BG100614A

BG100614A - Бициклични съединения, способни да инхибират тирозин кинази на рецепторно семейство на епидермалниярастежен фактор

Info

Publication number: BG100614A
Application number: BG100614A
Authority: BG
Inventors: Alexander BRIDGES; William Denny; David Fry; Alan Kraker; Robert Meyer; Gordon REWCASTLE; Andrew Thompson
Original assignee: Warner-Lambert Company Llc
Priority date: 1994-01-25
Filing date: 1996-05-20
Publication date: 1997-03-31
Also published as: FI114213B; TJ381B; RO117257B1; US6455534B2; FI20040648A7; BG63245B1; HRP950034A2; CZ197096A3; JPH09508127A; MD1632F2; IL112249A0; PL179132B1; NO309892B1; HU221741B1; US20030186987A1; FI962856L; MD1632G2; NO963094D0; CN1140269C; IL112249A

Abstract

Изобретението се отнася до инхибитори на епидермалния растежен фактор с формула, в която поне един и най-много три от а, в, d и е са азот, с останалия атом(и) въглерод, или всеки две съседни позиции в а, в, d и е взети заедно могат да бъдат самостоятелен хетероатом, n, о или s, при което един от двата останали атома трябва да е въглерод, а другиятда е или въглерод, или азот, х е о, s, nн nr7, като r7 е нисш алкил (1-4 въглеродни атома), он, nн2, нисш алкокси (1-4 въглеродни атома) или нисш моноалкиламино (1-4 въглеродни атома), и n има стойност 0, 1 или 2. </P>

Description

ОБЛАСТНА ТЕХНИКАТА

Настоящето изобретение се отнася до бициклени хетероароматни съединения, които инхибират рецептора за епидермалния растежен фактор и сходни с него рецептори, и в частност, тяхната тирозин киназна ензимна активност.

НИВО НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Ракът обикновено е заболяване на вътреклетъчната сигнална система, или на сигналния трансдукционен механизъм. Клетките получават сигнали от много екстрацелуларни източници, инструктиращи ги да пролиферират или да не пролиферират. Целта на сигналната трансдукционна система е да получи тези или други сигнали на клетъчната повърхност, да ги предаде на клетката и след това да препрати тези сигнали до ядрото, клетъчният скелет и средствата за транспортиране и синтез на протеина. Най- общоприетата причина за рака е серия от дефекти както В тези протеини, поради мутацията им, така и В регулирането на количеството на протеина В клетката, което може да бъде продуцирано в количество повече или по- малко от необходимото. Най- често, налице са ключови лезии в клетката, които водят до конститутивно състояние, при което клетъчното ядро получава сигнал за пролиферация, когато такъб сигнал липсва. Това може да протече по много начини. Понякога клетката може да започне да продуцира автентичен растежен фактор за своите собствени рецептори когато не трябва, така нареченият автокринен бримков механизъм. Мутациите в клетъчно- повърхностните рецептори, за които се получава сигнал в клетката посредством тирозин кинази, могат да доведат до активиране на киназата при липса на връзка, и препращане на такъв сигнал, който в действителност отсъства. Обратно, много повърхностни кинази могат да бъдат свръхекспресирани на клетъчната повърхност, което води до неподходящо силен отговор на слаб сигнал. Съществуват много ниВа Вътре В клетката, при които мутация или суперекспресия могат да доведат до възникване на същия фалшив сигнал В клетката, а съществуват и много други такива сигнализиращи за дефект, Включени в рака. Изобретението се занимава с Видовете рак, които са резултат на трите механизма, описани току- що, и които включват семейство клетъчно- повърхностни рецептори на епидермалния растежен фактор (EGFR) за тирозин киназите. ТоВа семейство се състои от EGF рецептор (известен още като Erb- Bl), Erb- В2 рецептора и неговият конститутиВно активен онкопротеинов мутант Neu, Erb- ВЗ рецептора и Erb- В4 рецептора. В допълнение, със съединенията от изобретението, описани по- долу, могат да бъдат третирани и други членове на EGF рецепторното семейство.

EGFR притежава свои два особено важни лиганда - Епидермален растежен фактор (EGF) и Трансформиращ растежен фактор алфа (TGFalpha). Рецепторите се проявяват с маловажни функции у възрастни хора, но очевидно са съпричастни при заболяване В повечето случаи на рак, по- специално рак на дебелото чербо и на гърдата. Близко родствените Erb- В2, Erb- ВЗ и Erb- В4 рецептори имат семейство Heregulin като техни основни лиганди. и рецепторна суперекспресия и мутация е била недвусмислено демонстрирана като главен рисков фактор за ясна прогноза на рак на гърдата В допълнение, показано е, че всичките четири члена на това рецепторно семейство може да формират хетеродимерни сигнални комлекси с други членове на семейството и че това може да доведе до синергитичен трансформиращ капацитет, ако повече от един член от семейството бъде суперекспресиран при злокачественост. Суперекспресията на повече от един член на семейството е относително обща за злокачествените случаи у човек.

Пролиферативното кожно заболяване псориазис понастоящем не се лекува удачно. Често се въздейства с противоракови агенти като метотрексат, който причинява много сериозни странични ефекти и които не са особено ефективни при лимитиращо- токсичните дози, които следва да бъдат използвани. Счита се, че TGFalpha е основният растежен фактор, суперпродуциран при псориазиса, докато 50 % от трансгенните мишки, които суперекспресират TGF alpha развиват псориазис. Това предполага, че следва да се използва добър инхибитор на EGFR сигнала като антипсориазисен агент, за предпочитане, но не задължително, чрез локално дозиране.

EGF е потенциален мшпоген за бъбречните тубуларни клетки. Забелязано е четирикратно повишение на EGF уринарната секреция и EGF тРНК у мишки с ранен етап на стрептозотоцин- индуциран диабет. В допълнение, установена е повишена експресия на EGFR у пациенти с пролиферативен гломерулонефрит (Roychaudhry et at Pathology 1993, 25, 327). Съединенията от настоящето изобретение следва да бъдат приложими при лечение както на пролиферативен гломерулонефрит, така и при лечение на предизвикано от диабет бъбречно заболяване.

Докладвано е, че хроничният панкреатит у пациенти корелира с голямо увеличение на експресията както на EGFR, така и на TGF alpha. ( Korc etal, Gut 1994,35,1468). У пациенти показващи по- различна форма на заболяването, типизиращо се с уголемяване главата на панкреаса, също е показано, че има суперекспресия на Erb- В2 рецептора (Friess et al. Ann Surg. 1994,220,183). Съединенията на настоящето изобретение са доказано приложими при лечение на панкреат.

Процесът на зреенето на бластоцитите, бастоцитното имплантиране в ендометриума на матката и други преимплантационни събития, продуцирането на EGF и TGF alpha от тъканите на матката (Taga Nippon Sanka Fujinka Gakkai Zasshi 1992,44, 939) , повишават нивото на EGFR (Brown et al. Endocrinology, 1989,124, 2882), и могат да бъдат индуцирани да продуцират хепарин- свързаните EGF чрез близостта на развиващите се, но не задържани, бластоцити. (Das et al. Development 1994, 120,1071). Ha свой peg бластоцитите притежават твърде високо ниво на TGF alpha и EGFR експресия (Adamson Mol. Reprod. Dev. 1990, 27,16). Хирургичното отстраняване на субмандибуларните жлези, голямата страна на EGF секрецията в тялото и третиране с анти- EGFR моноклонални антитела силно редуцират фертилитета у мишки (Tsutsumi et al., J. Endocrinology 1993,138, 437) чрез редукция на успешното имплантиране на бластоцитите. Поради това за съединенията от настоящето изобретение следва да се докаже, че притежават приложими контрацептивни свойства.

РСТ заявки NNo WO92/ 07844. публикувана на 14. май, 1991 и WO 92/ 14716, публикувана на 3. септември, 1992 описват 2,4- диаминоквиназолина като потенциални хемотерапевтични агенти при лечението на рак.

РСТ публикувана заявка No WO92/ 20642, публикувана на 26. ноември, 1992, разкрива бисмоно- и бициклени арилови и хетероарилови съединения, които инибират EGF и/ иш PDGF рецепторна тирозин киназа.

Обект на настоящето изобретение е да инхибира митогенните ефекти на епидермалния растежен фактор, използвайки ефективно количество бициклени пиримидинови производни, в частност сляти хетероциклени пиримидинови производни.

Друг обект на настоящето изобретение е да се опишат бициклени пиримидинови производни, в частност кондензирани хетероциклени пиримидинови производни, като инхибшпори на EGF, Erb- В2 и Erb- В4 рецепторни тирозин кинази.

Още един обект на настоящето изобретение е да се опишат бициклени пиримидинови производни, в частност кондензирани хетероциклени пиримидинови производни, които са приложими в ниски дози като инхибшпори на EGF- индуциран мутагенезис. Това води до друг обект от съединения с изключително ниска цитотоксичност.

По- нататък обект на настоящето изобретение е да се опишат бициклени пиримидинови производни, в частност кондензирани хетероциклени пиримидинови производни, които са приложими при супресивни тумори, по- специално при рак на гърдата, където митогенезиса трудно протича с членовете от семейството на EGFR.

Друг обект на настоящето изобретение е да се опишат бициклени пиримидинови производни, в частност кондензирани хетероциклени пиримидинови производни, които са приложими за постоянна терапия в качеството им на инхибитори на EGF- индуцирани отговори.

Друг обект на настоящето изобретение е да се опишат бициклени пиримидинови производни, в частност кондензирани хетероциклени пиримидинови производни, които са приложими като терапевтични агенти срещу заболявания, свързани с пролиферативен сбръхрастеж, включващи, но не ограничаващи се до синувиална pannus инвазия при артрити, васкуларна растеноза, псориазис и ангиогенезис. Описаните тук съединения са приложими при лечение на панкреатит и заболяване на бъбреците и като контрацептивен агент.

ОБЩО ЗА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Описан е метод за инхибиране епидермалния растежен фактор чрез въздействие с ефективно инхибиращо количество върху животно, което се нуждае от това, със съединение с формула I:

формула I където поне един и най- много три от А- Е са азот, с останалите атом(и) въглерод, или които и да са две прилежащи позиции в А- Е, взети заедно, може да бъдат самостоятелен хетероатом, N, О или S, в който случай един от двата останали атома следва да бъде въглерод и другият да бъде или въглерод или азот;

X = О, S, NH или NR⁷, така че R⁷ = ниско алкил (1- 4 въглеродни £ атома), OH, NH,, ниско алкокси (1- 4 въглеродни атома);

п =0, 1, 2;

R¹ = Н или ниско алкил (1-4 въглеродни атома); ако п= 2, R¹ може да бъде независимо Н или ниско алкил (1-4 въглеродни атома) при всеки свързващ въглероден атом;

R² е ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), циклоалкил (3- 8 въглеродни атома), ниско алкокси (1- 4 въгеродни атома), циклоалкокси (3- 8 въглеродни атома), нитро, хало (флуоро, хлоро, бромо, йодо), ниско перфлуороалкил (1- 4 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1- 4 въглеродни атома; - О- C(O)R), амино, ниско моно или диалкиламино (1-4 карбонови атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3- 8 въглеродни атома), хидроксиметил, ниско ацил (1- 4 въглеродни атома; -C(O)R), циано, ниско тиоалкил (1-4 въглеродни атома), ниско сулфинилалкил (1- 4 въглеродни атома), ниско сулфонилалкил (1- 4 въглеродни атома), тиоциклоалкил (3- 8 въглеродни атома), сулфинилциклоалкил (3- 8 въглеродни атома), сулфинилциклоалкил (3- 8 въглеродни атома), сулфонамидо, ниско моно или диалкилсулфонамидо (1-4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилсулфонамидо (3- 8 въглеродни атома), меркапто, карбокси, карбоксамидо (-С(О)-NH₂), ниско моно или диалкилкарбоксамидо (1-4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилкарбоксамидо (3- 8 въглеродни атома), ниско алкоксикарбонил (1-4 въглеродни атома), циклоалкоксикарбонил (3- 8 въглеродни атома), ниско алкенил (2- 4 въглеродни атома), циклоалкенил (4- 8 въглеродни атома), ниско алкенил (2- 4 въглеродни атома), или два R² взети заедно при прилежащи въглеродни атома могат да формират карбоциклен пръстен от 5- 7 члена или мононенаситен 1,3- диоксоланил, 1,4- диоксанил,

1,4- диоксепанил, пиранил, фуранил, пиролидин, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолиноВ или тиоморфолиноВ пръстен; и т = 0 - 3, където Аг е фенил, тиенил, фуранил, пиридинил, пиримидил, имидазоил, пиразинил, оксазолил, тиазолил, нафтил, бензотиенил, бензофуранил, индолил. квинолинил, изоквинолинил и кВиназолинидил;

R³, R⁴, R⁵ и R⁶ са независими, липсват, Н, ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), циклоалкил (3- 8 въглеродни атома), ниско алкокси (1- 4 атома), циклоалкокси (3- 8 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1- 4 въглеродни атома), амино, ниско моно или диалкиламино (1-4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3- 8 въглеродни атома), ниско алкил (1-4 въглеродни атома) или циклоалкил (3- 8 въглеродни атома), карбонатно (- OC(O)OR), където R е ниско алкил или 1 до 4 въглеродни атома или циклоалкил от 3 - 8 въглеродни атома;

или уреидо или тиоуреидо или N- или О- свързан уретан, всеки от които е незадължително заместен с моно или ди- ниско алкил (1- 4 Въглеродни атома) или циклоалкил (3- 8 Въглеродни атома);

ниско тиоалкил (1-4 Въглеродни атома), меркапто, ниско алкенил (2- 4 Въглеродни атома), хидразино, Ν’- ниско алкилхидразино (1- 4 Въглеродни атома), ниско ациламино (1- 4 Въглеродни атома), хидроксиламино, ниско О- алкилхидроксиламино (1-4 Въглеродни атома);

или всеки два om R³ -R⁶ взети заедно при съседни атоми може да формира карбоцикличен пръстен от 5- 7 члена или мононенаситен 1,3диоксоланил, 1,4- диоксанил, 1,4- диоксепанил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолинов пръстен;

Всеки заместител, представляващ ниско алкилна група при който и да е от заместителите в R³ - R⁶, който съдържа такова количество, може да бъде факултативно заместен с един или повече хидрокси, амино, ниско моноалкиламино, ниско диалкиламино, N- пиролидинил, Nпиперидинил, N- пиридиниум, N- морфолино, N- тиоморфолино или Nпиперазинови групи;

ако една или повече от А до Е са N, тогава всяка R³ - R⁶ при С атом, съседен на един от N атомите, не може да бъде нито ОН, нито SH; и ако всеки от заместителите R¹ , R², R³, R⁵ или R⁶ съдържа хирални центрове, или в случая на R¹ създава хирални центрове в свързващите атоми, тогава се включват всички стереоизомери, както поотделно, така и като рацемични и/ или диастереоизомерни смеси.

Описан е също метод за инхибиране на епидермалния фактор на растежа чрез въздействие с ефективно инхибиращо количество върху животно, нуждаещо се от това, със съединение с формула II:

формула II където

Ar, n, т, Ri - R₇ u X са същите както Във формула I;

R⁸ е алкил от 1-4 Въглеродни атома или амино или моно или диниско алкил (1-4 Въглеродни атома) амино.

Изобретението е приложимо също В съставите от формулите I и II при условие, че поне един от заместителите R³ -R^e следва да бъде Взет отделно като заместител, различен от Водород, хало, ниско алкил (1-4 атома) или ниско алкокси (1-4 Въглеродни атома) и при условие, че А, В, D и Е Всички трябва да бъдат Взети отделно като Въглеродни или азотни атоми.

фигура 1 е резултата от Примери 6 и 7 върху EGF рецепторно автофосфорилиране в А431 човешка епидермална карцинома;

фигура 2 е резултата от Пример 8 върху рецепторно автофосфорилиране в А431 човешка епидермална карцинома;

фигура 3 е времето за инхибиране на EGF рецепторно автофосфорилиране в А431 по Пример 27;

фигура 4 е резултата от Пример 27 върху EGF рецепторно автофосфорилиране в А431 клетки;

фигура 5 е инхибиране на EGF рецепторно автофосфорилироне в човешка епидермална карцинома по Пример 40;

фигура 6 е резултата от Пример 40 върху медиирана от растежния фактор тирозинова фосфорилация в Swiss ЗТЗ;

фигура 7 е резултата от Пример 40 върху зависимата от растежния фактор експресия на c-jun тРНК в Swiss ЗТЗ миши фибробласти;

фигура 8 е резултата от Пример 40 върху медиираната с растежния фактор експресия на р39^^л;

фигура 9 е резултата от Пример 59 за рецепторно автофосфорилиране в А431 човешка карцинома;

фигура 10 е резултата от Пример 60 върху рецепторното автофосфорилиране в А431 човешка епидермална карцинома;

фигура lie резултата от Пример 61 върху EGF рецепторно автофосфорилиране в А431 човешка епидермална карцинома;

фигура 12 е резултата от Пример 70 върху EGF рецепторно автофосфорилиране в А431 човешка епидермална карцинома;

фигура 13 е графика, показваща инхибирането на EGF рецепторна тирозин киназа по Пример 27;

фигура 14 е графика, показваща резултата от Пример 40 върху медиираният от растежния фактор митогенезис в Swiss ЗТЗ муринови фибробласти;

f*· фигура 15 е снимка на NIH ЗТЗ миша фибробластна линия, трансфектирана с човешки EGFR ген, показващ нормална сплескана морфология;

фигура 16 е снимка на същата клетъчна линия, третирана с 100 ng/ ml EGF, показваща типична вретеновидна морфология; и фигура 17 е снимка на същата клетъчна линия в присъствието както на 100 ng/ ml EGF и 5 цт от Пример 27, показваща морфологична реверсия от трансформирания тип обратно към нормалния тип.

ОПИСАНИЕ НА ПРЕДПОЧИТАНИТЕ ВАРИАНТИ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ

W

1. Предпочитана форма на изобретението има X = ΝΉ, п = 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ или R⁴ Н, с друг един ниско алкокси или халоген.

2. Друга предпочитана форма на изобретението има X = ΝΗ, п = 0 или 1, при което R‘ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В, D & Е Въглерод, с А азот и R’uR⁴ Н, с друг един амино.

3. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п = 0 il\u 1, при което R^l = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот и R’ или R ⁴ Н, с друг един С ниско моно или диалкиламино.

4. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п = 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В , D & Е въглерод, с А азот и R^} или R⁴ Н, с друг един хидразино.

5. Друга предочитана форма на изобретението има X = NH, п = 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ или R⁴ с

V друг един ниско алкил.

6. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п = 0 или 1, при което R^l = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ и R⁴ниско алкокси.

7. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п = 0 или 1, при което R ¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот и R’uR⁴ниско алкил.

8. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ или R⁴ с друг един ниско алкокси.

9. Друга предпочитана форма на изобретението има X — NH. п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот, и R³uau R⁴ниско моно или диалкиламино, с друг един ниско алкокси

10. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п=0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ ниско моно или диалкиламино, с R⁴ хидрокси

Подходяща структура на пръстена за групите 1 -10 е :

11. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= N11. п= 0 или 1, при което R ¹ = Н. ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ и R⁴ взети заедно диоксиметилен, диоксиетилен, 2, 3- кондензиран пиперазин, 2,3кондензиран морфолин или 2, 3 - кондензиран тиоморфолин. Подходящи структури на пръстените са:

12. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 и\и 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено. A, D & Е въглерод, с В азот и R⁴ ниско алкокси или халоген.

13. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= N11, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, п= 0 или 1, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено. A, D & Е Въглерод, с В азот и R⁴ амино.

14. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено. A, D & Е въглерод и R⁴ ниско моно или диалкиламино.

15. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п= 0 или 1, при което R^l = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А, 0 & Е въглерод, с В азот и R⁴хидразино.

16. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, Ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, С & Е въглерод, с В азот и R⁴ ниско алкил.

Подходяща структура на пръстена за групите 12-16 е:

17. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= ΝΉ, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А, В & Е въглерод, с D азот и R ’ ниско алкокси или халоген.

18. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А, В & Е въглерод, с D азот и R- амино.

19. Друга предпочитана форма на изобретението има X = ΝΉ, п= 0 или 1, при което R¹ = II, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А, В & Е въглерод, с D азот и R³ ниско моно или диалкиламино.

20. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= ΝΉ, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А, В & Е въглерод, с D азот и R³хидразино.

21. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п= 0 или 1, при което IV = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А, В & Е въглерод, с D азот и R³ ниско алкил.

Подходяща структура на пръстена за групите 17 - 21 е:

(К).

22. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п = 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А В & D въглерод, с Е азот и R³ или R⁴ Н, с друг един ниско алкокси.

23. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А, В & D въглерод, с Е азот и R ’или R⁴ Н с друг един амино.

24. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, λ В & D въглерод, с Е азот и R³ или R⁴ Н, друг един ниско моно или диалкиламино.

25. Друга предпочитана фбрма на изобретението има X— ΝΗ, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А, В & D въглерод, с Е азот и R³ или R⁴ с друг един хидразино.

26. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= ΝΗ, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, п= 0 или 1, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, AB&D въглерод, с Е азот и R^juau R⁴ Н, с друг един ниско алкил.

27. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А, В & D въглерод, с Е азот и R³ или

R⁴ ниско алкокси.

28. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R^l = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А В & D въглерод, с Е азот и R³ и R⁴ ниско алкил.

29. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А В & D въглерод, с Е азот и R^J или

R⁴ амино, с друг един ниско алкокси.

30. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, Л В & D въглерод, с Е азот u R³ или R⁴ ниско моно или диалкиламино, с друг един ниско алкокси.

31. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А, В & D въглерод, с Е азот и R⁴ ниско моно или диалкиламино с R³ хидрокси.

Подходяща структура на пръстена за групите 22- 31 е :

32. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено. А, В & D въглерод, с Е азот, и R³ и R⁴ взети заедно са диоксиметилен, диоксиетилен, 2,3- кондензиран пиперазин, 2,3кондензиран морфолин или 2,3- кондензиран тиоморфолин.

33. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= ΝΉ, п= 0, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А & D въглерод, с Е азот и R⁴ ниско алкокси.

34. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= ΝΉ, п= 0, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А & D въглерод, с В и Е азот и R⁴ ниско моно или диалкиламино.

35. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0. ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А & D въглерод, с В и Е азот и R⁴ амино.

36. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А & D въглерод, с В и Е азот и R⁴ хидразино.

Подходяща структура на пръстена за групите 33 - 36 е :

NH —

R<

37. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В & D въглерод, с А и Е азот и R³ и R⁴ ниско алкокси.

38. Друга предпочитана форма на изобретението има X— NH, п= 0, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В & D въглерод, с А и Е азот и R³ и R⁴ ниско моно или диалкиламино.

39. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= ΝΉ, п= 0, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В & D въглерод, с А и Е азот и R³ или R⁴ ниско алкокси, с друг ниско моно или диалкиламино.

40. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В & D въглерод, с А и Е азот и R³ и R⁴ взети заедно са етилендиокси, 2, 3 кондензиран пиперазин, 2, 3- кондензиран морфолин или 2,3- кондензиран тиоморфолин.

Подходяща структура на ядрото за групите 37 - 40 е :

41. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено и също А и В взети заедно са серен атом, с

D & Е въглерод, или А & В са въглерод с D и Е взети заедно като серен атом, с R⁴ или R³ Н, ниско алкил, ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино.

42. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, и също А и В заедно са кислороден атом, с D & Е въглерод, или А & В са въглерод с D и Е заедно са кислороден атом, с R⁴ или R’ Н, ниско алкил, ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино.

43. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R^! =Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, и или Аи В заедно са азотен атом, cD & Е Въглерод, или

A &В са въглерод с D и Е взети заедно като азотен атом, с R⁴ или

Н, ниско алкил, ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино.

44. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, и или Аи В взети заедно са серен атом с D въглерод и Е азот, или D и Е взети заедно са серен атом, и А е азот и В е въглерод, с R^3M Н, ниско алкил, ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино.

45. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, и или А и В взети заедно са кислороден атом с D въглерод и Е азот, или D и Е взети заедно са кислороден атом, и А е азот и В е въглерод, е R ⁴ II, ниско алкил. ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино.

46. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, Аи В Взети заедно са азотен атом, и D е въглерод и Е е азот, с R³'⁵ Н, или ниско алкил, и R³⁶ Н, ниско алкил, ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино.

47. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R^l = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, и или А и В взети заедно са кислороден атом с D азот и Е въглерод, или А и В взети заедно са въглероден атом с D азот и Е кислород, с R³ ' Н, ниско алкил, ниско алкокси, амино. или ниско моно или диалкиламино.

48. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, и или А и В взети заедно са серен атом с D азот и Е въглерод, или А и В взети заедно са въглероден атом с D азот и Е сяра, с R^i/6 Н, ниско алкич, ниско алкокси, амино, ичи ниско моно или диалкичамино.

49. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= N11.

п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, и или А и В взети заедно са азотен атом с D азот и Е въглерод, или А и В взети заедно са въглероден атом с D и Е азотни атоми, с R^3/4 Н или ниско алкил ако е върху азот, или Н, ниско алкил, ниско алкокси. амино, или ниско моно или диалкиламино ако е Върху въглерод.

Други подходящи структурни са :

Където Z - азот, кислород или сяра

Съединенията от настоящето изобретение се получават съгласно

множество алтернативни последователности от реакции

Начини за получаване на съединенията от изобретението.

Схема 1- Начин за получаване налредпочитани групи Изместването на 2- хлоро от 2,6- дихлоро- 3- нитропиридин се осъществява от купро цианид в NMP. Изместването на втория хлор от този нитрил чрез флуорид на този етап може да бъде преимущество. Това е последвано от слаба редукция на нитро групата, при условия изключващи хидрогенолизата на водорода. Хидролизата на нитрила е последвано от ортоформиатно циклизиране и хлорирането тип- Vilsmeister ще доведе до получаване на дихалопиридопиримидин. Изместването на по- реактивният 4хлор с подходящ амин е последвано от изместване на 6- халогена с подходящ нуклеофил, амоняк, ниско алкиламин, хидразин, метоксид, за формиране на крайните продукти. (NMP е разтворител, N-метил- 2- пиролидон).

1. Предпочитана форма на изобретението има Х= ΝΉ, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ или R⁴ Н, с друг ниско алкокси или халоген.

2. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ или R⁴ Н, с друг амино.

3. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= ΝΉ, п= 0 или 1, при което R‘ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот и R ³ или R⁴ Н, с друг ниско моно или диалкиламино.

4. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ или R⁴ Н, с друг един хидразино.

5. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NIL п= 0 или 1, при което R^l = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ или R⁴ Н, с друг един ниско алкил.

Схеш12- Начин за получаване на предпочитани групи 1- 5_Г R³ =Н

Изместване на хлор от 2- хлоро- 3, 5- динитропиридин се съпътства от CuCN в NMP.

Редукцията на нитро групите до амини е последвано от хидролиза на нитрила до амид. Той се циклизира до пиримидон с ортоформиат, който се превръща в хлорид посредством РОС1₃, като е възможно и превръщането му в тиометил производно чрез въздействие с фосфорен пентасулфид, последвано от Mel и слаба основа. Изместването с подходящият амин дава желаното 7- амино съединение, функционалността на амина може да бъде редуктивно алкилирана или активирана чрез диазотиране на амино групата в алкална или кисела среда, последвано от хидразинова редукция или превръщане в ниско алкилов етер, или халоген, последвано от купрат или купелуване no Stille по методи, познати на специалистите в областта. Обратно, амина може да бъде редуктивно аминиран или ацилиран и редуциран за формиране на страничната алкиламино верига.

Схема 3Начин за получаванела предпочитани групи 6 и 8-10, където Rl= RO

2δ

Познатото металиране на 2, 6- дифлуоропиридин се провежда двукратно. Третирането с LDA, последвано от борат/ водороден пироксид въвежда 3- хидрокси заместител. Ако пиридина води до второ металиране (заместване на Н от С- Н връзките с метал) при 4- та позция, алкохола може да бъде защитен като TIPS (триизопропил силил) етер, който ще усили второто металиране при 5- позиция. Обратно, може да бъде използвано азотиране, като превръщащо междинният литий до станан и въздействие с тетранитромстан. или използавенепто на NO, BF₄ (нитро тетрафлуороборат). Изместването може да бъде осъществено с купро цианиден йон. След азотната хидролиза, и редукция на нитро групата, за циклизиране може да бъде използван етилов ортоформиат вместо формамид и това може да стане възможно поради факта, че някои циклизации изискват изместване на F от MeS преди реакцията. 4- та позиция се активира чрез хлориране и страничната амино верига се въвежда след това Крайното заместване може да се осъществи чрез алкоксид или аминови нуклеофили за генериране на различни диалкокси и амино- алкокси видове, и подходящо използване на R може да позволи на 7- алкокси групата да бъде разкрита към края на синтезата (LDA означава литиев диизопропил амид).

6. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот и R^J и R⁴ ниско алкокси.

8. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R‘ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот, и R ' или R⁴ с друг ниско алкокси

9. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено. В, D & Е въглерод, с А азот, u R³ или R⁴ ниско моно или диалкиламино. с друг ниско алкокси.

10. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NEI, п= 0 или 1, при което R’· =Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено,

В. D & Е въглерод, с А азот и R ³ ниско моно или диалкиламино, с R⁴ хидрокси.

Използването на 6- алкилквиналдиновата киселина, последвано от йонно бромиране при форсирани условия дава анхидрид, който ее отваря при амония, рециклизира при имида, и след това се осъществява Хофманово разпадане при по- малко активния карбонил. Циклизирането и добавянето на пръстен от странична верига по обичайния начин е последвано от купелуване no Stille за въвеждане на R⁴ алкилова група. На този етап също могат да бъдат въведени алкенилови или арилови заместители с помощта на метода на купелуване.

7. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п = 0 или 1, при което R‘ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В. D & Е въглерод, с А азот и R³ и R⁴ ниско алкил.

цаПрсдпочитанишс групи 8.9. R³ = OR

Диазотирането на 2, 6- дихидроксипиридин е последвано от превръщане до много реактивното дихлоросъединение. Динитродихлоропиридинът се измества от купро цианида в NMP, и след това съединението се редуцира при меки условия go диамин. Азотът се хидролизира до амид, който след това може да бъде циклизиран до пиридопиримидон, който е 4- хлориран по обикновен начин. Изместването на по- реактивния хлор с 4- странична верига е последвано от изместване на 6- хлора с алкоксид. За група 9. амина следва да бъде алкилиран по подходящ начин с методи, известни на специалиста в областта.

Схема 6 - Начин за получаване на предпочитаната група 11

Съединенията от предпочитана група 11 са специални случаи от предпочитаните групи 6, 8,9 и 10, където R⁵ и R⁴ са циклизирани заедно. Те могат да бъдат получени по същия път както тези, описани за предпочитаните групи, с малки модификации, които са в компетенцията на специалиста в областта. Например, вицинално (съседно) заместени алкокси амино съединения могат да бъдат деалкилирани и съответстващите съседни амино алкохоли могат да бъдат бисалкилирани с подходящ дихалоалкан.

11. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п= 0 или 1, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ и R⁴ взети заедно са диоксиметилен, диоксиетилен, 2,

3- кондензиран пиперазин, 2,3- кондензиран морфолин или 2, 3 - кондензиран тиоморфолин.

СгемаЛ^Начита получаване на предпочитаните групи 12-16

2,4 - Диамино- 5- цианопиридин може да бъде циклизиран директно до много производни на 4- бензцламинопиридопиримидина чрез въздействие е бензиламин и мравчена киселина при висока температура. За по- малко нуклеофилни амини 2,4- диамино- 5- цианопиридин се превръща чрез третиране с етил ортоформиатен оцетен анхидрид, последвано от циклизиране с хидросулфиден йон в безводна условия, за получаване на Ίамино- 4- тионо- ЗН- пиридо [4, 3- d] пиримидин. S- алкилиране и заместване с подходящ амин дава желаният продукт. Ако R⁴ не е амино, амина може да бъде ацилиран или редуктивно алкилиран. Обратно, 2,4- диамино- 5цианопиридина може да бъде хидролизиран до съответния амид, и този вид може да бъде циклизиран до 7- амино- 4- оксо- ЗН- пиридо [4, 3- d] пиримидин с ортоформиат. Диазотирането на 7- амина и заместването с флуор позволява въвеждане на други амино или алкокси нуклеофили на края на синтезата след като С4 заместителя бъде въведен по обичайния начин. Диазотирането и заместването на амина с бромид позволява купелуване noStille в 7- ма позиция.

12. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ — Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, М D & Е въглерод, с В азот и R⁴ ниско алкокси или халоген.

13. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, A, D & Е въглерод, с В азот и R⁴ амино.

14. Друга предпочитана форма на изобретението има X = N11, п= 0 или

1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, A, D & Е въглерод, с В азот и R⁴ ниско моно или диалкиламино.

15. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п= 0 или

1, при което R. = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А, 1) & Е въглерод, с В азот и R⁴ хидразино.

16. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п= 0 или

1, при което R‘ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено. А, С & Е въглерод, с В азот и R⁴ ниско алкил.

2- Хлоро- 5- нитропиридин се превръща до съответното 2флуоросъединение чрез KF в DMSO. Редукцията на нитрогрупата, последвано от третиране с Вос анхидрид дава Бокаминово производно, което може да бъде металирано и карбоксилирано при 4- та позиция. Отстраняването на Вос с TFA и циклизиране на пиримидоновото ядро с формамид дава 6- флуоро-

4- оксо- ЗН- пиридо [3, 4- d ] пиримидин. Той е 4- хлориран по обичаен начин и

4- страничната верига е въведена чрез заместване с подходящ амин. Заместването на 6- флуора с подходящи нуклеофили води до различни крайни продукти Ако флуора е заместен с тиометоксид, той на свой ред може да бъде заместен с алкилни групи в катализирани с Ni- реакции на Гринярд.

17. Друга предпочитана форма на изобретението има X = ΝΉ, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено. А, В & Е въглерод, с D азот и R³ ниско алкокси или халоген.

18. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= ΝΉ, п= 0 или 1, при което R^l = Н. ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А В & Е въглерод, с D азот и R³ амино.

19. Друга предпочитана форма на изобретението има X — NH, п= 0 или 1, при което R? = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено. A, В& Е въглерод, с D азот и R³ ниско моно или диалкиламино.

20. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н. ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А. В & Е въглерод, с D азот и R³ хидразина.

21. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А, В & Е въглерод, с D азот и R³ ниско алкил.

Схема 9 - Начин за получаване на предпочитаните групи 22- 26. R⁴ = Н

Азотирането на 2- метоксиникотинова киселина е последвано от заместване на активиранта метокси група и циклизиране на пиримидоновото ядро, вероятно изцяло в един етап с формамидин, или обратно, в два етапа с амоний, последвано от циклизиране с еквивалент на формамида. Карбонилната група конвертира до хлорид и се замества от страничната верига по обичаен начин, а нитро групата след това се редуцира селективно до амин група. Диазо съединението може да бъде превърнато в хидрокси или до бромид или йодид, които по- нататък да участват в купелуване no Stille за въвеждане на ниско алкил, алкенил, арил и т. н. при R '.

22. Друга предпочиана форма на изобретението има X = ΝΉ, п= 0 или 1, при което R^l = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А, В, & D въглерод, с Е азот и R³ или R⁴ Н, с друг един ниско алкокси.

23. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А, В & D въглерод, с Е азот и R⁵ llw R⁴ Н с друг един амино.

24. Друга предпочитана форма на изобретението има X = ΝΉ, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А, В & D въглерод, с Е азот и R⁵ или R⁴ Н, с друг един ниско моно или диалкиламино.

25. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п= 0 iuu 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А В & D въглерод, с Е азот и R³ или R⁴ Н с друг един хидразино.

26. Друга предпочитана форма на изобретението има X = N11, п= 0 или 1„ ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А В & D въглерод, с Е азот и R ’ или R⁴ Н, с друг един ниско алкил.

СхемаДОхВачинна получаване на предпочитани групи 22- 26, R j= Н

При този начин на получаване се използва познатият метод на металиране и карбоксилиране на 2,6- дифлуоропиридин, последвано от заместване на 2- флуоро заместителя. Циклизирането на пиримидоновия пръстен с формамид, последвано от конверсия на карбонила в хлорид по обичайния начин дава хлорофлуоропиридопиримидин. Ар(алк)иламино страничната верига се въвежда чрез заместване на по- реактивния пиримидинов хлорид и R⁴ заместителя след това се въвежда чрез заместване на флуора. Въвеждането на алкилна група става посредством заместване на F с алкоксид, етерно разграждане до пиридона, о- трифлиране и купелубане по Стийл.

Схема 11- Начин на получаВане на предпочитани групи 29 - 31, R³ = RO

Тази схема се основава на металирането на 2, 6- дифлуоропиридина аналогично на схема 10. Първото металиране се използва за въвеждане на кислород, а второто за въвеждане на карбокси киселина. Ако е необходимо да се форсира второто металиране, в позиция 5 кислорода може да бъде защитен като много обемен TIPS етер, и са необходими по- силни бази отколкото LDA Амония се въвежда при позиция 2 при висока температура и налягане, и пиридоновият пръстен се циклизира и активира при позиция 4 по обичайния начин и след това се замества в позиция 4 със странична верига. Заместването на 7- флуоро заместителя с подходящ нуклеофил, последвано от конверсия както е описано в предишните схеми завършва синтезата.

27. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А, В & D въглерод, с Е азот и R³uR⁴ ниско алкокси.

29. Друга предпочитана форма на изобретението има X=NH, п= 0 или 1, при което R* = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А, В & D въглерод, с Е азот, и R³ или R⁴ амино, с друг един ниско алкокси.

30. Друга предпочитана форам на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А В & D въглерод, с Е азот и R³ или R⁴ ниско моно или диалкиламино с друг един ниско алкокси.

31. Друга предпочитана форма на настоящето изобретение има X=NH, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А В & D въглерод, с Е азот и R⁴ ниско моно или диалкиламино, с R³ хидрокси.

Схема 12- Начин на получаване на предпочитаната група 28

5- Бромо- 2, 6- дифлуороникотинова киселина се получава, от 2, 6дифлуоропиридин чрез поетапно взаимодействие с литий с помощта на LDA Позиция 5 се алкилира чрез купелуване по Стийл и пиримидиновият пръстен се циклизира в два етапа. Заместителя в 4- та позиция се въвежда по обичайния начин и 7- флуоро групата се замества с тиометоксид. Този тиоетер на свой ред се замества от Гринярдов реагент в присъствието на катализатор никелова сол. Отново използването на подходящи органометални реагенти в реакциите на купелуване по Гринярд и Стийл водят до алкенил, алкинил и арилови заместители при R³ и R⁴.

28. Друга предпочитана форма на изобретението има X = ΝΉ. п= 0 или

1. при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А, В & D въглерод, с Е азот и R³ и R⁴ неско алкил.

Схема 13 - Начин на получаване на предпочитани групи 29, 30, R⁴ = RO

Нитрирането на търговско достъпната дихлороникотинова киселина се последва от селективно заместване на по- реактивния С1 при меки условия, последвано от по- форсирано заместване на другия С1, в подходящия ред. Получената в резултат 6- алкокси- 2- амино- 5- нитроникотинова киселина се циклизира до пиримидона, и 4- карбонила се превръща в хлорид и се замества по обичайния начин с подходящ амин за да даде 4- амино- 7- алкокси35

6- ншпропиридо [2,3- d] пиримидин. Редукцията на нитро групата, последвано от което и да е желано алкилиране или ацилиране дава желаните съединения.

Схема 14-.Начин за получаване на

Съединения от група 32 са специални случаи от предпочитани групи 27, 29,30 и 31, където R^} и R⁴ са циклизирани заедно. Те могат да бъдат получени с помощта на същите начини, описани за посочените по- горе групи с малки модификации. Например, заместени в съседство алкокси амино съединения могат да бъдат диалкилирани, и съответните съседни амино алкохоли може да бъдат бисалкилирани с подходящ дихалоалкан. Пиперазини могат да бъдат получени по начина, показан на Схема 13, при условие че се използва подходящ амино нуклеофил за заместване на 6- хлоро заместителя вместо алкоксид.

Друга предпочитана форма от изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, А, В & D въглерод, с Е азот, и R³ и R⁴ взети заедно са диоксиметилен, диоксиетилен, 2,3- кондензиран пиперазин, 2,3- кондензиран морфолин или 2,

3- кондензиран тиомолфолин.

Схема 15 - Начин за получаване на предпочитани групи 33- 36

Взаимодействие на подходящ S- алкилизотиоурониева сол с метоксиметилидинов малононитрил води до напълно функционален пиримидинов предшевственик. формираният в началото пиримидин може да има SEt заместен с R⁴ както преди, така и след нитрилната хидролизация, ако заместването или окисляването доказват проблематичен латер.

Заместването на Set групата може да бъде постигнато също без окисление за активиране на сярата. Циклизацията на второто пиримидиново ядро е последвано от активиране на 4- карбонила чрез сулфониране (thiation) и алкилиране. Дори ако 7- тио групатане е изместена в този пункт, въвеждането на 4- амино страничната верига става преференциално.

33. Друга предпочитана форма на иобретението има X = NH, т= 0, ароматното фенилно ядро - незадължително заместено, А & D въглерод с В и Е азот и R⁴ ниско алкокси амино.

34. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п= 0, аоматното фенилно ядро- незадължително заместено, А & D въглерод, с В и Е азот и R⁴ ниско моно или диалкиламино.

35. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0, ароматното фенилно ядро- незадължително заместено, А & D въглерод, с В и Е азот или R⁴ амино.

36. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п= 0, ароматното фенилно ядро - незадължително заместено, А & D въглерод, с В и Е азот и R⁴ хидразино.

Схема 16- Начин на получаване, на предпочитани групи 37 - 40

Птериновото ядро се получава по добре установена процедура. За група 37, птеридионовото междинно съединение може да бъде 0- алкилирано, и за тази и другите групи, птеридиона може да бъде превърнат до трихлороптерин, и да бъде проведено селективно заместване при халогени в подходящ ред за получаване на желаното съединение.

37. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п= 0, ароматното фенилно ядро - незадължително заместено, В & D въглерод, с Аи Е азот и R^l uR⁴ ниско алкокси

38. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0, ароматното бензолно ядро- незадължително заместено, В & D въглерод и R^J и R⁴ ниско моно или диалкиламино.

39. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0, ароматното фенилно ядро - незадължително заместено, В & D въглерод, с А и Е азот и R^} и R⁴ ниско алкокси, с друг ниско моно или диалкиламино.

40. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п= 0, ароматното фенилно ядро - незадължително заместено, В & D въглерод, с А и Е азот и R³ R⁴ взети заедно са етихсндиокси, 2, 3- кондензиран пиперазин, 2,3- кондензиран морфолин или 2, 3- кондензиран тиоморфолин.

Начин на получаване на предпочитани групи 41 с (3,2- d) кондензиранаядро

3, Н- Тиено [ 3,2- d] пиримид- 4- он може да бъде получен по стандартна химична технология от търговски достъпен етил 3- аминотиофен карбокси\ат и формамид. Превръщането на карбонила 6 хлорид по стандартни техники, последвано от заместване с подходящ амин, дава желаните тиено [ 3, 2- d] пиримидини. Ако R⁴ не е II, може да бъде въведен подходящ електрофилен субституснт, например нитро за амино базични или такива, получени чрез диазотиране или Вг за купелувани по Стийл крайни продукти, на посочения етап или 6 по- ранен етап и след това да бъде превърнат go R⁴ чрез редукция или аминиране например или чрез купелуване по Стийл, или други методи, познати на специалиста в областта. (Тази техника следва също за всички от следващите предпочитани категории, които имат възможността за заместване при R³ или R⁴, тъй като те всички съдържат богати на електрони петчленни пръстени, които могат лесно да бъдат манипулирани чрез ароматно електрофилно заместване]. ( DMSO е диметил сулфоксид).

41. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, незадължително заместено ароматно фенилно ядро, и както А. така и В взети заедно са серни атоми, с D & Е въглерод, или А & В са въглерод с D и Е взети заедно като серни атоми, с R ⁴ или R³ Н ниско алкил, ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино.

Схема 18Начин на получаване на предпочитани групи 41 с [2.3 - d] кондензирано ядро

Тиено [ 2,3- d] пиримид- 4- он се изгражда чрез синтеза на Gewald от 2р

5- дихидрокси-1,4- дитиан и етил цианоацетат, последвано от формамидно циклизиране. Конверсията на карбонила в хлорид по стандартни техники, последвано от заместване с подходящ амин дава желаните тиено [ 2, 3- d] пиримидини.

Схема 19Начин на получаване на предпочитани групи 42 с [ 3,

Съединенията с [ 3,2- d] кондензирано ядро се получават от 3бромофурфурал както е показано по- горе на Схема А Заместването на бромида с азид, последвано от окисление на алдехида, структурира основната аминофуронова киселина, необходима за кондензиране на nupuMuguMoBomo ядро. Показаното образуване на пръстена може да бъде използвано, или чрез манипулиране с производни на киселини, би могло да се използват множедВо други образувания на пръстени, при което е необходимо съответно активиране в позиция 4.

42. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, незадължително заместено ароматно фенилно ядро, и както А, така и В взети заедно са кислороден атом, с D & Е въглерод, или А & В са въглерод с D и Е взети заедно като кислороден атом, с R⁴ или R³ Н, ниско алкил, ниско алкокси, амино. или ниско моно или диалкиламино.

Схема 20 Начин на получаване на предпочитани групи 42 с [ 2,3- d ] кондензирано .ядра

Взаимодействие на 6 - хлоро- 4 - метилтиопиримидин с LDA последвано от DMF дава съответният 5- алдехид, на който се въздейства с натриева сол на подходящ естер на гликоловата киселина, заместващ хлор, и in situ формиращ фуранобо ядро чрез вътремолекулна алдолова кондензация, азкъсването на естера и декарбоксилирането на нежеланата 7- киселинна функционалност може да бъде осъществена в отделна реакция с добър нуклеофил в диполярен апротонен разтворител при висока температура, или в отделно сапониране и етапи на Си/ квинолиново декарбоксилиране. Заместването на 4- метилтио групата с подходящ амин дава желаните фурано [2, 3- d] пиримидини.

Начин на получаване на предпочитани групи 43_с [2, З-d] кондензирано ядро

За получаване на пироло [2,3- d] пиримидина, пиримидиновото ядро се циклизира върху циано аминопирал с помощта на познати техники както е показано на схема В по- горе. Активирането и заместването на тиола със странична верига може да бъде предшевствано или последвано от незадължителна електрофилно заместване на пироловото ядро.

43. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= ΝΉ, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро - незадължително заместено, и както А, така и В взети заедно са азотен атом, с D & Е въглерод, или А & В въглерод с D и Е взети заедно като азотен атом, с IV или R Н ниско алкил. ниско алкокси, амино или ниско моно или диалкиламино.

Начин на получаване_иа .предпочитани групи 43.СДД.2- d] кондензирано, ядро

Получаването на пироло [ 3,2- d] пиримидина става по познатия начин на кондензиране на ортоформиат с подкислената 4- метилна група на 6пиримидоните за формиране на пиролопиримидин както е показано по- горе. Страничната верига може да бъде присъединена по стандартни техники както на Схема 1, и R⁴ заместите.ля може да бъде въведен по стандартна електрохимична техника както е описано по- горе.

Схема 23 Начин на получаване на предпочитани групи44 [ 5. 4-_d] кондензиранО-Ядро

Кондензиране на дитиомравчена киселина с 2- амшюмалононитрил в присъствието на дехидратиращ агент като РРА дава 5- амино- 4цианотиазол. Взаимодействието му с ортоформиат, последвано от въздействие с MeSNa дава тиазоло [5,4- d] пиримидинови производни, които при въздействие с подходящ амин дава желаните съединения.

44. Друга предпочитана форма на изобретението има X = NH, п=0 или 1, при което R? = Н, ароматното фснилно ядро е незадължително заместено, и както А, така и В взети заедно са серен атом с D въглерод и Е азот, или А е азот и В е въглерод, с R^iM Н, ниско алкил, ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино.

Схема 24 τ

Начин на получаване на предпочитани групи 44 с [ж 5- кондензирано ядро

Взаимодействие на Ν- цианобисметилтиометиленеимид с етил тиогликолат дава етил 2- метилтио- 4- аминотиазол- 5- карбоксамид. Циклизирането с формамид или негов еквивалент, последвано от десулфитиране на метилтио дава тиазолопиримидон, който може да бъде активиран с Вилсмайеров реактив и хлора изместен от желаният амин да даде желаните тиазоло [4,5- d] пиримидинови производни както е показано по- горе.

Схема 25 Начин, над олуч аванс надред1шчитани1фуш145_!^[ 5,4- d] кондензирано ядро

На познатият 5- амино- 4- цианооксазол се въздейства с етил ортоформиат/ оцетен анхидрид и след реагира с MeSNa за да даде 4метилтиооксазоло [5,4- d] пиримидин, който при заместване с подходящ амин дава желаните оксазоло [ 5, 4- d ] пиримидини както е показано по4а, горе.

амин дава желаните оксазоло [ 5,4- d ] пиримидини както е показано по горе.

45. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п—0 или 1, при което R ¹ =Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено и както А, така и В взети заедно са кислороден атом с D въглерод и Е азот, или D и Е взети заедно са кислороден атом, с R^3M Н, ниско алкил, ниско алкокси, амино или ниско моно или диалкиламино.

Диазотиране на познатият 5 - амино- 4, 6- дихлоропиримидин, последвано от третиране с разредена сярна киселина дава съответното 5 - хидрокси съединение. Един от хлорните атоми е заместен с амоний, и оксазоловият пръстен се затваря с мравчена киселина или подходящ еквивалент. Заместването на другият хлор с подходящ амин дава желаните оксазоло [4,5- d] пиримидини както е показано по- горе.

Схема 27 - Начин на получаване на предпочитани групи 46

Тези съединения могат да бъдат получени чрез директно заместване на халоген в подходящи 6- хлоропурини, с добре описани в литературата по въпроса средства. Заместителите R³ могат да бъдат въведени със средствата на електрофилни замествания при активираната позиция 8 на пуриновото ядро, последвано от типовете трансформация, дискутирани в предишни примери.

46. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п= 0 или 1, при което R^! = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено. А и В взети заедно са азотен атом, и D е въглерод и Е е азот, с R^3/i Н U-\u ниско алкил, и R⁴ Н ниско алкил, ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино.

Схема 28 Взаимодействие на 6- хлоро- 4- метилтиопиримидин с LDA последвано от DMF дава съответният 5- алдехид, който се третира с хидроксиламин в слабо киселинна среда, и след това алкална среда за завършване формирането на пръстена, даващ 4- метилтиоизоксазоло [5,4-

d] пиримидин, който при заместване с подходящ амин дава желаните изоксазоло [5,4- d] пиримидинови производни както е показано по- горе.

47. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= N11, п=0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително Ч*' заместено, и както А така и В взети заедно са кислороден атом с D азот и Е въглерод, или Аи В взети заедно са Н, ниско алкил, ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино.

Схема 29 Начин на получаване на предпочитани групи 47 с [4,5- d] кондензирано ядро

Взаимодействие на 4,6- дихлоро- 5- нитропиримидин с CuCN/NMP дава 4- нитрил. Редукцията на нитро групата до съответният амин е последвана от диазотиране и въздействие с разредена сярна киселина за да gage съответното 5- xugpokcu съединение. Взаимодействието му с Ме, А1/ NH₄ CI дава амидин, който е окислително циклизиран до 7- амино- 4хлороизоксазоло [4,5- d] пиримидин. Отстраняването на функционалността на амина чрез диазотиране/ хипофосфорна киселина е последвано от заместване на 4- хлора с подходящ амин за да даде желаните изоксазоло [4, 5- d] пиримидинови производни както е показано по- аоре.

СхемаЖ:

Взаимодействие на 6- хлоро- 4 - метилтиопиримидин с LDA, последвано от DMF дава съответният 5- алдехид, който се третира последователно с NaSH, NBS и амоняк за завършване формирането на пръстена давайки 4- метилтиоизотиазоло [5,4- d] пиримидин, който при заместване с подходящ амин дава желаните изотиазоло [5,4- d] пиримидинови производни както е описано по- горе.

48. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п=0 ичи 1, при което R¹ =Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, и както А, така и В взети заедно са серен атом с D азот и Е въглерод, или А и В взети заедно са въглероден атом с D азот и Е сяра, с Н, ниско алкил, ниско алкокси, амино или ниско моно или диалкиламино.

ОшаЗ_1= ядра

Взаимодействие на 4,6- дихлоро- 5- нитропиримидин с CuCN/NMP дава 4- нитрил. Редукцията на нитро групата до амина е последвано от диазотиране/ сулфониране за да даде съответното меркапто съединение. Взаимодействието му с Ме, А1/ ΝΉ₄ дава амидина, който е окислително циклизиран с NBS до 7- амино- 4- хлороизотиазоло [4,5- d] пиримидин. Отстраняването на амино функционалността чрез диазотиране/ хипофосфорна киселина е последвано от заместване на 4- хлора с подходящ амин за да даде желаните изотиазоло [4, 3- d] пиримидинови производни както е показано по- горе.

ядро

Взаимодействието на 6- хлоро- 4- метилтиопиримидин с LDA последвано от DMF дава съответният 5- алдехид, който се третира с хидразин за формирането пръстена на 4- метилтиопиразоло [3,4- d] иримидин, който при заместване с подходящ амин дава желаните пиразоло [3,4- d] пиримидинови производни както е описано по- горе.

49. Друга предпочитана форма на изобретението има Х= NH, п=0 или 1, при което R¹ =Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, и както А, така и В взети заедно са азотен атом с D азот и Е въглерод, или А и В взети заедно са въглероден атом с D и Е азотни атоми, с R^{5 6} II или ниско алкил ако е върху⁷ азот, или И, ниско алкил, ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино ако е върху въглерод.

Начин на получаване на предпочитани групи 49 с.( 4.3 - d! кондензирано ядро

Нитрирането на пиразол- 3- карбоксилна киселина последвано от редукция дава 4- аминопиразол- 3- карбоксилна киселина. Тя се циклизира до пиразоло [4, 3- d] пиримид- 4- он с формамидинова Нс1, и субституцията на карбонила с халид по стандартни процедури, последвано от заместване на хлорида с подходящ амин води до желания пиразоло [4, 3- d] пиримидин, както с показано по- горе.

на изобретението

Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която Х= NH, х = 0, ароматният пръстен е 3- бромофенил, В, D & Е са въглерод, А е азот и R⁴ е амино.

2. Най- предпочтана форма на изобретението е тази, при която X =

ΝΉ, х = 0, ароматният пръстен е 3- бромофенил, В, D & Е са въглерод, А е азот и R⁴ е метиламино.

3. Най- предпочитана форма на изобретението е ази, при която X = NH, х = 0, ароматният пръстен е 3- бромофенил. В, D & Е са въглерод, А е азот и R⁴ е диметиламино.

4. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X = NH, х = 0, ароматният пръстен е 3- нитрофенил, A, D & Е са въглерод, В е азот и R⁴ е амино.

5. Най- предпочитана форма на изобретение е тази, при която X = NH, х = 0, ароматното ядро е 3- бромофенил, A, D & Е са въглерод, В е азот и R ⁴ е амино.

6. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при оято X = NH, х = 0, ароматното ядро е 4- бромофенил, A, D & Е са въглерод, В е азот и R⁴ е амино.

7. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X = NH, х= 0, ароматното ядро е трифлуорометилфенил, A, D & Е са въгчерод, В е азот и R⁴ е амино.

8. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X = ΝΉ, х = 0, ароматното ядро е 3- бромофенил, A D & Е са въглерод, В е азот и R⁴ е ацетиламино.

9. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X = ΝΉ, х — 1, R¹ = Н, ароматното ядро е фенил, A, D & Е са въглерод, В е азот.

10. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X = NH, х — 1, R^l = Н, ароматното ядро е фенил, A, D & Е са въглерод, В е азот и R⁴ е ацетиламино.

11. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X = NH, х = 0, ароматното ядро е 3- бромофенил, А, В & Е са въглерод, D е азот, R³ = С1.

12. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X = NH, х = 0, ароматното фенилно ядро е 3- бромофенил, A, D & Е са въглерод, D е азот и R³ е метокси.

13. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X = NH, х = 0, ароматното фенилно ядро е 3- бромофенил, A D & Е са въглерод, D е азот и R³ е метиламино.

4S

14. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X = NH, х = 0, ароматното ядро е 3- бромофенил, A, D & Е са Въглерод, D е азот и R³ е диметиламино.

15. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X = NH, х = 0, ароматното ядро е 3- бромофенил, D & Е са въглерод и А и В взети заедно са S.

16. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X = NH, х = 1, R¹ = Н, ароматното ядро е фенил, D & Е са въглерод и А и В взети заедно са S.

17. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при оято X = NH, х = 0, ароматното ядро е 3- бромофенил, D & В са въглерод и D и Е взети заедно са S.

18. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X = NH, х = 0, ароматното ядро е 3- бромофенил, В е въглерод и А и D и Е взети заедно са азот.

19. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X = NH, х = 0, ароматното ядро е 3- бромофенил, А, В & Е са въглерод, D е азот uR³ е N - пиперинил.

20. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X = NH, х = 0, ароматното ядро е 3- бромофенил, A, D & Е са въглерод, В е азот и R⁴ е флуоро.

21. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X = NH, х = 0, ароматното ядро е 3- хидроксифенил, Л D & Е са въглерод, В е азот и R⁴ е амино.

22. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X - NH, х = 0, ароматното ядро е 3- бромофенил. A, D & Е са въглерод, В е азот и R⁴ е метиламино.

23. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X = NH, х = 0, ароматното ядро е 3- бромофенил, A D & Е са въглерод, В е азот и R⁴ е диметиламино.

24. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X = Nme, х = 0, ароматното ядро е 3- бромофенил, A. D & Е са въглерод, В е азот и R⁴ е метиламино.

25. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X = NH, х = 0, ароматното фенилно ядро е 3- бромофенил, A, D & Е са въглерод, В е азот и R⁴ е метокси.

26. Най- предпочитана форма на изобретението е тази, при която X = NH, х = 0, ароматното ядро е 3- бромофенил. А, В & D са въглерод, Е е азот и R⁴ е флуоро.

Биология

Тези съединения са потенциални и селективни инхибитори на човешки EGF рецепторна тирозин киназата и други членове на EGF рецепторното семейство, включително ERB- В2, ERB- ВЗ, ERB- В4 рецепторни кинази и са приложими за лечение на пролиферативни заболявания у бозайници. Тези инхибитори предотвратяват митогенезиса в клетки, където митогенезиса е започнал благодарение действието на един или повече от рецепторите на това семейство. Това може да включва нормални клетки, където е желателно да бъде предотвратена митогенезата, както се вижда от клетките, трансформирани чрез суперекспресия или мутация на това киназно семейство, например при рак на гърдата, където суперекспресия на EGFR, ERB- В2 и ERB- ВЗ или мутация на ERB- В2 в онкопротеина NEU е главен фактор в клетъчната трансформация. Тъй като предпочитаните съединения не са силно цитотоксични и не показват свойства на потенциални растежни инхибитори, поради тяхната Висока специфичност срещу инхибиране на EGFR киназното семейство, те ще притежават по- ясен профил на токсичност отколкото повечето анти- ракови и анти- пролиферативни лекарства. Техният много различен начин на действие срещу действащи противо- ракови лекарства би позволил тяхното приложение при множествена лекарствена терапия, при което синергизма с налични средства е предвидим.

Съединения от изобретението е показано, че са много силни, обратими инхибитори на EGF рецепторната тирозин киназа, свързващи се към аденозин трифосфат свързващият сайт на киназата с висок афинитет. Тези съединения показват сила IC₅₀s, вариращ от 10 микромола до 5 пикомола, за тирозин киназната активност на ензима, основаваща се на измерване фосфорилирането на пептид, получен от фосфорилационният сайт на протеина PLCgammal, познат EGFR субстрат за фосфорилиране. Тези данни са показани на Таблица 1.

Материали и методи

Пречистване на тирозин киназния рецептор за епидермален растежен фактор - Човешка EGF рецепторна тирозин киназа е изолирана от А431 човешки епидермоидни карциномни клетки, които суперекспресират EGF рецептор по следните методи Клетките се култивират 6 ролерни бутилки в 50% -на модифицирана среда на Delbuco и 50% НАМ F-12 хранителна среда (Gibco) съдържаща 10% фетален телешки серум.

Приблизително 10’ клетки се лизират 6 два обема буфер, съдържащ 20 тМ 2 - (4N- [2- хидроксиетил] пиперазин-1 - ил) етансулфонова киселина (хепес), pH 7. 4, 5 тМ етилен гликол бис (2- аминоетилов етер) Ν, Ν. N*, N’тетраоцетна киселина, 1% Тритон X-100,10% глицерол, 0.1 тМ натриев ортованадат, 5 тМ натриев флуорид, 4 тМ пирофосфат, 4 тМ бензамид, 1 тМ дитиотреитол, 80 pg/ml апротинин, 40 pg/ ml апротинин, 40 pg/ nil леупептин и 1 тМ фенилметилсулфонил флуорид. След центрофугиране при 25 000 х g за 10 мин, супернатантата се еквилибрира за 2 часа при 4°С с 10 ml аглутинин сефароза от пшеничен зародиш, предварително еквилибриран с 50 тМ Нерез, 10 % глицерол, 0. 1% Тритон X-100 и 150 тМ NaCI, pH 7. 5, (еквилибрационен буфер). Кошпаминиращите протеини се промиват от смолата с 1 М NaCI в еквилибрационен буфер и ензима се елуира с 0. 5 Μ N- ацетил-1- D- алюкозамин в еквилибрационен буфер, последвано от 1 тМ уреа. Ензима се елуира с 0.1 mg/ ml EGF. Очевидно рецептора е хомогенен както става видно от оцветяването на полиакриламиден електрофоретичен гел с Coomassie blu.

Определяне степените на 1С₅₀ - ензимните изпитвания за определяне на 1С₅₀ се осъществяват в общ обем от 0. 1 ml, съдържащ 25 тМ Hepes, pH

7. 4,5 тМ MgCl,, 2 тМ МпС1₂,50 цМ натриев ванадат, 5 -10 ng от EGF рецептор за тирозин киназа, 200 рМ субстратен пептид, (Ac- Lys- His- LysLys- l>eu- Ala- Glu- Ser- Ala- Tyr⁴⁷² - Glu- Glu- Vai- NH,, получен от амино киселината ( Tyr⁴⁷² е показано че е един от четирите тирозина в PLC (фосфолипаза С)- гама 1, които са фосфорилирани от EGF рецепторната тирозин киназа [ Wahl, Μ. I.; Nishibe, S.; Kim, J. W.; Kim, H.; Rhee, S. G.; Carpenter, G., J. Biol. Chem., (1990), 265. 3944- 3948. ], u nenmugume, получени от ензимната последователност, заобикаляща този сайт са отлични субстрати за ензима.), 10 μΜ АТР съдържащ 1 μθΐ от [Р³¹] АТР и инкубиране за 10 минути при стайна температура. Реакцията се прекъсва с добавяне на 2 ml 75 мМ фосфорна киселина и се прекарва през 2. 5 см фосфоцелулозен филтърен диск за свързване на пептида. филтъра се промива петкратно със 75 мМ фосфорна киселина и се поставя в епруветка заедно с 5 ml сцинтилационна. течност ( Ready gel Beckman).

Та&шца 1

Пример #	1С_5й
1	8μΜ
2	3. 6 μΜ
3	1.1 μΜ
4	225 пт
5	1.9 μΜ
6	7. 6 пМ
7	3.1 пМ
8	9.6 пМ
9	405 пМ
10	6. ΙμΜ
11	194 пМ
12	13 пМ
13	250 пМ

194 пМ пМ

250 пМ пМ

134 пМ

3. 7 μΜ

1. 55 μΜ

173 пМ

1.8 μΜ

4. 9 μΜ

1. 25 μΜ пМ

840 пМ

123 пМ

377 пМ

241 пМ пМ

262 пМ μΜ пМ

4. 7 μΜ

130 рМ рМ

3. 1 пМ пМ пМ

пМ

590 пМ

578 nM

220 пМ

226 пМ рМ рМ

2. 87 рМ

1.42 рМ

1. 67 рМ

1.0 рМ

2. 5рМ рМ

1. 95 рМ

8рМ

1. 8 рМ

100 пМ

400 пМ

110 пМ

124 пМ пМ

2. 6 пМ рМ рМ

6. 1цМ

6.1 рМ пМ

65	5. ΙμΜ
66	190 пМ
67	6. ΙμΜ
68	263 пМ
69	7. 0 μΜ
70	473 пМ
71	11 пМ
72	35 пМ
73	36 пМ
74	11. 5 μΜ
75	55 пМ
76	10 μΜ
77	39 пМ
78	670 пМ
79	6. 7 пМ

Клетки

Шведски ЗТЗ миши фибробласши. А431 човешки епидермоидни карциномни клетки и MCF- 7 (Michigan Cancer Foundation human mammary carcinoma cells ), SK- BR- 3 (човешки карциномни клетки от млечна жлеза), MDA- MB- 231 и MDA- MB- 468 (човешки карциномни клетки от млечна жлеза) карциноми на гърда са получени от Американската адамова колекция, Rockville, Maryland и съхранявани като монослой в dMEM (модифицирана среда на Dulbecco)/ F12, 50: 50 (Gibco/BRL), съдържаща 10% фетален телешки серум. За получаване на кондиционирана среда, клетки MDA- MB- 231 се култивират за сливане в ролерна бутилка от 850 см² и средата се прехвърля с 50 ml свободна на серум среда. След 3 дни кондиционираната среда се отстранява, замразява се в еднавкви части и се използва като източник за стимулиране на егЬВ- 2, 3,4.

Антитела

Моноклонални антитела, продуцирани срещу PDGF (platelet- desired growth factor) рецептора или фосфотирозина са получени от Upstate Biotechnology, Inc. , Lake Placid, NY. Анти- рр39^ля (антитяло срещу транскрибционният фактор c-jun, които е фосфопротеин с размер 39 kD) и анти - EGF рецепторни антитела са получени от Oncogene Science, Uniondale, NY.

Имунопреципитиране и разслояване no Western

Клетките се култивират до 100% сливане в 100 тт Петриеви панички (Coming). След като клетките се третират за 5 минути с EGF (епидермален растежен фактор), PDGF или bFGF (базичен фибробластен растежен фактор) (20 ng/ml) или 1 ml кондиционирана среда от MDA- МВ231 клетки, средата се отстранява и монослоят се изгребва в 1 ml ледено студен лизисен буфер (50 тМ Hopes, pH 7. 5,150 тМ NaCl, 10% алицерол, 1% тритон X-100,1 тМ EDTA, 1 тМ EGTA, 10 тМ. 10 мМ натриев пирофосфат, 1 мМ фенилметилсулфонилфлуорид, 10 pg/ ml апротинин и 10 pg/ ml леупептин). Лизатът се прехвърля в микрофужна епруветка (малка центрофуга, която носи 1- 2 ml пластмасови центрофужни епруветки), оставя се върху· лед за 15 мин и се центрофугира 5 минути на 10 000 х g.

Супернашантата се прехвърля в чиста микрофужна епруветка и 5 pg от антитялото се добавят към означените проби. Епруветките се въртят 2 часа на 4° С след които се добавят 25 pl протеин А сефароза и след това въртенето продължава за още поне 2 часа. Протеин А сефарозата се промива петкратно с 50 мМ Hepes. pH 7. 5,150 мМ NaCl, 10% глицерол и Ол 02% натриев азид. Преципитатите се ресуспендират с 30 pl буфер на Laemli (Laemli, Nature. Vol. 727, ρρ. 680- 685,1970), нагрява се до 100° С в продължение на 5 минути и се центрофугира за получаване на супернашантата. Пълните клетъчни екстракти се получават чрез изстъргване на клетките, култивирани в кладенчетата на 6- кладенчова паничка в 0. 2 ml врящ буфер nd Laemli. Екстрактът се прехвърля в микрофужна епруветка и се нагрява до 100° С за 5 минути. Цялата супернатанта от имунопреципитацията или 35 til от пълния клетъчен екстракт се натоварва на полиакриламиден гел (4- 20%) и се провежда електрофореза по метода на Laemli (Laemli, 1970). Протеините в гела се прехвърлят електрофоретично в нитроцелулоза и мембраната се промива еднократно в 10 тМ Tris буфер, pH 7. 2,150 тМ NaCl, 0.01% Azide (TNA) и се блокира за една нощ в JNA съдържащ 5% телешки серумен албумин и 1% овалбумин (блокиращ буфер). Мембраната се разслоява за 2 часа с първичното антитяло (1 pg/ ml в блокиращ буфер) и след това се промива двукратно поотделно в TNA, TNA съдържащ 0. 05% Tween- 20 и 0. 05% Nonidet Р- 40 (търговски достъпен детергент) и TNA След това мембраните се инкубират за 2 часа в блокиращ буфер съдържащ 0. 1 pCi/ ml [Γ*³ ] протеин и след това се промиВа отново както е показано по- горе. След изсушаване на разслояванията, те сепоставят във филмова касета и се експонират върху чувствителен на рентгенови лъчи филм X- AR в продължение на 1- 7 дни Протеин А е бактериален протеин който свързва специфично IgG субтипове и е приложим за свързване на и изолиране на антитяло- антигенни комплекси.

Разслоявания по Northern

Общата клетъчна РНК се изолира от нетретирана контрола или третирани Swiss ЗТЗ клетки с помощта на РНКзол- В (запазена марка на Tel Test Inc. за кит за изолиране на РНК от тъкани) използвана съгласно инструкциите на производителя. Четиридесет или петдесет pg РНК се натоварват на 1% агарозен гел и електрофорезата протича за 3- 4 часа при 65 волта. РНК в гела се прехвърля по капилярен път в найлонова мембрана (Hybond- N, Amersham). 40- мерната c-jun проба се бележи с [Р³² j АТф с помощта на Т4 нуклеотид киназа (Promega) и се пречиства на колона Сефадекс G25 съгласно процедурата, препоръчана от снабдителя, Oncogene Science, ибридизацията се осъществява за една нощ при 65°С (сjun е бързодействащ транскрибционен фактор; той е един от компонентите на АР-1 докато FOS е вторият компонент на АР-1.

Медиирана от растежният фактор мутагенеза

ЗТЗ фибробласти се култивират до 90- 100% сливане в 24- кладенчови панички (1. 7 х 1. 6 см, плоско дъно) и развитието продължава в свободна на серум среда за 18 часа. Към специални кладенчета се добавя лекарство 2 часа преди растежните фактори и след това клетките се излагат на действието или на 20 ng/ ml EGF, PDGF или bFGF или 10% серум за 24 часа. Към всяко кладенче се добавят два uCi от [ метил- Н³ ] и се инкубират за 2 часа при 37°С. Клетките се трипсинизират и инжектират

2 ml ледено студена 15% трихлороцетна киселина (ТСА). Полученият 6 резултат преципитат се събира върху филтри от стъклени влакна, промива се петкратно с 2- ml равни части ледено студена 15% ТСА, изсушава се и се поставя в сцинтилационни епруветки заедно с 10 ml Ready аел (Beckman, Irvine, СА).

Радиоактивността се измерва в сцинтилационен брояч Beckman LS 6800.

Инхибиционна растежна проба

Клетките (2 х 10⁴) се посяват в 24- каденчови панички (1. 7 х 1. 6 см, плоско дъно) в 2 ml от средата със или без различни концентрации лекарство. Паничките се инкубират 0 продължение на 3 дни при 37°С в овлажнена атмосфера съдържаща 5% СО₂ във въздуха. Клетъчният растеж се определя чрез преброяване на клетките с електронен клетъчен брояч Coulter модел AM. (Coulter Elektronics, Inc., Hialeah, FL).

епидермоидни карциномни клетки и кондиционирано индуцирано от

чрез съединенията от настоящето изобретение

Пример #	EfiERJG_aJiM		SKBR- 3 1С_;а пМ
4	225	>1000	>10 000
6	7.6	53	2660
7	3.1	20	100

8	9.6	32	71
22	39	252	-1500
27	10	110	-800
59	2.6	12	<10
60	0.008	13	<10
61	0. 006	21	39
70	11	124	<10
74	55	> 1000	> 1000

1С₅о_£дШ
		Ех£1
В104-1-1	2100	1000
SK- BR- 3	600	900
MDA- 468	3000	12000

В104-1-1- NIH- ЗТЗ фибробласти трансфектирани от новия онкоген, Stem et al., Science, 234, pp. 321- 324 (1987).

SK- BR- 3- Човешка карцинома. на гърда, суперекспресираща егЬВ- 2 и егЬВ- 3

MDA- 468- Човешка карцинома на гърда, суперекспресираща EGF рецептор.

Описаните по- горе гелове, получени както е пояснено в експерименталния раздел, показват ефикасността на съединенията от настоящето изобретение при блокиране на дадени EGF- стимулиращи митогенни сигнални събития в целите клетки. Броя отляво на геловете показват местата на стандартите по молекулни тегла в килодалтони. Белязаните с линия контроли показват степента на експресия на свързаният с растежа сигнал в отсъствие на EGF стимулиране, докато белязаните с линия EGF ( или PDGF или b- FGF) показват величината на стимулирания с растежния фактор сигнал. Другите линии показват ефекта на потвърдените количества от обозначените лекарства върху измерената и стимулирана с растежния фактор активност, която показва че съединенията от настоящето изобретение притежава потенциални въздействия върху целите клетки, съгласуващи се с тяхната способност да инхибират тирозин киназната активност на EGF рецептора.

Гелът от Пример 40 (фиг. 7) показва тРНК за с- jun чрез хибридизация със специфична радиоактивно белязана РНК сонда за с- jun. Гелът демонстрира, че растежните фактори EFG, PDGF и b-FGF стимулират с- jun продукцията в Swiss ЗТЗ клетки, и че това съединение 40 блокира продуцирането на EFG- стимулирани клетки, но не и за PDGF или b- FGF стимулирани клетки.

Ефект на Пример 40. Оърху медиирана от растежния факатор експресия на ρ39ί221

Този гел показва количеството на с- jun , индуцирано в Swiss ЗТЗ клетки от растежните фактори EGF, PDGF и b- FGF, определено с анти c- jun експресия 6 Swiss ЗТЗ при стимулиране с EGF, но не и при стимулиране с PDGF или b- FGF.

Може да се прецени, че описаните съединения могат да бъдат използвани в комбинация с други съединения за повишаване тяхната активност. Такива допълнителни компоненти са анти- неопластични материали, като напр. доксорубицин, таксол, цис платин и др.

Установено е, чс тук описаните съединения могат да инхибирагп както erb-B2 рецептори, така и erb- В4 рецептори и поради това притежават значително повишена клинична активност преимуществено в комбинация с отбелязаните по- горе анти- неопластични агенти.

Виж също резултатите, показани на фигури 1- 17.

Някои предпочитани структури са както следва :

Ех. # Z

- флуор

- NIL

-NHCH₃

-Меси,),

Ex. #	Z	R,
22	nh₂	-NO
27	νή₂	Br

Ex. #	Z	R?
59	-OCH₅	Br
60	-NHCH,	Br
61	-N(CH₃)₂	Br

Химични експерименти

Изброените по- долу примери са предпочитаните варианти на изпълнение, където всички температури са в градуси по Целзий и всички части са тегловни части, доколкото друго не е означено.

ПршерД

ЗН- Пиридо [3, 2- d] пиримидин- 4 - он. Разтвор на 6- хлоро- 3нитропиколинамид (2. 00 g, 9. 91 mmol) в EtOAc/ MeOH (1: 1,100 ml) се хидрогенира над 5% Pd-C- (0. 40 g) при 60 psi за 6 дни, с добавяне на свеж катализатор след 2 и 4 дни. След отстраняване на катализатора чрез филтриране, разтвора се концентрира до изсушаване, за да даде 3аминопиколинамид като оранжево масло, което се използва директно в следващият етап. Суровият продукт се разбърква на обратен хладник с триетил ортоформиат (50 ml) за 42 часа, като по това време се формира преципитационна кора. След охлаждане, солта се филтрира, промива се с петролеев етер и се изсушава под вакуум до получаване на ЗН- пиридо [3, 2- d] пиримидин- 4- он (1. 27 g, 87%), тр 343- 345 °C [Price, С. С. and Curtin, 1). F, J.

Amer. Chem. Soc. 68, 914,1946 report mp 346- 347 ^lC].

Суспенсия от описания no- горе пиримидинон (1 00g, 6. 80 mmol) в POCI, (30 ml) се нагрява на обратен хладник за 4 часа и след това сс концентрира до изсушаване при редуцирано налягане. Остатъка се разпределя между СН₂ Cl₂ и разреден разтвор на Nal lCO , и органичният носител, служещ да даде 4- хлоропиридо [3, 2- d] пиримидин (0. 97 g, 86%) като твърда кора, тр 335°С (dec), който се използва без по- нататъшно охарактеризиране.

Разтвор на 4- хлоропиридо [3, 2- d] пиримидин (84 mg, 0. 5 mmol), анилин /**· (56 mg, 0. 6 mmol) и триетиламин (Ό. 62 mg, 0. 6 mmol) в EtOH (2 ml) ce бъркат на обратен хладник в присъствие на азот в продължение на 2 часа. Суровата реакционна смес се пречиства на препаративна tic паничка (силикатна), е еднократно елуиране с 3% МеОН в СНС1,. Голямата ивица се екстрахира и изпарява до изсушаване при редуцирано налягане и останалата твърда маса се разтваря в ацетон, (5т1), филтрува се и бавно се добавя метансулфонова киселина (32 μΐ, 0. 5 mmol) със завихряне. Преципитата се събира с вакуум филтрация, изплаква се с ацетон и се изсушава под вакуум до получаване на 4- антипиридо [3, 2- d] пиримидин мезилат (91 mg, 57%) като

тъпи жълти иглички ^!HNMR(DMSO) δ 11.75 (IH, slbrs), 9.11 (IH, dd.

J - 1. 5,4. 3 Hz), 8. 97 (IH, s), 8. 32 (IH, dd. J = 1. 5, 4. 3 Hz), 8. 97 (IH, s),

8. 32 (IH, dd, J = 1. 5, 8. 4 Hz), 8. 12 (IH, dd, J = 4. 3. 8. 5 Hz), 7. 88 (2H, d,

J = 8. 2 Hz), 7. 49 ( 2H, t, Z = 8. 0 Hz), 7. 32 (Ш, t, J = 7. 0 Hz), 2. 34 ( ЗН, s).

4-.Бензилам1Ш.о.пири.д.оДХ

Разтвор на прясно приготвен 4- хлоропиридо [3,2- d] пиримидин (0. 10 g, 0. 60 mmol) ( приготвен както е описано в предишни експерименти) и бензиламин (0.13 ml, 1. 20 mmol) в пропан- 2- ол (15 ml) съдържащ следи на концентрирана НС1 се затопля на 50°С за 30 мин и след това се концентрира до изсушаване. Остатъка се разпределя между вода и EtOAc и органичен носител, положен и хроматографиран върху силика гел. EiOAc елуира първа фракция, докато МеОП/ EtOAc (1:9) елуира 4- (бензиламино)пиридо [3,2- d] пиримидин (0. 11 g, 77%). ' Н NMR (CDC1 .) δ 8= 67 (IH, s), 6. 50 (1H, dd, J = 4. 3,1. 5 Hz), 8. 10 (IH, dd, J = 8. 5, 1. 5 Hz), 7. 63 (IH, dd, J = 8. 8 , 4. 3

Взаимодействието на 4- хлоропиридо [3,2- d] пиримидин (получен както е описано в предишни експерименти) с 3- бромоанилин в пропан- 2- ол съдържащ следи от конц. HCI на 50°С за 30 мин, последвано от хроматография на продукта върху силика гел, дава 4- (3- бромофенил) аминопиридо [3, 2- d] пиримидин (87% добив). ¹ Н NMR (CDC1₃) δ 9. 19 (IH, brs), 8. 83 (IH, s), 8. 80 (IH, dd. J = 4. 3.1. 5 Hz), 8. 29 (IH, brs), 8. 19 (IH. dd, J = 8. 5, 1. 5 Hz), 7. 83 (IH. m), 7. 76 (IH, dd, J = 8. 5. 4. 3 Hz), 7. 29 - 7. 27 (2H, m).

Пример!

4r_Q- .Бромаанилшю') .6- флуиропиридо. {...3,..2. -^.пиримидин

2- циано- 6- флуоро- 3- нитропиридин. Смес от 6-хлоро-2-циано-3нитропиридин [Colbry, N. L.; Elslager, Е. F.; Werbel, L. Μ.; J. Het. Chem., 1984, 21,1521-1525] (10. 0 g, 0. 054 mol) u KF (9. 48 g, 0. 163 mol) 6 MeCN (200 ml) cc нагрява при разбъркване в обратен поток за 18 часа, след това се отлива във вода и се екстрахира с EtOAc. Екстрактът се промива с вода и остатъка сс хроматографира върху силика гел, елуирайки се с EtOAc / петролеев етер (3: 7), за да даде след отстраняване на разтворителя при редуцирано налягане 2- циано- 6- флуоро- 3- нитропиридин (7. 2 g, 79%). ^; Н NMR (CDC1 ,) δ 8. 79 (ΊΗ, dd, J = 9. 0, 6. 0 ΙΙζ), Ί. 48 (IH, dd, J = 9. 0,

3. 0 Hz).

'лтм. 3

- 2- карбоксамид . Разтвор на 2- циано- 6флуоро- нитропиридин (1. 40 g, 8. 39 mmol) в 90 % Н₂ SO₄ (30 ml) се затопля при 70° С за 90 мин, след което се охлажда, отлива се върху лед и се нормализира с конц. амоний. Екстрахира се с EtOAc и като резултат се получава 6- флуоро- 3- нитропиридин- 2- карбоксамид (0. 94 g, 61%). ¹ Н NMR (CDCI j δ 8. 70 (IH, dd, J = 8. 9, 6. 5 Hz), 8. 30, 8. 03 (IH, IH, brs), £ 7. 62 (IH, dd, J = 8. 9, 2. 9 Hz).

6- Флуоро- 3H-.nupugo_[3,2--d] пиримид-Д- ош......Разтвор на 6- флуоро- 3- нитропиридин- 2- карбоксамид (1. 50 g, 8. 10 mmol) в EtOAc (80 ml) се хидрогенира над 5% Pd- С (0. 30 g) при 60 psi за 2 h. След отстаняване на катализатора чрез филтруване, разтворителят се отстранява при редуцирано налягане, за да даде остатък от суров 3- амино- 6флуоропиримидин- 2- карбоксамид, който се използва директно в следващият етап. Добавя се триетил ортоформиат (60 ml) и сместа след това се нагрява при разбъркване на обратен хладник за 18 часа. Охладената смес се разрежда с еднакъв обем петролеум етер и полученият в резултат преципитат се събира чрез филтруване и се промива добре с петролеум етер за да даде 6- флуоро- ЗН- пиридо [3, 2- dj пиримид- 4- он (1. 26 g, 84%). ¹ Н NMR (DMSC) δ 12. 72 (IH, brs), 8. 31 (IH. dd, J = 8. 6, 7. 7 Hz), 8. 20 (IH, s), 7. 66 (III, dd, J= 8. 6,3. 0 Ilz).

Суспенсия от 6- флуоро- ЗН- пиридо [3, 2- d] пиримид- 4- он (20 g, 1. 21 mmol) 6 POCL, (30 ml) се нагрява на обратен хладник до хомогенизиране (2 часа) и след това за още 1 час. Излишъка от РОС1₃ се отстранява при понижено налягане и остатъка се разпределя между СН₂ С1₂ и разреден разтвор на NaHCO₃ . Обработването на органичната част дава суров 4хлоро- 6- флуоропиридо [3,2- d] пиримидин (100%) като нестабилна бяла сол която се използва директно в следващият етап.

Разтвор на 4- хлоро- 6- флуоропиридо [3, 2- d] пиримидин (0. 20 g, 1. 1 mmol) и 3- бромоанилин (0. 12 ml, 2. 18 mmol) в пропан- 2- ол (20 mi) съдържащ конц. Hcl (1 капка), се нагрява при разбъркване в обратен поток за 15 мин, след това се охлажда, отлива се във вода и се екстрахира с EtOAc. Екстрактът се обработва и остатъкът се хроматографира върху силика гел, елуирайки сс с EtOAc/ петролеев етер (1: 2) за да даде след отстраняване на разтворителя при понижено налягане 4- ( 3- бромоанилино)- 6флуоропиридо [3,2- d] пиримидин (0. 18 g, 52%). ¹ Н NMR (CDCi ,) δ 8. 82 (IH, s), 8. 65 (IH. brs), 8. 31 (IH, t, J = 7. 4 Hz), 8. 27 (TH, brs), 7. 77 (IH, dd, J= 8. 9, 2. 2 Hz), 7. 29 (2H. brs).

Пример 5

4_- □- Бромоанилино)- 6- хлоропиридо [3, 2- d] пиримидин

на 6- хлоро3нитропиколинонитрил (1. 00 g, 5. 45 mmol) 6 90% II, SO₄ ( 15 ml) се нагрява при 70° С за 3. 5 часа и след това се отлива в ледено- студена вода. Сместа се екстрахира четирикратно с EtOAc и комбинираните екстракти се обработват за да дадат 6- хлоро- 3- нитропиколинамид (0. 80 g, 73%). ’ Н NMR (DMSO) δ 8. 55 (IH, d, J= 8. 5 Hz), S. 31, 8. 04 (IH, IH, 2 brs), 7, 93 (IH. d, J = 8. 5 Hz).

6- хлоро- ЗН- пиридо [3. 2- d] пиримидин- 4- он. Разтвор на 6- хлоро- 3нитропиколинамид (0. 30 g, 1. 49 mmol) в EtOAc (30 ml) се хидрогенира при 60 psi върху 5% Pd- С (0.10 g) за 20 мин. След отстраняване на катализатора чрез филтруване, разтворът се концентрира до изсушаване за да даде 3амино- 6- хлоропиколинамид като жълто масло, което се използва директно 8 следващия етап. То се разтваря в триетилортоформиат (30 ml) и сместа се нагрява в обратен хладник за 18 часа. Добавя се петролеев етер (30 ml) към охладения разтвор и полученият в резултат преципитат на суров 6хлоро- ЗН- пиридо- [3,2- d] пиримидин- 4- он (0. 27 g, 99%) се филтрува и изсушава във вакуумна сушилня.

. Суспенсия от горния квиназолон (0. 20 g, 1.10 mmol) в РОС1 _г нагрява на обратен хладник за часа и след това се кинцентрира до изсушаване при понижено налягане. Остатъкът се разпределя между СН, CL и разреден разтвор на NaHCO₃ и органичната част се обработва за да даде 4,6- дихлоропиридо [3. 2- d] пиримидин (0. 16 g, 73%) като твърда сол, която се използва директно в следващият етап. Разтвор на суровият дихлоропиридопиримидин (0. 16 g, 0. 80 mmol) и 3- бромоанилин (0.17 ml, 1. 60 mmol) в пропан- 2- ол (25 ml) съдържащ следи от конц. Нс1 се затопля до 50°С за 30 мин. Охладената смес се отлива върху’ наситен NaHCO_} и се екстрахира с EtOAc и екстракта се обработва и хроматографира върху силика гел. Елуирането с EtOAc/ петролеев етер (1: 4) дава 3- бромоанилин, докато EtOAc/ петролеев етер (1:1) дава 4- (3- бромоанилино)- 6- хлоропиридо [3, 2- d] пиримидин (0. 17 g, 63%). ’ Н NMR (CDC1 _?) δ 8. 90 (IH, brs), 8. 84 (IH, s), 8. 30 (IH, dd, J = 2. L 2. 0 Hz). 8. 17 (IH. d. J = 8. 8 Hz). 7. 82- 7. 78 (IH, m) 7. 73 (IH, d. J = 8. 8 Hz), 7. 32- 7. 29 (2H. m).

Пример 6

4- ГЗ^Бромоанилино)- 6- аминопиридо [3.2- d] пиримидин

Взаимодействие на 4- (3- бромоанилино)- 6- флуоропиридо [3,2- d) пиримидин (0.12 g, 0. 38 mmol) (описано в предишните експерименти) с наситен разтвор на амоняк в етанол във вакуумни колби при 100° С за 18 часа дава 6- амино- 4- (3- бромоанилино) пиридо [3, 4- d] пиримидин, (87 mg, 73%. ¹ Н NMR (C.DC1 ₃ ) δ 8. 76 (IH, s), 8. 23 (IH, brs), Ί. 93 (IH, d, J = 9. 0 Hz), Ί. 81 (IH, dt, J,_f = 7. 7 Hz, J , =1. 8 Hz), 7. 28 - 7. 22 (2H, m), 7. 00 (Ш, d, J = 9. 0 Hz), 4. 90 (2H, brs).

Взаимодействие на 4- (3- бромоанилино)- 6- флуоропиридо [ 3,2- d] пиримидин (50 mg, 0. 16 mmol) (описано в предишен експеримент) с метиламин хидрохлорид (32 mg, 0. 47 mmol) и триетиламин (70 μΐ, 0. 55 mmol) в етанол (10 ml) във вакуумни колби при 100°С за 18 часа дава 6- метиламино-

4- (3- бромоанилино)пиридо [3,2- d] пиримидин (43 mg, 81%). ¹ Н NMR (CDC1 ,) δ 8. 81 (IH, brs), 8. 61 (IH, s), 8. 19 (IH, t, J = 1. 8 Hz), Ί. 86 (IH, d, J = 9.1 Hz), 7. 83 (IH, dt, J, = 7.7 Hz, J, =1. 8 Hz), 7. 28 - 7. 21 (2H, m), 6.

Q 92 (IH, d, J = 9. 1 Hz), 4. 97 (IH, q, J = 5. 0 Hz), 3. 13 (3H, d, J = 5. 0 Hz).

ПрцмерЛ

4г.СЗ-.Бромо.ашлш1о)^-_дц^^^

Смес от 4- (3- бромоанилино)- 6- флуоропиридо [3,2- d) пиримидин (0,15 g, 0. 47 mmol) (описана в предишен експеримент), диметиламин хидрохлоид (0.11 g, 1. 41 mmol) и триетиламин (0. 23 ml, 1. 64 mmol) в EtOH (15 ml) се

нагрява във вакуумни колби при 100°С за 18 часа. Разтворителят се отстранява при понижено налягане и остатъка се разпределя между EtOAc и вода. Органичната част се обработва и остатъка се хроматографира върху силика гел. Елуирането с EtOAc / петролеев етер (1:1) дава първична фракция, докато EtOAc елуира 4- (3- бромоанилино)- 6- диметиламинопиридо [3,2 - d] пиримидин 0. 14 g, 86%). ¹ Н NMR (CDC1 _}) 5 8. 72 (IH, brs), 8. 56 (IH, s), 8. 17 (IH, t, J = 1. 9 Hz), 7. 85 (IH, d, J= 9. 3 Hz), 7. 77 (IH, dt, J, = 7.7 Hz. J, = JI. 9 Hz). 7. 27 - 7.18 (2H. m), 7. 08 (IH, d, J = 9. 3 Hz), 3.

(6H, s).

I £

Пример-2

4- (3- Бромоанилино)- 6- метоксипиридО-ХЗ, 2r_d] пирамидни

4- (3- Бромоанилино )- 6- флуоропиридо [3,2- d] пиримидин (описон в предишен експеримент) (0. 11 g, 0. 34 mmol) се добавя към разтвор на NaOMe (изготвен чрез добавяне на метил Na (31 mg, 1. 38 mmol) към сух МеОН (15 nil). След нагряване във вакуумна колба при 90°С- за 3 часа, разтворът се концентрира до изсушаване и остатъка се разпределя между IZtOAc и вода. Обработката на органичната част дава 4- (3- бромофенил) амино- 6метоксипиридо [3, 2- d] пиримидин (92 mg, 82%). ¹ Н NMR (CDC1 ,) δ 8. 73 (IH, s), 8. 66 (IH, brs), 8. 18 (Ш, т), (IH, d, J = 8. 9 Hz), 7. 83 - 7. 80 (IH, т), 7.30 -7.24 (2Н, т), 7.23 (IH, d, J = 8. 9Hz), 4. 12 (ЗН, s).

Пример 10

4- (N-1- бутоксикарбониламино) пиримидин Към смес от 4аминопиридин (2 g, 21. 24 mmol), натриев хидроксид (3. 57 g, 63. 72 mmol), вода (10 ml), и 2- метил- 2- пропанол (4 ml) върху лед се добавя ди-1- бутилдикарбонат (6. 95 g, 31. 87 mmol ). Полученият в резултат двуфазен разтвор се разбърква при 25°С в продължение на 1 седмица, след това се добавя вода (20 ml). Разтворът се екстрахира с IX CH, С1₂ и 2Х EtOAc. Органичният носител се изсушава (MgSO₄) и се концентрира при понижено налягане за да даде 4- (N-1- бутоксикарбониламино) пиридин (4. 08 g, 99%). ¹ I-Ι NMR (DMSO) δ 9.84 (lH,s). 8.35(211, d. J = 6 Hz), 7.44 (2H, d, J = 7 Hz), 1. 49 (9H, s).

- (N-1- Бутоксикарбониламино) никотинова киселина η- Бутил литий се добавя (2. 18 М, 24 ml. 52. 51 mmol) бавно към разтвор от 4- (N-1- бутоксикарбониламино) - пиридин (4. 08 g, 21 mmol) в THF (50 ml), разбърква се в азотна среда при - 78°С. След това разтворът се оставя да се затопли до 0°С, бърка се 3 часа, след това се охлажда отново до 78°С и се отлива в етер (100 ml), съдържащ сух лед. Разтворът се затопля до стайна температура с постоянно бъркане. Добавя се вода и сместа се неутрализира с оцетна киселина. Получената в резултат твърда маса се събира чрез факуум филтрация и се изсушава във вакуумна сушилня за да даде

4- (N-1- бутоксикарбониламино) никотинова киселина (2. 72 g, 54%) като кафява сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 11. 75 (IH, brs), 8. 95 (IH, d, J = 6. 0 Hz), 8. 20 (Ш, d, J = 6. 0 Hz), 1. 49 (9Н, s).

4- Амино никотинова киселина. Смес от 4- (N-1бутоксикарбониламино) никотинова киселина (2.72 g, 11. 4 mmol), TFA (10 ml) u CH ₂ Cl 2 (20 ml) се разбърква при стайна температура за 12 часа. Летливите компоненти се отстраняват при понижено налягане и получената в резултат сурова 4- амино никотинова киселина се използва директно в следващата реакция.

ЗН.

Пресна 4- амино никотинова киселина (2. 72 g, 11. 4 mmol) се нагрява във формамид (20 ml) до 170°С за 12 часа. Летливите компоненти се отдестилират при понижено налягане (0. 8 mmHg). Полученият твърд остатък след това се пречиства на колона от силика гел със средно високо налягане, елуираща с 10 % МеОН в CIICL₃ за да даде ЗН- пиридо [4, 3- d] пиримидин - 4- он (780 mg, 47%) като белезнисаво жълта сол. IH NMR (DMSO) δ 12. 64 (IH, brs), 9. 28 (IH, d, J = 5.5 Hz), 8. 30 (IH, s), 7. 58 (IH, d, J = 5. 8 Hz).

фосфорен пентасулфид (2. 59 g, 5. 83 mmol) се добавя към разтвор на ЗН- пиридо [4, 3- d] пиримидин - 4- он (780 mg, 5. 3 mmol) 6 пиридин (5 ml). Сместа се подлага на кипене на обратен хладник 6 продължение на 5 часа.

При охлаждане се формира преципитат и супернатантаа се отдекантира.

ТВърдата утайка се суспендира във вода (20 ml) и след това се филтрира до получаване на ЗН- пиридо [4,3- d] пиримидин - 4- тион (676 mg, 78%) като черна сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 14. 53 (IH, brs), 9. 65 (IH, s). 8. 84 (IH. d, J= 7. 0 Hz), 8. 32 (IH, s), 7. 64 (IH, d, J = 8. 0 Hz).

Смес от ЗН- пиридо [4, 3- d] пиримидин- 4- тион (676 mg, 4.14 mmol), триетиламин (1. 4 ml, 10. 31 mmol), DMSO (4 ml) и йодометан (0. 48 ml, 7.72 mmol) се бъркат в продължение на 12 часа в азотна среда при 25°С·. Сместа се отлива във вода и се екстрахира с EtOAc. Органичните екстракти се изсушават (MgSO₄) и разтворителят се отстранява при понижено налягане за получаване на 4- метилтиопиридо [4, 3- d] пиримидин (1. 15 g ) като кафява сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 52 (IH, s), 9. 16 (IH, s), 8. 95 (IH, d, J = 6 Hz).

7. 86 (IH, d, J ~ 8 Hz), 2. 75 (IH, s).

4- Антипиридо [4,3- d] пиримидин. Смес от 4- метилиопиридо [4,3- d] пиримидин (174 mg, 0. 97 mmol) и анилин (186. 2 mg, 1. 99 mmol) в EtOH (2 ml) се нагряват на обратен хладник в атмосфера на азот в продължение на 12 часа. Охлаждането до 0°С формиро сол, която се филтрува за да даде 4анилинопиридо- [4,3- d] пиримидин (34. 5 mg, 16%). ¹ Н NMR (DMSO) δ 10. 29 (IH, brs), 9. 86 (IH, d, J = 5. 8 Hz), 8. 72 (IH, s), 7. 85 (2H, d, J = 7. 5 Hz), 7. 66 (IH, d, J = 5. 5 Hz), 7. 45 (2H, t, J = 8. 0 Hz), 7. 23 (1H, t, J = 7. 3 Hz).

Примср_11

4- (3- Бромоанилино)пиридо [4. 3- d] пиримидин

Смес от 4- метилтиопиридо [4. 3- d] пиримидин (176 mg, 0. 96 mmol), (виж предишни експерименти) и 3- бромоанилин (1 ml се загряват до 100°С за 2 часа. Твърдият преципитат се охлажда и се събира чрез акуум филтрация и след това се рекристализира от EtOH за да даде 4- (3- бромоанилино) пиридо [4,3- d] пиримидин (30 mg, 10%).¹ Н NMR (DMSO) δ 10. 33 (IH, s),

9. 86 (IH, s), 8. 84 (IH, d, J = 5. 8 Hz), 8. 79 (IH, s), 8. 22 (IH, s), 7. 89 (Ш, d, J = 7. 2 Hz), 7. 69 (IH, d, J = 5. 8 Hz), 7. 40 (2H, dt, J, = 8.0 Hz, J. = 1.5 Hz).

Цример_12

4- (- Брох1оанцлцно)- 7..-.флуоропиридоДжЗ-„а.].пиримидин

3- Циано- 4, 6- диаминопиридин [ Ж J. Middleton, US Patent 2, 790, 806 (April 30, 1957), Du Pont; Chem. Abstr. 51: P14829 (1957), виж следващите експерименти] (15. 1 g, 0.071 mole) сехидрогенирав THF/MeOH (200 ml, 2: 1), съдържащ KO Ac (7.0 g, 0.071 mole) u 5% Pd/C (4 g) npu 55 p. s. I. u 20°C за 7 дни. филтруване върху селит , промиване с THF/ МеОН и отстраняване на разтворителя дава сол, която се разтваря в разредена Hcl и вода. Регулирането на pH на разтвора до 10 (с конц. NaOH) с последващо охлаждане дава 3- циано- 4, 6- диаминопиридин (6. 58 g, 69%) като жълта сол, тр 197- 198° С [ Metzger, R.; Oberdorfer, J.; Schwager, C,; Thielecke, W.;

Boldt, Г. Liebigs Ann. Chem. 1980, 946 - 953 record mp (benzene) 205 UJ.

Екстрахиранепю на остатъчният ликвор с EtOAc (4 х 200 ml) дава понататъшен продукт (2.12 g, 22%). ¹ Н NMR (DxMSO) δ 7. 91 (IH, s), 6. 26, 6.

C24 (2H.2H. brs). 5.63 (IH. s).

.

3- Циано- 4, 6- диаминопиридин (4. 30 g, 0. 032 mole) се добавят към 90% Η , SO, )125 ml), след това се разбъркват при 60 - 70°С за 3 часа. Полученият в резултат разтвор се добавя към студена конц. NaOH (40%) за да даде смес от 4, б - диамино- 3пиридичкарбоксамид и неорганични соли Аналитично чиста проба се получава чрез хроматография върху'алуминий (10-50% МеОН/ СНС1₃ за да даде бледо жълта сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 8.15 (IH, s), 6. 91 (2Н, brs), 7. 7 - 6. 3 (2Н, Ьгт), 5. 78 (2Н, brs), 5. 56 (IH, s).

с

Пресен 4. 6- диамино-

3- пиридилкарбоксамид (9. 2 g) се нагрява в пречистен (EtO СН (дистилирана. от Na, 60 ml) при 170°С за 1. 5 d. След отстраняване на разтворителя, остатъка се разтваря в гореща 2М NaOH, филтрува се, неутрализира се (конц. НО) и се охлажда за да даде 7- амино- 4- оксо- ЗНпиридо [4, 3- d] пиримидин ( 3. 57 g, 69% от нитрила) във вид на светло кафява сол. ^г Н NMR (DMSO) δ 11. 79 (IH, s), 7. 97 (IH, s), (2Н, brs), 6. 38 (IH. s).

Z- Флуоро-4-.оксо- ЗН- nupugo [ 4, 3- d] пиримидин Разтвор на 7амино-4-оксо-ЗН-пиридо [4,3-d] пиримидин (1. 00 g, 6. 17 mmol) 60% HBF₄ (25 ml) при 0°C се третира с твърд NaNO_? (0. 85 g, 12. 3 mmol, добавян на порции в продължение на 2 часа.) и след това се разбърква при 0°С за още 1 час и при 20°С за 30 мин. Получената в резултат смес се охлажда върху лед, неутрализира се с наситен воден Na₂ СО₃ и се екстрахира с EtOAc (4 х 100 ml). Ексрактът се промива във вода, след това се филтрува през силика гел (EtOAc) за да даде 7- флуоро- 4- оксо- ЗН- пиридо [4,3- d] пиримидин (0. 48 g, 47% ) като кремообраза сол.¹ Н NMR (DMSO) δ 12.69 ( IH, s), 8.31 (IH, s).

Суспенсия от 7- флуоро- 4- оксо- ЗН- пиридо [4,3- d] пиримидин (0.23 g 1.

mmol) в РОС1₃ (10 ml) се разбърква при кипене на обратен хладник за 3. 5 часа и след това се концентрира под вакуум. Полученото масло се охлажда върху лед, разрежда се с СН₂ CI, (100 ml), наситен воден Na₂ СО₃ (40 ml) и лед, и се разбърква при 20°С за 2 часа. Екстрактът с СН₂ С1₂ (се отделя и водната част по- нататък се екстрахира с СН, С1, (2 х 100 ml), след което комбинираните екстракти се изсушават (Na ₂ SO₄) за да даде суров 4хлоро-7-флуоропиридо [4, 3-d] пиримидин. Добавят се 3-Бромоанилин (1.

g, 7. 35 mmole), 3- бромоанилин хидрохлорид (20 mg) и сух изопропанол (5 ml), след това полученият в резултат разтвор се концентрира под вакуум за отстраняване на СН₂ С-1₂ и се разбърква при 20°С за 1 час. При добавяне на разреден NaHCO ₃ и вода, продукта кристализира, филтриране, промиване с вода и СН, С1₂ дава чист 4- (3- бромоанилино) - 7- флуоропиридо [4,3- d] пиримидин (276 mg, 67%) като кремоподобна маса. ¹ Н NMR (DMSO) δ

10. 38 (IH, brs), 9. 59 (IH, s), 8. 72 (IH, s), 8. 17 (IH, s), 7. 85 (IH, m), 7. 38 (3H, m).

Пример 13

HBr се барбутира за 2 часа

в смес от малононитрил (16. 3g, 0.247 mol) и толуен (400 ml) при 0°C. формира се светло жълт преципшпат. След това реакционната смес се нагрява на 100°С за 2 часа, при подаване на повече газ. След охлаждане на стайна температура, жълтата сол се изолира чрез вакуумфилтрация. промива се с толуен и се изсушава на въздуха Солта (25. 96 g) се смесва с вода (500 ml), и pH на суспенсията се довежда до 9-10 с NH₄ ОН (конц. -15 ml). След разбъркване на стайна темература за 1 час сместа се филтрува. Рекристализацията от EtOH води до получаване на жълта сол. След изсушаване на 60°С във вакуумна сушилня, се получава 4,6- диамино- 2- бромо3- цианопиридин (12. 95 g, 49%). ¹ Н NMR (DMSO) δ 6. 67 (2Н, brs), 6. 55 (2Н. brs), 5. 59 (IH, s).

4,6- Диамино- 2- бромо- 3- цианопиридин (12. 77 g, 60 mmol) се хидрогенира в THF/ МеОН (240 ml, 2: 1), съдържащ КОАс ( 5. 9 g. 60 mmol) и 20 % Pd/ С (0. 5 g) при 18 psi и 20°С за 4 часа. Сместа се филтрира и разтворителя се дестилира при понижено налягане за да даде сол. която се разбърква с THF (100 ml) при стайна температура за 20 мин. Сместа рсфилтрира и филтрата се дестилира до изсушаване за да даде желаният продукт. След изсушаване във вакуумна ай сушилня. 2, 4- диамино- 5- цианопиридин ацетат (10. 65 g, 92%) се събира като жълта сол.¹ HNMR (DMSO) δ 7. 90 (IH, s), 6. 26 (4Н, brs), 5. 62 (IH, s), 1. 90 (ЗН, s).

пиримидин. Смес от 2,4диамино- 5- цианопиридиниев ацетат (0. 199 g, 1.0 mmol), триетил ортоформиат (1. 95 тГ) Ас₂ Ο (1. 95 nil) се нагрява на обратен хладник в ф присъствие на азот с разбъркване за 3 часа. Разтворителят след това се диети-лира и остатъка се разтваря в МеОН (10 ml) съдържащ NaOMe (0.18 g, 15 mmol)- Н , S се барбутира през сместа за 5 мин, която се нагрява на обратен хладник за една нощ. След като разтворителят се дестилира, остатъка се разтваря в гореща вода и се вари с активен въглен . След филтриране, филтрата се неутрализира с оцетна киселина на горещо за генериране на жълта сол. При охлаждане, солта се събира чрез филтруване и се изсушава във вакуумна сушилня за една нощ. 7- Амино- 4- тионо- ЗНпиридо [4, 3- d] пиримидина (84 mg, 51% ) се изолира като светло жълта сол.

¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 82 (IH, s), 9. 34 (IH, s), 8. 37 (IH, s), 7. 80 (2Н, d, J С = 7. 5 Hz), 7. 38 (2Н, t, J= 7. 5 Hz), 7. 12 (IH, t, J= 7. 5 Hz), 6. 61 (2H, brs) 6. 43 (IH, s).

7- Амино- 4- метилтиопиридо [4.3- d] пиримидин. Net, 6 ml, 43 mmol) се добавят към разтвор на Ί- амино- 4- тионо- ЗН- пиридо [4, 3- d] пиримидин (0.77 g, 4. 3 mmol) в DMSO (7 ml) при разбъркване в азотна среда при температура 25°С, След като двете фази биват разбъркани в продължение на 20 мин. се добавя Mel (0. 26 ml. 4. 2 mmol). След 2 часа реакционната смес се отлива при разбъркване в ледено студена вода.

SO

Незабавно се образуват солите. След по- нататъшно охлаждане при 0°С, солта се събира чрез филтруване и се изсушава във вакуумна сушилня за да даде 7- амино- 4- метилтиопиридо^ 4,3- d] пиримидин (0. 564 g, 68%). ^! Н NMR(DMSO) δ 8.98 (IH, s), 8.71 (IH, s), 6.94 (2H, brs), 6.49 (IH, s) 2. 63 (3H, s).

7^лшнол..4^н1шшош.црща.{£_3г„Щлцримиднн. Смес от 7- амино- 4метилтиопиридо [4,3- d] пиримидин (0. 136 g, 0. 7 mol) и анилин (0. 5 ml, 5. 5 mmol) се нагряват на обратен хладник в азотна среда при 180°С- за 2 часа.

Реакционната смес се охлажда до 25 °C. когато преципитира. Сместа се събира чрез сукционна филтрация и рекристализира от изопропанол и се изсушава във вакуумна сушилня за една нощ. 7- Амино- 4- анилинопиридо [4,3d] пиримидин (84 mg, 51%) се изолира като светло жълта сол. ^! Н NMR (DMSO) δ 9. 82 (IH, s), 9. 34 (IH, s), 8. 37 (IH, s), 7. 80 (2Н. d, J = 7. 5 Hz),

7. 38 ί 211. t, J = 7. 5 Hz), 7. 12 (IH, t, J = 7. 5 Hz), 6. 61 (21Ί. brs) 6. 43 (IH, s).

Пример_14

Смес от 7- амино- 4- метилтиопиридо [4, 3- d] пиримидин (299 mg, 1. 56 mole) и 3-аминофенол (1. 60 g, 14. 7 mmole) сс разбъркват при 160°С за 15 мин. Полученият в резултат продукт се хроматографира върху силика гел (9% МеОН/ СН, Cl. за да даде 7- амино- 4- (3- хидроксианилино) пиридо [ 4, 3d] пиримидин (108 mg, 18%) като бледо оранжева сол. ^; Н NMR (DMSO) δ 9. 69 (IH, brs). 9. 44 (IH, brs), 9. 33 (IH, s), 7. 37 (IH. t. J = 2. 1 Hz), Ί. 21

SI (IH, brd, J = *. 4 Hz), 7. 14 (IH, t, J= 8. 0 Hz), 6. 59 (2H, brs), 6. 53 (III, ddd, J = 7. 9, 2. 2, 0. 8 Hz), 6. 43 (IH, s).

Пример 15

Смес om 7- Амино- 4- метилтиопиридо [4,3- d] пиримидин (266 mg, 1.

mmol) (описана 8 предходен експеримент) и т - анизидин (1.00 ml, 8.90 mmol) се разбъркват 6 атмосфера на азот при 190° за 1. 5 часа. Полученият в резултат продукт се хроматографира върху силика гел (5- 7% EtOH/ EtOAc) за да даде 7- амино- 4- (3- метоксианилино) пиридо [ 4,3- d] пиримидин (136 mg, 43%) като светло кафява сол. ^! HNMR (DMSO) δ 9.78 (IH, brs), 9.34 (Ш, s), 8.40 (IH, s), 7.50 (IH, brs), 7. 44 (IH, d, J = 8. 0 Hz), 7.28 (IH, t, J= 8. 2 Hz), 6. 71 (IH, dd, J = 8. 2, 2. 3 Hz), 6. 61 (2H, brs), 6. 45 (IH, s), 3.

(3H, s).

Смес om 7 - амино -4-(3- метоксианилино) пиридо [4,3-d] пиримидин (227 mg, 1. 18 mmole) и o- анизидин (1. 00 ml, 8. 87 mmol) се разбърква в азотна среда при 180 °C за 2. 5 часа. Полученият в резултат продукт се хроматографира върху силика гел (5% EtOH/ EtOAc) за да даде 7- амино - 4(2- метоксианилино) пиридо [4, 3- d] пиримидин (147 mg, 47%) като жълта сол. ’ Н NMR (DMSO) δ 9. 44 (IH. brs). 9. 25 (IH, s), 8. 22 (IH, s), 7. 54 (Ш, dd. J = 7. 7, 1. 4 Hz), 7. 24 (IH, ddd. J = 8. 1, 7. 4, 1. 5 Hz), 7. 10 (IH. dd. J = 8. 2. 1. 2 Hz), 6. 98 (IH, dt. J, = 1. 3 Hz, J, = 7. 5 Hz), 6. 52 (2H, brs), 6. 41 (IH, s), 3. 79 (3H, s).

Пример .17

7-Амино- 4- (3- аминоанилино) пиридо [ 4_f3- d] пиримидин

Смес от 7- амино- 4- метилтиопиридо [4,3- d] пиримидин (307 mg, 1. 60 mmol) се разбърква при 200° С за 1.5 часа и суровият продукт се суспендира в МеОН/ THF (4:1,250 ml) и се хидрогенира върху 5% Pd/ С (2 g) при 60 psi и 20° С за 24 часа. Разтворът се филтрува върху селит, промива се внимателно (горещ МеОН) и след това се адсорбира върху алуминий и се хроматографира на алуминий (4 - 8% EtOH/ СНС1 _? за да даде 7- амино- 4(3- аминоанилино) пиридо [4, 3- d] пиримидин (66nig, 16%) като зелена сол. ^! Н

NMR (DMSO) δ 9. 57 (IH, brs). 9. 30 (IH, s), S. 33 (111, s), 7. 04 (IH, t, J = 2. 0 Hz), 6. 99 (IH, i, J = 8.0 Hz), 6. 88 (IH, brd, J = 8. 0 Hz), 6. 55 (2H, brs), 6. 40 (IH, s), 6. 34 (IH, dd, J = 7. 9, 1. 3 Hz), 5.10 (2H, brs).

Пример 18

7- Амино - 4- (4- аминоанилино) nupugo [4,3- d] пиримидин.

7- Амино- 4-(4- аиетамидоанилино) диридо [4,3 rd] диримидшь__Смес от 7- амино- 4- метилтиопиридо [4,3- d] пиримидин (138 mg, 0.72 mole) и

4- аминоацетилинид (1. 50 g, 10. 0 mole) се разбъркват в азотна среда при 200°С за 1 час. Полученият в резултат продукт се хроматографира върху алуминий (8 -10 % МеОН/ СН, С1, ( за да даде 7- амино- 4- (4ацетамидоанилино) пиридо [4,3 - d] пиримидин (110 mg, 52%) като бледо жълта сол.¹ HNMR (DMSO) δ 9.94, 9.79 (IH, IH, 2 brs), 9. 31 (IH, s), 8.

(1. 34 (IH, s'), 7. 69 (211, d, J = 8. 9 Hz), 7. 57 (2H, d, J = 8. 9 Hz), 6.57 (2H, brs), 6. 43 ( III, s), 2. 05 (3H, s).

S3

Ί - Амино- 4- (4- аминоанилино) nupugo [4,3- d] пиримидин, Разтвор на

- амино- 4- (4- ацетаминоанилино) nupugo [4, 3- d] пиримидин (0. 30 g, 1. 02 mmole) във водна NaOH (2 М. 10 ml) и МеОН (10 ml) се разбъркват при 100 ° С за 7 часа, полученият в резултат продукт се хроматографира върху⁷алуминий (3-4% EtOH/ СНС1_; за да даде 7-амино-4-(4-аминоанилино) nupugo [4, З-d] пиримидин (86 mg, 33%) като органична сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 58 (IH, s), 8. 25 (IH, s), 7. 31 (2H d, J = 8. 6 Hz), 6. 58 (2H, 0 d, J = 8. 6 Hz), 6. 48 (2H, brs), 6. 39 (IH, s), 5. 00 (2H, brs).

зламиноанил [4,3 fl

Смес от 7 - амино- 4- метилтиопиридо [4,3- d] пиримидин (245 mg, 1.

mmol) (описана в предишен експеримент) и Ν, N- диметил-1,3фенилендиамин (1. 60 g, 11. 8 mmol) се разбъркват в азотна среда при 190° С за 1 час и полученият в резултат продукт се хроматографира (двукратно) върху алуминий (3% EtOH/ CHQ, за да даде 7- амино - 4- (3диметиламиноанилино) пиридо [ 4,3- d] пиримидин (113 mg, 32%) като бледо жълта сол.¹ HNMR (DMSO) δ 9.66 (IH, brs), 9. 33 (IH, s), 8. 36 (IH, s), 7.

(IH, brd, J = 7. 8 Hz), 7. 16 (2H, m), 6. 57 (2H, brs), 6. 51 (IH, ddd, J = 8. 0, 2. 3, 1, 2 Hz), 6. 42 (IH, s) , 2. 91 (6H, s).

Примерно

7^Амшо^.4г1ж^иметцлшин5)щиридо1.4_?1-d] пирилшдин

Смес om 7- амино- 4- метилпиридо [4, 3- d] пиримидин (256 mg, 1. 33 mmole) и Ν, Ν- диметиламин-1,4- фенилендиамин (1. 95 g, 14. 4 mmole) се разбъркват в азотна среда при 190°С за 20 мин. Полученият в резултат продукт се хроматографира върху алуминий ( 3 - 7 % EtOH/ СНС1₃ за получаване на 7- амино- 4- (4- диметиламиноанилино) пиридо [4, 3- d] пиримидин (198 mg, 53%) като органична сол.¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 65 (IH, brs), 9. 27 (IH, s), 8. 27 (IH, s), 7. 51 (2H, d, J = 8. 9 Hz), 6. 75 (2H, d, 0 J = 8. 9 Hz), 6. 51 (2H, brs), 6. 39 (IH, s), 2. 89 (6H, s).

Пример_21

7гА%шна-А-Д2- митроанилиноД лирщюХД. _3.-__d]_nifflUMugim

Смес от 7- амино- 4- метилтиопиридо [ 4,3- d] пиримидин (220 mg, 1. 15 mmole) и 2 - нитроанилин (2. 00 g, 14. 5 mmole) се нагрява до 100 °C, след това се добавя излишък от суха газообразна НС1₃ към горещия разтвор при разбъркване и сместа се бърка при 120°С в продължение на 20 мин. Полученият в резултат продукт се неутрализира с излишък от NallCO, ^w разтваря се в МеОН/ СНС1 _?, изсушава се върху силика гел и се хроматографира върху силика гел (2-4% МеОН/ СНС1₃ за получаване на 7амино- 4- (2- нитроанилино) пиридо [4, 3- d] пиримидин (108 mg. 33%) като жълто кафява сол. ^: Н NMR (DMSO) δ 10.40 (IH, brs), 9.24 (IH.brs), 8.20 (IH, brs), 8.12 (IH, brs), 8. 01 (21-1, brs), 7. 75 (IH, brs), 6. 70 (2H, brs), 6. 43 (IH, brs).

11ример22_

S5

Смес om 7- амино - 4- метилтиопиридо [4,3- d] пиримидин (127 mg, 0. 66 mmol) (описана в предишен експеримент ) и 3- нитроанилин (1. 70 g, 12. 3 mmol) се бъркат в азотна среда 6 продължение на 1. 5 часа при 200°С. Полученият в резултат продукт се хроматографира върху алуминий (5- 20% EtOH/ СНС-С) за да даде 7- амино- 4- (3- нитроанилино) пиридо [4,3- d] иридин (81 mg, 39%) като кафява сол. ^! Н NMR (DMSO) δ 10.17 (IH, brs), 9. 37 (IH, s), 8. 87 (IH, brs), 8. 48 (IH. s), 8. 33 (IH, brd, J = 7. 5 Hz), 7. 95 (IH, (IH,

s).

Fi

Λ

Смес от 7- амино- 4- метилтиопиридо [ 4,3- d] пиримидин (125 mg, 1. 12 mmol) и 3- флуороанилин (1. 16 g, 10. 4 mmol) се бъркат при 160°С в продължение на 30 мин. Полученият в резултат продукт се хроматографира върху силика гел (6-7% МеОН/СН₂С1₂задададе7-амино-4-(3флуороанилино) пиридо [4,3- d] пиримидин (185 mg, 65%) като бяла сол. ‘ Н NMR (DMSO) δ 9.94 (IH, brs), 9.36 (IH, s), 8. 46 (IH, s), 7.91 (IH, brd, J = 11. 9 Hz), 7. 63 (IH, brd, J = 8. 1 Hz), 7. 41 (IH, dd, J = 15. 7, 7. 7 Hz),

6.93 (IH, dt, J_rf = 8.5 Hz, J_t =2.4 Hz), 6.68 (2H, brs), 6. 38 (IH, s).

Пример 24 .or ο 1 4. 386

Смес om 7 - амино- 4- метилшиопиридо [ 4,3- d] иримидин (208 mg, 1. 08 mmol) и 3- хлороанилин (1. 21 g, 9. 48 mmol) се бъркат в продължение на 20 мин при 150°С. Полученият в резултат продукт се хроматографира върху алуминий (5-10% МеОН/ СН₂ С1₂) за получаване на 7- амино- 4- (3хлороанилино) пиридо [4,3- d] пиримидин (177 mg, 60%), като бяла сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 92 (IH, brs), 9. 35 (IH, s), 8. 45 (IH, s), 8. 08 (IH, brs),

7.79 (IH, brd, J = 8. 0 Hz), 7. 40 (IH, t, J = 8. 1 Hz), 7.16 (IH, dd, J = 7.

£ 9. 1. 3 Hz), 6. 68 (2H. brs), 6. 46 (IH, s).

Пример_25

Смес om 7- амино- 4- метилшиопиридо [4,3- d] пиримидин (247 mg, 1. 29 mmol) u 3,4- дихлороанилин (1.50 g, 9.26 mmol) се бъркат при 165°C за 30 мин. Полученият в резултат продукт се хроматографира върху силика гел (7- 8%· МеОН/ СН_? С1₂) за получаване на 7- амино- 4- (3,4- дихлороанилино) пиридо [4,3- d] пиримидин (252 mg, 64%) като бедо жълта сол.¹ Н NMR

С (DMSO) δ 9. 97 (IH, brs), 9. 34 (IH, s), 8. 47 (IH, s), 8. 29 (IH, brs), 7. 86 (IH, brd. J = 8. 6 Hz), 7. 62 (IH, d, J = 8. 8 Hz), 6. 70 (2H. brs), 6. 46 (IH, s).

Пример_26

LAmuhq-4-(2-брох£оаних^^^

Смес от 7- амино- 4- метилтиопиридо [4,3- d] пиримидин (198 mg, 1. 03 mmol) (описона в предишен експеримент) и 2- бромоанилин (1. 00 ml, 9.18 mmol) се разбърква в азотна среда при 180°С за 2. 5 часа и полученият в резултат продукт се хроматографира върху алуминий (1% EtOH/ СПСкза да даде 7- амино- 4- (2- бромоанилино) пиридо [ 4,3- d] пиримидин (108 mg, 33%) като бледо жълта сол. ¹ HNMR (DMSO) δ 9.91 (IH, brs), 9.27 (IH, s), 8. 20 (Ш, s), 7. 73 (IH, d, J = 7. 9 Hz), 7. 50 (IH, m), (IH, t, J = 6. 9 Hz), 7. 25 (IH, m), 6. 59 (2H, brs), 6. 42 (IH, s).

Смес от 7- амино- 4- метилтиопиридо [4,3- d] пиримидин (167 mg, 0. 87 mmol) (описана в предишен експеримент) и 3- бромоанилин (0. 75 ml, 7. 8 mmol) се бъркат в азотна среда в продължение на 2.5 часа при 190° и преципитата, който се получава при охлаждане рекристализира от Рг^! ОН.

¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 91 (IH, brs), 9. 34 (IH, s), 8. 45 (IH, s), 8. 19 (IH, s), 7. 84 (IH, d, J = 8. 0 Hz), 7. 34 (IH, t, J = 8. 0 Hz), 7. 29 (IH, d, J = 8. 2 Hz), 6. 68 (2H, brs), 6. 45 (IH, s).

HpwcpJlS

Смес от Ί- амино- 4- метилтиопиридо [4,3- d] пиримидин (261 mg, 5.

ттое) се бъркат в азотна среда при 200°С за 15 мин. Полученият в резултат продукт се хломатографира върху слика гел (10 -15% EtOH/ EtOAc) за получаване на 7- амино - 4- (4- бромоанилино) пиридо [4,3- d] пиримидин (200 mg, 46%) за получаване на бледо жълта сол. ‘ Н NMR (DMSO) δ 9. 98 (III, brs), 9. 34 (IH, s), 8.40 (IH, s), 7. 83 (2H, d, J = 8. 8 Hz), 7.55 (2H, d, J = 8. 8 Hz), 6. 64 (2H, brs), 6. 44 (IH, s).

Смес om 7амино - 4- метилтиопиридо [4,3- d] пиримидин (72 mg, 0.37 mmol) u 3 йодоанилин (1. 25 g, 5.71 mmol) се бърка 6 продължение на 30 мин при 160°С. Полученият в резултат продукт се хроматографира върху⁵ силика гел (5 - 7% МеОН/ СН₂ C-I- ) за получаване на 7- амино- 4- (3- йодоанилино) пиридо [4, 3d] пиримидин ( 83 mg, 61%) като светло кафяви розетки. ¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 84 (IH. brs). 9. 34 (IH. s), 8. 44 (IH, s) 8. 30 (IH. brs). 7. 90 (IH, dd, J = 7. 9, 0. 8 Hz), 7. 49 (IH, d, J = 7. 7 Hz). 7. 18 (IH, t, J = 8. 0 Hz), 6. 66 (2H, brs), 6. 46 (IH, s).

7- Амино- 4- (2- трифлуорометиланилино) пиридо [ 4,3- d] пиримидин.

Смес от 7- амино- 4 - метилтиопиридо [4, З-d] пиримидин (300 mg, 1.

mmol), 2- аминобензотрифлуорид хидрохлорид (2. 00 g, 5. 06 mmol) и 2аминобензотрифлуорид (2. 00 g, 12. 4 mmol) се бъркат в продължение на 10

S9 мин при 160°С. Полученият в резултат продукт се неутрализира с излишък от NaHCO j, изсушава, се върху’ силика гел и се хроматографира върху силика гел (6 - 7% МеОН/ СН, С1,) за получаване на 7- амино- 4- (2- трифлуорометиланилино) пиридо [4, 3-d] пиримидин (194 mg, 41%) като кремообразна сол, тр (МеОН/ СНО₃/петролеев етер) 126 - 130°С (dec.).¹ Н NMR (DMSO) δ 10. 60 (IH, brs), 9.17 (IH, brs), 8.13 (IH, brs), 7.76, 7. 69 (IH, m, m), 7. 45 (2H, m), 6. 66 (2H, brs), 6. 36 (IH, s).

Смес om 7- амино- 4- мешилитиопиридо [4,3- d] пиримидин (234 mg, 1.

r* 22 mmol) (описана 6 предишен експеримент) и 3- аминобензошрифлуорид (2. 00 ml, 16. 0 mmol) се бъркат 6 продължение на 2 часа 6 азотна среда при 190200°С и полученият в резултат продукт след това се хроматоарафира върху силика гел (5 -10% EtOH/ EtOAc), и след това върху алуминий (5 - 7 % EtOH/ СНС1 _?) за получаване на 7 - амино - 4- (3- трифлуорометиланилино) пиридо [4,3- d] пиримидин (157 mg, 42%) като кремообразна сол.¹ Н NMR (DMSO) δ 10. 04 (IH, s), 9. 37 (IH, s), 8. 46 (IH, s), 8. 31 (IH, s), 8. 19 (IH, d, J =

8. 2 Hz), 7. 62 (IH, t, J = 8. 0 Hz), 7. 45 (IH, d, J = 7. 7 Hz), 6. 69 (2H, brs), 6. 47 (IH, s).

7.- AMUHO-..4- (4- трифлуорометиланилино) пиридо_[жЗ- d] пиримидин

Смес от 7 - амино- 4- метилтиопиридо [4,3- d] пиримидин (390 mg, 2. 03 mmol), 4- аминобензошрифлуорид хидрохлорид (0. 40 g, 2. 02 mmol) и 4аминобензотрифлуорид (1.61 g, 10. 0 mmol) се бърка при 180°С в продължение на 2 мин. Полученият в резултат продукт се неутрализира с излишък от NaHCO,, разтворен в МеОН/ СНС1_Ч, изсушен върху алуминий и хроматографиран върху’ алуминий (4- 7% МеОН/ СН, С1,) за получаване на

Ί- амино- 4- (4- трифлуорометиланилино) nupugo [4,3- d] пиримидин (390 mg, 63%) като кремоподобна сол. Аналитично чист материал е получен чрез понататъшно хроматографиране Върху силика гел (5% МеОН/ СН₂ CL) за получаване на бледо жълти кристали. ¹ Н NMR ( DMSO) δ 10. 09 (IH, brs), 9.

(IH, s), 8. 48 (IH, s), 8. 13 (2Н, d, J = 8. 2 Hz), 7.74 (2Н, d, J = 8. 7 Hz),

6. 72 (2H, brs), 6. 40 (IH, s).

Пример 33

Н3-Д.пиримидин

Смес от 7- флуоро- 4- (3- бромоанилино)- nupugo [ 4,3- d] пиримидин (74 mg, 0. 23 mmol), триетиламин (7 ml, 50 mmol) и метиламин хидрохлорид (3. 0 g, 44 mmol) в изопропанол (30 ml) поставени в стоманена бомба се бърка в продължение на 5 часа при 95°С- (маслена баня). Получената в резултат смес се концентрира под вакуум, алкализира се с воден Na₂ СО₃, разрежда се с вода и се екстрахира с EtOAc (3 х 100 ml). Хроматографирането на този екстракт върху силика гел (3% МеОН/ СН₂ С1,) дава 4- (3- бромоанилино)- 7метиламинопиридо [ 4, 3- d] пиримидин (50 mg, 65%) като бледо жълта сол.

^! HNMR (DMSO) δ 9.93 (IH, brs), 9.37 (IH, s), 8. 47 (IH, s), 8. 18 (IH, s),

7. 84 (IH. d, J = 7. 8 Hz), 7. 34 (IH, t, J = 7. 9 Hz), 7. 30 (IH, brd, J = 8. 1 Hz), 7. 19 (IH, q, J = 4. 7 Hz), 6. 35 (IH, s), 2. 85 (3H, d, J = 4. 8 Hz).

Пример.34

Λ· зидо..[жЗ -_d] .пиримидин

Смес от Ί- флуоро- 4- (3- бромоанилино) пиридо [4,3- d] пиримидин (101 mg, 0. 32 mmol), триетиламин (4. 4 ml, 32 mmole) и диетиламин хидрохлорид (2. 58 g, 32 mmol) в и.зопропанол (30 ml) поставени в стоманена бомба се бърка при 100°С (маслена баня) за 4 часа. Полученият в резултат разтвор се концентрира под вакуум, алкализира се с воден Na₂ CO , и се разрежда с вода за да даде сол. филтрирането и рекристализирането от МеОН / СНСЦ дава

7- диметиламино- 4- (3- бромоанилино) пиридо [4,3- d] пиримидин (102 mg, 94%) като бледо жълта сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 9.93 (IH, brs), 9.42 (IH, s), 8. 48 (IH, s). 8. 19 (IH, s), 7. 85 (IH, d, J = 7. 7 Hz), 7. 35 (111. t, J = 7. 9 Hz). 7.30 (IH. rd, J =7.8 Hz), 6. 53 (IH. s), 3. 16 (6H. s).

Пример 35

- [N - (3- Бромофенил) - N - метиламино] -_7 - метиламино- nupugo { (4,..3- 0].пиримцд.Ш1х

Смес от 7- фуоро- 4- (3- бромоанилино)- пиридо [4,3- d] пиримидин (100 mg, 0. 31 mmole), триетиламин ( 4.4 ml, 32 mmole) и метиламин хидрохлорид (2.12 g, 32 mmole) в изопропанол (30 ml), поставени в стоманена бомба се бърка при 100°С (маслена баня) в продължение на 5 часа. Получената в резултат смес се концентрира под вакуум, алкализира се с воден Na, CO,, разрежда се с вода и се екстрахира с EtOAc (3 х 100 ml). Хроматоарафирането на този екстракт въру сшлика гел (1- 2% МеОН/ СН, С1,), дава 4- [N- (3- бромофенил) - N- метиламено] - 7 метиламинопиридо [4, 3- d] пиримидин (23 mg, 21%) като бледо жълта, сол. ^; Н NMR (DMSO) δ 8.14 (IH, s), Ί. 79 (IH, s), 7. 30 (IH, t, J = 8. 0 Hz), 7. 20 (IH, ddd, J = 7. 9, 1. 8, 0. 8 Hz), 7. 03 (IH, brq, J = 4. 9 Hz), 7. 01 (IH, t, J = 1. 9 Hz), 6. 82 (IH, ddd, J = 7. 8, 1. 8, 0. 9 Hz), 6. 25 (IH, s), 3. 40 (3H, s), 2. 73 (3H, d, J = 4. 9 Hz).

-.Дц^тиламино- 4- (3- бромоанишао). дир_идо..[4,3- d] лщшммднн

Смес om 7- амино- 4- (3- бромоанилино)- nupugo [4,3- d] пиримидин (0, 154 g, 0. 49 mmol), оцетен анхидрид (0. 14 ml, 1. 5 mmol), триетиламин (0.

ml, 1.0 mmol) и каталитично количество от 4- (Ν, Ν- диметиламино) пиридин се бъркат в азотна среда при стайна температура в продължение на часа. Реакцията след това се прекъсва чрез добавяне на ледено студена вода. Тъмният преципитат се събира чрез Бюхнерова филтрация и се пречиства с препаративна tic (Rf = 0. 25, 7% МеОН/ СНС1₃).

Рекристализацията от EtOH дава 7- ацетиламино - 4- (3- бромоанилино) nupugof 4,3- d] - пиримидин (13. 5 mg, 7. 7 %). ¹ Н NMR (DMSO) δ 10. 92 (IH, s), 10. 22 (IH, s), 9. 64 (IH, s), 8.70 (IH, s),8. 28 (IH, s), 8. 21 (IH, s), 7. 88 (IH, d, J = 7. 7 Hz) 7.41-7. 34 (3H, m), 2.16 (3H, s).

IIpUM£p_J7

Смес om 7- флуоро- 4- (3- бромоанилино)- nupugo [ 4,3- d] пиримидин (100 mg, 0. 31 mmol) в 1 M натриев метоксид - метанол (30 ml) се бърка при нагряване 6 обратен хладник в продължение на 42 часа. Получената в резултат смес се концентрира при понижено налягане, разрежда се с вода и се неутрализира с разредена НС1 за да даде 7 - метокси - 4- (3- бромо- анилино) nupugo [4,3- d] пиримидин (92 mg, 89%) бъв вид на бяла сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 10.22 (IH, brs), 9. 57 (IH, s), 8. 63 (IH, s), 8.19 (IH, s), 7. 86 (IH, brd, J = 7. 9 Hz), 7. 39 (IH, t J = 7.9 Hz), 7. 35 (IH, d, J = 7. 9, 1. 5 Hz), 6,96 (IH, s), 4. 00 (3H, s).

4^£ешцдамш10111вд

4- Метилтиопиридо [4, 3- d] пиримидин (160 mg, 0. 902 mmol), u бензиламин (106.3 mg. 0.992 mmol) 6 EtOH (2ml) се нагряват при 80°C за 12 часа и след това разтворителят се отстранява при понижено налягане. Получената в резултат сол се суспендира в СН₂ С-1₂), филтрира се и получената в резултат сол се пречиства чрез препаративна tic върху’ силика гел е се елуира с 5% МеОН в СНС1₍. Отстраняването на разтворителя при понижено налягане води до получаване на 4- бензичаминопиридо [ 4,3- d] пиримидин (36 mg, 17%). ¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 60 (IH, s), 9. 37 (IH, t, J = 5. 8 Hz), 8. 72 (IH, d. J = 5. 8 Hz), 8. 57 (IH, s), 7. 54 (IH, d, J = 5. 8 Hz), 7. 37 (2H, d, J = 7. 0 Hz), 7. 33 (2H, t, J = 7. 3 Hz), 7. 25 (IH, t, J = 7. 2 Hz), 4. 81 (2H, d, J = 5. 8 Hz).

Примера

Към смес от 4- метилтиопиридо [4,3- d] пиримидин (85 mg, 0. 48 mmol) u EtOH (2. 5 ml) се добавя на капки R - метилетилбенин (0.13 ml, 1. 0 mmol), получената в резултат смес се нагрява на обратен хладник при 80°С в продължение на 20 часа. Разтворителят се отстранява при понижено налягане за да даде масло, което кристализира от МеОН за да даде 4- ( [R] -

- фенилетиламино) пиридо [4_? 3- d] пиримидин (41. 6 mg, 35%), тр 138- 138. 5°С.¹ Н NMR (DMSO) δ 9. ΊΊ (IH, d, J = 0. 7 Hz), 9. 00 (IH, d, J = 7. 7 Hz), 8.73 (IH, d, J = 5. 8 Hz), 8. 54 (IH, s), 7. 53 (IH, dd, J = 5. 8, 0. 5 Hz),

7. 45 (211, d, J = 7.2 Hz), 7. 33 (2H, t, J = 7. 6 Hz), 7. 23 (IH, tt, J = 7. 5, 1.

Hz), 5. 63 (III, p, J = 7. 2 Hz), 1. 61 (3H, t, J = 7. 0 IIz).

HpUMeRJO

Смес om 2,4 - диамино, 5- цианопиридиниев ацетат (8. 78 g, 45 mmol), мравчена киселина (10. 66 g, 0. 204 mol) и бензиламен (45 ml, 0.41 mol) ce нагрява npu 200° C в азотна среда в продължение на 2 часа При охлаждане, се втвърдява Добавя се вода (500 ml) и сместа твърда смола/ вода се бърка за 20 мин при 0°С. Течността се отдекантира Солта се промива с вода и след това рекристализира от изопропанол (25 ml). След изсушаване във вакуумна сушилня за една нощ, 7- амино- 2- бензиламинопиридо [4,3- d] пиримидин (8. 29 е, 73%) се получава във вид на светло жълта сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 9.10 (IH, s), 8. 85 (IH, t, J = 5. 8 Hz), 7. 21 -7. 36 (5H, m), 6. 46 (2H, brs), 6. 35 (IH, s), 4. 74 (2H, d, J = 6. 0 Hz).

Прцмер_41

Смес om [R]-1 - фенилетиламин (0. 072 ml, 0. 55 mmol) u 7- амино- 4метилтиопиридо [4, 3- d] пиримидин (97 mg, 0. 5 mmol) (описани 6 предишен експеримент) се нагряват при 180°С в азотна среда 6 продължение на 1.5 часа. Реакцията след това се охлажда до стайна температура, при което се получава преципитат. Сместа се добавя към вода и C1IC1., обработва се с ултразвук и се филтрира, фазите се разделят и водната фаза се екстрахира с СНС1₃. Комбинираните екстракти се промиват с вода, разреден разтвор на сол и се изсушават (MgSO₄). Разтворителят се отстранява при понижено налягане и остатъка се пречиства с помощта на препаративна tic (5% MeOH/CHCI ,) и рекристализаиия от СНС1₃ за получаване на 7- амино- 4- ( [R] -1 - фенилетиламино) пиридо [4, 3- d] пиримидин (14. 5 nig, 11%), тр 231. 8 - 232. 1°С. ¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 23 (IH, s), 8. 50 (IH, d, + = 8. 0 Hz), 8. 19 (IH, s), 7. 41 (2H, d, J = 7. 0 Hz), 7. 31 (2H, t, J = 8. 0 Hz, 7. 21 (IH, tt, J = 7. 4 , 1. 2 Hz), 6. 45 (2H, s), 6. 33 (IH, s), 5. 56 (IH, p, J = 7. 2 Hz), 1. 55 (3H, d, J = 7. 0 Hz).

Пример—42

7-^1ино-_4-(2-ахш1юие11зщлали1Но)лцридо.[„4,3-йфпиримидин

Смес от 7- амино- 4- метилтиопиридо [4,3- d] пиримидин (1. 36 mg, 0.

mmol) (описана в предишен експеримент) и 2- аминобензиламин (. 70 g.

13. 8 mmol) в изопропанол (5 ml) се бърка при нагряване на обратен хладник за 1 час и полученият в резултат продукт след това се хроматографира върху силика гел (7 - 20% EtOH/EtOAc) и алуминий (6 -10% EtOH/ СНС1₃ за получаване на 7 - амино - 4 - (2- аминобензиламино) пиридо [ 4,3- d] пиримидин (89 mg, 47 %) като бяла сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 9.08 ( IH, s), 8.68 ( IH, t,

J = 5. 8 Hz), 8. 26 (IH, s), 7.05 (IH, d, J = 7. 4 Hz), 6. 96 (IH, t, J = 7. 6 Hz), 6. 63 (IH, d, J = 7. 9 Hz), 6. 51 (IH, t, J = 7. 4 Hz), 6. 46 (2H, brs), 6. 35 (IH, s), 5. 20 (2H, brs), 4. 56 (2H, d. J = 5. 8 Hz).

H₽UM£p_J3

- Амино - 4 - (3 - димешиламинобензиламино) пиридсъДж-З - d] -

Смес om 7- амино- 4 - метилтиопиридо [ 4, 3 - d ] пиримидин (236 mg, 1.

mmol) (описан В предишни експерименти) и 3- диметиламино- бензиламин (1.36 g, 9.07 mmol) 6 изопропанол (5 ml) се бъркат в азотна среда при нагряване в обратен хладник в продължение на 1 час и. полученият в резултат продукт се хроматографира върху силика гел (10 -15% EtOH/ EtOAc), след това върху алуминий (1% EtOH/ СНС1, за получаване на 7 - амино -4-(3диметиламинобензиламино) пиридо [ 4,3 - d] пиримидин (145 mg, 40 % ) като бала сол. NMR (DMSO) δ (IH, s), 8.79 (IH, t, J = 5. 9 Hz), 8.26 (IH, s), 7.11 (IH, dd, J = 8. 0, 7. 7 Hz), 6. 73 (IH, brs), 6. 63 (IH, d, J = 7. 6

C Hz), 6. 60 (IH, dd, J = 8. 1,2.2 Hz), 6. 44 (2H, brs), 6.35 (IH, s), 4. 67 (2H, d, J = 5. 8 Hz), 2. 86 (6H, s).

Г1ример_44 7_^А\шно^_г_(3^1ЦШроб^1зцламшо1шрида.[4.1^1_пири^шдин

Смес от 7 - амино- 4 - метилтиопиридо [4,3- d] пиримидин (228 mg, 1.

mmol) (описана в предишен експеримент) и 3- нитробензиламин (0. 81 g,

5. 33 mmol) се бъркат в азотна среда при 150 - 160°С за 1. 5 часа и полученият в резултат продукт се хроматографира върху силика гел (5 10% EtOH/ EtOAc) за получаване на 7 - амино -4-(3- нитробензиламино) пиридо [ 4, 3- d] пиримидин (151 mg, 43 %) като жълта сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 9.11 (IH, s), 8. 98 (III, t, J = 5. 5 Hz), 8. 26 (IH, s), 8. 22 (IH , brs), 8.12 (IH, dd, J = 8. 0, 1. 8 Hz), 7. 83 (IH, d, J = 7.7 Hz), 7. 63 (IH, t, J = 7. 9 Hz), 6. 50 (2H, brs), 6. 38 (IH, s), 4. 85 (2H, d, J = 5. 8 Hz).

Смес от 7 - амино - 4 - метилтиопиридо [ 4, 3 - d] пиримидин (136 mg, 0. 71 mmol) (описана в предишен експеримент) и 3- метоксибензиламин (1. 37 g, 10,0 mmol) в изопропанол (3 ml) се бъркат в азотна среда при агряване в обратен хладник в продължение на 3 часа. Изпаряването на разтворителя и хроматографирането върху силика гел дава 7 - амино -4-(3метоксибензиламино) пиридо [ 4, 3 - d] пиримидин (153 mg, 77% ) като бяла сол¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 11 (IH, s), 7. 24 (IH, dt, J, = 0. 8 Hz, J, = 8. 1 Hz), 6.92 (2H, m), 6.81 (IH, dt,J_rf= 8.2 Hz, J, = 1. 2 Hz), 6. 46 (2H, brs), 6. 37 (IH, s), 4. 71 (2H, d, J = 5. 8 Hz), 3. 73 (3H, s).

Прим.ер_46

- Амино -4-(4 - лоробензиламино) nupugo [4.3- d] пиримидин мезилат

Свободните бази (56 mg, 0. 20 mmol) (получени от 2,4 - диамино, 5цианопиридиниев ацетат, мравчена киселина и 4- хлоробензиламин при 200°С както е описано в предходен експеримент, преципитира от разтвор на

ацетон с метансулфонова киселина (105 μΐ, 0.23 mmol) за получаване на полимезилатна сол¹ Н NMR (DMSO) δ 10.59 (IH, t, J = 5. 6 Hz), 9. 24 (IH, s), 8. 69 (IH, s), 7. 42 (4H, s), 6. 42 (IH, s), 5. 8 ( ~ 6H, vbrs), 4. 89 (2H, d, J = 5. 8 Hz), 2. 41 ( —7. 5H, s).

Смес от 7 - амино - 4 - метилтиопиридо [4, 3 - d] пиримидин (225 mg, 1.

mmol) (описана 6 предходен експеримент) и 2 - бромобензиламин (0. 84 g,

4. 52 mmoIN се бъркат в азотна среда при 140 °C за 1 час и полученият в резултат продукт се хроматографира върху силика гел (1- 5% EtOH/ EtOAc) за получаване на 7 - амино -4-(2- бромобензиламино) пири [4, З-d] пиримидин (175 mg, 45%) като светло кафява сол¹ Н NMR (DMSO) δ 9.16 (IH, s), 8.

(IH, t, J = 5. 7 Hz), 8. 24 (IH, s), 7. 64 (IH, d, J = 7. 8 Hz), 7. 34 (IH, dd, J = 7. 7,7. 1 Hz), 7. 31 ( IH, dd, J = 7. 7, 2. 4 Hz), 7. 21 (IH, ddd, J = 7. 8,6. 9, 2. 4 Hz), 6.50 (2H, d, J = 5.7 Hz).

Пример 48

7_-_Амино -4-(3- бромобензиламино) nupugo [4.3- d] пиримидин

Смес от 7 - амино - 4 - метилтиопиридо [4,3 - d] пиримидин (228 mg, 1, 19 mmol) (описан в предходен експеримент) и 3 - бромобензиламин (0. 84 g, 4. 52 mmol) се бъркат в азотна среда в продължение на 1 час и при 140°С. Полученият в резултат продукт се хроматографира върху⁷ силика гел (2 -10 % EtOH/ EtOAc) за получаване на 7- амино- 4- [ ( 3 - бромофенил) метиламино] nupugo [4,3- d] пиримидин (203 mg, 52%) като светло кафява сол. ¹ II NMR (DMSO) δ 9. 0 (HI, s), 8. 86 (IH, t, J = 5. 8 Hz), 8. 26 (III, s), 7. 54 (IH, s). 7. 44 (1II, d, J = 7. 8 Hz), 7. 36 (III, d, J = 7. 6 Hz), 7. 29 (IH, t, J ” 7. 7 Hz), 6. 48 (2H, s), 6. 37 (IH, s), 4. 73 (2H, d, J = 5. 8 Hz).

Пример_42

..4,_Щ_йцримод.ш1

Смес om Ί - амино - 4 - метилтиопиридо [4, 3- d] пиримидин (234 mg, 1.

mmol) (описана 6 предходен експеримент) и 4 - бромобензиламин (Ό. 84 g,

4. 52 mmol) се бъркат В азотна среда при 140°С за 1 час и полученият в резултат продукт се хроматографира върху силика гел (10 % EtOH/ EtOAc) за получаване на 7 - амино - 4 - (4 - бромобензиламино) пиридо [4,3- d] пиримидин (192 mg, 48% като кремоподобна сол¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 09 (IH, s), 8. 87 (IH, t, J = 5. 7 Hz), 8. 25 (IH, s), 7. 51 (2H, d, J = 8. 3 Hz), 7.

(2H, d, J = 8. 3 Hz), 6. 46 (2H, brs), 6. 37 (IH, s), 4. 70 (2H, d, J = 5. 8 Hz).

Пример_50

- Амино - 4 - (2 - трифлуорометилбанзиламщю). nupugo. [4.3 - d] пиримидин

Смес от 7 - амино - 4- метилтиопиридо [4,3- d] пиримидин (225 mg, 1.

mmol) и 2 - (трифлуорометил) бензиламин (0. 90 ml, 6. 42 mmol) се бъркат в азотна среда при 150°С за 1 час. Полученият в резултат продукт се хроматогафира върху силика гел ( 5% ЕЮН/ EtOAc) за получаване на 7

100 амино - 4- (2- трифлуорометилбензил) аминопиридо [4, 3- d] пиримидин (0. 22 g, 59%) като бяла сол.¹ I1NMR (DMSO) δ 9.16 (IH, s), 8. 88 (IH, T, J =

5. 7 Hz), 8. 23 (IH, s), 7. 75 (111, d, J = 7. 7 Hz), 7. 62 (IH, t, J = 7. 5 Hz), 7. 50 (III, d, J = 7. 4 Hz), 7. 47 (IH, t, J = 7. 6 Hz), 6. 51 (211, brs), 6. 36 (IH, s), 4. 92 (2H. d, J - 5. 5 Hz).

7_^Амино_-АДЗг1прцфдурром£пшл^ пиримидин

Смес от 7 - амино- 4 - метилтиопиридо [4,3- d| пиримидин (225 mg, 1. 17 mmol) и 3- (3- флуорометил) бензиламин (0. 63 ml, 4. 40 mmole) се бъркат 8 азотна среда при 140°С ча 1 час. Полученият 8 резултат продукт се хоматографира върху силика гел (3 - 5 % EtOH/ EtOAc) за получаване на 7 амино - 4 - [ (3- трифлуорометилфенил) метиламино] пиридо [ 4, 3- d] пиримидин (0. 24 g, 63%) като светло кафява сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 10 (ΊΗ, s), 8. 92 (IH, t, J = 5. 7 Hz), 8. 26 (IH, s), 7. 71 (IH, s), 7. 66 (IH, d,

C J = 7. 4 Hz), 7. 62 (IH, d, J = 7. 8 Hz), 7. 57 (IH, t, J = 7. 6 Hz), 6. 49 (2H, brs), 6. 38 (IH. s), 4. 82 (2H, d, J = 5. 8 Hz).

Приме₽и52

- Амино - пиримидин

Смес от 7 - амино - 4 - метилтиопиридо [4.3 - d] пиримидин (225 mg, 1.

mmol) и 4 - (трифлуорометил) бензиламин (0. 63 ml, 4. 42 mmol) се

101 бъркат npu 140°С в азотна среда β продължение на 1 час. Полученият в резултат продукт се хроматографира върху алуминий (5 -19 % EtOH/ CHCi _? след това върху силика гел (2 -10% EtOH/ EtOAc) за получаване на 7 амино- 4 - [ (4- трифлуорометилфенил) метиламино] пиридо [ 4.3- d] пиримидин (0. 21 g, 56%) като светло кафява сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 12 (IH, s), 8. 94 (IH, t, J = 5. 8 Hz), 8. 24 (IH, s), 7. 69 (2H, d, J = 8. 1 Hz), 7. 56 (2H, d, J = 8.1 Hz), 6. 48 (2H, brs), 6. 38 (III, s), 4. 82 (2H, d. J = 5.

HpUM£p._S3

7- Амино - 4 - (пшен - 2 - илметиламипо) [4, 3- dl пиримидин

Съединението се получава от 2, 4- диамино, 5- цианопиридшшев ацетат (190 mg, 0. 98 mmol), мравчена киселина (0. 23 g, 4. 4 mmol) и тиенилметиламин (1. 07 nil, 10 mmol) както е описано в предходен експеримент. Суровият продукт се превръща в димезилатна сол по начин, описан по- рано и рекристализира от Рг’ ОН, за да се получи 7 - амино - 4 (пшен- 2- илметиламено) пиридо [4,3- d] пиримидин димезилат с добив 19%. IH NMR (DMSO) δ 10. 67 (IH, t, J = 5. 8 Hz), 9. 21 (IH, s), 8. 77 (IH, s), 7. 48 (IH. dd, J = 5. 1, 1. 2 Hz) 7. 16 (IH. dd. J = 3. 4. 0. 7 Hz), 7. 02 (IH, dd. J = 4. 8,3. 4 Hz). 6. 42 (111 s), 5. 06 (2H, d, J = 5. 7 Hz), 2. 41 (6H, s).

102

- Ацешил.аш1н<1-_4 - метцдтиопирцдо. [4.^.3.- .d]_nupUMuguH, Ацетил хлорид (0. 70 ml, 9. 84 mmol) се добавят към разтвор на 7 - амино - 4 метилтиопиридо [4, 3- d] пиримидин (0. 20 g, 1. 04 mmol) (описан 8 предходен експеримент) uEt₍N (1.51ml, 10. 8 mmol) вТНГ.приО°С и след това сместа се бърка при 20°С в продължение на 4 часа. Добавя се вода (50 ml), след това разтворът се екстрахира с ЕЮАс (3 х 50 ml). Изпаряването и хроматографирането върху алуминий (1% ЕЮН/ СНСГ, )води до получаване ф на 7 - ацетиламино- 4 - метилтиопиридо [4. 3- d] пиримидин (0. 12 g, 49%) като жълта сол. ^: Н NMR (DMSO) δ 11.05 (IH. s). 9.30 (IH. .4),9.02 (IH, s). 8. 38 (IH. s). 2. 71 (3H, s), 2. 18 (3H. s).

- Ацетиламино - 4 - бензиламинопиридо [4. 3- d] пиримидин. Смес на 7 - ацетиламино - 4 - метилтиопиридо [4,3- d] пиримидин (0. 40 g, 1. 71 mmol) и бензиламин (9. 0 ml, 9. 15 mmol) се бърка в азотна среда при 140°С в продължение на 1 час и полученият в резултат продукт се хроматографира върху силика гел (EtOAc) за получаване на 7 - ацетиламино - [4,3- d] пиримидин (0.31 g, 62%) като бяла сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 10. 79 (Ш, s), ** 9. 42 ( IH, s), 9. 23 (IH, t, J = 5. 8 Hz), 8. 49 ( III, s), 8. 18 ( III, s), 7. 39 (1IL dt = 6. 9 Hz, J. = 6. 9 Hz, J, =1.7 IIz). 7. 34 (IH. tt. J = 7. 3, 1. 7 Hz), 7. 25 (IH, tt. J = 7. 1.1. 7 Hz), 4. 80 (2H, d, J = 5. 8 Hz). 2. 15 (3H. s).

MUHOnUDUQO i'3

- Карбокс

OHUkc а киселина. 3, 4 - пиримидин дикарбоксилинов анхидрид (8. 3 g, 55. 6 mmol) се добавят към конц. NH₄ ОН

-ч (12 ml) 6 IL O (60 ml) u се бъркат npu 0°C над 5 мин. При добавянето се формира пастата, която се бърка в продължение на 1 час при стайна температура. Бялата паста се оросява с азот в продължение на 30 мин и се разрежда с вода (10 ml) за формиране на бистър разтвор. След това през разтвора се барбутира SO,, редуцирайки неговото pH до 2. При охлаждане получената сол се филтрира, изплаква се с вода и изсушава на сушилня за получаване на 4- карбоксамидоникотшюва киселина (7 g, 76%) като бяла. сол.

С ¹ HNMR (DMSO) б 8. 93 (IH. s), 8. 76 (IH, d, J = 5. 0 Hz), 8. 08 (IH, s), 7. 62 (IH. s), 7. 45 (IH. d, J = 5. 0 Hz).

Изоквинолинов имид. 4 - Карбоксамидоникотинова киселина (280 mg,

1. 68 mmol) cc нагрява до 200°C за 5 часа до получаване на изоквинолинов имид (177. 2 mg, 71%) като бяла сол. ^! Н NMR (DMSO) δ 11. 68 (IH, s), 9.12 - 9. 03 (2Н, т), 7. 80 (IH, d, J = 5. 1 Hz).

Към 10 % КОН (30 ml) върху лед се добавя бром (1. 71 g). Полученият в резултат разтвор се добаВя към дребнозърнест изоквинолинов имид (1. 46 g, 9. 86 mmol). При добавянето сместа започва да се разпенва. Когато цялата сол се разтвори се добавя Водна КОН (15%, 7тГ) и сместа се нагрява до 8(ГС , след което се охлажда. Сместа се неутрализира със SO. и се охлажда до 0° С до получаване на. преципитати. Солта се събира чрез сукционна филтрация и се промива е Н, О и се изсушава Във Вакуумна сушилня за получаване на 3 - амино изоникотиноба киселина. (485 mg, 36% ) като бяла сол. ¹ Н NMR (DMSO) б 9. 5 - 8. 8 (2Н, brs), 8. 20 (IH, s),7. 70 (IH, d, J = 5 Hz), 7. 46 (IH, d, J = 5 Hz).

104

. Смес om 3 - амино изоникотинова киселина (485 mg, 3.51 mmol) Във формамид (3 ml) се нагрява до 160°С за 12 часа. При охлаждане получената сол се филтрува, промива се с вода и се изсушава във вакуумна сушилня за получаване на ЗНпиридо [3,4- d] пиримид- 4- он (373 mg, 72%).¹ Н NMR (DMSO) δ 12. 60 (IH, brs), 9.06 (IH, s), 8.68 (IH, d. J = 5. 3 Hz), 8.23 (IH, s), 7.96 (ΊΗ, d, J = 5. I Hz).

л-Тиопиридо 13л2±.г_б1лшримндин фосфорен пентасулфид (1. 25 g. 2.

mmol) се добавя към разтвор на ЗН - пиридо [3,4 - d] пиримид- 4 - он (366 mg, 2. 49 mmol) в пиридин (4 ml). Сместа се нагрява на обратен хладник за 4 часа в среда на азот. Получената черна смола се разтваря във вода и се формира солта. Солта се филтрува и промива с Вода и изсушава във вакуумна сушилня за получаване на 4 - тиопиридо [3, 4- d] пиримидин (369. 8 mg, 91%) като жълта сол. IH NMR (DMSO) δ 14.48 (Ш, brs), 9.13 (IH, s), 8.70 (IH. d, J = 5. 4 Hz), 8. 29 (Ш, s), 8. 27 (IH, d, J = 5. 4 Hz).

Смес om 4 - тиопиридо [3,

4- d] пиримидин (369. 8 mg, 2. 26 mmol), триетиламин (0. 6 ml, 4. 5 mmol),

DMSO (2 ml) и иодометан (0. 24 nil, 3. 96 mmol) се бъркат в азотна среда при

25°С в продължение на 12 часа. Сместа се прелива Във Вода и получената в резултат сол се филтрува и изсушава във вакуумна сушилня за получаване на 4 - метилтиопиридо [3.4- d] пиримидин (222 mg. 55%) като кафява сол. ¹ Н

NMR (DMSO) δ 9. 51 (IH, s), 9.18 (IH, s), 8. 79 (IH. d, J - 8 Hz). 7. 97 (IH, d, J = 8 Hz).

105

- Анилинопиридо [3.4- d] пиримидин . Смес om 4- метилтиопиридо [3,4- d] пиримидин (75 mg, 0. 42 mmol) и анилин (1 mi) се нагряват go 100°C в азотна среда в продължение на 2 часа. Реакционната смес след това се хроматографира върху⁷ силика гел с помощта, на MPLC и се елуира с градиентна система (СНС1.₃ до 5% МеОН 6 СНС!). фракциите се концентрират при редуцирано налягане и получената в резултат сол рекристализира от Et, О за получаване на 4 - анилинопиридо [3,4- d] пиримидин (21. 2 mg, 23% ) като жълта сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 10. 09 (1Н, s), 9. 18 (IH, s). 8. 74 (IH. d. J = 5. 3 Hz). 8. 46 (IH, d, J = 5. 8 Hz). 7. 89 C2H, d, J = 8. 5 Hz), 7. 45 (2H, t, J = 7. 9 Hz). 7. 21 (IH, L J = 7.4 Hz).

ПрцмержШ

Смес от 4 - метилтиопиридо [3,4- d] пиримидин (0.75 mg, 0. 42 mmol) (виж предходен експеримент), и 3- бромоанилин (1 ml) се нагрява до 100°С в азотна среда в продължение на 2 часа Реакционната смес след това се хроматографира върху⁷ силика с помощта на MPLC и се елуира с градиентна система (СНС, до 5% МеОН в CHCI , ). фракциите се концентрират при понижено налягане и получената сол рекристализира от Et, О за получаване на 4 - (3- бромоанилино) пиридо [3, 4- d] пиримидин (66 mg, 52. 7%) като светло кафява сол. ^: Н NMR (DMSO) δ 10. 15 (IH, s), 9.21 (IH. s). 8.80 (IH, s), 8. 76 (IH, d, J = 5. 8 Hz), 8. 44 (IH, d, J = 5. 6 Hz). 8. 25 (IH, s), 7. 93 (IH, d. J = 7. 7 Hz). 7. 45 - 7. 37 (2H, m).

106

Пример _57

J-jd] .пиримидин

- [N (tert - Бутоксикарбонил) амино].-.2. ^флуоропиридин. 5 - Амино -

- флуоропиридин се получава чрез хидрогениране (Pd/C) om 2 - флуоро- 5нитропиридин (получен om 2- хлоро- 5 - итропиридин чрез взаимодействие на

KI в MeCN с Ph, Pbr [ J. Н. Clark and D. J. Macquarrie, Tetrahedron Lett., 1987. 28, 111 - 114\. Взаимодействието на суровия амин с t - Бос анхидрид дава 5 -! N- (tert- бутоксикарбонил) амино] - 2 - флуоропиридин.¹ П NMR

UH-.4-T

.. Взаимодействие на 5 - [N- (tert-бутоксикаронил) амино] - 2 - флуоропиридин (5. 3 g, 25 mmol) последователно с n- BuLi и CO, както е описано в следващия по- долу пример дава 5 - [N - (tert бутоксикарбонил) амино] - 2- флуоропиридин - 4 - карбоксилна киселина (1. 60 g. 25%). ¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 83 (IH, brs) 8. 84 (IH, s). 7. 49 (IH, d, J -

2. 9 Hz), 1. 47 (9H, s)=

- Амино г2-флуюропцрцдин„- 4-.карбо.ксилна киселина. Взаимодействие на 5- [N - (tert-бутоксикарбонил) амино] - 2- флуоропиридин -

4- карбоксилна киселина (1. 0 g, 3. 9 mmol) с TFA както е описано по- горе дава 5 - амино - 2- флуоропиридин - 4 - карбоксилна киселина (0. 46 g, 74%). ^: II NMR (DMSO) δ 7. 85 (IH, d, J = 1. 5 Hz), 7. 23 (HI. d. J = 2. 5 Hz).

107

- Флуоро - ЗН - nupugo [3_f 4- d] пиримидин - 4 - он. Взаимодействие на 5 - амино - 2 - флуоропиридин - 4 - карбоксилна киселина с формамид при 140° както по- горе дава 6 - флуоро - ЗН - пиридо [3,4- d] пиримидин - 4- он (~ 20%).¹ Н NMR (DMSO) δ 12.48 (IH, т), 8.74 (IH, s), 8.16 (IH, s), 7.63 (IH, d, J = 3 Hz).

4-(3- Бромоанилино) - 6 - флуоропиридо[3,4 - d] пиримидин. Взаимодействие на 6 - флуоро - ЗН - пиридо [3,4- d] пиримидин - 4 - он (0.60 g,

3.6 mmol) с POQ₃, последвано от взаимодействие на пресно 4,6 - дихало съединение с 3 - бромоанилин дава 4 - (3- бромоанилино) - 6 - флуоропиридо [3, 4 - d] пиримидин (0.73 g, 63%). ¹ Н NMR (DMSO) δ 10.09 (IH, brs), 8. 96 (IH, s), 8.75 (IH, s), 8.25 (2H, m), 7. 90 (IH, brd, J = 6.5 Hz), 7. 44 - 7.34 (2H, m).

Пример 58

-· ·

4-(3- Бромоанилино) -6.-хлоропиридо [3,4 - d] пиримидин

- [ N - (tert - бутоксикарбонил) амино ] - 2 - хлоропиридин. Смес от 5 амино - 2 - хлоропиридин (12. 86 g, 0.1 mol), di - tert- бутилкарбонат (24.0 g, 0.11 mol) u Et₃ N (12.1 g, 1.12 mol) 6 CH₂ Cl₂ (150 ml) се нагрява на обратен хладник за 12 часа, охлажда се и преципитата се филтрува Органичният носител се промива с вода, изсушава се (СаС1₂) и се филтрува през къса алуминиева колона. Отстраняването на разтворителя дава 5 - [ N- (tert бутилкарбонил) амино] - 2 - хлоропиридин (11. 9 g, 52%).¹ Н NMR (CDC1₃) δ

8.31 (IH, d, J = 2. 9 Hz), 7. 94 (IH, dd, J = 8. 6, 2. 6 Hz), 7.24 (IH, d, J =

8.7 Hz), 7.15 (IH, m), 1.51 (9H, s).

108

- [Ν - (tert- Бутилкярбонил) амино] - 2 - хлоропиридин - 4 - карбоксилна киселина.

Разтвор на 5 - [N - (tert- бутоксикарбонил) амино] - 2 -

хлоропиридин (22. 87 g, 0.1 mol) и TMEDA (47 ml, 0.31 mol) в сух Et₂ Ο (600 ml) се охлажда до - 78°С и на капки се добавя п- Bull (10 М в хексани, 30 ml, 0. 3 mol). Разтворът се оставя да се затопли до -10° С и се съхранява при тази температура за 2 часа, преди да бъде отново охладен до - 78°С. В него се барбутира сух СО₂ и получената в резултат смес се оставя да се затопли до 20°С, преди да бъре рязко охладен с вода (300 ml) съдържаща малко количество NH₄ ОН. полученият 6 резултат воден носител се промива с EtOAc, след това се подкислява бавно с HQ за преципшпиране на 5 - [N - (tert бутоксикарбонил) амино] - 2 - хлоропиридин - 4 - карбоксилна киселина (15. 5 g,

57%).¹ Н NMR (DMSO) δ 10. 00 (IH, s), 9.13 (IH, s), 7.74 (IH, s), 1. 47 (9H, s).

- Амино - 2- хлоропиридин - 4 - карбоксилна киселина Суспенсия от 5 [ N - (tert- бутоксикарбонил) амино] - 2 - хлоропиридин - 4 - карбоксилна киселина (1. 91 g, 7 mmol) в СН₂ Q₂ (200 ml) се третира бавно с трифлуороцетна киселина до хомогенизиране (са. 12 ml). Разтворът се бърка една нощ и се екстрахира с разреден NH₄ ОН и водният носител след това се подкислява с разредена Нс1 за да даде преципитат на 5 - амино - 2 хлоропиридин - 4 - карбоксилна киселина (1.05 g, добив 87%).¹ Н NMR (DMSO) δ 9.01 (2Н, т), 8.03 (IH, s),7.48 (IH, s).

- Хлоро - ЗН - nupugo [3_Г 4- d] пиримидин - 4 - он. Смес от 5 - амино - 2 - хлоропиридин - 4 - карбоксилна киселина (8.1 g, 4.7 mmol) във формамид (100 ml) се бърка при 140°С за 12 часа. Разреждането на охладеното смес с

109 вода дава преципшпат на 6 - хлоро- ЗН - nupugo [3,4 - d] пиримидин - 4 - он (7.

g, 86% добив). ¹ Н NMR (DMSO) δ 12.73 (1Н, т), 8. 90 (IH, d, J = 0.7 Hz), 8. 23 (IH, s), 7. 97 (IH, d, J = 0. 7 Hz).

4,6 - Дихлоропиридо [3.4- d] пиримидин. Добре разбъркана суспенсия на 6 - хлоропиридо [3,4- d] иримидин - 4 - он (1. 82 g, 10 mmol) в POQ₃ (10 ml) се нагрява на обратен хладник до разтваряне (са. 2 часа) и след това за още 30 мин. Излишъка от реагента се отстранява при понижено налягане и остатъка се третира със смес от СН₂ С1₂ и ледено студен Na₂ СО₃. Полученият органичен носителсе изсушава (Na₂ SO₄) и се охлажда за да се получи количествен добив от суров, нестабилен, 4, 6 - дихлоропиридо[3, 4- d] пиримидин, който се използва директно в следващият етап.¹ Н NMR (CDC1₃ ) δ 9. 38 (IH, d, J = 0. 5 Hz), 9. 19 (IH, s), 8. 09 (IH, d, J = 0. 5 Hz).

4- (3- Бромоанидино) - 6-хлоропиридо [3,4-_d] пиримидин Смес от описаният по- горе суров дихлоропиримидин и 3- бромоанилин (3. 8 g, 22 mmol) се разтваря в I-PrOH (100т1). Една капка конц. Hcl се добаВя за иницииране на реакцията и сместа след това се нагрява на обратен хладник за 30 мин, охлажда се и се разрежда с вода за преципитация на 4 - (3бромоанилино) - 6 - хлоропиридо [3,4- d] пиримидин (1.26 g, 38% добив).¹ Н NMR (DMSO) δ 10.12 (IH, s), 9. 03 (IH, s), 8.77 (IH, s), 8. 63 (IH, s), 8.

‘ 21 (IH, s), 7. 89 (IH, d, J = 8.1 Hz), 7. 43 - 7. 32 (2H, m).

110

ПримерДй

4-(3- Бромоанилино) - 6 - метоксипирода [З_г 4- d] пиримидин

Третиране на 4 - (3 - бромоанилино ) - 6 - флуоропиридо [3,4 - d] пиримидин (биж предходни експерименти) при 100° С в колби под налягане с натриев пероксид в метанол дава 4 - (3- бромоанилино) - 6 - метоксипиридо [3,4 - d] пиримидин. ¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 93 (IH, s), 8. 94 (IH, s), 8. 61 (3 (IH, s), 8. 26 (Ш, brs), 7. 94 (IH, brd, J = 7. 6 Hz), 7. 88 (IH, s), 7. 43 - 7. 32 (2H, m), 4. 01 (3H, s).

Пример 60

4-(3- Бромоанилино) - 6 - метилюпиридо [ 3, _4^_d] пиримидин

Взаимодействие на 4 - (3 - бромоанилино) - 6 - флуоропиридо [3,4 - d] пиримидин (0. 20 g, 0. 63 mmol) (виж предходни експерименти) при 100°С в колби под налягане с метиламин в етанол, последвано от хроматографиране С върху алуминий (СН₂ G₂ /МеОН, 99:1) дава 4 - (3 - бромоанилино) - 6 метиламинопиридо [3,4 - d] пиримидин (0. 07 g, 34%). ¹ Н NMR (DMSO) δ

9. 69 (IH, s), 8.75 (IH, s), 8. 41 (IH, s), 8.21 (IH, brs), 7. 93 (IH, brd, J =

7. 6 Hz), 7. 41-7. 28 (2H, s), 6. 82 (IH, q, J = 5. 0 Hz), 4. 95 (3H, d, J = 5. 0 Hz).

Пример 61

-(3- Бромоанилино) - 6 - диметиламинопиридоДЗ, 4 - d] пиримидин

111

Взаимодействие на 4 - (3 - бромоанилино) - 6 - флуоропиридо [3,4- d] пиримидин (виж предходен експеримент) при 100°С в колби под налягане с диметиламин в етанол дава 4 - (3 - бромоанилино) - 6 - диметиламинопиридо [3,4 - ] пиримидин.¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 71 (IH, s), 8. 83 (IH, s), 8. 21 (IH, brs), 7. 94 (IH, brd, J = 7. 5 Hz), 7. 42 - 7. 29 (2H, m), 7. 26 (IH, s), 3. 17 (6H, s).

C Пример 62

- (Бензиламино) nupugo_[4,3r_d]. пиримидин

Смес от 4 - метилтиопиридо [4,3 - d] пиримидин (74 mg, 0. 41 mmol) (виж предходни експерименти), и бензиламин (1 ml) се нагрява до 100°С за 2 часа При охлаждане сместа се коцентрира при понижено налягане и се пречиства директно чрез препаративна tic върху силика гел елуирайки с СН₂ С1₂ за получаване на 4 - (бензиламино) пиридо [3,4- d] пиримидин (21.2 mg, 20%). ¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 21 (IH, t, J = 5. 8 Hz), 9.19 (IH, s), 8. 63

C(1H, d, J = 5. 8 Hz), 8. 58 (IH, s), 8. 20 (IH, d, J = . 1 Hz), 7. 41 - 7. 30 (4H, m), 7. 26 (IH, t, J = 7. 1 Hz).

Пример_63

4-(3 - Бромоанилино) пиридо [2,3 - d] пиримидин

ЗН - пиридо [2_Г 3 - d] пиримидин - 4 - он. 2 - Амино никотинова киселина (15 g, 108. 6 mmol) във формамид (35 ml) се нагрява до 165 -170° С за 3.5 часа При охлаждане солта преципитира. Солта се филтрува и промива с вода и се изсушава във вакуумна сушилня за получаване на ЗН

112 upugo [2,3- d] пиримидин - 4 - он (7. 87 g, 49. 4%). IH NMR (DMSO) δ 12.50 (IH, dd, J = 1. 9, 4. 5 Hz), 8.53 (IH, dd, J = 2.1, 7. 9 Hz), 8.34 (IH, s), 7. 57 (IH, dd, J = 4. 6, 8.0 Hz).

4- muonupugo [2_r 3- d] пиримидин. Добавя се фосфорен пентасулфид (6 g, 13. 5 mmol) към разтвор на ЗН- пиридо [2, З-d] пиримидин - 4 - он (2 g, 13.5 mmol) в пиридин (50 ml). Сместа се нагрява на обратен хладник в продължене на 3 часа. При охлаждане се формира сол и пиридина се отдекантирва. Солта се суспендира във вода (20 ml) и след това се илтрира и изсушава във вакуумна сушилня за получаване на 4 - тиопиридо [2, З-d] пиримидин (1. 72 g, 78%). ¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 06 (IH, dd, J = 1. 9,4. 3 Hz), 8. 90 (IH, dd, J = 1. 9, 8. 2 Hz), 8. 36 (IH, s), 7. 65 (IH, dd, J = 4. 3, 8. 2 Hz).

Метилтиопиридо [2,3- d] пиримидин - Смес от 4 - muonupugo [2,3 - d] пиримидин (100 mg, 0.76 mmol), DMSO (2 ml), и йодометан (161 mg, 1.14 mmol) се бъркат за 12 часа при 25°С. Сместа се прелива във вода и се екстрахира с EtOAc. Комбинираните екстракти се промиват с вода, разреден разтвор на сол, и се изсушават (MgSO₄ ) и разтворителя се отстранява при понижено налягане за получаване на 4 - метилтиопиридо [2,3 - d] пиримидин (134 mg). ¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 25 (IH, dd, J = 1. 8, 4. 2 Hz), 9.17 (IH, s), 8. 59 (Ш, dd, J = 1. 9, 8. 2 Hz), 7.75 (IH, dd, J = 4. 3, 8. 2 Hz), 2. 73 (3H, s).

Смес от 4 - метилтиопиридо [2,3- d] пиримидин (157 mg, 0. 89 mmol) u 3 - бромоанилин (1 ml) се нагряват до 100°C за 2 часа. При охлаждане се формира преципитат, който се филтрува и след това промива с EtOH и изсушава на въздуха за получаване на 4 - (3- бромоанилино) пиридо [2,3- d]

113 пиримидин (55.5 mg, 20%).¹ H NMR (DMSO) δ 10.13 (IH, s), 9.11 (IH, dd, J = 1.7, 4.3 Hz), 9. 01 (IH, dd, J = 1. 7, 8. 2 Hz), 8. 81 (IH, s), 8. 22 (IH, s),

7. 90 (IH, d, J = 7.7 Hz), 7. 71 (IH, dd, J = 4. 3, 8. 0 Hz), 7. 40 (2H, m).

Прцмер_64

4- (3- Бромоанилино) - 7 - флуоропиридо [2,3 - d] пиримидин

2.6 - Дифлуороникотинова киселина, 2,6 - Дифлуоропиридин (7. 89 ml, 0.087 mmol) се прибоба на капки 6 азотна среда при 78°С към разбъркван разтвор на литиев диизопропиламид (59. 0 ml от 1. 5 N разтвор на циклохексан, 0. 089 mmol) в TNF (250 ml). След 2 часа при 78°С през разтвора се прекарва поток от сух СО₂ и сместа се разрежда с вода и промива с EtOAc. Водната част се неутрализира с 3N Нс1, екстрахира се с EtOAc и се преаботва за да даде 2,6 - дифлуороникотинова киселина (1. 4 g, 9%). ¹ Н NMR (DMSO) δ 8. 59 (IH, dd, J = 9. 2, 8. 2 Hz), 7. 30 (IH, dd, J = 8. 2,2.1 Hz), 4. 03 (IH, brs).

2.6 - Дифлуороникотинамид. Разтвор на 2,6 - дифлуороникотинова киселина (7. 4 g, 0. 046 mmol) и SOC1₂ (20 ml) в 1,2 - дихлороетан (60 ml) съдържащ DMF (1 капка) се нагрява на обратен хладник за 4 часа, след това се концентрира до изсушаване при редуцирано налягане. Остатъкът се разтваря в Et₂ О (100 ml), охлажда се до 0°С и му се въздейства на калки с концентриран амоняк (10.0 ml, 0.17 mmol). След 10 мин разтворът се промива с воден NaHCO₃ и се преработва за получаване на 2,6 дифлуороникотиноамид (5. 61 g, 76%). ¹ Н NMR (CDC1₃) δ 8.70 (IH, dd, J

114 = 9. 6, 8. 3 Hz), 7. 00 (IH, ddd, J = 8. 3, 2. 9, 1.1 Hz), 6. 71, 6. 55 (IH, IH, 2 brs).

2- Амино - 6 - флуороникотинамид Разтвор на 2,6 дифлуороникотинамид (4. 68 g, 0. 029 mmol) в сух формамид (30 ml) се разрежда с амоняк и се оставя да престои на стайна температура за 24 часа. Добавя се вода (50 ml) и полученият в резултат преципитат се филтрува и промива добре с вода, за да даде 6 - амино- 2 - флуороникотинамид (1. 41 g, 31%) тр 236 - 237 °C. ¹ Н NMR (DMSO) δ 7. 89 (IH, dd, J = 10.4, 8. 4 Hz), 7. 31, 7. 16 (IH, IH, 2 brs), 6. 93 (2H, brs), 6. 36 (IH, dd, J = 8. 4, 2. 4 Hz).

филтратът се промива и комбинира и напълно се екстрахира с EtOAc, след което се хроматографира върху силика гел. Най- напред се елуира фракцията EtOAc/ петролеев етер (1:1), докато EtOAc/ етролеев етер (2: 1) и след това EtOAc дава 2 - амино- 6 - флуороникотинамид (1. 57 g, 35%) тр (EtOAc/ петролеев етер) 199 - 200°С [ Rogers, R. В. et al., U. S. patent No 4 383 851, record mp 198 - 200 °C]. ¹ H NMR (DMSO) δ 8.13 (IH, dd, J = 10. 4, 8. 4 Hz), 7. 90, 7. 30 (IH, IH, 2 brs), 7. 65 (2H, brs), 6. 23 (IH, dd, J = 8. 4, 2. 6 Hz).

Суспенсия от 2 - амино- 6 - флуороникотинамид (0.74 g, 4.77 mmol) в триетилортоформиат (25ml) се нагрява на обратен хладник за 8 часа. След охлаждане на стайна температура преципитатът се филтрува и промива добре с петролеев етер за да даде 7 - флуоропиридо [2, З-d] пиримид - 4 - (ЗН) -он (0.76g, 96%). ¹ Н NMR (DMSO) δ 12.75 (IH, brs), 8.66(1H, dd, J =

10. 4, 8. 4 Hz), 8. 38 (IH, s), 7. 33 (IH, dd, J = 8. 4, 2. 6 Hz).

115

4-(3- Бромоанилино) - Ί - флуоропиридо [2,3 - d] пиримидин.

Суспенсия от 7 - флуоропиридо [2, З-d] пиримид - 4 (ЗН) - он (0. 20 g, 1.21 mmol) 8POCI₃ (10 ml) се нагрява на обратен хладник за 2 часа. Летливите компоненти се отстраняват при понижено налягане и остатъка се разпределя между воден NaHCO₃ и EtOAc. Органичният екстракт се преработва за получаване на 4 - хлоро- 7 - луоропиридо [2, З-d] пиримидин, който се използва директно в следващата реакция. Разтвор на този продукт _ (0. 20 g, 1. 09 mmol) и 3 - бромоанилин (0. 23 ml, 2.18 mmol) в пропан - 2 - ол (1.0 ml) и THF (10 ml) съдържащ следи от конц. Нс1 се разбърква в продължение на 1 час при 20 °C и след това се концентрира до изсушаване.

Остатъка се разтваря в EtOAc, промива се с воден NaHCO₃ и се преработва за получаване на масло, което се хроматографира върху силика гел. Елуирането с EtOAc/ петролеев етер (1:5) дава 3 - бромоанилин, докато EtOAc/ петролеев етер (1:1) елуира 4 - (3 - бромоанилино) - 7 флуоропиридо [2,З-d] пиримидин (0.18 g, 47%), тр (МеОН) 211-213°С.¹ Н NMR (DMSO) δ 10.18 (IH, brs), 9.17 (IH, t, J = 8. 6 Hz), 8. 80 (IH, s), 8.

(IH, t, J = 1. 8 Hz), 7. 85 (IH, dt, J_rf = 7. 6 Hz, J, = 1. 8 Hz), 7. 53 (IH, C dd, J = 8. 6 , 2.7 Hz), 7.41-7.34 (2H, m).

Пример 65

- Амино-4..- (3_-бромоанилино) пиридо [2_f З-d] пиримидин

Разтвор на 4 - (3 - бромоанилино) - 7 - флуоропиридо [2, З-d] пиримидин (0. 20 g, 0. 63 mmol) в EtOH (20 ml) се разрежда с амоняк и се затопля до 100° С в колби под налягане за 30 часа. Разтворителят се отстранява при понижено налягане за получаване на 7 - амино - 4 (3 - бромоанилино) пиридо [2,

116

- d] пиримидин (0.18 g, 90%).¹ H NMR (DMSO) δ 9. 97 (IH, brs), 8. 59 (IH, s), 8. 51 (IH, d, J = 9. 3 Hz), 8.11 (IH, si brs), 7.77 (IH, brd, J = 6.3 Hz), 7. 44 (2H, brs), 7. 37 - 7. 30 (2H, m), 6. 81 (IH, d, J = 9. 3 Hz).

Пример 66

4.-.(3-.. Бромоанилино) - Ί - метиламинопиридо [2.3 - d] пиримидин

Разтвор на 4 - (3 - бромоанилино) - 7 - флуоропиридо [2,3-d] ® пиримидин (виж предходни експерименти) (0. 20 g, 0. 63 mmol), метиламин хидрохлорид (0.13 g, 1. 88 mmol) и Et. Ν (0. 30 ml, 2.19 mmol) в EtOH (15 ml) се нагрява при 100°C в колби под налягане за 18 часа. Разтворителят се отстранява при редуцирано налягане и остатъка се разпределя между EtOAc и вода. Преработването на органичния носител дава 4 - (3- бромоанилино) - 7 - (метиламино) пиридо [2,3 - d] пиримидин (0.16 g, 77%).¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 53 (IH, s), 8. 54 (IH, s), 8. 41 (IH, d, J = 8. 1 Hz), 8.17 (IH, t, J = 1. 8 Hz), 7. 83 (IH, dd, J = 8. 0, 1. 9 Hz), 7. 66 (IH, brs), 7. 32 (IH, t, J = 8.0

Hz), 7. 24 (IH, dd, J = 8.0,1. 8 Hz), 6. 77 (IH, d, J = 8.1 Hz), 2. 92 (3H, d, C J = 4. 8 Hz).

Пример 67

-(3 - Бромоанилино) - 7 - диметиламинопиридо [2_Г 3 - d] пиримидин

Взаимодействие на 4 - (3 - бромоанилино) - 7 - флуоропиридо [2,3-d] пиримидин (виж предходен експеримент) (0.12 g, 0. 38 mmol) с диметиламин хидрохлорид (92 mg, 1.13 mmol) и Et₃ Ν (0.18 ml, 1. 32 mmol) в EtOH (15 ml) при 100°C за 18 часа в колби под налягане, последвано от изпаряване на

117 разтворителя и преработка, дава 4 - (3 - бромоанилино) - 7 - (диметиламино) пиридо [2,3 - d] пиримидин (0.11 g, 84%). ¹ Н NMR (DMSO) δ 9.58 (IH, brs), 8. 56 (IH, d, J = 9. 3 Hz), 8. 54 (IH, s), 8.18 (IH, t, J = 1. 9 Hz), 7. 84 (dt, J_rf = 8.0 Hz, J, = 1. 9 Hz), 7. 33 (IH, dd, J = 8.1, 8. 0 Hz), 7. 25 (IH, dt, J = 9. 3, Hz, J, = 1. 9 Hz), 7.10 (IH, d, J = 9. 3 Hz), 3.18 (6H, s).

Пример_69

-Бензиламшю - Ί - метиламинопиридо [4,5 - d] пиримидин

S- Етилтиоуронов йодид. Разтвор на тиоуреа (3. 80 g, 50 mmol) и йадаетан (4 ml, 50 mmol) МеОН в (100 ml) се нагрява на обратен хладник за 24 часа. Разтворителят се дестилира при понижено налягане и остатъчното светло жълто масло се изсушава под вакуум при спонтанно образуване на сол. Желаното съединение се получава в количество 13. 98 g.

- Амино - 5 - ииано - 2 - етилтиопиримидин. Суспенсияот NaOMe(2. 7 g, 50 mmol) в EtOH (200 ml) се добавя към смес om S-етилизотиоуреа хидройодид (11. 58 g, 50 mmol), етоксиметилиденемало-нонитрил (6.1 g, 50 mmol) и етанол (250 ml) при 25° С. Реакционната смес се нагрява на обратен хладник в азотна среда за 2 часа и след това разтворът се концентрира върху гореща повърхност до наблюдаване на преципитат. След охлаждане, солта се събира чрез сукционна филтрация и се разбърква във вода при 25°С филтруването и изсушаването във вакуумна сушилня води до получаване на 4 - амино - 5 - циано - 2 - етилтиопиримидин (4. 02 g, 45%) като кафява сол. ¹ Н NMR δ (DMSO) 8. 45 (IH, s), 7. 90 (2H, brs), 3. 00 (2H, q, J = 7. 3 Hz), 1. 27 (3H, t, J = 7. 3 Hz).

118

- Амино - 2 - етилтиопиримидин - 5 - карбоксамид. 4 - Амино - 5 циано - 2 - етилтиопиримидин (4. 0 g, 22. 3 mmol) се добавя към сярна киселина (конц., 4. 3 ml) на малки части. След това сместа се бърка в азотна среда при 40°С за 1. 5 часа. Реакцията се прекъсва с ледено студена вода и за довеждане на pH до ~· 9 се използва NH₄ ОН. Солта се събира чрез сукционна филтрация и суши във вакуумна сушилня в продължение на една нощ. 4 Амино - 2 - етилтиопиримидин - 5 - карбоксамид (2. 58 g, 58%) се получава £ като светло кафява сол. IH NMR: (DMSO) δ 8.52 (IH, s), 7.98 (2H, brs),

7. 42 (2H, brs), 3. 04 (2H, q, J = 7. 3 Hz), 1. 27 (3H, t, J = 7. 3 Hz).

- Okco - 7 - етилтио - ЗН - пиримидо [4,5 - d] пиримидин. Смес от 4 амино - 2 - етилтиопиримидин - 5 - карбоксамид (4. 66 g, 23. 5 mmol) и триетилортоформиат (150 ml) се нагрява на обратен хладник в азотна среда в продължение на 24 часа и след това се охлажда до 25°С Кафявата сол се изолира чрез сукционна филтрация и се изсушава във вакуумна сушилня за получаване на 4- оксо- 7 - етилтио- ЗН - пиримидо [4,5 - d] пиримидин (3.54 g, 72%). ¹ Н NMR : (DMSO) δ 12. 80 (IH, s), 9. 20 (IH, s), 8. 45 (IH, s), 3. 18 (2H, q, J = 7. 4 Hz), 1. 35 (3H, t, J = 7. 4 Hz).

- Tuoho - 7 - етилтио - ЗН - пиримидо [4,5 - d] пиримидин Смес от 4 - оксо - 7 - етилтио - ЗН - пиримидо [4,5 - d] пиримидин (1. 33 g, 6.7 mmol), Р₂ S₅ (1. 48 g, 6. 6 mmol) и пиридин (15 ml) се нагрява на обратен хладник в азотна среда за 3 часа. След това пиридинът се дестилира при редуцирано налягане и остатъка се разтваря в разтвор на NaOH (0. 5 М, 75 ml) и се вари с активен въглен. След илтрация, филтратът се неутрализира с ацетна киселина за получаване на златно кафява сол. Бюхнерова илтрация и

119 изсушаване на вакуумна сушилня дава шионо - 7 - етилтио - ЗН - пиримидо [4,

- d] пиримидин (1. 42 g, 95%). ¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 47 (IH, s), 8. 46 (IH, s), 3. 20 (2H, q, J = 7. 3 Hz), 1. 35 (3H, t, J = 7. 3 Hz).

- Етилтио - 4 - метилтиопиримидо [4.5 - d] пиримидин. Използва се същата процедура, описана за 7 - амино - 4 - метилтиопиридо [4,5 - d] пиримидин в Пример 21. ¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 52 (IH, s), 9.15 (IH, s), 3.

φ 23 (2H, q, J = 7. 3 Hz), 2. 72 (3H, s), 1. 38 (3H, t, J = 7. 3 Hz).

-Бензиламино - 7 - етилтиопиримидо [4,5 - й].пиримидин. Използва се същата процедура, описана за 7 - амино - 4 - аминопиридо [4, З-d] пиримидин в Пример 21.

- Бензиламино - 7 - метиламинопиримидо [.4,. 5.- di] пиримидин.

- Бензиламино - 7 - етилтиопиримидо [4,5 - d] пиримидин в EtOH съдържащ излишък от метиламин се нагрява до 150°С в стоманени балони за 5 часа. Солта се отфилтрува и изсушава за получаване на 4 - бензиламино 7 - метиламинопиримидо [4,5 - d] пиримидин.

Пример 70

- Бензиламино - 7 - хидразинопиримидо [4_f 5 - d] пиримидин

4- Бензиламино - 7 - етилтио пиримидо [4,5 - d] пиримидин в EtOH съдържаща излишък от хидразин се нагрява до 150° С в стоманен балон за 5 часа. Солта се отфилтрира за получаване на 4 - бензиламино - 7 идразинопиримидо [4,5 - d] пиримидин.

120

Пример 71

4-(3- Бромоанилино) тиено [3.2 - d] пиримидин хидрохлорид

Смес от метил 3- аминотиофен

- карбоксилат (lg, 6. 3 mmol) и формамид (2g) се нагрява до 240°С за 10 мин. При охлаждане се получава преципитат. Последният се разтваря в EtOH и се филтрира, филтратът се кинцентрира при редуцирано налягане и остатъка се пречиства чрез хроматографиране върху силика гел и елуация с 10% МеОН в СН₂ С1₂ за получаване на ЗН - тиено [3,2 - d] пиримид - 4 - он

(249 mg, 26%) като сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 12.61 (IH, brs), 8.20 (IH, s),

8.17 (IH, d, J = 5 Hz), 7. 42 (IH, d, J = 5 Hz).

- Хлоротиено [3_r 2 - d ] пиримидин Към разтвор на DMF (170. 3 μΐ,

2. 2 mmol) и дихлоретан (1. 2 ml) при 0°С в азотна среда, бавно се добавя оксалил хлорид (279. 2 mg, 3. 2 mmol) и се бърка за 10 мин. Добавя се и ЗН тиено [3,2 - d] пиримид - 4 - он (152. 2 mg, 1. 0 mmol) и се нагрява на обратен хладник за 5 часа. Реакционната смес се отлива във вода и се екстрахира с СН₂ С1₂. Органичният носител се отдестилира при понижено налягане до получаване на 4 - хлоротиено [3,2 - d] пиримидин (140 mg, 82%) като жълта

121 сол.¹ Н NMR (DMSO) δ 9.05 (IH, s), 8. 62 (IH, d, J = 5 Hz), 7. 79 (IH, d, J = 5 Hz).

-.(3- Бромоанилино). [3,2 - d] пиримидин хидрохлорид Смес om 4 хлоротиено [3,2 - d] пиримидин (135 mg, 0.79 mmol) u 3 - бромоанилин (95 μΐ, 0. 89 mmol) 6 2 - метоксиетанол (2 ml) се нагрява до 79°С в продължение на 30 мин. полученият в резултат преципитат се филтрира и промива с СН₂ С1₂ за получаване на 4 - (3- бромоанилино) тиено [3, 2 - d] пиримидин хидрохлорид (195.5 mg, 72%) като светло жълта сол. Н NMR (DMSO) δ 11.33 (IH, s), 8. 94 (IH, s), 8. 23 (IH, s), 8. 53 (IH, d, J = 5. 3 Hz), 8. 07 (IH, d, J = 7.

Hz), 7. 6 (IH, d, J = 5. 3 Hz), 7. 48 (2H, m).

Пример......72

- Бензиламинотиено [3_f 2 - d] пиримидин

Както е описано в предходен експермент, 4 - хлоротиено [3,2 - d] пиримидин (100 mg, 0.586 mmol) и бензиламин (710 μΐ, 0. 645 mmol) 6 2метоксиетанол (2 ml) води до получаване на 4 - бензиламинотиено [3,2 - d] пиримидин (37 mg, 26%). ¹ Н NMR (DMSO) δ 8.42 (lH,s), 8.12 (IH, d, J = 5. 5 Hz), 7. 39 (IH, d, J = 5. 5 Hz), 7. 39 (IH, d, J = 5. 3 Hz), 7. 40 -7. 30 (4H, m), 7. 24 (IH, t, J = 6. 8 Hz).

Пример 73

4- (3 - Бромоанилино) тиено [2,3 - d] пиримидин

122

Метил 2 - аминотиофен - 3 - карбоксилат. Смес от метил цианоацетат (3. 25 g, 32. 3 mmol), 1,4 - дитиан - 2,5 диол (5 g, 32. 8 mmol), триетиламин (1 ml, Ί. 71 mmol) 6 EtOH (50 ml) се бърка при 40°C за 1 час. Охладеният разтвор се елуира през силикатен материал с СН₂ С1₂. филтратът се дестилира до изсушаване за получаване на 2 - аминотиофен - 3 - карбоксилат, което се провежда до следващата реакция.¹ Н NMR (DMSO) δ 7. 26 (IH, s), 6. 82 (IH, d, J = 5. 8 Hz), 6. 28 (IH, d, J = 5. 8 C Hz), 3. 69 (3H, s).

3H - Тиено [2.3 - d] пиримид - 4 - он. Разтвор на метил 2аминотиофен - 3 - карбоксилат (602. 1 mg, 3. 83 mmol) във формамид (5 ml) се нагрява при 200°С за 12 часа. Получената в резултат смола се разтваря в СН₂ С1₂ (10 ml), след което се постаВя върху силикатен материал и се елуира с 10% МеОН в СН₂ С1₂. филтратът се дестилира при понижено налягане и

получената в резултат сол се промива с EtOH за получаване на ЗН - тиено [2,

З-d] пиримид - 4 - он (231. 4 mg, 40%) като оранжева сол.¹ Н NMR (DMSO) δ 12. 50 (IH, brs), 8.13 (IH, s), 7. 60 (IH, d, J = 5. 8 Hz), 7.41 (IH, d, J =

6. 0 Hz).

- Хлоротиено [2, 3 - d] пиримидин. Към разтвор на DMF (90 μΐ) и СН₂ Cl₂ (2 ml) при 0°C в азотна среда, бавно се добавя оксалил хлорид (148 mg, 1. 2 mmol) и се бърка 10 мин. ЗН - Тиено [2, З-d] пиримид - 4 - он (81 т, 0. 52 mmol) се добавя като сол към разтвора и се затопля със сешоар до разтваряне на солта. Реакцията се бърка при 25°С за 12 часа в среда на N₂. Реакционната смес се отлива във вода и се екстрахира с СН₂ С1₂ .фазите се разделят и органичният носител се изсушава (Na₂ SO₄) и дестилира при

123 понижено налягане за получаване на 4 - хлоротиена [2, З-d] пиримидин (87л 6 mg, 97%) като сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 8. 96 (IH, s), 8.17 (IH, d, J = 6. 0 Hz), 7. 62 (IH, d, J = 6. 0 Hz).

- (3- Бромоанилино) тиено [2.3 - d] пиримидин хидрохлорид- Смес от

4-хлоротиено[2,З-d]пиримидин(135 mg, 0. 75 mmol)и3 -бромоанилин (95 μΐ, 0. 89 mmol) в 2 - метоксиетанол (2 ml) се нагрява до 79° С за 30 мин ф при разбъркване. Получената в резултат сол се филтрува и промива с

СН₂ С1₂ за получаване на 4 - (3 - бромоанилино) тиено [2,3 - d] пиримидин хидрохлорид (197 mg, 73%). ¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 99 (IH, s), 8. 60 (IH, s),

8. 23 91H, s), 7. 98 (IH, d, J = 6. 0 Hz), 7. 88 (IH d, J = 8. 0 Hz), 7. 79 (IH. d, J = 6. 0 Hz), 7. 37 (IH, t, J = 8. 0 Hz), 7. 30 (IH, d, J = 8. 0 Hz).

Пример 74

- Бензиламинопироло [2_Г 3 - d] пиримидин

- Бензиламинопироло [2, З-d] пиримидин се изготвя както е описано по- рано. [G. Н. Hitchings, К. W. Ledig and R. A. West, U. S. Patent No. 3 037 980, 1962; Chemical Abstracts 1962, 57, 15130c],

Пример. 75

N1- (3 - Бромофенил) аденин

Смес от 6 - хлоропурин (1. 0 g, 6. 47 mmol), 3 - бромоанилин (0.78 ml, Ί. 12 mmol) и конц. HCL ( 4 капки) в изопропанол (10 ml) се разбъркват при 80°С в продължение на 5 часа. При охлаждане, сместа преципитира. Солта се

124 филтрува и промива с изопропанол и изсушава на въздуха за получаване на N⁶- (3 - бромофенил) аденин (1. 93 g, 91%) като светло жълта сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 11. 38 (IH, s), 8. 78 (IH, s), 7. 90 (IH, d, J = 8. 0 Hz), 7. 38 - 7. 34 (2H, m).

Br

Ν'

Пример 76

N1- Бензиладенин

Ν⁶ - Бензиладенин е търговско достъпен от Aldrich Chemical Company, 1001 West Saint Paul Avenue, Milwaukee, Wisconsin 532333.

Пример.. 71

- Амино -4-(3- метиланилино) пиридо [4.3 - d] пиримидин

Смес от 7 - амино - 4 - метилтиопиридо [4, З-d] пиримидин (217 mg, 1.

mmol) и т- толуидин (1. 50 g, 14. 0 mmol) се бърка в продължение на 30 мин при 155°С. Полученият в резултат продукт се хроматографира върху силика гел (5% МеОН/ СН₂ С1₂) за получаване на 7 - амино -4-(3метиланилино) пиридо [4,3 - d] пиримидин (190 mg, 67%) като бледо жълта сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 9. 81 (IH, brs), 9. 34 (IH, s), 8. 38 (IH, s), 7. 60

125 (2Н, s), Ί. 26 (IH, dd, J = 8. 5, 7. 6 Hz), 6. 95 (IH, d, J = 7. 4 Hz), 6. 63 (2H, brs), 6. 44 (IH, s), 2. 33 (3H, s).

HpUMeplZS

- Амино - 4 - (4- метоксианилино) nupugo [4.3 - d] пиримидин

Смес om Ί - амино - 4 - метилтиопиридо [4, З-d] пиримидин (129 mg, 0. 62 mmol) и 4 - метоксианилин ((0.15 g, 1. 2 mmol) в етанол (5 ml) се загрява при 40°С в продължение на 16 часа и след това се нагрява на обратен хладник за 3 часа. Реакционната смес се охлажда до 0°С в продължение на една нощ и солта се събира чрез вакуум филтарция и рекристализира от изопропанол за получаване на 7 - амино - 4 - (4 - метоксианилино) пиридо [4, З-d] пиримидин (42 mg, 25% ) като жълта сол. ¹ Н NMR (DMSO) δ 10. 00 (IH, brs), 9. 31 (IH, s), 8.35 (IH, s), 7. 62 (2H, d, J = 9. 2 Hz), 6. 96 (2H, d, J = 9. 2 Hz), 6. 70 (2H, slbrs), 6.41 (IH, s), 3.77 (3H, s).

Пример 79

4-(3-Бромоанилино) - 6 - (пиперидин -1-ил) пиридо[3,4 - d] пиримидин

Взаимодействието на 4 - (3- бромоанилино) - 6 - флуоропиридо [3,4 - d] пиримидин (виж предходен експеримент) при 100°С в колби под налягане с пиперидин в етанол дава 4 - (3 - бромоанилино) - 6 - диметиламинопиридо [3,4 - d] пиримидин.

126 фармацевтичните състави по изобретението могат да приемат всеки от широкия спектър орални или парентерални форми на приложение, формата за приложение включва като активни компоненти един инхибитор както е дефиниран по- рано.

За получаване на фармацевтични състави, могат да бъдат използвани инертни, подходящи във фармацевтично отношение носители, които могат да бъдат както твърди, така и течни. Препаратите представляващи твърда форма включват прахове, таблетки, дисперсионни гранули, капсули, катети и супозитории. Твърд носител може да бъде едно или повече вещества, които може да действат същевременно като разредители, оцветяващи агенти, разтворители, лубриканти, суспендиращи средства, свързващи средства или дезинтегриращи таблетката агенти; то може да бъде също и капсулиращ материал. При праховете, носителят е фино разпределена сол, която е в смес с фино разпределения активен компонент. В таблетката, активните съединения са смесени с носител притежаващ необходимите свързващи свойства в подходящи пропорции и са оформени в желан вид и размер. Праховете и таблетките за предпочетане съдържат от 5% до около 70% от активните инградиенти подходящи твърди носители са магнезиев карбонат, магнезиев стеарат, талк, захар, лактоза, пектин, нишесте, желатин, трагакант, метил целулоза, натриева карбоксиметил целулоза, восък, какаово масло и др. подобни Терминът “препарат” има претенции да включва формирането на активните вещества с капсулиращи материали като носител, предоставящ капсула, в която активните компоненти (със или без други носители) са заобиколени от носител, които са такива при свързването си с него. По аналогичен начин са включени и катетите. Таблетки, прахове и капсули могат да бъдат използвани като твърди форми, подходящи за орална употреба.

127

Течните форми Включват разтвори, суспенсии и емулсии. Като пример може да бъдат посочени вода или водно- пропилан аликолови разтвори за парентерално инжектиране. Течни препарати могат също да бъдат формулирани в разтвор на воден пропилей гликолов разтвор. Водни разтвори, подходящи за орална употреба могат да бъдат получени чрез разтваряне на активното вещество във вода и добавяне на подходящи оцветители, ароматизанти, стабилизатори и набъбващи агенти по желание. Водните суспенсии, подходящи за орална употреба могат да бъдат приготвени чрез диспергиране на фино разпределени активни компоненти във вода с вискозен материал, напр. природни или синтетични смоли, гуми, метил целулоза, натриева карбоксиметил целулоза и други добре познати суспендиращи агенти.

За предпочитане, фармацевтичните препарати са във форми съответстващи на единици за дозировка. В такива форми, препаратът може да бъде подразделен на единици дози, съдържащи подходящи количества инхибитор и други противоракови материали самостоятелно или в комбинация, напр. в смес. Единицата доза може да бъде пакетиран препарат, като опаковката съдържа дискретно количество от препарата, напр. пакетирани таблетки, капсули и прахове във флакони или ампули, формата единица дозировка може да бъде също капсула, каше или таблетка сама по себе си или може да бъде подходящ брой от която и да е от тези пакетирани форми. В допълнение, формите за единица дозировка могат да бъдат разделни форми, притежаващи инхибитор в едната част и други противоракови материали в отделна част, като напр. разделена капсула, разделена опаковка или ампула състояща се от две части, флакон или зруги подобни.

128

Количеството инхибитор в препарата за единица дозировка може да варира или да е доведено до от 0. 01 mg/ kg до 100. 0 mg/ kg, за предпочитане 0.03 mg/ kg до не по- малко от 1. 0 mg/ kg инхибитор.

фармацевтичните съставе за предпочитане са комозирани така, че да могат да бъдат въвеждани парентерално или орално. Разтвори от активните вещества като свободни основи и свободни киселини или фармацевтично приемливи соли могат да бъдат изготвени във вода, подходящо смесени с повърхностно активни вещества като * хидроксипропилцелулоза. Дисперсии мога да бъдат изготвени също в глицерол, течни полиетилен гликоли и техни смеси и в масла. При обиковени условия на съхранение и приложение, тези препарати съдържат консерванти за предотвратяване развитието на микроорганизми. I фармацевтичните форми, подходящи за инжекционна употреба включват стерилни водни разтвори или дисперсии и стерилни прахове за екстемпорални препарати на стерилни инжекционни разтвори или дисперсии. При всички случаи, формата следва да бъде стерилна и да бъде течна, така ‘ че да може да се осъществи инжекционното впръскване. Тя трябва да бъде стабилна при условията на производство и съхранение и да бъде осигурена срещу контаминиращото действие на микроорганизми като бактерии и фунги. Носителят трябва да бъде разтворител или дисперсионна среда, съдържаща например вода, етанол, полиол (напр. глицерол, полипропилен гликол и течен полиетилен гликол и др. подобни), подходящи техни смеси и растителни масла. Следва да могат да съхранят своята течливост, напр. чрез използването на подходящо покритие като лецитин, чрез спазване на необходимия размер на частичките в случаите на дисперсия и чрез употребата на повърхностно активни вещества. Предотвратяването на действието на микроорганизмите може да бъде постигнато чрез различни

129 антибактериални или противогъбни агенти, напр. парагени, хлорбутанол, фенол, сорбинова киселина, тимерозал и др. подобни. В много случаи се предпочита включване на изотонични агенти, напр. захари или натриев хлорид. С оглед пролонгиране абсорбцията на инжекционните състави се използват агенти, отсрочващи абсорбцията, напр. желатин.

Стерилни инжекционни разтвори се получават чрез включване на активните съединения в желаното количество и в подходящия разтворител заедно с другите необходими инградиенти, изброени по- горе, последвано от филтрационна стерилизация. Най- общо, дисперсиите се получават чрез включване на различни стерилизирани активни инградиенти в стерилен вехикулум, която съдържа основна дисперсионна среда и другите необходими инградиенти, изброени по- горе. В случая на стерилни прахове за получаването на стерилни инжекционни разтвори, предпочитани методи за получаване са вакуумно сушене и техниките на лиофилно сушене, които водят до получаване на прахове от активните инградиенти плюс допълнително желан инградиент от стерилно- филтруваният по- рано техен разтвор.

Както е употребен тук, терминът “подходящ във фармацевтично отношение носител” включва който и да е от всички разтворители, дисперсионни среди, покрития, аншибактериални и фунгицидни агенти изотонични и абсорбционни пролонгиращи агенти и др. Използването на такава среда и агенти за фармацевтично активни вещества е добре известно в областта. С изключение на това, че някои обичайни среди или агенти са несъвместими с активния инградиент, неговото приложение в терапевтичните състави се има в предвид. В състава могат да бъдат включени и допълнителни активни инградиенти.

130

Специално преимущество е формулирането на парентералните състави в единици за дозиовка с оглед улесняване прилагането и уеднаквяване на дозите. Както тук се употребява, формата единица за дозиране се отася до физично дискретни единици, подходящи като сециални дози за третиране на бозайници; всяка единица съдържаща предварително определено количество активни материали, изчислени така че да предизвикват желания терапевтичен ефект в асоциация с необходимия фармацевтичен носител.

Спецификацията за новите форми единици за дозировка съгласно изобретението е продиктувана от и директно зависи от (а) уникалните характеристики на активните материали и специално необходимия терапевтичен ефект, и (в) ограниченията при комбинирането на такива активни материали за лечение на заболявания у живите организми, при които телесното здраве е нарушено както тук е описано подробно.

Принципно активните инградиенти се съчетават за удобство и ефективно въвеждане в ефективни количества с подходящи във фармацевтично отношение носители в единици за дозировка така както е описано по- горе. Единицата за арентерално приложение може, например, да съдържа принципно активното съединение, като напр. инхибитор, в количества граничещи от около 0. 5 до коло 100 mg, като се предпочита от около 0.1 до 50 mg. Дневната парентерална доза за третиране на бозайници граничи от 0.01 mg/ kg до 10 mg/ kg от инхибитора. Предпочитаната дневна доза граничи от 0.01 mg/ kg до 1.0 mg/ kg.

За орални приложения, дневното количество може да граничи от 0.01 mg от активното съединение/ kg за бозайници до 100 mg/ kg, за предпочитане от 0. 1 до 10 mg/ kg.

Инхибиторът описан по- горе може да формира общоизвестни, подходящи във фармацевтично отношение соли като тези на алкални метали

131 и други общи основни соли или соли на киселини. Литературната справка за основните субстанции включва онези общоизвестни соли, за които се знае че са еквивалентни на изходните съединения и на техните хидрати.

Описаните активни съединения са способни на по- нататъшно формиране както на соли на киселини, така и на основи. Всички тези форми са включени в обхвата на настоящето изобретение.

Подходящите във фармацевтично отношение соли на киселини от jR активните компоненти включват соли получени от нетоксични неорганични киселини като солна, азотна, фосфорна, сярна, бромоводородна, флуороводородна, фосфорна и др., както и солите получени от нетоксични органични киселини като алифатни моно- и дикарбонови киселини, фенилзаместени алканови киселини, кидрокси алканови киселини, алканодионови киселини, ароматни киселини, алифатни и ароматни сулфонови киселини и др. Такива соли включват по този начин сулфат, пиросулфат, бисулфат, сулфит, бисулфит, нитрат, фосфат, монохидрогенфосфат, дихидрогенфосфат, метафосфат, пирофосфат, хлорид, бромид, йосдид, ацетат, трифлуороацетат, пропионат, каприлат, изобутират, оксалат, малонат, ** сукцинат, суберат, себакат, фумарат, малеат, манделат, бензоат, хлоробензоат, метилбензоат, динитробензоат, фталат, бензенесулфонаттолуенесулфонат, фенилацетат, цитрат, лактат, мареат, тартарат, метансулфонат и др. Имат се предвид също и соли на амино киселини като аргинат и такива като глюконат, галактуронат (виж напр. Berge, S. М. et al, „Parmaceutical Salts “ Journal of Pharmaceutical Science, 66, рр. 1 -19 (1977) ).

Киселите соли на посочените базични съединения се получават чрез взаимодействие на свободна базична форма с достатъчно количество от желаната киселина за получаване на солта по обичайния начин. За

132 предпочитане активно съединение може да бъде превърнато в кисела сол чрез въздействие с воден разтвор на желаната киселина, така че полученото в резултат pH да е по- малко от 4. Разтворът може да бъде пропуснат през касета С18 за абсорбиране на съединението, многократно промиване с вода, елуиране на съединението с полярен органичен разтворител като, напр. метанол, ацетонитрил и др. и изолиране чрез концентриране при понижено налягане последвано от лиофилизация. Свободната базична форма може да бъде регенерирана чрез взаимодействие на солта с база и изолиране на свободната база по обичаен начин. Свободната база се отличава от техните съответни соли по някои физични свойства като разтворимост в полярни разтворители, но иначе солите са еквивалентни на техните съответстващи свободни бази за целите на настоящето изобретение.

Подходящите във фармацевтично отношение основни соли се получават от метали или амини, като алкални или алкалоземни метали или органични амини. Примери за използвани метали като катийони са натрий, калий, магнезий, калций и др. Примери за подходящи амини са Ν, Ν’ дибензилетилендиамин, хлоропрокаин, холин, диетаноламин, дициклохексиламин, етилендиамин, Ν- метилглюкамин и прокаин (виж напр. Berge, S. М. et al, „Pharmaceutical Salts“ Journal of Pharmaceutical Science, 66, pp. 1 -19(1977).

Основните соли на посочените кисели съединения са получени чрез взаимодействие на свободни киселини с достатъчно количество от желаната основа за получаване на солта по обичаен начин. За предпочитане активно съединение може да бъде превърнато в основна сол рез третиране с воден разтвор на желаната основа, като полученото в резултат pH е повисоко от 9. Разтворът може да бъде пропуснат през касето С18 за абсорбция на съединението, промит неколкократно с вода, съединението се

133 елуира с полярен органичен разтворител като напр. метанол, ацетонитрил и др. и изолирано чрез концентриране при понижено налягане, последвано от лиофилизация. Свободната кисисела форма може да бъде регенерирана чрез взаимодействие на солта с киселина и изолиране на свободната киселина по обичаен начин. Свободната кисела форма се отличава от нейната съответна сол по някои физични свойства като разтворимост в полярни разтворители, но в други случаи солите са еквивалентни на техните съответни свободни £ киселини за целите на настоящето изобретение.

Някои от съединенията от настоящето изобретение могат да съществуват в несолватирани форми, а така също и в солватирани форми, включително хидратирани форми. Най- общо, солватираните форми, включително хидратираните форми са еквивалентни на несолватираните и са включени в обхвата на настоящето изобретение.

Някои от съединенията от настоящето изобретение притежават един или повече хирални центъра и такива центрове може да съществуват в R (D) или S (L) конфигурация. Настоящето изобретение включва всички

енантиомерни и епимерни форми както и подходящи техни смеси.

Доколкото фармацевтичните форми по настоящето изобретение определят някои предпочитани варианти на изпълнение, то възможни са и много други. Тук не възнамеряваме да маркираме всички възможни еквивалентни форми или отклоненияот изобретението. Разбираемо е, че всички използвани тук термини са повече описателни отколкото ограничаващи и поради това могат да бъдат направени множество изменения без да се излиза от духа и обхвата на изобретението.

134

Cl

no₂

1. CuCN NMP

Cl

-135-

2. H₂SO₄ 50°C ^Gl ⁿ°2 l.RaNiorHjPd

Cl

2. (KFDMF)

HCfOEtK Δ ci

base beat

2. R³H base heat nh₂ conh₂

1. Ar(CH₂)_nNH₂ ^R3

Схема 1. Синтез на предпочитани групи 1 - 5: r^=h

Схема2».Синтез на предпочитани in.fc5 = н.

1. LDA -78°С f 2. В(ОМе)₅

1. LDA-78°С ^Ν°* 1. H_?SO₄ 50°C

2. RONO₂ f^n^cn ²·

3. H₂O₂/NaOH

4. Rl/base

_МНг 2. (COC1)₂/DMF conh₂

1. HCONHn

3. KCN

1. Ar(CH₂)_nNH₂base heat

2. R³H base heat

-136о

ο

1. Br₂ AgNO₃HNO₃ AcOH

2. NH₃

3. Ac₂O

4. NaOBr

HN'f’^Ar

1. HCONH₂Ax

2. (COCI)2 DMF r-AA^

3. АЦСН^ЦЧНг

4. R⁴ ₄SnPdcaL

СхшаА-Синтез на предпочитана група Έ

1. HNO₃H_?SO₄

2. PC1₅

1. KCN

2. RaNi ^{NH2 L H}^^s°^{4 50}°^ccr AAcn ²- HC(OEt)₃

3. (COClh DMF

Схема 5. Синтата.

Схема 6. Предпочитана

CH₂(CN)₂ +НВг

1. HC(OEt)₃A

2. NaSH Δ

3. R⁴H base

Схема 7. Синтез на предпочитани групи 12 -16.

-137-

1. KF MeCN

Ph4p*Br‘ ^BocHH-y^4 1. BuLi

2. RaNi ²· ^co2

1. hconh₂

2. POC1₃

3. TFA

1. Ar(CH₂)_nNH₂

2. R³Hbase

• fegMajgjQiHme3_Ha предпочитани групи 17 - 21

ΓγΤ^{1 2}·

SOC1₂ jPY'⁰⁰⁰“']. HN0₃/H₂S0₄ ^O’^N

2. MeONa^^OMe ²· ^NH3

HCONH₂(COC1)₂ DMF

2.

1. Ar(CH₂)„NH₂

2. H₂/Pd

1. RONO

2. Reduction or displacement

Огема 9, Синтез на предпочитани ο

1- LDA-78°C fY^l. ΝΗ,Δ (COC1B f^n^f2. CO₂ f^n^f 2. HCONH₂ DMF 60°C

Cl

1. Ar(CH₂)_nNH₂ base heat

2. R⁴H base heat

. Схема 10. Синтез на предпочитани

HLZ2-2frRj

-138F

1. LDA-78°C f 2. В(ОМе)з

1. LDA-78°C, γΎ 1. ΝΗ,Δ

2. CQj fAAf 2. HCONH,

3. H₂O₂/NaOH

4. Rl/base o ci

1. Ar(CH₂)_nNH₂base heat

2. R⁴H base heat

на предпочитани групи 27 & 29 - 31JC

.χ>.	1. LDA 2. Br₂ 3. LDA 4. CO,	,χχ.
		Нн{%г
1. РОС1,	F	XX
2. Ar(NH₂)_nNH₂

	o
1. R³ ₄Sn Pd
2. NH₃
3. hconh₂		HN^Ar 1 n
1. MeSNa	X	C0
2. R⁴MgBr	R⁴^

Ni catalyst

&£MaJL2Xuwnmmip£^^

И»Л1 щ_2£

Cl

COOK

Cl

1. HNO_?H₂SO₄

2. ROH or NH-.

NH_?orRONa

COOH I. ΗΟΟΝΗ,Δχ OiN

2.. (COC1)₂ DMF ^МНг 3. Ar(CH₂)_nNH₂ ^R°

HN

Схема 13. Синтез на предпочитани групи 29 & 30: R⁴ =OR

1. H₂/Pd (2. N-Alkylate)

-139-

Скема 15, Синтез на предпочитани

-HU’!!

и 33-36

он

3. RaNi

1. РОСЬ base

2. NH_? ct

1. (СООЕ0₂Дх

2. R₂SO₄ NaH or PC1₅ then R³H R⁴then R⁴H or inverse

3. Ar(CH₂)_nNH₂

С^маЛ6..Сшц11ез..нап.ред1ючипш111аруп1137^4()

		ci	I. Ar(CH₂)_nNH₂
___X ^NH2 C_sZ^u-CO₂Et	1. HCONH.		2. Electrophile	/•Ай
2. (COC1)₂/DMF		3. Modify ^R

Схема 17. Синтез на предпочитана

И «Λ» а 41: [3.2-d} кондензирано адро

-14 Ο-

Ι. HCONH,

2. (COCiyDMF

1. E*

2. (reduce)

3. (alkylate)

Схема l&jCimme3 на предпочитана a 41: [2, 3- d] кондензирано ядра

Br

1. NaN, DMSO сно 2. NaClOj or AgNOj/NHj ° 3. H₂S ο

1. (COC1)₂ DMF

2. Ar(CH₂)_nNH₂

1. E*

2. (reduce)

3. (alkylate)

Схема 19. Синтез

Cl SMe

1, CH_?SNa ^OHCV^h НОСНчСО-iMe ²· ^LDA MeS^N^ NaH DMSO °S<

3. DMF

1. TMSI

2. Си/quinoline

1. Ar(CH₂)_nNH₂

2. E*

3. (reduce)

4. (alkylate)

Схема 20. Синтез на предпочитана.

а 42; [2,3 - d] кондензирано ядро

-141-

Η

CN

Схема 21. Синтез на предпочитана група 43: [2,3 d] коидензиранаядва

1. НСфЕОзН*

2. (COCD-i/DMF

3. Ar(CH₂)_nNH₂.

1. Е*

2. (reduce)

3. (alkylate)

CxeM_a-^2-_-Cjmm£3Jia-IIp£4i&o_4iunaHa.gjjyQaL 43.JX2_ς·<11 жондензпрано ядро ί

s	SMe
. U h^xsh	1. PPSA	N- V	it4
+	2. (EtO)₃CH/Ac₂O
NC^CN NH,	3. MeSNa

4. (alkylate)

1. Е*

2. (reduce)

3. Ar(CH₂)_nNH₂

Схема 23, Синтез на предпочитана група 44; [5,4- d] кандензирано..ядро

1. Base

2. HCONH₂

3. SMe -> R⁴ o

1. POC1_?

2. Ar(CH₂)_nNH₂

-142-

1. (EtO)₃CH/ Ac₂O

2. MeSNa

SMe

1. E*

2. (reduce)

3. Ar(CH₂)_nNH₂

4. (alkylate)

GseMa2^£uHm^jaanpgge3maHa.

tauui

HN'f’i'Ar

la 45:(5,4- d] кондензирано ядра ci

1. HNO₂

2. dilH₂SO₄

3. NH₃ ci

1. HCOOH

2. Ar(CH₂)_nNH₂

3. (E*)

R⁴

4. (modify)

Схема 26. Синтез на предпочитана група 45: [ 4, 5- d] кондензиравйядш

ci 1· (Г)

2. (modify) ³· Ar(CH₂)_nNH₂ н

Η

Схема 27. <

1. LDA

2. DMF

3. NH₂OH AcOH

4. Base

SMe

Ar(CH₂)_nNH₂

Схема 28. Синтез на предпочитана wi a 47: Г5.4_^dl кондензирано ядро.

-143-

Cl

1. ButOCl

2. HNOj

3. НзРО₂

Схема 29. Синтез на

1. LDA

2. DMF

3. NaSH

1. CuCN/NMP

2. RaNiH₂

HNO₂______ dilH₂SO₄NH4d/Me₃Al

Ar(CH₂)_nNH₂

4. NBS/NH₃

ci

1. CuCN/NMP

2. RaNi H₂

3. MeSNa

HNO₃KSC=SOEt NH₄Cl/Me₃Al

1. NBS

2. HNO,

3. H₃PO₂

SMe

Ar(CH₂)_nNH₂

Схема 31. Синтез на предпочитана а 48; [13? d] кондензирано ядро.

-144SMe

1. LDA

2. DMF

3. NH₂NH₂ AcOH

H

SUe

4. Base imimawa група 49: [3. 4- d] к<ша£На1ЩаН&-Ядре

H

1. HNO₃H₂SO₄

2. H₂RaNi

3. HC(=NH)NH₂

Схема 33. Синтез на

Claims

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1. Метод за инхибиране рецептора на епидермалния растежен фактор за тирозин киназа чрез въздействие върху нуждаещ се бозайник с ефективно инхибиращо количество от съединение с формула I:

R, X^Ar—(RJ

КГ I

R.

формула I където:

поне един, и най- малко три от А - Е са азот, с останалия атом(и) въглерод или които и да са две съседни позиции в А - Е взети заедно могат да бъдат самостоятелен хетероатом, Ν, О, или S, при което един от двата останали атома следва да е въглерод, а другия да е или въглерод или азот;

X = О, S, NH или NR⁷, така че R⁷ = ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), OH, NH₂, ниско алкокси (1- 4 въглеродни атома) или ниско моноалкиламино (1-4 въглеродни атома);

η = 0, 1, 2;

145

R¹ = Н или ниско алкил (1- 4 въглеродни атома); ако η = 2, R¹ може да бъде независимо Н или ниско алкил (1- 4 въглеродни атома) при всеки свързващ въглероден атом;

R² = е ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), циклоалкил (3-8 въглеродни атома), ниско алкокси (1 - 4 въглеродни атома), циклоалкокси (3-8 въглеродни атома), нитро, хало (флуоро, хлоро, бромо, йодо), ниско перфлуороалкил (1-4 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1-4 въглеродни атома; - О - С (О) R), амино , ниско моно или диалкиламино (1 4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3-8 въглеродни атома), идроксиметил, ниско ацил (1- 4 въглеродни атома); - C(O)R, циано, ниско тиоалкил (1 - 4 въглеродни атома), ниско сулфинилалкил (1- 4 въглеродни атома), ниско сулфонилалкил (1-4 въглеродни атома), тиоциклоалкил (3-8 въгеродни атома), сулфинилциклоалкил (3-8 въглеродни атома), сулфонилцикоалкил (3 - 8 въглеродни атома), сулфонамидо, ниско моно или диалкилсулфонамидо (1-4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилсулфонамидо (3 - 8 въглеродни атома), меркапто, карбокси, карбоксамидо (- С(О) - NH₂), ниско моно или диалкилкарбоксамидо (1-4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилкарбоксамидо (3 - 8 въглеродни атома), циклоалкоксикарбонил (3-8 въгеродни атома), ниско алкенил (2-4 въглеродни атома), циклоалкенил (4-8 въглеродни атома), или два R² взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формират карбоциклено ядро от 5 - 7 члена или мононенаситен 1,3 - диоксоланил, 1,4 - диоксанил, 1,4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро; и

146 m = Ο - 3, където Аг е фенил, тиенил, фуранил, пиролил, пиридил, пиримидил, имидазоил, пиразинил, оксазолил, тиазолил, нафтил, бензотиенил, бензофуранил, индолил, квинолинил, изоквинолинил и квиназолинил;

R³, R⁴, R⁵ и R⁶ са независими, не присъстват, Н, ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), циклоалкил (3 - 8 въглеродни атома), циклоалкокси (3 - 8 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1-4 въглеродни атома), амино, ниско моно или диалкиламино (1- 4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3-8 ъглеродни атома), ниско алкил ( 1- 4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома), карбонат (- OC(O)OR), където R е ниско алкил от 1 до 4 въглеродни атома или циклоалкил от 3 до 8 въглеродни атома;

или уреидо или тиоуреидо или N - или О - свързан уретан, всеки от които е незадължително заместен от моно или ди- ниско алкил (1- 4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома);

ниско тиоалкил (1- 4 въглеродни атома), меркапто, ниско алкенил (2-4 въглеродни атома), хидрозино, N⁴ - ниско алкилхидрозино (1 4 карбонови атома), ниско ациламино (1-4 въгеродни атома), хидроксиламино, или ниско О - алкилхидроксиламино (1-4 въглеродни атома);

или всеки два от R³ - R⁶ взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формират карбоциклено ядро от 5-7 члена или мононенаситен 1,3 - диоксоланил, 1,4 - диоксанил, 1,4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро;

147 всеки заместител, представляващ ниско алкилна група при който и да е от заместителите в R³ - R⁶, които съдържа такова количество, може да е незадължително заместен с един или повече хидрокси, амино, ниско моноалкиламино, ниско диалкиламино, Nпиролидинил, N- пиперидинил, N- пиридиниум, N- морфолино, Nтиоморфолино или N- пиперазинови групи;

ако една или повече от А до Е са N, тогава всяка R³ - R⁶ при С атом, съседен на един от N атомите, не може да бъде нито ОН, нито SH; и ако всеки от заместителите R¹ , R², R³, R⁵ или R⁶ съдържа хирални центрове, или в случая на R¹ създава хирални центрове в свързващите атоми, тогава се включват всички стереоизомери, както поотделно, така и като рацемични и/ или диастереоизомерни смеси;

или фармацевтични соли или техни хидрати.
2. Метод съгласно претенция 1, където X = NH, п = 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматното фенилно ядро е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ или R⁴ Н, с друг един ниско алкокси или халоген.
3. Метод съгласно претенция 1, където X = NH, п = 0 или 1, при което R^l = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, В, D & Е въглерод, с А азот и R³u R⁴ Н, с друг един амино.
4. Метод съгласно претенция 1, където X = NH, п = 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен. В, D & Е въглерод, с А азот и R³ или R⁴ Н, с друг един ниско моно или диалкиламино.
5. Метод съгласно претенция 1, където X = NH, п = 0 или

1, при което R^l = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително

148 заместен, В , D & Е въглерод, с А азот u R³ или R⁴ Н, с друг един хидразино.
6. Метод съгласно претенция 1, където X = N11, п = 0 или

1, при което R = H, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ или R⁴ с друг един ниско алкил
7. Метод съгласно претнеция 1, където X = ΝΉ, п = 0 или 1, при което R^l = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ и R⁴ ниско алкокси.
8. Метод съгласно претенция 1, където X = N11, п = 0 или 1, при което R ¹ = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот и R³u R⁴ ниско алкил.
9. Метод съгласно претенция 1, където X = NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ или R⁴ с друг един ниско алкокси
10. Метод съгласно претенция 1, където X = N11, п= 0 или 1, при което R^l = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, В, D & Е въглерод, с А азот, и R³ или R⁴ ниско моно или диалкиламино, с друг един ниско алкокси
11. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п=0 или 1, при което R¹ = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ ниско моно или диалкиламино, с R⁴ хидрокси
12. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0 или 1, при което R ¹ = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ и R⁴ взети заедно са

149 заместен, В , D & Е Въглерод, с А азот u R³ или R⁴ Н, с друг един хидразино.

6. Метод съгласно претенция 1, където X = NH, п = 0 или 1, при което R^l = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен. В, D & Е Въглерод, с А азот и R' или R⁴ с друг един ниско алкил

7. Метод съгласно претнеция 1, където X = NH, п = 0 или 1, при което R^l = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот uR^! и R⁴ ниско алкокси.

8. Метод съгласно претенция 1, където X = NH, п = 0 или 1, при което R ¹ = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместено, В, D & Е въглерод, с А азот и R³u R⁴ ниско алкил.

9. Метод съгласно претенция 1, където X = N11, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ или R⁴ с друг един ниско алкокси.

10. Метод съгласно претенция 1, където X = ΝΉ, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, В, D & Е въглерод, с А азот, и R³ или R⁴ ниско моно или диалкиламино, с друг един ниско алкокси.

11. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п=0 или 1, при което R¹ = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ ниско моно или диалкиламино, с R⁴ хидрокси.

12. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0 или 1, при което R ¹ = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, В, D & Е въглерод, с А азот и R³ и R⁴ взети заедно са

149 диоксиметилен, диоксиетилен, 2,3- кондензиран пиперазин, 2,3кондензиран морфолин или 2,3 - кондензиран тиоморфолин.
13. Метод съгласно претенция 12, с която и да е от следните структури на пръстена:
14. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, A, D & Е въглерод, с В азот и R⁴ ниско алкокси или халоген.
15. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, п— 0 или 1, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, A, D & Е въглерод, с В азот и R⁴ амино.
16. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматният фениленпръстен е незадължително заместен, A, D & Е въглерод и R⁴ ниско моно или диалкиламино.

150

25. Метод съгласно претенция 1, където Х= ΝΉ, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, А, В & D въглерод, с Е азот и R³ или R⁴ Н с друг един амино.

26. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, А, В & D въглерод, с Е азот и R³ или R⁴ Н, друг един ниско моно или диалкиламино.

27. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен. А, В & D въглерод, с Е азот и R³ или R⁴ с друг един хидразино.

28. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, п= 0 или 1, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, А, В & D въглерод, с Е азот и R³ или R⁴ Н, с друг един ниско алкил.

29. Метод съгласно претенция 1, където X- NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, А, В & D въглерод, с Е азот и R³ или R⁴ ниско алкокси.

30. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, А, В & D въглерод, с Е азот и R³ и R⁴ ниско алкил.

31. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, А, В & D въглерод, с Е азот и R³ или R⁴ амино, с друг един ниско алкокси.

32. Метод съгласно претенция 1, където Х= ΝΉ, п= 0 или 1, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, А, В & D

152 въглерод, с Е азот u R³ или R⁴ ниско моно или диалкиламино, с друг един ниско алкокси.

33. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, А, В & D въглерод, с Е азот и R⁴ ниско моно или диалкиламино с R³ хидрокси.

34. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, А, В & D въглерод, с Е азот, и R³ и R⁴ взети заедно са диоксиметилен, диоксиетилен, 2, 3- кондензиран пиперазин, 2, 3кондензиран морфолин или 2, 3- кондензиран тиоморфолин.

35. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, А & D въглерод, с Е азот и R⁴ ниско алкокси.

36. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, А & D въглерод, с В и Е азот и R⁴ ниско моно или диалкиламино.

37. Метод съгласно претенция 1, където Х= N11, п= 0, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, А & D въглерод, с В и Е азот и R⁴ амино.

38. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, А & D въглерод, с В и Е азот и R⁴ хидразино.

39. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, В & D въглерод, с А и Е азот и R³ и R⁴ ниско алкокси.

153

40. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, В & D въглерод, с А и Е азот и R³ и R⁴ ниско моно или диалкиламино.

41. Метод съгласно претенция 1, където Х= N11, п= 0, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, В & D въглерод, с Аи Е азот и R³ или R⁴ ниско алкокси, с друг ниско моно или диалкиламино.

42. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, В & D въглерод, с А и Е азот и R³ и R⁴ взети заедно са етилендиокси, 2, 3кондензиран пиперазин, 2,3- кондензиран морфолин или 2, 3- кондензиран тиоморфолин.

43. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен и също А и В взети заедно са серен атом, с D & Е въглерод, или А & В са въглерод с D и Е взети заедно като серен атом, с R⁴ или R³ Н, ниско алкил, ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино.

44. Метод съгласно претенция 1, където Х= Nil, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, и също А и В взети заедно са кислороден атом, с D & Е въглерод, или А & В са въглерод с D и Е взети заедно като кислороден атом, с R⁴ или R³ Н, ниско алкил, ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино.

45. Метод съгласно претенция 1, където Х= N11, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, и или А и В взети заедно са азотен атом, с D & Е въглерод, или

154

A & В са въглерод с D и Е взети заедно като азотен атом, с R⁴ или R³ Н, ниско алкил, ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино.

46. Метод съгласно претенция 1, където Х= ΝΉ, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, и или А и В взети заедно са серен атом с D въглерод и Е азот, или D и Е взети заедно са серен атом, и А е азот и В е въглерод, с R^3/4H, ниско алкил, ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино.

47. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, и или А и В взети заедно са кислороден атом с D въглерод и Е азот, или D и Е взети заедно са кислороден атом, и А е азот и В е въглерод, с R^3/4H, ниско алкил, ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино.

48. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ =Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, А и В взети заедно са азотен атом, и D е въглерод и Е е азот, с R^3/<s Н, или ниско алкил, и R^3/6 Н, ниско алкил, ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино.

49. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, и или А и В взети заедно са кислороден атом с D азот и Е въглерод, или А и В взети заедно са въглероден атом с D азот и Е кислород, с R^{3 6} Н, ниско алкил, ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино.

50. Метод съгасно претенция 1, където Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, и или А и В взети заедно са серен атом с D азот и Е въглерод, или А и В

155 взети заедно са въглероден атом с D азот и Е сяра, с R^3/i Н, ниско алкил, ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино.

51. Метод съгласно претенция 1, където Х= NH, п= 0 или 1, при което R¹ = Н, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, и или Аи В взети заедно са азотен атом с D азот и Е въглерод, или Аи В взети заедно са въглероден атом с D и Е азотни атоми, с R^3/6 Н или ниско алкил ако е при азот, или Н, ниско алкил , ниско алкокси, амино, или ниско моно или диалкиламино ако е при въглерод.

52. Метод съгласно претенция 1, където R¹ , R², R³ или R⁴съдържат хирални центрове, или в случай когато при R¹ се създават хирални центрове при свързаните атоми, тогава са включени всички техни стереоизомери както оотделно, така и като рацемични и/ или диастереоизомерни смеси.

53. Метод съгласно претенция 1, където X — NH, п= 0 или 1, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, A, D & Е въглерод, с В азот и R⁴ ниско алкокси.

54. Метод съгласно претенция 1, където X = NH, п = 0 или 1, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, A, D & Е въглерод, с В азот и R⁴ ниско ациламино.

55. Метод съгласно претенция 1, където X = NH, п = 0 или 1, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместено, A, D & Е въглерод, с В азот uR⁴ ниско моно или диалкиламино.

56. Метод съгласно претенция 1, където X = NH, п = 0 или

1, аоматният фенилен пръстен е незадължително заместен, A, D & Е въглерод, с В азот uR⁴ хидрозино.

156

57. Метод съгласно претенция 1, където X = ΝΗ, п = 0 или 1, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, A, D & Е въглерод, с В азот и R⁴ ниско алкил.

58. Метод съгласно претенция 1, където X = ΝΗ, п = 0 или 1, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, A, D & Е въглерод, cD азот uR³ ниско алкокси.

59. Метод съгласно претенция 1, където X = N11, п = 0 или 1, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, A D & Е с въглерод,cD азот и R³ амино.

60. Метод съгласно претенция 1, където X = ΝΉ, п= 0 или 1, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, A D & Е въглерод, с D азот и R³ ниско моно или диалкиламино.

61. Метод съгласно претенция 1, където X = N11, п = 0 или 1, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, A D & Е въглерод с D азот и R³ хидразино.

62. Метод съгласно претенция 1, където X = NH, п= 0 или 1, ароматният фенилен пръстен е незадължително заместен, A D & Е въглерод,cD азот и R³ ниско алкил.

63. Метод съгласно претенция 1, със следната структура на пръстена:

(Ю.

157

64. Метод съгласно претенция 1, със структура на пръстена както следва:

65. Метод съгласно претенция 1, със следната структура на пръстена:

66. Метод съгласно претенция 1 със следната структура на пръстена:

т

158

67. Метод съгласно претенция 1 със структура на ядрото както следва:

68. Метод съгласно претенция 1 със структура на ядрото както следва:

(Ю.

69. Метод съгласно претенция 1 със следната структура на пръстена:

Където Z = азот, кислород или сяра

159

70. Метод съгласно претенция 1, където съединението е подбрано от групата, състояща се от 6 - Амино- 4 - (3- бромоанилино) пиридо [3, 2 - d] пиримидин; 4- (3- Бромоанилино) - 6 - метиламинопиридо [3,2- d] пиримидин; 4 - (3 - Бромоанилино) - 6 - диметиламинопиридо [3,2 d] пиримидин; 7 - Амино -4-(3- нитроанилино) пиридо [4, 3 - d] пиримидин; 7 - Амино -4-(3- бромоанилино) пиридо [4, 3 - d] пиримидин;

7 - Амино - 4 - (4- бромоанилино) пиридо [ 4.3 - d] пиримидин; 7 - Амино - 4

- (3 - флуорометиланилино) пиридо [4, З-d] пиримидин; 7 - Ацетиламино 4 - (3- бромоанилино) пиридо - [4, 3 - d] пиримидин; 4 - Бензиламинопиридо [4,3 - d ] пиримидин; 7 - Ацетамидо - 4 - бензиламинопиридо [4, 3-d] пиримидин; 4 - (3 - Бромоанилино) - 6 - хлоропиридо [ 3,4 - d] пиримидин; 4

- (3 - Бромоанилино) - 6 - метоксипирод [3, 4 - d ] пиримидин; 4 - (3 Бромоанилино) - 6 - метиламинопиридо [3, 4 - d] пиримидин; 4 - (3 Бромоанилино) - 6 - диметиламинопиридо - [3,4 - d] пиримидин; 4 - (3 Бромоанилино) тиено [3, 2 - d] -пиримидин; 4 - Бензиламинотиено [3, 2 - d] пиримидин; 4 - (3 - Бромоанилино) тиено [2,3 - d] пиримидин; и N⁶ - (3 Бромофенил) аденин.

71. Съединение с формула I:

Ar—(R₂)_m

Н формула I

160 където :

поне един, и най- малко три от А - Е са азот, с останалия атом(и) Въглерод ;

X = О, S, NH или NR⁷, така че R⁷ = ниско алкил (1-4 въглеродни атома), OH, NH₂, ниско алкокси (1-4 въглеродни атома) или ниско моноалкиламино (1- 4 въглеродни атома);

п = 0, 1, 2;

R¹ = Н или ниско алкил (1- 4 въглеродни атома); ако п = 2, R¹ може да бъде независимо Н или ниско алкил (1- 4 въглеродни атома) при всеки свързващ въглероден атом;

R² = е ниско алкил (1-4 въглеродни атома), циклоалкил (3 - 8 въглеродни атома), ниско алкокси (1-4 въглеродни атома), циклоалкокси (3-8 въглеродни атома), нитро, хало (флуоро, хлоро, бромо, йодо), ниско перфлуороалкил (1- 4 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1- 4 въглеродни атома; - О - С (О) R), амино , ниско моно или диалкиламино (1-4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3-8 въглеродни атома), хидроксиметил, ниско ацил (1- 4 въглеродни атома);

- C(O)R, циано, ниско тиоалкил (1 - 4 въглеродни атома), ниско сулфинилалкил (1- 4 въглеродни атома), ниско сулфонилалкил (1- 4 въглеродни атома), тиоциклоалкил (3-8 въгеродни атома), сулфинициклоалкил (3-8 въглеродни атома), сулфонилцикоалкил (3 - 8 въглеродни атома), сулфонамидо, ниско моно или диалкилсулфонамидо (1-4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилсулфонамидо (3 - 8 въглеродни атома), меркапто, карбокси, карбоксамидо (- С(О) - NH₂), ниско моно или диалкилкарбоксамидо (1-4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилкарбоксамидо (3 - 8 въглеродни атома),

161 циклоалкоксикарбонил (3-8 въгеродни атома), ниско алкенил (2-4 ъалеродни атома), циклоалкенил (4 - 8 въглеродни атома), или два R²взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формират карбоциклено ядро от 5-7 члена или мононенаситен 1,3- диоксоланил, 1, 4 - диоксанил, 1, 4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро; и

Cm = 0 - 3 , където Аг е фенил, тиенил, фуранил, пиролил, пиридил, пиримидил, имидазоил, пиразинил, оксазолил, тиазолил, нафтил, бензотиенил, бензофуранил, индолил, квинолинил, изоквинолинил и квиназолинил;

R³, R', R⁵ и IV са независими, не присъстват, Н, ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), циклоалкил (3-8 въглеродни атома), циклоалкокси (3-8 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1-4 въглеродни атома), амино, ниско моно или диалкиламино (1- 4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3-8 ъалеродни атома), ниско алкил (1-4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома), ** карбонат (- OC(O)OR), където R е ниско алкил от 1 до 4 въглеродни атома или циклоалкил от 3 до 8 въглеродни атома;

или уреидо или тиоуреидо или N- или О- свързан уретан, всеки от които е незадължително заместен от моно или ди- ниско алкил (1-4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома);

ниско тиоалкил (1- 4 въглеродни атома), меркапто, ниско алкенил (2 - 4 въглеродни атома), хидрозино, N ‘ - ниско алкилхидрозино (1 - 4 карбонови атома), ниско ациламино (1- 4 въгеродни атома), хидроксиламино, или ниско О - алкилхидроксиламино (1- 4 въглеродни атома);

162 или всеки два om R³ - R⁶ взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формира карбоциклено ядро от 5-7 члена или мононенаситен 1,3 - диоксоланил, 1, 4 - диоксанил, 1, 4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро;

всеки заместител, представляващ ниско алкилна група при който и да е от заместителите в R³ - R⁶, който съдържа такова количество, може да е незадължително заместен с един или повече хидрокси, амино, ниско моноалкиламино, ниско диалкиламино, Nпиролидинил, N- пиперидинил, N- пиридиниум, N- морфолино, Nтиоморфолино или N- пиперазинови групи;

ако една или повече от А до Е са N, тогава всяка R³ - R⁶ при С атом, съседен на един от N атомите, не може да бъде нито ОН, нито SH; и ако всеки от заместителите R¹, R², R³, R⁵ или R⁶ съдържа хирални центрове, или в случая на R¹ създава хирални центрове в

W свързващите атоми, тогава се включват всички стереоизомери, както поотделно, така и като рацемични и/ или диастереоизомерни смеси;

при условие че поне един от R - R⁶ заместителите следва да е различен от хидроген, хало, ниско алкил (1-4 въглеродни атома) или ниско алкокси (1 - 4 въглеродни атома);

или фармацевтични соли или техни хидрати.

72. Съединение съгласно претенция 71, където съединението е подбрано от групата, състояща се от 6 - Амино- 4 - (3- бромоанилино) пиридо [3,2 - d] пиримидин; 4- (3- Бромоанилино) - 6 - метиламинопиридо [3,2- d] пиримидин; 4 - (3 - Бромоанилино) - 6 - диметиламинопиридо [3,2

163

d] пиримидин; 7 - Амино -4-(3- нитроанилино) пиридо [4,3-d] пиримидин; 7 - Амино -4-(3- бромоанилино) пиридо [4, З-d] пиримидин;

7 - Амино - 4 - ( 4- бромоанилино) пиридо [ 4,3 - d] пиримидин; 7 - Амино - 4

- (3 - флуорометиланилино) пиридо [4, 3 - d] пиримидин; 7 - Ацетиламино -

4 - (3- бромоанилино) пиридо - [4, 3 - d] пиримидин; 7 - Ацетамидо - 4 бензиламинопиридо- [4, 3 - d] - пиримидин и 4 - (3 - Бромоанилино) - 6 диметиламинопиридо - [3,4 - d] пиримидин.

73. Метод за инхибиране на Erb - В2 или Erb - ВЗ или Erb - В4 рецептори за тирозин киназа чрез въздействие върху нуждаещ се бозайник с ефективно инхибиращо количество от съединението с формула I или формула II:

формула I

164 формула II където:

поне един, и най- малко три от А - Е са азот, с останалия атом(и) Въглерод, или всеки две съседни позиции в А - Е взети заедно могат да бъдат самостоятелен хетероатом, Ν, О или S, при което един от двата останали атома следва да са въглерод, а другия да е или въглерод, или азот;

X = О, S, NH или NR , така че R⁷ = ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), OH, NH₂, ниско алкокси (1-4 въглеродни атома) или ниско моноалкиламино (1- 4 въглеродни атома);

η = 0, 1, 2;

R¹ = Н или ниско алкил (1-4 въглеродни атома); ако п = 2, R¹ може да бъде независимо Н или ниско алкил (1- 4 въглеродни атома) при всеки свързващ въглероден атом;

R² = е ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), циклоалкил (3 - 8 въглеродни атома), ниско алкокси (1-4 въглеродни атома), циклоалкокси (3 - 8 въглеродни атома), нитро, хало (флуоро, хлоро, бромо, йодо), ниско перфлуороалкил (1- 4 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1- 4 въглеродни атома; - О - С (О) R), амино , ниско моно или диалкиламино (1-4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3-8 въглеродни атома), хидроксиметил, ниско ацил (1-4 въглеродни атома);

165

- C(O)R, циано, ниско тиоалкил (1-4 въглеродни атома), ниско сулфинилалкил (1-4 въглеродни атома), ниско сулфонилалкил (1-4 въглеродни атома), тиоциклоалкил (3-8 въгеродни атома), сулфинициклоалкил (3-8 въглеродни атома), сулфонилцикоалкил (3-8 въглеродни атома), сулфонамидо, ниско моно или диалкилсулфонамидо (1-4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилсулфонамидо (3-8 въглеродни атома), меркапто, карбокси, карбоксамидо (- С(О) - NH₂), ниско моно или диалкилкарбоксамидо (1-4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилкарбоксамидо (3 - 8 въглеродни атома), циклоалкоксикарбонил (3-8 въгеродни атома), ниско алкенил (2 - 4 въглеродни атома), циклоалкенил (4 - 8 въглеродни атома), или два R²взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формират карбоциклено ядро от 5 - 7 члена или мононенаситен 1,3- диоксоланил,

1,4 - диоксанил, 1,4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро; и т = 0 - 3 , където Аг е фенил, тиенил, фуранил, пиролил, пиридил, пиримидил, имидазоил, пиразинил, оксазолил, тиазолил, нафтил, бензотиенил, бензофуранил, индолил, квинолинил, изоквинолинил и квиназолинил;

R\ R⁴, R⁵ и R⁶ са независими, не присъстват, Н, ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), циклоалкил (3 - 8 въглеродни атома), циклоалкокси (3-8 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1-4 въглеродни атома), амино, ниско моно или диалкиламино (1- 4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3-8 ъглеродни атома), ниско алкил (1-4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома),

166 свързващите атоми, тогава се включват всички стереоизомери, както поотделно, така и като рацемични и/ или диастереоизомерни смеси;

R⁸ е ниско алкил от 1 до 4 въглеродни атома, амино или моно или динискоалкил (1-4 въглеродни атома) амино;

или фармацевтични соли или техни хидрати.

74. фармацевтичен състав, пригоден за приложение като инхибитор на рецепторно семейство на епидермалния растежен фактор за тирозин кинази, включващ терапевтично ефективно количество от съединение с формула I и съединение с формула II в смес с подходящ фармацевтичен пълнител, разредител или носител :

формула I

168 карбонат (- OC(O)OR), където R е ниско алкил от 1 до 4 въглеродни атома или циклоалкил от 3 до 8 въглеродни атома;

или уреидо или тиауреидо или N- или О- свързан уретан, всеки от които е незадължително заместен от моно или ди- ниско алкил (1- 4 въглеродни атома) или циклоалкил (3 - 8 въглеродни атома);

ниско тиоалкил (1-4 въглеродни атома), меркапто, ниско алкенил (2 - 4 въглеродни атома), хидрозино, N ‘ - ниско алкилхидрозино (1 - 4 карбонови атома), ниско ациламино (1- 4 въгеродни атома), хидроксиламино, или ниско О - алкилхидроксиламино (1- 4 въглеродни атома);

или всеки два от R³ - R⁶ взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формира карбоциклено ядро от 5 - 7 члена или мононенаситен 1,3 - диоксоланил, 1,4 - диоксанил, 1,4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро;

всеки заместител, представляващ ниско алкилна група при който и да е от заместителите в R³ - R⁶, който съдържа такова количество, може да бъде факултативно заместен с един или повече хидрокси, амино, ниско моноалкиламино, ниско диалкиламино, Nпиролидинил, N- пиперидинил, N- пиридиниум, N- морфолино, Nтиоморфолино или N- пиперазинови групи;

ако една или повече от А до Е са N, тогава всяка R⁵ - R⁶ при С атом , съседен на един от N атомите, не може да бъде нито ОН, нито SH; и ако всеки от заместителите R* , R², R³, R⁵ или R⁶ съдържа хирални центрове, или в случая на R¹ създава хирални центрове в

167

А

R, Х^Аг— (R₂)_mк 1 I _r/%A.._nA_Ri формула П ί*Ί w

където :

поне един, и най- малко три от А - Е са азот, с останалия атом(и) въглерод, или всеки две съседни позиции в А - Е взети заедно могат да бъдат самостоятелен хетероатом, Ν, О или S, при което един от двата останали атома следва да са въглерод, а другия да е или въглерод, или азот;

Х = О, S, NH или NR⁷, така че R⁷ = ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), ОН, ΝΗ₃, ниско алкокси (1-4 въглеродни атома) или

С ниско моноалкиламино (1-4 въглеродни атома);

η = 0, 1, 2;

R¹ - Н или ниско алкил (1- 4 въглеродни атома); ако п = 2, R¹може да бъде независимо Н или ниско алкил (1- 4 въглеродни атома) при всеки свързващ въглероден атом;

R’ - е ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), циклоалкил (3 - 8 въглеродни атома), ниско алкокси (1 - 4 въглеродни атома), циклоалкокси (3 8 въглеродни атома), нитро, хало (флуоро, хлоро, бромо, йодо), ниско перфлуороалкил (1- 4 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1- 4 въглеродни атома; - О - С (О) R), амино , ниско моно или диалкиламино (1 169

4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3 - 8 въглеродни атома), хидроксиметил, ниско ацил (1- 4 въглеродни атома); - C(O)R, циано, ниско тиоалкил (1 - 4 въглеродни атома), ниско сулфинилалкил (1-4 въглеродни атома), ниско сулфонилалкил (1-4 въглеродни атома), тиоциклоалкил (3-8 въгеродни атома), сулфинициклоалкил (3 - 8 въглеродни атома), сулфонилцикоалкил (3 - 8 въглеродни атома), сулфонамидо, ниско моно или диалкилсулфонамидо (1-4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилсулфонамидо (3-8 въглеродни атома), меркапто, карбокси, карбоксамидо (- С(О) - NH₂), ниско моно или диалкилкарбоксамидо (1-4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилкарбоксамидо (3-8 въглеродни атома), циклоалкоксикарбонил (3 - 8 въгеродни атома), ниско алкенил (2 - 4 въглеродни атома), циклоалкенил (4-8 въглеродни атома), или два R²взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формират карбоциклено ядро от 5 - 7 члена или мононенаситен 1,3 - диоксоланил, 1,4 - диоксанил,

1,4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро; и т = 0 - 3, където Аг е фенил, тиенил, фуранил, пиролил, пиридил, пиримидил, имидазоил, пиразинил, оксазолил, тиазолил, нафтил, бензотиенил, бензофуранил, индолил, квинолинил, изоквинолинил и квиназолинил;

R³, R⁴, R⁵ и R⁶ са независими, не присъстват, Н, ниско алкил (1-4 въглеродни атома), циклоалкил (3 - 8 въглеродни атома), циклоалкокси (3 - 8 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1-4 въглеродни атома), амино, ниско моно или диалкиламино (1- 4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3 - 8 ъглеродни атома), ниско алкил (1- 4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома), карбонат (- OC(O)OR),

170 където R е ниско алкил от 1 до 4 въглеродни атома или циклоалкил от 3 до 8 въглеродни атома;

или уреидо или тиоуреидо или N- или О- свързан уретан, всеки от които е незадължително заместен от моно или ди- ниско алкил (1-4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома);

ниско тиоалкил (1- 4 въглеродни атома), меркапто, ниско алкенил (2-4 въглеродни атома), хидрозино, N * - ниско алкилхидрозино (1-4 карбонови атома), ниско ациламино (1- 4 въгеродни атома), хидроксиламино, или ниско О - алкилхидроксиламино (1-4 въглеродни атома);

или всеки два от R³ - R⁶ взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формира карбоциклено ядро от 5-7 члена или мононенаситен

1,3 - диоксоланил, 1,4 - диоксанил, 1,4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро;

всеки заместител, представляващ ниско алкилна група при който и да е от заместителите в R³ - R⁶, който съдържа такова количество, може да бъде факултативно заместен с един или повече хидрокси, амино, ниско моноалкиламино, ниско диалкиламино, N- пиролидинил, N- пиперидинил, N- пиридиниум, N- морфолино, N- тиоморфолино или N- пиперазинови групи;

ако една или повече от А до Е са N, тогава всяка R³ - R⁶ при С атом , съседен на един от N атомите, не може да бъде нито ОН, нито SH; и ако всеки от заместителите R¹ , R², R³, R⁵ или R⁶ съдържа хирални центрове, или в случая на R¹ създава хирални центрове в свързващите атоми, тогава се включват всички стереоизомери, както поотделно, така и като рацемични и/ или диастереоизомерни смеси;

R® е ниско алкил от 1 до 4 въглеродни атома, амино или моно или динискоалкил (1-4 въглеродни атома) амино;

171 или фармацевтични соли или техни хидрати.

75. Метод за инхибиране на епидермалния растежно факторен рецептор за тирозин киназа чрез въздействие върху нуждаещо се от това животно с ефективно количество от съединение с формула П:

където:

поне един, и най- малко три от А - Е са азот, с останалия атом(и) въглерод, или всеки две съседни позиции в А - Е взети заедно могат да бъдат самостоятелен хетероатом, N, О или S, при което един от двата останали атома следва да са въглерод, а другия да е или въглерод, или азот;

X = О, S, NH или NR⁷, така че R⁷ = ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), OH, NH₂, ниско алкокси (1-4 въглеродни атома) или ниско моноалкиламино (1-4 въглеродни атома);

η = 0, 1, 2;

R¹ = Н или ниско алкил (1-4 въглеродни атома); ако п = 2, R¹може да бъде независимо Н или ниско алкил (1- 4 въглеродни атома) при всеки свързващ въглероден атом;

R² = е ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), циклоалкил (3-8 въглеродни атома), ниско алкокси (1-4 въглеродни атома), циклоалкокси (3 8 въглеродни атома), нитро, хало (флуоро, хлоро, бромо, йодо), ниско

172 перфлуороалкил (1- 4 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1- 4 въглеродни атома; - О - С (О) R), амино , ниско моно или диалкиламино (1 4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3 - 8 въглеродни атома), хидроксиметил, ниско ацил (1- 4 въглеродни атома); - C(O)R, циано, ниско тиоалкил (1-4 въглеродни атома), ниско сулфинилалкил (1- 4 въглеродни атома), ниско сулфонилалкил (1- 4 въглеродни атома), тиоциклоалкил (3 - 8 въгеродни атома), сулфинициклоалкил (3-8 въглеродни атома), сулфонилцикоалкил (3-8 въглеродни атома), сулфонамидо, ниско моно или диалкилсулфонамидо (1-4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилсулфонамидо (3-8 въглеродни атома), меркапто, карбокси, карбоксамидо (- С(О) - ΝΉ₂), ниско хмоно или диалкилкарбоксамидо (1 - 4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилкарбоксамидо (3-8 въглеродни атома), циклоалкоксикарбонил (3-8 въгеродни атома), ниско алкенил (2-4 въглеродни атома), циклоалкенил (4-8 въглеродни атома), или два R²взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формират карбоциклено ядро от 5 - 7 члена или мононенаситен 1,3- диоксоланил, 1,4 - диоксанил,

1,4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро; и т = 0 - 3, където Ат е фенил, тиенил, фуранил, пиролил, пиридил, пиримидил, имидазоил, пиразинил, оксазолил, тиазолил, нафтил, бензотиенил, бензофуранил, индолил, квинолинил, изоквинолинил и квиназолинил;

R³, R⁴, R⁵ и R⁶ са независими, не присъстват, Н, ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), циклоалкил (3-8 въглеродни атома), циклоалкокси (3-8 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1 - 4 въглеродни атома), амино, ниско моно или диалкиламино (1-4 въглеродни атома), ниско моно или

173 дициклоалкиламино (3-8 ъглеродни атома), ниско алкил (1-4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома), карбонат (- OC(O)OR), където R е ниско алкил от 1 до 4 въглеродни атома или циклоалкил от 3 до 8 въглеродни атома;

или уреидо или тиоуреидо или N- или О- свързан уретан, всеки от които е незадължително заместен от моно или ди- ниско алкил (1- 4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома);

ниско тиоалкил (1- 4 въглеродни атома), меркапто, ниско алкенил (2-4 въглеродни атома), хидрозино, N ‘ - ниско алкилхидрозино (1-4 карбонови атома), ниско ациламино (1- 4 въгеродни атома), хидроксиламино, или ниско О - алкилхидроксиламино (1- 4 въглеродни атома);

или всеки два от R³ - R⁶ взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формира карбоцйклено ядро от 5 - 7 члена или мононенаситен

1,3 - диоксоланил, 1,4 - диоксанил, 1,4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро;

всеки заместител, представляващ ниско алкидна група при който и да е от заместителите в R³ - R⁶, който съдържа такова количество, може да бъде факултативно заместен с един или повече хидрокси, амино, ниско моноалкиламино, ниско диалкиламино, N- пиролидинил, N- пиперидинил, N- пиридиниум, N- морфолино, N- тиоморфолино или N- пиперазинови групи;

ако една или повече от А до Е са N, тогава всяка R³ - R⁶ при С атом, съседен на един от N атомите, не може да бъде нито ОН, нито SH; и ако всеки от заместителите R¹ , R², R³, R⁵ или R⁶ съдържа хирални центрове, или в случая на R¹ създава хирални центрове в свързващите атоми, тогава се включват всички стереоизомери, както поотделно, така и като рацемични и/ или диастереоизомерни смеси;

174

R^g е ниско алкил om 1 до 4 въглеродни атома, амино или моно или динискоалкил (1-4 въглеродни атома) амино;

или фармацевтични соли или техни хидрати.

76. Метод за лечение на рак чрез въздействие върху животно, нуждаещо се от това, с ефективно количество от съединение с формула I или формула II, формула I формула II

175 където:

поне един, и най- малко три от А - Е са азот, с останалия атом(и) въглерод, или всеки две съседни позиции в А - Е взети заедно могат да бъдат самостоятелен хетероатом, Ν, О или S, при което един от двата останали атома следва да са въглерод, а другия да е или въглерод, или азот;

X = О, S, ΝΉ или NR⁷, така че R⁷ = ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), OH, NH₂, ниско алкокси (1- 4 въглеродни атома) или ниско моноалкиламино (1- 4 въглеродни атома);

η = 0, 1, 2;

R^l = Н или ниско алкил (1- 4 въглеродни атома); ако п = 2, R¹може да бъде независимо Н или ниско алкил (1- 4 въглеродни атома) при всеки свързващ въглероден атом;

R² = е ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), циклоалкил (3-8 въглеродни атома), ниско алкокси (1-4 въглеродни атома), циклоалкокси (3 8 въглеродни атома), нитро, хало (флуоро, хлоро, бромо, йодо), ниско перфлуороалкил (1- 4 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1- 4 въглеродни атома; - О - С (О) R), амино, ниско моно или диалкиламино (1 4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3-8 въглеродни атома), хидроксиметил, ниско ацил (1-4 въглеродни атома); - C(O)R, циано, ниско тиоалкил (1 - 4 въглеродни атома), ниско сулфинилалкил (1-4 въглеродни атома), ниско сулфонилалкил (1- 4 въглеродни атома), тиоциклоалкил (3 - 8 въгеродни атома), сулфинициклоалкил (3 - 8 въглеродни атома), сулфонилцикоалкил (3-8 въглеродни атома), сулфонамидо, ниско моно или диалкилсулфонамидо (1-4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилсулфонамидо (3-8 въглеродни атома), меркапто, карбокси, карбоксамидо (- С(О) - NH₂), ниско моно или диалкилкарбоксамидо (1-4

176

Въглеродни атома), моно или дициклоалкилкарбоксамидо (3-8 въглеродни атома), циклоалкоксикарбонил (3-8 въгеродни атома), ниско алкенил (2 - 4 въглеродни атома), циклоалкенил (4-8 въглеродни атома), или два R²взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формират карбоцйклено ядро от 5 - 7 члена или мононенаситен 1, 3 - диоксоланил, 1,4- диоксанил,

1,4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро; и т = 0 - 3 , където Ат е фенил, тиенил, фуранил, пиролил, пиридил, пиримидил, имидазоил, пиразинил, оксазолил, тиазолил, нафтил, бензотиенил, бензофуранил, индолил, квинолинил, изоквинолинил и квиназолинил;

R³, R⁴, R⁵ и R⁶ ci независими, не присъстват, Н, ниско алкил (1-4 въглеродни атома), циклоалкил (3-8 въглеродни атома), циклоалкокси (3-8 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1-4 въглеродни атома), амино, ниско моно или диалкиламино (1-4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3-8 ъглеродни атома), ниско алкил (1-4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома), карбонат (- OC(O)OR), където R е ниско алкил от 1 до 4 въглеродни атома или циклоалкил от 3 до 8 въглеродни атома;

или уреидо или тиоуреидо или N- или О- свързан уретан, всеки от които е незадължително заместен от моно или ди- ниско алкил (1-4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома);

ниско тиоалкил (1-4 въглеродни атома), меркапто, ниско алкенил (2 - 4 въглеродни атома), хидрозино, N ‘ - ниско алкилхидрозино (1-4 карбонови атома), ниско ациламино (1- 4 Въгеродни атома), хидроксиламино, или ниско О - алкилхидроксиламино (1- 4 въглеродни атома);

177 или всеки два om R³ - R^e взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формира карбоциклено ядро от 5-7 члена или мононенаситен

1,3 - диоксоланил, 1,4 - диоксанил, 1,4- диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро;

всеки заместител, представляващ ниско алкилна група при който и да е от заместителите в R³ - R⁶, който съдържа такова количество, може да бъде факултативно заместен с един или повече хидрокси, амино, ниско моноалкиламино, ниско диалкиламино, N- пиролидинил, N- пиперидинил, N- пиридиниум, N- морфолино, N- тиоморфолино или N- пиперазинови групи;

ако една или повече от А до Е са N, тогава всяка R³ - R⁶ при С атом, съседен на един от N атомите, не може да бъде нито ОН, нито SH; и ако всеки от заместителите R¹ , R², R³, R^s или R⁶ съдържа хирални центрове, или в случая на R¹ създава хирални центрове в свързващите атоми, тогава се включват всички стереоизомери, както поотделно, така и като рацемични и/ или диастереоизомерни смеси;

R* е ниско алкил от 1 до 4 въглеродни атома, амино или моно или динискоалкил (1-4 въглеродни атома) амино;

или фармацевтични соли или техни хидрати.

77. Метод за лечение на псориазис чрез въздействие на животното, нуждаещо се от това с ефективно псориазис инхибиращо количество от съединение с формула I или II,

178

R_s X ^Ar—

R* (R₂).

R, r₅ х Л-Ar— (RJ К 1 Ίυ ι II -^N R/V ^xn^Ar К

формула I формула II където:

поне един, и най- малко три от А - Е са азот, с останалия атом(и) въглерод, или всеки две съседни позиции в А - Е взети заедно могат да бъдат самостоятелен хетероатом, Ν, О или S, при което един от двата останали атома следва да са въглерод, а другия да е или въглерод, или азот;

179

X = O, S, ΝΗ или NR⁷, така че R⁷ = ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), OH, NH₂, ниско алкокси (1-4 въглеродни атома) или ниско моноалкиламино (1- 4 въглеродни атома);

η = 0, 1, 2;

R¹ = Н или ниско алкил (1- 4 въглеродни атома); ако η = 2, R¹ може да бъде независимо Н или ниско алкил (1- 4 въглеродни атома) при всеки свързващ въглероден атом;

R² = е ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), циклоалкил (3 - 8 въглеродни атома), ниско алкокси (1-4 въглеродни атома), циклоалкокси (3 8 въглеродни атома), нитро, хало (флуоро, хлоро, бромо, йодо), ниско перфлуороалкил (1- 4 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1- 4 въглеродни атома; - О - С (О) R), амино, ниско моно или диалкиламино (1 4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3-8 въглеродни атома), хидроксиметил, ниско ацил (1- 4 въглеродни атома); - C(O)R, циано, ниско тиоалкил (1-4 въглеродни атома), ниско сулфинилалкил (1- 4 въглеродни атома), ниско сулфонилалкил (1- 4 въглеродни атома), тиоциклоалкил (3-8 въгеродни атома), сулфинициклоалкил (3 - 8 въглеродни атома), сулфонилцикоалкил (3-8 въглеродни атома), сулфонамидо, ниско моно или диалкилсулфонамидо (1-4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилсулфонамидо (3 - 8 въглеродни атома), меркапто, карбокси, карбоксамидо (- С(О) - ΝΉ₂), ниско моно или диалкилкарбоксамидо (1 - 4 въглеродни атома), моно или дициклоалкпгкарбоксамидо (3 - 8 въглеродни атома), циклоалкоксикарбонил (3-8 въгеродни атома), ниско алкенил (2 - 4 въглеродни атома), циклоалкенил (4 - 8 въглеродни атома), или два R²взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формират карбоциклено ядро от 5-7 члена или мононенаситен 1,3 - диоксоланил, 1,4- диоксанил,

180

1,4 - guokcenuHUA, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, шиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро; и т = 0 - 3, където Аг е фенил, тиенил, фуранил, пиролил, пиридил, пиримидил, имидазоил, пиразинил, оксазолил, тиазолил, нафтил, бензотиенил, бензофуранил, индолил, квинолинил, изоквинолинил и квиназолинил;

R³, R⁴, R⁵ и R⁶ са независими, не присъстват, Н, ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), циклоалкил (3-8 въглеродни атома), циклоалкокси (3 - 8 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1-4 въглеродни атома), амино, ниско моно или диалкиламино (1-4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3-8 ъглеродни атома), ниско алкил (1-4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома), карбонат (- OC(O)OR), където R е ниско алкил от 1 до 4 въглеродни атома или циклоалкил от 3 до 8 въглеродни атома;

или уреидо или тиоуреидо или N- или О- свързан уретан, всеки от които е незадължително заместен от моно или ди- ниско алкил (1- 4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома);

ниско тиоалкил (1-4 въглеродни атома), меркапто, ниско алкенил (2 - 4 въглеродни атома), хидрозино, N ‘ - ниско алкилхидрозино (1-4 карбонови атома), ниско ациламино (1-4 въгеродни атома), хидроксиламино, или ниско О - алкилхидроксиламино (1- 4 въглеродни атома);

или всеки два от R³ - R⁶ взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формира карбоциклено ядро от 5-7 члена или мононенаситен

1, 3 - диоксоланил, 1, 4 - диоксанил, 1,4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро;

181 всеки заместител, представляващ ниско алкилна група при който и да е от заместителите в R³ - R⁴, който съдържа такова количество, може да бъде факултативно заместен с един или повече хидрокси, амино, ниско моноалкиламино, ниско диалкиламино, N- пиролидинил, N- пиперидинил, N- пиридиниум, N- морфолино, N- тиоморфолино или N- пиперазинови групи;

ако една или повече от А до Е са N, тогава всяка R^J - R⁶ при С атом, съседен на един от N атомите, не може да бъде нито ОН, нито SH; и ако всеки от заместителите R¹ , R², R^J, R⁵ или R⁶ съдържа хирални центрове, или в случая на R¹ създава хирални центрове в свързващите атоми, тогава се включват всички стереоизомери, както поотделно, така и като рацемични и/ иш диастереоизомерни смеси;

R⁸ е ниско алкил от 1 до 4 въглеродни атома, амино или моно или динискоалкил (1 - 4 въглеродни атома) амино;

или фармацевтични соли или техни хидрати.

78. Метод за предотвратяване на бласпюцитно имплантиране чрез въздействие върху животното, нуждаещо се от това, с ефективно инхибиращо бластоцитната имплантация количество от съединение с формула I или формула II,

182 формула I

A

R_s X^Ar—(R₂)_m

1 I r/ Y ⁿ r,

R« формула II където:

поне един, и най- малко три от А - Е са азот, с останалия атом(и) въглерод, или Всеки две съседни позиции в А - Е взети заедно могат да бъдат самостоятелен хетероатом, Ν, О или S, при което един от двата останали атома следва да са въглерод, а другия да е или въглерод, или азот;

С Х = О, S, NH или NR⁷, така че R⁷ = ниско алкил (1-4 въглеродни атома), ОН, ΝΗ₂, ниско алкокси (1- 4 въглеродни атома) или ниско моноалкиламино (1- 4 въглеродни атома);

η = 0, 1, 2;

R¹ = Н или ниско алкил (1- 4 въглеродни атома); ако п = 2, R¹може да бъде независимо Н или ниско алкил (1- 4 въглеродни атома) при всеки свързващ въглероден атом;

R² = е ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), циклоалкил (3 - 8 въглеродни атома), ниско алкокси (1 - 4 въглеродни атома), циклоалкокси (3 8 въглеродни атома), нитро, хало (флуоро, хлоро, бромо, йодо), ниско

183 перфлуороалкил (1- 4 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1- 4 въглеродни атома; - О - С (О) R), амино, ниско моно или диалкиламино (1 4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3 - 8 въглеродни атома), хидроксиметил, ниско ацил (1- 4 въглеродни атома); - C(O)R, циано, ниско тиоалкил (1-4 въглеродни атома), ниско сулфинилалкил (1-4 въглеродни атома), ниско сулфонилалкил (1- 4 въглеродни атома), тиоциклоалкил (3 - 8 въгеродни атома), сулфинициклоалкил (3-8 въглеродни атома), сулфонилцикоалкил (3 - 8 въглеродни атома), сулфонамидо, ниско моно или диалкилсулфонамидо (1 - 4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилсулфонамидо (3 - 8 въглеродни атома), меркапто, карбокси, карбоксамидо (- С(О) - NH₂), ниско моно или диалкилкарбоксамидо (1 - 4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилкарбоксамидо (3-8 въглеродни атома), циклоалкоксикарбонил (3-8 въгеродни атома), ниско алкенил (2 - 4 въглеродни атома), циклоалкенил (4 - 8 въглеродни атома), или два R²взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формират карбоциклено ядро от 5 - 7 члена или мононенаситен 1,3 - диоксоланил, 1,4- диоксанил,

1,4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро; и т = 0 - 3 , където Ат е фенил, тиенил, фуранил, пиролил, пиридил, пиримидил, имидазоил, пиразинил, оксазолил, тиазолил, нафтил, бензотиенил, бензофуранил, индолил, квинолинил, изоквинолинил и квиназолинил;

R³, R⁴, R⁵ и R* са независими, не присъстват, Н, ниско алкил (1-4 въглеродни атома), циклоалкил (3-8 въглеродни атома), циклоалкокси (3-8 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1-4 въглеродни атома), амино, ниско моно или диалкиламино (1- 4 въглеродни атома), ниско моно или

184 дициклоалкиламино (3-8 ъглеродни атома), ниско алкил (1-4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома), карбонат (- OC(O)OR), където R е ниско алкил от 1 до 4 въглеродни атома или циклоалкил от 3 до 8 въглеродни атома;

или уреидо или тиоуреидо или N- или О- свързан уретан, всеки от които е незадължително заместен от моно или ди- ниско алкил (1-4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома);

ниско тиоалкил (1- 4 въглеродни атома), меркапто, ниско алкенил (2 - 4 въглеродни атома), хидрозино, N ‘ - ниско алкилхидрозино (1 - 4 карбонови атома), ниско ациламино (1-4 въгеродни атома), хидроксиламино, .

ϊ или ниско О - алкилхидроксиламийо (1- 4 въглеродни атома); | ? w или всеки два от R³ R⁰ взети заедно при съседни въглеродни ^#атоми може да формира карбоциклено ядро от 5 - 7 члена или мононенаситен

1,3 - диоксоланил, 1,4 - диоксанил, 1,4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тибморфолиново ядро;

всеки заместител, представляващ ниско алкилна група при който и да е от заместителите в R³ -R⁶, който съдържа такова количество, може да бъде факултативно заместен с един или повече хидрокси, амино, ниско моноалкиламино, ниско диалкиламино, N- пиролидинил, N- пиперидинил, N- пиридиниум, N- морфолино, N- тиоморфолино или N- пиперазинови групи;

ако една или повече от А до Е са N, тогава всяка R³ - R⁶ при С атом , съседен на един от N атомите, не може да бъде нито ОН, нито SH; и ако всеки от заместителите R¹ , R^;, R³, R⁵ или R⁶ съдържа хирални центрове, или в случая на R¹ създава хирални центрове в свързващите атоми, тогава се включват всички стереоизомери, както поотделно, така и като рацемични и/' или диастереоизомерни смеси;

185

R⁸ е ниско алкил om 1 до 4 въглеродни атома, амино или моно или динискоалкил (1-4 въглеродни атома) амино;

или фармацевтични соли или техни хидрати.

79. Контрацептивен състав, включващ контрацептивно ефективно количество от съединение със следните формула I или формула II в смес с подходящи контрацептивно смесител, разредител или носител:

r;

формула I

Л

R<

формула II където:

186 поне един, и най- малко три от А - Е са азот, с останалия атом(и) въглерод, или всеки две съседни позиции в А - Е взети заедно могат да бъдат самостоятелен хетероатом, N, О или S, при което един от двата останали атома следва да са въглерод, а другия да е или въглерод, или азот;

X = О, S, ΝΉ или NR⁷, така че R⁷ = ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), OH, NH₂, ниско алкокси (1- 4 въглеродни атома) или ниско моноалкиламино (1-4 въглеродни атома);

η = 0, 1, 2;

R¹ = Н или ниско алкил (1- 4 въглеродни атома); ако п = 2, R¹ може да бъде независимо Н или ниско алкил (1-4 въглеродни атома) при всеки свързващ въглероден атом;

R^? = е ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), циклоалкил (3 - 8 въглеродни атома), ниско алкокси (1 - 4 въглеродни атома), циклоалкокси (3 8 въглеродни атома), нитро, хало (флуоро, хлоро, бромо, йодо), ниско перфлуороалкил (1- 4 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1- 4 въглеродни атома; - О - С (О) R), амино, ниско моно или диалкиламино (1 4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3-8 въглеродни атома), хидроксиметил, ниско ацил (1-4 въглеродни атома); - C(O)R, циано, ниско тиоалкил (1-4 въглеродни атома), ниско сулфинилалкил (1- 4 въглеродни атома), ниско сулфонилалкил (1-4 въглеродни атома), тиоциклоалкил (3 - 8 въгеродни атома), сулфинициклоалкил (3-8 въглеродни атома), сулфонилцикоалкил (3-8 въглеродни атома), сулфонамидо, ниско моно или диалкилсулфонамидо (1 - 4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилсулфонамидо (3 - 8 въглеродни атома), меркапто, карбокси, карбоксамидо (- С(О) - NH₂), ниско моно или диалкилкарбоксамидо (1-4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилкарбоксамидо (3 - 8 въглеродни

187 атома), циклоалкоксикарбонил (3-8 въгеродни атома), ниско алкенил (2 - 4 въглеродни атома), циклоалкенил (4-8 въглеродни атома), или два R²взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формират карбоциклено ядро от 5-7 члена или мононенаситен 1,3 - диоксоланил, 1,4 - диоксанил,

1,4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро; и т = 0 - 3 , където Аг е фенил, тиенил, фуранил, пиролил, пиридил, пиримидил, имидазоил, пиразинил, оксазолил, тиазолил, нафтил, бензотиенил, бензофуранил, индолил, квинолинил, изоквинолинил и квиназолинил;

R³, R⁴, R⁵ и R⁶ са независими, не присъстват, Н, ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), циклоалкил (3-8 въглеродни атома), циклоалкокси (3-8 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1-4 въглеродни атома), амино, ниско моно или диалкиламино (1- 4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3-8 ъглеродни атома), ниско алкил (1-4 въглеродни атома) или циклоалкил (3 - 8 въглеродни атома), карбонат (- OC(O)OR), където R е ниско алкил от 1 до 4 въглеродни атома или циклоалкил от 3 до 8 въглеродни атома;

или уреидо или тиоуреидо или N- или О- свързан уретан, всеки от които е незадължително заместен от моно или ди- ниско алкил (1- 4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома);

ниско тиоалкил (1- 4 въглеродни атома), меркапто, ниско алкенил (2 - 4 въглеродни атома), хидрозино, N ‘ - ниско алкилхидрозино (1-4 карбонови атома), ниско ациламино (1- 4 въгеродни атома), хидроксиламино, или ниско О - алкилхидроксиламино (1-4 въглеродни атома);

или всеки два от R ' - R⁶ взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формира карбоциклено ядро от 5 - 7 члена или мононенаситен

188

1,3 - диоксоланил, 1,4 - диоксанил, 1,4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолинобо ядро;

всеки заместител, представляващ ниско алкилна група при който и да е от заместителите в R³ -R⁶, който съдържа такова количество, може да бъде факултативно заместен с един или повече хидрокси, амино, ниско моноалкиламино, ниско диалкиламино, N- пиролидинил, N- пиперидинил, N- пиридиниум, N- морфолино, N- тиоморфолино или N- пиперазинови групи;

ако една или повече от А до Е са N, тогава всяка R³ - R⁶ при С атом , съседен на един от N атомите, не може да бъде нито ОН, нито SH; и ако всеки от заместителите R¹ , R², R³, R⁵ или R⁰ съдържа хирални центрове, и\и в случая на R¹ създава хирални центрове в свързващите атоми, тогава се включват всички стереоизомери, както поотделно, така и като рацемични и/ или диастереоизомерни смеси;

R⁸ е ниско алкил от 1 до 4 въглеродни атома, амино или моно или динискоалкил (1-4 въглеродни атома) амино;

или фармацевтични соли или техни хидрати.

80. Метод за лечение на заболяване на бъбреците чрез въздействие върху животно, нуждаещо се от това, с ефективно инхибиращо бъбречното заболяване количество от съединение с формула I или формула И, (К),

189 формула I формула И където:

поне един, и най- малко три от А - Е са азот, с останалия атом(и) въглерод, или всеки две съседни позиции в А - Е взети заедно могат да бъдат самостоятелен хетероатом, N, О или S, при което един от двата останали атома следва да са въглерод, а другия да е или въглерод, или азот;

X = О, S, NH или NR⁷, така че R⁷ = ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), OH, NH₂, ниско алкокси (1- 4 въглеродни атома) или ниско моноалкиламино (1- 4 въглеродни атома);

п = 0, 1, 2;

R¹ = Н U/Ш ниско алкил (1- 4 въглеродни атома); ако п = 2, R¹може да бъде независимо Н или ниско алкил (1- 4 въглеродни атома) при всеки свързващ въглероден атом;

190

R² = е ниско алкил (1- 4 Въглеродни атома), циклоалкил (3 - 8 въглеродни атома), ниско алкокси (1-4 въглеродни атома), циклоалкокси (3 8 въглеродни атома), нитро, хало (флуоро, хлоро, бромо, йодо), ниско перфлуороалкил (1-4 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1-4 въглеродни атома; - О - С (О) R) , амино, ниско моно или диалкиламино (1 4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3-8 въглеродни атома), хидроксиметил, ниско ацил (1- 4 въглеродни атома); - C(O)R, циано, ниско тиоалкил (1-4 въглеродни атома), ниско сулфинилалкил (1- 4 въглеродни атома), ниско сулфонилалкил (1- 4 въглеродни атома), тиоциклоалкил (3 - 8 въгеродни атома), сулфинициклоалкил (3 - 8 въглеродни атома), сулфонилцикоалкил (3-8 въглеродни атома), сулфонамидо, ниско моно или диалкилсулфонамидо (1-4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилсулфонамидо (3-8 въглеродни атома), меркапто, карбокси, карбоксамидо (- С(О) - NH₂), ниско моно или диалкилкарбоксамидо (1-4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилкарбоксамидо (3-8 въглеродни атома), циклоалкоксикарбонил (3-8 въгеродни атома), ниско алкенил (2 - 4 въглеродни атома), циклоалкенил (4-8 въглеродни атома), или два R²взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формират карбоциклено ядро от 5 - 7 члена или мононенаситен 1,3- диоксоланил, 1,4- диоксанил, 1, 4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро; и т = 0 - 3 , където Аг е фенил, тиенил, фуранил, пиролил, пиридил, пиримидил, имидазоил, пиразинил, оксазолил, тиазолил, нафтил, бензотиенил, бензофуранил, индолил, квинолинил, изоквинолинил и квиназолинил;

191

R³, R⁴, R⁵ u R⁶ са независими, не присъстваш, H, ниско алкил (1-4 Въглеродни атома), циклоалкил (3-8 въглеродни атома), циклоалкокси (3-8 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1-4 въглеродни атома), амино, ниско моно или диалкиламино (1- 4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3 - 8 ъглеродни атома), ниско алкил (1-4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома), карбонат (- OC(O)OR), където R е ниско алкил от 1 до 4 въглеродни атома или циклоалкил от 3 до 8 въглеродни атома;

или уреидо или тиоуреидо или N- или О- свързан уретан, всеки от които е незадължително заместен от моно или ди- ниско алкил (1-4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома);

ниско тиоалкил (1-4 въглеродни атома), меркапто, ниско алкенил (2-4 въглеродни атома), хидрозино, N ‘ - ниско алкилхидрозино (1-4 карбонови атома), ниско ациламино (1- 4 въгеродни атома), хидроксиламино, или ниско О - алкилхидроксиламино (1-4 въглеродни атома);

или всеки два от R³ - R⁶ взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формира карбоциклено ядро от 5 - 7 члена или мононенаситен

1,3 - диоксоланил, 1,4 - диоксанил, 1,4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро;

всеки заместител, представляващ ниско алкилна група при който и да е от заместителите в R³ - R⁶, който съдържа такова количество, може да бъде факултативно заместен с един или повече хидрокси, амино, ниско моноалкиламино, ниско диалкиламино, N- пиролидинил, N- пиперидинил, N- пиридиниум, N- морфолино, N- тиоморфолино или N- пиперазинови групи;

ако една или повече от А до Е са N, тогава всяка R³ - R⁶ при С атом , съседен на един от N атомите, не може да бъде нито ОН, нито SH; и

192 ако всеки от заместителите R¹ , R², R³, R⁵ или R⁶ съдържа хирални центрове, или в случая на R¹ създава хирални центрове в свързващите атоми, тогава се включват всички стереоизомери, както поотделно, така и като рацемични и/ или диастереоизомерни смеси;

R⁸ е ниско алкил от 1 до 4 въглеродни атома, амино или моно или динискоалкил (1-4 въглеродни атома) амино;

или фармацевтични соли или техни хидрати.

81. Метод за лечение на панкреатит чрез въздействие върху животно, нуждаещо се от това, с ефективно инхибиращо количество от съединение с формула I или формула II:

формула I

193 формула II където:

поне един, и най- малко три от А - Е са азот, с останалия атом(и) въглерод, или всеки две съседни позиции в А - Е взети заедно могат да бъдат самостоятелен хетероатом, N, О или S, при което един от двата останали атома следва да са въглерод, а другия да е или въглерод, или азот;

X = О, S, NH или NR⁷, така че R⁷ = ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), OH, NH₂, ниско алкокси (1- 4 въглеродни атома) или ниско моноалкиламино (1- 4 въглеродни атома);

п =0, 1, 2;

R¹ = Н или ниско алкил (1- 4 въглеродни атома); ако п = 2, R¹ може да бъде независимо Н или ниско алкил (1-4 въглеродни атома) при всеки свързващ въглероден атом;

R² = е ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), циклоалкил (3-8 въглеродни атома), ниско алкокси (1-4 въглеродни атома), циклоалкокси (3 8 въглеродни атома), нитро, хало (флуоро, хлоро, бромо, йодо), ниско перфлуороалкил (1- 4 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1- 4 въглеродни атома; - О - С (О) R), амино , ниско моно или диалкиламино (1 4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3 - 8 въглеродни атома), хидроксиметил, ниско ацил (1- 4 въглеродни атома); - C(O)R, циано, ниско тиоалкил (1-4 въглеродни атома), ниско сулфинилалкил (1-4 въглеродни атома), ниско сулфонилалкил (1- 4 въглеродни атома), тиоциклоалкил (3 - 8 въгеродни атома), сулфинициклоалкил (3 - 8 Въглеродни

194 атома), сулфонилцикоалкил (3 - 8 въглеродни атома), сулфонамидо, ниско моно или диалкилсулфонамидо (1-4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилсулфонамидо (3-8 въглеродни атома), меркапто, карбокси, карбоксамидо (- С(О) - NH₂), ниско моно или диалкилкарбоксамидо (1 - 4 въглеродни атома), моно или дициклоалкилкарбоксамидо (3-8 въглеродни атома), циклоалкоксикарбонил (3-8 въгеродни атома), ниско алкенил (2-4 въглеродни атома), циклоалкенил (4-8 въглеродни атома), или два R²взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формират карбоциклено ядро от 5 - 7 члена или мононенаситен 1, 3 - диоксоланил, 1,4- диоксанил,

1,4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро; и т = 0 - 3 , където Аг е фенил, тиенил, фуранил, пиролил, пиридил, пиримидил, имидазоил, пиразинил, оксазолил, тиазолил, нафтил, бензотиенил, бензофуранил, индолил, квинолинил, изоквинолинил и квиназолинил;

R^?, R⁴, R⁵ и R⁶ са независими, не присъстват, Н, ниско алкил (1- 4 въглеродни атома), циклоалкил (3 - 8 въглеродни атома), циклоалкокси (3 - 8 въглеродни атома), хидрокси, ниско ацилокси (1-4 въглеродни атома), амино, ниско моно или диалкиламино (1-4 въглеродни атома), ниско моно или дициклоалкиламино (3 - 8 ъглеродни атома), ниско алкил (1-4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома), карбонат (- OC(O)OR), където R е ниско алкил от 1 до 4 въглеродни атома или циклоалкил от 3 до 8 въглеродни атома;

или уреидо или тиоуреидо или N- или О- свързан уретан, всеки от които е незадължително заместен от моно или ди- ниско алкил (1- 4 въглеродни атома) или циклоалкил (3-8 въглеродни атома);

195 ниско тиоалкил (1- 4 въглеродни атома), меркапто, ниско алкенил (2 - 4 въглеродни атома), хидрозино, N‘ - ниско алкилхидрозино (1 - 4 карбонови атома), ниско ациламино (1-4 въгеродни атома), хидроксиламино, или ниско О - алкилхидроксиламино (1- 4 въглеродни атома);

или всеки два от R³ - R⁶ взети заедно при съседни въглеродни атоми може да формира карбоциклено ядро от 5 - 7 члена или мононенаситен

1,3 - диоксоланил, 1,4 - диоксанил, 1,4 - диоксепинил, пиранил, фуранил, пиролидил, пиперидинил, тиоланил, оксазоланил, тиазоланил, диазоланил, пиперазинил, морфолино или тиоморфолиново ядро;

всеки заместител, представляващ ниско алкилна група при който и да е от заместителите в R³ - R⁰, който съдържа такова количество, може да бъде факултативно заместен с един или повече хидрокси, амино, ниско моноалкиламино, ниско диалкиламино, N- пиролидинил, N- пиперидинил, N- пиридиниум, N- морфолино, N- тиоморфолино или N- пиперазинови групи;

ако една или повече от А до Е са N, тогава всяка R³ - R⁶ при С атом, съседен на един от N атомите, не може да бъде нито ОН, нито SH; и ако всеки от заместителите R¹ , R², R³, R⁵ или R^e съдържа хирални центрове, или в случая на R¹ създава хирални центрове в свързващите атоми, тогава се включват всички стереоизомери, както поотделно, така и като рацемични и/ или диастереоизомерни смеси;

R⁸ е ниско алкил от 1 до 4 въглеродни атома, амино или моно или динискоалкил (1-4 въглеродни атома) амино;

или фармацевтични соли или техни хидрати.