намерено	С 54.67	Н 5.32 N 13.80	0	10.20

(iii) 3-(З-Циклопентилокси-4-метоксибензил)-

3,7-дихидро-6-етиламино2Н-пурин-2-тион

4.66 g (12 милимола) дитиоксантин и 48.3 ml (60 милимола) 70 % етиламин във вода се нагряват до 150°С в 450 ml реактор под налягане (240 psi) в продължение на 12 часа под азот. Разтворът се обработва с активен въглен (5 X), филтру

ва се и се изпарява до сухо. Остатъкът се суспендира в 100 ml вода, подкиселява се с 1N HG1 до pH 3 и се неутрализира до pH 7 с натриев бикарбонат и твърдото вещество се отделя:

получават се 4.43 g (92.5 X) суров тиоизогуанин с т.т.

99-103°С.

(iv) 3-(Циклопентилокси-4-метоксибензил)-

6-етиламино-ЗН-пурин хидрохлорид

4.39 g (11 милимола) тиоизогуанин и 7.10 g (121 милимола) неутрален Raney-nickel се нагряват при кипене на обра• · · ·

• · • ·· тен хладник в 50 ml 1-пропанол в продължение на 4.5 часа.

Никелът се филтрува и филтратът се изпарява до сухо. Остатъкът (3.79 g/93.8 %) се разтваря в 20 ml хлороформ и 4 ml метанол и се филтрува през 24 g силикагел в колона също с 2 % метанол. Събраните фракции се промиват с 1N NaOH и органичната фаза се изпарява до сухо. Остатъкът (2.69 g/66.6 %) се разтваря в 30 ml дихлорметан и 0.6 ml метанол и отново се филтрува през 30 g силикагел. Изолира се цялото количество

1.86 g (46.0 %) ЗН-пурин, който се разтваря в 20 ml метанол, обработва се с 5.4 ml метанолен разтвор на 1N НС1 и се изпарява до сухо под вакуум. Кристализацията и рекристализацията от дихлорметан и етилацетат води до получаване на 1.75 g (39.4 %) ЗН-пурин хидрохлорид с т.т. 170-85°С.

	Елементен	анализ за С„Н, 20 26	CLN 0 5 2
Изчислено	С 59.47	Н 6.49 N	17.34	0	7.92
Намерено	С 59.72	Н 6.44 N	17.25	0	8.24
		ПРИМЕР 7

8-Циклопропил-6-(4-пиридилметиламино)-3-пропилЗН-пурин дихидрохлорид (i ) 8-Циклопропил-3-пропил-2,6-дитиоксантин

В 5 литрова тригърлена колба, снабдена с механична бъркалка и кондензатор с изсушаваща тръба се поставят 2.2 литра пиридин и 8-циклопропил-3-пропил-2-тиоксантин (220 g, 0.88 мола). Прибавя се фосфорен пентасулфид (236 g, 1.06 мола) и сместа се нагрява при кипене на обратен хладник в продълже38

ние на 5 часа и се оставя една нощ при стайна температура. Реакционната смес се охлажда до 5-10°С и в продължение на 1.5 часа при разбъркване се прибавя 3N воден разтвор на натриева основа (770 ml). Разбъркването продължава 30 минути след отстраняване на изстудяващата баня и утаеният продукт се отделя чрез вакуумфилтруване. Отфилтруваната утайка се промива добре с пиридин (300 ml) и четири порции по 300 ml тетрахидрофуран. Разтворителите се изпаряват под вакуум и твърдият остатък се разбърква с вода (750 ml), филтрува се и се промива с вода. Суровият продукт се разтваря в 1.7 литра 1N натриева основа и се разбърква с 15 g Darco G-60. Активният въглен се филтрува и обработката се повтаря с пресна порция активен въглен. Разтворът се подкиселява до pH 1.5 с 6N солна киселина и се отделя бледожълта утайка. Твърдото вещество се разтваря отново в 1.7 литра 1N натриева основа и се обработва успешно с две порции активен въглен, както погоре. Разтворът се подкиселява и утайката се събира и промива с вода. След сушене до постоянно тегло при 54°С под вакуум се получават 128 g (56 %) от съединението съгласно заглавието, т.т. над 245°С.

(ii) 8-Циклопропил-З,7-дихидро-3-пропил-6-(4пиридилметиламино)-2Н-пурин-2-тион

5.33 g (20 милимола) 8-циклопропил-3-п-пропил-2,6-дитиоксантин и 21.3 ml (200 милимола) 95 %-ен 4-пиколиламин се нагряват под аргон до 150-5°С. След 14 часа охладеният разтвор се излива в 100 ml вода, подкислена с 19 ml 10N солна киселина до pH 6, при което се образува оранжево оцветена смола. Сместа се неутрализира до pH 7 с натриев бикарбонат.

• ·· ·

С времето смолата кристализира и твърдото вещество се отделя и промива. Остатъкът се суспендира в ацетон и кристалите се отделят: получават се 3.92 (57.6 X) суров продукт. Филтратът се изпарява до сухо, разтваря се в 40 ml 0.5N натриева основа, екстрахира се четири пъти с метиленхлорид и отново се подкиселява е 5N солна киселина до рй 6. Смолата отново кристализира в продължение на 48 часа и сместа се неутрализира до pH 7 с бикарбонат и се отделя твърдото вещество: получава се 1.75 g (25.7 X) суров продукт. Двете части се разтварят в 30 ml метиленхлорид и се филтруват през 30 g силикагел в колона. Най-напред се възстановяват 150 mg (2.8 X) от изходния материал, след това 5.04 g (74.0 X) продукт се възстановяват с 5 %-ен метанол, разтворен в 32 ml 1N солна киселина, обработват се с 250 mg активен въглен, филтруват се и се неутрализират със 7.5 ml 2N натриева основа и разтвор на натриев бикарбонат до pH 7-8. Водната фаза се декантира от смолата и последната се промива с вода и кристализира от ацетон: получават се 4.08 g (59.9 X) тиоизогуанин с т.т. 204-210°С при разлагане.

(iii) 8-Циклопропил-6-(4-пиридилметиламино)-3пропил-ЗН-пурин дихидрохлорид

3.06 g (9 милимола) тиоизогуанин и 5.8 g неутрален Raney-nickel се нагряват при кипене на обратен хладник под аргон в 1-пропанол в продължение на 4 часа. Никелът се филтрува и се промива с метанол. Филтратът се изпарява до сухо, остатъкът се разтваря в 20 ml метиленхлорид, разтворът се екстрахира с 1N натриева основа и се изпарява до сухо: получават се 2.43 g (87.4 X) суров пурин, който се разтваря в

·· ····· • · ··· · • ·· •· · · • ·· ···· · ···· ml метанол, обработва се със 17 ml метанолна солна киселина и отново се изпарява до сухо. Кристализацията от изо пропанол води до получаване на 1.09 g (36.3 X) пурин дихид рохлорид с т.т. 157-65°С.

ПРИМЕР 8

6-Циклопентиламино-8-циклопропил-3-пропилЗН-пурин хидрохлорид

(i) 6-Циклопентиламино-8-циклопропил-З,7-дихидро-Зпропил-2Н-пурин-2-тион

5.33 g (20 милимола) 8-циклопропил-3-п-пропил-2,6-дитиоксантин и 42 ml циклопентиламин се нагряват в 450 ml реактор под налягане до 150°С (50 psi) в отсъствие на въздух. След 20 часа разтворът се пренася с метанол в облодънна колба и се изпарява до сухо под вакуум. Утайката се обработва с 60 ml вода и 5N солна киселина до получаване на pH 2. Суспензията се неутрализира с бикарбонат до pH 7, твърдото вещество се отделя, промива се, суши се, суспендира се в кипящ на обратен хладник ацетон и отново се отделя: получават се 5.98 g тиоизогуанин с т.т. 274-6°С (разлагане).

(И) 6-Циклопентиламино-8-циклопропил-3-ппропил-ЗН-пурин хидрохлорид

4.49 g (14.1 милимола) тиоизогуанин и 9.2 g неутрален

Raney-nickel се нагряват при кипене на обратен хладник в ml 1-пропанол в продължение на 5 часа. Никелът се фил трува и филтратът се изпарява до сухо. Остатъкът (>100 X) се разтваря в 30 ml метанол, обработва се с 16.9 ml 1N разтвор на метанолна солна киселина и се изпарява до сухо. Остатъкът се разтваря в метиленхлорид, обработва се с 0.12 g активен въглен, филтрува се, концентрира се, разтваря се в ацетон и останалият метиленхлорид се отстранява чрез дестилация. Кристалите се отделят: получават се 4.18 g (92.3 X) пурин хидрохлорид с т.т. 218-221°С.

Елементен анализ за С Н C1N о ^4 о

		Молекулно	тегло	321.86
Изчислено	С	59.71	Н	7.52	N 21.76	С1	11.01
Намерено	С	59.82	Н	7.40	N 21.76	С1	11.02

(разл.)

ПРИМЕР 9

ТИОИЗОГУАНИНОВИ ПРОИЗВОДНИ

Следвайки показаните вече методи са синтезирани следните тиоизогуанинови производни съгласно настоящето изобретение. Химичните наименования и температурите на топене са представени в Таблица 1 по-долу.

·· ····

Таблица 1

ТИОИЗОГУАНИНИ

Съединение

3,8-диетил-З,7-дихидро-6-морфолино-

2Н-2-тио-пурин-2-он

3-(циклопропилметил)-3,7-дихидро-8-изопропил6-пропиламино-2-тио-2Н-пурин-2-он

3,7,-дихидро-6-етиламино-3-хексил-2тио-2Н-пурин-2-он

3,7-дихидро-3-хексил-6-метиламино-2- тио-2Н-пурин-2-он

З-бензил-З,7-дихидро-6-метиламино-2тио-2Н-пурин-2-он

8-циклопропил-З,7-дихидро-6-етиламино3-(3-метилбутил)-2-тио-2Н-пурин-2-он

8-циклопропил-З,7-дихидро-3-етил-6пропиламино-2-тио-2Н-пурин-2-он

З-бутил-З,7-дихидро-6-етиламино-2тио-2Н-пурин-2-он

З-бутил-8-циклопропил-З,7-дихидро-6етиламино-2-тио-2Н-пурин-2-он

6-етиламино-З,7-дихидро-3-пропил-2тио-2Н-пурин-2-он

8-циклопропил-6-етиламино-3,7дихидро-3-пропил-2-тио-2Н-пурин-2-он

8-циклопропил-3-циклопропилметил-6етиламино-3,7-дихидро-2-тио-2Н-пурин-2-он

Т.т.(°C)

295-298 (разл.)

208-210

235-237

217-219

253-255

250-254

270-272 (220)

246- 248

226-228

247- 251

238-239

247-249

Съединение

Т.т.(°C)

ТИОИЗОГУАНИНИ

З-бензил-6-етиламино-З, 7-дихидро-2~ тио-2Н-пурин-2-он 8-циклопропил-6-циклопропиламино-3-пропил-

3,7-дихидро-2-тио-2Н-пурин-2-он

хидрохлорид

3-((2-метил)бутил))-6-(2-(пиперазин-1-ил) етиламино)-3,7-дихидро-2-тио-2Н-пурин-2-он З-циклохексилметил-З,7-дихидро-6етиламино-2-тио-2Н-пурин-2-он

3-бензил-6-етиламино-3,7-дихидро-8(1-метилетия)-2-тио-2Н-пурин-2-он

З-циклохексилметил-8-циклопропил-З,7дихидро-6-етиламино-2-тио-2Н-пурин-2-он 6-бензиламино-8-(циклопропил)-3,7дихидро-3-пропил-2-тио-2Н-пурин-2-он хидрохлорид

8-(циклопропил)-3,7-дихидро-6-хексиламино- —(пропил)-2-тио-2Н-пурин-2-он хидрохлорид

6-бутиламино-8-циклопропил-3,7-дихидро3-пропил-2-тио-2Н-пурин-2-он

6-циклопропил-З,7-дихидро-б-(2хидроксиетиламино)-2-тио-2Н-пурин-2-он 6-амино-8-циклопропил-3,7-дихидро-З254-257

208-226 разл.

295-300

278-282

180-185

170-190

231-233

188-192

220-265 пропил-2-тио-2Н-пурин-2-он ймм

ТИОЙЗОГУАНИНИ

Съединение

6-циклопентиламино-З-етил-З,7-дихидро8-изопропил-2-тио-2Н-пурин-2-он

6-циклохексиламино-З,7-дихидро-8изопропил-3-пропил-2-тио-2Н-пурин-2-он 6-циклопентиламино-З,7-дихидро-8изопропил-3-пропил-2-тио-2Н-пурин-2-он 6-циклопентиламино-З-етил-8-циклопропил-

3,7-дихидро-2-тио-2Н-пурин-2-он

3-(4-хлорбензил)-6-циклопентиламино-З,7дихидро-8-изопропил-2-тио-2Н-пурин-2-он 6-циклопентиламино-З-(З-циклопентил-4метоксибензил)-3,7-дихидро-8изопропил-2-тио-2Н-пурин-2-он

3-(2-хлорбензил)-6-циклопентиламино-З,7дихидро-8-изопропил-2-тио-2Н-пурин-2~он 8-циклопропил-З,7-дихидро-6-(3-пентил)3-пропил-2-тио-2Н-пурин-2-он б-етил-8-изопропил-З,7-дихидро-3-(4

Т.т.(°C)

301-304

303 разл.

295 разл.

245 разл.

244-248

230-235

220 разл.

238-40 пиридилметил)-2-тио-2Н-пурин-2-он

ПРИМЕР 10

ЕЛЕМЕНТЕН АНАЛИЗ НА ПРОИЗВОДНИТЕ НА ТИОИЗОГУАНИНА

А. Елементен анализ на 6-бутиламино-8-циклопропил-3,7дихидро-3-пропил-2Н-пурин-2-тион:

		·· ··· · • * ·	• · · • · · ·	•	• · · · · · • ·
		• ·	• ·	•	• · · ·
		• ·	• · ·	•	• · · ·
		• ·	• ·		• ·
		• · · · ·	• · · · · · ·		• · ·· ·
		45
Изчислено	С	58.98 Н	7.59	N	22.93
Намерено	С	58.99 Н	7.52	N	22.92

Б. 3-(циклопропилметил)-3,7-дихидро-8-изопропил-6пропиламино-2Н-пурин-2-тион:

Температура на топене: 208-210°С

	Елементен Изчислено Намерено	анализ:
С С	62.26 62.34	н н	8.01 8.06	N N	24.20 23.89
			ПРИМЕР	11

PDE IV ИНХИБИРАНЕ С ТИОИЗОГУАНИНОВИ СЪЕДИНЕНИЯ

PDE IV инхибиторната активност на някои от представените тиоизогуанинови съединения се определя съгласно дадените по-долу методи. Резултатите са представени в Таблица 2.

Тип IV фосфодиестераза

Ензимна изолация

Тип IV PDE се изолира от волския гладък трахеален мускул при използване на метод, подобен на описания от Silver, P.J., Hamel, L.T., Perrone, Μ.Н., Bantley, R.G., Bushover, C.R., Evans, D.B.: Eur. J. Pharmacol. 1 50:85, 1988 (1). Накратко, гладкият мускул на волската трахея се смила и се хомогенизира при използване на политрон в 10 обема екстракционен буфер, съдържащ 10 тМ трис-ацетат (pH 7.5), 2 тМ магнезиев хлорид, 1 тМ дитиотреитол и 2,000 единици/ml апротинин. Тази и всички следващи процедури се провеждат при

0-4°С. Хомогенизатът се центрофугира при 48,000 обработва ултразвук и след това се х g в продължение на 30 минути. Полученият супернатант се поставя в DEAE Trisacryl М колона,

предварително уравновесена с натриев ацетат и дитиотреитол. След апликирането на пробата, колоната се промива с натриев ацетат/дитиотреитол, след което различни форми на PDE се елуират от колоната при използване на линеен трис-HCl/NaCl градиент. Фракциите, съдържащи тип IV PDE се събират, диализират се и се концентрират до 14 % от изходния обем. Концентрираните фракции се разреждат до 50 X с етиленгликол и се съхраняват при -20°С.

Измерване на активността на тип IV PDE

Ензимната активност се оценява чрез измерване на хидролизата на [³Н]-цикличен АМР, описан от Thompson, W.J., Teraski, W.L., Epstein, P.N., Strada, S.J.: Adv. Cyclic Nucleotide Res. 10:69, 1979. Концентрацията на цикличния

AMP, използвана при този анализ е 0.2у/М, което приближава стойността на К*. Концентрацията на протеина се регулира, така че не повече от 15 X от наличния субстрат да се хидролизира през време на инкубационния период.

Всички изпитвани съединения са разтворени в диметилсулфоксид (крайна концентрация 2.5 X). Тази концентрация на диметилсулфоксид намалява ензимната активност с приблизително 10 X.

• ·· · ·

·· ···· • ♦ · • · · · · ··· · • · ·· ···

Таблица 2

ТИОИЗОГУАНИНИ - БИОЛОГИЧНИ ДАННИ

Наименование

3-(циклопропилметил)-3,7-дихидро-8(1-метилетил)-6-пропиламино-2-тио-2Нпурин-2-он хидрохлорид

8-циклопропил-3-етил-6-етиламино-

3,7-дихидро-2-тио-2Н-пурин-2-он

8-циклопропил-3-етил-6пропиламино-2-тио-2Н-пурин-2-он

З-бутил-8-циклопропил-З,7-дихидро6-етиламино-2-тио-2Н-пурин-2-он

З-бензил-6-етиламино-З,7-дихидро8-(1-метилетил)-2-тио-2Н-пурин-2-он

З-циклохексилметил-8-циклопропил-З,7дихидро-6-етиламино-2-тио-2Н-пурин-2-он 6-бензиламино-8-(циклопропил)-3,7дихидро-3-пропил-2-тио-2Н-пурин-2-он хидрохлорид

8-циклопропил-З,7-дихидро-3-пропил-6-(4пиридилметиламино)-2-тио-2Н-пурин-2-он 6-циклопентиламино-8-циклопропил-3,7дихидро-3-пропил-2-тио-2Н-пурин-2-он хидрохлорид

6-бутиламино-8-циклопропил-3,7дихидро-3-пропил-2-тио-2Н-пурин-2-он

Изч. IC50

PDE IV

23.95

13.65

8.48

34.86

28.37

15.20

33.60

0.41

7.41

24.48 ·· ····

Таблица 2

ТИОИЗОГУАНИНИ - БИОЛОГИЧНИ ДАННИ

Наименование

Изч. IC50

PDE IV

8-циклопропил-З,7-дихидро-6-(2

53.80 хидроксиетиламино)-3-пропил-2-тио-2Н-пурин-2-он

6-амино-8-циклопропил-3,7-дихидро-39.42

3-пропил-2-тио-2Н-пурин-2-он

З-етил-6-циклопентиламино-З,7-дихидро-9.40

8-изопропил-2-тио-2Н-пурин-2-он

6-циклопентиламино-З,7-дихидро-8-45.10 изопропил-3-пропил-2-тио-2Н-пурин-2-он

З-етил-6-циклопентиламино-8-циклопропил-З,7-0.19 дихидро-2-тио-2Н-пурин-2-он

3-(4-хлорбензил)-6-циклопентиламино- 114.50

3,7-дихидро-8-изопропил-2-тио-2Н-пурин-2-он

ПРИМЕР 12

ПРОИЗВОДНИ НА АДЕНИНА

Посредством метода съгласно горните Примери, от подходящи изходни материали са получени по подобен начин следните съединения. Всички температури са в °C, освен ако не е казано друго.

Данните са посочени в Таблица 3 по-долу.

• · · · ·

Таблица 3

АДЕЛИНИ

Съединение

6-етиламино-З-хексил-ЗН-пурин хидрохлорид

3-хексил-6-метиламино-ЗН-пурин 8-циклопропил-6-етиламино-3-(3метилбутил)-ЗН-пурин хидрохлорид 8-циклопропил-3-етил-6-пропиламиноЗН-пурин хидрохлорид 8-циклопропил-3-етил-6-метиламиноЗН-пурин

З-бутил-6-етиламино-ЗН-пурин 3-бутил-8-циклопропил-6-етиламиноЗН-пурин

6-етиламино-З-пропил-ЗН-пурин 8-циклопропил-6-етиламино-3-пропилЗН-пурин хидрохлорид 8-циклопропил-3-циклопропилметил-6етиламино-ЗН-пурин хидрохлорид З-бензил-6-етиламино-ЗН-пурин 8-циклопропил-6-циклопропиламиноЗ-пропил-ЗН-пурин хидрохлорид

3-(2-метилбутил)-6-(2-(пиперазин1-ил)етиламино)-ЗН-пурин

З-циклохексилметил-6-етиламино190-195

142- 3

188-190

186-188

143- 145

127-129

182-184

157-159

193-195

195-197

187-188

200-210

144- 145

258-265

ЗН-пурин хидрохлорид • · · · ·· ···: ·· · · · ·· • · .· ί ......

. · · · .· · ··:

• * ······· ·· ··· ···· · ···

Таблица 3

АДЕНИНИ

Съединение

	3-бензил-6-етиламино-8-(1-метилетил)-	199-200
	ЗН-пурин хидрохлорид 3-циклохексилметил-8-циклопропил-6-	192-193
	етиламино-ЗН-пурин хидрохлорид 3-циклопропилметил-8-изопропил-6-	96-99
	етиламино-ЗН-пурин 3-етил-8-изопропил-6-бензиламино-	141-142
	ЗН-пурин 3-етил-8-изопропил-6-етиламино-	194-195
	ЗН-пурин хидрохлорид 3-етил-8-циклопентил-6-бензиламино-	179-182
	ЗН-пурин хидрохлорид 3-етил-8-циклопентил-6-етиламино-	212-214
	ЗН-пурин хидрохлорид 3-(4-хлорбензил)-6-етиламино-ЗН-пурин
	3-(4-хлорбензил)-6-етиламино-	251-4
	ЗН-пурин хидрохлорид 3-(4-хлорбензил-6-етиламино-8- изопропил-ЗН-пурин 3-(4-хлорбензил-6-етиламино-8-	215-7
	изопропил-ЗН-пурин хидрохлорид 6-бензиламино-8-циклопропил-3-	153-55
	пропил-ЗН-пурин 8-циклопропил-6-хексиламино-3-	137-8
	пропил-ЗН-пурин хидрохлорид

ЙЙНМЙИН

Съединение

Таблица 3

АДЕНИНИ

Т.т.(°C)

8-циклопропил-3-пропил~6-(4-пиридилметил185-208 амино)-ЗН-пурин дихидрохлорид

6-циклопентиламино-8-циклопропил-3273-6

пропил-ЗН-пурин хидрохлорид

6-бутиламино-8-циклопропил-3- 171-3 пропил-ЗН-пурин хидрохлорид

8-циклопропил-6-(2-хидроксиетиламино)- 21 7-9

З-пропил-ЗН-пурин

6-(З-циклопентилокси-4-метоксибензиламино)8-циклопропил-З-пропил-ЗН-пурин хидрохлорид

6-амино-8-циклопропил-3-пропил- 188-90

ЗН-пурин

3-етил-6-циклопентиламино-8183-4 изопропил-ЗН-пурин хидрохлорид

6-циклохексиламино-8-изопропил-3пропил-ЗН-пурин хидрохлорид

6-циклопентиламино-8-изопропил-3пропил-ЗН-пурин хидрохлорид

3-етил-6-циклопентиламино-8-цикло202-3

207-10

205-8 пропил-ЗН-пурин хидрохлорид

3-(4-хлорбензил)-6-циклопентиламино-8-цикло- 269-73 пропил-ЗН-пурин хидрохлорид

6-циклопентиламино-З-(3-циклопентилокси- 193-5

4-метоксибензил)-8-изопропил-ЗН-пурин хидрохлорид • · ··· ··· ·

Таблица 3

АДЕНИНИ

Съединение

3-(2-хлорбензил)-6-циклопентиламино-8изопропил-ЗН-пурин хидрохлорид

8-циклопропил-6-диетиламино-3-пропилЗН-пурин хидрохлорид

8-циклопропил-6-(3-пентиламино)-3пропил-ЗН-пурин хидрохлорид 6-етиламино-8-изопропил-3-(4-пиридилметил)ЗН-пурин дихидрохлорид

Т. т . ( °C)

207-8

173-9

187-9

240-6

ПРИМЕР 13

ЕЛЕМЕНТЕН АНАЛИЗ НА АДЕНИНИТЕ

Проведен е елементен анализ за определени, горните таблици съединения. Резултатите са посо

Елементен анализ на 8-циклопропил-З-етил етиламино-ЗН-пурин хидрохлорид

X + 1 X (НО; НС1)

Изчислено

С 53.29

Н 6.80

N 25.90

Намерено

С 52.97

Н 7.01

N 26.01

0.34

Елементен анализ на

6-етиламино-3-хексил-ЗН-пурин	хидрохлорид
	Т.т.	188-94°С
Изчислено	С 55.02	Н 7.81	N 24.68	С1	12.49
Намерено	G 55.33	Н 8.05	N 24.50	G1	12.71

Елементен анализ на

З-хексил-6-метиламино-ЗН-пурин хидрохлорид

Т.т. 190-195°С

Изчислено	С 53.43	Н 7.47	N 25.96	С1 13.14
Намерено	С 53.70	Н 7.81	N 25.92	С1 13.18

Елементен анализ на 8-циклопропил-6-етиламино3-(3-метилбутил)-ЗН-пурин хидрохлорид

Изчислено

Намерено

С 58.15

С 58.12

Н 7.81

Н 8.01

N 22.60

N 22.65

С1 11.44

С1 11.46

Елементен анализ на 8-циклопропил-З-етил6-пропиламино-ЗН-пурин хидрохлорид

Изчислено

С 55.41 Н 7.15 N 24.85

С1 12.58

Намерено

С 55.74

Н 7.06 N 25.08

С1 12.71

Елементен анализ на 8-циклопропил-З-етил6-метиламино-ЗН-пурин

Изчислено	G 60.81 Н 6.96 N 32.23
Намерено	С 60.58 Н 7.02 N 32.67

Елементен	анализ на З-бутил-6-етиламино-
ЗН-пурин Т.т.	хидрохлорид 221-223°С
Изчислено	С 51.65	Н 7.09	N	27.38	С1	13.88
Намерено	С 51.74	Н 7.06	N	27.62	С1	13.93

Елементен анализ на З-бутил-8-циклопропил

6-етиламино-ЗН-пурин хидрохлорид

Т.т. 194-196°С

Изчислено С 56.83 Н 7.49 N 23.67 С1 11.98

Намерено С 56.91 Н 6.98 N 23.97 С1 12.03

Елементен анализ на 6-етиламино-

3-пропил	-ЗН-пурин	98 % + 2 %	вода
Изчислено	С	57.35	Н 7.44 N	33.44
Намерено	G	57.68	Н 7.22 N	33.29

Елементен анализ на 8-циклопропил-6-етиламино-

	3-пропил-ЗН-пурин	хидрохлорид
Изчислено	G 55.41 Н	7.15	N 24.85	G1	12.58
Намерено	G 55.45 Н	7.13	N 24.96	01	12.71

Елементен анализ на 8-циклопропил-З-циклопропилметил6-етиламино-ЗН-пурин хидрохлорид

Изчислено G 57.23 Н 6.87 N 23.84 С1 12.07

Намерено

С 57.49

Н 6.88

N 23.59

G1 12.49

·· ····	• ·· фф * *	• · • ·	···· •
• · ·	ф ·	• ·	• · ·
• ·		• ···	•
♦ · ·	2 *	•	•
• · ···· ·	··· ····	··	• · ·

Елементен анализ на З-бензил-6етиламино-ЗН-пурин

Изчислено С 66.39 Н 5.97 N 27.65

Намерено С 66.58 Н 5.63 N 27.80

Елементен анализ на 8-циклопропил-бциклопропиламино-З-пропил-ЗН-пурин хидрохлорид

Изчислено

С 57.23 Н 6.86 N 23.84

С1 12.07

Намерено

С 57.30 Н 6.90 N 23.77

С1 12.16

Елементен анализ на 3-циклохексилметил6-етиламино-ЗН-пурин хидрохлорид

Изчислено

С 56.84 Н 7.50 N 23.67

С1 11.98

Намерено

С 56.82 Н 7.54 N 23.65

С1 12.05

Елементен анализ на З-бензил-6-етиламино-

8-(1-метилетил)-ЗН-пурин хидрохлорид

Изчислено

С 61.52 Н 6.68 N 21.10

С1 10.68

Намерено

С 61.52

Н 6.59 N 21.18

С1 10.60

Елементен анализ на З-циклохексилметил-8циклопропил-6-етиламино-ЗН-пурин хидрохлорид

Изчислено

G 60.79

Н 7.80

N 20.85 С1 10.56

Намерено

G 60.55

Н 7.48

N 20.85 01 11.34

Елементен анализ на 3-циклопропилметил8-изопропил-6~етиламино-ЗН-пурин

Изчислено	С	64.84	Н 8.16	N	27.00
Намерено	С	64.42	Н 7.86	N	26.87
Елементен	анализ	на 6-бензиламино-З-

етил-8-изопропнл-6-етиламино-ЗН-пурин

Изчислено	С 69.12	Н 7.17	N 23.71
Намерено	С 69.27	Н 7.44	N 23.60
Елементен	анализ на	З-етил-8-изопропил

6-етиламино-ЗН-пурин хидрохлорид

Изчислено	G	53.43	Н 7.47	N 25.96
Намерено	С	53.62	Н 7.66	N 25.34
Елементен	анализ	на 6-бензиламино-8-
циклопентил	-З-етил	-ЗН-пурин	хидрохлорид
Изчислено	G	63.78	Н 6.76	N 19.57
Намерено	С	63.55	Н 6.54	N 19.51
Елементен	анализ	на 8-циклопентил-З-
етил-6-	етиламино-	ЗН-пурин	хидрохлорид
Изчислено	С	56.84	Н 7.50	N 23.67

Намерено

С 56.54

Н 7.37

N 23.63

ПРИМЕР 14

PDE IV ИНХИБИРАНЕ С АДЕНИНОВИ СЪЕДИНЕНИЯ

PDE IV инхибиторният ефект на някои от представените по-горе съединения се изпитват съгласно преди описани мето ди. Резултатите са представени в Таблица 4 по-долу.

Таблица 4

PDE IV РЕЗУЛТАТИ

Съединение

Изч. PDE IV

IC50 (у*М)

3-етил-8-изопропил-6-етиламино52.17

ЗН-пурин хидрохлорид

3-етил-8-циклопентил-6-бензиламино62.44

ЗН-пурин хидрохлорид

3-етил-8-циклопентил-6-етиламино28.34

ЗН-пурин хидрохлорид

З-циклохексилметил-6-етиламино32.95

ЗН-пурин хидрохлорид

3-циклохексилметил-8-циклопропил-63.78 етиламино-ЗН-пурин хидрохлорид

8-циклопропил-6-етиламино-3-(32.45

ЗН-пурин хидрохлорид

8-циклопропил-3-циклопропилметил-64.11 етиламино-ЗН-пурин хидрохлорид метилбутил)-ЗН-пурин хидрохлорид

8-циклопропил-3-етил-6-пропиламино15.67 • · « ·

Съединение

Таблица 4

PDE IV РЕЗУЛТАТИ

Изч. PDE IV

IC50 (ъсМ)

З-хексил-6-метиламино-ЗН-пурин

хидрохлорид 3-циклопропилметил-8-изопропил-6етиламино-ЗН-пурин хидрохлорид 3-етил-8-изопропил-6-бензиламиноЗН-пурин хидрохлорид З-бутил-6-етиламино-ЗН-пурин хидрохлорид 3-бутил-8-циклопропил-6-етиламиноЗН-пурин хидрохлорид

8-циклопропил-6-етиламино-3-пропилЗН-пурин хидрохлорид

8-циклопропил-6-циклопропиламиноЗ-пропил-ЗН-пурин хидрохлорид

3-(З-циклопентилокси-4~метоксибензил)-6етиламино-8-изопропил-ЗН-пурин хидрохлорид

3-(4-хлорбензил)-6-етиламино-ЗН-пурин хидрохлорид

3-етил-6-етиламино-8-((3-циклопентилокси

34.15

12.66

28.94

66.41

5.99

6.31

7.90

0.32

37.75

4.52 хидрохлорид

4-метокси)бензил)-ЗН-пурин •· · ·· ······ • ···· ··· • · · ····· • * · · · · · · • · · · ·

ПРИМЕР 15

Получени са и са анализирани производни на дитиоксантина съгласно настоящето изобретение. Резултатите са пред ставени в Таблица 5 по-долу.

Таблица 5

ДИТИОКСАНТИНИ

	Съединение	Т.т.	IC50
PDE	IV
	3,7-дихидро-З-етил-2,6-дитио-	275-276
	1Н-пурин-2,6-дион
	3, 7-дихидро-З-пропил-2,6-дитио-	294-297
	1Н-пурин-2,6-дион
	3, 7-дихидро-8-етил-3-пропил-2,6-дитио-	266-267
	1Н-пурин-2,6-дион
	З-бутил-З,7-дихидро-2,6-дитио-	249-251
	1Н-пурин-2,6-дион
	З-бутил-З,7-дихидро-8-етил-2,6-дитио-	251-252
	1Н-пурин-2,6-дион
	3,7-дихидро-3,8-диетил-2,6-дитио-	260-261
	1Н-пурин-2,6-дион
	З-бензил-З,7-дихидро-2,6-дитио-	298-303	38	.49
	1Н-пурин-2,6-дион
	3,7-дихидро-3-хексил-2,6-дитио-	222-224
	1Н-пурин-2,6-дион

• · · · • · · ·

Таблица 5

ДИТИОКСАНТИНИ

Съединение

Т.т.

8-циклопропил-З,7-дихидро-З-(3метилбутил)-2,6-дитио-1Н-пурин-

2.6- дион

8-циклопропил-З,7-дихидро-З-етил-

2.6- дитио-1Н-пурин-2,6-дион

3.7- дихидро-3-(2-метилбутил)-2,6дитио-1Н-пурин-2,6-дион

З-бутил-8-циклопропил-З,7-дихидро2,6-дитио-1Н-пурин-2,6-дион

З-циклопропилметил-З,7-дихидро-2,6дитио-1Н-пурин-2,6-дион 8-циклопропил-З,7-дихидро-З-пропил2,6-дитио-1Н-пурин-2,6-дион 8-циклопропил-З-циклопропилметил-З,7дихидро-2,6-дитио-1Н-пурин-2,6-дион З-бутил-З,7-дихидро-8-(1-метилетил)2,6-дитио-1Н-пурин-2,6-дион

З-циклохексилметил-З,7-дихидро-2,6дитио-1Н-пурин-2,6-дион

З-бензил-З,7-дихидро-8-(1-метилетил)-

2.6- дитио-1Н-пурин-2,6-дион

З-циклохексилметил-8-циклопропил-

3.7- дихидро-2,6-дитио-1Н-пурин2,6-дион

263-4

276-8

292-4

IC50

PDE IV

6.31

6.18

9.43

64.49

2.27

5.93

3.40

3.03 ♦ · ····

Таблица 5

ДИТИОКСАНТИНИ

Съединение

Т.т.

3-(З-циклопентилокси-4-метоксибензил)- 204-206

3.7- дихидро-8-изопропил-2,6-дитио-

1Н-пурин-2,6-дион

3—(З-циклопентилокси-4-метоксибензил- 215-218

3.7- дихидро-2,6-дитио-1Н-пурин-2,6-дион

3-(4-хлорбензил)-8-изопропил}- 242-243

3,7-дихидро-2,6-дитио-3,7-пурин-

2.6- дион

З-етил-З,7-дихидро-8-изопропил- 248-250

2.6- дитио-1Н-пурин-2,6-дион

3.7- дихидро-8-изопропил-3-пропил- 203

2, 6-дитио-1Н-пурин-2,6-дион

3-(2-хлорбензил)-3,7-дихидро-8- 244-246 изопропил-2,6-дитио-1Н-пурин-2,6-дион

8-изопропил-3-(4-пиридилметил)-2,6- 310-315

IC50

PDE IV

0.60

16.16

2.40

4.10

3.50

7.74 дитио-1Н-пурин-2,6-дион

ПРИМЕР 16

ФАРМАКОЛОГИЧНИ ТЕСТОВЕ

Изолирана трахея от морско свинче

Изпитваното съединение се разтваря в диметилсулфоксид.

• · · ·

Изолираният от морско свинче трахеален мускул се поставя в баня, съдържаща разтвор на Krebs и се държи при 37.5°С при барботиране на карбоген (95 % кислород, 5 % въглероден двуокис ) .

Измененията в напрегнатото състояние се регистрират изометрично при използване на датчик за силово изместване свързан с потенциометричен записвач.

Способността на изпитваните съединения да отпускат мускула на дихателните пътища е изследвана чрез хода на кривите на кумулативна концентрация. Всяка концентрация на изпитваното съединение се оставя до постигане на равновесие с тъканта в продължение на 5 минути, преди да се промени концентрацията с една стъпка (10 пъти).

Във всяка тъкан изпитваното съединение е сравнено с теофилин като стандарт.

Съединение

Активност in vitro

Теофилин	1
8-Циклопропил-З-етил-6-етиламин-ЗН-пурин	43.7
6-Етиламино-З-хексил-ЗН-пурин	25.6
З-Бензил-6-етиламино-ЗН-пурин	18.5

ПРИМЕР 17

IN-VIVO ИЗСЛЕДВАНИЯ (i) Изследван е ефектът на изпитваното съединение в модел на бронхиална свръхчувствителност (BHR) и клетъчна инфилтрация при морско свинче, индуцирана от овалбумин (виж, • · · ·

·· ···· • · · • · · · · • · · · например, Morley et al, Agents and Actions, Supplement, 1988, 23, 187).

Изпитваното съединение се администрира подкожно в дози

0.5 и 1.0 mg/kg/ден в продължение на 7 дни посредством осмотична минипомпа. Като стандарти се използват теофилин и салбутамол в концентрация 1 mg/kg/ден. Кривите за чувствителната доза хистамин

са построени за всяко животно.

Фигури 1-2 показват получените резултати.

(ii) Сенсибилизация и проба за имунитет: Мъжки Dunkin

Hartley морски свинчета (Charles River) (200-250 g) се инжектират i.p. с овалбумин (OVA) (0.5 ml/животно; 20 mg OVA в

А1(0Н)_з (влажен гел)); при това се получава инжектируема стабилна суспензия, съдържаща излишък от А1(ОН)₃- Животни с мнимо заболяване се инжектират само с 0.5 ml Α1(0Η)₃· След период от 18-21 дни, животните се подлагат на въздействие на аерозол от OVA (100 ytg/ml) в продължение на 1 час в камера.

(iii) Бронхоалвеоларно промиване: Животните се анесте- зират, 24 часа след подлагане на въздействието на аерозол, с уретан (25 X, тегл./об., 7 ml/kg, i.p.) и в трахеята се вкарва тръбичка. Бронхоалвеоларното промиване (BAL) се извършва чрез вливане на капки на 5 ml стерилен салин в белите дробове през трахеалната канюла и флуидът веднага се отстранява. Флуидът се реинжектира и процедурата се повтаря общо 5 пъти. Тази процедура води до 40-60 X възстановяване на BAL течността при използване на подобрен хемоцитометър на Neubauer. Цитоспин препаратите се получават при използване на Shandon Cytospin 2 центрофуга. Две капки BAL течност се прибавят към всеки съд цитоспин и пробите се центрофугират в продължение на 1 минута при 1300 оборота за минута. В ацетон се фиксират предметни стъкла и се появяват петна с хемоток-

	• ·· ··	····
·· ····		•
. · ·	I · · ·	• · ·
• ·	• · · ···	•
• · ·		•
• ·	.... ··	• · ·
• · · · ·

силин и карбол хромотроп, съгласно метода, описан от Lendrum, 1944), на всяко предметно стъкло се извършва диференциално клетъчно броене чрез преброяване на случайни 200 клетки и видовете клетки се класифицират като неутрофили, еозинофили и мононуклеарни клетки, съгласно стандартни морфологични критерии. Клетките се броят на сляпо. Резултатите са представени като брой неутрофили, еозинофили и мононуклеарни клетки на ml BAL течност. Останалата BAL течност се

центрофугира (10 минути, 1000 g) и получените клетки и супернананти, свободни от клетки, се разделят на аликвотни части и се замразяват за следващи анализи. Съединенията се разтварят или в диметилсулфоксид, или в салин и се администрират интраперитонеално в доза 5 mg/kg един час преди пробата за имунитет с овалбумин. Резултатите са дадени подолу в Таблица 6.

Таблица 6

Съединение

W

N Доза % mg/kg Еозинофили Инхибиране ip в BAL х + se

Разтворител DMSO

-3-(З-циклопентилокси-432±6 + 3

X метоксибензил)-3,7 дихидро-8-изопропил-2,6 дитио-1Н-пурин-2,6-дион

Разтворител салин

33+3

J.

%

8-циклопропил-6-етиламино- Ί 5 + 4

3-(3-метилбутил)-ЗН-пурин хидрохлорид

3-(З-циклопентилокси-412 + 2 метоксибензил)-6-етил амино-8-изопропил-ЗН пурин хидрохлорид

Тъй като настоящето изобретение илюстрира получаването

и използването на отделни съединения, вижда се, че могат да се получат варианти и модификации на изобретението, без да се отклоняват духът и обхвата на изобретението.

Claims (8)

Съединение е формула (I) (I) в която R3 представлява С„ „алкил, който

1 -8 е неразклонен или разклонен и незаместен или заместен с

ОН, алкокси, халоген, =NOH, =NOCONH„ или =0;

С, пиклоалкил, 3-8 който е незаместен или заместен с ОН, алкокси, халоген, =NOH, =NOCONH или = 0;

С_{4 8}циклоалкилалкил, където циклоалкиловата част е незаместена или заместена с

ОН, алкокси, халоген, =NOH, =NOCONH₂ или =0; арил, който е незаместен или заместен с халоген,

NH₂, алкиламино, диалкиламино, възможно заместен карбамид,

OH, С -С^алкокси, С -С пиклоалкокси, C=NOH, C=NOCONH„,

С-С алкил, фенил или бензил; аралкил (С₁-С₄), хетероциклил, хетероциклилалкил (G -С₄); хетероарил; и хетероаралкил· (С_ГС₄);

33. Съединение съгласно претенция 32, характеризиращо се с това, че R представлява С. „алкил, С циклоалкил, С₄_₈циклоалкилалкил, арил или ар(С₁₄)алкил; хетероарил или хетероар(С₁_₄)алкил; и R_g представлява водороден атом или С₁₈алкил, С₃₇циклоалкил, С_{4 8}циклоалкилалкил, арил, ар(С₁₄)алкил, пиридил, или пиридил(С₁₄)алкилова група;

34. Съединение съгласно претенция 33, характеризиращо се с това, че R, представлява С. „алкил, арил, ар(С )ал3 2—8 1“4 кил, С₃₇циклоалкил, С₄₈циклоалкилалкил, хетероарил или хетероар(С₃_₄ )алкилова група.

35. Съединение съгласно претенция 32, характеризиращо се с това , че R„ представлява водороден атом. 36. Съединение съгласно претенция 32, характеризиращо се с това , че R„ представлява С_{3 7}циклоалкилова група. 37. Съединение съгласно претенция 36, характеризиращо се с това , че R„ представлява циклопропилова група. 38. Съединение съгласно претенция 32, характеризиращо се с това , че R представлява 8 С алкилова 1—о група. 39. Съединение съгласно претенция 38, характеризиращо се с това , че R„ представлява изопропилова група. 40. Съединение съгласно претенция 32, характеризиращо се с това , че R₃ представлява С₁₅алкилова : група. 41 . Съединение съгласно претенция 40, характеризиращо се с това , че R₃ представлява пропил. 42. Съединение съгласно претенция 34, характеризиращо се с това , че R₃ представлява заместен или незаместен

бензил.

43. Съединение съгласно претенция 34, характеризиращо се с това, че R₃ представлява циклопропилметил.

• · · · · • · · ···· · · · • · · « · · * ·« • · · · · · · · · · • · · · · ♦ ···· · ··· ···· ··

44. Съединение съгласно претенция 32, характеризиращо се с това, че е подбрано между З-бензил-З,7-дихидро-8-(1 метилетил)-1Н-пурин-2,6-дитион; З-циклохексилметил-8 циклопропил-3,7-дихидро-1Н-пурин-2,6-дитион; 3-(4-хлорбензил)-8-изопропил-3,7-дихидро-2,6-дитио-1Н-пурин-2,6-дион; 8-циклопропил-З-циклопропилметил-З,7-дихидро-1Н-пурин-2,6дитион; 3-(З-циклопентилокси-4-метоксибензил)-3,7-дихидро8-изопропил-1Н-пурин-2,6-дитион; и техни фармацевтично приемливи соли

45. Метод за ефективно селективно PDE IV инхибиране при пациенти, нуждаещи се от него, характеризиращ се с това, че включва администриране на ефективно количество съединение, съгласно претенции 1-44.

46.

Фармецевтичен състав, съдържащ съединение с химична структура, представена в претенции 1-44

47. Метод за лечение на бозайници, страдащи от болестни състояния, спадащи към групата, включваща астма, алергии, възпаления депресия, смесени заболявания, ринити, деменция и болестни състояния, свързани с абнормално високо физиоло- гично ниво на цитокин характеризиращ се с това, че включва администриране в бозайниците на ефективно количество съединение съгласно претенции 1-44.

48. Метод за получаване на съединенията съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че включва взаимодействие на съединение с формула (IV) ,aj ί IL .

(IV) ·· ···· · f ·· ···· ·· · · · · · ··· • · · ······ • · · · ····· · • · · · · · ···· · ··· ···· ·· със съединение с формула (V):

R ^R^^NH

6а 6Ъ в присъствие или отсъствие на подходяща реакционна среда при температура от около 0°С до около 150°С.

49. Метод съгласно претенция 48, характеризиращ се с това, че разтворителят за реакцията се подбира от групата, включваща вода, алкохол или въглеводороди.

50. Метод съгласно претенция 48, характеризиращ се с това, че съединенията с формула (IV) се получават при тиониране на съответните 6-оксосъединения.

51. Метод съгласно претенция 50, характеризиращ се с това, че тионирането се провежда чрез обработване на суспензия на 6-оксосъединението в пиридин с 20 Ж-ен моларен излишък на фосфорен пентасулфид.

52. Метод за получаване на съединенията съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че включва редуцирани съединения с формула (II) или техни изомери:

Rs при използване на подходящ редуциращ агент.

53. Метод съгласно претенция 52, характеризиращ се с това, че редукцията се провежда в подходящ разтворител, подбран между алкохол, въглеводород или вода.

54. Метод съгласно претенция 52, характеризиращ се с това, че съединенията с формула (II) се получават от съответните производни на 2,6-дитиоксантин с формула (III):

(Ill) при взаимодействие с амин R R, NH съгласно метода съгласно 6а 6Ъ претенция 48.

55. Метод съгласно претенция 52, характеризиращ се с това, че съединенията с формула (III) се получават от съответните производни на 2-тиоксантин чрез тиониране.

Фигура 1

1 6

С -Спиклоалкокси, C=NOH, C=NOCONH ,

1—4

20. Съединение съгласно претенция 18, характеризиращо се с това, че R, представлява С, „алкил, бензил или пиколил

1-4

19. Съединение съгласно претенция 18, характеризиращо се с това, че R₃ представлява С₁₈алкил, арил, ар(С₁_₄)алкил, С₃₇циклоалкил, С₄_₈циклоалкилалкил, хетероарил или хетероар(С, _Л)алкилова група.

1 6

С -С циклоалкокси, C=NOH, C=NOCONH.,

1 6 3 82

С-С алкил, фенил или бензил; аралкил (С-С.), хетероциклил, 1814 хетероциклилалкил (С^С*); хетероарил; и хетероаралкил представлява Н или R, , или заедно R . N и R, об6а 6Ъ6а разуват С-С пръстен, съдържащ от един до три азотни атома от нула до два кислородни атома, от нула до два серни атома, възможно заместен с хидрокси, алкокси, СО₂Н, CONH₂, =NOH, =NOCONH₂, =0;

и, в която арил е фенил или нафтил, хетероциклил е 5, 6 или 7 членен пръстен включващ от един до три азотни атома, от нула до два кислородни атома, от нула до два серни атома, и е възможно да бъде заместен, както в арил при въглеродните атоми или азотните атоми на същото ядро;

или негова фармацевтично приемлива сол, при условие че, когато R₃ е незаместена бензилова група, R_fta е метилова или изопропилова група и R^ е водороден атом или R . R, и R,.

6Ъ 3 6а 6Ъ са метилови групи, R_o е друг, а не водороден атом.

-.„J.

···· ·

• ·· ·· · : · ·· • · • · • ··· ··♦· • ··· • • • · ······· * • · • ···

1 6 3 8 2

С^С^лкил, фенил или бензил; аралкил (Cj-C*), хетероциклил, хетероциклилалкил (С₁-С₄); хетероарил; и хетероаралкил (С_Л);

R_6b представлява Н или G_{J 8}алкил, който е неразклонен или разклонен и незаместен или заместен с ОН, алкокси, халоген, =NOH, =NOGONH или =0; G циклоалкил, който е незаме2 3—8 стен или заместен с ОН, алкокси, халоген, =NOH, =N0C0NH₂ или =0; С, „циклоалкилалкил, където циклоалкиловата част е незаместена или заместена с ОН, алкокси, халоген, =NOH, =NOCONH₂ или =0; арил, който е незаместен или заместен с халоген, NH , алкиламино, диалкиламино, възможно заместен карбамил,

OH, С -С^алкокси, G -С„циклоалкокси, C=NOH, C=NOGONH,,

1-8 е неразклонен или разклонен и незаместен или заместен с

ОН, алкокси, халоген, =NOH, =N0C0NH₂ или = 0; C, „циклоалкил,

2. Съединение съгласно претенция 2 характеризиращо се с това, че R, представлява С „алкил, С циклоалкил, С

2-8 е неразклонен или разклонен и незаместен или заместен с ОН, алкокси, халоген, =NOH, =NOCONH₂ или =0; С, пиклоалкил

3 8 2

С₁~С₈алкил, фенил или бензил; аралкил (С-С ), хетероциклил, хетероциклилалкил (0_Λ);

хетероарил;

и хетероаралкил (С_ГС₄);

R_c представлява Н или

С алкил, който

3 2*8 разклонен и незаместен или заместен с ОН, алкокси, халоген, =NOH, =NOCONH или =0; С, пиклоалкил, който е незаместен или заместен с ОН, алкокси, халоген, =NOH, =N0C0NH₂ или =0; С₄₈циклоалкилалкил, където циклоалкиловата част е незаместена или заместена с ОН, алкокси, халоген, =NOH, =NOCONH₂ или =0; арил, който е незаместен или заместен с халоген,

NH₂, алкиламино, диалкиламино, възможно заместен карбамид,

ОН,

С-С алкокси,

3 1—8 и R представлява водороден атом.

6Ъ

21. Съединение съгласно претенция 18, характеризиращо се с това, че R представлява водороден атом.

22. Съединение съгласно претенция 18, характеризиращо се с това, че R_g представлява С₃__?циклоалкилова група.

23. Съединение съгласно претенция 22, характеризиращо се с това, че R представлява циклопропилова група.

24. Съединение съгласно претенция 18, характеризиращо се с това, че R„ представлява С, „алкилова група.

8 1 8

25. Съединение съгласно претенция 24, характеризиращо се с това, че R представлява изопропилова група.

26. Съединение съгласно претенция 19, характеризиращо се с това, че R₃ представлява С₁₅алкилова група.

27. Съединение съгласно претенция 20, характеризиращо се с това, че R, представлява етил или 4-пиколил и R„ оа оЪ представлява водороден атом.

28. Съединение съгласно претенция 19 характеризиращо се с това, че R₃ представлява пропил.

29. Съединение съгласно претенция 19, характеризиращо се с това, че R_g представлява заместен или незаместен бензил.

30. Съединение съгласно претенция 19, характеризиращо се с това, че R₃ представлява циклопропилметил.

31. Съединение съгласно претенция 17, характеризиращо се с това, че е подбрано между 8-циклопропил-З,7-дихидро-Зпропил-6-(4-пиридилметиламино)-2Н-пурин-2-тион; 6-циклопентиламино-циклопропил-3,7-дихидро-3-етил-2Н-пурин-2-тион; и техни фармацевтично приемливи соли.

32. Съединение с формула (III):

(III) в която

R представлява С алкил, който е неразклонен или

3 1—8 3—7

С циклоалкилалкил, арил или ар(С₁₄)алкил; хетероарил или хетероар(С, ,)алкил; R_z представлява С, „алкил, С. .циклоалкил, С₄₈циклоалкилалкил, арил, ар(С )алкил, хетероарил и хетероар(С, „)алкил, ар(С, _Л)алкил; или хетероциклил1—4 1-4 (С, ₄)алкил, хетероарил и хетероар(С, _Л)алкил; R,. пред1—4 1—4 DO ставлява водороден атом или С^алкил, С₃₇циклоалкил, С_Д8 циклоалкилалкил, арил, или ар(С₁₄)алкил; или

-NR_z R заедно образува 5-членен или 6-членен пръстен, 6а 6Ъ който възможно съдържа един или повече допълнителни хетероатоми; и R„ представлява водороден атом или С, „алкил, о 1—8

С₃__?циклоалкил , С_{4 8}циклоалкилалкил, арил, ар( С₁₄ )алкил , пиридил, или пиридил(С, ₄)алкилова група.

3 8 2 хетероциклилалкил ( С₁-С₄ ) ; хетероарил;

и хетероаралкил (С_ГС₄);

ОН,

С_х-С₈алкил, фенил или бензил;

аралкил (С -С ), хетероциклил,

R представлява H или R_t , или заедно R,_ , N и R об6Ъ оа οθ оа разуват С ,-С„ пръстен, съдържащ от един до три азотни атома, от нула до два кислородни атома, от нула до два серни атома, алкокси, СО.Н, CONH., =NOH, =NOCONH„, =0; и, в която арил е фенил или нафтил, хетероциклил е 5, 6 или 7 членен пръстен включващ от един до три азотни атома, от нула до два кисло родни атома, от нула до два серни атома, и е възможно да бъде заместен, както в арил при въглеродните атоми или азотните атоми на същото ядро; или негова фармацевтично приемлива сол, при условие че, когато R₃ е водород или метил, R₈ не е водороден атом.

18. Съединение съгласно претенция 17, характеризиращо се с това, че R, представлява С, „алкил, С, циклоалкил,

3, характеризиращо се с това, че R₃ представлява циклопропилметил

17.

Съединение с формула (II):

в която

R, и R„ са еднакви или различни и всеки представ6а 8 лява Н или Cj_₈ алкил, който е неразклонен или разклонен ,и незаместен или заместен с ОН, алкокси, халоген, =NOH, =NOCONH, или =0; С_з8циклоалкил, който е незаместен или заместен с ОН, алкокси, халоген, =NOH, =NOCONH или =0; 2

С_{4 8}циклоалкилалкил, стена или заместена където циклоалкиловата част е незаме с ОН, алкокси, халоген, =NOH, =NOCONH₂ или =0; арил, който е незаместен или заместен с халоген,

NH₂, алкиламино, диалкиламино, възможно заместен карбамил,

С-С алкокси,

3, характеризиращо се с това, че R₃ представлява заместен или незаместен бензил.

16.

Съединение съгласно претенция

3-пропил-ЗН-пурин; 3-етил-6-циклопентиламино-8-циклопро • · • · · · пил-ЗН-пурин; 3-(4-хлорбензил)-6-циклonентиламино-8-циклопропил-ЗН-пурин; 6-циклопентиламино-З-(З-циклопентилокси-4метоксибензил)-8-изопропил-ЗН-пурин; 3-(2-хлорбензил)-6 циклопентиламино-8-изопропил-ЗН-пурин; 8-циклопропил-6диетиламино-З-пропил-ЗН-пурин хидрохлорид; 8-циклопропил-6(3-пентиламино)-3-пропил-ЗН-пурин хидрохлорид; 6-етиламино8-изопропил-3-(4-пиридилметил)-ЗН-пурин; З-етил-8-изопропил6-етиламино-ЗН-пурин; 3-етил-8-циклопентил~6-бензиламино-ЗН- пурин; З-етил-8-циклопентил-б-етиламино-ЗН-пурин; 3-циклохексилметил-6-етиламино-ЗН-пурин; З-циклохексилметил-8-циклопропил-6-етиламино-ЗН-пурин; 8-циклопропил-6-етиламино-3 (3-метилбутил)-ЗН-пурин; 8-циклопропил-3-етил-6-пропиламино

-ЗН-пурин; 8-циклопропил-З-циклопропилметил-б-етиламино-ЗН пурин; З-хексил-6-метиламино-ЗН-пурин; 3-циклопропилметил8-изопропил-6-етиламино-ЗН-пурин; 3-етил-8-изопропил-6бензиламино-ЗН~пурин; З-бутил-6-етиламино-ЗН-пурин; 3-бутил8-циклопропил-6-етиламино-ЗН-пурин; 8-циклопропил-6-етиламино-3-пропил-ЗН-пурин; 8-циклопропил-6-циклопропиламино-3 пропил-ЗН-пурин; 3-(З-циклопентилокси-4-метоксибензил)-6- етиламино-8-изопропил-ЗН-пурин; и 3-етил-6-етиламино-8-(3 циклопентилокси-4-метоксибензил)-ЗН-пурин.

11. Съединение съгласно претенция 10, характеризиращо се с това, че е подбрано от групата, съдържаща 3-(3-цикло пентилокси-4-метоксибензил)-6-етиламино-ЗН-пурин; 3-(4 хлорбензил)-6-етиламино~8-изопропил-ЗН-пурин; 3-(3-цикло пентилокси-4-метоксибензил)-6-етиламино-8-изопропил-ЗН пурин ; 8-циклопропил-3-пропил-6-(4-пиридилметиламино)-ЗНпурин и техни фармацевтично приемливи соли.

12. Съединение съгласно претенция 3, характеризиращо се с това, че R₃ представлява С^алкилова група.

3-(2-хлорбензил)-6-етиламино-ЗН-пурин; 3-(2-хлорбензил)-6етиламино-8-изопропил-ЗН-пурин; 6-бензиламино-8-циклопропилЗ-пропил-ЗН-пурин; 8-циклопропил-б-хексиламино-З-пропил-ЗН пурин; 8-циклопропил-3-пропил-6-(4-пиридилметиламино)-ЗН пурин; б-циклопентиламино-8-циклопропил-З-пропил-ЗН-пурин;

б-бутиламино-8-циклопропил-З-пропил-ЗН-пурин; 8-циклопропил

3-(3-метилбутил)-ЗН-пурин; 8-циклопропил-3-етил-6-пропиламино-ЗН-пурин; 8-циклопропил-З-етил-б-метиламино-ЗН-пурин; З-бутил-6-етиламино-ЗН-пурин; 3-бутил-8-циклопропил-6-етиламино-ЗН-пурин; 6-етиламино-З-пропил-ЗН-пурин; 8-циклопропил-6-етиламино-3-пропил-ЗН-пурин; 8-циклопропил-З-циклопро пилметил-6-етиламино-ЗН-пурин; З-бензил-6-етиламино-ЗН-пурин;

8-циклопропил-б-циклопропиламино-З-пропил-ЗН-пурин; 3-( 2метилбутил)-6-(2-пиперазин-1-ил)етиламино-ЗН-пурин; 3-цикло хексилметил-6-етиламино-ЗН-пурин; 3-бензил-6-етиламино-8 (1-метилетил)-ЗН-пурин; 3-циклохексилметил-8-циклопропил-6етиламино-ЗН-пурин; 3-циклопропилметил-8-изопропил-6-етиламино-ЗН-пурин; З-етил-8-изопропил-б-бензиламино-ЗН-пурин;

З-етил-8-изопропил-б-етиламино-ЗН-пурин; З-етил-8-циклопентил-6-бензиламино-ЗН-пурин; 3-етил-8-циклопентил-6-етил амино-ЗН-пурин; 3-(4-циклобензил)-6-етиламино-ЗН-пурин;

3. Съединение съгласно претенция 2, характеризиращо се с това, че R. представлява С алкил, арил, ар(С, .)алкил, 3 2—81—4

С₃₇циклоалкил, хетероарил или хетероар(С₁₄)алкилова група.

3 2—8 3—7 4—8 циклоалкилалкил, арил или ар(С, „)алкил; хетероарил или хетероар(С₁₄)алкил; R_ga представлява С^алкил, С₃₇циклоалкил, С₄₈циклоалкилалкил, арил, хетероарил и хетероаралкил, ар(С, ,)алкил; или хетероциклил(С, „)алкил; R,^ представлява водороден атом или С^алкил, С₃__?циклоалкил, C₄__g циклоалкилалкил, арил, или ар( С, „ )алкил; или -NR, R,.

заедно образува 5-членен или 6-членен пръстен, който възможно съдържа един или повече допълнителни хетероатоми; и R

8 представлява водороден атом или С алкил, С циклоалкил, 1—83—7

С „циклоалкилалкил, арил, ар(С, „)алкил, пиридил, или пири4—81-4 дил(С₁₄)алкилова група;

3 — 8 който е незаместен или заместен с ОН, алкокси, халоген, = NOH, =NOCONH₂ или =0;

С₄_₈циклоалкилалкил където циклоалкиловата част е незаместена или заместена с ОН, алкокси, халоген, =NOH, =NOCONH₂ или =0; арил, който е незаместен или заместен с халоген,

NH , алкиламино, диалкиламино, възможно заместен карбамил, 2 ·· ·♦·

OH, C -C алкокси, C -(Уциклоалкокси, G=NOH, C=NOGONH„,

3 8 2 или бензил; аралкил (С -С₄), хетероциклил, хетероциклилалкил ( 0_χ-0₄ ) ; хетероарил ;

и хетероаралкил

R_z представлява C 6a , „алкил, който

3—8 , който е незаместен или заместен с ОН, алкокси, халоген, = NOH, =NOCONH₂ или =0;

С₄__зциклоалкилалкил където циклоалкиловата част е незаместена или заместена с ОН, алкокси, халоген, =NOH, =NOCONH или =0; арил, който е незаместен или заместен с халоген, νη₂,

OH, алкиламино,

С, -С алкокси, 1 6

С₁~С₈алкил, фенил диалкиламино, възможно заместен карбамид,

С -С циклоалкокси, C=NOH, C=NOCONH ,

4-пиколил и R,^

6Ъ представлява водороден атом

14. Съединение съгласно претенция

12, характеризиращо се с това, че R₃ представлява пропил

15.

Съединение съгласно претенция

4, характеризиращо се с това, че R, представлява етил или 6а

4. Съединение съгласно претенция 2, характеризиращо се с това, че R, представлява С, „алкил, бензил или пиколил и

31—8

R,. представлява водороден атом.

6Ъ

5. Съединение съгласно претенция 2, характеризиращо се с това, че R_g представлява водороден атом.

•••*6 • · · · · · • ·· • ·· · · • · ·· •· • ·· · ·

13. Съединение съгласно претенция

6-(2-хидроксиетиламино)-3-пропил-ЗН-пурин; 6-(3-циклопентилокси-4-метоксибензиламино)-8-циклопропил-3-пропил-ЗН-пурин; б-амино-8-циклопропил-З-пропил-ЗН-пурин; З-етил-6-цикло пентиламино-8-изопропил-ЗН-пурин; 6-циклохексиламино-8-изо пропил-3-пропил-ЗН-пурин; 6-циклопентиламино-8-изопропил

6. Съединение съгласно претенция 2, характеризиращо се с това, че R_g представлява С₄₈циклоалкилалкил или С циклоалкилова група.

7. Съединение съгласно претенция 6, характеризиращо се с това, че R представлява циклопропилова група.

8. Съединение съгласно претенция 2, характеризиращо се с това, че R_g представлява С ^алкилова група.

9. Съединение съгласно претенция 8, характеризиращо се с това, че R_g представлява изопропилова група.

10. Съединение съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че е подбрано между 6-етиламино-З-хексил-ЗН-пурин; З-хексил-6-метиламино-ЗН-пурин; 8-циклопропил-6-етиламино

8-Циклопропил-3-етил-6-етиламино-ЗН-пурин

Повишение в PIP (mmHg)