BG105336A - Записваща среда със записан защитен списък на дефектите - Google Patents

Abstract

Изобретението се отнася до записване на информация, по-специално на аудио- и/или видеосигнал в реално време, в записваща пътека (3) на записваща среда (2), разделена на блокове (45). Записващата среда съдържа списък на дефектите (BS) с адресите на блокове (45*), за които се знае, че са били дефектни. Този списък се прочита и в процеса на записванедефектните блокове се прескачат. Процесът на записване е изпълнен без проверка с четене след запис,така че той е ускорен. Списъкът на дефектите се актуализира чрез отбелязване при четене кои блоковесъздават проблеми при четенето и чрез включване на адресите на тези блокове в списъка на дефектите в записващата област.

Description

Изобретението се отнася до записване на информация, поспециално на аудио и/или видео сигнал в реално време, в записваща пътека (3) на записваща среда (2), разделена на блокове (45). Записващата среда съдържа списък на дефектите (BS) с адресите на блокове (45*), За: ·.' Л-· ' ¹ - C-C- . ; '· J .

които се знае, че са били дефектни. Този списък^прочете» и^по време на процеса Йа записване^дефектните блокове^са-прескЩ^вд- Процесът на записване е изпълнен без каквато и да е проверка четене^след^запис, така^ че процесът е ускорен. Списъкът на дефектите Се актуализира^ чрез отбелязванбд по време на четене^ кои блокове пораждат проблеми при четенето^ и чрез включване на адресите на тези блокове в списъка на дефектите в записващата област.

ЗАПИСВАЩА СРЕДА СЪС ЗАПИСАН ЗАЩИТЕН СПИСЪК НА

ДЕФЕКТИТЕ

Настоящото изобретение се отнася до метод за записване на информация върху записваща среда, имащ най-малко една записваща пътека, която записваща пътека е разделена на логически блокове, всеки от които има индивидуален логически адрес. Записващата среда може да бъде, например, магнитна или оптическа записваща среда. Настоящото изобретение, по същество и практически, но не изключително, е свързано със записване върху оптически диск и, поради това, ще бъде пояснено с позоваване на това примерно използуване. Все пак, подчертано е, че изобретението е приложимо, също така, и към други области на използуване, например, записване върху лента.

Общо, количеството информация, която трябва да бъде записана в един записващ сеанс, е по-голямо от един блок. Информацията, която трябва да бъде записана, отбелязвана също като “файл” след това е разделена на последователни пакети данни, имащи размера на един блок, а последователните пакети данни на един файл са записани в различни блокове на записващата среда, която за целите на простотата, от тук нататък ще бъде наричана “записващ диск”. За бързото предаване на данни е желателно последователните пакети данни да са записани в последователни блокове. Процесът на записване може да бъде проведен виртуално непрекъснато. Също така, по време на последващото четене (плейбек) на информацията, записана върху диска, процесът на четене може да бъде проведен непрекъснато.

В практиката, един диск може да покаже дефектни блокове, т.е.

блокове, където повече не е възможно записване на информация без грешка, или, където всяка получена при записа малка грешка вече не може да бъде коригирана по време на четенето. Такъв блок вече не е подходящ за четене. Единственото, което остава в този случай е пакетът данни, който е трябвало да бъде записан в такъв дефектен блок, да се запише в друг блок.

В един конвенционален метод блоковете са тествани за наличие на дефекти чрез проверяване по време на записващата операция дали записването е било извършено успешно. Такава проверка, която е известна като проверка “четене-след-запис”, е проведена, по принцип, на основата блок-след-блок, въпреки, че е възможно, също така, и да се запишат множество блокове и последващо да се извърши тестването им. Основно, процедурата на теста четене-след запис означава, че един пакет информация е запаметен в памет четене-след-запис, имаща размера на един блок, който е прочетен след записване на блока, който точно е записан, и, че прочетената от този блок информация е сравнена с извлечената запаметена информация в паметта четене-след-запис. Ако тези два пакета информация са съответствуващи си, заключението е, че записването е било успешно и следващият пакет информация може да бъде записан в следващия записващ блок на записващата пътечка. Все пак, в случай на различие между двата пакета информация може да бъде направено заключение, че записването не е било успешно и записването на релевантния пакет информация е повторено. Нов опит за записване, означаван също и като “повтори отначало”, може да бъде извършен в същия блок, но, ако след даден брой опити записването в този блок продължава да е грешно, този блок е счетен за дефектен блок, в който записването не е възможно, и записването на релевантния пакет информация е проведено в друг блок. По този начин, е постигнато информацията да е записана по един сигурен начин.

Записващ метод, използуващ същата процедура на теста четенеслед-запис и един възможен опит за ново записване с цел да се поправи повредената информация изисква сравнително много време. Подобен записващ метод, поради това, е по-малко приложим при използуване, в което трябва да бъде записан един поток информация с висока скорост на данните. Такова използуване е, например, записване на аудио и/или видео сигнали в реално време.

Обект на настоящото изобретение е да се осигурят метод за записване и апарат за записване, които са по-подходящи за записване на потоци от информация с висока скорост на данните, по-специално, записване на аудио и/или видео сигнали в реално време.

По-специално, настоящото изобретение е насочено към осигуряване на апарат от по-горе споменатия тип, който е подходящ като цифров аудио и/или видео записващ апарат.

Само по себе си е известно, че записващият апарат е пригоден първо да провери количеството на записаните блокове в един тестов цикъл, предшествуван: действителния записващ процес. Ако са открити дефектни блокове, номерата на поредността или адресите на тези блокове са запаметени в една памет, последващо, тази памет е адресирана по време на действителния процес на записа и дефектните блокове са прескочени. Все пак, тестването е проведено отново с помощта на процеса четене-след-запис и, в резултата на това, цикълът на теста изисква много време преди процеса на действителното записване да може да започне.

В съответствие с първи основен аспект на настоящото изобретение, записващата среда, като такава, съдържа списък с адреси на дефектни блокове. Този списък е наличен във файл, върху който никога не трябва да се записва повторно. Поради тази причина, този файл може да бъде разположен в предварително определена част на записващата пътека, но алтернативно, този файл може да има предварително определено име и записващият апарат е пригоден за използува файла, имащ това име, изключително само за записване на адреси на дефектни блокове.

В съответствие с друг основен аспект на настоящото изобретение, записващият апарат е пригоден да чете споменатия файл преди сеанса на записване и да запамети адресите на блоковете, специфицирани в него, в една помощна памет и да чете споменатата помощна памет по време на сеанса на записване и по време на записването да прескача блоковете, чиито адреси присъствуват в помощната памет.

Това предпазва от това да бъдат направени опити за записване за блокове, които вече са познати като дефектни блокове. Следователно, не е загубено време за правене на опити за записване, които са обречени на провал.

Известно е само по себе си, че и при прочитането на информацията може да се появят грешки, поради което апарат за четене включва система за коригиране на грешките, а информацията за коригиране на грешки за използуване в тези системи за запис е записана по време на записване на пакета данни. Такава система за коригиране на грешки осигурява сравнително малките грешки да бъдат поправени. Тези грешки може да са се появили по време на записването и могат да бъдат присъствуващи върху записващата среда, като такава, или те могат да бъдат получени по време на четене без грешката да е била присъствуваща върху записващата среда. Степента, до която такива грешки могат да бъдат поправени зависи от използуваната система за коригиране на грешки; такива системи за коригиране на грешки са известни и настоящото изобретение може да бъде използувано в съчетание с известните системи за коригиране на грешки, като тук няма да бъде давано подробно описание на системите за коригиране на грешки.

В съответствие с друг основен аспект на настоящото изобретение качеството на пакетите данни, прочетени от всеки блок по време на прочитането на информацията е наблюдавано. Ако даден пакет данни е намерен да показва непоправими грешки или ако прочитането на един блок пропадне напълно, но, за предпочитане, също и ако броят на непоправимите грешки, налични в един блок, е по-голям от една предварително определена приемлива граница, адресът на релевантния блок е запаметен във втора помощна памет. След завършване на прочитането блоковете, чиито адреси са били запаметени са тествани. По време на този тест е проведена една стандартна операция четене-следзапис за тези блокове в течение на процедурата на тестването.

Процесът на тестване за всеки блок съдържа една стъпка, в която е направен опит за поправяне. След това този блок е прочетен още веднъж, така прочетения пакет данни е предоставен към системата за коригиране на грешки. Ако системата за коригиране на грешки е в състояние на действително коригиране на грешката, поправените данни са записани в релевантния блок вместо информацията, която е била прочетена, след което една стандартна операция четене-след-запис е изпълнена за поправените данни с цел да се потвърди дали записването е извършено по един успешен начин. По този начин, грешката е коригирана активно като резултат от което по време на последващо прочитане се появяват по-малко грешки и закъснението в предаването на данни, дължащо се на необходимостта от коригиране на грешки, е по-малко.

Все пак, ако системата за коригиране на грешки не може да коригира грешката в прочетената информация, се проверява дали грешката е просто една не-повтаряща се грешка на записа в иначе безгрешен блок, или дали записващия блок е дефектен сам по себе си. За тази цел, в релевантния блок е записана една предварително определена структура на данните или една кодова дума, след което, с цел да се провери дали записването е било извършено правилно, е изпълнена една стандартна операция четен-след-запис за споменатата кодова дума. Ако това е така, блокът очевидно не е дефектен; по време на последващия цикъл четене кодовата дума е разпозната като “фалшива”. В противен случай, релевантният блок е маркиран определено като дефектен, за която цел адресът на този блок е записан в споменатия файл върху записващата среда. Както беше обяснено преди, това предпазва този блок от това да бъде адресиран по време на последващата записваща сесия.

Нещо повече, възможно е, също така, да се прескочи стъпката за извършване на корекция и всеки блок, чиито адрес е бил отбелязан по време на прочитането в списъка на дефектните блокове да се индицира като една стандартна процедура. В резултат на това, апаратът ще бъде готов по-бързо в края на сесията на четенето, но от друга страна, сравнително голям брой блокове са били определени като дефектни, което, евентуално, се изразява в ненужно намаляване на капацитета за запаметяване на записващата среда.

Този и други аспекти, характеристики и предимства на настоящото изобретение ще бъдат изяснени по-нататък чрез следващото описание на предпочитани примерни изпълнения на апарата за записване и метода за записване в съответствие с изобретението с позоваване на чертежите, в които идентичните или подобните части имат едно й също означение.

Фигура 1 е схема на апарат, пригоден да записва информация върху записващ диск и да прочита записания диск.

Фигура 2 показва схематично логическата структура на записващата среда.

Фигура 3 е процесограма на метод за записване в съответствие с настоящото изобретение.

Фигура 4 е процесограма на метод за прочитане в съответствие с настоящото изобретение.

Фигура 1 показва схема на апарат 1 за записване и прочитане на записваща среда с форма на диск или записващ диск 2. Апаратът има вход за приемане на информацията, която трябва да бъде записана върху диска 2, например, аудио и/или видео сигнал в реално време, и един изход за извеждане на прочетения сигнал по време на прочитащия цикъл от диска 2. Очевидно, входът 6 и изходът 7 могат да бъдат комбинирани, за да оформят комбиниран вход/изход.

Дискът 2 може да бъде магнитен записващ диск, например, хард диск, в който случай апаратът 1 е магнитен записващ/четящ апарат. Дискът 2 може, също така, да бъде оптическа среда за запис, например, CD-RW, в който случай апаратът 1 е един оптически записващ/четящ апарат. Трябва да се отбележи, че изобретението не е свързано изключително е дисковите среди за запис, но, също така, и със лентови среди за запис.

Дискът 2 има съвкупност от взаимно концентрични записващи пътеки 3, които са приети като индивидуални кръгови пътеки оттук нататък, но, също така, е възможно пътеките 3 да представляват една непрекъсната спирална пътека. Както е известно, апаратът 1 има една оптическа записваща/четяща глава 10 и въртяща се плоча, която не е показана за целите на простотата, и, която обърната към главата 10, върху която въртяща плоча може да бъде разположен дискът 2, и посредством който може да се придаде въртящо задвижване на диска 2 по отношение на главата 10, по този начин, осигурява възможност пътеката 3 да бъде сканирана от главата 10. Записващият апарат 1 съдържа и средства, които са известни и които не са показани за целите на простотата, за осигуряване на задвижване на главата 10 в радиална посока на диска 2, осигуряващи възможността различни пътеки 3 на диска 2 да бъдат достъпни за главата 10. Както е добре известно, информацията, в случай на оптическо записване, е записана в пътеката 3 чрез средство на лазерен лъч 11 от главата 10.

Процесът на записване, както и процесът на четене, е контролиран чрез функционално средство 20, за предпочитане, назовавано оттук нататък като блок за контрол на записа/четенето. Такъв блок за контрол на записа/четенето 20 е известен и затова няма да бъде описван по-нататък. Трябва да бъде отбелязано само, че блокът за контрол на записа/четенето 20 е пригоден да контролира позиционирането на главата 10 по отношение на диска 2 по такъв начин, че процесът на записването или процеса на четенето да се извършва в необходимата позиция върху диска 2 чрез контролиране на споменатото средство, завъртащо диска 2, и на споменатото средство за позициониране на главата 10. По-нататък, блокът за контрол на записа/четенето 20 контролира интензитета на лазерния лъч 11 в зависимост от входния сигнал S, който трябва да бъде записан. Тази контролна функция на блока за контрол на записа/четенето 20 е представена схематично на фигура 1 като двупосочна връзка 22.

Апаратът за записване 1 по-нататък има функционален блок 30, оттук нататък наречен управляващо устройство на подреждането. Такова управляващо устройство на подреждането 30 е известно и поради това няма да бъде описано по-нататък. Трябва само да се отбележи, че управляващото устройство на подреждането 30 е пригодено да определи точно върху коя част на диска 2 да се извърши записването. Когато ползувателят стартира записване, управляващото устройство на подреждането 30 определя дали има достатъчно пространство за записване върху релевантния диск 2, и, ако случаят е такъв, къде е това налично пространство. Управляващото устройство на подреждане 30 информира контролното устройство 20 в стартовата позиция на наличното пространство, което е представено схематично като сигнал 31.

Тъй като магнитното и оптическото записване са процеси, които са известни и конструкциите за магнитна записваща среда 10 или

оптичната записваща среда 10 са известни, нещо повече, и апаратите за магнитно и оптическо записване/четене 1 са известни, те няма да бъдат описани тук с каквито и да е следващи подробности.

Фигура 2 представя схематично логическата структура на диска 2. Записващите пътеки 3 заедно дефинират една област 40 с възможност за осъществяване в нея на записване върху диска 2, която е показана като непрекъсната лента на фигура 2 и която ще бъде назовавана от тук нататък записваща област.

Записващата област 40 на диска 2 е била разделена на логически блокове 45, всеки от които има индивидуален предварително определен адрес. Символът 45* се отнася до един дефектен блок. Стойността на релевантния адрес на блок 45 е била записана в предварително определен файл с адрес на блока 45. Възможно е информацията да се запише директно в определено местоположение, което съответствува на определен адрес върху диска 2, а, също така, е възможно информацията да се прочете директно от определено местоположение, което кореспондира с определения адрес. Блоковете 45 имат размер на блока, който не е необходимо да бъде еднакъв за всички блокове. Количеството данни, които могат да бъдат записани в един блок е назовано пакет данни.

Записващата област 40 се състои от преобладаваща част на така нареченото пространство с възможност за адресиране 41, което може да бъде достъпно за ползувател с цел да записва информация и оттук нататък ще бъде назовавано област на ползувателя. Информацията в тази област на ползувателя 41 е разположена в логически файлове fl, £2 и т.н., всеки файл е съответствуващ на една сесия на запис. Всеки файл може да включва голям брой блокове 45, последователните пакети данни във файла обикновено съответствуват на последователните блокове 45 на областта на ползувателя 41.

Записващата област по-нататък съдържа област 43, запазена за административна информация, свързана с диска 2 и с информацията, записана върху този диск. Тази област 43 ще бъде наричана оттук нататък като административна област 43. Административната област 43 включва таблица на съдържанието, свързваща със записаните файлове върху диска 2, която таблица специфицира стартовия адрес, дължината, името и т.н. на всеки файл. Обикновено, името на всеки файл може да бъде избрано свободно от ползувателя. Все пак, в съответствие с един главен аспект на настоящото изобретение, дискът 2 има най-малко един файл в областта на ползувателя 41, до която ползувателят няма достъп и която има предварително дефинирано стандартно име, стандартното име е избрано в настоящото изобретение да е “BS”. Файлът BS има не-критично физическо разположение в областта на ползувателя 41; на фигура 2 BS е показано в началото на областта на ползувателя 41, но това не е задължително. Важно е само, че местоположението на файла е известно и, че този файл е защитен срещу заличаване и писане върху него от ползувателя.

Записващата област 40 на диска 2 може, по-нататък, да включва една запасна област 42, запазена за запис на заместване, но това не е релевантно на настоящото изобретение.

В съответствие със следващ главен аспект на настоящото изобретение файлът BS съдържа списък на адреси на блокове в свободната записваща област 41, за които е известно, че са дефектни. Този списък е наречен списък на дефекти. Списъка на дефекти може да бъде изпълнен във формата на една първоначално празна памет, в която е запаметена само една поредица от номера или адреси на дефекти. Възможно, също така, списъкът на дефектите да се изпълни във формата на памет, имаща предварително определен брой запаметени местоположения, всяко запаметено местоположение съответствува на

поредния номер на специфична записваща пътека, а съдържанието на това запаметено местоположение е показателно за тава дали релевантната записваща пътека е дефектна или не е дефектна; всяко от запаметените местоположения се нуждае след това да съдържа само един бит.

Нещо повече, в съответствие с друг главен аспект на настоящото изобретение, апаратът за записване 1 е пригоден преди записването на информацията върху диска да детектира дали дискът 2 има файл, наименован BS, и, ако това е така, да се върне към съдържанието на този файл BS с цел да намери адресите на дефектните блокове и да прескочи тези блокове по време на последващия записващ процес.

Работата на апарата за записване/четене 1 съгласно изобретението ще бъде описана по-подробно с позоваване на процесограмите от фигури 3 и 4.

В стъпка 101 на записващия цикъл 100 апаратът 1 приема команди за запис от ползувателя. След това управляващото устройство на подреждането 30 е пригодено да определи в стъпка 102 коя част на областта на ползувателя 40 от записващата област 40 на диска 2 вече е била използувана за предишни записи и определя една нова област NW в неизползуваната част на областта на ползувателя 41, в която може да бъде осъществено записването.

Управляващото устройство на подреждането 30 е пригодено да адресира административната област 43 на записващата област 40 на диска 2 в стъпка 103 и да провери, дали дискът 2 съдържа файл, наименован “BS”. Ако в стъпка 103 се установи, че дискът 2 все още не съдържа такъв файл, управляващото устройство на подреждането 30 е пригодено да създаде един файл BS в стъпка 104. Ако в стъпка 103 е установено, че има файл, наименован BS, в стъпка 105 управляващото устройство на подреждането 30 се обръща към списъка на дефектите на файла BS с цел да провери кои блокове в областта NW, определена за записване са известни като дефектни. В стъпка 106 управляващото устройство на подреждането 30 запаметява в първа помощна памет 51 адресите на дефектните блокове 45*, намерени в областта NW.

За целите на изясняването е прието, че това е първият път, когато в тази област NW е започнал да се осъществява един запис. Това означава, че все още няма каквато и да е налична информация за блоковете 45 в тази област NW за това дали са били или не са били дефектни. Последващо, че за сега няма адреси на блокове, които да са били запаметени в първата помощна памет 51.

След тази подготовка, която изисква сравнително кратко време,

е стартиран действителният процес на записване. В стъпка 111 управляващото устройство на подреждането 30 определя следващия блок адреси (при стартиране: първият блок адреси) в областта NW, която е определена за записването. В стъпка 112 управляващото устройство на подреждането 30 проверява дали този блок съдържа адрес в първата помощна памет 51. Ако случаят е такъв, релевантният блок е разпознат като дефектен и в стъпка 113 е решено да се прескочи този блок, при което управляващото устройство на подреждането 30 се връща в стъпка

111. В противния случай, в стъпка 114, в релевантния блок 45 е записан нов пакет данни на сигнала или на информационния поток, получен във входа 6. Ако записването все още не е било завършено в стъпка 115, управляващото устройство на подреждането 30 се връща в стъпка 111.

Нека да прием, че областта NW не съдържа такъв дефектен блок

45*. Тъй като тази информация не беше все още известна преди стартирането на процеса на запис и, последващо, адресът на блока на този дефектен блок 45* все още не е бил запаметен в първата помощна памет

51, един пакет данни ще бъде записан до този дефектен блок 45*. По този начин, в съответствие с главния аспект на настоящото изобретение един пакет данни е записан във всички налични блокове на областта NW, определена за записване, и не е проведен тест четене-след-запис по време на процеса на записването. В резултата на това, действителният процес на записване е относително бърз, което е едно важно предимство на настоящото изобретение.

При завършване на записването, в стъпка 116, управляващото устройство на подреждането 30 актуализира информацията в административната област 43 по един обичаен начин, по-специално, записва стартовия адрес и дължината и/или адреса на края на новия запис и името на този запис.

Нека да приемем, че един ползувател иска да възпроизведе записа, който току що е бил направен. В стъпка 201 апаратът получава подходящата команда за това от ползувателя, за целта на което ползувателят въвежда, например, номера на поредността или името на записа, избран от него. В стъпка 202, управляващото устройство на подреждането 30 първо се обръща към административната област 30 с цел да получи адреса на първия блок на избрания запис, а в стъпка 203 управляващото устройство на подреждането 30 инструктира блока за запис/четене 20 да прочете областта на ползувателя 41 на диска 2, започвайки от адреса на този първи блок, и да предаде информацията, която е била прочетена към изхода 7 за по-нататъшна обработка чрез, например, аудио или видео система.

В стъпка 204, блокът за запис/четене 20 прочита данните в релевантния блок и определя качеството на данните, което е осъществено по известния начин с помощта на алгоритъм за коригиране на грешката. Тъй като такива алгоритми за коригиране на грешката са известни, изглежда, че не е необходимо да се описва пример на такъв алгоритъм за коригиране на грешката.

Ако в стъпка 204 блокът, който е бил прочетен е бил намерен, че не съдържа грешки, или, че съдържа малък брой грешки, които са поправими, блокът за залис/четене 20 продължава към стъпка 205 с цел да предаде прочетената информация през изхода 7. В стъпка 206, ако краят на записа все още не е бил достигнат, блокът за запис/четене 20 се връща в стъпка 204, за да прочете следващия блок.

Ако в стъпка 204 блокът, който е бил прочетен, е бил преценен като показващ грешки, които всички са поправими, но се появяват в такова голямо количество, че предварително определената граница е премината, в стъпка 211, блокът за запис/четене 20 предава адреса на релевантния блок към управляващото устройство на подреждането 30, при което, в стъпка 212, управляващото устройство на подреждането 30 запаметява адреса на релевантния блок във втора помощна памет 52, която помощна памет е наричана също и “проблемна памет”. Последващо, блокът за запис/четене 20 продължава към стъпка 205 с цел да предаде прочетената информация през изход 7.

Ако в стъпка 204 блокът, който трябва да бъде прочетен се проявява като нечитаем или се установи, че съдържа най-малко една непоправима грешка или като съдържащ код за прескачане (чието значение ще бъда обяснено по-долу), в стъпка 221, блокът за запис/четене 20 предава адреса на релевантния блок към управляващото устройство на подреждането 30, при което, в стъпка 222, управляващото устройство на подреждането 30 запаметява адреса на релевантния блок в проблемната памет 52. Възможно е блокът за запис/четене 20 да напредва директно към стъпка 206 и, по този начин, да прескочи стъпка 206, както е показано на фигура 4, с цел да забрани предаване на информация през изхода 7. Все пак, възможно е и повредената информация или фалшивата информация на кода за прескачане да е предадена нормално през изхода 7, възможно е тя да бъде осигурена с бит за предупреждение като един знак, че информацията в този блок е нечитаема. В последния случай, блокът за запис/четене 20 напредва към стъпка 205 след стъпка 222; в действителност, индивидуалните стъпки 221, 222 след това могат да бъдат

прескочени.

Ако в стъпка 206 изглежда, че всички блокове на заявеното записване са били прочетени, цикълът на прочитане 200 е завършен.

За предпочитане е, както е илюстрирано, управляващото устройство на подреждането 30, сега да напредва към цикъл за поправяне на грешка 300 с цел да опита да подобри качеството на блоковете, определени в проблемната памет. В стъпка 301, управляващото устройство на подреждането 30 прочита от споменатата проблемна памет 52 адреса на следващия блок (на старта: адреса на първия блок) на блок 45, където са били отбелязани проблемите по време на четенето. В стъпка 302, управляващото устройство на подреждането 30 прочита данните от споменатия блок. В стъпка 303, управляващото устройство 30 проверява дали четенето е възможно. Ако четенето изглежда възможно, в стъпка 304, управляващото устройство на подреждането 30 проверява дали релевантният блок съдържа код за прескачане. Ако случаят не е такъв, в стъпка 305, управляващото устройство на подреждането 30 проверява с помощта на алгоритъм за коригиране на грешка, дали блокът показва само поправими грешки. Ако случаят е такъв, в стъпка за поправяне 306, коригираната информация е записана в релевантния блок и чрез средствата на операцията четен-след-запис е проверено дали поправените данни са били записани успешно.

Последващо, в стъпка 307, управляващото устройство на подреждането 30 прочита проблемната памет 52 с цел да определи дали проблемната памет 52 съдържа повече адреси на проблемни блокове. Ако случаят е такъв, управляващото устройство на подреждането 30 продължава към стъпката 301.

Ако в стъпката 303 изглежда, че прочитането на релевантния блок не е възможно, или, ако в стъпката 304 изглежда, че релевантният блок съдържа код за прескачане, или, ако в стъпката 305 изглежда, че релевантният блок съдържа най-малко една непоправима грешка, е проведен тест, за да се провери дали релевантният блок е дефектен. За тази цел, в стъпка 311, управляващото устройство на подреждането 30 записва една предварително определена структура или кодова дума, наречена “код за прескачане” вътре в релевантния блок, в резултат на което този блок може да бъде идентифициран като дефектен или като фалшив в една последваща сесия на четене. В стъпка 312, управляващото устройство на подреждането 30 проверява с помощта на операцията четене-след-запис дали кодът за прескачане е бил записан успешно. Ако в стъпка 313 се прецени, че кодът за прескачане е бил записан точно, направено е заключението, че релевантният блок не е дефектен и управляващото устройство на подреждането 30 напредва към стъпка 307. С други думи, заключението, което е взето, че релевантният блок би трябвало да се определи определено като дефектен блок 45*, за която цел управляващото устройство на подреждането 30, в стъпка 314, запаметява адреса на този блок в трета памет на възбудителя 53, която оттук нататък е наречена “памет за заличаване”. След това, управляващото устройство на подреждането 30 продължава към стъпка 307.

Ако в стъпка 307 се счете, че всички блокове, чиито адреси са били запаметени в проблемната памет 52 са били обработени в цикъла за поправяне 300, цикълът за поправяне е приключен. Управляващото устройство на подреждането 30 тогава напредва към стъпка заличаване 400, в която управляващото устройство на подреждането 30 записва адресите от паметта за заличаване 53 вътре в файла BS на диска 2. Ако дискът 2, е диск, който все още не съдържа файл BS, първо е създаден такъв файл.

По този начин, някои блокове на записа, прочетени така могат да бъдат запаметени повторно: по време на последващо прочитане, биха могли да бъдат очаквани малък брой грешки. Все пак, записването може, все още, да съдържа дефектни блокове: по време на последващо прочитане тези блокове ще бъдат разпознати и няма да бъдат правени опити тези блокове да се подложат на един алгоритъм за коригиране на грешки, в резултат на което е избегната загубата на време.

Когато ползувателя не желае повече да продължи съответното записване, той ще освободи част от областта на ползувателя 41, заета от това записване за едно последващо записване. По време на последваща записваща сесия ползувателят повече не е конфронтиран с тези дефектни блокове в тази област, защото, в стъпка 105, управляващото устройство на подреждането 30 ще разпознае дефектните блокове и ще прескочи тези блокове в стъпка 113.

По този начин, изобретението осигурява един много ефективен метод за записване на информация, по-специално на аудио и видео информация в реално време, в записваща пътека 3, разделена на блокове 45 върху записващата среда 2. Записващата среда съдържа или е осигурена със списък на дефекти BS с адресите на блоковете 45*, които са известни като дефектни. Този списък е прочетен и по време на процеса на четенето, който е проведен без проверка четене-след-запис с цел да се увеличи скоростта, дефектните блокове са прескочени. Списъкът на дефектите е актуализиран чрез отбелязване кои блокове предизвикват проблеми при четене по време на четенето на файл и чрез записване на адресите на тези блокове в този списък на дефектите върху записващата среда след прочитането.

За специалиста в областта ще е очевидно, че обхватът на настоящото изобретение не е ограничен до примерите, описани до тук, но, че са възможни промени и модификации без напускане на обхвата на изобретението, както е дефиниран в претенциите.

Следователно, възможно е, например, да се проведат стъпки 311313 в отделен цикъл, предхождащ стъпката заличаване 400.

Възможно е, също така, да се опрости, и по този начин, да се ускори цикълът за поправка на грешките, с това, че в стъпка 212 на цикъла за прочитане 200, адресът на блок, който съдържа само поправими грешки, е запаметен в проблемната памет 52, а в стъпка 222 на цикъла прочитане 200, адресът на блок, който е бил намерен да показва повече сериозни грешки е запаметен в следваща помощна памет. В такъв опростен цикъл на поправяне на грешки стъпката 306 е проведена за адресите на блокове, специфицирани в проблемната памет 52, а стъпките 311-314 са проведени за адреси на блокове, специфицирани в следващата помощна памет.

Ако е решено, че цикълът за поправяне 300 може да бъде прескочен напълно, в който случай проблемната памет 52 е взета предвид в стъпката заличаване 400, вместо паметта за заличаване 53, което може да бъде избегнато в този вариант.

Claims (15)

1. Записваща среда (2), имаща най-малко една записваща пътека (3) и една записваща област (40), разделена на логически блокове (45), всеки от които има един индивидуален логически адрес, в която в записващата област (40) е запаметен списък на дефекти (BS) с адреси на дефектни блокове (45*).

2. Записваща среда както е претендирана в претенция 1, в която споменатият списък на дефекти (BS) е защитен от ползувателя срещу писане отгоре и/или заличаване.

3. Записваща среда, както е претендирана в претенция 2, в която за целите на споменатата защита списъкът на дефектите (BS) има предварително определено име и/или е записан в предварително определено местоположение.

4. Метод за записване на информация върху записваща среда (2), имаща най-малко една пътека за запис (3) и имаща записваща област (40), разделена на логически блокове (45), всеки от които има индивидуален логически адрес, в който метод преди същинския процес на записване, е проверено дали записващата среда (2) има файл, имащ предварително определено име (BS), който файл показва наличието на списък на дефекти с адреси на дефектни блокове (45*) и, в който метод, ако запаметяващата среда все още няма такъв файл, първо е създаден такъв файл.

5. Метод за записване на информация върху записваща среда (2), имаща най-малко една записваща пътека (3) и имаща една записваща област (40), разделена на логически блокове (45), всеки от които има индивидуален логически адрес, в който метод преди процеса на същинското записване е проверено дали записващата среда (2) има файл, имащ предварително определено име (BS), който файл показва наличието на списък на дефекти с адреси на дефектните блокове (45*) и, в който файл, ако записващата среда действително има такъв файл, адресите на блоковете, специфицирани в споменатия файл, са прочетени и са прескочени в същинския процес на записването.

6. Метод за прочитане на информация от записваща среда (2), имаща най-малко една записваща пътека (3) и имаща записваща област (40), разделена на блокове (45), всеки от които има индивидуален логически адрес, в който метод, ако се появи проблем по време на четенето на един блок, например, ако четенето на един блок пропадне изцяло или, ако, например, изглежда, че блокът съдържа неотстраними грешки по време на четене, и, за предпочитане, също, ако броят на отстраними грешки в един блок е по-голям от предварително определена граница, адресът на релевантния блок е запаметен в проблемна памет (52); и в който метод при завършването на цикъла на четене (200) адресите на блоковете, запаметени в проблемната памет са записани в списък на дефекти в предварително определен файл (BS) върху записващата среда (2).

7. Метод за четене на информация от записваща среда (2), имаща най-малко една записваща пътека (3) и имаща записваща област (40), разделена на логически блокове (45), всеки от които има индивидуален логически адрес, в който, ако се появи проблем по време на четенето на един блок, например, ако четенето на един блок пропадне напълно, или, например, ако един блок изглежда, че съдържа неотстраними грешки по време на четене, и,за предпочитане, ако броят на отстранимите грешки, появяващи се в един блок е по-голям от една предварително определена граница, адресът на релевантния блок е запаметен в проблемна матрица (52); и в който метод при завършване на цикъла на четене (200) блоковете, специфицирани в проблемната матрица са проверени.

8. Метод, както е претендирай в претенция 7, в който по време на провеждането на проверката на блок, специфициран в проблемната памет, информацията в споменатия блок е прочетена и е подложена на алгоритъм за отстраняване на грешки, и в който метод, ако така прочетената информация изглежда да е поправима, поправената информация е записана вътре в релевантния блок, в стъпка за възстановяване (306), след което, за предпочитане, е проведена една операция четене-след-запис.

9. Метод както е претендирай в претенция 7, в който по време на проверката на един блок, специфициран в проблемната памет, информацията в споменатия блок е прочетена и е подложена на алгоритъм за коригиране на грешка; в който метод, ако така прочетената информация изглежда непоправима, вътре в релевантния блок е записан един предварително определен код (код за прескачане), след което е проведена една проверка четене-след-запис (312), ако по време на споменатата проверка четене-след-запис (312) изглежда, че споменатата кодова дума не е била записана успешно, адресът на релевантния блок е записан (312, 400) в списък на дефекти в предварително определен файл (BS) върху записващата среда (2).

10. Метод за записване на информация, по-специално на аудио или видео сигнал в реално време, в записваща пътека (3) на записваща среда (2), която записваща пътека е била разделена на блокове (45); в който метод записващата среда съдържа списък на дефекти (BS) с адреси на блокове (45*), които са известни като дефектни, или е осигурена с такъв списък; в който метод споменатият списък на дефекти е прочетен и, в който, по време на процеса на четенето, който е проведен без проверка четене-след-запис, за да ускори процеса, блоковете, чиито адреси са били прочетени от споменатия списък на дефекти са прескочени; и в който метод споменатият списък на дефекти е актуализиран чрез отбелязване кои блокове допринасят за проблеми при четенето по време на четенето на един файл чрез записване на адресите на тези блокове в споменатия списък на дефекти върху записващата среда след четене.

11. Апарат (1), както за записване на информация, поспециално на аудио и/или видео сигнал в реално време, в записваща пътека (3) на записваща среда (2), която записваща пътека е била разделена на блокове (45), така и за четене на записаната информация върху такава записваща среда, който апарат съдържа:

блок за запис/четене (20), пригоден да контролира процеса на записването и процеса на четенето;

управляващо устройство на подреждането (30), свързано към блока за запис/четене (20);

първа помощна памет (51), свързана към управляващото устройство на подреждането (30);

в който апарат управляващото устройство на подреждането (30) е пригодено да чете, след като е получило команда за запис (101), и има определена (102) част (NW), предназначена за записване в записващата област (40) на записващата среда (2) на един файл (BS), записан върху записващата среда (2) и съдържа списък на дефекти с адреси на дефектни блокове (45*), и е пригодено да запамети (106) адреса на блок, специфициран в списъка на дефекти в първата помощна памет (51); и в който апарат управляващото устройство на подреждането (30) е пригодено всеки път, когато по време на процеса на записване е достигнат един нов блок (45), да провери (112) дали адресът на споменатия нов блок се появява в първата помощна памет (51), и да прескочи споменатия нов блок, ако адресът на споменатия нов блок действително се появява в първата помощна памет (51).

12. Апарат, както е претендирай в претенция 11, в който управляващото устройство на подреждането (30) е пригодено да не позволява на ползувателя да използува предварително определеното име (BS), запазено за списъка на дефектите, и в който управляващото устройство на подреждането (30) е пригодено да не позволи на ползувателя да заличи и/или да пише върху файла, имащ споменатото предварително определено име (BS), запазено за списъка на дефекти.

13. Апарат, както е претендирай в претенции 11 или 12, който, по-нататък, съдържа проблемна памет (52), свързана с управляващото устройство на подреждането (30); в който апарат блокът за запис/четене (20) е пригоден да показва, използувайки един алгоритъм за коригиране на грешка, качеството на данните, които са били прочетени по време на цикъла четене (200), всеки път, когато са прочетени данните от даден блок, и, ако се появи даден проблем, да предаде (211, 221) адреса на релевантния блок към управляващото устройство на подреждането (30); и в който апарат управляващото устройство на подреждането (30) е пригодено да запамети адреса на блока, получен по този начин от блока за запис/четене (20) в проблемната памет (52).

14. Апарат, както е претендирай в претенция 13, в който управляващото устройство на подреждането (30) е пригодено да чете, след приключване на цикъла прочитане (200), данните на един блок, запаметени в проблемната памет (52) и да подложи споменатите данни на алгоритъм за коригиране на грешка (302) и, ако така прочетените данни изглеждат поправими (305), да запише (306) поправените данни вътре в релевантния блок и след това, за предпочитане, да проведе една проверка четене-след-запис.

15. Апарат, както е претендирал в претенция 13 или 14, съдържащ по-нататък памет за заличаване (53), свързана с управляващото устройство на подреждането (30); в който апарат управляващото устройство на подреждането (30) е пригодено да чете, след завършване на цикъла прочитане (200), данните на един блок, запаметени в проблемната памет (52) и да подложи споменатите данни на алгоритъм за коригирате ) на грешка (302) и, ако така прочетените данни изглеждат непоправими ® (305), да запише (311) една предварително определена кодова дума (код за прескачане) вътре в релевантния блок и, след това, да проведе проверка четене-след-запис (312); в който апарат устройството за управление на подреждането (30) е пригодено да запамети (314) адреса на релевантния блок в споменатата памет за заличаване (53), ако по време на проверката j четене-след-запис (312) изглежда, че споменатата кодова дума не е била записана успешно; и в който апарат устройството за управление на • подреждането (30) е пригодено да запише (400) адресите на блоковете, запаметени в паметта за заличаване (53), в списъка на дефекти в предварително определения файл (BS) върху записващата среда (2), след като всички блокове са били запаметени в проблемната памет (52), която, по този начин, е била проверена.